Решение № 931 от 4.3.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1075/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 32, ал. 8 от Закона за развитието на академичния състав на Република България (ЗРАСРБ). Образувано е по жалба на П. К. П. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.4, ап.29, уточнена с писмен отговор вх. № 6764 от 05.11.2025г., против обективирано в Протокол от 08.10.2025г. Решение на Комисията за допускане на кандидати до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по специалност „Химия“, професионално направление 4.2 Химически науки, област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика в Медицински университет - Варна, обявен в ДВ бр.64/ 05.08.2025г., определена със Заповед № Р-109-428/ 07.10.2025г. на Ректора на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, с което решение д-р П. К. П. не е допуснат до участие в конкурса. В жалбата и в уточняващия писмен отговор са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, по съображения, че решението е взето от орган, който няма правомощия и компетентност да извършва преценка за допускането на кандидатите до участие в конкурс за заемане на академична длъжност. Счита, че такава компетентност не може да се основава на вътрешния правилник на висшето учебно заведение. В постъпилото по делото уведомление се иска от съда да обяви нищожността на решението и да бъде постановено допускането на д-р П. П. до участие в конкурса за заемане на академична длъжност „главен асистент“ и до Научното жури, определено да проведе конкурса. Ответникът по жалбата - Комисия за допускане на кандидати до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по специалност „Химия“, професионално направление 4.2 Химически науки, област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, назначена със Заповед № Р-109-428/ 07.10.2025г. на Ректора на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение на Комисията за допускане на кандидати до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“, е прието в рамките на компетентността, определена с разпоредбата на чл.48, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав на Република България (ППЗРАСРБ) и при спазване на материалноправните и процесуалните норми. Излага подробни съображения, че поради непредставянето от д-р П. П. на всички изискуеми се документи, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона с оспореното решение кандидатът не е допуснат до участие в конкурса за заемане на академична длъжност „главен асистент“. Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: В ДВ бр.64/ 05.08.2025г., Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна е обявил конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по специалност „Химия“, професионално направление 4.2 Химически науки, област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, за Катедра „Химия“, Факултет „Фармация“ (л.25 по делото). На 03.10.2025г. жалбоподателят д-р П. К. П. е подал молба до Ректора на Медицински университет – Варна за допускане до конкурса за заемане на академична длъжност „главен асистент“. Към молбата П. П. е приложил автобиография, копие от лична карта и списък на публикувани научни трудове. Приложено е и копие от диплома за висше образование за притежавана от П. П. образователно – квалификационна степен магистър, специалност „Химия“ с професионална квалификация „Химик“, както и копие от диплома, издадена от Университета по хранителни технологии – Пловдив, за притежавана от П. научна степен „доктор“ по 4. Природни науки, математика и информатика; 4.2. Химически науки. Приложени са още карта за предварителен медицински преглед и резултати от прегледите на специалистите от дата 11.03.2025г., както и свидетелство за съдимост (л. 27 и сл. по делото). Със Заповед № Р-109-428 от 07.10.2025г. на Ректора на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, на основание чл. 48, ал.1 и ал.2 от ППЗРАСРБ и чл.4, ал.2 и ал.5 от Правилника за развитието на академичния състав в Медицински университет – Варна, е определен поименния състав на Комисия за допускане до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по специалност „Химия“, Катедра „Химия“, Факултет „Фармация“, обявен в ДВ бр.64/ 05.08.2025г. (л. 26 по делото). Разпоредено е провеждане на заседание на Комисията на 08.10.2025г., като на Председателя на Комисията е възложено съставянето на протокол за взетите решения относно допускането/недопускането на кандидатите до участие в конкурса. На 08.10.2025г. Комисията, определена със Заповед № Р-109-428 от 07.10.2025г. на Ректора на Медицински университет – Варна, е разгледала подадените от кандидатите документи по обявения в ДВ бр.64/ 05.08.2025г. конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по специалност „Химия“, професионално направление 4.2 Химически науки, област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, за Катедра „Химия“, Факултет „Фармация“. В съставения Протокол от проведеното на 08.10.2025г. заседание на Комисията е обективирано и оспореното в настоящото съдебно производство решение на Комисията за допускане на кандидати до участие в конкурс за заемане на академична длъжност, с което на основание чл. 48, ал.2 от ППЗРАСРБ кандидатът д-р П. К. П. не се допуска до участие в обявения конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по специалност „Химия“ (л. 21 и сл. по делото). От фактическа страна взетото решение е обосновано с констатацията, че липсват представени от кандидата доказателства за изпълнение на изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изисквания и на изискванията по чл.1а, ал. 2 от ППЗРАСРБ, а именно: 1. Не са представени в изискуемата форма, доказваща автентичност и истинност необходимите документи, доказващи придобити степени на висшето образование ОКС „магистър“ и ОНС „доктор“. Не е представено удостоверение за преподавателски стаж, необходимо условие за участие в конкурс за академична длъжност „главен асистент“, съгласно чл.112, ал.2, т.3 от Правилника за развитието на академичния състав в Медицински университет – Варна и 2. Не са представени изискуемите по Правилника за развитието на академичния състав в Медицински университет – Варна и на чл.19, т.3, т.4, т.5 и т.7 от ЗРАСРБ: медицинско свидетелство, свидетелство за съдимост, удостоверение за стаж по специалността, справка за изпълнение на минималните национални изисквания по чл.2б, ал.2 и 3, съответно на изискванията по чл.2б, ал.5, към която се прилагат необходимите доказателства, определени в този закон, правилника за прилагането му и в правилниците на висшите училища или научните организации, като не е представена и декларация за истинност на изпратените копия на документи. На 09.10.2025г. на д-р П. П. е изпратено уведомление за взетото от Комисията, определена със Заповед № Р-109-428 от 07.10.2025г. на Ректора на Медицински университет – Варна, решение за недопускането му до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по специалност „Химия“, за нуждите на катедра „Химия“, Факултет „Фармация“ (л.43). По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от легитимирано лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Обективираното в Протокол от 08.10.2025г. решение на Комисията, определена със Заповед № Р-109-428 от 07.10.2025г. на Ректора на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, за недопускането на д-р П. К. П. до участие в обявения конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по специалност „Химия“ в катедра „Химия“, Факултет „Фармация“, пряко и непосредствено засяга права и законни интереси на жалбоподателя, доколкото в качеството му на кандидат за заемане на тази академична длъжност, П. е лишен от възможността да участва в конкурса. При оспорването на акт от вида на процесния не е необходимо приключване на обявения конкурс, тъй като за недопуснатия кандидат процедурата приключва на този етап, поради което за него това е крайният акт, който по аргумент на чл.32, ал.8 от ЗРАСРБ може да се обжалва по съдебен ред. При съобразяване на датата на постановяване на оспорения акт (08.10.2025г.) и датата на постъпване на жалбата против акта в АС – Варна (13.10.2025г.), същата се явява подадена в законоустановения 14-дневен срок. С оглед на гореизложеното съдът приема че оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в нормативно установения срок по чл. 149, ал.1 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна. Академична длъжност „главен асистент“, съгласно чл. 18, ал. 3, от ЗРАСРБ, се заема въз основа на конкурс и избор. Процедурата по заемане на длъжността е регламентирана в чл. 19 – чл. 23 от ЗРАСРБ, съответно чл. 45 – чл.52 от ППЗРАСРБ и Глава III, раздел II от Правилника за развитието на академичния състав в Медицински университет – Варна. Съгласно чл. 20 от ЗРАСРБ, конкурсът за заемане на академична длъжност „главен асистент“ се провежда от петчленно научно жури, което се определя не по-късно от два месеца след обявлението в "Държавен вестник". Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗРАСРБ предвижда, че до участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания, включително на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, и на изискванията на висшето училище или научната организация по чл. 2б, ал. 5, като съгласно ал. 2 всички кандидати се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок 14 дни след определяне на журито, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа. От посочената регламентация следва извода, че в Закона за развитието на академичния състав на Република България не е предвидено създаването и участието в конкурсната процедура на комисия като самостоятелен или помощен орган, нито са уредени правомощия на други органи освен такива на Научното жури и Факултетния/научния съвет. Действително в чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ се посочва, че изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изискания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от комисия, в която се включват определени от подзаконовия нормативен акт лица, като председателят и останалите членове на комисията се определят със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация. Изрично в чл. 48, ал. 3 от ППЗРАСРБ е регламентирано, че съответствието с минималните изисквания и с изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от Научното жури. Кандидатите се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок от 14 дни след определяне на Научното жури, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа - чл. 48, ал. 4 от ППЗРАСРБ. При систематичното тълкуване на посочените правни норми следва извода, че Комисията по чл.48, ал.2 от ППЗРАСРБ не е решаващ орган, а помощен орган, който да подпомогне работата на Научното жури като извърши формален преглед (проверка) на изискванията за допустимост, без обаче на Комисията по чл.48, ал.2 от ППЗРАСРБ нормативно да са делегирани правомощия от законовата компетентност на Научното жури да приема решения за допускане или за недопускане до участие на кандидатите в конкурсната процедура. В този смисъл ако и регламентираната процедура по допускане на кандидатите до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“, да включва и извършвана от помощен орган (Комисията по чл.48, ал.2 от ППЗРАСРБ) проверка за спазване на изискванията за допустимост (извън минималните национални изисквания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 от ЗРАСРБ), то упражняването на решаващото правомощие за допускане/недопускане на кандидатите до участие в конкурса, нормативно е възложено на компетентния, съгласно чл.20 във вр. с чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗРАСРБ, орган за провеждане на конкурса - Научното жури. Ето защо дори с разпоредбата на чл.48, ал.2 от ППЗРАСРБ да е предоставена компетентност на комисията да извърши проверка на законовите изисквания за допустимост, която представлява първия етап от проверката за допустимост на кандидатите, на тази комисия не е предоставена компетентност да вземе решение за недопускане на кандидатите с нарочен акт - в случая решение, тъй като преценката за допустимост включва и преценка за наличието на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ и на изискванията на висшето училище или научната организация по чл. 2б, ал. 5 от ЗРАСРБ, която преценка е в изключителна компетентност на Научното жури, вкл. по аргумент от чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ППЗРАСРБ. Следователно както в ЗРАСРБ, така и в ППЗРАСРБ няма разпоредба, която да посочва, че проверяващата комисия по чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ е административен орган по допускане на кандидати в процедура за заемане на академична длъжност, произнасяща се с нарочен административен акт, който да има правни последици спрямо кандидатите и Научното жури - единствено в законово регламентираната материална компетентност на Научното жури е да взема решение за допускане/недопускане на кандидатите до участието в конкурса. (в този смисъл Решение № 1290/ 05.02.2026г. на ВАС по адм. дело № 8621/ 2025г.; Решение № 1232 от 5.02.2024г. на ВАС по адм. дело № 10057/2022г.; Решение № 8018 от 20.07.2023г. на ВАС по адм. дело № 10021/2022г. и др.). Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК „административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В случая нито в ЗРАСРБ, нито в ППЗРАСРБ е предвидено създаване на комисия по допускане на кандидати като административен орган. Съответно доколкото в ЗРАСРБ и в ППЗРАСРБ не е предвидено създаване на нарочна комисия по допускане на кандидатите като самостоятелен орган, различен от Научното жури, то не може да се приеме, че препращащата разпоредба на чл.15, изр. второ от ЗРАСРБ към Правилника на висшето училище относно определяне на допълнителни изисквания за заемане на академични длъжности, делегира нормотворческа компетентност на висшето училище и възможност да създава с правилника си и други решаващи органи в конкурсната процедура, освен научно жури и факултетен/ научен съвет. Поради това разпоредбите на чл.4, ал.2 и ал.5 от Правилника за развитието на академичния състав в Медицински университет – Варна, с които е предвидено създаване на отделна комисия по допускане на кандидати с решаващи правомощия за приемане на решения за допускане/недопускане на кандидатите до участие в конкурси за заемане на академична длъжност, противоречи на ЗРАСРБ и на ППЗРАСРБ и на основание чл. 5, ал. 1 от АПК не следва да се прилага. Предвид изложените съображения съдът приема, че в случая Комисията, определена със Заповед № Р-109-428/ 07.10.2025г. на Ректора на Медицински университет – Варна, е иззела чужда компетентност – на Научното жури, извършвайки преценка за допустимост на кандидата д-р П. П. за участие в конкурса за заемане на академична длъжност „главен асистент“. Ето защо оспореното решение, обективирано в Протокол от 08.10.2025г. от заседание на Комисията за допускане на кандидати до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по специалност „Химия“ в Катедра „Химия“, Факултет „Фармация“ на Медицински университет - Варна, с което кандидатът д-р П. П. не е допуснат до участие в този конкурс, като прието от материално некомпетентен орган, се явява нищожен административен акт. С оглед на установеното издаване на обжалваното решение от некомпетентен орган, дисквалифициращо го като валиден административен акт, подадената от П. П. жалба се явява основателна. На основание чл.172, ал.2, предл. първо във вр. с чл.146, ал.1 от АПК съдът следва да прогласи нищожността на оспорения акт, а преписката да се изпрати на компетентния орган – Научното жури, който дължи произнасяне относно допускането или недопускането на кандидата д-р П. К. П. до участие в обявения конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по специалност „Химия“ за Катедра „Химия“, Факултет „Фармация“ на Медицински университет - Варна, обявен в ДВ бр.64/ 05.08.2025г. Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал. 1 от АПК, Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна следва да бъде осъден да заплати на П. П. сумата от 5.11 евро, представляваща внесена държавна такса. По отношение на останалите претендирани от жалбоподателя съдебни и други разноски няма представени доказателства за тяхното извършване, поради което липсва и основание за присъждането им. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. първо от АПК във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд