Решение № 4465 от 29.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5911/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 3863 от 04.03.2024 г. по гр. д. № 49642/2023 г. Софийският районен съд е осъдил „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве” АД да заплати на „Дженерали Застраховане” АД сумата 14 243,01 лв., представляваща разликата между изплатеното от „Дженерали Застраховане” АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по преписка № 210928583, ведно с направените обичайни разноски по определяне на обезщетението, разходите за репатриране на л.а. „Пежо Рифтър“ и разходите за разоборудване и определяне на стойността на вредите по л.а. „Пежо Рифтър“, намалено със стойността на продадените останки от автомобила, и доброволно възстановената от „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве” АД сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата 1 439,98 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 21.10.2022 г. /датата, на която е изтекъл указаният в чл. 412, ал. 3 от ЗЗД 30 – дневен срок за доброволно погасяване на задължението/ до 03.09.2023 г. /датата, предхождаща датата на завеждане на исковата молба/, както и сумата 2 032,32 лв., представляваща общ размер на направените по делото разноски. Решението е обжалвано от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД като неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага се възражение, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в такъв размер. Изтъква се, че решението е неправилно в частта относно механизма на произшествието и вината за настъпването му. Съдът не бил отчел направеното от ответника възражение за съпричиняване, с което допуснал нарушение на процесуалния закон, доколкото изобщо не бил отчел поведението на водача, застрахован при ищцовото дружество, въпреки наличните доказателства за това. От събраните писмени и гласни доказателства било установено, че водачът на МПС „Пежо Рифтер“ е нарушил чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП като е предприел маневра „навлизане в съседно пътно платно“, с осъществяването на която до голяма степен е станал причина за настъпване на процесното произшествие. Излага се и възражение, че съдебно-техническата експертиза не давала категоричен отговор за точния механизъм на увреждане на МПС „Пежо Рифтър“. Вещото лице посочило само някаква предполагаема верига от събития, която би могла да доведе до процесното увреждане на автомобила, като при изготвянето на заключението вещото лице се водило единствено по исковата молба и по твърденията на ищцовата страна. С оглед на това въззивникът счита, че заключението не е следвало да се кредитира от съда в частта относно механизма на настъпване на произшествието. Не била доказана и причинноследствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните последици. Въззивникът счита, че при евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от съда справедливо обезщетение е следвало да бъде намалено наполовина. Иска се да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове, а в условията на евентуалност – да се намали размера на дължимото обезщетение при съобразяване с доказаното възражение за съпричиняване от една страна, а от друга – с доказаната прекомерност на претендираното обезщетение. С писмения си отговор въззиваемата страна „Дженерали застраховане“ АД оспорва възивната жалба. За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното: „Дженерали застраховане” АД е предявило срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД искове за заплащане на сумите /след допуснато увеличение на размера им/: 14243,01 лв., представляваща незаплатената част от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по преписка № 210928583, ведно направените разноски по определянето му и разходите за репатриране на автомобила; и сумата 1439,98 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2022 г. до датата, предхождаща датата на предявяване на иска – 03.09.2023 г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че на 26.08.2021 г. на път ІІІ-205, на около 1000 м. преди с. Ясеновец, е реализирано ПТП между л.а. „Фиат Дукато” с рег. № ••••••••, управляван от Б.Х.Н., и т.а. „Пежо Рифтер“ с рег. № ••••••••, собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД и управляван от С.П.П.. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на л.а. „Фиат Дукато” – Б.Х.Н., който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост губи управлението на автомобила, навлиза в пътното платно за насрещно движение и удря насрещно движещия се в това платно т.а. „Пежо Рифтер“. Вследствие на удара т.а. „Пежо Рифтер“ се отклонява, напуска пътя и се обръща в канавката, преминаваща покрай пътя. Твърди се, че в резултат на това ПТП на застрахования при ищеца по застраховка „Каско” с полица № 0320210111007380 т.а. „Пежо Рифтер” били нанесени материални щети. За описаното ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 26.08.2021 г. от длъжностно лице от ОДМВР – гр. Разград. Гражданската отговорност на водача на л.а. „Фиат Дукато” била застрахована в ответното дружество. След настъпилото ПТП увреденият автомобил не можел да си движи на собствен ход и му била оказана пътна помощ от „Europ Assistance Magyarorszag“ Kft, като автомобилът бил изваден от канавката и транспортиран първоначално от местопроизшествието до КАТ, а след това от КАТ до автосервиз „София Франс Ауто – Русе“ ЕАД. За извършените услуги от „Europ Assistance Magyarorszag“ Kft била представена фактура № EAHUSN004715/22 от 04.04.2022 г. на обща стойност 52097,52 лв., ведно със справка за обслужените автомобили. В справката били включени разходите за репатриране на автомобила, възлизащи на общата сума от 244 лв. На 21.04.2022 г. „Дженерали застраховане“ АД изплатило на Europ Assistance Magyarorszag“ Kftсумата от 52097,52 лв., дължима по горепосочената фактура. На основание сключената застраховка „Каско на МПС” за т.а. „Пежо Рифтър“ пред ищцовото дружество постъпило искане за заплащане на застрахователно обезщетение за възстановяване на щетите по него, по което искане била образувана ликвидационна преписка № 210928583. След извършени огледи на увредения автомобил били изготвени опис-заключения на щетите, въз основа на което била изготвена експертна оценка на разходите за възстановяване на тези щети, възлизаща на сумата 47680 лв. – съгласно издадена проформа фактура от автосервиза „София Франс Ауто – Русе“ ЕАД, в който автомобилът бил разглобен. Тъй като размерът на ремонта съгласно изготвената експертна оценка надхвърлял 70% от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, щетата по преписката била квалифицирана като „икономически тотал”. Ремонтът на автомобила бил икономически нецелесъобразен и без гаранция за техническа възможност за цялостното му възстановяване до предхождащото ПТП негово състояние и годност за нормална и безопасна употреба. За разоборудването на автомобила, огледа и определяне на стойността на вредите „София Франс Ауто – Русе“ ЕАД издало фактура № 43905/03.12.2021 г. на стойност 312 лв., която сума била изплатена от ищеца на този сервиз на 20.12.2021 г. За възстановяване на уврежданията по процесния автомобил било определено обезщетение в размер на 45820,13 лв., представляващо застрахователната сума по процесния договор в размер на 46376,13 лв., намалена с изплатените от „Дженерали Застраховане“ АД разходи за разоборудване и определяне на стойността на вредите в размер на 312 лв. и разходите за репатриране в размер на 244 лв. Ищецът твърди, че на 09.02.2022 г. изплатил на собственика на увредения автомобил сумата 45820,13 лв., представляваща определеното застрахователно обезщетение по преписката, като дружеството реализирало и обичайни разноски в размер на 15 лв. за ликвидацията по преписката. Твърди се, че въз основа на надлежно упълномощаване от „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД ищецът успял да продаде останките от процесното МПС за сумата от 5300 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу ответника – застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на л.а. „Фиат Дуката”, на основание чл. 411 от КЗ, за сумата 41091,13 лв., представляваща сбор от: изплатеното застрахователно обезщетение, намалено със стойността на продадените останки от автомобила, в размер на 40520,13 лв.; разходите за пътна помощ в размер на 244 лв.; разходите за разоборудване на автомобила и определяне стойността на вредите в размер на 312 лв.; обичайните разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв. Ищецът изпратил до ответника на 19.09.2022 г. писмо с регресна покана за заплащане на задължението му по преписка № 210928583, получена от ответника на 20.09.2022 г. Ответникът възстановил на ищеца само сумата от 26848,12 лв., а останалата част от претенцията в размер на 14243,01 лв. не била заплатена. С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не всички увреждания върху процесното МПС са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на твърдяното ПТП. Излага възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Сочи, че констатираните вреди обуславят квалифициране на щетата като „тотална“ по смисъла на чл. 390 от КЗ. Изтъква, че с изплатената от него на ищеца сума от 26848,12 лв. е погасено задължението, тъй като тази сума е изчислена като от действителната сума на увреденото МПС в размер на 38354,46 лв., определена съгласно приложение № 2 на чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 за задължителното застраховане, е приспадната 70 % съгласно чл. 390 от КЗ. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ – суброгационна претенция на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност”, за платеното обезщетение на увреденото лице, ведно с направените разходи и ликвидационни разноски, както и за заплащане на обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от изтичане на срока по чл. 412, ал. 3 от КЗ до предявяване на иска. Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. За да бъде уважен иска по чл. 411 от КЗ срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата, ищецът следва да докаже: наличието на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увредения; валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника за управлявания от виновния водач автомобил; възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД – противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; плащане от ищеца - застраховател в полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди. Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е вторично, функционално обусловено от задължението на застрахования да обезщети вредите на увреденото лице, т.е. застрахователят дължи обезщетение само доколкото застрахованият има задължение към претърпялото вреди лице за обезщетяване на тези вреди. В първоинстанционното производство са отделени като безспорни и ненуждаещи от доказване следните обстоятелства: наличието на действащ към датата на твърдяното ПТП договор за застраховка „Каско на МПС” между ищеца и собственика на т.а. „Пежо Рифтер“ с рег. № ••••••••; наличието на действащ към този момент договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество за л.а. „Фиат Дуката“ с рег. № ••••••••; заплащането от ищеца на посочените в исковата молба суми на посочените лица; изплащането от ответника на ищеца на сумата 26848,12 лв. по предявената срещу него регресна претенция по преписка по щета № 210928583. Не е спорно също, че на 26.08.2021 г. на път ІІІ- 205 е настъпило ПТП между посочените пътни превозни средства. Механизмът на настъпване на произшествието, причините за това и поведението на двамата водачи се установяват от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 189/26.08.2021 г., въз основа на който е било образувано досъдебно производство, постановление от 19.11.2021 г. на РП-Разград за прекратяване на наказателното производство по ДП № 330 ЗМ-133/2021 г. на ОД на МВР – Разград, документите, съдържащи се в приложената преписка № 210928583 на ищцовото дружество, и заключението на съдебна автотехническа експертиза. В съдържащата се в протокола за ПТП схема на произшествието е отразено движението на двамата участвали в ПТП водачи, посоката им на движение и мястото на настъпване на удара между тях – в платното, в което се е движел застрахования при ищеца автомобил „Пежо Рифтер“. Съгласно приетото заключение на САТЕ механизмът на настъпване на ПТП е следният: Водачът на л.а. „Фиат Дукато“ при движение по траектория десен завой, вследствие несъобразена скорост, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с правомерно движещия се т.а. „Пежо Рифтер“. Вещото лице е направило категоричен извод, че причина за настъпване на ПТП е движението с несъобразена скорост от страна на водача на л.а. „Фиат Дукато“. Следва да се има предвид, че в отговора на исковата молба ответникът не е направил никакви конкретни възражения срещу твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, нито срещу твърдението за виновното причиняване на ПТП от водача на застрахования при него автомобил. Ответникът не е оспорил и представения с исковата молба протокол за ПТП. Изложените от ответника възражения са само относно размера на претендиранато обезщетение. Същият не е изложил и възражение за съпричиняване на вредите от поведението на застрахования при ищеца водач. Такива възражения е направил за пръв път едва с въззивната си жалба, поради което същите не следва да се разглеждат. С оглед на горното следва да се приеме за установено по делото, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по описания в исковата молба механизъм по вина на водача на застрахованото при ответника МПС, който е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и с това е причинил процесното произшествие. Категоричен извод в този смисъл е направен от вещото лице по приетото заключение на САТЕ, което заключение не е било оспорено от ответника. Установено е от горепосочените доказателства, че в резултат на настъпилото ПТП са причинени щети по застрахованото при ищеца МПС. С оглед на горното са налице са всички предпоставки за възникване на суброгационното право на ищеца срещу ответника по чл. 411, ал. 1 от КЗ. Както бе посочено, ответникът не е направил своевременно възражение за съпричиняване на вредите от поведението на водача на застрахованото при ищеца превозно средство. В събраните по делото доказателства не са налице и данни за нарушаване от страна на водача на т.а. „Пежо Рифтер“” на правила за движение по пътищата, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Размерът на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” към встъпилия в правата на застрахования водач по застраховка „Каско” застраховател е в рамките на вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП - до размера на платеното от последния обезщетение и разноските, направени за неговото определяне. Така ответникът дължи заплащане на стойността на реалните разходи за възстановяване на щетите, която стойност подлежи на доказване от ищеца по предявения иск по чл. 411, ал. 1 от КЗ. Размерът на обезщетението се съизмерява с размера на действителната стойност на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2, съответно чл. 499, ал. 2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието т. е. по пазарната цена, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН. Размерът на дължимото в случая застрахователно обезщетение е установен от приетото заключението на САТЕ, което заключение не е оспорено от ответника. Според заключението стойността на разходите за необходимия ремонт на т.а. „Пежо Рифтер“ възлиза на сумата 47680,43 лв. – съгласно издадената от „София Франс Ауто – Русе“ ЕАД проформа фактура /л. 68-71 от делото/. Експертът е направил извод, че всички описани в проформа фактурата и в опис-заключението от застрахователната преписка като увредени части от автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че всички описани в тези документи ремонтно-възстановителни дейности за необходими за отстраняване на вредите по процесния автомобил. Посочените в проформа фактурата стойности на необходимите за възстановяване части на автомобила са съответни на пазарните цени на тези части и ремонтно-възстановителни работи. Според експерта действителната пазарна стойност на процесното МПС към датата на ПТП е в размер на 46376,13 лв. След съпоставка на стойността на разходите на необходимия ремонт на автомобила и действителната му стойност, обоснован е извод, че е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. При тотална щета на обезщетяване подлежи действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие - след приспадане на стойността на годните за употреба части на автомобила. След приспадане на реализираните според твърденията на ищеца запазени части от автомобила в общ размер на 5300 лв., вещото лице е направило извод, че размерът на дължимото обезщетение възлиза на сумата 41076,13 лв. Тук е мястото да се посочи, че ответникът не е въвел конкретни възражения относно частите на автомобила, които могат да бъдат запазени и съответно да се приспаднат от стойността на обезщетението. Същият е направил в отговора на исковата молба само общо възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Ответникът не е оспорил и представените с исковата молба доказателства за приетата от застрахователя остатъчна стойност на автомобила, не е оспорил и заключението на САТЕ. Установено е, че ищецът е заплатил обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 40 520,13 лв. Тази сума, ведно с направените от ищеца разходи за пътна помощ /в размер на 244 лв./ и разходи за разоборудване на автомобила и определяне на стойността на вредите /в размер на 312 лв./, както и обичайните разноски за определяне на обезщетението /в размер на 15 лв./, или общо сумата 41 091,13 лв. се дължи от ответника по предявената срещу него регресна претенция. Установено е, че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 26 848,12 лв. по процесната щета, поради което остава дължима от него сума от 14 243,01 лв. – равна на исковата сума, с оглед на което предявеният иск по чл. 411 от КЗ е основателен. Върху посочената сума ответникът дължи лихва за забава в размер на законната лихва от изтичане на срока по чл. 412, ал. 3 от КЗ /30 дни от предявяване на регресната претенция/ - 21.10.2022 г. до датата, предхождаща датата на предявяване на иска - 04.09.2023 г. Размерът на лихвата за забава, изчислен посредством автоматизираната изчислителна система, възлиза на сумата 1445,24 лв.. Предявеният от ищеца размер на обезщетението за забава е по-нисък, поради което акцесорният иск е основателен в предявения му размер от 1439,98 лв. Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като настоящата инстанция препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК. При този изход на делото и направеното от въззиваемия искане, въззивникът следва да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро /= 200 лв./. Воден от горното, Софийски градски съд