Решение № 26 от 18.1.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 1696/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН. С наказателно постановление № 25-1158-001194 от 12.05.2025 г., издадено от А.К.Р. – на длъжност Началник Група в ОДМВР Перник, Сектор Пътна Полиция Перник, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на А. А. С., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 пр. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДВп/ вр. чл. 53 ЗАНН за нарушение на разпоредбата на чл. 48 от Закона за движението по пътищата. Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от А. А. С., с която прави искане наказателното постановление да бъде отменено. Излага доводи, че е незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуално-правни норми, посочени в жалбата. Поддържа, че не е посочена точно и ясно фактическата обстановка и не е ясно кое точно е нарушението, за което е санкционирана, което твърди да съставлява абсолютно процесуално нарушение, с оглед правото й на защита. Твърди и че наложеното наказание е в завишен размер. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не участва лично и не изпраща представител. За административно наказващият орган, редовно призован, не се явява представител в проведеното по делото открито съдебно заседание. По делото, в качеството на свидетел, е разпитан актосъставителя Н. К. А. относно констатациите при съставянето на акта, като същият поддържат описаното в него. Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното: На 16.04.2025 г. в 17:20 часа, в град Перник, разпитания по делото свидетел Н. К. А. - актосъставител, и в присъствието на свидетел – Д. С. С., е установил при осъществяване на служебните си задължения, след подаден сигнал от ОДЧ при МВР – Перник, че е реализирано пътно-транспортно произшествие /ПТП/ между лек автомобил „Фолксваген Голф”, с регистрационен номер •••, и лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с регистрационен номер •••, при което са причинени материални щети. Във връзка с описаното ПТП е съставен от свидетеля Н. К. А., в присъствието на свидетеля Д. С. С., на жалбоподателя А. А. С. АУАН № 3269182/16.04.2025 г. за нарушение на чл. 48 ЗДвП, което се установява от положените от тях подписи. В акта изрично е вписано, че ПТП е извършено при следните обстоятелства: в Град Перник, на паркинг пред магазин „Кауфланд” на улица „Стримон”, жалбоподателят управлява лек автомобил „Фолсваген Голф”, с регистрационен номер •••, като отнема предимството на правилно движещия се десностоящ лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с регистрационен номер ••• и реализира ПТП с материални щети. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя на същата дата, като той не е изложил възражения срещу акта. В същия е посочено, че при съставянето му като доказателство е иззет Протокол за ПТП с номер 2025-1028-50687. При съставяне на акта били направени с таблет фотоснимки и двамата водачи били изпробвани за употреба на алкохол, но пробите били отрицателни. При пълна идентичност на описаното нарушение, на 12.05.2025 г. е издадено обжалваното наказателно постановление /НП/ от Началник Група в ОДМВР Перник, Сектор Пътна Полиция Перник, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, като нарушението било квалифицирано по чл. 48 ЗДВп – като словесно е посочено, че водачът не пропуска намиращи се или приближаващи от дясната му страна ППС на кръстовище с равнозначни пътища. На основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 пр. 4вр. чл. 53 ЗАНН, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. Наказателното постановление /НП/ е връчено на жалбоподателя на 24.10.2025 г., видно от отбелязването върху самото НП. Жалбата срещу НП е депозирана в ОД МВР - Перник на 29.10.2025 г. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетеля-актосъставител Н. К. А., които съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът също кредитира изцяло, като съобрази и че кореспондират с показанията на разпитания свидетел. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при нарушение на материалния и процесуалния закон. Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание. При описание на нарушение, обаче, съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са спазени императивните изисквания, разписани в чл. 42, ал. 1, т. 4 и 57, ал. 1 , т. 5 от ЗАНН. Посочените правни норми изискват, както в АУАН, така и в НП да бъдат отразени всички съставомерни обстоятелства, попълващи състава на съответното административно нарушение, посочено от АНО – в случая на чл. 48 от ЗДвП. Съобразно нормата на чл. 48 ЗДвП, на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение. В случая, както в АУАН, така и в НП, необосновано е прието наличието кръстовище на равнозначни пътища без да се посочва кое е то, съответно кои пътища го образуват. Не става ясно и каква е била посоката на движение на описаните в АУАН, съответно и в обжалваното НП, леки автомобили. С оглед изложеното, съдът намира, че при съставянето им е допуснато нарушение на процесуалния закон, тъй като не са описани достатъчно ясно мястото на извършване на твърдяното нарушение и всички обстоятелства, свързани с него /вкл. посоката на движение на всеки участник в ПТП/, което пряко рефлектира върху правното на защита на наказаното лице да разбере в какво нарушение е обвинено и да упражни правото си на защита. В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. На следващо място, общото описание на мястото на твърдяното нарушение – паркинг на магазин „Кауфланд”, сочи на погрешна правна квалификация на нарушението по чл. 48 ЗДВП, доколкото посоченото от АНО нарушението се твърди да е извършено на място, различно от кръстовище на равнозначни пътища. Следва да се отбележи и че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна норма, обуславяща противоправния характер на извършеното от дееца, ако тя не е надлежно очертана или е погрешно посочени в АУАН и НП. Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото. Да се процедира по обратен начин, означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че дори да се приеме, че твърдяното нарушение е описано в съответствие с изискванията на ЗАНН – 57, ал. 1 , т. 5 , от събраните по делото писмени доказателства, същото не е доказано безспорно. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно отразеното в АУАН /л. 7 от делото/ при съставянето му е иззет Протокол за ПТП с номер 2025-1028-50687, като в показанията си в проведеното по делото открито съдебно заседание актосъставителя Н. К. А. заявява, че са пристигнали на мястото на описания инцидент след неговото приключване, като е изготвен протокол за ПТП и са направени снимки, каквито не са приложени към преписката във връзка с обжалваното наказателно постановление, изпратена в съда от АНО в изпълнение на задълженията му по чл. 60, ал. 2 ЗАНН. Т.е. в конкретния случай по делото не са събрани доказателства, установяваши безспорно осъществяването на твърдяното нарушение, като съществено е, че от описанието му в АУАН и обжалваното наказателно постановление са неясни и обстоятелствата /механизма/, при които е реализирано процесното пътно-транспортно произшествие. В обобщение, с оглед изложените съображения, съдът намери подадената жалба за основателна, като обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при неговото издаване, водещи до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. По разноските: При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, от който до приключване на съдебните прения не е заявена претенция за присъждане на такива. Доколкото с молбата с вх. №34588/17.12.2025 г. депозирана от него, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочена разпоредбата на чл. 38 ЗА, за пълнота следва да се посочи, че с оглед данните по делото не са налице основания за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. З. не само защото такова искане не е заявено по делото, но и предвид факта, че представения договор за правна защита и съдействие не отговаря на изискванията на чл. 38 ЗАДв, доколко не е посочена конкретна хипотеза от изброените в ал. 1 на същия член, както и предвид факта, че по делото липсват данни от адв. З. да е осъществена реално адвокатска помощ и съдействие на жалбоподателя /жалбата е депозирана преди подписване на пълномощното и е подписана лично от жалбоподателя, адв. З. не се е явил за насроченото по делото открито съдебно заседание в периода до 11:58 часа на 18.12.2025 г., като не е депозирана от него и молба за отлагане на делото/. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, съдът