Решение № 3098 от 8.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14979/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 16567 от 05.09.2024г., постановено по гр. дело № 7991/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав е отхвърлен предявеният от П. В. Н. срещу „Частно основно Монтесори училище Откривател“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3.3 вр. чл. 9 от договор за обучение № 30/15.02.2021г., сключен между страните. С решението е осъдено „Частно основно Монтесори училище Откривател“ ЕООД да заплати на П. В. Н. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 6390,99 лева, представляваща платена такса за обучение на отпаднало основание по прекратен след отказ по чл. 268, ал. 1 ЗЗД договор за обучение № 30/15.02.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2023г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 787,13 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 05.12.2021г.- 14.02.2023г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1566,83 лева, представляваща разноски по делото, като е отхвърлен иска за главницата за разликата над уважения размер от 6390,99 лева до пълния предявен от 6624,67 лева и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 787,13 лева до пълния предявен от 815,92 лева. С решението е осъдена П. В. Н. да заплати на „Частно основно Монтесори училище Откривател“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 368,43 лева, представляваща разноски по делото. Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Частно средно Монтесори училище- Откривател“ ЕООД, с която се обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 6390,99 лева, представляваща платена такса за обучение на отпаднало основание по прекратен след отказ по чл. 268, ал. 1 ЗЗД Договор за обучение № 30/15.02.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2023г. до окончателното плащане, както и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 787,13 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 05.12.2021г.- 14.02.2023г. В жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и че е необосновано. Сочат, че разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ЗЗД е приложена неправилно в нарушение на чл. 9 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД и чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 от Наредба № 9 от 19.08.2016г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Поддържат, че изводът на СРС, че приложение следва да намерят общите правила на ЗЗД бил неправилен, доколкото страните изрично и изчерпателно били уредили отношенията си. Сочат, че липсата на задължение училищата да включват в договорите си клаузи, предвиждащи правото на възложителите да прекратяват едностранно същите и да получават връщане на таксите за обучение за оставащата част от срока, съответствало на целта на договора, както и логиката и спецификата на образователните услуги, предоставяни от частните училища. Твърдят, че възстановяването на получените такси за обучение при прекратяване на договорите би генерирало за училищата непредвидими имуществени вреди под формата на претърпени вреди и пропуснати ползи. Сочат, че в Договор за обучение № 42/08.05.2018г. на детето А. Н. между страните била уговорена възможността за едностранно прекратяване на същия от страна на възложителя в качеството му на родител на обучаващото се дете, както и правото му да получи връщане на остатъка от внесената такса за обучение и платени такси за други услуги при такова прекратяване. Премахването на тези клаузи от Договор за обучение № 30 от 15.02.2021г. било уговорено между страните по конкретни причини. С оглед добрите отношения между страните в продължение на години, затрудненото финансово състояние на ищцата и липсата на каквито и да било подозрения или индиции, че би могло да се стигне до предсрочно прекратяване на договора, страните били постигнали съгласие дружеството да направи отстъпка и да намали стандартния размер на дължимата такса обучение, срещу което да отпадне възможността за едностранно прекратяване на договора и връщане на платената такса за останалата част от срока след прекратяване. Считат, че отказът от договора, отправен лично от П. Н., в качеството й на уговарящ по процесния договор, противоречал на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Поддържат, че не била налице и материалноправната предпоставка за отказ от процесния договор за обучение. Твърдят, че съгласно чл. 22, ал. 1, т. 6 от Наредба № 9 от 19.08.2016г. само в три случая на прекратяване на облигационната връзка между страните, предплатената сума за обучение подлежала на възстановяване като същите касаели взаимното съгласие на страните за прекратяването на договора или обективната невъзможност да се предоставя уговорената образователна услуга. В конкретния случай ответното училище предоставяло образователна услуга по договора и било готово да продължи да я предоставя и не били съществували обективни пречки за предоставянето на решението на ищцовата страна да получава същата услуга от друга образователна институция. Считат, че обоснованият и доказан размер на печалбата от процесния договор бил сумата от 2479 лева, която изпълнителят имал право да задържи като печалба. Поддържат, че абсолютно необоснован и нелогичен бил изводът на първоинстанционния съд, че училището не би имало разходи след прекратяването на договора, намиращи се в причинна връзка с него, тъй като материално-техническата база, училищният персонал и т.н. за предоставянето на образователната услуга следвало да са предварително осигурени и заплатени преди началото на учебната година. Твърдят, че дори да се приемело, че следвало да се приложи разпоредбата на чл. 268 ЗЗД, то от получената такса в размер на 9703 лева изпълнителят имал право да задържи не по-малко от сумата 5667,98 лева, представляваща сбор от 2479 лева, печалба и 3188,98 лева, разходи. При горепосочените изчисления сумата за възстановяване би била в размер на 4035,02 лева. Искането към съда е да отмени решението в обжалваните му части и да отхвърли предявените искове. Претендират разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че договорът за обучение не представлявал договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД. Твърди, че решението на П. Н. да отпише детето било породено от влошаване на вниманието към него от страна на училищния персонал, което прерастнало в откровено негативно отношение, когато ръководството на училището научило за желанието на майката да упражни правото си да премести детето. Сочи, че решението на първоинстанционния съд било обосновано и намиращо опора в събраните по делото доказателства. Твърди, че не оспорва първоинстанционното решение в частта му, с която бил отхвърлен предявеният иск за нищожност на договора, но счита, че въззивният съд можел да извърши преценка на действителността на процесния потребителски договор и да се произнесе съответно при установяване на нищожност поради наличие на неравноправно договорно съдържание, даващо право на изпълнителя да осуети прекратяването на договора едностранно от възложителя и така да задържи цялото предплатено възнаграждение. Искането към съда е да потвърди решението в обжалваната му част като валидно, допустимо, правилно и обосновано. Претендира разноски. Решението на СРС, 40-ти състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. В. Н. срещу „Частно основно Монтесори училище Откривател“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3.3 вр. чл. 9 от Договор за обучение № 30/15.02.2021г., сключен между страните, както и в частта, с която са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважените размери до пълните предявените размери като необжалвано е влязло в сила. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени и императивни материалноправни норми. По правилността на решението намира следното: Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За основателността на предявените искове в доказателствена тежест на ищцата П. Н. е да докаже наличието на договорно правоотношение между страните; че е заплатила в полза на ответника пълната такса за обучение за учебната 2021/2022г.; че едностранно е прекратила договора поради наличие на основателна причина за това, както и че надлежно е упражнила правото си на отказ от договора по чл. 268 ЗЗД; че ответникът е изпаднал в забава, както и размера на обезщетението за забава. В конкретния случай между страните не е спорно, че е бил сключен на 15.02.2021г. Договор за обучение № 30 с предмет възлагане на целодневно обучение пет дни в седмицата на ученика А. В. Н. /дъщеря на П. Н./ за учебната 2021/2022г., както и че ищцата е заплатила в полза на ответника годишна такса в размер на 9703 лева, която съгласно чл. 6, ал. 1 от договора включва всички разходи, свързани с осигуряването на процеса на обучение, квалифицирани преподаватели, членство в международни организации, учебни помагала, образователни материали, медицински и помощен персонал, застраховка. Съгласно чл. 8 от договора същият се сключва за срок от 1 учебна година- 2021/2022г., и влиза в сила от датата на подписването му и след плащане от възложителя по сметката на изпълнителя на посочените такси. Изпълнението на договора започва да тече от 15.09 на текущата година, когато е началото на следващата учебна година. В чл. 9 от договора са уредени основанията за прекратяване на договора като е посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9 от 19.08.2016г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование договорът може да бъде прекратен: по взаимно съгласие, изразено писмено между страните; при налагане на наказание на ученика по чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗПО; при заличаване или отписване на изпълнителя от регистъра на институциите; по причини, свързани със здравословното състояние на ученика /основание за прекратяване на договора е здравословно състояние, което обективно създава невъзможност на ученика да посещава учебни занимания/; с изтичане срока на договора; с едностранно писмено изявление съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД от изпълнителя в случай на неизпълнение на възложителя на задълженията му по чл. 5.2- чл. 5.4 от договора; с едностранно едномесечно писмено предизвестие от възложителя до изпълнителя в случай на неизпълнение на последния на задълженията по чл. 3.1- 3.3, като в срока на предизвестието уведоми изпълнителя, че ако не изпълни задълженията си по чл. 3.1- 3.3, ще счита договорът за развален. В конкретния случай с исковата молба, уточнена с молба от 10.07.2023г., ищцата е посочила, че претендира процесната сума като получена на отпаднало основание с оглед осъществения от нея отказ от договора и предвид нищожността на ограничителното изброяване на случаите, в които тази сума подлежи на връщане при отпаднало основание за нейното плащане. Уточнено е, че отказът от договора бил осъществен с електронно съобщение, изпратено до ответника на 05.12.2021г., което съдържало изрично изявление, че прави отказ от договора на основание чл. 268, ал. 1 ЗЗД. Не твърдят неизпълнение като основание за разваляне на договора. Изложени са съображения, че доколкото се касае за грижа и обучение на малолетно дете, важните причини за отказ от договора не винаги и не по необходимост съвпадали със съществено неизпълнение на договора, което в други случаи би било основание за неговото разваляне. Причините били съществени по отношение развитието и образованието на детето и те в съвкупност с влошените отношения между ръководството на училището и майката, невъзможността за постигане на разумно съгласие и последвалият упорит и незаконосъобразен отказ от страна на училището да съдейства при преместване на детето, довеждали до учебна среда и атмосфера, които не допринасяли за добри резултати от обучението, нито за това детето да се чувствало прието в училището. Основният спорен въпрос на етапа на въззивното производство е по отношение на възможността спрямо процесното правоотношение да се приложи разпоредбата на чл. 268 ЗЗД, в частност възложителят – П. Н., да се откаже от договора поради наличие на основателна причина. По този въпрос въззивният съд намира следното: На първо място, процесният договор за обучение няма изрична правна регламентация и същият по своята правна същност представлява договор за изработка, доколкото има за предмет възлагане на извършване на определена услуга срещу договорено възнаграждение. Предвид което за неуредените между страните въпроси следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД досежно договорите, съответно на договора за изработка, при отчитане спецификата на предмета и нормативната регламентация на училищното образование към датата на сключване на договора. Настоящият съдебен състав приема, че правилно първоинстанционният съд е приел, че спрямо процесното правоотношение следва да намери приложение разпоредбата на чл. 268 ЗЗД. Същата предвижда специален случай на прекратяване на договор за изработка в хода на изпълнението му без вина на изпълнителя и урежда специфичните му последици. Поръчващият /възложителят/ има право да се откаже от договора за в бъдеще, ако са налице основателни причини за прекратяване на договорното правоотношение, но за да произведе присъщото му правно действие, е необходимо отказът от двустранния договор, оттеглянето на поръчката да бъде заявено изрично и ясно, изразено по категоричен начин и да бъде доведено до знанието на изпълнителя. Като материалноправна предпоставка за отказ от сделката основателните причини по смисъла на чл. 268 ЗЗД са обстоятелства извън правоотношението между поръчващия и изпълнителя, но които са във връзка с договора за изработка, тъй като мотивират възложителя да преустанови договорната връзка. Поради това оттеглянето на поръчката трябва да бъде ясно и недвусмислено изразено и да достигне до знанието на изпълнителя по начин, който не създава съмнение за прекратяване на договорната връзка. Така и Решение № 84 от 19.07.2011г., постановено по т. дело № 494/2010г. на ВКС, Второ ТО. Настоящият съдебен състав намира за неотносими изложените съображения във въззивната жалба за влошено финансово състояние на ищцата, както и липса на индиции, че би могло да се стигне до предсрочно прекратяване на процесния договор след 3 години, през които А. Н. се била обучавала в ЧСМО „Откривател“ ЕООД, които довели до сключване на процесния договор без включване в него на разпоредба, предвиждаща възможността за едностранно прекратяване на правоотношението с предизвестие от страна на възложителя. Неотносимо е и твърдението, че било постигнато съгласие за намаляване на стандартния размер на такса за обучение. По отношение на твърденията, че в предхождащ процесното правоотношение договор за обучение от 09.05.2018г. била уредена възможност за едностранно прекратяване на правоотношението от страна на възложителя с едномесечно писмено предизвестие, съдът намира, че действително в приетия договор, касаещ учебната 2018/2020г. е налице такова съглашение между страните- чл. 15.3, което от своя страна обуславя извод за неоснователност на довода на въззивника, че Наредба № 9 урежда изчерпателно основанията за прекратяване на договорите за обучение и че горепосоченото основание не съответства на целта на договора, както и спецификата на образователните услуги, предоставяни от частните училища. Същото, обаче, е неотносимо по отношение на процесното правоотношение, доколкото причините, които са обусловили разликата в съдържанието на договорите, не са предмет на разглеждане в настоящото производство. В случая безспорно страните не са постигнали съгласие да бъде включена в основанията за прекратяване на договора за обучение клауза, уреждаща възможността същият да бъде едностранно прекратен с предизвестие от страна на възложителя, респ. не е постигнато неустоечно съглашение за обезпечаване на вредите на изпълнителя при предсрочно прекратяване на правоотношението. Горното, обаче, не изключва приложение на разпоредбата на чл. 268 ЗЗД. Това е така независимо от обстоятелството, че такова основание не е предвидено в чл. 9 от договора, респ. чл. 22, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9 от 19.08.2016г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. На първо място, посочените в Наредбата основания не са изчерпателни като с оглед свободата на договаряне страните могат да договарят и други основания за прекратяване на възникналата между тях облигационна връзка. Видно от договора са уговорени основания за прекратяване на правоотношението при виновно неизпълнение на задължения, както на възложителя, така и на изпълнителя - арг. от чл. 9, ал. 3, б. „б“, „в“ и „г“. На следващо място, съдът намира, че тълкувайки договора не може да се обоснове извод, че страните са изключили от приложното му поле разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ЗЗД, напротив, в чл. 10 от договора е посочено, че за неуредените въпроси се прилага действащото законодателство на Република България. На последно място, отчитайки спецификата и целта на процесния договор за обучение съдът намира, че житейски логично е да възникнат причини, както от обективно, така и от субективно естество, които биха могли да повлияят негативно върху интереса на възложителя да продължи действието му, като те не винаги биха могли да бъдат определени като неизпълнение на задължения по договора. Касае се за специфична дейност, основана на доверие в конкретно учебно заведение и преподавателите в него, както и на лично възприятие на възложителя- родител към създадената учебна среда като съвкупност от отношения между самите учениците и между ученик и родител от една страна и педагогически и административен персонал от друга. Предвид което въззивният съд намира, че правилно СРС е приел, че приложима в настоящата хипотеза е именно разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ЗЗД. По отношение на посоченото във въззивната жалба, че се касае за договор в полза на трето лице- обучаващото се дете и уговорката не може да бъде отменена от уговарящия, съдът намира същият за неоснователен, доколкото договорът касае обучение на малолетно дете- дъщеря на възложителя, като съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЛС всички правни действия вместо малолетните и от тяхно име се извършват от техните законни представители- в случая от родителя на А. Н., нейната майка- П. Н.. По отношение на приложението на чл. 268 ЗЗД въззивният съд намира следното: Основателни причини по смисъла на чл. 268 ЗЗД може да са причини от обективно, така и от субективно естество като наличието им трябва да влияе негативно върху интереса на възложителя да продължи действието на договора. Тези причини трябва да произтичат от обстоятелства, външни на правоотношението, което се прекратява, засягайки само правната сфера на възложителя. В конкретния случай от приетата и неоспорена електронна кореспонденция, водена между страните, се установява, че П. Н. на 08.10.2021г. е уведомила служители на ответното дружеството, че желае да прекрати договора за обучение на дъщеря си А. за учебната 2021/2022г. поради желанието й дъщеря й да се обучава в „една по-структурирана среда в обкръжението на нейни връстници“, която да й се отрази „фокусиращо и мотивиращо“, както и че на 11.10.2021г. до ищцата е изпратено съобщение с искане да бъде отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, в което да бъде посочено в какво се изразява неизпълнението на договора от страна на училището. На същата дата е изпратен имейл от Лидия Буранова /служител на дружеството-ответник/, в който е посочено, че в договора не се предвижда възстановяване на предплатените суми за обучение, както и че е необходимо да се подпише споразумение за прекратяване на договора, за да се спре действието му, както и че ако детето започне да посещава друго учебно заведение, без да бъде прекратен договорът, то ще бъде в неизпълнение на договореното. На 14.10.2021г. П. Н. е поискала да бъдат подготвени необходимите документи за освобождаване на детето й от посещение в ЧО Монтесори училище „Откривател“, за да може да го запише в друго училище, без да пропуска учебни дни и материал и без негативни последици за него, както и да й бъде дадена оферта за размера и срока, в който ще й бъдат възстановени финансовите средства за неизползваната образователна услуга за учебната 2021/2022г. На 15.10.2021г. служител на ответника е предложил следните параметри за прекратяване на правоотношението между страните: да бъде задържана сумата от 2695 лева, представляваща такса за 2 месеца и половина, а сумата от 5930 лева да бъде възстановена в 5-дневен срок от подписване на споразумението за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Уточнено е, че задържането на тази сума е обосновано с ангажиране на материален и човешки ресурс за обучение на детето, вложени средства, вкл. в заплати на учители. Посочено е, че е отказано сключване на договор за обучение на други деца, за да бъде заето мястото от нейното дете, както и че оценяват стойността на вредите на сумата от 2695 лева. Така гореописаното предложение не е било прието, доколкото с имейл от 17.10.2021г. П. Н. е посочила, че не възнамерява да плаща за неизползвани услуги, както и че в договора нямало уговорени неустойки, поради което очаква споразумение за прекратяване на договора с незабавно изплащане на цялата останала годишна такса. На 20.10.2021г. ЧОМУ „Откривател“ е отказал да издаде удостоверение за преместване на ученика по Наредба № 10 от 01.09.2016г., тъй като договорът за обучение с А. Н. не бил прекратен. На 22.10.2021г. ищцата е посочила, че договорните отношения нямали отношение с преместването на ученика и е поискано да бъде предоставено удостоверение и съответните документи за преместването на А. В. в Частно училище „Увекинд“. На 29.11.2021г. е изпратено уведомление от П. Н., в което е посочено, че е съгласна да бъде прекратен по взаимно съгласие договора, считано от 29.11.2021г., както и че след тази дата дъщеря й няма да посещава „Частно основно Монтесори училище Откривател“ ЕООД и няма да се възползва от никоя от услугите, които дружеството предлага по договора помежду им. На 05.12.2021г. е изпратен имейл от П. Н. до служители на ответното дружество, с който е посочено, че приема изявлението за съгласие за прекратяване на договора помежду им по взаимно съгласие без допълнителни условия. Не приема да бъдат поставяни условия за авансово задържане на платени от нея суми за период, в който детето й няма да ползва услугите на ЧОМУ „Откритател“ ЕООД, доколкото това представлявало опит за едностранно определяне на неустойка. Посочено е, че ако прекратяването по взаимно съгласие е осуетено, то настоящото изявление да се счита за отказ от договора съгласно чл. 268, ал. 1 ЗЗД по причина на преместването на детето в друго училище с оглед найдобрия му интерес и поведението на насрещната страна в посока умишлено отлагане на прекратяването на договора с оглед създаване на основание за задържане на възможно най-голяма част от платения от нея аванс по договора. Т.е. налице е ясно и категорично изявление, достигнало до знанието на ответника, че възложителят желае правоотношението да бъде преустановено. Многократно е изразена воля на ищцата на детето й да бъде издадено удостоверение за преместване и да бъде постигнато съглашение относно прекратяване на договора за обучение и последиците от това, свързани с възстановяване на заплатената авансово такса за обучение. По отношение на изложените във въззивната жалба съображения, че причините, довели до решението на П. Н. да се откаже от договора са финансовото състояние на ищцата, съдът намира същите за неоснователни, доколкото такава причина не е била изтъкната от ищцата нито в исковата молба и уточненията към нея, нито в приетата и неоспорена имейл кореспонденция. На следващо място безспорно е между страните, че цялата дължима такса за учебната 2021-2022г. е била заплатена от ищцата на 21.05.2021г. Т.е. към отказа й от договора /05.12.2021г./ не са били налице непогасени задължения на ищцата във връзка с процесния договор. На следващо място, въззивният съд намира, че като причина за отказ от договора ищцата не е навеждала неизпълнение на задължения на ответното дружество по време на обучителния процес на нейното дете. Напротив, в имейла от 08.10.2021г. П. Н. е посочила, че детето й е много щастливо сред децата и в средата, в която е създадена, но е взела решение да я премести, за да е в по-структурирана среда в обкръжение на нейни връстници, а в последващ имейл е посочено, че отказът от договора е в интерес на детето. В настоящото производство също не са въведени твърдения за виновно неизпълнение от страна на ответното дружество. С молба от 10.07.2023г. ищцата е посочила, че не твърдят неизпълнение като основание за разваляне на договора. Горното е потвърдено и в проведеното съдебно заседание на 12.12.2023г. от процесуалния представител на П. Н.. При преценка дали изложените от ищеца в исковата молба основания представляват основателна причина за отказ от договора настоящият съдебен състав отчита специфичния предмет на договора- договор за обучение на малолетно дете, както и регламентирания в чл. 3.3 от Закона за закрила на детето принцип за защита висшия интерес на детето при реализиране на правото му на образование. Както беше посочено следва да бъдат отчетени фактори извън неизпълнението на задължения по договора от страна на ответника, в частност субективното отношение на възложителя към създадената учебна среда, взаимоотношенията между педагогически персонал- ученик; педагогически и административен персонал- родител; взаимоотношения между учениците и др. Т.е. възприятията на възложителя- родител върху учебния процес, усвояването на учебния материал от нейното дете, както и неговото емоционално състояние и отношение в създадената училищна среда. Гореописаните обстоятелства, ценени в съвкупност от родителя, са обусловили решението му, че детето му има нужда от друга среда, която да му даде необходимата мотивация и фокус, както и неговите наблюдения върху резултатите на детето му. Същите обуславят извод за наличие на основателна причина по смисъла на чл. 268 ЗЗД, която не може да бъде обективно изследвана в настоящото производство предвид строгия субективен характер на оценката на родителя върху организирания от ответника образователен процес. В случая видно от неоспорената имейл кореспонденция ищцата е преценила, че друга учебна среда ще бъде по-подходяща за детето й. С оглед на което въззивният съд намира, че възложителят има право да се откаже от договора за в бъдеще след като е приела, че следва да премести детето си в друго училище, за да гарантира най-доброто образование и среда на своето дете по начина, по който тя ги възприема, доколкото безспорно се касае за лична и конкретна преценка на родителя, която не е свързана с виновно неизпълнение на задължение на изпълнителя. Относно изложените съображения, касаещи забавата на ответника да издаде необходимото удостоверение за преместване, съдът намира, че същите не касаят причините за отказ от правоотношението, а са свързани с последващото поведение на служители на ответника след като ищецът вече е взел решение да прекрати облигационната връзка. С оглед на гореизложеното правилно СРС е приел, че възложителят е направил изричен отказ от договора по чл. 268 ЗЗД, който е получен от ответника, като същият е бил мотивиран да се откаже от облигационната връзка с цел вземане на най-доброто решение за образованието на детето си. Съгласно горецитираната разпоредба възложителят дължи заплащане на изпълнителя на направените разходи, извършената работа и печалбата, която би получил от изпълнението на работата. За остойностяване на гореописаните величини са приети следните доказателства: От приетата съдебно-счетоводна експертиза от 25.03.2024г. се установява, че А. Н. е посещавала ЧОМУ „Откривател“ в периода от 15.09.2021г. до 28.11.2021г., което включва 51 учебни дни, като припадащата се част от таксата за периода на реално обучение на детето от 15.09.2021г. до 28.11.2021г. е в размер от 2860,42 лева, изчислена на база учебни дни, а на база календарни дни е 2655,93 лева. Експертът е посочил, че за периода от 01.09.2021г. до 31.05.2022г. осчетоводените разходи от основна дейност са в общ размер от 724 641,82 лева, от които разходи за материали- 55 334,18 лева; разходи за външни услуги- 158 376,02 лева; разходи за амортизация- 3210,64 лева; разходи за заплата- 408 865,82 лева; разходи за осигуровки- 70 211,10 лева; разходи за данъци и такси- 473,33 лева; други разходи- 28 170,73 лева. Вещото лице е уточнило, че крайните суми по дневниците напълно съответстват на данните, заложени в годишните оборотни ведомости по всички синтетични сметки за 2021г. и 2022г., както и данните в отчет за приходите и разходите към 31.12.2021г. и към 31.12.2022г. От заключението се установява, че осчетоводените приходи от основна дейност са в общ размер от 893 257,32 лева, както следва: предоставени безвъзм. тестове- 1236,48 лева; извънредни приходи- 5448,06 лева; приходи от прод.услуги- такса обучение- 886 572,78 лева. Експертът е изчислил, че за процесните 9 месеца е формирана печалба от основна дейност в размер от 168 615,50 лева. От заключението се установява, че размерът на печалбата от основна дейност, която училището би получило за учебната 2021-2022г. от един договор е 2479,64 лева, респ. за един месец- 275,52 лева. В проведеното съдебно заседание на 04.04.2024г. експертът е посочил, че приходите минус разходите дава печалбата. Приходите по договора били таксата, която била заплатена в размер на 9703 лева, ако се вземела предвид печалбата, посочена в т. 2, стр. 5, която била в размер на 2479,64 лева, излизало, че разходите по договора били в размер от 7223,36 лева, разделена на девет месеца- по 802,60 лева. Вещото лице е уточнило, че ако се гледа отчета за приходите и разходите примерно за 2021г. имало над 77 000 лева печалба и ако трябвало да се определи за един договор, то следвало да се раздели на 68 броя ученици. От приетото допълнително заключение от 27.05.2024г., изготвено след запознаване с отчет за приходите и разходите към 31.12.2021г. и към 31.12.2022г., се установява, че печалбата от обичайна дейност към 31.12.2021г. е в размер от 77 000 лева, а към 31.12.2022г. е в размер от 18 000 лева. За периода от 15.09.2021г. до 31.12.2021г. припадащата се част от печалбата от обичайна дейност била в размер от 22458 лева, по един договор в размер от 330,27 лева. За периода от 01.01.2022г. до 15.06.2022г. припадащата се част от печалбата от обичайна дейност била в размер от 8250 лева, съответно за един договор- 121,32 лева. Вещото лице е посочило, че припадащата се част от печалбата от обичайна дейност за цялата учебна година от 15.09.2021г. до 15.06.2022г. за един договор била в размер от 451,59 лева. Вещото лице е посочило, че разходите за оперативна дейност към 31.12.2021г. били в размер от 768 000 лева, а към 31.12.2022г. били в размер от 1 059 000 лева. Припадащата се част от разходите за оперативна дейност за цялата учебна година от 15.09.2021г. до 15.06.2022г. за един договор за обучение били в общ размер от 10431,99 лева. При преценка на сторените от въззивника разходи и печалба от основната дейност съдът отчита спецификата на правоотношението, създадената и поддържана от ответника материална база, педагогически и административен персонал, както и текущи разходи за отопление, охрана, електричество, чистота и текуща поддръжка. Съдът отчита и обстоятелството, че се касае за непрекъснат учебен процес, както и необходимостта от предвидимост относно броя на учениците, които ще посещават учебното заведение с цел обезпечаване на материален и човешки ресурс за провеждане на обучението. В този смисъл размерът на печалбата от основната дейност на дружеството следва да бъде определен за учебната 2021-2022г. по първоначално приетото заключение на вещото лице от 25.03.2024г., отговорът на задача № 2, доколкото при този вариант експертът е отчел разходите за целия период в размер от 724 641,82 лева както и осчетоводените приходи в общ размер от 893 257,32 лева. Вещото лице е взело предвид формираната печалба от 168 615,58 лева, която е разделена на броя на учениците за учебната 2021-2022г. Така размерът на печалбата, която училището би получило от процесния договор е в размер на 2479,64 лева годишно. По отношение на сторените разходи настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че А. Н. е посещавала училището до 29.11.2021г. и до този период е била дължима месечна такса за обучение, която с оглед размерът на годишната такса е в размер на 1078 лева /така е определено и от ответника в имейла от 15.10.2021г.- л. 24 от делото/. В периода от 15.09.2021г. до 29.11.2021г. детето на ищцата е било обучавано, респ. в този период са били дължими месечни такси за обучение, с които се компенсират сторените от дружеството разходи, извършена работа и печалба. Следва да бъде посочено, че преместването на ученика Н. в друго учебно заведение е било забавено от страна на служители на ответника. В случая на 14.10.2021г. ищцата е поискала да й бъдат подготвени документите, за да може да запише детето си в друго училище, а на 20.10.2021г. е отказано издаването на удостоверение за преместване поради липса на основание за това. Съгласно разпоредбата на чл. 147 от ЗПУО /приложим към датата на сключване на договора за обучение/ условията и редът за приемане и преместване на учениците от І до ХІІ клас се определят с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование, а за учениците в училищата по изкуствата, в училищата по културата и в спортните училища – с наредбите по чл. 146, ал. 2. Съгласно чл. 102 от Наредба № 10 от 01.09.2016г. за организация на дейностите в училищното образование условията и редът по тази наредба се прилагат при преместване на ученици от І до ХІІ клас в неспециализираните държавни, общински и частни училища. Редът и условията за преместване на ученици в училищата по изкуствата, училищата по културата и спортните училища се определят в наредбите по чл. 146, ал. 2, т. 1 и 2 ЗПУО. Съгласно чл. 106, ал. 1 учениците може да се преместват на свободни места в паралелки в същото училище и в друго училище, както следва: 1. от I до VI клас - през цялата учебна година; 2. от VII до Х клас включително - през цялата учебна година, но когато преместването е в учебно време - не по-късно от 30 учебни дни преди края на всеки учебен срок; 3. в XI клас по същия профил, ако задължителните профилиращи предмети са еднакви или по същата специалност от професия - през цялата учебна година, но когато преместването е в учебно време, не покъсно от 30 учебни дни преди края на всеки учебен срок; 4. в XII клас - не по-късно от 30 учебни дни преди края на първия учебен срок по същия профил при условие, че задължителните профилиращи предмети са еднакви или по същата специалност от професия. В особени случаи и след разрешение на началника на регионалното управление на образованието на територията, на която се намира приемащото училище, премествания от VII до XII клас извън сроковете по ал. 1, т. 2 - 4 и извън условията по ал. 1, т. 3 - 4 може да се извършват, като се представят документи, удостоверяващи причините за преместването. В разпоредбата на чл. 108, ал. 1 /в редакцията от ДВ, бр. 72 от 2019г./ е предвидено, че учениците се преместват при спазване на следните условия и ред: подаване на писмено заявление от родителите и/или ученика съгласно чл. 12, ал. 2 ЗПУО до директора на приемащото училище; 2. до три работни дни от получаване на заявлението директорът на училището потвърждава пред родителя възможността за записването на ученика, уведомява писмено директора на училището, в което ученикът се е обучавал, и му предоставя копие на заявлението по т. 1; при необходимост от получаване на разрешение по чл. 106, ал. 3, чл. 107, ал. 3 и чл. 107а, ал. 4 тридневният срок започва да тече от датата на получаване на разрешението. Съгласно чл. 108, ал. 2 до пет работни дни от получаване на информацията по т. 1 директорът на училището, в което се е обучавал ученикът, издава удостоверение за преместване и го предоставя на директора на приемащото училище заедно с копие на училищния учебен план и копие на личното образователно дело на ученика в първи и втори гимназиален етап. Горецитираните разпоредби регламентират задължение на директора на училището, в което се е обучавал ученика, да издаде необходимото удостоверение за преместване, което в случая не е било сторено от ответника своевременно. Горното е обусловило необходимостта А. Н. да продължава да посещава ЧОМУ „Откривател“ ЕООД до края на месец ноември 2021г. предвид невъзможността да бъде своевременно записана в избраното от ищцата училище. В контекста на така изложената нормативна уредба, тълкувана в съответствие с разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 11, пр. първо от Наредба № 15 от 22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, предвиждаща задължението на директорът да подпише документите за преместване /без предвидени изключения/ се налага извод, че уговореният кратък срок и непредвиждане на изключения от правилото за издаване на удостоверение за преместване са създадени, за да гарантират интересите на ученика и своевременното му преместване в друго училище. В този смисъл са и постановените в административните производства по оспорване на писмо РУО1-35903/29.10.2021г. Решение № 3103 от 09.05.2022г., постановено по адм. дело № 11166/2021г. по описа на АССГ, 53-ти състав и Решение № 1494 от 10.02.2023г., постановено по адм. дело № 6449/2022г. по описа на ВАС, Пето отделение, постановени по жалби на ответника. Предвид гореизложеното за периода, през който договорът е бил действащ /до 05.12.2021г./ ищцата е дължала заплащане на възнаграждение за предоставяната услугаобучение на дъщеря й, като с тази сума са били надлежно заплащани, както разходите на ответника, така и извършената работа и предвидената печалба. От заключението на вещото лице се установи, че припадащата се част от таксата за периода на реално обучение на детето от 15.09.2021г. до 28.11.2021г. вкл. е в размер на 2655,93 лева. На следващо място се установи, че размерът на печалбата от основна дейност, която училището би получило за цялата учебна година по този договор е в размер от 2479,64 лева, т.е. за периода от 29.11.2021г. до 15.06.2022г. печалбата би била в размер от 1790,88 лева /изчислена пропорционално на броя на месеците/. С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че дължимите суми при надлежно упражнения отказ от договора на основание чл. 268 ЗЗД от ищцата следва да се получат като сбор от дължимото възнаграждение за периода, през който договорът е бил действащ и А. Н. е била обучавана в размер от 2655,93 лева, към която сума да се прибави печалбата на дружеството съразмерно на остатъка от срока на договора /29.11.2021г. до 15.06.2022г./, тоест 1790,88 лева. Изчислени по този начин общо дължимите суми от П. Н. по процесния договор за обучение са в размер от 4446,81 лева. Предвид гореизложеното СРС неправилно е изваждал от предплатената сума в размер от 9703 лева единствено сумите, които е получил за печалба, като не е съобразил периода, през който договорът е бил действащ и е било дължимо съответно възнаграждение по чл. 266 ЗЗД за предоставената услуга. Предвид изводите, до които достигна настоящият съдебен състав ответникът е задържал неоснователно сумата от 5256,19 лева, която подлежи на връщане /9703-4446,81/. Единствено като допълнение следва да бъде посочено, че в писмо от 15.10.2021г. дружеството-въззивник са посочили, че оценяват стойността на вредите в размер на 2695 лева и намират, че сумата от 5930 лева следва да бъде възстановена след подписване на споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Горепосоченото изявление съдът цени с оглед приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи и възприетите от експерта приходи на въззивника, както и обстоятелството, че договорът е продължил действието си до края на месец ноември 2021г. Т.е. при изготвянето на писмото не е било отчетено възнаграждението, дължимо за месец ноември 2021г. На последно място, въззивната жалба е бланкетна по отношение на мораторната лихва като предвид различния приет за основателен размер на главната претенция, същата следва да бъде намалена пропорционално до сумата от 647,36 лева. С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата над 5256,19 лева до уважения размер от 6390,99 лева, както и в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 647,36 лева до уважения размер от 787,13 лева и вместо него да бъдат отхвърлени предявените искове за горепосочените разлики. По отношение на разноските: С оглед изхода от спора първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските като бъде отменено в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са присъдени разноски в полза на П. Н. над 1288,62 лева. В полза на ЧОМУ „Откривател“ ЕООД следва да се присъдят в първоинстанционното производство разноски в размер на още 118,71 лева или 60,69 евро. Във въззивното производство с оглед частичното уважаване на въззивната жалба право на разноски имат и двете страни. Въззивникът е сторил разноски за държавна такса в размер на 152,82 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1220 лева като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно договор за правна защита и съдействие от 03.10.2025г., както и платежно нареждане от 04.12.2025г., тоест общо 1372,82 лева. С оглед уважената част от въззивната жалба в полза на въззивника следва да се присъдят разноски в размер от 243,76 лева или 124,63 евро. Въззиваемата страна претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно договор за правна защита и съдействие от 10.01.2025г., в който е посочено, че договореното възнаграждение е заплатено в брой. С оглед отхвърлената част от въззивната жалба в полза на П. Н. следва да се присъдят разноски в размер от 1233,65 лева или 630,75 евро. Така мотивиран, съдът