Решение № 35 от 11.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1373/2025 г.

Производството е по реда на чл.341 ал.1 чл.419-424 НПК.

Образувано е по искане на и.ф.Главен прокурор на РБългария за възобновяване на производството по ВНОХД №8767/24г. по описа на РС – София и отмяна на постановеното по делото определение от 27.03.2025г., с което е било одобрено споразумение по реда на чл.381 от НПК относно вида и размера на наказателната отговорност на осъдения Я. В. Д., поради допуснати процесуални нарушения на закона и процесуалните правила – чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и на основание чл.419 ал.1 , чл.420 ал.1 предл.последно, вр. чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.424 ал.1 и чл.425 ал.1 т.1 от НПК. Изложени са съображения, че посоченият съдебен акт не подлежи на касационен контрол, а са били допуснати съществени нарушения на материалния закон. При одобряване на споразумението не бил приложен закона, който следвало да бъде приложен, тъй като съдът не съобразил обстоятелството, че към момента на извършване на деянието, осъденият Д. не е бил реабилитиран. По този начин налагайки му наказание 8 /осем/ месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 /три/ години съдът е нарушил закона, тъй като неправилно приложил разпоредбата на чл.66 от НК в конкретния случай. Излагат се доводи относно съдебното минало на осъденото лице, на което било налагано наказание два пъти, преди процесното дело, първото с влязла в сила присъда на 12.12.2008г. по НОХД №248/2008г. на РС Монтана за престъпление по чл.343б ал.1 от НК му е било наложено наказание „пробация“ за срок от 6/шест/ месеца, изтърпяно на 16.07.2009г. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9/девет/ месеца, изтърпяно на 10.11.2008г. На следващо място държавното обвинение изтъква, че с влязла на 3.05.2011г. в сила присъда по НОХД №7588/2010г. на РС гр.София Я. Д. е бил признат за виновен за престъпление по чл.198 ал.1 от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода 3 /три години/, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок 5/пет/ години на основание чл.66 ал.1 от НК. Доводите на прокурора са, че за първото осъждане по НОХД №248/2008г. на РС гр.Монтана не е настъпила реабилитация по чл.86 ал.1 т.2 от НК или по чл.88а ал.1 от НК, тъй като в предвидените в двете разпоредби срокове /съответно тригодишен и двугодишен/ от изтърпяване на наказанието „пробация“ на 24.04.2010г., Я. Д. е извършил деянието грабеж по НОХД 7588/2010г. на РС гр.София, наказуемо с лишаване от свобода, което се явява второ, предвид липсата на предходна реабилитация по чл.86 от НК. В този смисъл била и установената съдебна практика Решение №17/29.01.2018г. на ВКС по НД №1270/2017г. II н.о., Решение №116 от 29.03.2002г. на ВКС по НД №621/2000, I н.о. За осъждането по НОХД №7588/2010г. на РС гр.София не била настъпила и реабилитация по чл.88а ал.1 от НК, тъй като определения по чл.66 от НК изпитателен срок бил изтекъл на 3.05.2016г., от което следвало съгласно чл.88а ал.3 от НК, че десетгодишния срок по чл.82 ал.1 т.3 от НК изтича на 03.05.2026г. Поради това се претендира за извършено съществено нарушение на материалния закон, тъй като при разглеждане на НОХД №8667/2024г. на РС гр.София и одобряване на споразумението, Я. Д. е следвало да се третира като осъждано лице за което се изключвала възможността за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.

На следващо място в искането се излагат доводи за нарушаването и на процесуалните правила от страна на РС гр.София, тъй като първостепенния съд не спазил разпоредбата на чл.382 ал.7 от НПК и съобразно правомощията си по чл.382 ал.5 от НПК не предложил промени в споразумението, а го одобрил в нарушение на закона.

В съдебно заседание осъденият Я. В. Д. се явява лично с упълномощения си защитник адв.И. Ю..

Прокурорът поддържа искането съобразно мотивите изложени в него и моли да бъде уважено. Твърди, че става въпрос за съществено процесуално нарушение допуснато от Районния съд при одобряване на споразумението по НОХД №8767/2025г., тъй като подс.Д. е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, което обстоятелство препятствало възможността за прилагане на чл.66 от НК при определяне на наказанието.

Защитникът на осъденото лице адв.Ю. иска съдът да остави депозираното искане за възобновяване на наказателното производство без разглеждане. Счита, че съгласно действащата разпоредба на чл.173, ал.15 ЗСВ функциите на подалия искането и.ф. главен прокурор Б. С. са били прекратени по силата на закона към 21.07.2025г. Искането било изготвено от нелегитимна страна и недопустимо, тъй като било депозирано с вх.№ 299508/12.09.2025г. по описа на СРС, около три месеца след прекратяване на правомощията на Б.С. като изпълняващия функциите главен прокурор и следвало да бъде оставено без разглеждане. Независимо от това, че по отношение на чл.173, ал.15 ЗСВ към настоящия момент има образувано от 20.01.2026г. и висящо КД № 2/2026г., по което все още не е налице произнасяне относно противоконституционното заемане на поста и.ф. главен прокурор от Б.С., действащата разпоредба следвало да бъде приложена в нейната ясна и без противоречива смислова рамка.

Осъденият Д. поддържа становището на защитника си.

Апелативния съд, като прецени изложените в искането на и.ф.Главен прокурор доводи, становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от лице, което има право на това срещу влязъл в сила акт, подлежащ на контрол по реда на чл.424 ал.1 вр. чл.419 от НПК.

Същото е ДОПУСТИМО, а разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО поради следните съображения:

Още с насрочване на делото за разглеждането му по същество с определение от 17.11.2025г. САС е приел, че искането изхожда от легитимно лице. В този смисъл направеното възражение от адв.Ю. за прекратяване на производството, поради това, че функциите на и.ф.главен прокурор Б. С. са прекратени по силата на чл.173 ал.15 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ на 21.07.2025г. е неоснователно. Депозиралият искането Б. С. е назначен за и.ф. главен прокурор и изпълнява тази длъжност и след влизане в сила на посочената разпоредба въз основа на Решение от 16.06.2023г. на Прокурорската колегия на ВСС. Посоченият административен акт е влязъл в сила, не е отменен, нито оспорен пред ВАС. Съгласно чл.174 ал.4 от ЗСВ прокурорската колегия е единственият оправомощен от закона орган, който да определи кой да изпълнява функциите на главен прокурор при предсрочно прекратяване на мандат. Относно приетата през 2025г. промяна в ЗСВ, ограничаващи мандата на главния прокурор до 6 месеца Прокурорската колегия при ВСС е излязла с решение, че тези нови правила не се отнасят за и.ф. главен прокурор Б. С., тъй като неговото правоотношение е възникнало преди промяната, а законът не урежда изрично заварените правоотношения. Поради факта, че нов главен прокурор, респективно ново лице изпълняващо тази длъжност не е избрано, не може да се толерира „институционален вакум“ и Държавата остане без лице, което да изпълнява тези функции, тъй като това би блокирало работата на държавното обвинение и институции по ключови въпроси, какъвто е и настоящия случай относно оспорване на законосъобразността на влезли в сила съдебни актове. В подобен смисъл е и Решение №12 по КД №7/2022г., което би могло да се приложи по аналогия, според което Главният инспектор и Инспекторите в ИВСС продължават да изпълняват функциите си и след изтичане на техният мандат, докато на тяхно място бъдат избрани нови от Народното събрание, тъй като противното би означавало държавният орган да спре да функционира и да бъдат застрашени конституционния ред и правовата държава.

По съществото на спора осъденото лице и неговия защитник не вземат становище.

С определение от 27.03.2025г. по НОХД №8767/2024г. на РС-София на основание чл.384 ал.1 от НПК е било одобрено споразумение относно вида и размера на наказателната отговорност на подсъдимия Я. В. Д., който е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б ал.3 от НК за това, че на 8.12.2023г. около 11.40 часа в гр.София по бул.“Сливница“ с посока на движението от ул.“Баба“ към ул.“Цветница“ е управлявал моторно превозно средство – специален автомобил марка „Ивеко“, модел „35 СЕ4“ с рег.№•••, след употреба на наркотични вещества, а именно кокаин, който е високорисково наркотично вещество, включено в списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект на злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“, Приложение №1 към чл.3 т.1 от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3 ал.2 и ал.3 от закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, установено по надлежния ред ( с техническо средство DRAGER DRUGTEST 5000) с фабричен номер ARMF 0097 проба 165, при условията на чл.6 ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, за което на основание чл.343б ал.3 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 8 ( осем ) месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 (три) години. На основание чл.55 ал.3 от НК съдът е преценил, че не следва да бъде налагано кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба“ на подс.Д.. На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК съдът е приспаднал от определеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс.Д. е бил задържан по реда на ЗМВР.На основание чл.343г.вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът е лишил подс.Д. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 1( една ) година и 4 ( четири ) месеца. На основание чл.343б ал.5 вр. ал.3 от НК подс.Д. е осъден да заплати в полза на държавата сумата в размер на 16 333 лв., представляваща стойността на управляваното моторно превозно средство, както и на основание чл.381 ал.4 т.6 от НПК направените по делото разноски в размер на 139.95 лв.

По делото е установено, че осъденият Я. В. Д. има предходни осъждания, както следва:

1.По НОХД №248/08/2008г. на РС –Монтана с влязла в сила присъда на 12.12.2008г.за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, извършено на 10.03.2008г. за което на основание чл.55 ал.1 т.2 б“б“ и чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК му е било наложено наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и на основание чл.343г от НК вр. чл.37 т.7 от НК е бил лишен от правоуправление за срок от девет месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление по административен ред – 10.03.2008г. Наказанието пробация е изтърпяно на 16.07.2009г., а лишаването от правоуправление на 10.03.2008г.

2. По НОХД №7588/2010г. на РС –София 99 с-в с влязла в сила присъда на 3.05.2011г. за престъпление по чл.198 ал.1 от НК извършено на 25.04.2010г., за което му е било наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от пет години. На основание чл.67 ал.3 вр. чл.42 ал.2 т.4 вр. чл.42б ал.4 от НК заедно с отложеното наказание са му е била наложена пробационна мярка – включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие, насочени към трудовата интеграция и програми за изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение.

Основателно е направеното в искането възражение за нарушение на закона от Районния съд, одобрил споразумението на 27.03.2025г., тъй като чл.66 ал.1 от НК не може да се приложи за новото престъпление по чл.343б ал.3 от НК, извършено от Д. на 8.12.2023г. предмет на НОХД №8767/2024г. на СРС, видно от което на основание чл.343б ал.3 от НК му е било наложено наказание осем месеца лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година и четири месеца на основание чл.343г вр. чл.343б от НК.

Вярно е, че присъдата по второто осъждане за грабеж НОХД №7588/2010г. е влязла в сила на 3.05.2011г. и петгодишният изпитателен срок е изтекъл на 3.05.2016г., но заради първата присъда по НОХД 248/2008г. на РС Монтана не може да настъпи автоматична реабилитация по право съгласно чл.86 ал.2 от НК и Д. следва да се третира като осъждано лице по отношение на което е налагано наказание лишаване от свобода. Действително за осъждането по НОХД №7588/2010г. на РС гр.София не са изтекли и сроковете за реабилитация по чл.88а ал.1 от НК, тъй като съгласно чл.82 ал.1 т.3 десетгодишния срок, който тече от изтичане на изпитателния срок или от 3.05.2016г. съгласно чл.88а ал.3 от НК не е изтекъл, но в този срок осъденият Д. е извършил третото деяние по чл.343б ал.3 от НК .

Грабежът по втората присъда е извършен в рамките на една година след изтърпяване на наказанието по първата присъда – на 24.04.2010г. и попада в тригодишният срок по чл.86 ал.1 т.2 от НК от изтърпяване на наказанието по първото осъждане за престъплвението по чл.343б ал.1 от НК, съгласно който реабилитацията по право е недопустима. От приложения бюлетин за съдимост е видно, че наказанието пробация, наложено за престъплението по чл.343б ал.1 от НК е изтърпяно на 16.07.2009г., а деянието по втората присъда по чл.198 ал.1 от НК е извършено на 25.04.2010г., за което му е било наложено наказание три години лишаване от свобода с пет годишен изпитателен срок. Самото изтичане на изпитателния срок не е достатъчно, за да се приложи второ условно осъждане. Съобразно българското наказателно право е необходимо да настъпи реабилитация, тъй като чл.66 ал.1 от НК изисква лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. В случая осъденият не е реабилитиран и по реда на чл.87 от НК. Според посочената от прокурора съдебна практика невъзможността за реабилитация по право за първото осъждане води до невъзможност за реабилитация по право за второто осъждане. Съгласно категоричната забрана н а чл. 86, ал. 2 от НК реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. На още по-голямо основание тя е невъзможна, когато предходната реабилитация изобщо не е настъпила и е невъзможна. Разумът на закона е, че реабилитация по право настъпва за по-леко санкционирани престъпления, извършени от лица със сравнително ниска степен на обществена опасност, които са се поправили след изтичане на определен срок, в който са доказали зачитане на установения законов ред. Ако тези предпоставки не са били налице, поради което осъденият не би могъл да е реабилитиран по право за предходна престъпна дейност, те не биха били налице и по отношение на извършено след това престъпление.

При тези обстоятелства основателен се явява наведения в искането довод за нарушение на материалния закон съгласно чл.348 ал.1 т. 1 от НПК за допуснато от решаващия съд по НОХД №8767/2025г. нарушение с отлагане изпълнение на наказанието 8 ( осем ) месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 343б ал.3 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК извършено на 8.12.2023г. в гр.София, при условията на чл.66 ал.1 от НК, която разпоредба е неприложима в конкретния случай.

Ако доказателствената маса правилно е била обсъдена от решаващия съд, същият е щял да стигне до извод, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде реално изтърпяно.

Основателни са и наведените в искането на и.ф.Главен прокурор доводи за допуснато от решаващия съд съществено нарушение на процесуалните правила съобразно чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Това е така, тъй като РС София е нарушил чл.13 и 14 вр. чл.382 ал.7 от НПК и е одобрил споразумението в нарушение на закона, без да изпълни задълженията си за обективна, всестранна и пълна преценка на всички доказателства по делото. От друга страна съдът е разполагал с процесуални възможности – можел да върне делото на прокуратурата без да одобри споразумението или да предложи промени в него, съобразно нормата чл.382 ал.5 от НПК, което да обсъди със страните, като по този начин е можел да преодолее нарушението на материалния закон, но не е направил това, а е предпочел да одобри споразумение при очевидно нарушение на закона. Самото предложение за налагане на наказание при условията на чл.66 ал.1 от НК, е било направено от наблюдаващия прокурор в очевидно нарушение на закона, което обаче не означава, че съдът е задължен да го одобри.

В конкретния случай атакуваният съдебен акт не отговаря на изискванията на закона, противоречи на съдебната практика и обуславя претендираните от молителя нарушения на чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 НПК , което налага отмяна по реда на възобновяване на определението за одобреното споразумение от 27.03.2025г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС –София.

Водим от горното Апелативният съд –София НО 1 н.с-в