Решение № 459 от 9.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 7670/2023 г.

Административно наказателно дело № 20231110207670 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от И. К. Т., ЕГН ••••••••••, чрез адв. В. С. – АК – •••, срещу Наказателно постановление (НП) № 4964а-1/05.05.2023 г. от 14.06.2021 г., издадено от комисар Р.С.Б. на длъжност „•••“ на РДГП- Аерогари София, с което на основание чл. 218б от Наказателния кодекс на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено от него деяние по чл. 194, ал. 3, вр. чл. 218б, ал. 1 от НК. В подадената жалба се твърди, че обжалваното наказателно постановление е издадено при липса на компетентност по смисъла на чл. 47 от ЗАНН. Сочи се, че наказателното постановление е необосновано, издадено при допуснато нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, тъй като на жалбоподателя не била дадена възможност да се запознае нито с прокурорското постановление, нито с доказателствата по административната преписка. Счита, че от материалите по делото не може да се направи еднозначен извод за това, че е било извършено престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК, а в постановлението била посочена и ал. 1 на чл. 194, за която чл. 218б от НК бил неприложим. Твърди се, че липсвало описание от фактическа страна, която да обуславяла приложението на чл. 218б от НК. В жалбата е наведено твърдение за допуснато нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като липсвало пълно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не са били посочени доказателствата, които го потвърждават и бил изложен само част от диспозитива на престъплението. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно прИ.н, не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа жалбата. В хода на съдебните прения адв. С. моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП, като сочи, че последното е подписано в деня, в който изтичала заповедта на директора на гранична полиция. Претендира разноски. В писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че обжалваното НП е издадено при липса на компетентност, като излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението си. Допълва, че обжалваното НП е необосновано и издадено в нарушение на материалноправните норми и на административнопроизводствените правила. Приповтаря въведените с жалбата възражения. Моли за отмяна на обжалваното НП и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Въззиваемата страна – ••• на РДГП-Аерогари, редовно прИ.на, се представлява от юрк. К., която оспорва жалбата. В хода по същество моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното наказателно постановление. Счита наведените от адв. С. доводи за неправилни, тъй като наказващият орган е имал правомощия да издаде наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като възразява за прекомерност на претендираното адвокатско такова. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: На 16.03.2023 г. жалбоподателят И. К. Т. влязъл в служебно помещение, в което работела З. И., находящо се в гр. София, на територията на Летище София, Терминал 2. И. отсъствала от помещението. И. Т. видял дамската чанта на З. И., извадил от нея портфейла и от него взел паричната сума от 200 лева, след което оставил портфейла и напуснал помещението. По-късно З. И. установила, че от нейно владение е отнета сумата от 200 лева, за което изготвила докладна записка, въз основа на която била образувана преписка № 4064зм-7/17.03.2023 г. по описа на РДГП-Аерогари. В хода на производството по преписката била установена фактическата обстановка, която била призната и от И. Т.. Жалбоподателят възстановил отнетата от него сума от 200 лева на З. И.. По случая била образувана прокурорска преписка № 15022/2023 г. по описа на СРП. С постановление от 19.04.2023 г. прокурор при СРП И. Р. постановила отказ да се образува досъдебно производство по преписката и прекратила същата, тъй като преценила, че деянието е маловажен случай на кражба по смисъла на чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като е счела, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 218б от НК. Било постановено препис от постановлението ведно с материалите по преписката да бъдат изпратени на РДГП-Аерогари за осъществяване на административнонаказателно производство по реда на чл. 218б от НК. Въз основа на постановлението на наблюдаващия прокурор било издадено процесното Наказателно постановление (НП) № 4064а-1/05.05.2023 г. от комисар Р.С.Б. – „••• на РДГП-Аерогари“. Комисар Б. бил определен със Заповед № 3282з-1848/28.04.2023 г. на директора на ГДГП да замества комисар П. С. – ВПД директор на РДГП – Аерогари, като осъществява функциите по чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на МВР, считано от 16:30 ч. на 28.04.2023 г. до 05.05.2023 г., включително. Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: разписка за връчване на НП, покана за доброволно изпълнение, Заповед № 8121з-694/07.06.2021 г., Заповед № 3282з-1848/28.04.2023 г., Заповед № 8121к-1494/11.08.2014 г., акт за встъпване в длъжност на Р. Б., докладни записки, постановление за прекратяване на наказателното производство, както и останалите доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото. С оглед еднопосочността им и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК съдът намира, че подробен техен анализ не е необходим. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация - санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. В конкретния случай съдът намира, че обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен органи. Когато нарушението е констатирано от органите на МВР, съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 5, изр. 2 от НК административно наказание глоба по чл. 218б от НК се налага чрез издаване на наказателно постановление от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице. С т. 2.3. от Заповед № 8121з-694/07.06.2021 г. министърът на вътрешните работи е упълномощил директорите и заместник-директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ да съставят АУАН и НП по Наказателния кодекс. Със Заповед № 8121к-1494/11.08.2014 г. Р.С.Б. е преназначен на ръководна длъжност заместник-директор на РДГП – Аерогари, като същият е встъпил в длъжност на 20.08.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на МВР (ПУДМВР) при отсъствие на ръководител на звено в структура на МВР, който е държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-горестоящият ръководител определя със заповед длъжностно лице, което да замества отсъстващия служител. Длъжностното лице, определено за заместване, трябва да има статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и да заема ръководна длъжност, а в изключителни случаи или при липса на такава длъжност в съответното звено - изпълнителска длъжност. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 6 от ПУДМВР директорът на РДГП – Аерогари налага административни наказания и прилага ПАМ в предвидените от закона случаи. В конкретния случай със Заповед № 3282з-1848/28.04.2023 г. на директора на ГДГП (по-горестоящият ръководител спрямо директора на РДГП - Аерогари) е определил комисар Р.С.Б. (заместник-директор на РДГП – Аерогари при ГДГП-МВР), като лице, заемащо ръководна длъжност, да замества комисар П. С. (ВПД директор на РДГП – Аерогари). Определено е комисар Р. Б. да осъществява функциите по чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от ПУДМВР, считано от 16:30 ч. на 28.04.2023 г. до 05.05.2023 г., включително. Видно от изложеното обжалваното НП е издадено от компетентен орган. По-горестоящият ръководител е определил комисар Р. Б. да заметва отсъстващия служител (ВПД Директор на РДГП – Аерогари), като на комисар Б. е възложено да осъществява функциите по чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от ПУДМВР. Сред тези функции спада и издаването на наказателни постановления. Наказателното постановление е издадено на 05.05.2023 г., като към този момент комисар Б. е разполагал с материална, териториална и времева компетентност да издаде обжалваното НП. Поради изложените съображения съдът намира възражението за липса на компетентност за неоснователно. Спазена е формата за съставяне на НП, което съдържа всички необходими реквизити. Обжалваното НП е издадено при спазване на изискванията за съдържание съгласно чл. 57 от ЗАНН. Съдът намира за неоснователно възражението, че липсвало описание от фактическа страна, която да обуславяла приложението на чл. 218б от НК, тъй като намира, че в случая са описани надлежно всички обективни признаци, обуславящи прилжоението на тази разпоредба – посочено е, че са касае за престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК, посочено е, че деянието съставлява маловажен случай, посочен е размерът на отнетата сума, както и че същата е възстановена. Посочено е и че НП се издава на основание постановление по прокурорска преписка № 15022/2023 г. по описа на СРП. Неоснователно е възражението, че в НП е посочена и ал. 1 на чл. 194. Посочването е с оглед коректното изписване на правната квалификация, тъй като се касае за привилегИ.н състав на престъпление, за цифровото изписване на квалификацията на който е направена връзка с основния състав на чл. 194, ал. 1 от НК. Не може да бъде счетено като съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на обжалваното НП невръчването на доказателствата по административната преписка, въз основа на което е издадено НП. Това е така, тъй като тези доказателства са на разположение на жалбоподателя в хода на съдебната фаза той може да се запознае с тях. В конкретния случай обжалваното наказателно постановление е издадено без съставяне на АУАН, а въз основа на постановление на прокурор за отказа да се образува наказателно производство, като преписката е била препратена на наказващия орган съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. При започване на административнонаказателната процедура по диференцирания ред на чл. 36, ал. 2 ЗАНН теченето на сроковете, установени в нормата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, не се съобразява именно поради отсъствието на изискване за съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление въз основа на изпратените материали и акта на прокурора, с който е приключено наказателното производство. Единствено значение за законосъобразното издаване на правораздавателния акт поражда разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, регламентираща 6-месечен давностен срок за упражняване на правомощията на наказващия орган, който започва да тече от датата на получаване на преписката. Настоящият състав намира, че не са спазени са правилата за съставяне на обжалваното наказателно постановление. В хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН наказващият орган, преди да пристъпи към издаване на наказателно постановление, следва да запознае лицето, чиято отговорност ще ангажира, с документа (в случая постановление на прокурор), въз основа на който преписката е изпратена за реализирането на административнонаказателната отговорност, ако това не е сторено по-рано. В противен случай той изцяло би лишил нарушителя от възможност за участие в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство и това ще съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт. (в този смисъл Решение № 1856/22.03.2023 г. на АССГ по к. а. н. д. № 11405/2022 г.; Решение № 520 от 31.01.2023 г. на АдмС – София, по адм. д. № 8936/2022 г., Решение № 6894 от 3.12.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 10128/2020 г. и др.) В случая, като не е предявил прокурорското постановление за отказ да се образува досъдебно производство на жалбоподателя, АНО е ограничил правото на защита на жалбоподателя и така при издаването на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. С оглед пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че в случая се доказва извършването на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. В хода на производството беше доказано, че в действителност И. Т. е отнел чужда движима вещ от владението на З. И. – сумата от 200 лева, намиращи се в портфейла , който бил поставен в дамската чанта, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. Правилно е прието, че деянието съставлява маловажен случай и че покрива признаците на чл. 218б, ал. 1 вр. чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл и присвоително намерение – Т. е съзнавал, че вещта е чужда спрямо него, съзнавал е последиците от деянието си и пряко ги е целял, като е отнел вещта с цел противозаконно да я присвои. Въпреки изложеното, както беше посочено по-горе, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на формално основание – поради допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя Т.. По разноските: При отмяна на издадения акт по чл. 58д ЗАНН, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, държавните такси и разноските следва да се поемат, респ. възстановят, от бюджета на органа, издал отмененото НП. С оглед на това съдът намира, че Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Аерогари (РДГП - Аерогари) следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Според представения списък с разноски претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 650 лева. Размерът на същото се установява от представения по делото договор за правна помощ, който служи за разписка за получаване на сумата от Т. към адв. С.. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че делото е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, както и размерът на наложеното наказание, намира, че претендираното възнаграждение се завишено, а направеното от представителя на въззиваемата страна възражение за прекомерност – основателно. Според настоящия състав сумата от 400 лева се явява съответно и справедливо възнаграждение за положените усилия и съобразено със сложността на делото. Поради това съдът намира, че РДГП - Аерогари следва да бъде осъдена да заплати на И. К. Т. сумата от 400 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът