Решение № 1128 от 31.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16105/2025 г.

наказателно дело № 20251110216105 по описа за 2025 година , за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН. Образувано е по жалба от „•••”ЕООД, ЕИК •••, срещу наказателно постановление №BG2025/5800-467/НП/29.09.2025 г., издадено от В.В.Т. - заместник - директор на Териториална дирекция (ТД) Митница София на Агенция „Митници“, с което на основание чл.123, ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на въззивника е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, а на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС предметът на нарушението - 34 броя бутилки с алкохол, всяка с различна вместимост и алкохолно съдържание, са отнети в полза на държавата. В депозираната жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на издадения санкционен акт поради отсъствие на достатъчна доказателствена основа за изводи относно факта на извършено нарушение от страна на дружеството. Оспорва се приетата фактическа обстановка и твърденията, че иззетите вещи принадлежат на въззивника, както и че са били намерени в магазина, стопанисван от него. Моли се за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В. - САК, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Допълва доводите си, като акцентира върху допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН, доколкото не бил посочен час на установяване на нарушението. Приема, че този процесуален документ неправилно е бил връчен на лице, което не било упълномощено да представлява въззивника. Оспорва валидността на представените от наказващия орган документи, тъй като не били оригинали, а заверени копия. Съзира противоречие между описанието на фактическата обстановка, предложена в АУАН и НП, доколкото от разпитите на свидетелите се установявало, че част от стоките са били намерени в складово помещение, а не в търовския обект. Отсъствали доказателства, че държането на алкохолните напитки е било с цел продажба. Не била установена тяхната собственост и съхранение именно от санкционираното дружество, доколкото според наложената практика стоките се приемали на консигнация и ако не били продадени, те се връщали или заменяли от дистрибутора. В алтернатива счита, че следва установените факти да бъдат подведени под хипотезата на маловажен случай на нарушение. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. С.. Тя пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на твърдяното неизпълнение на правните задължения на субекта, произтичащи от нормите на ЗАДС. Настоява, че изследването на собствеността на алкохолните напитки и целта, с която са държани, са ирелевантни въпроси, доколкото следвало да се установи единствено упражнявана фактическа власт. Подчертава, че по време на проверката е присъствал заместник - управител, упълномощен да представлява дружеството, легитимирал се с надлежно пълномощно. Подчертава, че за приложението на маловажния случай на административно нарушение законът е установил стойностен критерий, който в случая е превишен. Този факт възпрепятства и отнасянето на фактите към подобна хипотеза. Моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Дружеството-жалбоподател „•••”ЕООД било вписано в Търговския регистър, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. •••. Негов управител бил Петьо Стоянов Атанасов. В предмета му на дейност били включени „покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; търговско представителство и посредничество; строителна дейност; комисионна, спедиционна, складова дейност, стоков контрол; лицензионни сделки; сделки с интелектуална собственост; външнотърговска дейност, лизинг, всяка друга незабранена от закона дейност.“. С оглед нуждите на търговската си дейност дружеството ползвало като търговски обект – магазин 1, находящ се на адреса му на управление. На 22.04.2025 г., съгласно утвърден план, с рег.№228р-11481/2025 г. по описа на 04 РУ-СДВР, на територията на посоченото структурно подразделение на МВР била проведена специализирана полицейска операция по линия противодействие на престъпления, свързани със съхранение и разпространение на акцизни стоки без бандерол за платен акциз в Република България, когато такъв е задължителен. Същата включвала проверка на търговски обекти. В нейния ход бил посетен и магазинът със съдържател „•••“ЕООД, находящ се на адрес: гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „Гоце Делчев“, ул.„Кирил Ботев”№3, бл. Г, вх. В. Участие в специализираната операция взели свид. Д. З. Д. и свид. К. И. М. - двамата на длъжност „инспектор“ в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при 04 РУ-СДВР. Проверката била проведена в присъствието на продавач – консултант в магазина – свид. Е. Й. Х.. В хода на контролната дейност било установено, че на стелажи в търговската зала, както и в прилежащо складово помещение се държат 34 /тридесет и четири/ броя бутилки с течност с алкохолно съдържание, както следва: 3 /три/ броя бутилки, с вместимост 200 милилитра, с надпис „Atlantic“, 37,5% алкохолно съдържание, всяка облепена с бандерол, съответно: №41792829/18г., №41792831/18г. и №41792832/18 г.; 2 /два/ броя бутилки, с вместимост 100 милилитра, с надпис „Пещерска“, 40 % алкохолно съдържание, всяка облепена с бандерол, съответно: №66104853/18г. и №66104846/18г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 700 милилитра, с надпис „Пещерска“, 40 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №62285444/18 г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 700 милилитра, с надпис „Троянска сливова“, 38 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №52535888/18 г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 500 милилитра, с надпис „Стара Троянска сливова“, 42 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №64091797/18 г.; 4 /четири/ броя бутилки, с вместимост 100 милилитра, с надпис „Ямболска гроздова“, 40 % алкохолно съдържание, всяка облепена с бандерол, съответно: №60553011/18г., №60553068/18г., №74976516/18 г. и №60553026/18 г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 200 милилитра, с надпис „Zorbas Оuzo“, 40 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №07908440/18 г.; 2 /два/ броя бутилки, с вместимост 200 милилитра, с надпис „Мастика Пещера“, 47 % алкохолно съдържание, всяка облепена с бандерол, съответно: №46302415/18г. и №85164474/18г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 700 милилитра, с надпис „Sense“, 37,5 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №51575263/18 г.; 2 /два/ броя бутилки, с вместимост 700 милилитра, с надпис „Dimple“, 40 % алкохолно съдържание, всяка облепена с бандерол, съответно: №30669584/18г. и №43693309/18г.; 2 /два/ броя бутилки, с вместимост 1000 милилитра, с надпис „Black Ram“, 40 % алкохолно съдържание, всяка облепена с бандерол, съответно: №50377951/18г. и №50377989/18г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 700 милилитра, с надпис „Black Ram“, 40 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №66239992/18 г.; 2 /два/ броя бутилки, с вместимост 500 милилитра, с надпис „Black Ram“, 40 % алкохолно съдържание, всяка облепена с бандерол, съответно: №16978924/18г. и №16978911/18г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 100 милилитра, с надпис „Black Ram“, 40 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №74870660/18 г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 700 милилитра, с надпис „Tekquila Savoy“, 38 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №33936197/18 г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 1000 милилитра, с надпис „Savoy Whisky“, 40 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №19022529/18 г.] 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 700 милилитра, с надпис „Savoy Whisky“, 40 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №36289537/18 г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 500 милилитра, с надпис „Savoy Whisky“, 40 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №16845346/18 г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 700 милилитра, с надпис „Teachers“, 40 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №62460474/18 г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 1000 милилитра, с надпис „Savoy Gin“, 37.5 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №18694510/18 г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 1750 милилитра, с надпис „Savoy Vodka”, 37.5 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №46504616/18 г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 500 милилитра, с надпис „Ракия Стралджанска“, 40 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №06167825/18 г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 700 милилитра, с надпис „Captain Morgan“, 40 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №95243080/18 г.; 1 /един/ брой бутилка, с вместимост 700 милилитра, с надпис „Claymore“, 40 % алкохолно съдържание, облепена с бандерол №70086781/18 г. Макар и върху стоките да били облепени бандероли, срокът на валидност на последните бил изтекъл към датата на извършваната проверка. Ценните книги били утвърдени със заповед №ЗМФ - 859/18.09.2017 г. за утвърждаване на нов образец на бандерол за бутилиране на алкохолни напитки с код по Комбинираната номенклатура (КН) 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15% vol., предназначени за реализация на вътрешен пазар, издадена от министъра на финансите, обн. ДВ, бр.77 от 2017 г., въведен от 01.01.2018 г. През 2021 г. била издадена нова заповед №ЗМФ-781/14.09.2021 г., съгласно която продуктите, облепени с бандерол, утвърден с предходния индивидуален административен акт, могат да се реализират до изчерпването им, но не по- късно от 31.12.2022 г. Впоследствие, със заповеди №ЗМФ-865/30.09.2021 г. и №ЗМФ – 31/13.01.2023 г. този срок бил удължаван двукратно, съответно до 31.03.2023 г. и до 31.03.2024 г., включително. На място контролните органи обективирали своите констатации в констативен протокол от 22.04.2025 г. Намерените при проверката бутилки били предадени от заварения в магазина продовач – консултант – свид. Х., на полицейските служители. За действието бил съставен протокол за доброволно предаване от същата дата, в който вещите били описани. По случая били снети и писмени обяснения от свид. Х., в които тя посочила, че иззетите бутилки са били намерени в магазина. Не представила допълнителни сведения за причините, поради които те се държат. Изготвена от служителите на реда била и справка, заведена с № УРИ 228р- 11724/23.04.2025 г. по описа на 04 РУ-СДВР, с която контролните органи отчели дейността си пред своите ръководители. Въз основа на приобщената документация и при така установените фактически положения свид. Д. З. Д. - на длъжност „инспектор“ „инспектор“ в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при 04 РУ-СДВР, преценил, че е налице нарушение на нормите на ЗАДС, доколкото констатираното държане на акцизни стоки било извършено, без да е съобразено обстоятелството, че бандеролите, удостоверяващи заплащането на дължимия акциз, не са валидни, доколкото са изтекли сроковете, в рамките на които е била допустима реализацията на продуктите, облепени с тях. Съобразно горното, на 30.04.2025 г., след отправена покана до „•••”ЕООД, в сградата на 04 РУ - СДВР, се явил пълномощник на управителя на дружеството – Р. Г. Х.. В присъствието на последната и на двама свидетели, свид. Д. съставил АУАН от 30.04.2025 г. В него били възпроизведени обстоятелствата по проверката, фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, доколкото проверяващият приел, че поведението на въззивника е в разрез със забраната на чл.99, ал.1, т.3 от ЗАДС, поради което се явява накърнена правната норма на чл.123, ал.2 от ЗАДС. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетелите по него, като бил връчен на представителя на дружеството на същата дата. В съответната графа от бланката на АУАН Р. Х. не вписала възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. На 30.05.2025 г. свид. Д. Д. предал с приемо-предавателен протокол намерените при проверката бутилки на В. Д. – на длъжност „старши инспектор“ в Агенция „Митници“ - Сектор „Оперативен контрол“, отдел „МРР“. Последната, от своя страна, предала с протокол от 02.06.2025 г. бутилките с алкохол на технически сътрудник за съхранението им в склад за отнети и изоставени в полза на държавата стоки при ТД Митница – София. От служител на ТД на АМ (И. П.) била изготвена и служебна бележка рег. №32-170969/05.06.2025 г., към която били приложени документите, събрани в хода на приключилата полицейска проверка. С нея било възложено на Сектор „Акцизно обслужване“ определяне на дължимия акциз на стоките – предмет на нарушението. В тази връзка след съответните изчисления била издадена служебна бележка рег. №32-172433/06.06.2025 г., с която била определена стойността на дължимия акциз – към 22.04.2025 г. той възлизал общо на 77,54 лева. Въз основа на горепосочения акт и установените в хода на проверката факти е издадено атакуваното наказателно постановление №BG2025/5800-467/НП/29.09.2025 г. от В.В.Т. – заместник - директор на Териториална дирекция (ТД) на Митница София на Агенция „Митници“, с което при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на „•••“ЕООД е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева за нарушение по чл.123, ал.2 от ЗАДС. На основание чл.124, ал.1 от ЗАДС предметът на нарушението (34 броя бутилки с алкохол) бил отнет в полза на държавата. Препис от санкционния акт е връчен на 14.10.2025 г. на въззивника, видно от инкорпорираната в съдържанието му разписка. Описаната фактическа обстановка съдебният състав установи въз основа на събрания по делото доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д. З. Д., К. И. М. и Е. Й. Х., както и в писмените доказателства по делото: пълномощни за процесуално представителство; Заповед № ЗАМ-498/32-817084/15.04.2024 г. на Директора на Агенция „Митници”, писмо рег. №32-297379/01.10.2025 г., служебна бележка рег. №32-170969/05.06.2025 г., служебна бележка рег. №32-172433/06.06.2025 г., писмо вх. №32-165495/02.06.2025 г. по описа на ТД „Митница София“, справка рег. №УРИ228р-11724/23.04.2025 г., протокол от 22.04.2025 г., протокол за доброволно предаване от 22.04.2025 г., сведение от Е. Х. от 22.04.2025 г., приемо- предавателен прококол от 30.05.2025 г., приемо- предавателен протокол от 02.06.2025 г. Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите Д. и М., като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда и начина на протичане на предварително планираната операция на 04 РУ-СДВР, проверяваните обекти и документите, които се изготвят в нейния ход. Същевременно наличието на пропуски и липсата на подробни спомени в показанията на оперативните работници съдът отдава на изминалия период от време и характера на тяхната работа (установяване на множество нарушения почти ежедневно, попълване на документация и т. н.). Същите не са от естество да препятстват изясняването на фактите относно реда за съставяне на АУАН, ползваните в тази насока документи и конкретните резултати от контролната дейност, доколкото по същество те не опровергават изводимата от приобщените писмени доказателства хронология на предприетите в рамките на проверката действия от страна на контролните органи. В тази връзка следва да се посочи, че при предявяване на част от приложените по преписката документи на свид. Д., той изрично потвърди авторството на своите почерк и подпис. В своите разкази двамата полицейски служители проследяват реда, следван при реализиране на контролната дейност и нейното документиране. Твърдят, че лично са възприели особеностите на намерените в обекта бутилки, мястото на разполагането им – в търговската зала и в прилежащ склад и обясненията на продавач – консултанта в магазина в тази насока. Свидетелите уточняват, че са се уверили, че именно въззивникът извършва търговска дейност в обекта. Споделят, че са придобили преки впечатления относно опаковките и бандеролите върху тях, като са забелязали и етикети с цени, поставени на част от продуктите, облепени с бандерол, чийто срок е изтекъл. Възпроизвеждат и категоричен спомен, че вещите са били предадени доброволно от продавача и впоследствие предоставени на митническите органи. Заявеното от свидетелите Д. и М. разкрива корелация с приобщените към делото писмени материали в тяхната цялост, поради което следва да бъде обсъждано като вярно отражение на обективната действителност. Липсват основания да се коментира изопаченост на събраните свидетелски показания и тенденциозност в услуга на обвинителната теза, независимо от принадлежността на служителите към орган, ангажиран в процеса по упражняването на контрол за законосъобразност върху дейността на търговците. Ето защо съдът кредитира така инкорпорираните по делото гласни доказателствени средства без резерви. Не променят установената фактология и показанията на свид. Х., респ. снетите от нея писмени обяснения. В качеството си на продавач - консултант, ангажиран по трудово правоотношение към дружеството въззивник и присъствала към момента на полицейската проверка, тя потвърждава последователността от действия, предприети от инспекторите М. и Д. в търговския обект, стопанисван от нейния работодател. В унисон с тях споделя, че бутилки, облепени с невалиден бандерол са били намерени и иззети както от търговската зала, така и от складовото помещение в магазина, макар да заявява, че се е изчаквало връщането им на доставчика. Припомня си и документите, съставени в нейно присъствие и приложени към материалите от административната преписка под формата на копия, потвърждавайки както идентичността на съдържанието, така и разпознавайки подписите в съответните графи върху всеки от тях като свои. Доколкото кореспондират с останалите материали, които съдът е възприел с доверие, така обсъжданите гласни доказателствени средства следва да се кредитират като достоверни и да се ползват при изграждане на изводите по съществото на настоящия казус. Съдът от първа инстанция счита, че следва да възприеме като относими към предмета на доказване и приложените по делото констативен протокол, приемо-предавателни протоколи, писмените сведения и служебните бележки, онагледяващи хронологията на предаване на процесните стоки до складирането им в хранилище на Агенция „Митници”, процедурата по тяхната оценка от страна на компетентните митнически органи. Изброените документи се ценят с оглед съдържащите се в тях доказателствени данни относно реда, по който са били констатирани и приобщени иззетите веществени доказателства по преписката изцяло при спазване на особените правила за това, разписани в ЗАНН и ЗАДС, техните видови характеристики - бутилки, съдържащи етилов алкохол - 34 /тридесет и четири/ броя, с различна вместимост, с различно алкохолно съдържание на напитките в тях, вариращо между 37,5% vol до 47 % vol, както и лицата, участвали в извършените действия. Те дават информация и относно алгоритъма на изчислението на дължимия акциз към датата на проверката. Този съд не споделя възраженията на жалбоподателя относно невъзможността част от приложените към административната преписка книжа да се ползват за изводи по същество, предвид представянето им под формата на копия без яснота относно реда и автора на извършената заверка. Разпоредбите на ЗАНН, както и правилата, уредени от НПК, към които чл.84 от ЗАНН препраща в случай на отсъствие на специални текстове, не регламентират императивно изискване материалите, събрани като писмени доказателства от контролните органи в извънсъдебната фаза, да се представят задължително под формата на оригинали, когато е установимо към кой момент и от кое лице те са изготвени като копия. В случая не се пораждат съмнения относно идентичността на приложените заверени с надлежен щемпел и подис копия на документите, съхранявани в ТД „Митница София“. Те са изпратени под опис именно от наказващия орган, удостоверено и с подписа му под съпроводителното писмо, към което са били подредени като приложения. Както бе споменато, върху всеки от тях е положен щемпел, носещ подпис на административния орган. Идентичността на тяхната форма и съдържание намират потвърждение и в показанията не само на разпитаните полицейски служители, изготвили ги като документи, но и в тези, изхождащи от свид. Х. - също взела участие във физическата проверка и съставила собственоръчно писмено сведение. В този смисъл, доколкото не се открива порок във формата на обсъжданите документи - те носят датата и мястото на извършените действия; лицата, които са участвали и техните подписи; направените бележки; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства, съдът приема, че тяхното съдържание кореспондира с останалите доказателства и доказателствени средства по делото. В този аспект съдът ги кредитира и ги обсъжда като част от доказателствената съвкупност, върху която изгражда изводите си по съществото на делото. От приложените заповеди на директора на Агенция „Митници“ се установява компетентността на наказващия орган в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. Съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Изводът е верен, доколкото съответният териториално и материално - компетентен орган и в кръга на своята дейност е издал НП (вж. чл.128, ал.3, предл.2 от ЗАДС и Заповед №ЗАМ-498/32-817084/15.04.2024 г. - относно наказващия орган) и доколкото актът е съставен от „полицейски орган на Министерство на вътрешните работи” при спазване на чл.128, ал.2 от ЗАДС. На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата процесуални акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. В него се съдържат законовите реквизити, вкл. и описанието на нарушението, обстоятелствата по неговото извършване и правната му квалификация – по чл.123, ал.2 от ЗАДС. Ясно са формулирани времето, мястото и изпълнителното деяние, отличаващи проявата, респ. обстоятелствата, при които тя е реализирана. Изрично в констативно- съобразителната част на АУАН и НП е посочено, че се касае за държане на акцизна стока – етилов алкохол, бутилиран в различни, конкретно описани опаковки, облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност. Отразено е обстоятелството, че този порок е даден за всичките 34 броя обекти, намерени в търговския обект на въззивника, с различна вместимост и алкохолно съдържание, като същевременно е даден и размерът на дължимия акциз за иззетите стоки, а именно 77,54 лв. В отговор на възражение на жалбоподателя, този съд не приема, че правото на защита на санкционираното лице е накърнено поради неангажирането на час на деянието в издадените процесуални актове. Разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН боравят с термина „дата“ на извършване на нарушението. Легална дефиниция за същото не е установена, поради което и съдържанието следва да бъде изведено през обичайното такова, влагано в общоупотребимия език. Според Речник на българския език (онлайн издание на БАН), датата представлява „точно означен календарен момент (време), отбелязван чрез поредния номер на деня, месеца и годината“. Именно с това съдържание понятието се употребява и в преимуществената съдебната практика – касае се момент, в който едно поведение е реализирано и с него са засегнати определен кръг охранени от съответната правна норма отношения. В настоящата хипотеза законодателят не е поставили условие, което да изисква допълнително конкретизиране чрез въвеждане на по- малка времева единица като час. Такава нужда не произтича и от формата на изпълнителното деяние, респ. от особеностите на самото нарушение, поради което и няма основание да се претендира подобна детайлизация. В обстоятелствената част на АУАН и НП са изложени с конкретика датата, месецът и годината, когато е установено нарушението. С оглед неговите специфики (същото, предвид формата на деянието „държане“, се характеризира като продължено), то се явява довършено към момента на неговото установяване от компетентните да го контролират, респ. да го санкционират органи – обстоятелство, изрично посочено в редовете на предложеното описание. По изложените съображения, този съд приема, че времето на нарушението е прецизирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере тезата на наказващия орган и да организира своята защита. Този съд не споделя и съображенията на жалбоподателя относно съществуващо противоречие между описанието на фактологията в АУАН и НП. Действително, в акта за установяване на нарушение е записано, че иззетите бутилки с алкохол са открити в търговската зала и в складовото помещение на магазина, съответстващо и на спомените на разпитаните по делото свидетели, докато в наказателното постановление е споменато само складовото помещение. Така констатираното несъответствие обаче не възпрепятства възможността да се узнаят в пълнота фактическите параметри на отговорността. Търговският обект, където е извършено деянието, е индивидуализиран с посочване на неговия вид, категория и точното му местонахождение, ведно с ангажиране на лицето, което го стопанисва. Изброените белези са достатъчни, за да позволят недвусмислено да се достигне до извод, къде е била извършена проверката и че мястото, където е реализирано държането, е ползвано от въззивника. Обстоятелството, в коя част на магазина е била намерена стоката не променя съществено обстановката и не повлиява върху правната квалификация. Залата за клиенти и складовото помещение безспорно са части от едно цяло, с еднакво предназначение да обслужват една и съща търговска дейност, която се развива от „•••“ЕООД. Дали стоките са били подредени по рафтовете, с прикрепени етикети за цени, или те са съхранявани в склада, е без значение. Тезата на наказващия орган се е съсредоточила върху проявната форма на нарушението „държане“ и е формулирано ясно, че то се е изразило в поведение, изпълнено в рамките на магазина, разглеждан като помещение със съответно прилежащите му във функционално и архитектурно отношение части. В случая на дружеството не е предявена за първи път друга проявна форма на нарушение на разпоредбата на чл.123 от ЗАДС (в частност „предлага“, въпреки че такава се установява от доказателствата), поради което и не може да се коментира ограничаване на правото на защита. Съдът не открива и нарушение на правилата, изискващи участие на представител на нарушителя в процедурата по съставяне на АУАН. Пълномощното, с което Р. Х. се е легитимирала пред полицейските органи, съдържа овластяването й от управителя на санкционирания търговец да подписва и получава „... всякакви ... актове, наказателни постановления ...“, като го представлява пред „4 РУ – София и навсякъде, където е необходимо“. Така формулирана волята на издателя е ясна, удостоверява недвусмислено делегиране на права за участие като представител на дружеството и в процедурата по съставяне на АУАН и не предполага стеснително тълкуване. Предвид изложените аргументи, съдът приема, че е спазен регламентираният от нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН минимален обем от информация, като се разкрива пълно и безпротиворечиво единство между установените факти и подвеждането им под съответната правна норма на материалния закон, действала към момента на извършване на деянието. Очертан е кръгът от доказателственорелевантни факти, позволяващи недвусмислено да се възприеме волята на актосъставителя и на наказващия орган. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна. Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. Административнонаказателната отговорност на въззивника „•••”ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 123, ал.2 от ЗАДС, за което му е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, а на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС предметът на нарушението – 34 броя бутилки с алкохол, всяка с различни вместимост и алкохолно съдържание на течността, са отнети в полза на държавата. Цитираната норма на чл.123, ал.2 от ЗАДС към датата на процесното нарушение предвижда, че юридическо лице или едноличен търговец, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва. В тази връзка законодателят предвижда имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000,00 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000,00 лв. По делото се установи безспорно, че жалбоподателят е субект на нарушението и на посочените в процесуалните актове дата и място е държал акцизни стоки – 34 броя бутилки, съдържащи етилов алкохол, всяка с различна вместимост и алкохолно съдържание на напитката, надлежно описани в съставените процесуални документи, което е станало в противовес с изискването за валидност на бандерола, с който те са били облепени. Качеството на етиловия алкохол (алкохол) на акцизна стока произтича от чл. 9, т.1 от ЗАДС, установяваща дължимостта на облагането му с акциз. В кръга на данъчно задължените лица попадат и лицата, които в нарушение на закона държат акцизни стоки (чл. 3, ал.1 и ал.2 от ЗАДС). Според дефиницията на чл. 4, т.7 от ЗАДС "Бандерол" е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка. Следователно и изводът на АНО в обжалваното НП №BG2025/5800-467/НП от 29.09.2025 г., че стоките, намерени у нарушителя и предмет на държане от него, е следвало да бъдат с валиден български бандерол, произтича от функцията му да удостовери внасянето на акциза по отношение на подлежащите на облагане стоки. Реализирана е формата на изпълнителното деяние на нарушението, изразяваща се в държане, определяща проявата като такава на просто извършване. С него се създава трайно състояние, което начева от момента на установяване на фактическата власт върху процесните вещи и бива прекратено, когато същите бъдат иззети от надлежните органи или деецът окончателно се разпореди с тях. Изпълнителното деяние – "държане", е осъществено независимо от мястото, собствеността, предназначението, пазенето или начина на съхраняване на вещите. Не изисква даденост дори на пряко физическо съприкосновение на дееца с предмета на нарушението. Достатъчно е той да разполага с необезпокоявана възможност за достъп до акцизните стоки, за надзор над тях и за разпореждане със същите. В случая те са се намирали в магазин, стопанисван от „•••“ЕООД и във владение на неговата служителка. Касае се за пряко упражняване на фактическа власт върху предмета на нарушението, установена от жалбоподателя продължително, а не инцидентно, което в случая е категорично констатирано. Санкционираният субект е разположил бутилките, съдържащи етилов алкохол, в стопанисвания от него търговски обект, поради което и те са се намирали в негово владение, независимо от основанието за това. Установява се и обстоятелството, че бандеролите, с които процесните вещи са били облепени, са с изтекъл срок на валидност. Всеки от тях е бил изготвен по образец, утвърден със Заповед на министъра на финансите № ЗМФ -859/18.09.2017 г. и предназначен за напитки с код по КН 2208 и алкохолно съдържание, превишаващо 15%vol. – указания, които са били отразено върху ценните книги. Обективен факт се явяват издадените последователно заповеди на министъра на финансите, с които се въвеждат нови образци на бандероли, а за тези, въведени от 01.01.2018 г., е уреден краен срок, до изтичането на който (включително след двукратното му удължаване) е следвало да бъдат реализирани изостаналите количества бутилирани алкохолни напитки, облепени със старите ценни книги. Този срок е бил до 31.03.2024 г., т.е. повече от година преди датата на нарушението, което обстоятелство е било пренебрегнато от дружеството – жалбоподател. Не се е разкривала и хипотезата на чл.45ж от ЗАДС, доколкото не са събрани доказателства, че алкохолът е с колекционерска стойност. Тук е мястото да бъде обсъден наведеният от страна на санкционираното лице контрааргумент, че процесните стоки не били собственост на „•••“ЕООД, поради което административнонаказателната отговорност за нарушението не следва да бъде ангажирана спрямо него. Изложеното възражение съдът не възприема, доколкото от анализа на текста на приложената като накърнена правна норма става ясно, че законодателят не изисква допълнителни обстоятелства, каквото се явява собствеността на акцизната стока, като условие за довършване на деянието. Въззивникът е санкциониран за това, че държи бутилки, съдържащи алкохол, облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност, в стопанисван от него обект, а не за това, че е техен собственик. Ирелевантно за отговорността се явява и предназначението на алкохолните напитки, доколкото при боравене с относимата терминология законодателят не поставя разграничителен критерии досежно параметрите на предмета, върху който се реализира фактическата власт. Само за пълнота следва да се спомене, че стоките дори не са били отделени или опаковани по начин, указващ липса на намерение за тяхната реализация и различно третиране. Те дори са били смесени с други бутилки с валиден бандерол, а върху част от тях са били поставени и етикети с продажна цена. От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 123, ал.2 ЗАДС, която съдържа имплицитно в себе си и нарушеното правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно. В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/. По отношение на наложеното „Имуществена санкция“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, настоящият съдебен състав намира, че същата е индивидуализирано в предвидения от законодателя в разпоредбата на чл. 123, ал. 2 ЗАДС минимум, поради което не съществува юридическа възможност за определянето му под фиксирания размер /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/. На следващо място, с оглед императивната разпоредба на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, законосъобразно веществените доказателства – 34 броя бутилки с алкохол, облепени с бандерол с изтекла валидност и държани от жалбоподателя, са били отнети в полза на държавата. Нормата, въвеждаща кумулативната санкция, е императивна, поради което и не подлежи на преценка на органа за приложението си. Не се разкриват и основания за третиране на конкретния случай като маловажен, което да обуслови приложното поле на чл. 28 ЗАНН. Безспорно визираният нормативен регламент е относим към неизпълнението на всяко правно задължение, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. С оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или "формални нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗАДС задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК, вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. При извършване на настоящата преценка следва да се вземе предвид и установеното в нормата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС, съгласно която за маловажни случаи на нарушения по чл.118, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2 от ЗАНН, а съгласно ал.2 маловажни случаи по ал.1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лева. В случая двойният размер на дължимия акциз, предмет на нарушението, е в размер на 155,08 лв., поради което, макар надвишаването на размер да е минимално, не би могло да се приеме, че се разкрива маловажност. В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед значимостта на регулираните със ЗАДС обществени отношения и обстоятелството, че законодателят е определил по-висока степен на обществена опасност при нарушаване на горепосочените разпоредби, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения на общото данъчно и митническо законодателство, съдът приема, че в конкретния случай дори ниска стойност на предмета на нарушението не би била основание за приложение на института за освобождаване от отговорност по чл. 28 от ЗАНН. Тези обществени отношения предполагат засилена защита и постигане на превантивната цел на наказанието. Законодателят е стриктен, което се проявява при прецизната формулировка на задълженията на субектите в данъчните закони. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с постъпленията в държавната хазна от акцизи, както и за държане на стока, съставляваща съществена част от скрития търговски оборот в държавата, като се касае за значимо количество стоки (34 броя бутилки), с немалка стойност и дължим акциз, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да бъде санкционирано то по административен ред. Завишава степента на обществена опасност и обстоятелството, че част от предметите са били намерени с обозначена върху тях продажна цена, което издава намерението те да бъдат реализирани като част от търговския оборот. Доколкото наказанието се налага с цел да бъде превъзпитан деецът и да се предупредят неустойчивите членове на обществото, съдът намира, че инкриминираното с НП поведение не следва да бъде възприето като маловажно и на това основание да остане без санкция, доколкото подобен подход би послужил като стимул за последващи простъпки. Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на търговеца е ангажирана правилно. Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,