Решение № 2525 от 22.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 13770/2024 г.

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие. Образувано е по молба, подадена от П. А. Б., ЕГН ••••••••••, адрес: град Д., бул. „Т. м.“ № ••, вх.••, ап.•• действащ като баща на А. П. Б., ЕГН ••••••••••, адрес: град А., ж.к. Н., бл.••, вх.••, ап.•• срещу Р. Г. Ж., ЕГН ••••••••••, адрес: град А, ул. „В.Д.“ № •• с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН за защита на детето А. П. Б., ЕГН ••••••••••. В молбата за налагане на мерки за защита се излага, че с лицето К. К. са живеели съвместно като по време на съвместното им съжителство е родено детето А. Б.. Твърди, че на датите 11 е 12.05.2024 г. детето е било болно по време на РЛО. На 14.05.2024 г. е потърсил майката, за да установи състоянието на детето, но същата му е затворила. Уведомил се от педагога на детската ясла, че детето няма да присъства на тържеството, тъй като е болен. Позвънил на ответницата, тъй като в производството по реда на чл. 127 СК, имало безспорни доказателства, че детето се отглежда от нея. Звънял няколко пъти на ответницата, но не му било отговорено, поради което в 16.40 скрил номера си и звъннал отново на ответницата и тя вдигнала като детето пищяло неистово и след като чула гласа му, му затворила. Позвънил втори път и след това отново пред детето, Ж. го нарекла „разкарай се лайно вмирисано“ и детето се разпищяло още повече. Уплашил се и затворил като съобщил това на майката, а след това сигнализирал на тел. 112, тъй като бил притеснен за здравословното и психическо състояние на детето и искал да се провери какво се случва. Моли за уважаване на молбата за защита спрямо детето. От страна на ответника, чрез процесуалния му представител е депозиран отговор, в който посочва, че възразява срещу подадената молба за защита от домашно насилие. Излага подробни възражения за наличието на фактическо съжителство между П. Б. и нейната внучка. Оспорва детето да е оставяно изцяло на нейните грижи. Не оспорва, че за процесната дата, А. Б. е бил болен и не е посещавал детска градина. Действително както се посочва от Б. телефонния му номер е бил блокиран, тъй като твърди, че бащата е звънял многократно, особено през късните часове на нощта, което предизвиква у нея сериозни притеснения, предвид напредналата й възраст. Освен това не желае да има какъвто и контакт с него, а той постоянно е търсил такъв. За процесната дата 14.05.2024 г., заявява, че е била в дома на внучката си, заедно със зет си и нейния баща, за да се грижи за детето, като майката е била на работа. Действително в 16:40 часа е получила обаждане от скрит номер, не е предполагала, че може да се обажда Б., поради което вдигнала и като чула гласа затворила. Не отговоря на истината, че А. е пищял неистово, тъй като той въобще не е бил в стаята в която е била тя. Детето било с дядо си И. в другата стая, след като му затворила Б. й позвънил втори път и тогава решила да му вдигне и да му каже да не се обажда и да не я притеснява, тъй като не желае да разговаря с него, той й казал „дърта откачалке, не искам да ми гледаш сина“, като тя му отвърнала „да се разкара“ и му затворила. Непосредствено между първото и второто обаждане при нея дошъл И. К., но детето била в другата стая. Не отговаря на истината, че е казала „разкарай се лайно вмирисано“, още по-малко това да се е случило пред детето, защото то не е било в стаята, в която се е намирала тя. Оспорва твърдението, че поведението към него и А. е било обидно, че е имало псувни и агресия. Заявява, че с бащата Б. е прекъснала контакт и не желае да има такъв, като заявява, че с правнука си са в прекрасни отношения и има изградена силна емоционална връзка. Прави подробни изложения във връзка с представените доказателства и моли за отхвърляне на искането за налагане на мерки за защита по отношение на детето А. Б.. Не се противопоставя да бъдат приети писмените доказателства. Противопоставя се по приемането на Фейсбук извлечения и желае да не бъде приеман, да не се приемат като доказателства и снимки от скрийншотове и Фейсбук. Моли да се приемат решение на Окръжен съд – Варна и заповед за защита от 18.03.2024 г. Моли за отхвърляне молбата за защита. От събраните по делото доказателства, съдът установява следната фактическа обстановка: Депозирана е декларация по реда на чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която е деклариран извършен акт на насилие спрямо детето А. П. Б. на 14.05.2024 г. Приети като писмени доказателства са извлечение от телефонен регистър, от който се установява, че е звъняно на „баба Р.“, на „К. К.“, „М. С.“ в диапазона от 16,38 часа до 17,41 часа, както и разговор, от социална мрежа, с „К. К.“, от който е видно, че се упреква лицето защо А. следва да има контакт с „тази откачалка“ и защо позволява „тази лудата да крещи, вика и обижда „лайно вмирисано“ бащата на сина й“ и се упреква защо я оставя с детето да го тормози нон стоп … както и че е пищяло в момента, а тя е викала и крещяла и го обиждала. Гореописаните писмени доказателства са представени от страна на бащата П. Б.. От удостоверение за раждане, издадено от община Варна, въз основа на Акт за раждане № •• от 11.02.2021 г., се установява, че родители на А. П. Б. са К. И. К. и П. А. Б.. Като писмено доказателство е прието решение № 52/04.03.2026 г. по в.гр.д. № 30/2026 г. по описа на Окръжен съд – град Варна, от което се установява, че потвърждава решение № 1151/19.12.2025 г. по гр.д. № 1452/2024 г. по описа на Районен съд – град Д., с което е уважена молбата за защита, депозирана по реда на ЗЗДН от страна на П. А. Б. спрямо Р. Г. Ж. затова, че на 14.05.2024 г. в телефонен разговор в 16,41 часа е нарекла молителя с думите „лайно вмирисано“. От приобщената справка, извършена от деловодител при Районен съд – град Варна е видно, че между същите страни е имало още две образувани производства по реда на ЗЗДН – гр.д. № 4030/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна и 4579/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна, които са били прекратени. От справката, предоставена от Районен съд – град Д. е видно, че е налице образувано производство между П. Б. и Р. Ж., а именно гр.д. № 1452/2024 г. по описа на Районен съд – град Д. като по същото има издадена заповед за незабавна защита и заповед за защита. От справка за съдимост при Районен съд – град Варна е видно, че Р. Г. Ж. е неосъждана, а от информация, предоставена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна се установява, че Ж. не е настанявана в Психиатричните клиники на болничното заведение. От изготвения социален доклад от ДСП – Варна се установява, че раздялата между родителите е настъпила през февруари 2023 г. и с оглед множеството постъпващи молби от страна на бащата П. Б., е предприета мярка за закрила на детето от 30.06.2023 г. като са извършвани ежемесечни домашни посещения, с цел наблюдение, полаганите грижи за А. Б.. Отразено е, че родителите също са насочени да ползват социални услуги, с цел постигане на родителско сътрудничество като към момента са постигнали баланс и разбирателство в отношенията, касаещи детето. Посочено е, че детето няма спомен за събития, възникнали преди две години /14.05.2024 г./, тъй като е бил в ниска възраст 3 години и 3 месеца. Екипът счита, че детето не помни събития от посоченото време. В заключение е отразено, че в интерес на детето е да расте в нормална, семейна среда като контактува с роднините по бащина и майчина линия и да се запази постигнатото сътрудничество между родителите, с цел запазване психо – емоционалното състояние на детето. Не е в интерес да се връща към събития от 14.05.2024 г., тъй като би настъпил регрес на състоянието му. Детето е привързано към роднинския кръг по бащина и майчина линия. Приобщено по делото е обаждане до Национална система 112 – МВР, от 14.05.2024 г., от което се установява, че П. Б. подава сигнал, че детето А. Б. му се намира в град А., при своята прабаба Р. Г. Ж., която не е добре психически и при опит да осъществи телефонен контакт с детето, тя вдига и започва да вика, да псува „лайно вмирисано“, детето пищяло. Притеснява се какво се случва в момента, тъй като тя го тормози нон стоп и иска да се посети сигнала и да напишат протокол. Предоставя адреси и уточнява, че родителските права са предоставени на майката като детето е зле психически и емоционално защото се оставя на прабаба му. В момента е болно, но е пищяло много. Осъществена е връзка с районното управление. При уточненията до полицията П. Б. посочва, че е искал да осъществи контакт с детето през телефона на бабата и бабата, когато му вдигнала викала адски силно „лайно вмирисано“, а детето пищяло с неистови крясъци като това поведение е обичайно. Опитал да се свърже с майката, но тя му затворила, въпреки това я уведомил. Много се притеснява за сина си и иска да се посети адреса и да се състави протокол и да се види какво е състоянието на сина му, защото е пищял много. Поискал е да се обади, за да разбере какво е положението. От приобщената пр. пр № •••/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Варна е видно, че същата е във връзка с процесната дата 14.05.2024 г. От докладна на мл. експерт С. е видно, че К. К. е отворила вратата на апартамента и сама е извела детето на стълбищната площадка като същото е било в добро здравословно състояние, изглеждало весело и било с усмивка на лицето. Направен е запис на детето и детето не е изглеждало на дете в риск. По прокурорската преписка са приобщени сведения на П. Б., от които се установава, че на 14.05.2024 г. е търсил майката, за да види сина си, дори звънял на социалния педагог в детската ясла, с оглед тържество на 15.05.2024 г., но установил, че детето няма да присъства тъй като е болно. Решил да звънне на Р. и след като няколко пъти давало заето, установил, че тя го е блокирала и затова скрил номера си и тя му вдигнала, а детето се чувало да пищи като Р. му затворила. При последващо обаждане го нарекла „разкарай се лайно вмирисано“ и детето се разпищяло още повече. Отразил, че се уплашил много и позвънил на майката, а след това и на телефон 112. Останалите събрани и приобщени писмени доказателства не следва да бъдат подлагани на отделен доказателствен анализ, предвид неотносимостта им към предмета на спора, тъй като не са относими към процесната дата 14.05.2024 г. Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. П. Б., от които се установява, че е баща на П. Б. и дядо на А. Б.. Не е присъствал на 14.05.2024 г. на разговора, който синът му е провел с Р., но синът му разказал още на същия ден за случилото се, че А. бил болен и предвид, че К. му затворила, той звъннал на Р., която обаче се развикала и естествено го обидила пред детето и то започнало да пищи, да вика и реве. На следващата седмица детето било затворено и смутено, явно травмиран и не се веселял като друг път. Мисли, че денят е бил вторник. Уточнява, че и друг път е бил свидетел. Съдът не следва да кредитира показанията на свидетеля, предвид заинтересоваността му от крайния изход на делото и доколкото не е пряк свидетел на развилите се събития на 14.05.2024 г., о споделеното от него е разказ от страна на П. Б.. От показанията на И. Т. К. се установява, че е баща на К. К. и дядо на А. Б.. Към май 2024 г. дъщеря му е живеела в апартамент в град А., а на процесната дата детето е било с баба си Р. като и той бил там и заедно гледали А.. Към пет часа се прибрала дъщеря му и детето се зарадало, че майка му си идва и се хвърлило на врата й. Той не се показал на вратата, тъй като много хора се струпали, тъй като били дошли полицаи и той останал в кухнята. Твърди, че имало две обаждания от П. към Р. и се е чуло тя да му казва да не я притеснява повече. Уточнява, че детето не е викало и плачело. А. е бил с него в кухнята. Не се е чувало от другата стая, където е била Р. и не е чул обидни думи от нея към П.. Заявява, че денят е бил вторник, а той е бил в болничен. Съдът не следва да кредитира показанията на свидетеля И. К., тъй като същият е заинтересован от крайния изход на делото, а и показанията му са вътрещшнопротиворечиви, доколкото същият споделя, че не е чул обидни думи от Р. Ж., тъй като не се чувало в другата стая, но едновременно с това заявява, че е имало две обаждания от П. и чул как Р. му казала да не я притеснява. Освен това житейски нелогично е поведение, при което в домът пристигат служители на реда и намиращият се в дома И. Т. К., не излиза, за да види какво се случва. С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира то правна страна следното: По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че молбата е подадена от легитимирано по закон лице срещу лице, легитимирано да отговоря, аргумент от чл.8, т.2 ЗЗДН и чл. 3, т.6 ЗЗДН. Същата е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок. Конституирано, по реда на чл. 9, ал.2 ЗЗДН е детето А. П. Б.. Бащата е процесуално легитимиран да подава молба за защита по отношение на детето си П. Б., аргумент от чл. 8, ал.1, т.2 ЗЗДН. В настоящия случай, въпреки че родителските права по отношение на детето им А. Б. са предоставени на майката, бащата разполага с правомощия да депозира молба за защита по реда на ЗЗДН. Същият не е лишен от родителски права, нито последните са му ограничени. Фактът, че на него е определен режим на лични отношения с детето, не го препятства да подава молби за защита по реда на ЗЗДН. Да се приеме противното би противоречало на смисъла на закона и на нормата на чл. 8, ал.1 т.2 ЗЗДН. Обстоятелството, че между родителите на детето има разминаване в позициите относно депозираната молба за защита, е довела до назначаване на особен представител на детето, който да го представлява по време на производството, на основание §1а ЗЗДН във връзка с чл. 29, ал.4 ГПК. Фактът, че особения представител е изразил становище за неоснователност на молбата за защита, не влече извод за недопустимост на производството, доколкото същият не може да се разпорежда с предмета на делото. Последният единствено осъществява процесуално представителство на лицето, по отношение на което съдът е констатирал наличие на противоречиви интереси като съдът следва да постанови краен съдебен акт по съществото на спора. Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са или са били в семейна връзка, съставлява домашно насилие. Като домашно насилие следва да се квалифицира всеки едностранен акт на непредизвикана агресия във всичките й гореописани проявни форми. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на ЗЗДН е да осигури защита на лица пострадали от насилие, а не да разреши междуличностните конфликти с техния родственик, респективно да им осигури желаният комфорт и модел на поведение от другата страна. Няма спор в доктрината и практиката, че целта на ЗЗДН е да се осигури на жертвите му защита, дори и в случаите, в които липсват очевидци на конкретния акт на домашно насилие. Не може обаче да се приеме, че поведението и действия на лице, попадащо в кръга, визиран в чл.3 от ЗЗДН, които макар и вредоносни за другата страна, когато са проявени в течението на конфликт, възникнал от неудовлетвореност от развитието на взаимоотношенията между страните, са акт на домашно насилие. За психическо насилие върху дете се смята и всяко насилие, извършено в негово присъствие, аргумент от чл. 2, ал.2 ЗЗДН. От приетото по делото решение по в.гр.д. № 30/2026 г. по описа на Окръжен съд – град Д., с което е потвърдено решение по гр.д. № 1452/2024 г. по описа на Районен съд – град Д. се установява, че е постановена мярка за закрила по отношение на П. Б. от страна на Р. Ж. за извършен от последната акт на насилие на 14.05.2024 г. спрямо П. Б., изразяващ се в изричане по време на телефонен разговор в 16,41 часа на думите „лайно вмирисано“. В настоящото производство е спорен въпросът дали този акт на насилие е извършен в присъствието на детето и дали същото го е възприело като е започнало да пищи още по-силно, както се сочи в молбата за защита. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин, че детето А. Б. е възприел твърдяната обида и че същата е изречена в негово присъствие. Безспорно на 14.05.2024 г. детето се е намирало под грижите на Р. Ж., предвид факта, че е било болно. Няма нито едно събрано доказателство, че думите на Р. Ж. спрямо П. Б. са станали в присъствието на детето и те са рефлектирали върху него като същото е започнало да пищи повече, както се сочи в молбата за защита. Още повече, че самият П. Б. сочи, че и по време на първото обаждане детето е пищяло. По делото от приетия социален доклад, който съдът кредитира като компетентно изготвен се установява, че в резултат на конфликта между родителите спрямо детето е предприета мярка за закрила като са извършвани регулярни месечни посещения. Отразено е, че детето няма спомен относно датата 14.05.2024 г. Изтъкнатото възражение от страна на бащата Б., че социалните работници не са искали да връщат детето към датата 14.05.2024 г. е неоснователен. Действително в заключителната част е отразено, че детето не следва да се връща към процесната дата, но това не означава, че същото има спомен за нея, който да е оставил траен негативен отпечатък върху него, още повече че социалните работници са констатирали добри взаимоотношения с роднините по майчина линия, сред които попада и ответницата. Целта на закона, разписана в нормата на чл. 1 от ЗЗДН е уреждане на правата и защита на лицата, пострадали от домашно насилие, а не чрез производството да уредят персоналните си отношения с извършителя и респективно да им се осигури желаният комфорт и модел на поведение от другата страна. В този смисъл „Домашно насилие, понятие и семейно правни аспекти“, Б. Р. Р., ИК „Петко Венедиков“, 2020 г., стр.151 и 152, както и влязлото в сила решение по в.гр.д. № 1445/2015 г. по описа на Окръжен съд – град Варна и влязлото в сила решение по в.гр.д. № 174/2021 г. по описа на Окръжен съд – град Варна и решение № 1036/16.10.2025 г. по в.гр.д. № 1839/2025 г. по описа на Окръжен съд – град Варна, които настоящия състав на съда изцяло споделя. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и в частност изготвения по делото социалният доклад и докладните от приобщената прокурорска преписка •••/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, а също и телефонният разговор до Национална линия 112, доказват наличие на конфликт между родителите К. К. и П. Б., разраснал се и между разширеното семейство като в центъра на този конфликт е детето А. П. Б.. Доказано е, че е налице осъществен акт на насилие спрямо бащата П. Б. от страна на Р. Ж. на датата 14.05.2024 г., с оглед постановените решения на Районен съд – град Д. и Окръжен съд – град Д., но че този акт на насилие е възприет от детето, не се установява от нито едно събрано доказателство. Наличието на влязло в сила решение, че спрямо П. Б. е осъществен акт на насилие, не обуславя автоматичното прилагане на мярка, респ. мерки за защита и по отношение на детето, когато липсват доказателства, че същото е присъствало на акта на насилие и го е възприел и последният се е отразил на психоемоционалното му състояние. Самият П. Б. посочва, че детето е пищяло още към момента на първото вдигане на телефона от Р. Ж., което обосновава изводът на съда, че не е ясна причината затова пищене на А. Б., който към 14.05.2024 г. е бил на 3 години и 3 месеца. Ноторно известен факт е, че деца в ниска възраст, могат да пищят и викат по множество причини, а на моменти дори и без ясна видима причина. В телефонния разговор до телефон 112, не се установява бащата да твърди, че детето се е разпищяло още повече след изричането на репликите „лайно вмирисано“, както посочва в молбата за защита и в сведенията, дадени по пр.пр № •••/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, което води до изводът, че целта на депозираната молба е да се разреши друг междуличностен конфликт и да се осигури модел на поведение от страна на Р. Ж.. Обстоятелството, че в случая не се цели защита от домашно насилие, а се цели постигане на желан комфорт и модел на поведение от другата страна, се установява именно и от двукратното искане, отправено от Б., в обаждането до телефон 112, да се посети адреса и да се състави протокол. Този извод на съда се подкрепя и от изложението на П. Б., в хода по същество, на съдебното производство, обективирано в протокола от съдебното заседание. Смисълът и целта на ЗЗДН е да даде защита в изключителни случаи на живота и здравето на лица, които действително се намират в риск и в ситуации, в които интензитетът на въздействие излиза извън рамките на житейския конфликт и причинява сериозно страдание, каквото в случая не се установява да е причинено по отношение на детето от страна на ответницата, в резултат на изречените спрямо П. Б. думи, доколкото липсват доказателства, че детето е присъствало при изричане на думите или дори и да е присъствало, че е възприело същите и последните са се отразили негативно на психоемоционалното му състояние. Напротив по делото са събрани доказателства, че детето е било в добро състояние, видно от докладната на полицейския служител обслужил адреса и изготвения по делото социален доклад, който констатира, че детето няма спомен за датата 14.05.2024 г., а и има добри емоционални взаимоотношения с роднините по майчина линия, сред които е и ответницата. Производство по ЗЗДН не следва да се използва за постигане на други цели, различни от описаните, нито да се използва като средство за личностна дискредитация или разрешаване на други спорове и конфликти, какъвто се явява настоящият случай. Следва да се посочи, че поведението на Р. Ж. е морално укоримо и за изречените от нея думи е дадена съответна защита от страна на Районен съд – град Д. като мярката е потвърдена от страна на Окръжен съд – град Д., но да се налага мярка за защита и спрямо детето, е неоснователно предвид липсата на доказване, че актът е възприет от детето и че е станал в негово присъствие и още повече защото поведението и на самия П. Б. да се звъни множество пъти и накР. да се скрие номера, с оглед да се вдигне телефонът, предвид знанието, че детето е болно и се нуждае от грижи, е също морално укоримо. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че депозираната молба, подадена по реда на ЗЗДН, с обективираните в нея искания, следва да се отхвърли. По отношение на разноските: Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, в сила от 01.01.2024 г., П. Б. следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 12,78 евро, както и сторените от страна на Р. Ж. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Последната претендира сумата от 750 евро като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение в размер 306,77 евро, на основание чл. 22 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че претендираното възнаграждение е прекомерно, но не следва да се намалява до предвидения минимум. Мотивите на съда относно размера на определеното възнаграждение са следните: Проведени са три съдебни заседание като страната е представлявана от процесуален представител, който е вземал становище по всяко едно доказателствено искане и е направил съответни доказателствени искания. Следва да бъде съобразено и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22, което има задължителен характер, и съгласно което съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. /обнародвана в бр.14 от 2025 г. на ДВ/ за минималните размери на адвокатските възнаграждения досежно дължимото адвокатско възнаграждение. В този смисъл са и определение № 50021/5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК и определение № 959/05.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК. Съдът разполага с възможност да определи размера на разноските като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от заявителя и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и от размера на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да се намали до размера от 400 евро, който да се възложи в тежест на П. Б.. Водим от горното, съдът