Решение № 28 от 19.1.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 1640/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН. С наказателно постановление № 22-1158-003649/14.11.2022 г., издадено от С.С.Г. – на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Перник, Сектор Пътна Полиция Перник, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на А. Ж. Г., ЕГН ••••••••••, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв., на основание чл. 183, ал. 2, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв., на основание чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушения на следните разпоредби: чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, чл.94 ал. 3 от ЗДвП, чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от А. Ж. Г., с която прави искане наказателното постановление да бъде отменено. Оспорва извършването на описаните в него нарушения, за които е наказан. Поддържа, че е налице неправилна правна квалификация на същите, като едно и също деяние е квалифицирано едновременно по няколко различни разпоредби и състави на административни нарушения по ЗАНН. Акцентира, че разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДВП изобщо не съдържа състав на административно нарушение, а съставът на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДВП е общ и субсидиарен по отношение на останалите точки в посочената разпоредба. Излага доводи и че е налице неправилно кумулиране на административнонаказателна отговорност за едно и също нарушение, което е квалифицирано едновременно по няколко разпоредби от ЗДВП – нарушение на принципа ne bis in idem. Сочи и че наказателното постановление е издадено на 14.11.2022 г., а е връчено на 08.10.2025 г., което представлява съществено процесуално нарушение и ограничава правото му на ефективна защита. Съобразно изложеното прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не участва лично и не изпраща представител. За административно наказващият орган, редовно призован, не се явява представител в проведеното по делото открито съдебно заседание. В писмото с вх. рег. № 28226/31.10.2025 г., с което е изпратен препис от преписката във връзка с обжалваното наказателно постановление, от административно-наказващият орган е заявено становище за законосъобразност на същото и е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от жалбоподателя с искане да бъде редуциран до предвидения в закона минимален размер, в случай че се претендира и жалбата бъде приета от съда за основателна. По делото, в качеството на свидетели, са разпитани актосъставителя М. Р. З. и свидетеля по АУАН – Р. К. В. относно констатациите при съставянето на акта, като същите поддържат описаното в него. Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното: На 16.10.2022 г. в 11:00 часа, разпитания по делото свидетел М. Р. З. - актосъставител, и в присъствието на свидетеля – Р. К. В., е установил при извършена проверка по повод осъществяване на служебните си задължения, че в Община Перник, град Перник, на улица Брегалница, на кръстовището с улица „Кресна”, паркира товарен автомобил Рено Мастер, с регистрационен номер ••••••••, отляво на платното за движение в лентата за насрещно движение и закрива пътен знак Б-3. При извършено предупреждение и указание да премести автомобила, за да не пречи на другите участници в движението, А. Ж. Г. отказва да премести автомобила. В АУАН е записано, че с оглед изложените обстоятелства жалбоподателят- в качеството на водач е нарушил виновно следните разпоредби: чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, чл.94 ал. 3 от ЗДвП, чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. При пълна идентичност на описаното нарушение, на 14.11.2022 г. е издадено обжалваното наказателно постановление /НП/ от Началник Група в ОДМВР Перник, Сектор Пътна Полиция Перник, като нарушението било квалифицирано по следните разпоредби: чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, чл.94 ал. 3 от ЗДвП, чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП и на жалбоподателя, в качеството на водач на описания в него товарен автомобил Рено Мастер, с регистрационен номер ••••••••, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв., на основание чл. 183, ал. 2, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв., на основание чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Наказателното постановление /НП/ е връчено на жалбоподателя на 08.10.2025 г., видно от отбелязването върху самото НП. Жалбата срещу НП е депозирана в ОД МВР - Перник на 14.10.2025 г. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели актосъставителя М. Р. З. и свидетеля по АУАН – Р. К. В., които съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът също кредитира изцяло, като съобрази и че кореспондират с показанията на разпитаните свидетели. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни за това административни органи. Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление. Не на последно място, съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН, а наказателното постановление – посочените в чл. 57 ЗАНН. В конкретния случай, след запознаване със съдържанието на обжалваното наказателно постановление от 14.11.2022 г., съдът намира за основателни възраженията в жалбата за неправилно приложение на процесуалния закон при издаване на обжалваното наказателно постановление. По-конкретно, при издаването му съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗАНН. На първо място, следва да се посочи, че словесното описание на констатираното нарушение в обжалваното наказателно постановление не съответства на цифровото описание на приетото за установено нарушение на чл. 103 ЗДВП, а цифровото описание на другите посочени като нарушени разпоредби на ЗДВП е непрецизно. Съгласно сразпоредбата на чл. 103 ЗДВП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 103 ЗДВП не кореспондира със словесното описание на нарушението в АУАН, съответно и в НП, тъй като в него не се съдържат данни за неизпълнение от страна на наказаното лице на подаден сигнал за спиране и последващо неизпълнение на указания на контролен орган. Напротив, описано е, че товарен автомобил с рег. № •••••••• е установен спрял на кръстовище отляво на платното за движение, в лента за насрещно движение, закриващ пътен знак. На следващо място, налице е непрецизно посочване на цифровото описание на посочените за нарушени разпоредби на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДВП, чл. 94, ал. 3 ЗДВП и чл. 98, ал. 1 ЗДВп. Посочените разпоредби предвиждат наличието на повече от една форма на изпълнителното деяние на нарушението, като от формулировката им от административно-наказващият орган в обжалваното наказателно постановление не става ясно коя от формите на изпълнително деяние е приел за осъществена от наказаното лице. Предвидените различни хипотези, при наличието на които деянието е съставомерно и се наказва, изискват прецизно очертаване на фактическия състав на нарушението /без противоречия и алтернативи/, за да е ясно какви факти е приел за установени АНО, каква е рамката на обвинението, предпоставящо както упражняването на правото на защита от наказания, така и съдебният контрол за обоснованост и законосъобразност на обжалвания административнонаказателен акт. В конкретния случай цифрото описание с посочване на разпоредбите на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДВП, чл. 94, ал. 3 ЗДВП и чл. 98, ал. 1 ЗДВП не кореспондира ясно и безпротиворечиво с неговото словесно описание, което възпрепятства възможността на наказаното лице да разбере т.н. обвинение и съответно възпрепятства правото му на защита. Административно-наказващият орган не е посочил ясно и безпротиворичиво при цифровото описание на извършените според него нарушения в какво точно се изразяват същите. Следва да се посочи и че правото на защита на наказаното лице е възпрепятствано и във връзка с непрецизната индивидуализация на наложените наказания, доколкото от начина, по който са посочени, не става ясно за нарушението на коя законова разпоредба кое наказание е наложено. Обсъжданите нарушенията са неотстраними, съществени са и имат за последица отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно на процесуално основание. По тази причина не се обсъждат възраженията и доводите по съществото на спора – има ли виновно извършено нарушение, кой е негов автор и законосъобразно ли е ангажирана отговорността му за него. По разноските: При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, който не претендира и липсват данни да е направил такива. Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът