Решение № 1183 от 9.10.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2935/2026 г.

УСТАНОВИ: Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от *, представлявано от управителя И.В.М., чрез адв. А. К. при ВАК, против НП № * г., издадено от *, с което на основание чл. 179 ал.1 от ЗДДС на юридическото лице е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 256 /двеста петдесет и шест/ евро, за нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС. В депозираната жалба се излага становище, че НП е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се аргументи за допуснато нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, доколкото НП е издадено след изтичане на шестмесечният срок, посочен в цитираното норма, считано от датата на съставяне на АУАН - 10.08.2022 г. Релевира се довод, че административнонаказателното производство е опорочено поради грешно посочени в НП седалище и адрес на управление на дружеството и данни за неговия управител. Излага се становище, че наложеното административно наказание се явява явно несправедливо, като очевидно несъответстващо на степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя и на смекчаващите отговорността обстоятелства. Твърди се, че са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено като незаконосъобразно, както и да се присъдят в полза на въззивника сторените по делото разноски по делото. В хода на съдебното производство, въззивникът редовно призован, не се представлява. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юк П. , която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не споделя доводите ва въззивника за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство с оглед дерогиране на нормата на чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, като излага аргументи, че с надлежен акта производството е било спряно на 16.09.2022 г. съотв. не е изтекъл шестмесечния законоустановен срок, считано от датата на съставяне на АУАН до издаване на процесното НП. Навежда аргумент, че е неприложима разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, тъй като същата се отнася за щателно издирване на физически лица, а в случая е ангажирана административнонаказателна отговорност на юридическо лице, чийто адрес на управление е посочен в Търговския регистър и на който същото не е било открито. Според процесуалния представител на въззивника в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за формално нарушение и предвид данните за 10 броя издадени срещу дружеството-жалбоподател НП за допуснати от юридическото лице нарушения на чл. 125, ал. 5 от ДДС. Адресира до съда искане НП да бъде отменено и да бъде присъдено в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП, както и заверено копие на справка за издадени НП на *. Разпитани са в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка: На 18.05.2022 г. в ТД на НАП – варна е извършена проверка в информационния масив на учреждението, при която е установено, че * с ЕИК по БУЛСТАТ , като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде справкадекларация по ЗДДС за отчетен период 01.04.2022-30.04,2022 г. в териториалната дирекция по регистрацията си - ТД на НАП - Варна в установения в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок до 16.05.2022 г. Установено е, че справката-декларация по ЗДДС за посочения период е подадена на дата 17.05.2022 г. с вх. № * г. Изпратена е като пощенска пратка покана с изх.№ 1586/18.05.2022 г. на адреса на управление на дружеството – жалбоподател, вписан в Търговския регистър, която е върната в цялост с отбелязване – „непознат“. На 10.08.2022 г. на основание чл. 40 ал. 2 от ЗКПО в отсъствие на представляващ дружеството е съставен АУАН № * г. за констатираното нарушение на чл. 125 ал. 5 от ЗДДС. Изпратена е като пощенска пратка покана за връчване на съставения АУАН с изх. № 1586/11.08.2022 г. на адреса на управление на дружеството – жалбоподател, която е върната в цялост с отбелязване – „непознати“. Съставени са протоколи с изх. № * г. , подписани от инспектори по приходите при ТД на НАП – Варна П. И. и И.Д., в които е отразено, че адресът на управление на дружеството-жалбоподател, а именно – гр. * е посетен, с цел връчване на АУАН * г., като на същия не е установен представляващ юридическото лице или друго, упълномощено от него лице, на което да бъде връчен акта. С протокол с изх.№ * г, подписан от служителите на ТД на НАП – Варна - П. И. и И.Д., е спряно производството, образувано с процесния АУАН. На 11.06.2026 г. е издадено обжалваното НП №* г. от *, с което въз основа на процесния акт, на основание чл. 179 ал.1 от ЗДДС на юридическото лице е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 256 /двеста петдесет и шест/ евро, за нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Наказателно постановление № *, е издадено от компетентен орган - *, за което видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № * г., същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на НАП. При преценка на процесуалната законосъобразност на издаденото НП обаче съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с оглед провеждането на производството извън сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, съотв. с. изтичане на същите се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на административно-наказателното производство в две хипотези - от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шест месечен срок от съставянето на акта. Доколкото този срок е давностен, той не тече когато производството е спряно, при наличието на условията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 43 ал. 6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица свои решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.) сочи, че щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. /В посочения смисъл са Решение № 1172 от 21.06.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1059/2023 г. Решение № 3885 от 15.04.2024 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 354/2024 г., Решение № 2326 от 30.11.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2992/2018 г., Решение № 1311 от 15.02.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2326/2023 г. Решение № 4241/15.04.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №449 / 2025 г. и др./. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззивника, че щателното издирване съгласно нормата на чл. 269 ал. 3 т. 2 от НПК е неприложимо по отношение на наказаните юридически лица, доколкото същите се представляват от физически лица, чието местопребиваване подлежи на установяване чрез съответните регистри. Процесният АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя, след като до дружеството е изпратена покана като в указания срок представител на юридическото лице не се е явил. В случая, не би могло да се приеме, че административнонаказателното производство е законосъобразно спряно, тъй като от събраните в хода на производството доказателства не се установява да е извършвано изискващото се щателно издирване на лицето. Съгласно трайната съдебна практика спиране на производството е допустимо, когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен. Видно от приобщените по делото материали по АНП, провеждането на щателното издирване на въззивника се обосновава с извършване на две посещения на адреса на дружеството на 09.09.2022 г. и на 16.09.2022 г. , за които посещения са съставени протоколи, като в протоколите липсват конкретни данни за времевия интервал на посещението. Не са налице данни да е извършен опит за уведомяване на адресата и на установения по преписката настоящ адрес на неговия представляващ. Липсват доказателства да са извършвани опити за връчване на АУАН чрез общинската администрация или чрез органите на МВР. Не е съобразена нормата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, според която когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. След като не е неприложима разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, не е спрял да тече и шестмесечният срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, считано от датата на издаване на АУАН и същият е изтекъл на 10.02.2023 г., съотв. след посочената дата административно-наказателното производство е следвало да бъде прекратено. ЗАНН предписва с императивни норми задължителни правила, по които следва да се реализира административно наказателното производство като гаранция за неговото законосъобразно протичане, при съблюдаване процесуалните права на засегнатите правни субекти, като същите в случая са нарушени, което е опорочило административнонаказателното производство. Констатират се и нарушение на нормите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото както в АУАН, така и в НП са отразени само датата на установяване на нарушението /18.05.2022 г./, както и тази, представляваща крайният срок аз подаване на декларацията / 16.05.2022г./, но не и датата на извършване на нарушението. Отсъствието на изрично посочена дата на извършване на нарушението, предвид формалния, санкционен характер на административнонаказателното производство, винаги съставлява съществено процесуално нарушение. Реквизитите на наказателното постановление са императивно регламентирани в разпоредбата на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН и отсъствието на който и да е от тях, води до неяснота и непълнота на повдигнатото обвинение. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на въззивника за опорочаване на административнонаказателното производство поради некоректни данни, посочени в НП, досежно адреса на управление и седалището на дружеството-жалбоподател и на неговия представляващ. Действително при справка в Търговския регистър /данните в който съдът съобрази като ноторноизвестни факти, поради неограниченият достъп до същите/ е видно, че считано от 11.12.2023 г. като седалище и адрес на управление на * са посочени гр. Варна съотв. гр. *, вместо цитираните в НП, а от 08.09.2023 г. като вписан управител фигурира И.В.И., вместо отразения в НП такъв – Х.С.. Обективираните в АУАН и НП седалище и адрес на управление на дружеството-жалбоподател съотв. данни за управителя са били актуални към момента на съставяне на АУАН, с оглед на което некоректното им посочване се отнася единствено към датата на издаване на обжалваното НП. Доколкото обаче въззивникът е индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на коректно наименование на фирмата и БУЛСТАТ, съдът намира, че с отразяването в НП на неактуални данни за неговото седалище, адрес на управление и представляващ, не е опорочено административнонаказателното производство. Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество като установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 125 ал.5 от ЗДДС регистрираните по ЗДДС лица са длъжни да подават справки декларации до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.2 от ЗДДС данъчния период е едномесечен. По делото е безспорно установено, че дружеството-жаблбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, съответно за същото не е подадена декларация за отчетен период 01.04.2022 г. – 30.04.2022 г. в законоустановения срок, а именно – до 16.05.2022 г. С оглед на изложеното, по делото е безспорно, че въззивникът е осъществил нарушение на чл. 125 ал.5 от ЗДДС. Правилно е определена и санкционната норма на чл. 179 ал. 1 от ЗДДС, която предвижда конкретното нарушение в диспозицията си. Съдът намери обаче, че наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, налагайки административна санкция за маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид липсата на обществено опасни последици от административното нарушение, и предвид наличието на множество от смекчаващи вината обстоятелства, с оглед своята по-ниска степен на обществена опасност, което не оправдава извършването на санкционна дейност от административно-наказващия орган под формата на налагане на административно наказание в определения от наказващия орган минимален размер. За да формира посочения извод, съдът взе предвид, че процесното задължение по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за подаване на декларация по ЗДДС попада в обхвата на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, а съгласно чл. 273 държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По правото на ЕС не са предвидени изрични санкции за деяние като процесното. Съгласно решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело С210/10 - т. 23, при липса на хармонизация на ниво ЕС в областта на санкциите за неспазване на условията, предвидени в законодателството им в тази връзка, държавите-членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи, но при спазване правото на ЕС и общите му принципи, в това число принципа на пропорционалността. Съгласно задължението за лоялно сътрудничество, произтичащо от чл. 4, ал. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), държавите-членки следва да гарантират, че придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер – Решение на СЕС от 7 октомври 2010 г. по дело С-383/09. Когато по правото на ЕС няма по-точни правила за определяне на национални санкции, те не трябва да нахвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от националното законодателство цели и когато има избор между няколко подходящи мерки, винаги трябва да се прибегне към наймалко обвързващата и причинените неудобства да не са несъразмерни на преследваните цели. Също според постоянната съдебната практика на Съда на ЕС (така, в Решението от 07.10.2010 г. по дело С-382/2009 г., S. Met SIA, т. 44), и както следва от принципа за лоялното сътрудничество по чл. 4, § 3 от ДЕС, когато правна уредба на Съюза не предвижда специална санкция за нарушение на нейните разпоредби или препраща по този въпрос към националните разпоредби, посоченият принцип налага на държавите членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза. Съдът подчертава, че като запазват дискреционната си власт по отношение на избора на споменатите мерки, държавите-членки трябва да гарантират, че при необходимост нарушенията на правната уредба на Съюза се санкционират при материални и процесуални условия, аналогични на приложимите към нарушенията на националното право, които са от сходно естество и значение и които при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер. Във връзка с последното, българският закон вече не предвижда санкции за неподадена декларация по чл. 92, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), когато не е осъществявана дейност, като именно последното обстоятелство подлежи на деклариране и проверка. Тази разпоредба касае пряко данъчно облагане, което попада в компетентността на държавите - членки. Тази хипотеза е от сходно естество с неподаването на декларация в областта на косвените данъци за период, през който не е извършвана икономическа дейност или (бел. м.) икономическата дейност е с ниски данъчни ставки. Тези принципи при налагането на санкции за нарушение на правото на ЕС са изцяло относими в случая, а спазването им се осъществява чрез преценката по чл. 28 ЗАНН. В случая принципите за пропорционалност и ефективност на санкцията при прилагане правото на ЕС са относими и към формалните нарушения, извършени чрез бездействие. Преследваната от чл. 179 ЗДДС цел е предотвратяване избягването на данъчно облагане чрез недеклариране на доставки, за постигането на която са регламентирани правилата за подаване на данъчни декларации и предвидени санкции за неизпълнение на задължението. Налагането на спорната санкция за неподаването им в срок, когато няма риск от загуба на данъчни приходи, надхвърля границите на подходящото и необходимото, за да се постигне преследваната от ЗДДС цел, посочена по-горе и относима към чл. 273 от директивата за ДДС. Не е опровергана постижимостта на тази цел по друг, по-малко обвързващ начин – с проверка на дейността на правния субект чрез проверка на документацията му, насрещни проверки на негови контрагенти или на данните в информационната система на НАП, декларирани от други лица по реда на ЗДДС. В случая нарушението извършено от въззивника по смисъла на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС е първо и единствено. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че от събраните по делото доказателства е видно, че процесното нарушение няма инцидентен характер. Действително в хода на съдебното производство е представена справка за издадени наказателни постановления срещу дружеството-жалбоподател, но не са представени доказателства, че цитираните санкционни актове са влезли в сила. От друга страна, при формиране на изводите си за маловажност на процесното нарушение, съдът съобрази, че по делото няма данни въззивникът да е допуснал други нарушения на данъчното законодателство - няма непогасени данъчни задължения към НАП и по отношение на същия не са отправяни предупреждения по чл. 28 от ЗАНН с влязъл в сила акт в период до една година от издаването на НП назад във времето за други по вид административни нарушения по ЗДДС или за административни нарушения по действащото в страната останало данъчно законодателство. Настоящият случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи за деянията от същия вид, тъй като от нарушението на жалбоподателя не е настъпила опасност от увреждане на обществените отношения, регламентирани под закрилата на нормата на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС. Вредни последици, и/или укриване на доходи и/или източници на неправомерно придобити имуществени права от страна на жалбоподателя липсват, респективно не са настъпили и не са проявени, нито са реализирани. Не е настъпила вредна последица за държавния фикс и/или за НАП от евентуално "скриване" на информация от неподадената в срок декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. НАП не е бил лишена от възможността, нито е била обективно възпрепятствана, да извърши въобще контрол по ЗДДС спрямо жалбоподателя чрез съответна проверка. Аргумент за този извод на съда е, че жалбоподателят е депозирал декларацията в кратък срок след датата, на която е било дължимо депозирането й. Липсва непозрачност спрямо жалбоподателя във връзка с декларарираните от него в декларацията му по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за месец април 2022 г. правнорелевантни факти и обстоятелства. Въззиваемата страна не ангажира доказателства за обстоятелства в обратен смисъл, за да оправдае законосъобразното упражняване на административно-наказателната си репресия чрез формата на административното наказание. Според настоящия състав предвид маловажността на случая целите на закона и наказанието могат да бъдат постигнати и с писмено предупреждение спрямо нарушителя, по силата на което същият ще бъде мотивиран да спазва необходимата дисциплина по ЗДДС при подаването на справки-декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и установения правов ред в страната. Доказателствата по делото не установяват проявена умишлена недобросъвестност от жалбоподателя към НАП, и същият е отстранил допуснатото нарушение преди издаване на процесния АУАН, с което е декларирал намерението си да спазва закона. С оглед на изложеното, съдът намира, че в случая и минималното наказание, предвидено в санкционната норма на чл. 179 ал.1 от ЗДДС се явява несъразмерно и непропорционално на целите на закона, Целта на закона по отношение на всяко административно нарушение e административно-наказателна репресия да е съответна, адекватна и пропорционална спрямо подложеното на административно-наказателно преследване лице. Когато целите на административно-наказателното преследване могат да се постигнат и с административно предупреждение по чл. 28 от ЗАНН, наказващия орган следва да избере това решение на случая, тъй като то ще съответства на фактите и на личността на дееца, но и ще доведе до пропорционалност. С оглед на установените процесуални нарушения обаче НП следва да бъде отменено на основание чл. 63 ал.2 т.1 от ЗАНН. Предвид изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото по делото не са представени доказателства за направени от въззивника разноски по делото, искането му за присъждането на такива също следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът