Решение № 17 от 9.7.2026 г. на Районен съд - Девин по дело № 24/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във връзка с чл.256, ал.1 Закон за горите (ЗГ), във връзка с чл.275, ал.1, т.2 ЗГ. Образувано е по жалба от И. Д. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. Г. № *, чрез пълномощник адв. Ж. Ч., от гр. Д. ул. А. К. № •• против Наказателно постановление № 4/11.03.2026г., издадено от инж. Д. Ю. И., в качеството на Директор на Регионална Дирекция по Горите – Смолян, с което на основание чл.275, ал.1, т.2 Закона за горите, за нарушение на чл.256, ал.1 от Закона за Горите му е наложена глоба 153.39 евро или левова равностойност 300.00 лева. В жалбата поддържа твърдения за материална незаконосъобразност и молба за отмяна. Твърди, че НП е издадено за нарушение на чл. 256, ал. 1 Закона за горите, което се състои във възпрепятстване изпълнението на служебни задължения на длъжностни лица. Оспорва да е извършил съзнателно възпрепятстване на органите, да е отказал да осигуря достъп, както и да е бил уведомен и идентифицирал проверяващите лица. НП е издадено единствено на констативен протокол, при непълно и неточно описание на нарушението от фактическа и правна страна. В трайната съдебна практика е прието, че за ангажиране на административно наказателна отговорност е необходимо да са доказани всички елементи от състава на нарушението, включително вината на дееца, като при съмнение същото се тълкува в полза на наказаното лице. Липсата на конкретно описание на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на наказателното постановление. Наказващият орган е наложил несъразмерно наказание спрямо тежестта на нарушението и личността на дееца, поради което моли съда да отмени Наказателно постановление № 4/11.03.2026 г. като незаконосъобразно или алтернативно измени същото, като намали наложената глоба до минималния предвиден размер като присъди сторените разноски по водене на делото. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Ж. Ч. поддържа жалбата. Твърди, че АНО не е изложил конкретни мотиви към отказа си да приложи чл.28 ЗАНН, а в конкретния случай като не е приложил квалификация по чл.28 ЗАНН е издал незаконосъобразен акт. Въззиваемият, чрез юрисконсулт Д. оспорва жалбата. Излага подробни писмени бележки за законосъобразност на НП. Отговорността на нарушителя е ангажирана в качеството му на служител на ТП ДГС „И.“, като в това качество е имал задължения и по - високи отговорности при изпълнение на задълженията си по организация на лова и опазване на дивеча. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото. Моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение, съгласно НПП. Съдът прие от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е с вх. № РДГ-13-2168/26.03.2026г. на въззиваемия, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, считано от връчването му с известие за доставяне ИД PS 4703004QH39 на 13.03.2026г. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: От показанията на разпитаните свидетели (св. Ал. А. и св. З. А., в качеството им на горски инспектори при РДГ - Смолян) се установи, че на 05.01.2026г., около 12,50 часа, по сигнал за превозване на жив дивеч започнали проверка, като се опитали да спрат една от колите на ДЛС „И.“, която не спряла на вдигната от св. З. А. стоп палка. След това я последвали по пътя към базата за интензивно стопанисване на дивеч „К. л.“. Автомобилът бил в оградената площ, със заключена ограда. Жалбоподателят като служител в ДЛС И. бил помолен да им осигури достъп, но не е предоставил такъв. Сигналът бил за проверка на автомобила. Същият ден е съставен констативен протокол, а по късно е съставен акта, в негово присъствие. Св. З. А., като свидетел по установяване на нарушението установи, на 05.01.2026г., около 12.50ч. се опитали да спрат „Тойота Хайлукс“, за която бил получен сигнал от ловното сдружение, че превозват дива свиня незаконно, понеже е забранено да се ловят с капани и да се превозват, заради африканската чума по свинете. М. Ч. не спрял на стоп палка и влязъл в базата за интензивно стопанисване „Ч.“, местност „К. л.“. Изчакали половин час, след който се появил Ив. Д., на който обяснили, че има сигнал за превоз на диви прасета и да им окаже съдействие да влезнат в базата да извършат проверка. Той казал, че има ключ, но няма да отвори. Преди това се обадили в РУ Девин и след като жалбоподателят не отворил тръгнали да проверят дали ще пристигнат на място от полицията и след като се върнали, той не е бил там. Изчакали и след около половин час Ив. Д. и М. Ч. излезли от базата за интензивно стопанисване. Съставен е бил констативен протокол, че отказва съдействие на служител на ДГС и възпрепятства проверката, Базата се заключва, но през деня като влизат работниците вътре да хранят животните, вратите са затворени, но не са заключени. Жалбоподателят не ги пуснал. Той е ловен водач. Проверката е била по сигнал на Ловно Рибарско Дружество, а жалбоподателят е отказал достъп до базата за интензивно стопанисване, в качеството си на ловен водач. На 05.01.2026г., в 16.30часа е съставен Констативен протокол Серия МК № 001501/05.01.2026г. от св. Ал. А., в качеството си на главен горски инспектор, в присъствието на св. З. А. – главен специалист горски инспектор, в който са описани обстоятелствата, във връзка с подаден сигнал за превоз на жив дивеч – дива свиня и пускането им в БИСД „К. л.“ от служители на ТП ДЛС „И.“, при опит за извършване на проверка по ЗЛОД в БИСД „К. л.“ - служител на ТП ДЛС „И.“ – Девин – Ив. Д. отказва да им предостави достъп за влизане в оградената площ на базата, с което възпрепятства извършването на проверка на автомобил Тойота Хайлукс, с рег. № ••••, шофирана от служител на ТП ДЛС „И.“ – М. Ч., който по-рано през деня не е спрял за проверка на подаден сигнал със стоп палка от служител на РДГ – Смолян, констатирано с констативен протокол серия МК № 001526/05.01.2026г. На 21.01.2026г., св. Ал. А. е съставил АУАН, серия МА, № 000530, в качеството си на главен горски инспектор при РДГ Смолян, на основание чл.197, т.13 ЗГ, в присъствието на св. З. А., за това, че на 05.01.2026г. жалбоподателят Ив. Д. е възпрепятствал изпълнението на служебните задължения на инж. Ал. А. – главен горски инспектор при РДГ – Смолян и св. З. А. – главен специалист горски инспектор, служител на РДГ – Смолян, имащи право на достъп до обекти, подлежащи на контрол, съгласно чл.197, т.1 ЗГ, а именно база за интензивно стопанисване на дивеча „К. л.“, земл. на гр. Д., местност „Ч.“, чрез отказ да отключи портала на оградената площ на базата, като извършил нарушение по чл.256, ал.1, във връзка с чл.197, т.1 ЗГ. Нарушението е установено с Констативен протокол Серия МК № 001501/05.01.2026г. АУАН е връчен на жалбоподателя на 21.01.2026г., в който е вписал, че имат устна заповед да не допускат хора в БИСД „Ч.“. На 27.01.2026г. в РДГ – Смолян е постъпило Възражение вх. № РДГ13-657/27.01.2026г. срещу съставения АУАН, поради нарушение на чл.42, т.4 ЗАНН, тъй като липсва индивидуализирано деяние и на доказателства на нарушението. На 10.03.2026г. от гл. юрисконсулт Г. Д. е изготвено до директора на РДГ – Смолян Становище вх. № РДГ13-1797/10.03.2026г., относно постъпило възражение с вх. № РДГ 13-657/27.01.2026 г. на РДГ - Смолян от Ив. Д. по преписка № РДГ13-493/21.01.2026 г. на РДГ – Смолян, с което възражението не е уважено. АУАН съдържат в текста си нарушение за възпрепятстване на изпълнението на служебните задължения на служители на РДГ Смолян, имащи право на достъп до обекти подлежащи на контрол, съгласно чл.197, точка 1 от Закона за горите чрез отказ да отключи портала на оградената площ на базата. Посочена е дата 05.01.2026 г. на извършване на нарушението и мястото - местност „Ч.“, входа на база за интензивно стопанисване на дивеча „К. л.“, землище на гр. Д.. Жалбоподателят притежава качеството "длъжностно лице", видно от трудов договор и длъжностна характеристика, което има служебни задължения по охрана на дивеча и рибата. От Трудов договор № 16/06.10.2023г., сключен между ЮЦДП ТП ДЛС И. като работодател и жалбоподателят като служител „водач ловен туризъм“ се установи, че от 09.10.2023г. е назначен на длъжността. От приложена длъжностна характеристика на длъжността „водач ловен туризъм“ в ТП ДЛС И., връчена на жалбоподателя, с акт за връчване от 01.10.2023г. се установиха, че има възложени основни функции и задължения да осъществява дейностите по стопанисване и опазване на дивеча в ТП ДЛС „И.”. Носи непосредствена отговорност за изпълнението на ловностопанските мероприятия. Извършва ежедневно подхранване на дивеча. Опазва и поддържа съществуващите материални бази и биотехнически съоръжения в района. Регулира числеността на хищниците (вредния дивеч) и скитащи кучета и активно участва в борбата с бракониерството. От Трудов договор № К-10/06.01.2026г., сключен между инж. Д. И. и ИАГ, се установи, че Д. И. към момента на издаване на НП (11.03.2026г.) е заемала длъжността „директор“ в РДГ – Смолян, считано от 06.01.2026г. до провеждане на конкурс. Със Заповед № К – 500/12.03.2026г., издадена от ИД на ИАГ трудовото правоотношение на инж. Д. И. на длъжността директор на РДГ - Смолян е прекратено, считано от 13.03.2026г. С Трудов договор № К-505/12.03.2026г., сключен между ИАГ и инж. Г. К., длъжността директор в РДГ – Смолян, считано от 13.03.2026г. е заета от инж. Г. К. до заемането и въз основа на конкурс. Със Заповед № СП -45/10.10.2024г. на директора на РДГ св. Ал. А., е назначен на длъжността „главен горски инспектор“ в РДГ - Смолян, считано от 14.10.2024г. От приложена „Длъжностна характеристика“ на длъжността „главен горски инспектор“, връчена от работодателя РДГ на св. Ал. А., на 14.10.2024г., р.V, т.12 се установи, че има пряко задължение да съставя актове за констатирани нарушения и за неизпълнение на задължения от длъжностни лица по ЗГ, ЗЛОД, ЗЗТ, ЗРА, ЗЛР, ЗБР, ЗОСИ и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. От приложена „Длъжностна характеристика“ на длъжността главен специалист „горски инспектор“, връчена от работодателя РДГ на св. З. А., на 01.03.2023г.., р.V, т.1 се установи, че има пряко задължение да упражнява контрол за установяване на нарушения на ЗГ и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи горско стопанската дейност. Има право на достъп до обектите, подлежащи на контрол по ЗГ. На 11.03.2026г., е издадено НП №4, въз основа на АУАН Серия МА № 000530/21.01.2026г., от инж. Д. И., в качеството си на директор на „Регионална Дирекция по Горите“ – Смолян против жалбоподателя, с месторабота ТП ДГС „И.“ – Девин, за това, че на 05.01.2026г., е възпрепятствал изпълнението на служебните задължения на инж. Ал. А. – главен горски инспектор при РДГ – Смолян и св. З. А. – главен специалист „горски инспектор“, служител на РДГ – Смолян, имащи право на достъп до обекти, подлежащи на контрол, съгласно чл.197, т.1 ЗГ, а именно база за интензивно стопанисване на дивеча „К. л.“, земл. на гр. Д., местност „Ч.“, чрез отказ да отключи портала на оградената площ на базата, с което е нарушил чл.256, ал.1, във връзка с чл.197, т.1 ЗГ, поради което на основание чл.275, ал.1, т.2 ЗГ му е наложена глоба в размер 153.39 евро, в левова равностойност 300.00 лева. Нарушението е извършено на 05.01.2026г., с място на извършване местност „Ч.“, входа на база за интензивно стопанисване на дивеча „К. л.“, землище Д.. АНО е отказал да приложи чл.28 ЗАНН, като е приел, че жалбоподателят, съгласно трудов договор и длъжностна характеристика има качеството на длъжностно лице, което е отегчаващо отговорността обстоятелство. При тези данни от фактическа страна, съдът прие, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл.275, ал.1, т.2 ЗГ и Заповед № РД49-171/23.05.2024г. на министъра на МЗХ за възлагане на правомощия на директорите на РДГ на административно наказващи органи по ЗГ. Приложената длъжностна характеристика за длъжността гл. специалист „главен горски инспектор“ в РДГ – Смолян установява компетентност на актосъставителя да съставя актове за нарушения по ЗГ. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ЗАНН, т.е актът е съставен на 21.01.2026г. за нарушение на 05.01.2026г., т.е в тримесечния срок от откриване на нарушителя и в едногодишен срок от извършване на нарушението. НП е съставено на 11.03.2026г., т.е в шестмесечния срок от съставяне на акта. Съгласно чл.197 ал.1, т.1 ЗГ „ Служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите: 1. имат право на достъп до съответната документация и до обектите, подлежащи на контрол по този закон. Съгласно чл.196, ал.1 ЗГ „Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, осъществяват контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти. Жалбоподателят има наложено наказание глоба, на основание чл.256, ал.1 ЗГ, че като физическо лице е, възпрепятствал изпълнението на служебни задължения на длъжностни лица по този закон и подзаконовите актове по прилагането му, ако деянието не съставлява престъпление. Съдът прие, че НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1, т.5 ЗАНН, поради бланкетното и непълно описание на изпълнителното деяние на нарушението. НП, препраща към съставения Констативен протокол серия МК № 001501/05.01.2026г., в който са изложени обстоятелства за започнала проверка, поради които служителите на РДГ (св. Ал. А. и св. З. А.) са имали основание да започнат проверка, в изпълнение на служебните им задължения, но тези обстоятелства не са изложени в АУАН и НП. Съ д ъ т прие, че обвинението е формулирано, при съществена непълнота на съдържанието на АУАН по чл.42, т.4 ЗАНН и НП по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, поради липса на описание на съществени обстоятелства относно приложения административно наказателен състав по чл.256, ал.1 ЗГ. Нарушението е описано „възпрепятства изпълнението на служебни задължения на длъжностни лица, имащи право на достъп до обекти, подлежащи на контрол“, без конкретни данни за задълженията, които са били възпрепятствани от жалбоподателя да изпълнят. В КП серия МК №001501/05.01.2026г. са описани обстоятелства за започнала проверка на МПС, което влязло БИСД, като жалбоподателят като не ги е допуснал е възпрепятствал проверка на това МПС. Тези обстоятелства не са изложени в АУАН и НП, поради което съдът не може да установи кои служебни задължения е възпрепятствал жалбоподателя като не е допуснал служителите на РДГ до място, подлежащо на контрол и какъв контрол е следвало да бъде извършен в базата. Приложения състав по чл.256, ал.1 ЗГ е за възпрепятстване изпълнението на служебни задължения на длъжностните лица, като не е предоставил достъп, а съставът по чл.261 ЗГ е за н е осигуряване на достъп на контролните органи, като двата състава са различни и за установяването им от фактическа страна, е необходимо пълно и ясно описание в АУАН и Н П . Липсата на пълно и ясно изложение на съставомерни обстоятелства от нарушението, винаги е съществено нарушение, тъй като съдът извършва проверка за законосъобразност в рамките на фактическите обстоятелства на обвинението, без да има компетентност да ги допълва, с установени в хода на съдебното следствие, относими към състава на нарушението факти и да ги приеме за установени, съответно да прецени съставомерно ли е извършеното нарушение от страна на жалбоподателя или не. В хода на съдебното следствие се събраха данни от показанията на свидетелите относно започнала проверка по сигнал за превоз на дива свиня , които не са посочени, в акта и в НП. Липсата на съществени елементи от състава на нарушението, ограничават възможността за установяването му по несъмнен начин. С разпоредбата на чл.53 ал.2 ЗАНН се допуска да се издаде НП, дори и да има нередовност в акта, стига да са установени нарушителят и неговата вина, но когато при издаването на НП са допуснати нарушения, ограничава щи правото на жалбоподателя да узнае нарушението, НП е незаконосъобразно. Жалбоподателят е с наложено административно наказание, на основание чл.256, ал.1 ЗГ „глоба 300 лева“, като физическо лице, което е възпрепятствало изпълнението на служебни задължения на длъжностните лица по този закон и подзаконовите актове по прилагането му, имащи право на достъп до обектите на контрол по чл.197, ал.1 ЗГ, но непредоставен достъп е състав по чл.261, ал.1 т.2 ЗГ. Съдът не би могъл да измени квалификацията на деянието, дадена от АНО, на основание чл.84 ЗАНН във връзка с чл.354, ал.2, т.2 НПК, тъй като при новата квалификация ще бъдат предявени нови фактически положения, свързани с неосигуряване на достъп до обект, подлежащ на контрол, което е друг състав по чл.261 ЗГ. Съдът не може да попълва фактите на обвинението, тъй като в производството по ЗАНН, съответно НПК не се допуска допълнително мотивиране на НП, а така също и извличане на фактите от свидетелските показания и писмените доказателства, когато те съставляват част от обективната съставомерност и изпълнителното деяние на нарушението. Установено е, че жалбоподателят е отказал да отключи портала на оградената площ на базата, но липсват данни за фактите, относно възпрепятстваните служебни задължения да служителите на РДГ – какви служебни задължения е трябвало да бъдат изпълнени от тях, които са налагали жалбоподателят да предостави достъп и в какво качество, жалбоподателят е имал задължение да предостави достъп, като субект на нарушението. При издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в съдържанието не са изложени, съгласно изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН , надлежно описание на всички обективни съставомерни признаци нарушението от фактическа страна. Приложена е административно наказателната норма на чл.256, ал.1 ЗГ, без да са описани кои служебни задължения са възпрепятствани, въз основа на кой закон или подзаконов нормативен акт, какъв контрол е следвало да бъде извършен в обекта, подлежащ на контрол и качеството на жалбоподателя, което е налагало да предостави достъп до обекта. В процесните АУАН и НП не са изложени фактически и правни обстоятелства относно задължението на жалбоподателя да предостави достъп и относно основанието за започналото изпълнение на служебните задължения от служителите на РДГ. Тази непълнота е неотстранима от съда и ограничава правото на жалбоподателя да разбере, че с действията си е възпрепятствал изпълнение на служебните им задължения. Съдът също е в невъзможност да осъществи проверка на тези съществени предпоставки за съставомерност на деянието. Няма процесуална възможност обективните съставомерни признаци на деянието да бъдат въведени за първи път като обвинение в съдебната фаза, тъй като наказаното лице се защитава само срещу фактите, в акта и НП. Допуснатото нарушение при описване на нарушението е съществено и има за последица фактическа необоснованост на административното обвинение, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Всяко нарушение на изискванията за индивидуализация на съставомерните признаци на извършеното нарушение, било то от фактическа или от правна страна, ограничават правото на защита, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление, и представлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на наказателното постановление. Съобразявайки изхода от спора, на основание чл.63д ал.1 и ал.2 ЗАНН, при направено възражение за прекомерност, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 50.00 евро, по договор за правна защита и съдействие, определено съгласно с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал.2, т.1, чл.14 ал.2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), което следа да бъде заплатено от РДГ, съгласно чл.22 ЗГ. Съдът извърши преценка на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя по договор за правна защита, съгласно чл.63д, ал.2 ЗАНН, която препраща към критериите по чл.36, ал.3 Закон за адвокатурата. Възнаграждението не е прекомерно, преценено според: 1. фактическата и правна сложност; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101, § 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съответно приетите с § 1а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) критерии за определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа: 1) размерът на наложената глоба, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, чл.14 ал.2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.; 2) конкретната "фактическа и правна сложност", според коефициента за вида дело в ПОНС (§1а, т.2); 3) видът и обема на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента. Предвид приетите критерии с §1а Н№1/09.07.2004г. за ВАР за осъщественото процесуално представителство, според размера на наложената глоба и конкретната фактическа и правна сложност на делото, заплатеното от жалбоподателя адв. възнаграждение в размер 50.00 евро, е съответно на критериите по §1а Наредба №1/09.07.2004г., във връзка с чл.36 Закон за адвокатурата, във връзка с чл.63д ал.2 ЗАНН, при едно съдебно заседание, според чл.18, ал.2, във връзка с чл.7 ал.2, във връзка с чл.14, ал.2 Наредба №1/09.07.2004г. В съдебната практика е възприето, че разноските за адвокатско възнаграждение могат да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска, но определящи са броят, естеството, сложността на поставените правни въпроси, факти и обстоятелства, които имат значение за неговото решаване (в този смисъл Определение №337/06.07.2017г. по ч. гр. д. № 2587/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; Определение № 4889 от 28.10.2025г. по гр. д. № 556/2025 г. на ВКС, I г. о. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че определеното по делото възнаграждение за адвокат, е обективно и справедливо. Действително, съгласно приетото с Решение на СЕС от 25.01.2024г., посочените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, сега възнаграждения за адвокатска работа, загл. изм. ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г., не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа, но най - вече според размера на наложеното наказание глоба и фактическата и правна сложност на делото, според отделеното време от адвоката за оказване на възложената на страната правна помощ и съдействие, поради което неоснователно е възражението за прекомерност по чл.63д, ал.2 ЗАНН. Съгласно чл.11, ал.2 Закон за въвеждане на еврото в Република България, в съответствие с чл.6 -9 Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13, Национален план за въвеждане на еврото в Република България, приет с РМС 665/25.09.2025г., считано от 01.01.2026г. всички стойности в лева се привеждат в евро, при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по този закон. Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.63 ЗАНН Девинският районен съд