Решение № 420 от 27.3.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 1989/2025 г.

№ 20254110101989 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид: Предявени са обективно съединени искове за установяване несъществуването на възнаградително вземане / такса / по чл.26 от ТТРЧСИ /чл.124, ал.1 от ГПК/, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди , изразяващи се в неправомерното му събиране / чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД/ и обезщетение за забава в размер на законната лихва /чл.86, ал.1, вр. с чл.84, а.3 от ЗЗД/. Ищецът Г. К. Т. , с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: с. •••, Община •••, ул.“•••“ чрез пълномощника си адвокат М. М. Г. от *АК, твърди , че срещу него въз основа на издаден на ••.••.•••• г. по гр.д. № ••••/•••• г. на ВТРС в полза на „•••“ ЕООД, с ЕИК ••••••••• изпълнителен лист е образувано на ••.••.•••• г. изпълнително дело № •••••••••••••• по описа на ЧCИ И. Ц., вписан в КЧСИ под № •••, с район на действие- •••. C постановление от ••.••.•••• г. към изпълнителното дело е присъединено вземането на същия кредитор по изпълнително дело № ••••••••••••••, образувано въз основа на изпълнителен лист от ••.••.•••• г. , издаден по т.д. № ••/•••• г. на •••. Присъединен взискател no изпълнителното дело е НАП- ТД ••• за публични вземания / главници и лихви за забава/ към него в общ размер на 116 681.93 лева съгласно удостоверение с изх. •••••••••••••••/••.••.•••• г. За събирането им е образувано изпълнително дело №•••••••••/••••г. по описа на публичния изпълнител и към ••.••.•••• г. за обезпечаването им са наложени запори на банкови сметки на длъжника. Пo изпълнително дело № •••••••••••••• са предприети изпълнителни действия върху имуществото му , изразяващи се в запор на банкови сметки, моторни превозни средства и вписване на възбрани върху недвижими имоти/ собственост на длъжника в качеството му на ET "•••", EИK •••••••••/, находящи се в село •••, село •••, село ••• и село •••, област •••. Насрочена е публична продан по отношение на четири от имотите в с. ••• за времето от ••.••.•••• г. до ••.••.•••• г. , която с постановление от ••.••.•••• г. е спряна на основание чл. 454, ал.1 от ГПК , поради плащане на 20 % от дълга и поето обещание всеки месец да се извършват плащания на 10 % от остатъка му . Частният съдебен изпълнител обаче е начислил неправомерно в своя полза като дължима таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ в размер на 6664,37 лева с ДДС, определена върху общия размер на публичните вземания на НАП , възлизащи на сумата от 116 682,93 лева, тъй-като не е събрал сумата в резултат на извършени от него действия на принудително изпълнение , а вземанията са погасени по изпълнително дело №•••••••••/•••• г. на НАП вследствие на наложените запори, за което погасяване е изрично и своевременно уведомен от длъжника . Въпреки това, частният съдебен изпълнител е удържал суми от постъпилите по изпълнителното дело доброволни плащания/ всъщност извършени от длъжника за погасяване на вземанията на основния взискател/, за да събере неправомерно начислената такса , както следва : от постьпила на ••.••.•••• г. сума от 13 000 лева , събрана на ••.••.•••• г. сума от 1332,87 лева като такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ; от постьпила на ••.••.•••• г. сума от 6831.62 лева , събрана на ••.••.•••• г. сума от 666,44 лева като такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ; от постъпила на ••.••.•••• г. сума от 5831.62 лева , събрана на ••.••.•••• г. сума от 666,44 лева като такса по т. 26 от TTР ЗЧCИ ; от постьпила на ••.••.•••• г. сума от 5831.62 лева , събрана на ••.••.•••• г. сума от 666,44 лева като такса по т. 26 от ТТР ЗЧСИ ; от постъпила на ••.••.•••• г. сума от 5831.62 лева , събрана на ••.••.•••• г. сума от 666,44 лева като такса по т. 26 от ТТР ЗЧСИ – общо удържана сума от 3998,63 лева. B протокол за разпределение на суми от ••.••.•••• г. по изпълнителното дело , предявено на страните, в т. V е предвидено погасяването на остатъка от нeпpaвoмepнo начислената такса пo т. 26 от ТТР ЗЧСИ в размер на 2665.74 лева да се извърши от сумата , постъпила от проведена публична продан на недвижимите имоти. Последица от действията на удържане/ събиране на горепосочените суми от частния съдебен изпълнител е настъпила за ищеца имуществена вреда на същата стойност. Предвид изложените твърдения , ищецът моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено , че не дължи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 6664,37 лева на ответника ЧСИ И. Б. Ц. , начислена по изпълнително дело № ••/•••• г.; да осъди ЧCИ И. Ц., рег. № •••, БУЛСТАТ •••••••••, район на действие ••• да му заплати сумите , както следва: сумата от 1332.87 лева , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от ••.••.•••• г. до окончателното й изплащане ; сумата от 666.44 лева , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от ••.••.•••• г. до окончателното й изплащане ; сумата от 666.44 лева , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано oт ••.••.•••• г. до окончателното й изплащане ; сумата от 666.44 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от ••.••.•••• г. до окончателното й изплащане ; сумата от 666.44 лева , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от ••.••.•••• г. до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неправомерно събрани такси в същите размери по т.26 от ТТР ЗЧСИ по изпълнително дело № ••/•••• г. , както и да го осъди да му заплати направените по производството разноски. В с.з. пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове с доводи , изложени в писмена защита. Ответникът чрез пълномощника си адвокат Ю. М. от *АК оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с възражения / доводи/, основани на обстоятелствата , че поради в резултат на предприети от него изпълнителни /а не просто обезпечителни / действия, състоящи се в опис, оценка и публична продан на множество недвижими имоти , се е стигнало до погасяване на публичните вземания на НАП до размера, върху който са начислени таксите по чл.26 от ТТРЗЧСИ, тъй-като няма никакви сигурни и ясни доказателства, изхождащи от публичния изпълнител в подкрепа на твърдението на ищеца – длъжник, че са извършвани ефективни действия на принудително изпълнение от публичния изпълнител/ резултатни запори върху банкови сметки, както се твърди / , довели към ••.••.•••• г. до погасяване на публичните му задължения до същия размер по изпълнителното дело на НАП , съответстващ на сумите- предмет на оспореното начисление; ищецът не е плащал задълженията си към първоначалния взискател “•••“ ЕООД по сметката на ЧСИ, а прикрито чрез договор за цесия, сключен между свързаното с него/ ищеца- длъжник/ лице „•••“ ЕООД и въпросното дружествовзискател и е организирал плащане към присъединения взискател НАП, симулирайки , че то е по запор от публичния изпълнител, с цел да забави и осуети напредналото изпълнение и да заобиколи плащането на таксата. Претендира присъждане на разноските по производството . Съдът след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава средните правни изводи: Безспорни и официално документирани са фактите на образуваното изпълнително дело срещу ищеца по описа на ответника в положението му на частен съдебен изпълнител , присъединяването на държавата чрез НАП по това дело на основание чл.458 от ГПК като носител на публични вземания/ главници с различен законов произход и лихви за забава / , чийто общ размер към ••.••.•••• г. е възлизал на сумата от 116 681.93 лева /съгласно издаденото удостоверение с изх. •••••••••••••••/••.••.•••• г. на ТД на НАП /, образуваното за събирането им изпълнително дело № •••••••••/•••• г. по описа на публичния изпълнител, наложените за обезпечаването им запори върху евентуално съществуващи и постъпили наличности /вземания по банкови сметки на длъжника, прекратяването му на ••.••.•••• г. поради погасяването им изцяло и окончателно на ••.••.•••• г. чрез плащания и служебни корекции на подадените данъчни декларации / вж. изпратените с писмо изх. № * ••••••-•••-•••••••/••.••.•••• г. на ТД на НАП постановления за налагане на обезпечителни мерки от ••.••.•••• г. и ••.••.•••• г., издадени на основание чл.200, чл.202, ал.1 от ДОПК , разпореждания за разпределение на постъпили суми и разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение, издадено на основание чл.225, ал.1, т.7 , вр. с чл.168, т.1 от ДОПК, чл.225, ал.1, т.1 от ДОПК, чл.225, ал.1, т.7, във връзка с чл. 104/чл.106 от ДОПК- л.93-106 от делото/, предприетите по изпълнително дело № ••/•••• г. действия за принудително изпълнение, състоящи се в наложени запори върху вземания от банкови сметки, опис, оценка и насрочена публична продан на множество недвижими имоти в посочените по-горе населени места, спирането на публичната продан на основание чл. 454, ал.1 от ГПК с постановление от ••.••.•••• г., начислената такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ и удържаните суми за събирането й. Това са обстоятелствата от значение за правилното решаване на спора по делото/ поради което съдът не счита за уместно и нужно да се занимава с другите обстоятелства / , включващ в предмета си главния материалноправен въпрос осъществен ли е в случая фактическия състав на правото на частния съдебен изпълнител да получи пропорционалната такса , предвидена в т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители? Отговорът е отрицателен , а щом е така, естественият/ логичен / правен извод е , че в пасива на имуществото на ищеца не е възникнало задължението да поеме тежестта на заплащане на този вид разноски . Държавата като присъединен по право на основание чл.458 от ГПК/ независимо че преди присъединяването й през януари ••• г. е образувала изпълнително дело при публичния изпълнител към ТД на НАП / взискател, се смята , че е възложила на частния съдебен изпълнител възмездното събиране/ чл. 78, ал.1, т.1 от ЗЧСИ/ на съществувалите към ••.••.•••• г. свои публични вземания към ищеца. Затова пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е правно- логично да се определи като вземане с характер на възнаграждение на частния съдебен изпълнител за положения труд по изпълнителното дело, довел до частично или цялостно събиране на паричните вземания към длъжника - предмет на изпълнителния лист, като елемент от възникнало между него и взискателя в качеството му на възложител и ползвател на услугата, материално правоотношение. По изключение от общите правила, съгласно които по начало носител на задължението за удовлетворяване на правото на частния съдебен изпълнител да получи дължимите по изпълнението такси е предимно взискателят / чл. 80 от ЗЧСИ , вр. с т. 29, б.“б“, т.34 от ТТР към ЗЧСИ, чл.84, ал.1 от ЗЧСИ, чл. 266, ал.1 от ЗЗД/ и изпълнението му трябва да изхожда от него , носител на задължението за удовлетворяване на правото да получи въпросната такса, от стриктно теоретично юридическо гледище е пак същият , но на практика е пренесено върху длъжника. Това се вижда от положението , че удовлетворяването му не е предвидено да е резултат от негово платежно изпълнение, а резултат на действие на самия частен съдебен изпълнител, който я събира за себе си от получените от изпълнението върху имуществото на първия, суми, постъпили по сметката му / чл. 83, ал.1 от ЗЧСИ, т. 26, забележка 1, забележка 3 от ТТРЗЧСИ, чл.455, ал.1 от ГПК/. Така или иначе , в крайна сметка длъжникът понася всички разноски по изпълнението / чл.79, ал.1, ал.2 от ГПК/ с изключение на случаите по т.1, т.2 и т.3 на чл.79, ал.1 от ГПК. Понеже взискателят има вземане към него за възстановяване на разноските , които е направил, то на практика с разумната цел да се избегнат двойни плащания и продължаване на принудителното изпълнение, удовлетворяването на вземането на частния съдебен изпълнител за пропорционалната такса се прави по гореуказания начин направо от паричния актив на имуществото на длъжника, получен при осребряване на веществените му активи или усвоен в резултат на запор върху парични вземания към банки или други лица. Поради това, взискателят, доколкото законът не съдържа изрична норма , указваща , че във всички случаи прякото задължение тук е на длъжника, се освобождава веднага от задължението си към съдебния изпълнител за възмездяване на услугата. Според определението на вземането за пропорционална такса , дадено по-горе , възникването му е възможно, само когато възложената на частния съдебен изпълнител работа по принудително събиране на установените по основание и размер парични вземания е довела до реален резултат , изразен в събиране на някакви суми за погасяването им изцяло или частично/ аргумент от чл. 258, чл.261, чл.266, ал.1 от ЗЗД / , вследствие на предприети от него и уредени в процесуалния закон изпълнителни действия – запор и проведена успешно публична продан/ чл.460, чл.510 , чл.455, ал.1, ал.2 от ГПК/ . Че трябва сумите да са събрани от частния съдебен изпълнител следва от лесния тълкувателен прочит на текстовете на т.26 от ТТРЗЧСИ , които казват : „За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва…“, забележка 1 : „ За частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума“ , но най вече от правилото на чл.78, ал.1 от ЗЧСИ , разясняващо повелително , че такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършване на други действия от частния съдебен изпълнител, т.е. не е допустимо събиране на такива по други причини, извън активно негово поведение, насочено към резултатно изпълнение . Ответникът частен съдебен изпълнител не може да се приеме , че е събрал, нито цялата сума , нито част от нея , съставляваща сбор от публичните вземания на държавата към ищеца към момента на присъединяването й по изпълнително дело № ••/•••• г. , макар и да е предприел изпълнителни действия в резултат на които да би могло да се очаква такова събиране. Този доказателствен извод лесно се обосновава с/почива на две обстоятелства : а/ официалните документи на НАП, представени по делото, съдържат изявления на воля въз основа на констатации на факти по изпълнително дело № № •••••••••/•••• г.. по описа на публичния изпълнител и на удостоверително уведомление , че към ••.••.•••• г. всички те са погасени, а изводът , че погасяването им е доказан факт следва от обвързващото съда правило на чл. 178, ал.1 от ГПК; б/ във времето преди пълното им погасяване, по делото няма твърдения и доказателства , че в резултат на наложени от ответника запори е събрана и дадена на присъединения взискател част от сумата , нито е проведена и приключена публична продан, довела да постъпила и разпределена в полза на държавата сума с частичен или пълен погасителен ефект. Без всякаква правна стойност относно преценката за влияние върху възникването на оспореното претендирано право на пропорционална такса, са обстоятелствата дали това погасяване е резултат от доброволни плащания на длъжника или резултат на наложени запори от публичния изпълнител. С решаваща правна стойност е обстоятелството , че към ••.••.•••• г. ищецът вече е престанал да бъде длъжник на държавата за изпълнение на публичните й парични вземания, заради които тя се е смятала за присъединен взискател по изпълнително дело № ••/•••• г. Затова от този момент нататък частният съдебен изпълнител / още повече , че е бил уведомен за цялостното им погасяване / не е имал нито право , нито задължение да предприема изпълнителни действия, насочени към събирането им, тъй-като не може да се събират несъществуващи вземания. Недопустимо е да поставя под съмнение погасяването и да го проверява по тази причина , защото правото да бъде водено и продължено дадено изпълнително производство, принадлежи на волята на взискателя , а не на съдебния изпълнител, който е следвало да приключи производството в тази му част, без оглед на това как и пред кого е изпълнението - чл. 426, ал.1, ал.2, чл.433, ал.2 от ГПК. Без всякаква правна стойност за правилното разрешаване на спора са и обстоятелствата – предмет на изложените в отговора на исковата молба твърдения как и по какъв начин е плащал ищецът задълженията си към първоначалния взискател , целял ли е „осуетяването или забавянето напредналото изпълнение и заобикаляне плащането на таксата“. Подобни обстоятелства са извън фактическия състав на правото на пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и не може да влияят, както на пораждането му , така и на изключването му. Начисляването й като съдържание на претендирано вземане на ответника и съответно задължение на ищеца , както и събирането на суми за удовлетворяването му , са неправомерни/ непозволени от закона / действия , защото такова вземане не е съществувало / поради липса на събиране на публичните вземания на държавата от частния съдебен изпълнител / и не е могло да възникне занапред. Първото действие е основание за уважаване на предявения установителен иск за отрицание на дължимостта на общо начислената като такса сума. Второто действие е деликтно , понеже е причинило вреда на ищеца във вид на загуба на обща стойност от 3998,63 лева, изразяваща се в намален актив на имуществото му като последица на неоснователно събраните суми в същите размери. Той има право на обезщетение за поправянето й , възлизащо в същия размер , а длъжник в правоотношението по осъществяване на тази имуществена отговорност е ответникът, който следва да бъде осъден да го заплати – чл. 74 , ал.1 от ЗЧСИ, вр. с чл.45, ал.1, чл.51, ал.1 от ЗЗД. От всяка дата на която е извършено събирането / удържането на сумите, в полза на ищеца е породено и упражненото от него вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, подлежащо на присъждане – чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД. По изложените съображения , съдът постановява своето положително за предявените искове, решение. При този изход на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 1159,95 лева/ 593,07 евро, представляваща направени по производство разноски / заплатено адвокатско възнаграждение-1000 лева и държавна такса -159,95 лева/ и следва да бъде осъден да му я заплати , тъй-като вторият е упражнил правото си за присъждането им , произтичащо от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК. Предвид гореизложеното , съдът