Решение № 403 от 25.3.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 383/2025 г.

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Делото е образувано по жалба на „Идеал Стандарт - Видима“АД [населено място] против Ревизионен акт № Р-29002924004884-091-001 от 26.06.2025 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП – „Големи данъкоплатци и осигурители“ София, О. К. М.- Началник на Сектор, възложил ревизията и Р. Й. Б.- главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден в оспорената част с Решение № 1121 от 16.09.2025 година на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, в частта на извършените увеличения на декларираните от Дружеството резултати по ЗКПО съответно за 2019г. със сумата от 7 590 149, 50 лева и за 2020г-. със сумата от 7 792057, 08 лева, представляващи непризнати за данъчни цели разходи за лихви по договор за заем от 31.10.2007г. с IDEAL STANDART HOLDINGS (BC) NETHERLANDS B.V., квалифицирани като скрито разпределение на печалбата към собственика на капитала и заемодател, както и установените във връзка с това преобразуване долълнителни задължения за корпоративен данък- 1 398 917, 96 лева и съответните лихви общо в размер на 836 579 лева, начислените лихви във връзка с неточно определени авансови вноски съответно за 2019г.- 46 972, 84 лева и за 2020г.- 58 835, 33 лева, както и установените задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за юридически лица за 2019г. и 2020г. в размер на 769 110, 36 лева и лихви 468 757, 49 лева. С Решение №173/05.02.2026г. по АД№383/2025г. на АдС Габрово е отхвърлена жалбата на „Вилерой & Бох България“ АД – [населено място] / „Идеал Стандарт - Видима“ АД – [населено място]/ против Ревизионен акт № Р-29002924004884-091-001 от 26.06.2025 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – „Големи данъкоплатци и осигурители“ - София, потвърден в обжалваната част с Решение № 1121 от 16.09.2025 година на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, в частта на извършените увеличения на декларираните от Дружеството резултати по ЗКПО съответно за 2019г. със сумата от 7 590 149, 50 лева и за 2020г. със сумата от 7 792 057, 08 лева, представляващи непризнати за данъчни цели разходи за лихви по договор за заем от 31.10.2007г. В срока по чл. 250 от ГПК е поискано от „Вилерой & Бох България“ АД – [населено място] допълване на постановеното съдебно решение досежно оспорената част на ревизионния акт за начислени лихви за неточно изчислени авансови вноски по реда на чл. 89 от ЗКПО. В съответствие с разпоредбата на чл. 250, ал. 2 ГПК препис от молбата е изпратен на ответника по делото директор на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, който в указания срок е представил отговор на депозираната молба. Становището на ответника по делото е че са налице предпоставките за допълване на решението. Изложени са подробни мотиви като се оспорва тезата, изложена в молбата на „Вилерой & Бох България“ АД – [населено място]. Съдът намира, че за изясняване на нерешената част от спора освен уведомяването на ответника, не е необходимо насрочване на делото и разглеждането му в открито съдебно заседание. Така представената молба за допълване на постановеното съдебно Решение №173/05.02.2026г. по АД№383/2025г. е процесуално допустима и основателна относно факта, че е необходимо допълнително произнасяне на поставените в нея въпроси, които се съдържат и в депозираната до съда жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство. В молбата си „Вилерой & Бох България“ АД – [населено място] излага, че неправилно директора на ОДОП София е пренебрегнал аргументите на жалбоподателя относно незаконосъобразното начисляване на лихви на осн. чл. 89 от ЗКПО, като мотивите на приходната администрация не намирали своята законова опора. Безспорно било установено, че дружеството било подавало декларации за определяне на авансови вноски по реда на чл. 87а ЗКПО през 2019г. и 2020г. в законоустановения срок и в пълен размер били внесени дължимите авансови вноски за корпоративен данък по сметка на НАП, като не било налице превишение но годишен корпоративен данък с повече от 25% от направените авансови вноски. Лихва по чл. 89 от ЗКПО била дължима само когато декларираното задължение по годишна данъчна декларация превишава с повече от 25% направените авансови вноски, а не в случай на установяване на допълнителен данък от страна на органите по приходите с РА, като нормата на закона не следвало да се тълкува разширително. Член 89 ЗКПО не визирал и не се отнасял до допълнително начислен с ревизионен акт корпоративен данък. Въз основа на изложените в молбата мотиви е заявено и искането начисляването на лихва по чл. 89 от ЗКПО за периода от 16.04.2029г. до 31.12.2019г. и съответно от 16.04.2020 до 31.12.2020г. да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на материалния закон. В случая от значение е крайния извод на съда постановил предходното Решение по делото, чието допълване е заявено. Съставът на АдС Габрово е потвърдил изцяло оспорения Ревизионен акт, потвърден с Решение на директор на Д ОДОП София. Съгласно разпоредбата на чл. 89 ЗКПО когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 25 на сто се дължи лихва. За 2019 г. ревизираното лице с ГДД с вх. №2900И0148154/14.04.2020г. е декларирало дължим корпоративен данък за внасяне в размер на 304 750.00 лв.. който е внесен. При ревизията е установен дължим корпоративен данък в размер на 955 091,11 лв. Лицето е следвало да прави месечни авансови вноски в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗКПО. В ГДД по чл. 92 от ЗКПО за предходната година не е посочен размер на месечна авансова вноска. Подадена е декларация по чл. 88 от ЗКПО с вх. №29000193051552/13.12.2019 г. за промяна от месец декември на авансовата вноска на 232 000.00 лв. Авансовата вноска е внесена на 16.12.2019 г. Предвид това и на основание по чл. 89 от ЗКПО за неточно определените авансови вноски върху сумата 676 691,11 лв.. определена по реда на ал. 2, т. 1 на чл. 89 от ЗКПО за периода от 16.04.2019 г. до 31.12. 2019 г. съгласно чл. 89, ал. 5 от ЗКПО са начислени лихви в размер на 48 876.05 лв. Последната е намалена със сумата от 1903,21 лв.- начислена от данъчно задълженото лице (ДЗЛ) лихва по чл. 89 от ЗКПО при съпоставяне на декларирания годишен размер на КД с определените авансови вноски. За 2020 г. ревизираното лице с ГДД с вх. №2900И0218750/29.06.2021г. е декларирало дължим корпоративен данък за внасяне в размер на 938 775.67 лв. При ревизията е установен дължим корпоративен данък в размер на 1753 353.52 лв. Същото е следвало да прави месечни авансови вноски в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗКПО. В ГДД по чл. 92 от ЗКПО за предходната година не е посочен размер на месечна авансова вноска. Подадена е декларация по чл. 88 от ЗКПО с вх. №29000203053443/15.12.2020 за промяна от месец декември на авансовата вноска на 531 000 лв. Авансовата вноска е внесена на 15.12.2020 г. Следователно за да възникне задължение по смисъла на чл. 89, ал. 1 от ЗКПО релевантен е размера на дължимия годишен корпоративен данък и определените месечни авансови вноски. Понятието „определени месечни авансови вноски е в разпоредбата на чл. 89, ал. 4 от ЗКПО, препращаща към чл. 86, чл. 87 и чл. 88 от ЗКПО. Следователно определените месечни вноски са тези, които задълженото лице е декларирало преди подаване на декларацията за промени на авансовите вноски по реда на чл. 88 или след подаване на декларация за коригиране на размера на авансовата вноска по реда на чл. 88 ЗКПО. В чл. 89 от ЗКПО законодателят е предвидил че „дължимия корпоративен данък“ представлява този данък, който е установен с ревизионния акт, при положение че той се различава от декларирания от данъчно задълженото лице. Следователно, разпоредбата на чл. 89 ЗКПО визира дължимия данък без да се конкретизира по какъв начин същия е установен. В случая същия е установен с процесния Ревизионен акт. Така изложените мотиви за допълване на постановеното Решение №173/05.02.2026г. по АД№383/2025г. на АдС Габрово не променят крайния извод на съда за потвърждаване изцяло на оспорения Ревизионен акт № Р-29002924004884-091-001 от 26.06.2025 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП – „Големи данъкоплатци и осигурители“ София, О. К. М.- Началник на Сектор, възложил ревизията и Р. Й. Б.- главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден в оспорената част с Решение № 1121 от 16.09.2025 година на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП. Доводите изложени в молбата за допълване на Решение№173/05.02.2026г. по АД№383/2025г. на АдС Габрово за отмяна на оспорения РА в часта досежно за начислени лихви за неточно изчислени авансови вноски по реда на чл. 89 от ЗКПО не се споделят от настоящия съдебен състав по изложените по- горе мотиви, които следва да се считат като част от мотивите постановени в Решение №173/05.02.2026г. по делото с което оспорването е отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 250 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът