Решение № 104 от 12.2.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 148/2026 г.

наказателно дело № 20262120200148 по описа за 2026 година Производство е по реда на чл.59,ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на ЕТ "С.“ ЕИК •••••, представлявано от С.К.К., срещу НП №861143-F857415/12.11.2025 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“,с което за нарушение на чл.3,ал.1, във вр.чл.2,ал.1,т.5 чл.16,ал.2 ЗАРИДСНПНП, на основание чл.29,ал.1 ЗАРИДСНПНП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 25000 лв. В жалбата по същество се оспорава залегналата в НП фактическа обстановка като недоказана, а изводите на наказващия орган като превратно формулирани ,като се оспорва цит. в НП фискализирани продажби на газ пропан-бутан да са издадени за пълнене на газ в бутилки за битови нужди, както и се аргументира теза за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с неясно и противоречиво описание на нарушението в отклонение от изискванията на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН. В евентуалност се прави искане за преоценка и квалифициране на случая като маловажен по см. на чл.28 ЗАНН. Развива се и аргументация за незаконосъобразност на НП, мотивирана с постановките на Решение от 06.10.2021 г. по дело С-544/2019 г. на СЕС. Жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв.М., който поддържа и доразвива аргументите в жалбата. Претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк.Д., която настоява за потвърждаване на атакуваното НП като законосъобразно предвид безспорна установеност и доказаност на нарушението и неотносимост в конкретния казус на Решение от 06.10.2021 г. по дело С-544/2019 г. на СЕС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по ЗАНН, като НП е връчено на жалбоподателя на 18.12.2025 г., а жалбата е депозирана чрез АНО на 29.12.2025 г.. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът след като прецени доказателствата по делото самостоятелно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, следвайки процесуалните изисквания, предназначени да осигурят постигане на истинно фактическо установяване и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното: Имуществената отговорност отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че осъществява икономическа дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5, във вр. с пар.1,т.10 от ДР на ЗАРИДСНПНП , без да има активна регистрация по см. на чл.16,ал.2,вр.чл.чл.2,ал.1,т.5 ЗАРИДСНПНП, която се изразява в"пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове". Констатирано е при извършената на 13.10.2025 г. проверка на Ч., намираща се в •••••, стопанисван от ЕТ „С.“, че извършва гореописаната дейност без наличие на обособена газоснабдителна станция, посредством електронна везна, а директно от колонките за LPG, в отклонение от предмета и парамтерите на издадените на едноличния търговец 3 бр. удостоверения за регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП, както следва: с № 380 / 12.06.2020 г., във връзка с извършваната дейност от ЗЛ по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, а именно: търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход; № 1322 / 17.09.2020 г., във връзка с извършваната дейност от ЗЛ по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП, а именно: търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход; № 1822 / 27.10.2020 г., във връзка с извършваната дейност от ЗЛ по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗАРИДСНПНП, а именно: транспорт на нефт и продукти от нефтен произход . Проверяваното лице е субект, попадащ в обхвата на чл.3,ал.1 ЗАРИДСНПНП. Извършваната дейност в обекта по чл.2,ал.1,т.5 ЗАРИДСНПНП без регистрация по реда на чл.16,ал.2 ЗАРИДСНПНП се доказва чрез приложен КЛЕН от 13.10.2025 г., и ФКБ №0188789 0057/13.10.2025 Г. и ФКБ №0188790 0058/13.10.2025 г.във вр. с регистрирани продажби от пълнене на бутилки с ветчнен газ и декларация от упълномощено лице относно въпросните продажби, като самите продажби по предмет, обем и начин на доставяне/реализиране директно от колконките за LPG са били пряко възприети по време на наблюдение на осъществяваната дейност в обекта от контролните органи. Горните фактически обстоятелства са установени и документирани и с ПИП № 0139069/13.10.2025 г. И ПИП № 1307246 / 30.10.2025 г., на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приобщени чрез разпита на актосъставителя и св.К., които уточниха,че в посочения търговски обект в процес на наблюдение лично са възприели извършване на горната дейност без активна регистрация изискуема по реда на чл.16,ал.2,вр.чл.2,ал.1,т.5 ЗАРИДСНПНП, а именно пълнене на бутилки с втечнени нефетени газове за битово потребление директно от колконките за LPG, които продажби са документирани и изрично извлечени от КЛЕН за 13.10.2025 г. От правна страна: Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на нормативно отредените им правомощия, съгласно чл. 36, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от ЗАНН. По делото по безспорен начин се доказва, че проверката е извършена от компетентни лица по см. на чл. 26 от ЗАРИДСНПНП - длъжностни лица от органите НАП, видно и от овластяването, предвидено в т.1.3 и т.2.1 Заповед №З-ЦУ-30-875/23.06.2025г. АУАН и процесното НП съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, а обстоятелствата при извършването му са конкретизирани в пълнота. Датата на процесното нарушение е недвусмислено конкретизирана в АУАН, и в НП – 13.10.2025 г. и същата е логически обвързана с цитираните ФКБ №0188789 0057/13.10.2025 Г. и ФКБ №0188790 0058/13.10.2025 г., документиращи съответните продажби чрез пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове извън данъчни складове. Именно на датата на извършване на проверката 13.10.2025 г. са констатирани и фискализирани с процесните две ФКБ продажбата на втечнени нефтени газове за битови нужди чрез пълнене на бутилки, което съставлява дейност попадаща под самостоятелен регистрационен режим по см. на чл.16,ал.2 вр. чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗАРИДСНПНП и обосновава административна съставомерност на поведението на жалбоподателя. В АУАН са описани основните и съществени обстоятелства, като фактическата рамка на нарушението е детайлизирана в пространствен, предметен и темпорален аспект с достатъчно информация, за да се обезпечи изчерпателно осведомяване на нарушителя и същият ефективно и пълноценно да организира своята защита. Лексическото пояснение, че „гореописаната дейност се извършва без да има наличие на обособена газоснабдителна станция, посредством електронна везна, а директно от колонките за L P G не измества фокуса от материално-правната квалификация на нарушението на по см.на чл.3,ал.1 вр. чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл.16,ал.2 ЗАРИДСНПНП,а притежава единствено илюстративно предназначение да открои материално-техническата необезпеченост на нерегистрирания за дейност по чл.2,ал.1,т.5 ЗАРИДСНПНП субект и в тази връзка да подчертае несъвместимостта на продължилото във времето неправомерно фактическо състояние с императивния ред за самостоятелна регистрация на всяка от дейностите по см. на чл.2,ал.1,т.1-т.6 ЗАРИДСНПНП. Ето защо съдът приема,че в АУАН и НП е спазен задължителният стандарт за минимално описание фактическите елементи и обективни характеристики на нарушението, при запазено хармонично единство между фактически и юридически параметри, с което са изпълнени критериите за процесуална законосъобразност, пълнота и информативност–чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП. По приложението на материалния закон: От съдържанието на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП се установява, че всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 6, подлежи на регистрация по този закон. Видно от данните по делото за извършваните от едноличния търговец дейности, а именно: - търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход (такава по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП), същото е регистрирано по реда на чл. 16 от закона, за което е издадено и Удостоверение с № 380 / 12.06.2020 г., във връзка с извършваната дейност от ЗЛ по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП Министерството на икономиката. Жалбоподателят притежава още и Удостоверение№ 1322 / 17.09.2020 г., във връзка с дейността по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП, а именно: търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход , както и Удостоверение№ 1822 / 27.10.2020 г., във връзка с извършваната дейност по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗАРИДСНПНП, а именно: транспорт на нефт и продукти от нефтен произход . Не е спорно, че ЕТ "С.“ ЕИК ••••• за дейността по чл. 2, ал. 1, т. 5 - пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове, няма регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП. По несъмнен начин е установено в административнонаказателното и съдебното производство, че търговският обект – бензиностанция, без да бъде оборудван за пълнене на бутилки втечнени нефтени газове (LPG) с изискуемата газоснабдителна станция и електронна везна, осъществява такива продажби директно от клонките на LPG, документирано и с ФКБ №0188789 0057/13.10.2025 Г. и ФКБ №0188790 0058/13.10.2025 г. В случая не е възможно да бъде елиминирана, нито омаловажена доказателствената стойност и значение на показанията на актосъставителя и св.К.,базирани на преките им зрителни впечатления при наблюдението на фактически извършваната дейност от обхвата на чл.2,ал.1,т.5 ЗАРИДСНПНП в •••• на 13.10.2025г., подлежаща на самостоятелна и независима регистрация по арг. на чл.16,ал.2 ЗАРИДСНПНП. В случая фактите от административно-наказателното обвинение почиват не само и единствено върху гласни доказателствени източници. Но безспорния принос на показанията на контролните органи произтича от преценката за достоверност на излъчените от тях твърдения, които се отличават с информативност, описателност, детайлност, пълнота на разказа, непротиворечивост, вътрешна логичност и действителна съгласуваност с други от събраните доказателства /декларация на л.29 и ФКБ №0188789 0057/13.10.2025 Г. и ФКБ №0188790 0058/13.10.2025 г./ Все в този см. е и Декларация от упълномощено лице /л.29/, материализираща признание,че на 13.10.2025 г. в търговския обект е извършено зареждане на две бутилки с втечнен нефтен газ за битово потребление. За осъществяването на икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход законодателят е установил императивен регистрационен режим с индивидуални характеристики и изисквания спрямо всяка от дейностите по чл.2,ал.1,т.1-т.6 ЗАРИДСНПНП. Според текста на чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП в Министерството на икономиката и индустрията се води регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, като в чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП е конкретизирано, че за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1-6 от закона се прави отделна регистрация на лицето, като съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП , при вписване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, се издава удостоверение от министъра на икономиката и индустрията или от оправомощен от него заместник-министър. В разглеждания случай, въз основа на събраните по делото доказателства е безспорно доказано, че ЕТ "С.“ е осъществявало икономическа дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП, а именно "пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчните складове", без издадено удостоверение за регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената му отговорност по чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП . Неизпълнението на задълженията към държавата правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и е наложено съответстващото наказание имуществена санкция в размер на 25 000 лева, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП . Елементите на фактическия състав на нарушението включват действие-извършване на икономическа дейност с продукти от нефтен произход и бездействие-без да е получено необходимото по закон удостоверение за регистрация, като съгласно трайната съдебна практика при продължените нарушения се създава трайно противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за действие до преустановяване на противоправното бездействие или до установяването му по надлежния ред.Предвид гореизложеното, в случая неприложима се явява разпоредбата на чл.18 ЗАНН във вр. с извършените две продажби на пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове. В т.см. и по аналогичен от правна страна казус е генерирана устойчива касационна съдебна практика Решение № 107 от 22.01.2026 г. на АдмС - Ямбол по к. а. н. д. № 488/2025 г.: „Ето защо приложените и описани 14 бр. фактури придружени с ФКБ и кредитни известия единствено и само доказват елементите на фактическия състав на нарушението и периода на извършването му, но не съставляват отделни нарушения, поради което в случая е неприложима разпоредбата на чл. 18 ЗАНН.“ Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП , гласи, че лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, извън нейния обхват, или в нарушение на условие, установено в глава втора, раздели I и II, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 100 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 25 000 до 250 000 лв.. Когато дейността е извършена в обект, който не е вписан в регистъра по чл. 16, ал. 1, този обект не може да бъде вписан в регистъра в двегодишен срок от датата на влизането в сила на наказателното постановление. Що се касае до възражението, което търси опора в аргумент за кумулиране на процедури за търсене на отговорност и санкции по см. на Решение по дело С-97/21 на СЕС, логически обвързано с факта на издадената срещу жалбоподателя на основание чл.28,ал.2 ЗАРИДСНПНП Заповед за налагане на принудителна административна мярка №СЗ-5-1307246/12.11.2025г. Видно от съдържанието на заповедта и обхвата на постановената принудителна административна мярка, същата касае единствено частично и сегментирано преустановяване на дейностите свързани с нефт и продукти от нефтен произход и запечатване не на цялото предприятие на икономическия субект, а на 2 /два/ броя колонки за LPG /съгл. Протокол за запечатване от 18.12.2025 г. в 14.00ч./, от които е било осъществявано противонорменото пълнене на газ за битови нужди в търговски обект бензиностанция „Черни връх", находяща се в гр. Бургас, път Бургас -Средец, стопанисван от ЕТ, СТОК - Стоян Кирязов". Фактическата обстановка е различна от тази в решение по дело С-97/21 на СЕС, постановено по приложението на Директивата за ДДС относно наложена мярка запечатване на търговски обект, в който търговецът е извършил продажба на кутия цигари, без да издаде фискална касова бележка. Според т. 35 от решението на СЕС принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20 , EU: C: 2022: 202, т. 24 и цитираната съдебна практика). Що се отнася до обема и насочеността на преценката на наказателноправния характер на разглежданите процедури за търсене на отговорност и санкции, следва да се припомни, че тази преценка не е абстрактна, нито механично и автоматично съотносима във всяка отделна хипотеза на едновременно приложение на ПАМ и налагане на имуществена санкция по вътрешното законодателство, което да позволи въздигането й в универсално защитно средство, позволяващо пълно елиминиране на административно-наказателно преследване в разнообразните отрасли на правнозащитени отношения. Именно в постоянната практика на Съда са формулирани три неизменчиви критерия по отношение преценката на наказателноправния характер на разглежданите процедури за търсене на отговорност и санкции, съгл.т.38 Решение по дело С-97/21 на СЕС: „Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият — самото естество на нарушението, а третият — степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице (вж. в този смисъл решение от 22 март 2022 г., bpost, С‑117/10, EU:C:2022:202, т. 25 и цитираната съдебна практика)“. В т.42 от Решение по дело С-97/21 на СЕС е прокарана ясна разграничителна линия между логическата същност и степен на целево въздействие на съответната мярка, на плоскостта на признака, дали тя преследва в кумулативност репресивна и превантивна цел, или е сегментирана до ясно изразения й основен характер на превантивно средство, насочено към поправяне вредата от нарушението: „Що се отнася до втория критерий, свързан със самото естество на нарушението, той предполага да се провери дали разглежданата мярка преследва по-специално репресивна цел, без преследването от нея и на превантивна цел да може само по себе си да я лиши от квалификацията като наказателноправна санкция. Всъщност присъщи за наказателноправните санкции са както репресията, така и превенцията на противоправните деяния. Мярка, която се свежда само до поправяне на вредата, причинена със съответното нарушение, обаче няма наказателноправен характер (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima“ Единствено в конкретните фактически предели на разгледания казус по дело С-97/21 на СЕС /продажба на кутия цигари без издаване на ФКБ/ запитващата юрисдикция е преценила, че мярката запечатване преследва едновременно превантивна и репресивна цел, тъй като е насочена също към възпиране на съответните лица от допускане на неизпълнение на задължението по член 118, алинея 1 от Закона за ДДС, а именно – извършване на продажби без да се издаде фискална касова бележка. Относно кумулирането на двете мерки (ПАМ и имуществена санкция) е посочено в т. 56 от решението на СЕС, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, предвидено в национална правна уредба да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели (решение от 5 май 2022 г., BV, C-570/20, EU: C: 2022: 348, т. 34 и цитираната съдебна практика). Съдът е уточнил, че в такава национална правна уредба трябва да се предвиждат ясни и точни правила, които, най-напред, да позволяват на правния субект да предвиди кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на такова кумулиране на процедури за търсене на отговорност и санкции, след това, да осигуряват координиране на производствата с цел да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест, произтичаща от кумулирането на производства с наказателноправен характер, които се водят независимо едно от друго, и накрая, да позволяват да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение (решение от 5 май 2022 г., BV, C-570/20 , EU: C: 2022: 348, т. 36 и цитираната съдебна практика). В настоящия случай ЕТ „С.“ осъществява дейности по см. на чл.2,ал.1,т.1,т.2 и т.4 ЗАРИДСНПНП от 2020 г. съгласно издадените му удостоверения по реда на чл.16,ал.2 ЗАРИДСНПНП /виж писмо вх.№5815/09.02.2026г. от Министерство на икономиката и индустрията/, т. е. достатъчно дълъг период, в който е следвало да положи усилия да организира икономическата си дейност в стриктно съответствие с разрешителния и регистрационен режим по чл.16,ал.2 вр.чл.2,ал.1,т.5 ЗАРИДСНПНП.От друга страна, запечатването касае единствено обектът – 2 броя колонки за LPG,от които е извършено пълнене на газ за битови нужди, което не препятства цялостната дейност на търговеца. Според настоящия съдебен състав подобно запечатване не обременява с драстична тежест дейността на ЕТ „С.“, като кумулирането на процедури /ПАМ и имуществена санкция/ е сведено до стриктно необходимото за превенция и противодействие на тежестта на разглежданото нарушение, ерго неприложимо се явява постулираното разяснение в т.35 от от Решение по дело С-97/21. Касае се за селективно и сегментно приложена ПАМ, чието предназначение е частично да ограничи конкретно определен обем противоправни и рискови дейности, поради което тази мярка според настоящия съд е с изцяло превантивен характер по смисъла на чл. 22 от ЗАНН - да се препятства извършване на дейност в нарушение на регистрационния режим по ЗАРИДСНПНПВ. И това е така, т.к. въздигнатото на ниво устойчиво неправомерно занятие общоопасно експлоатиране на активите в търговския обект, притежава потенциал от настъпване на неограничен кръг необратими и сериозни по тежест увреждащи последици за населението и екологията, предвид липсата на приспособената газоснабдителна инсталация, преминала предварителен контрол в регистрационно производство по чл.2,ал.1,т.5,вр.чл.16,ал.2 ЗАРИДСНПНП. Основната дейност на търговеца не е възпрепятствана със запечатване на конкретни колонки LPG, от които е извършвано нарушението, поради което не може да се приеме, че породените от процесната административна мярка неудобства са еквивалентни и равноценни по своята стойност и насоченост или дублират административнонаказателната репресия, приложената на осн. чл.29,ал.1 ЗАРИДСНПНП с минимума на наложената имуществена санкция. Следва да се има предвид,че конкретния търговец в случая осъществява разнородна по вид и обем икономическа дейност, утвърдена с отделни удостоверения по реда на чл.16,ал.2 ЗАРИДСНПНП, т.к. тя включва освен търговия на дребно с нефт и продукти от нефетен произход от процесните LPG колонки, още и: търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход съгласно Удостоверение №1322/17.09.20 г. и транспорт на нефт и продукти от нефтен произход съгл.Удостоверение №1822/27.10.20 г. В този см. и по аналогичен по фактическа и правна специфика казус съдът отчита и касационната практика в Решение № 3983 от 30.01.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 12770/2025 г.: „От друга страна, запечатването касае единствено обектът – съд-резервоар, което не препятства цялостната дейност на търговеца. Според настоящия съдебен състав подобна запечатване значително се отличава по тежест от това по дело С-97/21. Всъщност в настоящия случай не може да се приеме, че запечатване на съда-резервоар има наказателно правен характер по смисъла на цитираните три критерия, а наложената ПАМ има изцяло превантивен характер по смисъла на чл. 22 от ЗАНН с цел да се препятства извършването на дейност в нарушение на регистрационния режим по ЗАРИДСНПНП.“ Неоснователни са възраженията за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Институтът "маловажност", регламентиран с чл. 28 от ЗАНН и редът за освобождаване от отговорност при маловажни случаи на административни нарушения, представлява изключение от общото правило за наказуемост на въздигнатите в административни нарушения деяния, и е обусловено от наличието на определени предпоставки. В дефинитивната пояснителна норма на чл.93,т.9 НК, приложима по арг. на чл.84 ЗАНН, законодателят синтезирано е указал характеристиките на маловажен случай, респ. основните разграничителни направления, в които следва да се търсят съществените му отлики спрямо основната и типична обществена опасност от състава на съответното нарушение. Законът разглежда съдържанието му като интегрално цяло от два фактора. На първо място са липсата /незначителността/ на вредни последици или – наличие на други смекчаващи обстоятелства. Но не какво да е съчетание на смекчаващи обстоятелства,а единствено имащите тежест и значение, което минимизира степента на обществена опасност, типична за състава на нарушението, правейки неоправдано използването на административносанкционните механизми. Тези два фактора трябва да са едновременно налични, като не е възможно някой от тях да компенсира съдържателно или да замести другия. Този текст държи сметка за дължимата преценка относно степента на обществена опасност на едно деяние,изразима като балансираност и пропорционалност между засегнатия с него или поставен в риск правно защитен интерес – от една страна и правата на самия нарушител – от друга страна. В случая с признаването на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението на чл.3,ал.1, във вр.чл.2,ал.1,т.5, вр. чл.16,ал.2 ЗАРИДСНПНП този баланс на ценности не е накърнен, поради установимо пълно съответствие между фактически осъществяваната икономическа дейност извън обхвата на императивно установения разрешителен режим, консумираща типичното и обичайно ниво на обществена опасност за това нарушение. Преценката за "маловажност" следва да се прави по линия на фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии настоящият случай е лишен от правоизключващи или намаляващи обществената опасност на деянието фактори, правещи административната санкция необоснована репресивна мярка на правната укоримост на извършеното. Процесният случай не се отличава от останалите типични такива, тъй като поставя в опасност охранявани обществени отношения със ЗАРИДСНПНП с висока степен на обществена значимост, чието многоаспектно фактическо измерение произтича и от високите размери на предвидените административни санкции. Ето защо всяко нарушение, свързано с неспазване на условията и реда за регистрация и контрола върху лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, следва да се преценява на плоскостта на защитения обществен интерес по ЗАРИДСНПНП. Процесното нарушение е формално - с факта на неизпълнение на задължението, т.е. със самото осъществяване на очертаните съставомерни белези и не е необходимо настъпването на допълнителен вредоносен резултат, доколкото формалният му характер изключва вредата от фактическия му състав. Осъществяването на икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход, разкрива висока степен на обществена опасност, поради което законодателят е уредил изрично производство по регистрация за всяка от разновидностите дейности по см. на чл.2,ал.1, т.1-т.6 предвид особеностите и спецификите й, изискващи строго определен технически ресурс и предварително приспособени газоснабдителни станции за втечнени въглеводородни газове, отговарящи на предвидените в специалния закон изисквания за безопасност при експлоатиране, така че да бъдат минимизирани възможните вредоносни последици-отделяне на емисии, възможни рискове от аварии и взривоопасни последствия поради неправилно технологично експлоатиране /на неприспособени уреди и устройства за съответния вид дейност/ и поставяне в риск живота, здравето и екологичното равновесие при упражняване на икономическата дейност. Именно в този контекст вложената в чл.16,ал.2 ЗАРИДСНПНП законодателна концепция е еманация на виждането за дължимо гарантиране на една многоаспектна правна защита на разнородни обществени отношения,предвид което и единствено вписването в регистъра по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, съответно в издадено Удостоверение за регистрация, дава право на заявителя законосъобразно да осъществява дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП . Действително санкцията и при нейния минимум е в значителен размер, което обаче е основание да се приеме, че при регламентирането на разрешителния режим законодателят е отчел изключително високата степен на обществена опасност на този вид нарушения, респ. евентуалните общоопасни последици, които биха могли да потенцират в аварийни състояния,засягащи широк кръг субекти, поради извършване на нерегламентирана дейност с продукти от нефтен произход извън параметрите на издадената регистрация и лишени от предварително приспособена,и технологично организирана система от газови инсталации и приспосбления. Именно това е и функцията на регистрационният режим – по надлежния ред, компетентният орган да извърши преценка относно това, спазени ли са всички нормативни изисквания за извършване на такава дейност, и най-вече тези за безопасната експлоатация на обектите, с оглед минимизиране рисковете от неблагоприятни последици. В допълнение следва да се отбележи още и,че този вид нарушения пряко противоречат на целта на закона - законът има за цел постигане на сигурност и предвидимост в търговията с нефт и продукти от нефтен произход – чл. 1, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП . Очевидно е че, при извършване на такъв вид търговия без надлежна регистрация, законовото изискване за сигурност се засяга в изключително висока степен. Излишно е в този контекст подробно да се засяга въпросът за вида и характера на процесните продукти, рисковете за здравето и безопасността на широк кръг хора при пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове, и евентуалният антиобществен мащаб не последиците при извършване на този вид дейност в отклонение от нормативните изисквания, обезпечаващи безопасното й извършване. Регистрационният режим цели обезпечаването именно на специфичните изкисвания на закона, вкл. и тези за безопасност. Така, съгласно чл. 8, ал. 5, т. 3 от ЗАРИДСНПНП - За извършване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 всяко лице трябва да отговаря на следните специални условия: обектът, от който ще се извършва дейността, следва да отговаря на изискванията за безопасна експлоатация на газовите инсталации за втечнени въглеводородни газове, което се удостоверява по служебен ред от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Наложената на дружеството санкция е в предвидения в закона минимален размер, поради което съдът е лишен от законово предвидени ревизионни правомощия за неговото редуциране. С оглед гореизложеното, обжалваното НП, като законосъобразно и обосновано следва да се потвърди. При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на структурата, към която принадлежи наказващия орган /НАП,гр.София/ следва да се определи възнаграждение в размер на 130 лв. /66,47 евро/. Мотивиран от гореизложеното, съдът