Мотиви към Решение № 3890 от 26.8.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 10774/2024 г.

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 3890 от 26.08.2024 г. по АНД № 10774/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 14 състав Софийска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по описа на досъдебно производство № 376/2023 г. по описа на СО- СГП, пр. пр. № 39664/2023 г. по описа на СРП по отношение на обвиняемия Б. Й., ЕГН •••••••••• за това, че: На 02.10.2022 г. в Република Турция, Истанбул, общ. Силиври, кв. „Алибей“, в избирателна секция № 325300658, упражнил избирателно право при избора на народни представители за 48-то Народно събрание на Република България, без да има такова право съгласно чл. 243 от Изборния кодекс: „право да избират народни представители имат българските граждани, които отговарят на условията на чл. 42 ал. 1 от Конституцията“, а именно – не е бил български гражданин - Престъпление по чл. 168 ал. 1 от НК. Представител на Софийска районна прокуратура се явява и се представлява от прокурор Т. А.. В съдебните прения обвинението счита, че деянието е доказано от обективна и субективна страна, като от дадените обяснения на подсъдимия по време на съдебното следствие се потвърждава, че не е била инициирана процедура за възстановяване на гражданството му, а подсъдимият е подал заявление за установяване на българско гражданство, като му е издадено удостоверение от МП на Република България, че същият не е български гражданин. Същият също така е разполагал единствено с разрешение за пребиваване, което му е било издадено въз основа на негово заявление и връчено през 2021 г.. Счита, че са налице предпоставките за налагане на административно наказание по чл. 78а от НК и предлага да бъде наложено такова в средния размер от предвиденото в закона. Защитата на обвиняемият Б. Й. е осъществена чрез упълномощен защитник - адв. Д. П. от САК. Пледира, че не е доказана субективната страна на извършеното деяние, тъй като подсъдимият е бил роден в Р. България и впоследствие се е изселил в Р. Турция, като е загубил българското гражданство. През 2020 г. е направил опити да възстанови българското си гражданство, като му е била издадена карта за пребиваване в Р. България. Подсъдимият не е разбирал много български, поради тази причина декларацията по чл. 33 ал. 2 от ИК не са били попълнени лично от него и не е знаел какво подписва в изборния протокол. Престъплението по чл. 168 ал. 1 от НК изисква наличието на пряк умисъл и при наличието на незнание на подсъдимия на български език не може да се счете, че е съзнавал и предвиждал същото. В личната си защита обвиняемият Б. Й. поддържа казаното от защитата. В последната дума на обвиняемият Б. Й. моли съдът да приеме, че не е извършил престъплението и да бъде оправдван. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият Б. Й., ЕГН ••••••••••, ЛНЧ •••••••, е роден като Б. М. А. на ••••••• г. в Република България, обл. •••••••, общ. К., с. К.. Същият е турски гражданин, с турско гражданство, женен, неосъждан, висше образование, управител на фирма, с постоянен адрес: гр. •••••••, •••••••••. През 1978 г. обвиняемият Б. Й. е напуснал Република България със семейството си. От датата на напускането територията на Република България същият е загубил българското си гражданство - с факта на изселването, съгласно тогава действащото законодателство (чл. 6, ал. 2 от Закона за българското гражданство, обн., ДВ, бр. 70 от 26.03.1948 г.. отм. бр. 79 от 11.10.1968 г.: "Български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната, изгубва българското си гражданство със самото изселване."). Същият е придобил турско гражданство с решение 7/18047 от 23.08.1979 г. на Министерски съвет на Република Турция, с имената Б. Й.. След това, а и до момента на постановяване на крайния съдебен акт обвиняемият Б. Й. не е инициирал процедура по възстановяване на българско гражданство. Единствено на 10.08.2020 г., на основание чл. 39. ал. 1 от Закона за българското гражданство, обн., ДВ, бр. 136 от 18.11.1998 г., в сила от 19.02.1999 г., е подал заявление за установяване наличието на българско гражданство до Министерство на правосъдието на Република България, като на 25.08.2020 г. му е било издадено удостоверение, че не е български гражданин. Обвиняемият Б. Й. подал заявление № 621/23.06.2021 г. за издаване на разрешение за пребиваване. На 15.07.2021 г., ДБДС- МВР издала разрешение за постоянно пребиваващ в Република България на обвиняемия Б. Й., валидно до 13.07.2026 г. и връчено му на 15.10.2021 г. На 02.10.2022 г. обвиняемият Б. Й. отишъл в избирателна секция № 325300658, находяща се в Република Турция, Истанбул, общ. Силиври, кв. „Алибей“, за да гласува на избора за народни представители за 48-то Народно събрание на Република България. Същият представил на членовете на секционната избирателна комисия разрешението си за постоянно пребиваващ в Република България и подписана от него декларация по чл. 33, ал. 2, вр. чл. 243 от ИК до СИК (попълнена от неустановено в съдебното дело лице). След това в посочената избирателна секция обвиняемият Б. Й. упражнил избирателно право при избора за народно представители за 48-то Народно събрание на Република България, а личните му данни (две имена, ЕГН, номер на разрешението и постоянен адрес в Република България) били вписани от член на СИК в допълнителната страница към списъка за гласуване извън страната в изборите за народни представители на 02.10.2022г. в Турция, Истанбул, Секция № 325300658 - под № 156, срещу който номер обвиняемия Б. Й. положил подписа си. От заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването по досъдебното производство Съдебно - почеркова експертиза е видно, че подписът положен в Декларацията по чл. ЗЗ, ал.2, вр.чл.243 от ИК до СИК в Република Турция, Истанбул, общ. Силиври, с дата 02.10.2022г. от името на обвиняемия Б. Й. е изпълнен от същия. Подписът положен в ред 156, колона 6 в допълнителната страница към списъка за гласуване извън страната в изборите за народни представители на 02.10.2022г. в избирателна секция № 325300658 в Република Турция, Истанбул, общ. Силиври, също е изпълнен от обвиняемия Б. Й.. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените в хода на производството доказателства и доказателствени средства: гласни: обясненията на обвиняемия Б. Й., свидетелски показанията на св. Е.Н.М., показанията на св. Е.Н.С.; писмените доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост, писмо от ЦИК до Районна прокуратура - ••••••• с приложения с Изх.№ НС-09- 133/18.05.2023г., протоколи за снемане на сравнителен образец от подпис и почерк, Удостоверение за установяване на българско гражданство с изх. № 2082/25.08.2020 г., издадено от МП, Разрешение за постоянно пребиваващ № 701168631, издадено от ДБДС на 15.07.2021 г. и други; способите за събиране и проверка на доказателствата: Заключение на Съдебно - почеркова експертиза и всички останали доказателства и доказателствени средства. Съдът се довери на свидетелските показания на св. Е.Н.М. и св. Е.Н.С., дадени в досъдебната фаза, относно начина на гласуване на избирателната секция тогава, по какъв начин са проверявали гласоподавателите, както и относно фактът, че обвиняемият Б. Й. е гласувал в същия ден в конкретната избирателна секция. Същите се явяват правдоподобни, с незначителни противоречия относно факта дали пред тях или не са били попълвани декларациите по чл. по чл. ЗЗ, ал.2, вр.чл.243 от ИК, логични и кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал. Съдът не кредитира в цялост обясненията на обвиняемия Б. Й., В теорията и практиката е установено, че същите имат двойнствената природа- като гласно доказателствено средство и средство за защита, поради което същите следва с голямо внимание да се преценяват във връзка със събрания доказателствен материал. В случая съдът взе предвид, че подсъдимият е знаел относно заличаването на българското гражданство с изселването му на съответното законово основание, както и че не отрича да да му е било издавано удостоверение, с което се е установило липсата на притежаване на българско гражданство. В тази си част обясненията кореспондират с останалия доказателствен материал, а в останалата част съдът прие, че са форма на защитна теза, която не намира опора в събраната доказателствена съвкупност. Съдът цени и писмените доказателства и доказателствени средства, като намери, че същите кореспондират както помежду си, така и на събраните гласни доказателствени средства. Въз основа на справката за съдимост съдът формира изводите си за чистото съдебно минало на обвиняемия Б. Й.. От останалите събрани писмени доказателства се потвърждава авторството и извършването на деянието от подсъдимия. Съдът кредитира заключението на графическата експертиза, които оцени като обективни, даващи отговор на поставените въпроси и изготвени от вещи лица със специални знанията в съответните области на науката. ОТ ПРАВНА СТРАНА: При така установеното от фактическа страна съдът намери, че от обективна и субективна страна обвиняемият Б. Й. е осъществил състава на чл. 168 ал. 1 НК, като на 02.10.2022 г. в Република Турция, Истанбул, общ. Силиври, кв. „Алибей“, в избирателна секция № 325300658, упражнил избирателно право при избора на народни представители за 48-то Народно събрание на Република България, без да има такова право съгласно чл. 243 от Изборния кодекс: „право да избират народни представители имат българските граждани, които отговарят на условията на чл. 42 ал. 1 от Конституцията“, а именно – не е бил български гражданин. Непосредствен обект на престъплението по чл. 168 ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани със законосъобразното упражняване на активното и пасивното избирателно право. Активно избирателно право следва да се разбира предоставената от Конституцията възможност гражданите, навършили 18-годишна възраст, да избират държавни органи и да участват в допитвания до народа, освен когато са поставени под запрещение, изтърпяват наказание лишаване от свобода, докато пасивното-при предвидените условия да бъдат избирани за съответните държавни и общински органи. От обективна страна престъплението е формално(на просто извършване), като изпълнителното деяние се изразява в действие или съчетание от действие/бездействие, като конкретната извършена форма е „упражняване на избирателно право“. Особеност на състава е, че е включен обективен признак определено време и обстановка- времето от официалното насрочване на избори до тяхното приключване. Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице. От субективна страна престъплението се извършва само при пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер от гласуването на избори, без да има такова право, да е предвиждал общественоопасните последици, изразяващи в самото гласуване без притежанието на избирателно право, и е целял да гласува въпреки липсата на правото за това. С оглед направените общи постановки, съдът установи: От обективна страна обвиняемия Б. Й. е упражнил избирателното си право, без да има правото за това, поради фактът, че е гласувал в противоречие с чл. 243 от ИК във вр. с чл. 42 ал. 1 от КРБ, а именно - на 02.10.2022 г. в Република Турция, Истанбул, общ. Силиври, кв. „Алибей“, в избирателна секция № 325300658, е упражнил избирателното си право при избора на народни представители за 48-то Народно събрание на Република България, без да притежава българско гражданство. Това е така, тъй като подсъдимият е загубил българското си гражданство, придобито с раждането му, когато заедно със семейството си се е изселил през 1978 г. и същият не е инициирал впоследствие процедура за възстановяване на българското си гражданство. В хода на съдебното производство се потвърди установеното от прокуратурата, че обвиняемият Б. Й. е бил само турски гражданин, като единствено е притежавал Разрешение за постоянно пребиваване, издадено му през 2021, което не го е легитимирало към датата 02.10.2022 г., на провеждането парламентарните избори за народни представители за 48-то Народно събрание на Република България да упражнява активно или пасивно избирателно право. С оглед заключението на графическата експертиза и свидетелските показания на св. Е.Н.М. се установи, че подсъдимият е положил своя подпис в допълнителните списъци за гласуване и декларацията по чл. 33 ал. 2 във вр. с чл. 243 от ИК, което го прави извършител на посоченото престъпление. От субективна страна, обвиняемият Б. Й. е действал с пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния характер на поведението си - упражняване на избирателно право по време на избори, без да има това право, като е искал извършването му. При анализа на установените обстоятелства по делото не може да се направи извод, че обвиняемия Б. Й. е извършил деянието при изключващото вината обстоятелство - фактическа грешка по чл. 14 ал. 1 НК. По принцип е напълно възможно човек да изпадне в заблуждение, че може да гласува на избори, особено през по-голямата си част от съзнателния живот лицето е живяло в друга страна и е познавал други закони или някой друг го е въвел в заблуждение. В конкретния случай на 10.08.2020 г. е подал заявление до Министерството на правосъдието и на основание чл. 39 ал. 1 от Закона за българското гражданство, въз основа на което му е било издадено удостоверение, че не е български гражданин. В хода на съдебното следствие потвърди, че е бил наясно с това, поради което същият е подал заявление за издаването на Разрешение за постоянно пребиваване, което обаче не е равнозначно на придобиване на гражданство, което той е съзнавал напълно. Фактът, че подсъдимият не разбира достатъчно български език и не е знаел какво пише в декларациите, не го оправдава. ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО: Съдът счете, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност: 1. Обвиняемият е пълнолетно лице; 2. Престъплението по чл. 168 ал. 1 от НК е умишлено престъпление, за което не се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години, а алтернативно наказание пробация до шест месеца или глоба от хиляда до три хиляди лева.; 3. Обвиняемият е пълнолетен и не е осъждан за престъпление от общ характер. 4. В случая престъплението е формално и не са причинени съставомерни имуществени вреди, които да бъдат възстановявани. 5. Обвиняемият не е бил освобождаван по този ред досега. 6. Не са налице ограниченията по чл. 78 ал. 7 от НК. При определяне на размера на административното наказание съдът прецени обществената опасност деянието и дееца, като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало, фактът, че по време на наказателното производство е съдействал на разследващите органи; и липсата на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Въз основа на това съдът прие, че за изпълнение целите на наказанието справедлив размер се явява глоба в размер на 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лв., което се явява близо до минималния предвиден размер в чл. 78а ал. 1 НК. ПО РАЗНОСКИТЕ: На основание чл. 189 ал. 3 НПК съдът осъди обвиняемият Б. Й. да заплати по сметка на СДВР сумата от 384, 61 /триста осемдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/ лева, представляваща сторени в хода на досъдебната фаза разноски, и 5 /пет/ лева по сметка на СРС, представляващи държавна такса за издаването на един брой изпълнителен лист. Така мотивиран, съдът постанови решението. РАЙОНЕН СЪДИЯ: