Решение № 289 от 1.7.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 437/2026 г.

Административно наказателно дело № 20264520200437 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на М. В. С., ЕГН ••••••••••, депозирана против Електронен фиш серия „СС“ № 0022330, издаден от ОД на МВР Русе, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 3а, вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро (49,99 лева) за нарушение по чл. 21, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се претендира атакуваният електронен фиш да бъде отменен като издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. М. В. от АК – Русе, която поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по подробно изложените в същата съображения. Представя писмена защита и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издадения електронен фиш, имащо право и интерес от обжалване на същия. Жалбоподателят е получил електронния фиш на 23.02.2026 г. , а жалбата е депозирана на 09.03.2026 г. с вх.№ УРИ 336000-2119/11.03.2026 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност. Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От фактическа страна: На 31.01.2026 г. лек автомобил Мерцедес Е 500 4 матик с рег. № Р1862 КН, собственост на жалбоподателя се движел по път I-5 Русе - Велико Търново, като в пътен участък от км 25+914 (Тръстеник) до км 11+382 (Одяланик) превишил максималната средна скорост от 90 км/ч . При максимално разрешена средна скорост от 90 км/ч извън населено място, установената средна скорост на жалбоподателя била 102 км/ч след приспадане на толеранса от 3 % при скорост над 100 км/ч., т. е. превишението било от 12 км/ч. Нарушението било установено и заснето със система за секционен контрол на средна скорост с № 40342 - 20432. Съобразявайки така изложеното, административнонаказващият орган - ОД на МВР Русе преценил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 21 ал. 3, във вр. ал. 1 от ЗДвП. Така бил издаден обжалвания електронен фиш Серия „СС“ № 0022330/31.01.2026 г. от ОД на МВР Русе, като на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 3а, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя С. било наложено наказание „Глоба“ в размер на 25,56 евро (с левова равностойност 49,99 лева). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-1034/20.08.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от визираната заповед. В обстоятелствената част н а ЕФ съобразно отразените данни за установена средна скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 3, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 3а, вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 25.56 евро (49.99 лева). ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените снимки от Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR“, като са налични две снимки, на които е виден регистрационният номер на автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с ДР№ Р 1862 КН с техническо средство с идентификатор № d9b21d (СКТ 20431-СКТ 40341), разположено при км. 25+914 в 10.40.45 часа (начален момент) и с техническо средство с идентификатор № c79222 (СКТ 40342-СКТ 20432), разположено при км. 11+382 в 10.48.56 часа (краен момент), като се установява, че превишената максимална средна скорост на движение в посочения участък е 12 км/ч (след приспадане на толеранс 3 км/ч до 100 км/ч или 3% над 100 км/ч) и разрешена такава от 90 км/ч. Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR“ е одобрен тип, вписан под № 5237 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност от 23.06.2025 г. до 23.06.2027 г. За идент. № СКТ 20431- СКТ 40341 е издаден протокол от проверка № 384-СГ-ИСИС/18.09.2025 г., а за идент. № СКТ 40342-СКТ 20432 е издаден протокол от проверка № 385-СГ-ИСИС/18.09.2025 г. В указания в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП срок жалбоподателят не е предоставил декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от СУМПС. Не са направени възражения и в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - Електронен фиш Серия „СС“ № 0022330/31.01.2026 г., фотоснимки, писмо изх. № 20-00-12.3/15.01.2026 г., Протокол от проверка № 384-СГ-ИСИС/18.09.2025 г., Протокол от проверка № 385-СГ- ИСИС/18.09.2025 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 25.06.5237 с приложение, справка АИС АНД, Разписка от 23.02.2026 г., ИД PS70001JSOQV9, Схема „Постоянна организация и безопасност на движението“ за участник от Републикански път I- 5 Русе - В. Търново от км 11+382 до км 25+914, Писмо изх. № 11-05-50#1/27.05.2026 г. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело. От правна страна: Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 3а, вр. ал. 2, т. 2, вр. чл. 21, ал. 3, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС - контролни устройства (технически средства) от Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR“ с идентификатор № d9b21d и идентификатор № c79222, на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и дефиницията, съдържаща се в § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Доколкото тази разпоредба се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл. 57 от ЗАНН, при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Следователно, процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт по аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС „..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие. В случая, съдът констатира, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми от чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, налице е яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя, поради което и възраженията относно допуснати пропуски в тази насока са неоснователни. Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. В случая, видно от съдържанието на ЕФ, е посочена териториалната единица: ОДМВР Русе, в структурата на МВР (чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР). Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR“ е автономно устройство за заснемане на изображения, оптимизирано за разпознаване на регистрационни табели и за документиране на ситуации от пътния трафик, която представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства. Тази система е одобрен тип съгласно правилата на Закона за измерванията и е регистрирана във водения Регистър на БИМ (видно от приложените по делото протоколи за проверка). Следователно, същата е технически изправна, преминала първоначална проверка годна за експлоатация към релевантния период. Установи се техническото съответствие на камерите в двете контролни точки с одобрения тип и обстоятелството, че и двете отговарят на изискванията на раздел XXVI, глава II от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИКПМК), като извършената метрологична проверка е първоначална, тъй като не е изтекъл едногодишния срок съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 година на Председателя на ДАМТН. Системата е синхронизирана по време, като методът за синхронизиране на стационарните контролни точки (СКТ), участващи в секционния контрол, е чрез NTP протокол, който се използва в мрежи за данни с променливо време на задържане, като синхронизирането се извършва автоматично, непрекъснато и работи във фонов режим, докато стационарните контролни точки работят и в случай на прекъсване на комуникацията със стационарна контролна точка, софтуерът не позволява стартиране на процеса по заснемане и разпознаване на регистрационните номера, което гарантира, че данните за дата и час се формират при работеща и синхронизирана система. Следователно, двете камери, от двете страни на сертифицираната отсечка, са калибрирани така, че да работят с един и същи час. Съгласно чл. 421, ал. 2 от НСИКПМК „При измерване на средната скорост е необходимо устройствата за заснемане, монтирани на контролните точки, да бъдат синхронизирани по време от един източник“, а съгласно ал. 3: „Всяко несъответствие трябва да възпрепятства по-нататъшни измервания“. Чл. 423, ал. 2 от НСИКПМК предвижда, че за скоростомери за средна скорост, ..., производителят трябва да предостави информация за начина на синхронизиране на времето на двете контролни точки и начина на определяне на базовото разстояние“, а съгласно ал. 4: „Техническата документация на скоростомер за средна скорост трябва да съдържа доказателства за начина на синхронизиране на времето. Проверката на синхронизацията на времето трябва да се извършва автоматично, без намесата на оператор, така че състоянието на синхронизацията на устройствата за заснемане да бъде надеждно установено още при първоначалния монтаж, без да са необходими последващи измервания“. Нормата, на чл. 431, ал. 2 същата наредба предвижда, че „Първоначалната проверка за скоростомери за средна скорост се извършва на мястото на монтаж. Измерва се базовото разстояние, грешката на измерване на скоростта, проверяват се монтажът на устройствата за заснемане и начинът за синхронизацията на времето". Посочената нормативна уредба изрично предвижда отразяване в протоколите за първоначална метрологична проверка, че съответното техническо средство отговаря на изискванията на раздел XXVI от наредбата, поради което настоящият състав приема, че АТСС са технически и метрологически изправни и е налице правилно калибриране на часовете на камерите и тяхната синхронизация. Противно на твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, системата за секционен контрол за средна скорост не осъществява непрекъснато видеонаблюдение и видеозапис на движението на ППС по цялата дължина на контролирания пътен участък. Контролът се извършва чрез автоматизирано засичане и регистриране на преминаването на ППС през началната и крайната стационарни контролни точки, въз основа на което се изчислява средната скорост за съответния участък. Ето защо доказателствения материал се състой от генерираните от системата записи/изображения и данни за преминаването на ППС през съответните контролни точки, а не от непрекъснат видеоматериал от цялото трасе между тях. Настоящият състав счита, че непосочването на пълното наименование на системата за секционен контрол не представлява процесуално нарушение, доколкото съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. всяко автоматизирано техническо средство и система за контрол на правилата за движение и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, притежават уникален идентификационен номер като тези УИН на станционарните контролни точки са посочени. Съгласно дадената в т. 76 от § 6 на ДР на ЗДвП легална дефиниция „Средна скорост“ е скоростта, с която ППС изминава за определено време определен участък от пътя, установена с АТСС за секционен контрол на средната скорост“. Според т. 77 от § 6 от ДР на ЗДвП: „Система за секционен контрол на средната скорост“ е одобрена и проверена съгласно ЗИ система за измерване на средната скорост на ПС в определен участък от пътя. Системата използва камери, монтирани в началото и края на участъка. Всяко ПС се класифицира и се идентифицира както на влизане, така и на излизане, а идентификационната информация е придружена от точни времеви подписи заедно с времето за изминаване на разстоянието, на базата на което се изчислява средната скорост. Ако средната скорост на дадено ПС е повисока от разрешената в контролирания участък, системата генерира информация за нарушението. Цифровото доказателство за нарушението включва снимки на автомобила от момента на влизане и излизане, както и метаданни“. От обективна страна, с оглед приложения снимков материал (надлежно и годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП), настоящият състав приема, че са установени началната (входна) и крайна (изходна) точки на заснемането (СКТ), т. е. времето на преминаване (периода на нарушението), регистрационния номер на автомобила, средната скорост на движението му в процесния пътен участък, както и участъка на нарушението, респ. разстоянието, както и точните времена на вход и изход на секцията. Съдът намира за неоснователно наведеното от адв. В. възражение, че в обжалвания ЕФ е налице липса на приспаднат метрологичен толеранс. Ноторно известна е формулата за изчисляване на скорост - V ср = S общо/t общо. В конкретния случай, разстоянието е 14 532 метра (25,914-11,382), а времето, за което е изминато това разстояния е 491 секунди или средната скорост е 29,59 м/с или приблизително 106 км/ч (чл. 416, ал. 4, т. 1 от НСИКПМК). При приспаднат 3% толеранс за скорост над 100 км/ч се получава скорост от 102 км/ч, която е и отразената в ЕФ скорост. В него изрично е посочено, че тази скорост е установена след приспаднат толеранс. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в ЕФ не било посочено основанието, въз основа, на което е въведено ограничението за средна скорост. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП максимално допустимата скорост на движение извън населено място за МПС от категория В (чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП) е 90 км/ч, а съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗДвП забраната за превишаване на разрешената скорост се прилага и по отношение на средната скорост в определен участък от пътя. Все във връзка са наведените възражения относно неяснота на въведения скоростен режим, както бе посочено максимално допустимата скорост извън населено място е 90 км/ч, каквато е и посочена в обжалвания ЕФ. Обсъждането на по-ниска скорост би довело до влошаване на правното положение на жалбоподателя, тъй като би се увеличила по размер глобата, което е недопустимо, а от друга страна - няма наведени от страна на АНО твърдения за по-ниска скорост в процесния пътен участък. Същото важи и до евентуално въведени временни ограничения на скоростта. Действително, представените статични изображения са тъмни и на тях не са забелязват ясно очертанията на самия автомобил. Същественото обаче е, че по несъмнен начин се различава регистрационния номер на същия, а съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 2, т. 8 от НСИКПМК е достатъчно камерите да отчитат регистрационния номер на автомобила, като няма изискване за заснемане на негов вид, модел, цвят, контури и други. По отношение на пътния участък, където е извършено нарушението - същият е посочен коректно с цифрово описание, както и с посочване на идентификационния номер на контролните устройства, поради което не е необходимо посочване на други ориентири като географски координати, местност и др. п. Според чл. 189, ал. 5б от ЗДвП, за място на нарушението при установяване на превишаване на средната скорост се счита крайната точка от контролирания участък от пътя, за който е установено нарушението, поради което правилно е дефинирано и мястото на извършване на нарушението в обжалвания ЕФ. Съдът намира за неоснователно и наведеното от адв. В. възражение, че в „процесния участък към датата на извършване на нарушението са липсвали пътни знаци Е24, указващи контрол на скоростта, с което са нарушени императивните изисквания на Наредба № 18 за сигнализация на пътищата и правото на информираност на водачите“. Наличието или липса на поставени пътни знаци Е24 (Контрол на скоростта) и Т2 (указващ дължината на участъка) е ирелевантно, тъй като няма нормативно изискване за поставянето им по отношение на контролирания пътен участък. С ДВ, бр. 54 от 2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП. С ДВ, бр. 98 от 2024 г. Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци е отменена. За пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че след извършване на нарушението по настоящото производство - 31.01.2026 г. Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е изменена и допълнена, ДВ, бр. 34 от 2026 г., като същественото е, че системите за секционен контрол на средната скорост не са въведени след приемането на чл. 182, ал. 3а и следващите от ЗДвП, а още с издаването на наредбата през 2015 г. (видно дори от наименованието й) и в този смисъл те, наред с техническите средства служат единствено за заснемане на статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение. Следователно, още към момента на издаването на наредбата автоматизираните технически системи, каквато е и процесната, са изпълнявали задачата по чл. 2 от същата, като, както бе посочено по-горе, създаденият снимков материал и/или динамични изображения са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес по аргумент от чл. 189, ал. 5а, във вр. с ал. 15 от ЗДвП. С оглед на всичко гореизложено настоящият състав счита, че електронният фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. По разноските: В производството административнонаказващият орган не е претендирал присъждане на разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, Русенският районен съд