Решение № 942 от 21.8.2026 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 3794/2026 г.

Производството е по реда на чл. 130, ал. 3 СК, вр. с чл. 530 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба от Ч. П. А., с ЕГН ••••••••••, в качеството му на настойник на запретеното лице Е. К. К., с ЕГН ••••••••••, да й бъде разрешено:

1. да преведе сумата от 213,33 евро за покриване на дължимата такса за ползване на социална услуга в •••, общ. Кюстендил, за месец юли 2026 г., от сметка на запретеното лице с IBAN: ••• по разплащателна сметка с IBAN: ••• на Община Кюстендил;

2. да изтегли в брой сумата от 500 евро от същата сметка на запретеното лице, която да послужи за заплащане през следващите три месеца на лекарствени средства и консумативи, такси за ползване на допълнителни социални услуги, хигиенни и козметични продукти, лакомства и напитки, дрехи и обувки, продукти за провеждане на трудотерапия, готварство, обучителни, образователни и занимателни материали, дамско подстригване, минерална вода и други възникнали потребности на запретеното лице.

Съдът, след като се запозна с молбата и приложените към нея писмени доказателства, приема следното за установено от фактическа и правна страна:

Представени са писмени доказателства за поставянето под пълно запрещение на Е. К. К. (Решение № ••• от ••• г. по гр. д. № ••• г. на Окръжен съд – Кюстендил); за настаняването й в ••• общ. Кюстендил (Решение № ••• от ••• г. по гр. д. № ••• г. на Районен съд – Кюстендил); за представителната власт на настойника (удостоверение, издадено от кмета на Община Кюстендил), както и положително мнение на настойническия съвет за разпореждане с посочените по-горе парични суми.

Според чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. По силата на чл. 165, ал. 4 СК разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК се прилага и за поставените под пълно запрещение лица. Целта е съдът да извърши преценка дали разпореждането е в интерес на лицето.

Съгласно § 44, ал. 3 от ПЗР на ЗСУ до приемането на нова тарифа за социални услуги по чл. 46, ал. 2 ЗСУ таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се заплащат в размерите, определени по досегашния ред т.е. съобразно разпоредбите на Тарифата за таксите за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, утвърдена с ПМС № 91 от 21.04.2003 г., обн., ДВ, бр. 40 от 29.04.2003 г., последно изменена и допълнена, ДВ, бр. 39 от 14.05.2019 г., в сила от 12.04.2019 г.

Според чл. 2, ал. 1, т. 15 от Тарифата за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет лицата, настанени в център за настаняване от семеен тип, заплащат 50% от доходите си като такса за предоставяната социална услуга.

Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от Тарифата за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет такса в размер на действителните месечни разходи за издръжка на едно лице, настанено в специализирана институция или социална услуга в общността от резидентен тип, заплащат лицата, които имат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв.

В чл. 50, ал. 1 ЗСУ е уредено, че таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се събират от кмета на общината или определени от него длъжностни лица.

В случая поставеното под запрещение лице ползва социална услуга в общността от резидентен тип. Поради това дължи 50% от месечния си доход. Видно от представеното банково извлечение, общата стойност на сумата по влога на лицето надхвърля 500 лв. (с равностойност 255,65 евро), поради което се дължи и разликата до размера на действителните месечни разходи за издръжка.

Искането на молителя да се разреши изтегляне в брой на сума в размер на 500 евро съдът намира за частично основателно. Аргументите за това са следните:

С допълнителна молба молителят е уточнил, че сумата е формирана по следния начин:

• 15,90 евро – лекарствени средства и консумативи;

• 13 евро – такса за ползване на допълнителна социална услуга в център за социална рехабилитация и интеграция – с. Лозно, общ. Кюстендил;

• 120 евро – хигиенни продукти (тоалетна хартия, шампоан и др.);

• 30 евро – лакомства, напитки и продукти за провеждане на трудотерапия „Готварство“;

• 150 евро – заплащане на дрехи и обувки;

• 10 евро – провеждане на обучителни, образователни и занимателни дейности;

• 6 евро – дамско подстригване;

• 50 евро – минерална вода;

• 30 евро – артикули за провеждане на трудотерапия „Цветарство“;

• 375,10 евро – непредвидени разходи.

Представени са разходооправдателни документи, от които е видно, че центърът, в който е настанено лицето, е извършвал такива разходи за предходни месеци.

Следва да се отбележи, че според чл. 4, ал. 2 от Тарифата за социалните услуги действителните месечни разходи включват месечните разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, намалени с даренията и завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица. Поради това според съда е налице дублиране на част от разходите, които се претендират като действителна издръжка на лицето през предходния месец и такива за текущи разходи през следващите три месеца, поточно за облекло и за хигиенни материали. Тези разходи следва да се заплащат предварително от държавата и впоследствие да се възстановяват под формата на такса за социални услуги, ако са налице законовите предпоставки за това. За някои лица, например тези, които не разполагат с парични влогове над 500 лв. (255,65 евро), сумите са изцяло за сметка на държавата. Поради това съдът намира, че сумите за облекло и хигиенни материали би следвало вече да са калкулирани при изчисляването на действителната издръжка на лицето.

Освен това съдът счита, че сумата за непредвидени разходи е необосновано висока. Тя е по-висока дори от предвидимите разходи. Нормално е такива разходи да възникват, ако запретеното лице се разболее внезапно, но съдът намира, че следва да се заделят не повече от 15 евро на месец за подобни разходи. В тази връзка следва да се има предвид, че част от лекарствата и изследванията на запретените лица се покриват от здравната каса. Извънредни разходи в по-голям размер следва да бъдат одобрени от съда по реда на чл. 130, ал. 3 СК. В тази връзка е нужно да се отбележи, че Районен съд – Кюстендил се произнася по такива искания в същия или на следващия ден, като при молба за спешност съдията-докладчик е сигурен, че ще бъде направено всичко възможно за произнасяне в най-кратки срокове.

Общият размер на обоснованите средства възлиза на 199,90 евро. Съдът намира, че този размер е съобразен с установените потребности на поставеното под запрещение лице и с изискването разпореждането със средствата му да бъде в негов интерес.

В останалата част искането за изтегляне на сумата до пълния заявен размер от 500 евро следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е установена достатъчна конкретна и настояща необходимост от разпореждане с допълнителната сума от 300,10 евро.

Така мотивиран, съдът