Решение № 198 от 29.6.2026 г. на Районен съд - Бяла Слатина по дело № 489/2025 г.

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2,б. "а" КЗ от Г. фонд, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Г.И. №2, ет.4, тел: ••••••••••, общ. С., обл. С. (столица), представлявано от изпълнителните директори М.К. и С.С., чрез юрк.М. Г., против И. Ц. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Б., ул. •••, общ. Б., обл. В., с който се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника за сумата в размер на 8 289,20 лева (осем хиляди двеста осемдесет и девет лева и двадесет стотинки), представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по претенции № 20110357/16.10.2020г. и №20210154/30.06.2020г. във връзка с ПТП, настъпило на 03.03.2020 г. по път II-43 на 45км+000 в посока Б.С. по вина на управлявана от ответника самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег. №ВР03985, без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законна лихва за период от датата на депозиране на заявление по реда на чл.410 от ГПК - 27.01.2025г., до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№151/2025г. по описа на РС-Б.С., както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства. Ищецът твърди, че във връзка с ПТП, настъпило на 03.03.2020 г. по път II-43 на 45км+000 в посока Б.С., е изплатил по претенция № 20110357/16.10.2020г. застрахователно обезщетение в размер на 2247лв - за увреден лек автомобил марка „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег №ЕН0220КН, собственост на Н.С.Б., и по претенция №20210154/30.06.2020г. обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата в следствие на ПТП-то Г. Н. Б. в размер на 6042,20лв. Сочи, че виновен за ПТП-то е ответникът И. Ц. К., който на 03.03.2020 г. по път II-43 на 45км+000 в посока Б.С. управлявайки самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег.№ВР03985, предприел маневра завой наляво без да се увери, че пътят е свободен, в резултат на което удря извършващия маневра изпреварване лек автомобил „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег №ЕН0220КН, собственост на Н.С.Б., управляван от М.А.. Ищецът твърди, че към датата на настпъване на ПТП-то самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег.№ВР03985 не е имал действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Твърди, че е поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не постъпило. Предвид изложото за ищеца се породил правен интерес от депозиране на заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№151/2025г. по описа на РС- Б.С.. Издадена е заповед за изпълнение, ответникът е депозирал възражение, като в законоустновения срок ищецът е предявил настоящите искове. Сочи доказателства, прави доказателствени искания, претендира разноски. В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът И. Ц. К. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства. В съдебно заседание оспорва предявената искова молба чрез адв. М. М. от АК- В.. В хода на производството са събрани писмени доказателства. Допуснати са съдебно авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи. Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 248р- 8688/20.05.2020г., от който се установява, че на 03.03.2020 г. около 13:55ч. по път II-13 на 45км+000 в посока Б.С. е реализирано ПТП между лек автомобил марка „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег №ЕН0220КН, собственост на Н.С.Б., управляван от М.А., и самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег.№ВР03985, собственост на С.Н., управлявана от И. Ц. К.. В протокола е отразено, че в резултат на инцидента по автомобила са видими щети: предно стъкло, преден капак, маска, броня, 2бр. счупени фара, предна дясна врата със стъкло, преден десен калник, предна лява гума с джанта, радиатори на климатик и охладителна система, деформация на купе, дясно странично огледало. В протокола е отразено, че в резултата на ПТП-то е пострадало лицето Г.Н.Б., което е получило черепномозъчна травма и охлузвания по тялото без опасност за жИ.та. По делото е приложено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 24.06.2020г., с което е прекратено производството по ДП №293/2020г. по описа на РП- Бяла Слатина, №139/2020г. по описа на РУ-Б.С., образувано затова че на 03.03.2020г. в землището на с.Б., обл.В., при управление на МПС марка „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег №ЕН0220КН са били нарушени ЗДвП и правилника към него, като по непредпазлИ.ст са причинени значителни имуществени вреди. По делото е приложено Определение №181/03.08.2020г. по ч.н.д. №282/2020г. по описа на РС-Б.С., с което е потвърдено постановлението за прекратяване. Посоченият съдебен акт е потвърден с Определение №346/26.08.2020г. по в.ч.н.д. №313/2020г. по описа на ОС-В.. По делото е приложена справка от базата данни към Г. фонд, от която се установява, че към момента на настъпване на транспортното произшествие -03.03.2020 г. около 13:55ч., превозното средство самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег.№ВР03985 не е имало валидна застраховка гражданска отговорност. По делото е приложено заявление от Г. Н. Б. с вх.№24-01-283/30.06.2020г., от което се установява, че пострадалото лице е заявило претенция №20210154/30.06.2020г. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000,00лв. Приложена е медицинска документация. Представени са писмени доказателства – медицинска експертиза, протокол от заседание на застрахователно-медицинска комисия, Протокол №34/29.12.2020г. и Писмо с изх.№24-01-283/29.12.2020г., от които се установява, че ищцовото дружество е предложило на пострадалото лице обезщетение в размер на 6000,00лв., като видно от приложеното платежно нареждане сумата е изплатена на 04.01.2021г. чрез банков превод. По делото е приложено уведомление за имуществени вреди, от което се установява, че Н.С.Б. е претендирал претърпени вреди. От приложения Доклад по щета 20110357/16.10.2020г. се установява, че ищцовото дружество е определили обезщетение в размер на 2247,00лв., от който – 2210,00лв. за нанесени вреди и 37 лв. – разходи по ликвидация. Приложено е платежно нареждане за сумата в размер на 2210,00лв. в полза на Н.С.Б.. По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ф. Т., което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно изготвено и пълно. От същото се установява, че в резултата на настъпилото ПТП Г. Н. Б. е получила травматични увреждания, изразяващи се в охлузване в областта на дясната ключица и контузия на шията и гръдния кош. Експертът е категоричен, че посочените увреждания са в причинно-следствена връзка с пътния инцидент, като същите са причинила на пострадалото лице болка и страдания с характерен за подобен тип увреждания интензитет. Д-р Т. сочи в заключението си, че пострадалото лице е било два дни в болнични условия, като с оглед характера на уврежданията не е било необходимо специфично лечение до пълното възстановяване. По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно изготвено и пълно. Експертът сочи, че във връзка с претенция 20110357/16.10.2020г. ищецът е заплатил обезщетение в размер на 2210,00лв., както и 37,00лв. – разходи по ликвидацията, а във връзка с претенция №20210154/30.06.2020г. – ищецът е заплатил 6000,00лв. обезщетение и 42,20лв. – ликвидационни разноски. По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно изготвено и пълно. Експертът описва следния механизъм на ПТП: на 03.03.2020 г. около 13:30ч. по път II-13 на 45км+000 в посока Б.С. е реализирано ПТП между лек автомобил марка „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег №ЕН0220КН, собственост на Н.С.Б., управляван от М.А., и самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег.№ВР03985, собственост на С.Н., управлявана от И. Ц. К.. Вещото лице сочи, че от техническа гледа точка причина за настъпване на пътното произшествие са субективните действия на водача на самоходната пръскачка, довели до предприемане на маневра „завой на ляво“, без да спре, за да осигури предимство на изпреварващия го в този момент лек автомобил марка „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег №ЕН0220КН. Експертът сочи, че причинените на лекия автомобил щети са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент. В заключението е отразено, че пазарната стойност на причинените щети на лекия автомобил е в размер на 4499,30лв., като пазарната стойност на самия автомобил към датата на процесното ПТП е в размер на 3490,92лв. От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2,б. "а" КЗ. Приложено е по делото ч.гр.д.№ 151/2025г. по описа на РС-Б.С., от което се установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Ц. К.в за сумата в размер на 8 289,20 лева (осем хиляди двеста осемдесет и девет лева и 20 стотинки), представляваща главница за период от 30.06.2020 г. , ведно със законна лихва за период от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 165,78 лева (сто шестдесет и пет лева и 78 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). По делото е постъпило възражение по чл.414 от ГПК, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск за съществуване на вземането. За ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът е основателен. Гаранционният фонд изплаща обезщетения по силата на законова суброгация, в конкретния случай - вместо деликвента, причинил вреди при управление на МПС, незастраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С изплащането на обезщетение на пострадалите Гаранционният фонд се суброгира в правата на задълженото спрямо тях лице, доколкото има право на регрес към същото. Този регрес е уреден в чл. 558, ал. 7 КЗ. Относно предпоставките и фактическия състав на възникване на суброгационното право на Гаранционния фонд е налице трайна и непротИ.речива практика на ВКС, обективирана в Решение № 2/02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., Решение № 15/04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г. по описа на ВКС, II т. о. и др., в които се приема, че правото на Гаранционния фонд след изплащане на обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за причинените имуществени и неимуществени вреди в хипотезите на чл. 288, ал. 1 и ал. 2 КЗ , да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, регламентирано с разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ , е аналогично на регресното и суброгационно право на застрахователя по чл. 213 КЗ . Съгласно практиката основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на Гаранционния фонд за плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица. Уредбата на това право в новия Кодекс за застраховането не е различна от тази по отменения КЗ по отношение на включените предпоставки, като разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ е ясна и непротИ.речива и тя постановява, че след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви (така и Определение № 1152/28.11.2023 г. по т. д. № 362/2023 г. по описа на ВКС, II т. о.). За основателността на предявения иск в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, е да установи: възникване на застрахователното събитие; предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на ответницата, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди (вината на деликвента се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД); вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди; изплащането на застрахователно обезщетение в претендирания размер в полза на пострадалото лице; наличието на предпоставката за изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 557, ал. 1 КЗ, а именно, че при настъпване на застрахователното събитие ответникът е управлявал лек самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег. №ВР03985 без валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатила претендираното вземане, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително да обори презумпцията за вина. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щетичл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. В първата хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Трайна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., I т. о., Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/ 2011г. на ВКС, II т. о.), в която се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В този смисъл е и Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК - отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая длъжностното лице е установило датата, часа, мястото на настъпване на произшествието и наличието на пострадали лица и нанесени материални щети на лекия автомобил. При изследване механизма на ПТП, от събрания в хода на производството доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция стига до извод, че е налице протИ.правност в поведението на водача на самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег.№ВР03985, изразяваща се в това, че е предприел маневра „завой на ляво“, без да спре, за да осигури предимство на изпреварващия го в този момент лек автомобил марка „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег №ЕН0220КН - нарушение на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Поради горното, съдът приема, че механизмът на ПТП и вината на ответника се установява с категоричност. Няма никакви данни инцидентът да е настъпил при друг механизъм. В хода на производството от страна на ответника не беше оборена презумпцията, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. От представената по делото Справка от базата данни на Информационния център към Г. фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се установява, че към датата на пътнотранспортното произшествие – 03.03.2020г. около 13:30 ч., гражданската отговорност на ответната страна за самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег.№ВР03985 не е била застрахована по силата на валидно възникнало правоотношение. От данните за наличните вписвания е видно, че застраховката, сключена със застрахователна полица № BG/07/120000659192 е сключена на 03.03.2020г. в 15:14 ч. и е със срок на валидност от 03.03.2020г., 15:29 ч. до 02.03.2021г. С разпоредбата на чл. 294 КЗ в тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в регистъра, поддържан по силата на чл. 292 КЗ, наред с другите подлежащи на регистрация обстоятелства и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Следователно липсата на вписване за наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното пътно-транспортно произшествие представлява годно доказателствено средство за възникване на задължението на Г. фонд за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице. В този смисъл с мотивите на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че “вписването е правно значимо, както с оглед извършваното при условията на чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ плащане, така и предвид интереса на трети лица от удостоверяване на конкретното застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съобразно чл. 261, ал. 1 КЗ и общественото доверие в предоставяната от Гаранционния фонд информация”. За да достигне до този извод, съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 183/22.12.2017 г. по т.д. № 746/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което се приема, че вписването в регистъра на Информационния център по чл. 292, ал. 1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1 КЗ на прекратяването на застрахователния договор, създава оборима презумпция за липса на застрахователно правоотношение. Съдът намира, че в производството по делото и от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което е изготвило заключението си на основание представените по делото медицински документи, обективиращи констатациите от преглед на пострадалите лица, непосредствено след процесното произшествие, се установява, че на пострадалото лице Г. Н. Б. са причинени травматични увреждания. Причинно-следствената връзка между протИ.правното деяние на ответната страна и твърдения вредоносен резултат е установена от приетата като компетентно изготвена съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е формирало своите фактически изводи въз основа на установените по делото обстоятелства, като сочи, че установените травмтични увреждания са в пряка причинноследствена връзка с претърпяното пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от пътно-транспортното произшествие. Следователно, за увредения се е породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата, като със заплащане на обезщетението Г. фонд е встъпил в правата на увреденото лице против делинквента, чиято гражданска отговорност не е била обезпечена по силата на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на произшествието. В произоводството по делото и от заключението на вещото лице се установява, че на пострадалото лице са причинени травматични увреждания, както следва: охлузване в областта на дясната ключица и контузия на шията и гръдния кош. Вещото лице е установило, че при тези травматични увреждания пострадалата е изпитвала характерни по сила и интензитет болки и страдания. Съгласно установената практика, неимуществените вреди включват всички обстоятелства, свързани с лишаване на увредения от пълноценното човешкото съществуване и активности. Отделно взетите негови болки, страдания, неудобства и пр. не представляват самостоятелни основания за водене на отделни искове, а в своята съвкупност те по естеството си са неделимо общо основание за обезщетяване на пострадалия. Така Решение № 214/08.03.2018 г. по т. д. № 1069/2017 г., І т. о. В Решение № 57 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2372/2021 г., III г. о., ГК, е разяснено, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания, доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда глобално, като различните конкретни обективно установени обстоятелства, имащи отношение към засегнатите нематериални блага на пострадалия са от значение за определяне на справедливия размер на паричното овъзмездяване. Предвид изложеното при определяне на размера на дължимото обезщетение и доколкото по делото е установено неправомерно поведение на водача на моторното превозно средство, следва да бъдат взети предвид установените по делото травматични увреждания и всички други болки и страдания, които имат отношение във връзка с определяне на размера на дължимото заместващо обезщетение. С Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са дадени указания на съдилищата при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието „справедлИ.ст“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Посочени са примерно обстоятелствата, които могат да бъдат релевантни в тази насока и е наблегнато на задължението на съда, който решава спора по същество, да ги обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедлИ.ст да присъди за неимуществени вреди. Съдилищата не трябва да се задоволяват с посочване в мотивите към решенията, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедлИ.ст, а трябва да изтъкнат обстоятелствата, които обосновават присъдения размер. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедлИ.ст се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелствата, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински интервенции, перспективата и трайните последици, вкл. външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си дейност и да се социализира, икономическата обстановка в страната и др. Принципът за справедлИ.ст изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат на вредоносното действие. Неимуществените вреди са индивидуално определяеми и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. В понятието „неимуществени вреди“ се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативните изживявания на лицето, в резултат на причинения от увреждането социален дискомфорт. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, които са относими към релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. За да формира законосъобразно извод за конкретното проявление на претендираните неимуществени вреди, съдът следва да съпостави относимите обстоятелства, без да отдава изолирано значение на едни от тях за сметка на други и при определяне на обезщетението по размер винаги да държи сметка за обществения критерий за справедлИ.ст, тъй като аналогични случаи следва да се обезщетяват равностойно. В този смисъл е Решение № 196 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 925/2020 г., IV г. о., ГК. В трайната си практика ВКС нееднократно е разяснявал, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедлИ.ст се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. При съобразяване на разясненията, дадени в посочената практика, съдът намира, че справедлИ.то заместващо обезщетение по отношение на пострадалата Г. Н. Б. е в размер на 6 000 лв. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази установените по делото от съдебно-медицинската експертиза увреждания, изразяващи се в охлузване в областта на дясната ключица и контузия на шията и гръдния кош. Съдът съобрази, че на пострадалата са причинени травми, които не са засегнали здравословното й състояние съществено и последните покриват обективните белези на лека телесна повреда. Съдът съобрази заключението на вещото лице, че изпитваните болки са били с характерен интензитет за подобен тип увреждания. От събраните по делото доказателства, в това лице неоспореното и прието по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е заплатил на пострадалото лице сума в размер на 6000,00лв., както и 42,20лв. – ликвидационни разноски. От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по делото съдебна автотехническа експертиза, се установява, че от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-следствена връзка, между описаните в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 248р-8688/20.05.2020г. щети по лек автомобил „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег №ЕН0220КН и механизма на реализиране на процесното застрахователно събитие. Установява се също, че стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на лекия автомобил, е в размер на 4499,30лв., като пазарната стойност на самия автомобил към датата на процесното ПТП е в размер на 3490,92лв. Вещото лице е отговорило ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи, като същевременно не възниква съмнение относно правилността на изводите, обективирани от вещото лице в заключението, поради което и настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира така приетото заключение по допуснатата в произвдоството съдебна автотехническа експертиза. По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда), стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност, не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл.400, ал.1 от КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл.400, ал.2 от КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Ерго - размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. Предвид горното, съдът намира за установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни цени е в размер на 2210,00 лева, като към тази сума следва да се прибавят 37,00 лева ликвидационни разноски по щетата. От събраните по делото доказателства, в това лице неоспореното и прието по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е заплатил посочените суми на собственика на увредения лек автомобил. Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че в причинна връзка с протИ.правно поведение на ответника са настъпили описаните от ищцовото дружество в исковата молба имуществени вреди на увредения лек автомобил и неимуществени вреди на пострадалото лице. Следователно, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от ищеца обезщетение и предявеният иск следва да бъде уважен за пълния заявен размер, ведно с претендираната законна лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 ГПК - 27.01.2025г, до окончателното изплащане. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното производство в размер 165,78 лева – заплатена държавна, и 50лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Разноските в настоящото исково производството съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК са в размер на общо 754,32 евро, както следва: 84,76 евро – държавна такса, 669,56 евро – депозити по допуснатите съдебно-автотехническа експертиза, съдебно-медицинска и съдебно-счетоводна експертизи, които следва да се присъдят на ищеца в цялост. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва сумите по делото и съдебните разноски да бъдат присъдени в евро при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.