Решение № 301 от 13.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5285/2025 г.

Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

Образувано е по жалбата на Р. М. Р. ЕГН •••••••••• против наказателно постановление № 25-0442-001915/11.12.2025 г. на В.А.Ж. – •••••• сектор в Четвърто при ОД на МВР Варна, с което на Р. са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата си въззивникът счита наказателното постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неизяснена фактическа обстановка и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание въззивникът не се явява лично и не се представлява. Преди съдебното заседание е постъпила молба от Р. М. Р., чрез адвокат А. Д., с която не се възразява да се разгледа делото в тяхно отсъствие, с изразено становище по хода на делото, с доказателствени искания, становище по същество, с приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие, списък с разноски, справка от Гаранционен фонд за сключена застраховка Гражданска отговорност и Решение по административно дело № 2651/2025 г. по описа на Административен съд Варна.

Въззиваемата страна – началника на сектор в Четвърто при ОД на МВР Варна, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки от началника на сектор в Четвърто при ОД на МВР Варна чрез главен юрисконсулт Катя Лукова-Атанасова със становище по същество, молба за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Районна прокуратура Варна, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Р. М. Р. притежавал лек автомобил Тойота Селика с рег.№ •••••• от 04.02.2008 г./разпечатка от информационната система на Пътна полиция л.53 от АНД/.

От Гаранционен фонд е изпратено уведомление № 014936/08.09.2025 г. на основание чл.574 ал.10 от Кодекса за застраховането/приложено заверено копие л.59/ д о Р. М. Р. на адрес гр.Варна ул.Генерал Кантарджиев № 11, ет.5, ап.10, като собственик на лек автомобил Тойота Селика с рег.№ •••••• съгласно свидетелството за регистрация на МПС, че към 08.09.2025 г. в Информационния център на Гаранционния фонд няма данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения автомобил и че следва в 14-дневен срок от изпращане на това уведомление да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. В уведомлението е посочено, че ако не сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд на основание чл.574 ал.11 изречение второ от Кодекса за застраховането, е длъжен да информира компетентните органи на Министерство на вътрешните работи за това обстоятелство, за да предприеме мерки по прекратяване на регистрацията на МПС. Съгласно писмо с изх. № 10-00-7/16.01.2026 г. от Изпълнителния директор на Гаранционен фонд/л.58 от АНД/ изпращаните от Гаранционният фонд уведомления до собствениците на МПС по чл.574 ал.10 от Кодекса за застраховането са кореспондентски пратки, които са в съответствие с разпоредбите на Закона за пощенските услуги. Гаранционният фонд няма задължение за изпращане на уведомленията като препоръчана пощенска пратка по смисъла на чл.34 ал. 4 от ЗПУ. Процедурата за уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на органите на МВР по чл.574 ал.11, изр. второ от Кодекса за застраховането не е обвързана с получаването на уведомителното писмо. В тази връзка законът не е предвидил наличие на документ удостоверяващ получаването на уведомлението (обратна разписка), тъй като съгласно Кодекса за застраховането, срокът за потвърждение на наличието за сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите тече от датата на изпращане на уведомлението.

Тъй като срокът по чл.574 ал.10 от Кодекса за застраховането изтекъл и не били представени от Р. доказателства за действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения автомобил, Гаранционният фонд на 06.10.2025 г. по електронен път е уведомил Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ към Министерството на вътрешните работи да прекрати регистрацията на посоченото МПС, което е извършено на 07.10.2025 г.

Съгласно чл.18б ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, в този случай собственикът на превозното средство се уведомява.

На 23.10.2025 г. около 05:30 часа Р. управлявал автомобила в гр.Варна по бул. Народни будители до Южен промишлен възел в посока центъра на гр.Варна, където бил спрян за проверка от служителите на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна В.О.Й. и А.А.А., които установили, че автомобилът е собственост на Р . и е с прекратена регистрация.

На 23.10.2025 г. полицай В.О.Й. от Четвърто РУ при ОД на МВР Варна съставил срещу въззивника Р. М. Р. акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия GА № 4023278 за това, че на 23.10.2025 г. около 05:31 часа в гр.Варна, ул.Народни будители, Южен пътен възел в посока център на гр.Варна, управлява собствения си лек автомобил Тойота Селика с рег.№ ••••••, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на дата 07.10.2025 г. във връзка с чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Като иззети доказателства са посочени 2 броя регистрационни табели ••••••, свидетелство за регистрация на МПС № 002799787 и свидетелство за управление на МПС № 286718017. На 23.10.2025 г. Р. се запознал със съдържанието на акта, не направил възражения, подписал го и получил екземпляр от него. В АУАН е отбелязано, че са върнати свидетелството за регистрация на МПС и 2 броя регистрационни табели на 23.10.2025 г.

На 23.10.2025 г. е образувана преписка № 442000-17695/2025 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна. На същата дата е снето сведение от Р. М. Р., в което той потвърждава, че е управлявал собствения си лек автомобил Тойота Селика с рег.№ ••••••, след спирането му от екип на полицията и извършена проверка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация поради изтекла застраховка, за което той не знаел, тъй като никой не го е уведомил за прекратяването на регистрацията.

Образувана е преписка ЗМ № 520/29.10.2025 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна по чл.345 ал.2 от НК. На 12.11.2025 г. със справка рег.№ 442р-36349 от инспектор И.П. от Четвърто РУ при ОД на МВР Варна е предложено материалите от преписка ЗМ № 520/2025 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна да се изпратят на Районна прокуратура Варна по компетентност.

Изготвена е справка за собственост на лек автомобил Тойота Селика с рег.№ ••••••/л.7 от преписката/, от която е видно, че от дата 04.02.2008 г. собственик на автомобила е Р. М. Р..

Според писмо рег.№ 819р-37027/07.11.2025 г. началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР до началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна на 07.10.2025 г. в АИС КАТ е отразено прекратяване на регистрацията на лек автомобил Тойота Селика с рег.№ •••••• по чл.143 ал.10 от ЗДвП. На 23.10.2025 г. в АИС КАТ е отразено служебно възстановяване на регистрацията на лек автомобил Тойота Селика с рег.№ •••••• при уведомление от Гаранционен фонд за валидна Гражданска отговорност. Във връзка с влезли в сила на 07.09.2025 г. изменения в ЗДвП, по чл.143 ал.10 от ЗДвП е отпаднала необходимостта да бъдат уведомявани собствениците на превозни средства от страна на Пътна полиция. Уведомленията за служебно прекратяване по чл.143 ал.10 от ЗДвП се получават по електронен път през самата система АИС КАТ.

Била образувана преписка № 17559/2025 г. по описа на Районна прокуратура Варна.

С постановление от 17.11.2025 г. на прокурор Ж.К. от Районна прокуратура Варна/приложено заверено копие/ е отказано образуване на досъдебно производство по чл.345 ал.2 от НК по преписка № 17559/2025 г. по описа на Районна прокуратура Варна, преписката е прекратена и материалите по преписката са изпратени на началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна за сведение.

Преписка № 17559/2025 г. по описа на Районна прокуратура Варна бе изискана от Районна прокуратура Варна и приложена по делото.

Издадено е наказателно постановление № 25-0442-001915/11.12.2025 г. на В.А.Ж. – •••••• сектор в Четвърто при ОД на МВР Варна/приложен оригинал/ срещу Р. М. Р. за това, че на 23.10.2025 г. в 05:31 часа в гр.Варна по бул.Народни будители до южен пътен възел/ЮПВ/ в посока център на гр.Варна управлява собствения си лек автомобил Тойота Селика с рег.№ ••••••, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на дата 07.10.2025 г. във връзка с чл.143 ал.10 от ЗДвП. Съгласно изменението на ЗДвП от 07.09.2025 г. отпада задължението за уведомяване на собственика при прекратяване на регистрацията на МПС по чл.143 ал.10 от ЗДвП – прекратяване без гражданска отговорност/ГО/. Според наказващия орган Р. е извършил нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му наложил административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В наказателното постановление е отбелязано, че се издава на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и постановление № 17559/17.11.2025 г. на Районна прокуратура Варна за отказ да бъде образувано наказателно производство по чл.345 ал.2 от НК/ЗМ 520/2025 г./.

Към преписката е приложена разпечатка от автоматизираната информационна система АНД на Сектор Пътна полиция, в която е отбелязано, че наказателното постановление е издадено на 11.12.2025 г., връчено е на 12.12.2025 г., като връчването е отразено в информационна система ССЕВ/Система за сигурно електронно връчване/, на 12.12.2025 г. по електронен път е заплатена сумата от 400 лева, влязло е в сила на 12.12.2025 г. на основание чл.189 ал.10 т.4 от ЗДвП, според който влизат в сила електронните фишове, които са платени в срока за доброволно плащане - считано от датата на плащането.

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че Р. М. Р. притежава свидетелство за управление на МПС от 2000 година за категории С, В, DЕ, СЕ, D, АМ, Ткт и ВЕ, до настоящия случай има издадени 3 броя наказателни постановления и 13 броя фишове за извършени нарушения по ЗДвП.

С писмо с изх. № 10-00-7/16.01.2026 г. от Изпълнителния директор на Гаранционен фонд/л.58 от АНД/ е изпратена на съда справка за лек автомобил Тойота Селика с рег.№ ••••••, с приложени уведомление съгласно разпоредбата на чл.574 ал.10 от Кодекса за застраховането и 2 броя справки от базата данни на Информационен център към Гаранционния фонд.

С писмо рег.819000-1839/13.01.2026 г. на началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна е изпратена на съда справка за лек автомобил Тойота Селика с рег.№ ••••••/л.51 от АНД/, според която след справка в Автоматизираната информационна система „КАТ" - история на регистрацията“ по регистрационен номер ••••••, е установено, че се касае за лек автомобил Тойота Селика 1.8 И, с рег. номер ••••••, собственост на Р. М. Р. считано от 04.02.2008 г.(първоначална регистрация) и към момента. На 07.10.2025 г. в АИС „КАТ" е отразено прекратяване на регистрацията на лек автомобил Тойота Селика с рег. номер ••••••, по чл.143 ал.10 от ЗДвП (Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство... ) на основание получено уведомление от „Гаранционен фонд“ с № 14936/12.09.2025 г. собственикът на превозното средство следва да е бил уведомен за предстоящото прекратяване на регистрацията на автомобила от „Гаранционен фонд“ на основание чл.574 ал.10 и ал.11 от Кодекса за застраховането. На 23.10.2025 г. в 09.13 ч. в АИС „КАТ" е отразено служебно възстановяване на регистрацията на лек автомобил Тойота Селика с рег. номер ••••••, при уведомление от ГФ за валидна ГО. Във връзка с влезли в сила на 07.09.2025 г. изменения в ЗДвП, по чл.143 ал.10 от ЗДвП, отпада необходимостта да бъдат уведомявани собствениците на ПС от страна на сектор „Пътна полиция“. Уведомленията за служебно прекратяване (както и тези за служебно възстановяване) по чл.143 ал.10 от ЗДвП се получават по електронен път, през самата система АИС „КАТ“. Към писмото са приложени разпечатки от информационната система за служебното дерегистриране и възстановяване на регистрацията и справка за собственост на лек автомобил Тойота Селика с рег. номер ••••••.

От началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна бе изискана информация относно това платена ли е глобата в размер на 500 лева по наказателно постановление № 25-0442-001915/11.12.2025 г. на В.А.Ж. – •••••• сектор в Четвърто при ОД на МВР Варна - ако е платена кога, от кого, по какъв начин и да се приложи заверено копие от документа за заплащането, ако е наличен такъв. С писмо УРИ 442000-711 от 14.01.2026 г. началникът на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна уведомява съда, че след направена справка в АИС АНД и АИС АНД - Платежен модул е установено, че НП № 25-0442-0001915 на лицето Р. М. Р. е връчено чрез Система за сигурно електронно връчване (CCEB) и платено онлайн (Online 15:22:18/12.12.2025), като информационната система. отразила плащането е ПЕАУ - ПЕП на МЕУ.

От Гаранционен фонд с писмо изх.№ 10-00-7/16.01.2026 г. е представена служебно изискана информация, че след извършена проверка в Информационния център към ГФ, е установено следното:

1. До собственика на МПС „Тойота Селика" с рег. № •••••• е изпратено уведомление № 014936/08.09.2025 г. на дата 12.09.2025 г., съгласно разпоредбата на чл.574 ал.10 от Кодекса за застраховането/КЗ/.

2. След изтичането на срокът по чл.574 ал.10 от КЗ, на основание ал.11 изр. второ от същата разпоредба, Гаранционния фонд на 06.10.2025 г. по електронен път е уведомил Дирекция „КИС" - МВР да прекрати регистрацията на горепосоченото МПС.

3. Видно от приложената справка към дата 23.10.2025 г., горепосоченото МПС има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която влиза в сила от 10:16 часът.

4. Изпращаните от Гаранционният фонд Уведомления до собствениците на МПС по чл.574 ал. 10 от КЗ са кореспондентски пратки, които са в съответствие с разпоредбите на Закона за пощенските услуги. Гаранционният фонд няма задължение за изпращане на Уведомленията като препоръчана пощенска пратка по смисъла на чл.34 ал.4 от ЗПУ. Процедурата за уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на органите на МВР по чл.574 ал.11 изр. второ от КЗ, не е обвързана с получаването на уведомителното писмо. В тази връзка законът не е предвидил наличие на документ удостоверяващ получаването на уведомлението (обратна разписка), тъй като съгласно Кодекса за застраховането, срокът за потвърждение на наличието за сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите тече от датата на изпращане на уведомлението.

Към писмото са приложени уведомление № 014936/08.09.2025 г. и справки от базата данни на ИЦ към ГФ за липсваща застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по рег.№ •••••• и справка от базата данни от застрахователните компании за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по рег.№ ••••••.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез писмените доказателства, подробно изброени по-горе и приобщени на основание чл.283 от НПК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът не кредитира посоченото в наказателното постановление и в писмо рег.819000-1839/13.01.2026 г. на началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна обстоятелство, че съгласно измененията на ЗДвП от 07.09.2025 г. отпада задължението за уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията на МПС по чл.143 ал.10 от ЗДвП от страна на Пътна полиция. За това обстоятелство съдът ще изложи аргументи по-долу.

Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен ред събитията и действията на въззивника Р..

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът след като се съобрази с приложената административно-наказателна преписка и събраните в съдебното заседание доказателства, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно - наказателното производство съдът установи следното:

По допустимостта на въззивната жалба:

Наказателното постановление е връчено на Р. на 12.12.2025 г., видно от разпечатката от информационната система, жалбата срещу него е входирана на 22.12.2025 г., видно от печата върху нея

Жалбата е подадена в 14-дневния срок на обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на обжалване, пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съдът счита, че в частта относно обжалване на наложеното административно наказание глоба в размер на 500 лева жалбата е недопустима:

Според писмо УРИ 442000-711/14.01.2026 г на началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна след направена справка в Автоматична информационна система АНД на МВР и АИС АНД - Платежен модул, е установено, че наказателно постановление № 25-0442-0001915 е връчено на лицето Р. М. Р. чрез Система за сигурно електронно връчване (CCEB) и глобата е платена онлайн (Online 15:22:18/12.12.2025), като информационната система, отразила плащането е ПЕАУ - ПЕП на МЕУ, като е заплатена 80 % от размера на глобата или 400 лева.

Този факт се потвърждава и от разпечатката от Автоматична информационна система АНД на МВР на картона на наказателно постановление № 25-0442-0001915 от 11.12.2025 г., издадено от В.А.Ж. – •••••• сектор в Четвърто при ОД на МВР Варна, приложена към административната преписка, според която наказателното постановление е връчено на 12.12.2025 г. и на същата дата в 15:22 часа е преведена онлайн сумата от 400 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.14 от ЗДвП за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

Според чл.79б ал.1 от ЗАНН в случай, че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. Съгласно ал.2 на същия член в случаите по ал.1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал.1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основаниечл.63г. А според ал.3 когато с наказателното постановление е наложено и друго по вид административно наказание, наред с глобата, то подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание по реда на чл.63б.

Такъв е именно и процесният случай, доколкото в 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление жалбоподателят доброволно е заплатил сумата от 400 лева, представляваща 80 % от размера на наложеното наказание глоба, което обстоятелство презумира неговият отказ да оспори санкционния акт по съдебен ред в тази му част. С факта на извършено плащане и възползването от привилегията за редуциране на размера на санкцията е осъществен предвиденият в ЗАНН фактически състав, като наказателното постановление в тази му част е придобило юридически стабилитет на 12.12.2025 г.

Налице е отрицателна предпоставка за валидното сезиране на съда и невъзможност да бъде извършена проверка, досежно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление в частта му за наложеното наказание глоба, предвид обстоятелството, че посоченият акт е окончателно стабилизиран в тази му част в деня на извършеното плащане и е породил своите правни последици в обективната действителност. За жалбоподателя остава открит единствено извънредният способ за възобновяване на административно-наказателни производства, разбира се ако са налице визираните в разпоредбата на чл.70 от ЗАНН предпоставки.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав прецени, че образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено в частта относно обжалването на атакуваното наказателно постановление в частта му за наложеното наказание глоба/аргумент от чл.79б ал.2 от ЗАНН, а постъпилата жалба - оставена без разглеждане като процесуално недопустима в тази й част.

Тъй като с наказателното постановление е наложено и друго по вид административно наказание, наред с глобата – лишаване от право да се управлява МПС, на основание чл.79б ал.3 от ЗАНН, то подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание по реда на чл.63б от ЗАНН.

Поради това с определение съдът прекрати съдебното производство по АНД № 5285/2025 г. по описа на Районен съд Варна в частта относно обжалването на наказателно постановление № 25-0442-0001915 от 11.12.2025 г., издадено от В.А.Ж. – •••••• сектор в Четвърто при ОД на МВР Варна в частта му за наложеното наказание глоба, определи съдебното производство да продължи за разглеждане на въззивната жалба в частта й относно обжалване на наказателното постановление за наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС по реда на чл.63б от ЗАНН и на основание чл.63б ал.4 от ЗАНН обяви, че при постановяване на решението ще приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление. До страните бе изпратено съобщение за определението и същото не бе обжалвано в законния срок.

В останалата си част жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По компетентността:

За компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган съдът следи служебно.

Съгласно чл.189 ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.

По силата на чл.165 ал.1 от ЗДвП т.1 определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението.

Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи/приложено заверено копие/ в т.1.3.3. са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата звената, осъществяващи охранителна дейност по чл.14 ал.2, т.1 (патрулно-постова дейност) или т.2 (териториално обслужване на населението) от Закона Министерството на вътрешните работи в районните управления, за дейностите по чл.165 ал.1 т.1-3, т.7, т.9, т.11 и т.12 от ЗДвП.

АУАН е съставен от компетентен орган:

В т.2.2. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи са определени да съставят актове за установяване на административни нарушения полицейските органи определени в т.1.3.3, след успешно положен изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и Кодекса за застраховането.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - В.А.Ж. – •••••• сектор в Четвърто при ОД на МВР Варна, определено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице съгласно изискванията на чл.189 ал.12 от ЗДвП, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи/приложено копие/, в която в точка 3.9 са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП началниците на сектори/групи „Охранителна полиция" в РУ при ОД на МВР.

По процесуалния закон:

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални документа (АУАН и наказателното постановление), счете, че правилата за компетентност са спазени.

Разпоредбите на чл.40 ал.2 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е съставен в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, в присъствие на нарушителя, като препис от АУАН е връчен по законоустановения ред.

АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените законови норми.

Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията, дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление.

Единствено следва да се отбележи, че в наказателното постановление е отбелязано, че е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, тъй като тази разпоредба касае образуване на административно-наказателно производство без акт, а в случая такъв е бил съставен, а именно АУАН серия GА № 4023278/23.10.2025 г. Няма представени доказателства за прекратяване на административно-наказателното производство въпреки наличието на предпоставките по чл.33 ал.2 от ЗАНН. Но това не променя изложената фактическа обстановка и е посочено основанието за издаване на наказателното постановление, а именно постановлението от 17.11.2025 г. на прокурор Ж.К. от Районна прокуратура Варна за отказ да се образува досъдебно производство и прекратяване на преписка № 17 559/2025 г. по описа на Районна прокуратура Варна.

Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна, а именно:

При старата редакция на чл.143 ал.10 от ЗДвП при служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането се уведомява собственикът на пътното превозно средство. При новата редакция на чл.143 ал.10 от ЗДвП, в сила от 06.09.2025 г. отпадна тестът за уведомяване на собственика на превозното средство.

Но съгласно чл.18б ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, при прекратяване регистрацията по ал.1 т.8 - по чл.143 ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд, се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Наредбата е издадена от министъра на вътрешните работи, издадена е на основание чл.140 ал.2 и чл.142 от Закона за движението по пътищата. По този начин разпоредбата на чл.18б ал.2 от тази наредба е действаща нормативна разпоредба от подзаконов нормативен акт и като такава следва да се изпълнява от службите на МВР и да се уведомява собственика на превозното средство при служебно прекратяване на регистрацията след уведомление от Гаранционния център за липса на доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Привеждането в синхрон на разпоредбите на наредбата към тези на ЗДвП е задължението на ръководството на МВР и до осъществяването му следва да се прилагат действащите разпоредби на наредбата.

В случая не е изпълнено задължението, посочено в чл.18б ал.2 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. да се уведоми за служебното прекратяване на регистрацията собственикът на пътното превозно средство по документи Р. М. Р., което е категорично съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

По материалния закон:

С разпоредбата на чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, в относимата редакция(изм. ДВ бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I- 45/24.03.2000 г. на МВР/наричана по-нататък Наредбата/. Възможността за служебно прекратяване на регистрацията на МПС е регламентирана в чл.18 от Наредбата, като в чл.18б ал.1 т.8 изрично е посочено, че служебно се прекратяване регистрацията след уведомление от Гаранционния фонд. Разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП от своя страна предвижда налагане на глоба в размер на 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно § 6 т.25 пр.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят Р. М. Р. е управлявал посоченото МПС - лек автомобил Тойота Селика с рег.№ ••••••, поради което е имал качеството "водач" на МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване - гр.Варна по бул.Народни будители до южен пътен възел, като това МПС към датата 23.10.2025 г. е било със служебно прекратена регистрация.

Административно-наказващият орган не е ангажирал абсолютно никакви доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание от страна на дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на процесния автомобил е извършено по реда на цитираната по-горе норма на чл.143 ал.10 от ЗДвП. Видно от разпоредбата на чл.18б ал.2 от Наредбата при прекратяване на регистрацията на превозното средство при тази хипотеза се уведомява собственика на превозното средство. Настоящият собственик на автомобила Р. М. Р. не е бил уведомен за служебно прекратена регистрация на автомобила.

Анализът на установената фактическа обстановка на основата на законовата регламентация касателно регистрацията на МПС, респективно прекратяването и възстановяването , обуславя извода, че водачът и собственик на лек автомобил Тойота Селика с рег.№ •••••• Р. М. Р. към дата 23.10.2025 г. не е знаел факта, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, доколкото това е станало служебно чрез отбелязване в автоматизираната информационна система КАТ. Освен това не е имало и никакви обективни признаци, от които той да си направи такъв извод, тъй като автомобилът е бил и с двете си регистрационни табели към датата на проверката и е разполагал с всички изискуеми документи и най-вече със свидетелство за регистрация на МПС на същия този лек автомобил. В този смисъл, предвид изложеното и изхождайки от нормата на чл.6 от ЗАНН, определяща за административно нарушение деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, се обуславя извода, че Р. М. Р. не е действал виновно, поради което и извършеното от него деяние не съставлява административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

По възраженията на въззивника:

1. Съдът не се произнесе относно исканията на въззивника за събиране на нови

доказателства и установяване на нови обстоятелства, тъй като съдебното

производство се проведе при условията на чл.63б от ЗАНН със съкратено

съдебно производство, като на основание чл.63б ал.4 от ЗАНН съдът обяви, че

при постановяване на решението ще приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление. Освен това исканите

писмени доказателства и обстоятелства са служебно изискани и приложени,

съответно изяснени от съда до постъпването на молбата.

2. Съдът не приема възражението, направено с молбата, че от приложените по делото доказателства не ставало ясно начина, по който е образувано

административно-наказателното производство, което създавало доста пречки по изграждане на защитата на Р. Р., тъй като в атакуваното наказателно

постановление изобщо не е записано, че се издава съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Това не отговаря на истината, тъй като в наказателното постановление изрично е

посочено, че се издава на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и постановление № 17559/17.11.2025 г. на Районна прокуратура Варна за отказ да бъде образувано

наказателно производство по чл.345 ал.2 от НК/ЗМ 520/2025 г./. 3. Съдът не приема възражението, направено с молбата, че атакуваното наказателно

постановление липсват изискуемите от законодателя в чл.57 ал.1 от ЗАНН

императивно изброени атрибути, които трябва да съдържа едно наказателно

постановление, а именно посочения в т.5 атрибут „.... описание на нарушението,

дата и място на извършване, къде е извършено, обстоятелства, при които е

извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават ...”. В наказателното

постановление са описани нарушението, датата и мястото на извършването му и обстоятелствата, при които е било извършено, а именно, че на 23.10.2025 г. в 05:31 часа в гр.Варна по бул.Народни будители до южен пътен възел/ЮПВ/ в посока център

на гр.Варна управлява собствения си лек автомобил Тойота Селика с рег.№ ••••••, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на дата

07.10.2025 г. във връзка с чл.143 ал.10 от ЗДвП. Като доказателствата, които

потвърждават нарушението, е посочено постановление № 17559/17.11.2025 г. на Районна прокуратура Варна за отказ да бъде образувано наказателно

производство.

4. Съдът приема възражението, направено с молбата, че в наказателното

постановление липсват изискуемите данни от чл.57 ал.1 т.3 от ЗАНН – датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя и по този начин въззивникът не може да разбере от кого и в какво точно е обвинен и каква точно защита му е необходима. Действително в наказателното постановление не са посочени тези обстоятелства, но в него е посочено, че се

издава на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, а именно без приложен по преписката акт. Тази

хипотези не е налична в случая, защото АУАН е бил съставен и той е приложен по преписката, но относно това нарушение на процесуалните правила съдът изложи своите

аргументи по-горе.

5. Съдът приема възражението, направено с молбата, че по делото липсват каквито

и да са заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.2а от ЗДвП за прекратява на регистрацията на процесното МПС - л.а.

„Тойота Селика" с рег. № ••••••. Действително се установи, че такава заповед не е

издавана, тъй като прекратяването на регистрацията на превозното средство при липса на застраховка Гражданска отговорност не се налага със заповед, а чрез отбелязване в информационната система на МВР.

6. Съдът не приема възражението, направено с молбата, че както по административно-наказателната преписка, така и по делото липсват каквито и да

са данни, кой служител, е изпратил преписката от административно-наказващия

орган в Районна прокуратура Варна с произнасяне, че установеното от служителите на административно-наказващия орган деяние е престъпление по чл.345 ал.2 от НК и е изпратено на Районна прокуратура Варна за произнасяне. С

цитираната по-горе справка рег.№ 442р-36349/12.11.2025 г. от инспектор И.П. от Четвърто

РУ при ОД на МВР Варна е предложено материалите от преписка ЗМ № 520/2025 г. по описа

на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна да се изпратят на Районна прокуратура Варна по компетентност.

7. Съдът не приема възражението, направено с молбата, че наказващият орган не е

извършил проверка на обосноваността на фактите и обстоятелствата, преди да се

произнесе по преписката в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, като това

нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Както бе посочено и по-горе, наказателното

постановление е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и постановление № 17559/17.11.2025 г. на Районна прокуратура Варна за отказ да бъде образувано

наказателно производство по чл.345 ал.2 от НК/ЗМ 520/2025 г./, като в преписката и постановлението на прокуратурата са обсъдени фактите и обстоятелствата при извършване на деянието.

8. Съдът не приема възражението, направено с молбата, че по никакъв начин

уведомленията на Гаранционния фонд съгласно изискванията на чл.574 ал.10 от Кодекса за застраховането не са връчвани и не са достигнали до собственика на процесното МПС. Действително няма приложени доказателства за това, че собственикът

на МПС е получил уведомление на Гаранционния фонд, но както е посочено в писмото на изпълнителния директор на Гаранционния фонд гр.София Гаранционният фонд

няма задължение за изпращане на Уведомленията като препоръчана пощенска

пратка по смисъла на чл.34 ал.4 от ЗПУ. Процедурата за уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на органите на МВР по чл.574 ал.11

изр. второ от Кодекса за застраховането, не е обвързана с получаването на уведомителното писмо. В тази връзка законът не е предвидил наличие на документ удостоверяващ получаването на уведомлението (обратна разписка). 9. Съдът не приема възражението, направено с молбата, че по делото няма

приложено уведомление по чл.574 ал.10 от Кодекса за застраховането до собственика на л.а. Тойота Селика с рег. № •••••• P. Р.. По делото е приложено

заверено копие от уведомление № 014936/ 08.09.2025 г. до собственика на МПС Тойота

Селика с рег.№ ••••••, което е изпратено на дата 12.09.2025 г. съгласно разпоредбата на чл.574 ал.10 от Кодекса за застраховането.

10. Съдът не приема възражението, направено с молбата, че е налице съществено

нарушение - съществена разлика между установената фактическа обстановка от събраните по делото гласни доказателства в съдебната фаза на процеса,

включително и от показанията на полицейските служители, и описаната

фактическа обстановка в съставения акт против доверителя ми. Не е налице такава

разлика, тъй като по делото не са разпитвани полицейски служители и няма приложени

техни показания.

11. Съдът не приема възражението, направено с молбата, че нормата на чл.143 ал. 10

от ЗДвП, послужила като основа за започването на настоящето наказателно

производство, е противоконституционна, тъй като предвижда възможност до сериозно ограничаване на правото на собственост на гражданите, без да е

предвиден законен ред за защита на това тяхно право. Действително не е предвидена

възможност за обжалване на служебното прекратяване на регистрацията на МПС, но при наличието на действаща правна норма водачите на МПС са длъжни да се съобразяват с нея,

още повече, че причината за служебно прекратяване на регистрацията не е някакво

самоволно действие на контролните органи, а е следствие на неизпълнение на задължението

на собствениците на МПС да притежават валидна застраховка Гражданска отговорност,

която всеки собственик добре знае кога е сключена и кога изтича срокът на поредната вноска

или на цялата застраховка. Настоящият съдебен състав не е компетентен да се произнесе дали

една правна норма е противоконституционна.

12. Съдът приема възражението, направено с молбата, че Р. не е знаел, че

регистрацията на МПС, което управлява, е била служебно прекратена и не му е

връчван акт за прекратяване на регистрацията на процесното МПС и че след

служебното прекратяване на регистрацията на МПС, служителите на Сектор

Пътна полиция при ОД на МВР Варна не са изпълнили задължението си и по чл.18б ал.2 вр.ал.1 т.8 вр.чл.18 т.2 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните

превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни

за регистрираните пътни превозни средства, а именно да уведомят собственика

на превозното средство за извършената служебна дерегистрация, поради което

вмененото административно нарушение на Р. Р. не е съставомерно от субективна

страна. Съдът не приема това възражение в частта му, че органите на МВР са

имали такова задължение и по чл.143 ал.10 изр.1 пр.2 от ЗАП/може би се има

предвид ЗДвП/, тъй като след измененията на закона в сила от 07.09.2025 г. в тази

правна форма вече не фигурира задължение за уведомяване на собственика. 13. Съдът не приема възражението, направено с молбата, че служебното

прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство поради

несключване да задължителна застраховка Гражданска отговорност,

регламентирано в чл.143 ал.10 от ЗДвП, не може да се приеме за липса на регистрация. Трайната съдебна практика приема, че в хипотезите на чл.140 ал.1 от ЗДвП се

включват и случаите на служебно прекратена регистрация на ППС. 14. Съдът не приема възражението, направено с молбата, че извършеното от Р. би

следвало да се квалифицира като нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса на застраховането, тъй като тази разпоредба касае хипотезата, при която

собственикът на превозно изобщо не е сключил застраховка Гражданска

отговорност. В случая такава застраховка е била сключена от Р., като заплащането

на стойността е било определено на равни периодични вноски и поради

невнасяне на поредна парична вноска се е пристъпило към служебната

дерегистрация на автомобила Съдът не приема и това възражение във втората му

част, че нарушението на Р. би следвало да се квалифицира по чл.143 ал.10 от ЗДвП, тъй като в тази законова норма не се съдържа задължение за собственика

на превозно средство, поради което е недопустимо посочването й като нарушена

материалноправна норма.

15. Съдът счита представеното от въззивника Решение № 1220/30.01.2026 г. по административно дело № 2651/2025 г. по описа на Административен съд Варна

за неотносимо, тъй като касае производство по обжалване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на Административно-процесуалния кодекс, а настоящето производство е по обжалване на наказателно постановление по реда на ЗАНН.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

От процесуалният представител на въззиваемата страна с писмените бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Идентично искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е било направено в молбата от процесуалния представител на въззивника.

На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.

В настоящото производство въззиваемата страна е била защитавана от юрисконсулт, но предвид изхода на спора - наказателното постановление следва да бъде отменено, по аргумент на противното на чл.78 ал.8 вр.ал.3 от Гражданскопроцесуалния кодекс/ГПК/ вр.чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и следва да се остави без уважение от съда.

От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателното постановление и с оглед разпоредбата начл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 ал.1 от АПК. По силата на чл.143 ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските, представляващи възнаграждение за един адвокат.

От съдържанието на приложения на л.26 договор за правна защита и съдействие от 17.02.2026 г., приложените пълномощно и списък с разноски се установява, че жалбоподателят Р. М. Р. е възложил на адвокат А. Д. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по АНД № 5285/2025 г. пред Районен съд Варна. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 евро и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.

Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от въззиваемата страна.

В чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, размерът на който се определя в договор между адвоката и клиента, който трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно Наредбата, в редакцията от 04.11.2022 г., когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1 000 лева е 400 лв. В случая е наложено административно наказание глоба в размер н а 500 лева и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400 лева. Съдът намира, че именно посоченият минимален размер от 204.52 евро/400 лева следва да бъде присъден в полза на въззивника.

С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН съдът