Решение № 172 от 24.9.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 603/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 888674-F868314 от 15.05.2026 година на Началник на Отдел „Оперативн и дейности” – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” (ГДФК) на Националната агенция за приходите (НАП), с което на „ЖД СПОРТ” ЕООД с ЕИК 202719128, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„Княз Борис I” № 9, област Хасково, със съдебен адрес: град Хасково, ул.„Хан Кубрат” № 8, етаж 4, офис № 20, чрез адвокат В. Л., представлявано от управителя Петя Г.а Гадьова, за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 556,46 евро. Дружеството-жалбоподател чрез пълномощника си – адвокат В. Л., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – следвало да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН, не били ясни доказателствата, не били ясни критериите за преценка на обективните икономически фактори, само декларативно било посочено че търговецът не бил представил доказателства за наличие на обективни икономически фактори за повишение на цените на предоставяните услуги, преценката на органа не била всестранна, а била ограничена до три периода преди датата на деянието, наказанието било непропорционално и несъразмерно спрямо тежестта на деянието, игнорирани били доказателства, представени от жалбоподателя, нарушен бил чл. 18 от ЗАНН и т.н. Алтернативно от Съда се иска да отмени НП като предупреди дружеството-жалбоподател за последствията при извършване на друго нарушение от същия вид в едногодишен срок от влизане в сила на Съдебния акт. Претендират се разноски по делото. В съдебната фаза дружеството-жалбоподател, редовно призовани, не изпращат представител. За тях се явява адвокат В. Л., който пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата. Не е представен Списък на разноските. Сочи се, че претендираното юрисконсултско възнаграждение от страна на Административнонаказващия орган (АНО) е в завишен размер. В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства. АНО и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) - Началникът на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК на НАП, редовно призован на посочения съдебен адрес: град Пловдив, ул.„Скопие” № 106, не се явява, но изпраща представител – Старши юрисконсулт Станимира Хаджииванова, която в Писмени бележки сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му, както и че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото в размер на 97,15 евро за юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност мотивирано възразява за прекомерност по отношение на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представен е Списък на разноските. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: На 08.01.2026 година в 11.15 часа е извършена от служители по приходите на НАП (Т. Г. А. и Т.Г.Ч.) проверка във връзка с осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените, в обект за физическа култура и спорт, находящ се в град Свиленград, ул.„Отец Паисий” № 28, област Хасково, стопанисван от дружеството-жалбоподател въз основа на Договор за наем, сключен със СУ „Д-р Петър Берон” за срок от 3 години, считано от 29.09.2026 година и наемна годишна цена 6 284,63 лв. без ДДС и представляващ фитнес зала от 200 кв.м., разположена в помещение от избен етаж в четириетажна монолитна сграда на СУ „Д-р Петър Берон”. При извършването на проверката, на място присъства управителят на дружеството-жалбоподател П. Г.. В хода на проверката е установено, че обектът е в работен режим, с работно време от 14.00 часа до 21.00 часа за дните от понеделник до неделя, без почивен ден. Констатирани са следните цени на предлаганите услуги в обекта: тренировка 3,07 евро (6 лв.), тренировка с инструктор 6,14 евро (12 лв.), месечна карта 30,68 евро (60 лв.), ученическа карта 26,08 евро (51 лв.), карта с инструктор 80,27 евро (157 лв.) и тренировъчна програма 30,68 евро (60 лв.). В обекта, дружеството разполага с фискално устройство модел „DATECS DP-150” с индивидуален номер на фискалното устройство (ФУ) DТ772198, представен е и Договор за сервизно обслужване на ФУ, валиден до 14.03.2026 година. За констатираното е изготвен Протокол за извършена проверка със серия АА и с № 0193204 от дата 08.01.2026 година (представен и в четим вид), приет като писмено доказателство, в присъствието на управителя на проверявания обект, който и работи в обекта. Към Протокола са приложени Дневен отчет, Съкратен отчет, Опис на паричните средства в касата и разпечатка КЛЕН от ФУ и Обяснение на управителя на дружествотожалбоподател, в което е посочено, че за периода от 11.08.2025 година до 31.12.2025 година няма увеличение на цените на предлаганите услуги и че от 01.01.2026 година поради увеличение на наема за ползване на залата има минимално увеличение на цените. Проверката приключва около 12.30 часа. Връчена е Покана с изх.№ Х55-30-666/08.01.2026 година на управителя на дружеството-жалбоподател относно информация за продажните цени на предлаганите услуги в обекта за дати: 11.08.2025 година, 11.10.2025 година, 11.12.2025 година и 08.01.2026 година, разпечатка КЛЕН за всяка услуги за съответната дата, от която да е видна цената за услугата за съответната дата. На базата на наличните документи и след достигнат от контролните органи извод, че „ЖД СПОРТ” ЕООД е повишило необосновано цените на предлаганите услуги в обекта към 08.01.2026 година и за нарушение на разпоредбите на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ , в кръга на службата си, Т. Г. А. – Инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК при Централно управление (ЦУ) на НАП, офис Хасково, съставя против дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия AN и с № F868314 от 24.01.2026 година. Това процесуално действие извършва и с участието на колегите си С. Г. С. и М. Н. М. и в присъствието на управителя на дружеството-нарушител – Петя Г.а Гадьова. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическите нарушения, както и на обстоятелствата по извършването им, като препраща към Протокола за извършена проверка със серия АА и с № 0193204 от дата 08.01.2026 година. Посочено е, че нарушенията са извършени на 08.01.2026 година и че мястото е търговски обект за физическа култура и спорт, находящ се в град Свиленград, ул.„Отец Паисий” № 28, област Хасково, стопанисван от дружеството-жалбоподател. А досежно квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на представителя на дружеството-нарушител – управителя П. Г., която в графата, касаеща възражения вписва, че ще подаде такива. Срещу съставения АУАН, в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от него, осъществено на дата 24.01.2026 година, според отбелязването в приложената Разписка, е постъпило от представляващия дружеството-нарушител – П. Г., Възражение с вх.№ 55-26- 351/28.01.2026 година, с което се сочи, че увеличението на цените на предлаганите услуги се дължало на увеличение на наема, годишната инфлация, закупуване на фитнес уреди (за да са конкурентноспособни и поради бързото изхабяване) и увеличението на цената на ел.енергията. Към Възражението са приложени съответните документи, свързани с твърденията, навадени с него. Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК на НАП , издава процесното НП № 888674-F868314 от 15.05.2026 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията, дадена от контролния орган – чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, като препраща към Протокол за извършена проверка със серия АА и с № 0193204 от дата 08.01.2026 година и налага на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 556,46 евро за нарушението, свързано с предоставяната услуга Тренировка, при която увеличението на цената е от 5 лв. с ДДС към 11.12.2025 година на 6 лв. с ДДС към 08.01.2026 година, т.е. с 20 %. НП е редовно връчено на законния представител на дружествотожалбоподател – управителя П. Г., на 22.05.2026 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана с посочване на имената и качеството на лицето, получило документа (в същия смисъл е и изявлението, направено в Жалбата). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател е увеличило цените на предоставяните услуги - тренировка, тренировка с инструктор, месечна карта, ученическа карта и карта с инструктор, необосновано от обективни икономически фактори - нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, но АНО налага административно наказание на основание чл. 59, ал. 5, т. 6, вр.ал. 1, т. 6 от ЗВЕРБ на нарушителя само за първото от констатираните общо пет нарушения, тъй като намира това за целесъобразно. Съгласно чл. 55, ал. 3, вр.чл. 60, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 3 от ЗВЕРБ , АУАН по този закон се съставят от длъжностни лица (органите по приходите), оправомощени от Изпълнителния директор на НАП, а НП се издават от Изпълнителния директор на НАП или от оправомощени от него длъжностни лица. Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗВЕРБ се доказва от приет ата по делото Заповед № З-ОПР-30- 1/13.01.2026 година на Изпълнителния директор на НАП и вземайки предвид факта, че Т. Г. А. заема длъжността „Инспектор по приходите” в отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК при ЦУ на НАП”, офис Хасково. Видно от цитираната Заповед, приета като доказателство по делото, Началниците на отдели „Оперативни дейности”, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК на НАП, имат право да издават НП за нарушения, регламентирани в чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ. Служебно известно е и персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП, като в тази насока са представени и писмени доказателства, т.е. Мария Йосифова Радулска се явява носител на санкционна власт, делегирана й в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗВЕРБ – Изпълнителния директор на НАП по надлежния ред с административен акт - Заповед. Налична са по делото Справка от Търговския регистър относно актуалното съС.ие на дружеството-жалбоподател, Квитанция за платена вода и ел.енергия, Фактура за платен наем, Договор за наем, ведно със Заповед за анексиране, Договор за покупко-продажба на фитнес уред, ведно с Приемопредавателен протокол и др. Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприетата от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 08.09.2026 година свидетели Т. Г. А. и С. Г. С.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Т. А. и С. С., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на показанията на всички посочени свидетели не се намериха. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с НАП, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Посоченото е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду показанията на посочените двама свидетели (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на тези двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от дружествотожалбоподател, с оглед установения факт, че е налице увеличение цената на предоставяната услуга тренировка, необосновано от обективни икономически фактори. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Кредитираха се и допълнително представените документи, тъй като не са в противоречие с тези, на който Съдът дава вяра. Изложеното в частта относно извода за необосновано с въздействието на икономически фактори увеличение на цените не касае факти, а преценка, поради което не следва да бъде подлагана на анализ откъм достоверност, а по същество. Въпросът дали това увеличение е обосновано от обективни икономически фактори е въпрос по същество на спора, който ще бъде разгледан по-долу. Поради това, по аргумент от чл. 305, ал. 3, изречение второ от НПК, Съдът намира, че не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници. Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи: Преценена по същество, Жалбата е неоснователна. При разглеждане на дела по о бжалвани НП, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. процесуалния му представител - аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр.чл. 84 от ЗАНН. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград (видно от оригинала на Жалбата с поставен на нея вх.рег.№ 4786 от 02.06.2026 година от служител на Районен съд – Свиленград), срещу подлежащ на съдебно обжалване административнонаказателен акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП, т.е. наказаното лице, което единствено чрез право на Жалба, за да може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) – пълномощник с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект. На основание чл. 79б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Имуществена санкция не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 6225 от 14.07.2026 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете, водещи до отмяна на НП. Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. При издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Видно е в конкретния случай, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на дружеството-жалбоподател, като независимо от изложеното АНО се е произнесъл в НП по така направеното Възражение като е посочил, че последното е неоснователно като се е и мотивирал. Спазени са предвидената форма и процесуален ред като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена. Действително в АУАН не са посочени личните адреси на свидетелите по Акта М. и С., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите им имена, дата на раждане и адреса им по месторабота, е налице пълно индивидуализиране на посочените лица и не е наличен проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност, респ. призоваването им в съдебно заседание. От друга страна констатирания пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 55, ал. 3, вр.чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗВЕРБ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 55, ал. 3, вр.чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗВЕРБ. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от Изпълнителния директор на НАП. Видно от т. 2, б. „а” от Заповед № З-ОПР-30-1/13.01.2026 година на Изпълнителния директор на НАП, е налице оправомощаване в полза на органите по приходите в отдели „Оперативни дейности” в Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК в ЦУ на НАП. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 24.01.2026 година актосъставителят Т. Г. А. е заемал длъжността „Инспектор по приходите” в отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК при ЦУ на НАП”, офис Хасково (в този смисъл е и изявлението на свидетеля А., направено в открито съдебно заседание, проведено на 08.09.2026 година). Предвид изложеното актосъставителят Т. А. безспорно се явява орган по приходите, който има правомощията да съставя АУАН по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Лицето, подписало НП – Мария Йосифова Радулска, е заемала към момента на издаването му длъжността „Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК на НАП”, чиято материална компетентност да издава НП за нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ се доказва от приетата по делото № З-ОПР-30-1/13.01.202 6 година на Изпълнителния директор на НАП, т.е. тя се явява носител на санкционна власт, делегирана й в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗВЕРБ – Изпълнителния директор на НАП по надлежния ред с административен акт - Заповед и деянието е извършено в зоната на отговорност на ТД на НАП - Пловдив. Фактът, че при посочване на приложената санкционна норма, наказващият орган я е посочил по следния начин: чл. 59, ал. 5, т. 6, вр.чл. 59, ал. 1, т. 6 от ЗВЕРБ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказаното лице, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил). Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение – констатираното нарушение е достатъчно точно описано в НП и не е налице неяснота, която по някакъв начин да е ограничила правото на защита на дружеството-жалбоподател, поради което не се стига до неразбиране от страна на последното за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на дружеството-жалбоподател противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова). Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по отношение на посоченото нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ , в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Т.е. за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: 1./ да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 08.08.2025 година до 08.08.2026 година и 2./ това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. По силата на чл. 59, ал. 1, т. 6 от ЗВЕРБ, който извърши или допусне извършване на нарушение на член 15, ал. 4, се наказва с Глоба от 1 000 лв. до 10 000 лв., а според чл. 59, ал. 5, т. 6 от същия закон за нарушение от юридически лица и еднолични търговци по ал. 1, т. 6 се налага Имуществена санкция в размер от 5 000 лв. до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 лв. до 200 000 лв.; размерът се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението. Следователно, деянието, за което е наложена Имуществена санкция на „ЖД СПОРТ” ЕООД е обявено от закона за наказуемо с административна санкция. Нарушението на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е съставомерно само при сравнение между две цени, което безспорно е направено от страна на АНО. Без тази съпоставка нарушението е обективно неустановимо. Промяната на цената от своя страна е действие, което се извършва вътре в търговския обект, извън обсега на контролната дейност и не задължава търговеца да документира точната дата и час на тази промяна, поради което Съдът приема, че е обективно невъзможно да се определи дата на нарушението различна от датата на проверката. В тази връзка следва да се отбележи, че са налице ясни твърдения към коя дата е извършена проверката и какви нива на цените са констатирани на тази дата – 08.01.2026 година. Твърденията ясно сочат, че именно на посочената от актосъставителя дата, е налична въведена и настъпила промяна на цените на констатираните нива и те са били факт и действащи, налице е съпоставка с предходен период, очертан от няколко други дати, като макар и да липсват твърдения за времевите рамки на периода на двойно обозначаване на цените, то той е нормативно установен в ЗВЕРБ и този пропуск не влече след себе си порок в съдържанието на акта, който да бъде характеризиран като процесуално нарушение, попадащо в категорията на съществените. Налице е пълно описание на съставомерната деятелност от гледна точка обективните признаци, включени в състава на нарушение, които ще бъдат анализирани в изложението по същество, а това описание е подведено под относимата правна квалификация. От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в Акта и НП, проверени от Съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че „ЖД СПОРТ” ЕООД, като субект, стопанисващ процесния обект, се явява търговец, предлагащ услуги на потребители, оттам - адресат на задължението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, а датата на извършване на проверката попада в периода на двойно обозначаване. Основният правен въпрос, на който Съдът следва да отговори, за да прецени основателността на Жалбата, е дали това повишение в цената на предлаганата услуга Тринировка е обосновано от обективни икономически фактори. За да прецени доколко увеличението на цената е обосновано, Съдът намира, че трябва да изследва дали за търговеца са настъпили промени в разходите в такъв размер, че да обусловят повишаването на крайната цена на предлаганата услуга Тренировка с подобен процент (20 %). Освен визираните по – горе предпоставки, за да бъде санкциониран за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ , е необходимо осъществяване от обективна страна от страна на търговеца и на останалите признаци, включени във фактическия състав на нарушението. Така наред с изискването нарушителят да има качеството търговец по смисъла на ТЗ, в това си качество следва да предлага стоки и/или услуги на лица, имащи пък качеството на потребители; да е налице увеличение на цените съпоставимо с предходен момент; да се констатира, че това увеличение на цените не почива на обективни икономически фактори, а на субективното усмотрение на търговеца, без да съществуват фактори с отношение към себестойността на стоката/услугата (аргумент от § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗВЕРБ) и оттам да се приеме, че при определяне на цените на предлаганите стоки и/или услуги е действал недобросъвестно и непрозрачно. Тези факти, освен, че са намерили отражение в съдържанието на Акта и НП, т.е. наказващият орган е взел отношение по тях, по същество ги е доказал по безспорен начин в хода на административнонаказателното производство и на съдебното следствие. В конкретния случай това е видно от обявените, но и въведени в действие цени на услугата Тренировка към датата на проверката и нейното обективно увеличение, еднократно с 20 на сто (20 %). Съгласно общите принципи, заложени в чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ , въвеждането на еврото не може да бъде основание за увеличаване на цените на стоките и услугите. Всяко увеличение, предприето в периода около преминаването към еврото, трябва да се базира на обективни икономически фактори, които са извън самия процес на превалутиране (при курс 1 EUR = 1,95583 BGN). В случая са представени доказателства от страна на дружествотожалбоподател с твърдение за наличие на обективни причини, възпрепятствали изпълнение на задължението му като търговец да формира цените си в периода на действие на изискването за двойно обозначаване п о ЗВЕРБ обосновано, но те не могат да бъдат приети за сериозен, основателен довод, изключващ отговорността. Увеличението на минималната работна заплата от 2025 година към 2026 година – от 550,66 евро на 660,20 евро е 12 %, респ. разходите за осигуровки с 12 %. Увеличението на водата съгласно Решение № Ц-36 от 19.12.2025 година на Комисията за енергийно и водно регулиране за Хасково (КЕВР) (, публикувано на интернет-сайта на КЕВР), включително Свиленград е 5,6 %. Посоченото не обосновават увеличение на цената на услугата Тренировка от 20 %, а за другите услуги - в диапазон от 4,66 % до 20 %. Фактът, че цените на посочените услуги са увеличени в диапазона от 4,66 % до 20 %, т.е. в един изключително широк диапазон, е подкрепа на изложеното за липса на обоснованост на увеличението и налага извода, че и при увеличение с 4,66 % дружеството пак би било на печалба. Цитираното в Жалбата Решение № Ц-25 от 01.07.2025 година на КВЕР, касае увеличение на електроенергията, но това увеличение е считано от 01.07.2025 година, т.е. то е ирелевантно за настоящия правен спор. Действително е налице увеличение на наема на фитнес залата с 5 % годишно (или с 26,19 лв. (13,38 евро), но наемните разходи не съставляват външни и независими от волята на дружеството-жалбоподател фактори, тъй като наемното отношение е договорно, т.е. на договаряне подлежи всеки един елемент от Договора за наем. Но дори да се приеме, че увеличението на наема попада като фактор в обхвата на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ, то това увеличение с 5 % не обяснява констатираното увеличение на предлаганите услуги в диапазона от 4,66 % до 20 %. Както вече бе посочено през 2026 година не е налице ръст на цената на електроенергията, респ. не е налице драстичен ръст на цената на водата, а представените документи, касаещи заплатена електроенергия и вода (Квитанции) касаят разходи за ползвана електроенергия и вода през 2025 година. Представените документи, касаещи закупуване на допълнително оборудване (силови финтес уреди, полиуретанови тежести и велоенергометър), също не налагат извод за увеличение на цените на предлаганите услуги, тъй като са закупени и получени (доставени) през месец Ноември 2025 година, а увеличението на предлаганата услуга/предлаганите услуги е от месец Януари 2026 година; отделно от това няма данни средствата за закупуването им да са от кредит или чрез други способи, които за в бъдеще да трябва да се изплащат, което навежда на мисълта, че средствата са от печалбата на дружеството. На следващо място посочената в Договора за покупко-продажба цена не се отличава със значителна стойност, поради което следва да се приеме като обичаен разход за всеки един фитнес, който поддържа фитнес уреди за тренировка. Видно от изложеното, Съдът намира, че нито едно от изложените обстоятелства самостоятелно не може да обуслови подобно драстично увеличение от 20 % в цената на предоставената услуга Тренировка. Съдът намира също така и че съобразени в тяхната съвкупност, тези обстоятелства отново не обуславят наличието на обективни икономически фактори, които да налагат такова увеличение в цената на предоставяната от дружеството-жалбоподател услуга Тренировка. Т.е. в случая увеличението на цената на услугата Т ренировка от 20 % не може да се приеме за обосновано, тъй като търговецът трябваше да докаже, че то съответства на икономическата стойност на предоставяната услуга. Действително са налице няколко промени в разходната част - увеличение на наема, на минималната работна заплата , на осигурителния доход и на водата; но това увеличение на разходната част/структура спрямо увеличението на цената на услугата Тренировка с 20 % е необосновано (диспропорционално) спрямо обективните икономически фактори, т.е. спрямо нарастването на преките разходи за труд, наем и вода. Иначе казано в хода на производството не бяха събрани доказателства, от които да се установи, че разходите на дружеството-жалбоподател са увеличени драстично, което да обуслови подобно повишаване на цената на предлаганата услуга Тренировка с 20 % (с 1/5). Официалният процент на инфлация според НСИ за 2025 година е 5 %. Принципно е възприето, че инфлацията представлява общо увеличение на цените на стоките и услугите, но не всички цени на стоки и услуги се увеличават автоматично със съответния инфлационен индекс, който е осреднен. Дори е възможно за част от стоките или услугите да има понижение, а за други повишение, с различни проценти спрямо средната инфлация. Сам по себе си обаче инфлационният индекс не е предпоставка за увеличение цената на услугата право пропорционално. Поради това инфлацията не е фактор, визиран в разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ . Тъй като съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ , прилаган в контекста на защитата на потребителите, търговецът носи доказателствената тежест да обоснове всяко увеличение, което в случая не бе сторено, поради което изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, както правилно деянието е квалифицирано от АНО. Ето защо и наведените в Жалбата възражения, касаещи неяснота на доказателствата и критериите за оценката им, както и игнориране на доказателства, представени от дружеството-жалбоподател, са неоснователни. Неоснователно е и другото наведено в Жалбата възражение, касаещо декларативно посочване, че търговецът не бил представил доказателства за обективни икономически фактори за повишаване на цените на предоставяните услуги, тъй като в НП точно, ясно и обосновано е посочено защо не се кредитират представените от дружеството-жалбоподател писмени доказателства и възражения, като тази преценка е идентична с тази на настоящия Съдебен състав. Неоснователно е и другото, наведено в Жалбата възражение, касаещо липса на всестранна преценка на АНО, тъй като била ограничена до три периода, защото наличието на обективни причини, които да възпрепятстват изпълнение на задължението търговецът да формира цените си обосновано касае периодът на действие на изискването за двойно обозначаване по ЗВЕРБ, т.е. от 08.08.2025 година до 08.08.2026 година (съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ) , а първата дата, за която е изискана информация от органите на приходите е 11.08.2025 година и такава информация е изискана до датата на проверката. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че дори и да има някаква неяснота във връзка с процесното нарушение в АУАН и в НП, то деянието е описано/удостоверено в Протокола за проверка, към чиито констатации препращат както актосъставителя, така и АНО. Подобно препращане не е недопустимо, тъй като в АНП е приложен този Протокол, т.е. той се явява част от административнонаказателното производство и дружеството-жалбоподател има възможност да се запознае с него. Т.е. в конкретния случай извършването на нарушението е документирано с Протокола за проверка, изготвен от двама Инспектори по приходите, като е п од п и с а н от управителя на дружеството-нарушител, стопанисващо търговския обект. Същият е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от ДР на НК, вр.чл. 84 от ЗАНН и съдържанието му не е оспорено, съответно – опровергано. Напротив, констатациите в него се подкрепят от приложените писмени доказателства. В подкрепа на изложеното е разпоредбата на чл. 50 от ДОПК, съгласно която Протоколите за извършена проверка от органите на НАП са годно доказателство за извършените от и пред него действия и изявления, и установените факти и обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН , когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко от тях. Или в ЗАНН е възприет принципа за наказуемост на дееца за толкова деяния, колкото е извършил и за толкова нарушения, колкото са установени съобразно с нарушените административноправни норми. За всяко нарушение се налага отделно наказание, като наложените наказания се изтърпяват отделно. В случая АНО е констатирал наличие на пет нарушения, но е наложил наказание само за първото нарушение – това, касаещо услугата Тренировка, като изрично е посочил, че за другите четири нарушения не налага наказания. Подобен начин на действие не е недопустимо съгласно посочената разпоредба на чл. 18 от ЗАНН. Ето защо наведеното в тази насока възражение в Жалбата е неоснователно. Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на ЕООД е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на предвидените в санкционните норми обстоятелства от обективна страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова- Грозева). Т.е. от субективна страна административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна такава и вината като субективен елемент не подлежи на установяване, както и не следва да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - с ъгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по тълк.н.д.№ 1/2005 година на ВКС, преценката „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на от ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. Напротив – въвеждането на еврото като официална валута в Република България и масовото спекулативно увеличаване на цените на предлаганите стоки и услуги на пазара се отразява значително върху личния бюджет на гражданите. Вярно е, че нарушението не ощетява пряко фиска, но по-сериозна последица оказва върху доверието на гражданите в институционалния интегритет на Европейския съюз, подравя усилията на Държавата и Съюза за защита на потребителите в периода на замяна и адаптация към новата валута и насърчава скептицизма на гражданите и създава условия за спекулативна и увреждаща потребителя промяна в цените. В конкретния случай, деянието е застрашило обществените отношения, свързани с нарушаване на потребителските права на потенциално неограничен кръг лица, както и за няколко отделни услуги (въпреки, че санкцията е само по отношение на едната услуга, необосновано завишена), поради което и следва да се приеме, че се касае за класически, а не за маловажен случай на нарушение. Процесното нарушение се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП. В този ред на мисли е неоснователно възражението, наведено в Жалбата в тази насока. ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението и правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗВЕРБ, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Както вече бе посочено съгласно чл. 59, ал. 1, т. 6 от ЗВЕРБ , който извърши или допусне извършване на нарушение на член 15, ал. 4, се наказва с Глоба от 1 000 лв. до 10 000 лв., а според чл. 59, ал. 5, т. 6 от същия закон за нарушение от юридически лица и еднолични търговци по ал. 1, т. 6 се налага Имуществена санкция в размер от 5 000 лв., равняващи се на 2 556,46 евро по курса съгласно ЗВЕРБ до 100 000 лв., равняващи се на 51 129,19 евро по курса съгласно ЗВЕРБ, а при повторно нарушение – от 10 000 лв. до 200 000 лв.; размерът се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението. Действително не е посочена конкретната хипотеза на чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ, отнасяща се до настоящия случай, а именно: предложение първо, но (както вече бе посочи) в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона минимален такъв. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид факта, че административната санкция е определена в минималния размер, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето й под този минимум. От друга страна, наложената административна санкция съобразно установения специален минимум се явява справедлива и съответстваща на извършеното нарушение, което е и най–благоприятният за санкционираното дружество режим, съответстващ и на събраните по делото доказателства. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за справедливо и съответстващо на извършеното нарушение, както и за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди дружеството-нарушител към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, юридически лица и еднолични търговци. Съгласно ЗВЕРБ след 01.01.2026 година официалната валута в страната е еврото, като след 01.02.2026 година допустимо е само плащането в евро. С оглед предвидената в закона Имуществена санкция в левове се дължи служебно и автоматично превалутиране (чл. 11 от ЗВЕРБ) при спазване на правилата за изчисляване по чл. 12, ал. 1 от закона. При разделяне на 5 000 лв. на официалния курс 1,95583 на еврото към лева (чл. 12, ал. 1 от закона) се получава 2 556,4594059 евро. При спазване на правилото за закръгляне до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая (чл. 13 от закона) се получава именно сумата, отразена НП - 2 556,46 евро. В този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че наложената санкция не е несправедлива, респ. непропорционална и несъразмерна предвид посочената вече завишена обществена опасност на деянието. В този ред на мисли цитираното в Жалбата Решение на Съда на Европейския съюз е ирелевантно, тъй като процесната санкция не е в абсолютен размер, а е определена в диапазона от 2 556,46 евро (5 000 лв.) до 51 129,19 евро (100 000 лв.) По разноските: По делото се констатираха действително направени разноски от страна на дружеството-жалбоподател в размер на 500 евро за адвокатски хонорар съобразно представеня Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 66,47 евро за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 66,47 евро. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 66,47 евро (130 лв.) до 97,15 евро (190 лв.). Не е налице правна и фактическа сложност на делото, изискваща специални и по-значими процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание, представяне на доказателства и на Писмени бележки с мотиви по същество, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. В този ред на мисли възражението на процесуалния представител на дружеството–жалбоподател за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски, е ирелевантно, тъй като разноските в полза на АНО се определят от Съда съгласно изричната разпоредба в тази насока на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. С оглед изхода на делото, искането на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав