Решение № 129 от 20.4.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 107/2026 г.

№ 20265400500107 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 549/29.11.2025г., постановено по гр.д.№ 557/2025г. по описа на Районен съд-Смолян е признато за установено в отношенията между страните „Б. Е. Т. *“ ЕООД с ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Л. К.“ № ••, представлявано от управителя М. У., и „Е. Ф. Г.“ ЕООД с ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.••••, ул. „Ш.“ № ••, представлявано от управителя А. С. С. че „Е. Ф. Г.“ ЕООД дължи на „Б. Е. Т. *“ ЕООД сумата в размер на 8,23 лева мораторна лихва върху главницата от 7 248.31 лева по Фактура №0000000283 от 28.10.2024г. за периода от 04.02.2025г. до 06.02.2025г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №181/2025г. по описа на РС- Смолян. Отхвърлен е предявения иск от „Б. Е. Т. *“ ЕООД с ЕИК •••••••• срещу „Е. Ф. Г.“ ЕООД за съществуване на вземането, в частта за разликата над уважените 8,23 лева до пълния претендиран размер от 211,31 лева и за периода от 12.11.2024г. до 04.02.2025г.- мораторна лихва върху главницата от 7 248.31 лева по Фактура №0000000283 от 28.10.2024г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по чгр.дело №181/2025г. по описа на РС- Смолян. Оставен е без разглеждане предявеният иск от „Б. Е. Т. *“ ЕООД с ЕИК ••••••••, срещу „Е. Ф. Г.“ ЕООД с ЕИК •••••••, за установяване съществуването на вземането за законна лихва върху главницата от 7 248.31 лева от 27.01.2025 г. до окончателното плащане на задължението - 06.02.2025 г. в размер на 31.19 лева. Осъдено е „Б. Е. Т. *“ ЕООД с ЕИК ••••••••, да заплати на „Е. Ф. Г.“ ЕООД с ЕИК •••••••, направените съдебни разноски в размер на 500,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство по гр.дело №557/2025г. по описа на РС- Смолян и 500,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.дело №181/2025г. по описа на РС- Смолян. Решенето е обжалвано с въззивна жалба с вх.№ 10535/22.12.2025г. от „Б. Е. Т. *“ ЕООД с ЕИК ••••••••, представлявано от управителя М. У. чрез пълномощника му адв.М. М. в частта му , с коятое отхвърлена претенцията за мораторна лихва и за законна лихва и в частта му за разноските с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Излагат се доводи, че фактът, че процесната Фактура №0000000283 от 28.10.2024г. е включена в Дневника за продажби на „Б. Е. Т. *“ ЕООД, описана е в Дневника за покупки на ответника за м. октомври 2024г. и по нея ответникът е ползвал данъчен кредит е безспорно доказателство както за извършените транспортни услуги - превоз на трупи, така и за получаване на фактурата.Твърди се, че районният съд не е обсъдил както вида на извършената услуга, така и вида на товара. Видно от Фактура №0000000283 от 28.10.2024г. на ответника са предоставяни транспортни услуги превоз на трупи в периода 01.10.2924г.- 24.10.2024г. Произволен,формален и житейски необоснован е извода на съда, че не е доказано предаването на стоките, предмет на превоза, като напълно е игнориран вида на товара, както и спецификата на транспортната дейност. През м.октомври 2024г. жалбоподателят е извършил множество превози на дървен материал- трупи, транспортирани с товарителници. Изводът на съда, че липсват данни за предаване на стоките, т.е. на дървения материал, води до очевидно абсурден резултат - че превозното средство е извършвало последващи курсове с вече натоварени трупи или че е осъществяван „превоз без разтоварване“. Съдът не е обсъдил данните от фактурата, където изрично са посочени и номерата на товарителниците, не е анализирал броя и последователността на курсовете и не е изложил никакви мотиви, как при такава специфика на товара е възможно превозът да не е бил реално изпълнен и стоките - непредадени и то в деня на превоза. По този начин съдът е заменил доказателствения анализ с абстрактни и откъснати от действителността разсъждения, което представлява съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК. Липсват каквито и да било възражения от страна на ответника при извършване на всеки отделен превоз, липсват рекламации, възражения по товарителниците или сигнали за неизпълнение, а задължението е изцяло признато чрез последващо плащане на главницата. Твърденията, че е имало многократни разговори между страните, с цел предотвратяване забавата се съдържат в самата покана. Този факт изрично е посочен в исковата молба и не е оспорен от ответника. В съдебно заседание се признава,че разговори е имало, но те са били по повод по-ниското качество и некомплектност на получените стоки. Следва изрично да се посочи, че жалбоподателят е извършал транспортни услуги - т.е.превоз на трупи и по никакъв начин не е отговорен за качеството и некомплектността на транспортираните трупи. Същият е извършил 11 превоза по товарителници, изрично посочени към всеки превоз във фактурата и не е направено нито едно своевременно възражение, че превозът не е извършен на посочените във фактурата дати и в посочения обем на дървения материал. След като ответникът е платил главницата, това означава, че е приел изпълнението, т.е. приел е доставката/услугата за дължима и редовна. В съдебната практика ВКС последователно приема, че плащането на цената представлява конклудентно признание, че доставката е извършена точно и погасява правото на възражение за неточно изпълнение. Приема се още, че след като ответникът надлежно е осчетоводил фактурата, същият е признал съществуването на задължение по нея и тя доказва съществуването му, в каквато насока е формирана константна съдебна практика. Фактурата в оригинал е издадена и връчена на длъжника на 28.10.2025г. Тя е описана в дневника за покупки на ответника с посочената дата за месец откомври 2024г.Практически невъзможно е фактурата да не е предадена на ответника, но да е включена в дневника за м. октомври и по същата тази фактура да е ползван данъчен кредит. Копия от дневниците и Справка-Декларацията по ЗДДС се подават до 14-то число на следващия месец, т.е. 14-то число на м.ноември 2024г., а прихващането на данъчния кредит по фактурата със задълженията за ДДС се извършва веднага при изготвянето на справката-декларация. Дължимият ДДС по същата фактура е внесен от жалбоподателя до 14-то число на месец ноември 2024г., което е и необходимо условие да се ползва данъчен кредит от ответника. Поради това неоснователни са твърденията, че с нотариалната покана, като приложение е връчена и фактурата на 20.01.2025г., каквото приложение в поканата не е посочено. Никой счетоводител не би осчетоводил задължение, ако не разполага с документ, в конкретния случай с фактура в оригинал.Неправилен е и извода на съда, че падежът на задължението настъпва след изтичане на срока за плащане, даден с нотариалната покана, поради което лихви за забава се дължат след този срок.Поканата за доброволно плащане е изпратена на добра воля и с желание да се избегне съдебно производство. Задължението не възниква след поканата за доброволно плащане, а след предоставянето на услугата, съответно получаването на фактурата. Нормата предвижда „получаване на фактура или на друга покана за плащане", а не и двете. Правната уредба по отношение на лихвата между търговци, съдържаща се в чл.294,ал.1 ТЗ предвижда, че между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. Когато се сключва търговска сделка и двете страни по сделката са търговци, лихва се дължи, дори да не е уговорена. Това означава, че ако двама търговци, които сключват договор, не желаят да си дължат лихва, те трябва да уговорят това изрично. В конкретния случай друго не е уговорено и се прилагат разпоредбите на ТЗ.Предприетите съдебни действия за осъждане на длъжника са резултат от некоректното му поведение, тъй като цял месец жалбоподателят е бил изцяло ангажиран с дейността на ответника, направил е разходи за горива, масла, поддръжка на автомобила, платил е немалка сума ДДС, а впоследствие е трябвало да се моли да му платят изработеното.С недобросъвестното си поведение, ответникът е поставил жалбоподателя в невъзможност да покрива задълженията си към останалите участници в търговски оборот и на практика го е принудил да направи допълнителни разходи като наеме адвокат и заплати възнаграждение и такси. Поради това тези разходи му се дължат.Безспорно е, че ответникът е изпаднал в забава, платил е главницата след падежа на задълженията и след издаването на заповедта за изпълнение, поради което той дължи както законната лихва за периода на забавата, така и разноските по заповедното производство, защото именно неговото забавяне е наложило образуването му. Отправената нотариална покана за плащане не измества началния момент на изискуемостта и не променя задължението за лихви за забава от датата на падежа на задължението до датата на плащане. Неправилно е и решението в частта за разноските.В съдебно заседание процесуалният представител на ответника претендира и доказва заплатени разноски в общ размер 500 лева за направеното възражение и за процесуално представителство в първоинстанционното производство. Съдът обаче му присъжда 500.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство по гр.дело №557/2025г. по описа на PC- Смолян и 500.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.дело №181/2025г. по описа на PC- Смолян.Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени всички искове. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1416/24.02.2026г. от „Е. Ф. Г.“ ЕООД с ЕИК •••••••,представлявано от А. С. ,чрез пълномощника му адв. Е. Р., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за ирелевантност на твърдението в жалбата, че първоинстанционният съд не бил обсъдил както вида на извършената услуга, така и вида на товара. Видно от фактура № 0000000283/28.10.2024г. на ответника са били предоставени транспортни услуги превоз на трупи в периода 01.10.2024г.-24.10.2024г. Фактът, че в някакъв момент фактурата може и да е включена в дневниците за покупки по ДДС на ответника по никакъв начин не доказва само по себе си настъпването на падеж на задължението. По никакъв начин ответникът не е направил признание кога е включена фактурата в дневниците и това обстоятелство не е определено като безспорно в производството.Ищцовата страна не е ангажирала надлежни доказателства за получаване на услугата по процесната фактура от страна на ответника, което не е доказано с никакви доказателствени средства, въпреки разпределената доказателствена тежест и въпреки дадената от съда възможност за ангажиране на доказателства. Не са представени приемо-предавателни протоколи за извършения превоз, приемането на стоките, товарителници с подписи на двете страни за извършените превози т.е. доказателства за извършване на услугата и респективно доказателства за предаването на фактурата на ответника.Изискуемост на парично задължение възниква с извършването на услугата и доказване на настъпил падеж. Липсва в хода на производството дори твърдение дали и кога са извършени услугите, както и дали са приети.Наличието на фактура и съответно евентуалното нейно осчетоводяване, не са абсолютно доказателство за настъпване на падеж. Осчетоводяването на фактурата, включването й в счетоводните книги, дневници по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея може да докаже съществуването на задължение, което ответникът не оспорва и вече е платил, но не и настъпването на падежа. Падежът следва да се установи въз основа на договора, фактурата и други относими документи - протоколи, товарителници и т.н. Доказателствената сила на счетоводните записвания не е абсолютна и подлежи на преценка с оглед всички доказателства по делото, а ищцовата страна не ангажира такива. По делото липсват доказателства, освен нотариалната покана, за предходно връчване и на фактурата. Още по-малко може да бъде приета тезата, че фактурата е връчена на датата на издаването й - 28.10.2024 година, като липсват какви го и да е доказателства за включването на тази фактура дори в дневниците по ДДС от самия ищец - такива не са ангажирани, за да се установи, че това се е случило именно през м.ноември 2024 година. В тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин както извършването на превоза, така и надлежното предаване на товара на получателя. Липсата на доказателства, както е посочено и по-горе не може да бъде заместена с общи житейски съждения относно естеството на товара. Позоваването на вида на стоката - дървесина (трупи)-не освобождава страната от задължението да докаже факта на предаването. Твърдението, че ищецът е извършвал транспортни услуги и не е отговорен за пониското качество и некомлектност на получените стоки също е неоснователно. Именно за тези недостатъци е уведомяван ищеца при провежданите разговори и едва след уточняване на претенциите е извършено и плащането.Очевидно е, че заплащане се дължи не с факта на съставяне на счетоводен документ, а поради извършване на услуга, каквато не се доказва кога е извършена и съответно не се сочат доказателства за някаква договорка за авансово плащане. Ето и защо само по себе си осчетоводяване на документ не може да докаже падеж на задължение. Неоснователно е и оплакването в жалбата, че неправилно съдът е приел,че падежът на задължението настъпва след изтичане на срока за плащане даден с нотариална покана, поради това лихва за забава се дължи след този срок. Ищецът е отправил специална нотариална покана, която има официална датата на получаване от ответното дружество и в която покана не се претендира никаква лихва. Затова следва да се приеме, че от момента на получаване на поканата и изтичането на определения в нея срок за плащане, настъпва падежа на паричното задължение. Ответникът е изпълнил изцяло паричното си задължение по главницата преди връчване и на заповедта за изпълнение на 06.02.2025г., видно от приложеното платежно нареждане.Тъй като нотариалната покана е получена на 20.01.2025г., считано от която дата започва да тече срока по чл. 303а, ал. 3 от ТЗ (14- дневен), който изтича на 03.02.2025г., ето и защо мораторна лихва може да бъде претендирана едва от 04.02.2025г., но не в по-ранен период от време. В тази връзка, е направено възражение за недостатъчен интерес от претендиране на мораторна лихва за три календарни дни, която би възлязла на 8,23 лв. Твърдението, че задължението не възниква след поканата за доброволно плащане, а след предоставяне на фактурата е неоснователно. Освен това аргументът, че задължението възниква едва след предоставяне на услугата,което не се доказва, респективно след издаване на фактурата, е юридически неточно и смесва момента на възникване на правоотношението с момента на неговата изискуемост. Поканата за доброволно плащане има значение за изискуемостта на вземането. Неоснователно е и твърдението, че отправената покана не измества началният момент на изискуемостта и не променя задължението за забава от датата на падежа на задължението до датата на плащане. Обстоятелството, че главницата е заплатена след издаване на заповед за изпълнение (но преди нейното връчване и узнаване за нейното съществуване от длъжника, който е извършил плащане по нотариалната покана, а не по заповедта за изпълнение), само по себе си не доказва първоначална забава, ако към момента на подаване на заявлението задължението не е било надлежно изискуемо или е било спорно по основание и размер. В съдебната практика е възприето, че при реален и основателен спор относно вземането не може механично да се ангажира отговорност за лихви и разноски.Изложените във въззивната жалба съображения са правно ирелевантни и не могат да обосноват нито настъпване на забава, нито дължимост на лихви и разноски в претендирания обем. Обстоятелствата, че превозвачът е направил разходи за гориво, поддръжка, ДДС или че е бил ангажиран изцяло с дейността на насрещната страна, представляват елементи от неговия търговски риск. Те не доказват настъпване на изискуемост на вземането към определена дата, нито автоматично поставят длъжника в забава. В търговския оборот разходите по изпълнение са обичайна част от стопанската дейност и не трансформират недоказана, или неизискуема претенция в ликвидно и изискуемо вземане.Неоснователно е и възражението относно разноските. За ищеца липсва повод от завеждане на делото. Нормативни основания за присъждане на тези разноски в тежест на ответното дружество са чл. 78, ал. 2 и чл. 414а,ал. 3 от ГПК. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част като правилно. Претендира за разноски за въззивна инстанция. В съдебно заседание жалбоподателят „Б. Е. Т. *“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.М. М. поддържа въззивната си жалба и оспорва отговора й. Въззиваемият „Е. Ф. Г.“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.Е. Р. оспорва въззивната жалба и поддържа отговора й. Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните поделото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по следните съображения: Районният съд е бил сезиран с предявен от „Б. Е. Т. *“ ЕООД, с ЕИК ••••••••, иск с правно основание чл. чл. 422 ГПК във вр.с чл. 86, ал.1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът „Е. Ф. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••••• му дължи лихва за забава върху главница от 7 248,31 лева , изчислена съгласно чл. 303, ал. 3 от ТЗ, след изтичане на 14- дневния срок от издаване на фактура № 283/28.10.2024г. за периода от 12.11.2024г. до 27.01.2025г. в размер на 211,31 лева, законната лихва върху главницата 7 248.31 лева, считано от 27.01.2025 г. до окончателното плащане на задължението на 06.02.2025 г. в размер на 31.19 лева,държавна такса в размер на 149,20 лева за образуване на заповедното производство и 500 лева адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 181/2025г. по описа на Районен съд- Смолян. В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска, като твърди, че в срок е подал възражение по чл.414,ал.2 във вр. с чл.414а от ГПК с твърдението, че на 06.02.2025г. е изпълнил изцяло задължението си преди да му бъде връчена заповедта на 12.02.2025г. Оспорва дължимостта на претендираната мораторна лихва с твърдението, че ищецът не сочи доказателства, установяващи началния момент на забавата от 12.11.2024г., като твърди, че забава може да се претендира от 04.02.2025г., след изтичане на срока за доброволно изпълнение от получаване на нотариалната покана до плащането на 06.02.2025г. Неоснователна е и претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото. От фактическа страна се установява следното: Не е спорно, че със заявление вх.№ 824/27.01.2025г. „Б. Е. Т. *“ ЕООД е поискало издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу „Е. Ф. Г.“ ЕООД за сумата от 7248,31 лева, дължима по фактура № 283/28.10.2024г., мораторна лихва в размер на 211,31 лева за периода от 12.11.2024г. до 27.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 27.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса в размер на 149,20 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 181/2025г. по описа на Районен съд- Смолян и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 76/31.01.2025г. за всички претендирани със заявлението суми. Заповедта е връчена на длъжника на 12.02.2025г. В срока по чл.414,ал.2 от ГПК от длъжника е постъпило писмено възражение с вх.№ 2252/13.03.2025г. по чл.414а, от ГПК в което твърди, че за задължението по фактура № 283/28.10.2024г., издадена от „Б. Е. Т. *“ ЕООД и отразяваща доставка на дървен материал с получател „Е. Ф. Г.“ ЕООД за сумата от 7248,31 с ДДС е изпратена нотариална покана с рег.№ 7954/16.12.2024г, Акт № 63,том 3, връчена на управителя на „Е. Ф. Г.“ ЕООД на 20.01.2025г. , в която е даден 14-дневен срок за плащане, считано от получаването й, който срок е изтекъл на 03.02.2025г. , а с платежно нареждане от 06.02.2025г. „Е. Ф. Г.“ ЕООД е наредил изплащането на сумата от 7248,31 с ДДС по банковата сметна на „Б. Е. Т. *“ ЕООД, с което е погасил задължението си изцяло. Заповедта да изпълнение му е връчена на 12.06.2025г., с оглед на което не дължи претендираната мораторна лихва, тъй като разпоредбата на чл.303а,ал.3 от ТЗ не предвижда 14-дневният срок за изпълнение да тече от издаването на фактурата, както претендира заявителя, а от получаването на същата или от получаването на стоката или услугата, когато денят на получаване на фактурата не може да се установи. Затова лихва може да се претендира от 04.02.2025г. до плащането на 06.02.2025г. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което не дължи разноски за адвокатско възнаграждение.Моли да се обезсили заповедта за изпълнение, претендира за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. С Разпореждане № 752/14.03.2025г. заповедният съд е разпоредил да се изпрати на заявителя „Б. Е. Т. *“ ЕООД постъпилото възражение от „Е. Ф. Г.“ ЕООД, ведно с приложенията, като е указал на заявителя, че в тридневен срок може да подаде становище, както и последиците от неподаване на такова. Указал е на заявителя, че може да подаде иск за установяване на вземанията си, които се оспорват, като довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането е връчено на заявителя на 20.03.2025г. Същият в срок е подал искова с вх.№ 3042/07.04.2025г. , с която е претендирал мораторна лихва в размер на 211,31 лева, изчислена на основание чл.303а,ал.3 от ТЗ , след изтичане на 14-дневния срок от издаване и връчване на фактурата за периода от 12.11.2024г. до 27.01.2025г., законна лихва върху главницата от 7 248,31 лева, считано от 27.01.2025г.(датата на подаване на заявлението) до окончателното плащане на задължението на 06.02.2025г. в размер на 31,19 лева, както и разноските в заповедното производство в размер на 149,20 лева за държавна такса и в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.Претендират се и разноските в исковото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение. С Определение № 579/11.06.2025г. заповедният съд е обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 7/31.01.2025г. по ч.гр.д.№ 181/2025г. по описа на Районен съд-Смолян , в частта й, с която е разпоредено „Е. Ф. Г.“ ЕООД да заплати на „Б. Е. Т. *“ ЕООД сумата от 7 248,31 лева-главница по фактура № 283/28.10.2024г. за неплатени услуги за превоз на дървен материал и е прекратено производството по делото в посочената част. Следователно искът за установяване на вземането на заявителя с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД е предявен в срок, за суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГГПК, поради което е процесуално допустим. Не е спорно между страните, че „Б. Е. Т. *“ ЕООД е извършило транспортни услуги-превоз на дървен материал на „Е. Ф. Г.“ ЕООД в периода от 01.10.2024г. до 24.10.2024г., за които транспортни услуги е издало фактура № 283/28.10.2024г. за сумата от 7 248,31 лева с ДДС, което се установява и от представената по делото фактура, в която са описани 11-те дни на извършените транспортни услуги, номерата на товарителниците, количеството превозван дървен материал , товарния автомобил, с който е извършван превоза и единичната и общата стойност. С нотариална покана от 16.12.2024г. до управителя на „Е. Ф. Г.“ ЕООД, ищецът „Б. Е. Т. *“ ЕООД го е поканил в 14-дневен срок от получаването да заплати доброволно дължимата сума по фактурата в размер на 7248,31 лева по посочена банкова сметка. Поканата е получена на 20.01.2025г. от управителя А. С..Посоченият срок в поканата 14-дневен срок е изтекъл на 03.02.2025г. Не е спорно също, че „Е. Ф. Г.“ ЕООД е заплатило дължимата сума по фактурата в размер на 7248,31 лева с ДДС по банков път, видно от представеното платежно нареждане на 06.02.2025г. От представеното пред въззивната инстанция Удостоверение изх.№ 54-21- 652#1/23.03.2026г., издадено от ТД на НАП-П., офис С. след справка в информационната му система, се установява, че фактура № 0000000283/28.10.2024г., издадена от „Б. Е. Т. *“ ЕООД е включена в Дневника за покупки на „Е. Ф. Г.“ ЕООД за м. октомври 2024г. По тази фактура „Е. Ф. Г.“ ЕООД е ползвало данъчен кредит ,като справка-декларацията по ЗДДС за м.октомври, ведно с дневника за покупки и продажби е подадена от „Е. Ф. Г.“ ЕООД на 12.11.2024г. При така установеното от фактическа страна, правилно районният съд е квалифицирал предявеният иск по чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД. Спорен по делото е въпросът кога „Е. Ф. Г.“ ЕООД е получило процесната фактура и дължи ли лихва за забава на плащането в претендирания размер от 211,31 лева за периода от 12.11.2024г. до 27.01.2025г., както и законна лихва, считано от подаване на заявлението на 27.01.2025г. до плащането на 06.02.2025г. в размер на 31,19 лева, както и дали е станало причина за завеждане на делото, респективно дължи ли разноски за заповедното производство в претендирания размер от 149,20 лева за държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение. Според чл. 294, ал.1 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.В настоящия случай не се твърди от страните да е уговорено друго, следователно лихва се дължи. Съгласно чл.303а,ал.2 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В случая ищецът твърди, че процесната фактура е издадена и връчена на ответника на 28.10.2024г., като от тази дата тече 14-дневния срок за плащане, изтекъл на 11.11.2024г., поради което от 12.11.2024г. ответникът е изпаднал в забава и затова дължи мораторна лихва от 12.11.2024г. до плащането на 06.02.2025г. в размер на 211,31 лева. Като доказателство за получаване на фактурата сочи, че фактура № 0000000283/28.10.2024г. е описана в Дневника за покупки на „Е. Ф. Г.“ ЕООД за м. октомври 2024г. и по тази фактура „Е. Ф. Г.“ ЕООД е ползвало данъчен кредит, което е безспорно доказателство за извършените транспортни услуги и за получаване на фактурата. Ответникът оспорва, че е получил фактурата на 28.10.2024г., като твърди, че ищецът не доказва нито получаването на фактурата, нито получаването на стоката, респективно не доказва падежът на задължението. Твърди още, че осчетоводяването на документ, не доказва настъпването на падеж, тъй като липсват доказателства за получаване на фактурата преди нотариалната покана, в която няма претенция за лихви. Задължението на лицето по чл. 3 ЗДДС, в случая ищецът по делото, е да издаде в петдневен срок от настъпването на данъчното събитие фактура или друг данъчен документ по чл. 112 ЗДДС, с оглед облагане с данък на извършените от него доставки на стоки или услуги. Законът не предвижда задължение на това лице да изпрати фактурата на получателя. Издаването на фактурата обективира изпълнението на данъчното задължение, а изпращането й на получателя - волеизявлението на издателя, че очаква плащане. В такъв случай данъчният документ има и облигационната последица на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Вменяването в задължение на търговеца, чиято услуга е извършена, стоката е приета и е получена и издадената фактура с посочена банкова сметка, да отправя последващо изрично искане за плащане, за да постави длъжника си в забава, не намира опора в закона. Необходимост от повторна покана за плащане към длъжник с неоспорено задължение, би означавало неоправдано толериране на забавата на плащане на възнаграждение по търговска сделка в противоречие с Директива 2011/7/ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Изискванията на Директивата са изрично въведени с новата разпоредба на чл. 303а ТЗ/ДВ бр. 20/2013, приложима за договорите, сключени след 15.03.2013 г., какъвто е и процесния договор. В случая ищецът е издал фактура за извършения превоз на дървен материал на 28.10.2024г. в предвидения в ЗДДС 5-дневен срок от извършването на последната транспортна услуга на 24.10.2024г. Във фактурата са описани извършени 11 броя превози, извършени от 01.10.2024г. до 14.10.2024г. Между страните не е спорно, че посочената фактура е издадена именно за извършени транспортни услуги- превоз на дървен материал-трупи с товарен автомобил с рег.№ СМ 3948 АН. С оглед характера на превозваните стоки, а именно дървен материал(трупи), за който е предвиден специален режим и контрол, превозът му се извършва задължително с валиден електронен превозен билет (товарителница), издаден от Изпълнителна агенция по горите, след маркиране на дървесината. Товарните автомобили трябва да бъдат лицензирани, а превозът се регистрира в електронната система на Изпълнителна агенция по горите. Превозният билет удостоверява законното транспортиране на описаната в него дървесина от мястото на натоварване до посоченото място на доставка в срок до 12 часа, считано от момента на издаването му, т.е действието на превозния билет е 12 часа от издаването. Той удостоверява и законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира складирана на посоченото в билета място на доставка и задължително се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три години, съгласно уредбата в Закона за горите и Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. В процесната фактура подробно са описани дните на извършения превоз, дестинациите, превозваните стоки и товарителниците (превозните билети) с номера и дати. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е доказал извършването на транспортните услуги и доставянето на стоките преди издаването на фактурата. Ответникът не е оспорил в отговора на исковата молба фактите, че на описаните във фактурата дати от ищеца е извършен превоз на посочените количества дървен материал. Бланкетното му твърдение, че ищецът не е доказал извършването на превоза и доставянето на стоката, както и приемането й от ответника и получаването на фактурата е неоснователно. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включително в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, съгласно ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Още повече в случая плащането на главницата по фактурата на 06.02.2025г. е признание от ответника, че превозът е извършен и стоката е доставена. Абсолютно несъстоятелно е твърдението на ответника, че не е доказано, че превозът е извършен и стоката е доставена на получателя, още по нелогично и несъстоятелно е и твърдението, че превозът е извършен през м.януари 2025г., с оглед посочения по-горе специален режим за превоз на дървен материал и контрол от ИАГ. Това твърдение противоречи и на факта, че процесната фактура от 28.10.2024г. е включена в дневника за покупки по ЗДДС от ответника за същия м.октомври 2024г. и за нея е ползван данъчен кредит по подадена на 12.11.2024г. справка- декларация по ЗДДС за м.октомври 2024г., което се доказва от представеното по делото Удостоверение, издадено от ТД на НАП–П., офис С.. По същите съображения е несъстоятелно и твърдението на ответника, че не е получил процесната фактура на 28.10.2024г., а я е получил с изпратената му от ищеца нотариална покана на 20.01.2025г., поради което евентуално дължи мораторна лихва, считано от 04.02.2025г., след изтичане на дадения в поканата 14-дневен срок за доброволно плащане до извършеното на 06.02.2025г. плащане на главницата, с оглед на факта, че фактурата е осчетоводена и включена в дневника за покупки по ЗДДС за м.октомври 2024г., респективно нелогично е да е получена на 20.01.2025г., а да е осчетоводена за м.октомври 2024г. три месеца по-рано. Извършеното от ответника плащане на главницата по фактурата, представляващо извънсъдебно признание, че ищецът е извършил превоза на стоки на описаните във фактурата дати и в посочените в превозните билети количества, като стоката е приета от ответника без възражение, след като е платил цената на услугата. С оглед на това въззивният съд счита, че неправилно районният съд е приел, че падежът на задължението по фактурата е след изтичане на 14-дневния срок, посочен в нотариалната покана,т.е на 03.02.2025г.,тъй като не било доказано, че получаването на фактурата от ответника е преди връчването й с нотариалната покана. Видно от самата нотариална покана в нея не е описано като приложение за връчване фактура № 0000000283/28.10.2024г., като дори не е посочен номера и датата й, и неизвестно как без да е получена от ответника е осчетоводена за м.октомври 2024г. и за нея е ползван данъчен кредит. Действително в чл.303а,ал.3 от ТЗ, е предвидено, че 14-дневният срок за плащане, когато не е уговорен такъв, тече от получаване на фактура или на друга покана за плащане, а когато не може да се установи от деня на получаване на фактурата, срокът за плащане тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата. Ответникът след като твърди, че не е получил фактурата на 28.10.2024г. (каквито твърдения поддържа ищецът), въпреки, че я е осчетоводил, вписал я е в дневника за покупки по ЗДДС за м.октомври 2024г. и е ползвал данъчен кредит, както и не е оспорил, че последният посочен във фактурата превоз е извършен на 24.10.2024г. с товарителница № 297682, още повече, че е извършил плащане, с което е признал, както извършените услуги, така и получаването на стоките, с оглед на което 14-дневният срок за плащане би следвало да тече от 25.10.2024г. и да е изтекъл на 08.11.2024г., но след като ищецът претендира мораторната лихва от 12.11.2024г.,т.е след изтичане на 14-дневния срок от датата на получаване на фактурата, до деня на плащането 06.02.2025г. ,то искът му е основателен и следва да бъде уважен за този период. Размерът на дължимата мораторна лихва, изчислена от съда с Калкулатор.бг е в размер на 207,61 лева (106,15 евро). За тази сума искът за мораторна лихва е основателен. Неоснователно районният съд е приел, че фактурата е връчена на ответника с нотариалната покана на 20.01.2025г., поради което е уважил иска за мораторна лихва за периода от 04.02.2025г. до 06.02.2025г. в размер на 8,23 лева, а в останалата част до предявеният размер от 211,31 лева искат е отхвърлен. С оглед изложеното ще следва да бъде отменено обжалваното решение, в частта му , с която е отхвърлен предявеният от „Б. Е. Т. *“ ЕООД срещу „Е. Ф. Г.“ ЕООД иск за съществуване на вземането, в частта за разликата над 8,23 лева до 207,61 лева и за периода от 12.11.2025г. до 04.02.2026г. и вместо това ще следва да бъде признато да установено в отношенията между страните, че „Е. Ф. Г.“ ЕООД дължи на „Б. Е. Т. *“ ЕООД допълнително сумата от 199,38 лева (101,94 евро), представляваща разликата над уважения размер от 8,23 лева до дължимия размер от 207,61 лева(106,15 евро). Неправилно районният съд е приел, че претенцията за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 27.01.2025г. до плащането на 06.02.2025г. е недопустима, тъй като с иска по чл.422,ал.1 от ГПК могат да се предявяват само вземания, които са определени по размер в заповедта за изпълнение на парично задължение. Правилно е прието е, че законната лихва е дължима от датата на подаване на заявлението, но неправилно районният съд счита, че не подлежи на изчисляване в настоящето производство. В случая със Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 76/31.01.2025г. ,издадена по ч.гр.д.№ 181/2025г. по описа на Районен съд-Смолян е присъдена законна лихва върху главницата от 7 248,31 лева, считано от подаване на заявлението на 27.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата. След като в съдебното производство е безспорно установено, че главницата е платена на 06.02.2025г., претендираната законна лихва за периода от 27.01.2025г. до 06.02.2025г. е определяема и изчислена с Калкулатор.бг е в размер на 28,67 лева(14,66 евро). С оглед на изложеното след като е дължима и размерът й е определяем, няма пречка да признато за установено, че е дължима. Относно претенцията за направените в заповедното производство разноски в размер на 149,20 лева –държавна такса и 500 лева-адвокатско възнаграждение неоснователно е направеното от ответника възражение, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което не дължи разноски.Безспорно се установява, че ответникът не е платил задължението си в 14-дневния срок от получаване на услугата, изпаднал в забава, с което е дал повод за завеждане на делото, поради което дължи на ищеца направените от него разноски в заповедното производство в размер на 649,20 лева (331,93 евро), от които 149,20 лева за държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника „Е. Ф. Г.“ ЕООД да заплати на ищеца „Б. Е. Т. *“ ЕООД направените по делото разноски в общ размер на 366,77 евро, от които 325 лева (166,17 евро) за първоинстанционното производство (25 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение) и 266,39 евро за въззивното производство (6,39 евро за държавна такса и 260 евро за адвокатско възнаграждение). Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд