Решение № 102 от 23.2.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 295/2026 г.

дело № 20262100500295 по описа за 2026 година Пр Производството е по чл. 435 ал.3 от ГПК и е образувано по повод жалбата на Николай Георгиев Райков от гр. •••,действащ в качеството на управител на „МаксиКом-Инвест“ЕООД и „Максоком-Кейбъл“ЕООД против действията на ЧСИ Д.Николов по изп.д. № 20198040400797/2019 г. ,изразяващи се в постановление за възлагане от 08.12.2025 г. на недвижим имот-гараж 1 . Твърди се в жалбата ,че обжалваното постановление е опорочено поради неспазване и нарушаване разпоредбите на ГПК – длъжникът –жалбоподател не е имал достъп до информацията за проведената процедура на проданта ;не му е надлежно връчен протоколът от проведения търг;липсват данни ,че цената на имота ,посочена в постановлението , е най-високата предложена цена ;липсва информация за спазена процедура по чл. 489 от ГПК ,както и че сумата по задатъка за участие в търга е постъпила по сметка на ЧСИ в деня преди провеждането му;няма данни обявеният купувач да е внесъл сумата в двуседмичен срок ,както и дали обявеният купувам е изпълнил изискванията на чл. 66 ал. 2 от ЗМИП,като да е декларирал произхода на паричните си средства . Моли се за отмяна на постановлението за възлагане и извършване на нова пазарна оценка на имота .. Ответникът по жалбата –взискател по изпълнителното дело-Юробанк България АД я оспорва и счита същата за неоснователна ,като излага подробни доводи. Приложено е становище от частния съдебен изпълнител по чл. 436 ал. 3 от ГПК,в което се сочи ,че жалбата е неоснователна ,като се излагат подробни съображения . След преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното : Видно от приложеното изпълнително дело ,взискателят е поискал извършването на публичната продан на недвижим имот – гараж , ,обект на постановлението за възлагане ,без да посочи по кой ред да бъде извършена публичната продан .Жалбоподателят-длъжник е бил уведомен за насрочената за 10.07.2025 г. опис на имота ,като също не е извършен от него избор на ред за провеждане на проданта .Доколкото липсва посочване на реда за извършване на публичната продан и от длъжника,съдебният изпълнител се е възползвал от правото си служебно да го определи и е избрал същата да се състои по реда на чл. 501а ГПК –електронен публичен търг .След като служебно е избрал този начин на изпълнение ,в чл. 501б ал. 2 ГПК изрично е посочено как ЧСИ да осъществи публичната продан ,нейното разгласяване и всички съпътстващи действия и актове .Липсва задължение на съдебния изпълнител да уведоми лично длъжника и/или негов представител ,като обявяването на проданта се извършва по реда на чл. 501б ал. 2 вр.чл. 487 ал. 2 ГПК .В чл. 501е ал. 5 ГПК се посочва ,че извършеното наддаване се обявява от съдебния изпълнител незабавно на наддавачите в единната онлайн платформа .Тъй като длъжникът Р. не е и не може да бъде наддавач /с оглед забраната в чл. 490 от ГПК/,за съдебния изпълнител не съществува задължение да му връчи въпросния протокол .Затова възраженията на жалбоподателя ,че не можел да направи обосновано предположение,че не са представени доказателства да са спазени изискванията на ГПК за надлежна публична продан , е напълно неоснователно.ССъдържанието на протокола от извършената продан е посочено в чл. 45 от Наредба № Н-3 от 06.04.2023 г. за воденето ,съхраняването и достъпа до информационната система за единна входна точка за запорите на движимите вещи ,подлежащи на регистрация по силата на закона и за организацията ,правилата и дейността на онлайн платформата за електронни публични търгове ,от които е видно ,че в случая протоколът е изготвен по образец.Неоснователни са възраженията ,че липсвала информация за някои действия ,които са част от извършената публична продан .Всъщност част от цялата информация относно електронния публичен търг е публична и поместена в онлайн платформата за електронни публични търгове и може да се провери от всеки ,включително и длъжника .Останалата част от информацията /за която жалбоподателят посочва ,че е „липсваща“/ не е публична и достъп до нея имат ограничен кръг лица ,като длъжникът не е посочен да е сред тях .В чл. 13 ал. 4 от цзитираната Наредба е посочена публичната информация ,достъпна до всеки.Обстоятелството ,че конкретна информация не е с публичен достъп ,не означава ,че този протокол не съдържа информацията ,която следва да се съдържа в съответния протокол .В случая ,видно от протокола от проведения публичен търг , имотът е продаден на най-високата продажна цена .Задатъкът е внесен от обявения за купувач И. Р. на 11.11.2025 г. /видно от разпореждането за оторизация на наддавач от 11.11.2025 г. –стр. 830-835 от изп.дело/,а публичната продан е обявена за периода 11.10-11.11.2025 г.,т.е. задатъкът е внесен в последния ден на търга ,поради което няма нарушение .Протоколът за обявяване на купувач е издаден на 25.11.2025 г. ,а остатъкът от предложената от купувача цена е внесена в периода 27.11-03.12.2025 г. ,с оглед на което е спазен двуседмичния срок ,предвиден в чл. 492 ал. 3 ГПК .Обявеният за купувач е представил изискуемите декларации по ЗМИП,които са приложени по изпълнителното дело /макар че това не може да се контролира по пътя на обжалване постановлението за възлагане /. Както се сочи в ТР № 2/21.05.2015 г. по т.д. № 2/2013г. „ При действието на отменения ГПК на обжалване подлежаха всички действия и откази на съдебния изпълнител, но съществувалата широка възможност за злоупотреба с правото на жалба от страна на длъжника беше на път да обезсмисли съществуването на изпълнителния процес (вж. Мотивите към Проекта за Граждански процесуален кодекс). С приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. При действието на отменения ГПК, при обжалване на постановлението за възлагане напр., на проверка от съда подлежаха всички предхождащи изпълнителни действия от връчването на поканата за доброволно изпълнение през несеквестируемостта, оценката на имуществото, разгласяването и провеждането на проданта и обявяването на купувача до самото възлагане.При действието на новия ГПК постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена,при това процесуално активно легитимиран да обжалва на това основание е единствено длъжникът по изпълнителното дело .В този смисъл връчването на поканата за доброволно изпълнение ,оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят ,но не са част от наддаването ,поради което те излизат извън предмета на проверка при обжалване постановлението за възлагане . Затова и част от изложените в жалбата възражения и твърдения са не само неоснователни ,но и недопустими .Липсата на достъп до пълната информация в онлайн платформата за електронни публични търгове не дава основание за оспорването на постановлението за възлагане /само защото длъжникът не могъл да се запознае с нея /. Под ненадлежно извършено наддаване законът има предвид нарушения на самата наддавателна процедура, а не нарушения в действия предхождащи тази процедура. Проверката, която съдът извършва по отношение на постановлението за възлагане, се свежда до спазване на процедурата по наддаването, т. е. дали са изпълнени разпоредбите на чл. 489 и чл. 490 от ГПК, дали имуществото е възложено по най-високата предложена цена и дали наддавателните предложения са отговаряли на изискванията на чл. 492 от ГПК. В настоящия случай в жалбата на длъжника не са изложени конкретни оплаквания за конкретни допуснати от ЧСИ нарушения по процедурата по наддаване, както се посочи по-горе – жалбата е бланкетна и в нея само е цитиран текстът на чл. 435, ал. 3 от ГПК. Единственото конкретно оплакване в жалбата е за това, че длъжникът не бил уведомен за постъпилите наддавателни предложения. В настоящия случай публичната продан на процесния недвижим имот е извършена по правилата на електронните публични търгове – по чл. 501а и сл. ГПК, в единната онлайн платформа за електронни публични търгове. Началната цена на процесния имот е определена по реда на чл. 485 от ГПК. Публичната продан е надлежно разгласена по реда на чл. 487 от ГПК. Представени са доказателства за внесен задатък от наддавачите.Справка за проведен електронен публичен търг е видно, че наддаването е започнало и е проведено в посочения срок, като са постъпили валидни наддавателни предложения. От справката и от протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения от е видно, че за купувач на имота е обявен наддавачът, предложил най-висока цена при наддаването, с валидно наддавателно предложение и след като е регистриран за участие в електронния търг в срок. Крайният извод на настоящия съдебен състав е, че публичната продан е извършена надлежно и процесният недвижим имот е възложен по найвисоката предложена цена. За пълнота следва да се отбележи, че съдебният изпълнител няма задължение да уведомява длъжника за постъпилите наддавателни предложения, съотв. неуведомяването на длъжника за тях не води до незаконосъобразност на проведената публична продан и на постановлението за възлагане. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд