Решение № 26 от 5.3.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 144/2024 г.

Обективно съединени искове с правно основание чл.327 от ТЗ вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Постъпила е искова молба от „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. София, обл. София, община Столична, р-н „Сердика“, ж.к. •••, представлявано от изпълнителния директор П. В. И. чрез процесуалните си представители – адв. Ю. Н. от САК и адв. С. Ц. от САК срещу „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, обл. Плевен, ж.к. •••, представлявано заедно от управителите Р. Л. К. и Г. С. И., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД за сумата от 938 390,16 лв. и с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 189 880,74 лв. В исковата молба се твърди, че ответникът „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД, ЕИК ••• е длъжник на ищеца, който не изпълнява своите задължения. Твърди се, че ищецът „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: ••• е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, което не разпределя печалба и което управлява и самостоятелно извършва дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци, наречено още „Организация по оползотворяване" по смисъла на § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Твърди се, че в качеството си на Организация по оползотворяване на 03.01.2022 г. ищецът е сключил тристранен Договор за разделно събиране, предварително третиране и рециклиране на отпадъци от опаковки от пластмаса, по силата на който „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД, в качеството си на Възложител, е възложил на трето за спора лице - „Център за рециклиране" ЕООД, ЕИК: ••• - Изпълнител по договора, да извършва събиране, предварително третиране, съхранение и предаване за рециклиране на отпадъци от опаковки от пластмаса на ответника по настоящото производство „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД в качеството на последния на Рециклираща инсталация или Купувач - чл. 1, ал. 1 от договора. По отношение на сключения договор, ищецът твърди следното: Длъжникът се е задължил да приема и да рециклира отпадъците от опаковки от пластмаса, предадени от Изпълнителя (третото лице за делото) от името на Възложителя (ищеца по делото) - чл. 1, ал. 2 от договора. Изрично страните са договорили, че отпадъците от опаковка от пластмаса са с код 15 01 02 - пластмасови опаковки и/или с код 19 12 04 - пластмаса и каучук - чл. 2 от договора. Страните са договорили количеството отпадъци от опаковки от пластмаса, което Изпълнителят се задължава да предаде, а ответникът да приеме и рециклира, да се договаря текущо между страните - чл. 3 от договора. Отпадъците от опаковките от пластмаса следва да се предават от Изпълнителя на длъжника на производствената площадка на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД с адрес: гр. Плевен, Западна индустриална зона, поземлен имот с идентификатор 56722.651.261 - чл. 4, ал. 1 от договора. Измерването на предадените от Изпълнителя на длъжника отпадъци се извършва на площадката на длъжника по чл. 4, ал. 1 от договора и с техническите средства на последния, като теглото се удостоверява със съставянето на кантарна бележка - чл. 4, ал. 2 от договора. Длъжникът се е задължил да заплаща на Изпълнителя (третата за спора страна) цената на получените отпадъци от опаковки от пластмаса съгласно условията на отделен договор, който е следвало да се сключи между ответника и Изпълнителя (третата за спора страна - „Център за рециклиране" ЕООД). Страните са се съгласили да изпълняват задълженията си по договора в съответствие с Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда и в съответствие с Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки по отношение на тази част от дейността си, касаеща областта на събиране за рециклиране на отпадъци от пластмасови опаковки, от рециклирането на които се получават суровини за производство на материали и предмети от пластмаси, предназначени за контакт с храни - чл. 7 от договора. Ответникът се е задължил да изпълнява задълженията си по договора като приема всички доставени от Възложителя чрез Изпълнителя пластмасови отпадъци, от рециклирането на които да се получават суровини за производство на материали и предмети от пластмаса, предназначени за контакт с храни - чл. 10 от договора. В качеството си на Организация по оползотворяване в договора е уговорена възможност за ищеца, като възложител по договора, да извършва контрол над дейността на Изпълнителя (третото за спора лице), както и на ответника „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД - чл. 15-17 от договора. Договорът е сключен за срок от една година, като при липса на писмено изявено желание за прекратяването му в срок до един месец преди изтичането на срока на договора, същият се продължава автоматично за още една година неограничен брой пъти без за това да е необходимо сключването на анекс- чл. 20 от договора. В исковата молба се твърди, че след сключването на договора, ищецът „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД е започнал да доставя директно на ответника „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД договорените между страните количества отпадъци от пластмаса, за което са съставяни необходимите кантарни бележки, удостоверяващи количествата доставени и предадени на ответника суровини, като са издавани и фактури за дължимите от ответника на ищеца суми. Твърди се, че в действителност, договорът предвижда предаването на стоките да се извършва от третото за спора лице - „Център за рециклиране" ЕООД, като крайният получател на суровините - „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД да ги заплаща именно на „Център за рециклиране" ЕООД. Твърди се, че практически, Организацията по оползотворяване „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД е извършвала и дейностите по доставка на договорените между страните количества, доколкото и Възложителят „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД и Изпълнителят по договора „Център за рециклиране" ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон (ТЗ) - П. В. И. е изпълнителен директор на „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД и едноличен собственик и управител на „Център за рециклиране" ЕООД, ЕИК •••. Ищецът твърди, че „Център за рециклиране" ЕООД и длъжникът „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД не са сключили договор, в който да уговорят начина на предаване на стоките, а такава договорка е направена и изпълнявана директно между страните по делото, като същият е извършвал доставките и същите са били приемани от ответника. Твърди, че е издавал съответните фактури, които са били заплащани от ответника в съответствие с така направената уговорка и съответно, страните се намират в трайни търговски взаимоотношения. Извършените от ищеца доставки на отпадък са подробно описани в исковата молба като дата, вид, количество, единична и обща цена, кантарни бележки и издадените фактури, както и подписаните приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предаденото количество. Същите са подробно посочени в приетия за окончателен доклад по делото. Ищецът твърди, че всички изброени и описани в исковата молба фактури са надлежно осчетоводени от него, което е видно от синтетичната хронологична ведомост, наименувана „Отворени позиции за клиенти" по партидата за длъжник „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД към 29.07.2024 г., като посочва, че издадените от него фактури са без начислено ДДС, доколкото същото следва да се начисли и да се заплати от самия купувач в съответствие с разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и именно поради тази причина не внася ДДС и не може да ползва данъчен кредит, т,е. няма пряка полза от осчетоводяването на фактурите, а изпълнява реално своите задължения по данъчното законодателство. Посочва, че осчетоводяването на фактурите в неговото счетоводство представлява пряко доказателство за дължимостта на претендираните суми, доколкото с осчетоводяването им формира допълнително задължения към фиска, с оглед увеличение на финансовия си резултат, съответно и увеличение на дължимия корпоративен данък. Ищецът твърди, че страните не са договорили изрично срок, в който да бъде извършено плащането на издаваните от него фактури, поради което сумите са били дължими в 14-дневен срок от издаването на съответната фактура съгласно чл. 303а, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ). Твърди, че тъй като длъжникът не е заплатил дължимите към него суми в определения срок и до датата на падежа, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислена законна лихва за забава върху всяка една неплатена сума по процесните фактури. В исковата молба са посочени подробно издадените фактури, като номер, дата на издаване, размер на сумата и размер на начислената законна лихва за забава. Същите са подробно посочени и в приетия за окончателен доклад по делото Ищецът твърди, че към 13.09.2024 г. длъжникът има непогасени задължения към него в общ размер на 1 128 270,90 лв., формирани, както следва: сумата от 938 390,16 лв., представляваща главница за незаплатените задължения на длъжника да заплати доставките на описаните фактури и сумата от 189 880,74 лв., представляваща законна лихва за забава върху задълженията по фактури от датите, следващи датите на падеж, до 13.09.2024 г. Ищецът посочва, че поради неплащането на сумите в законоустановените за това срокове е инициирал производство по обезпечение на настоящите искове, като на 14.08.2024 г. е входирал в компетентния Софийски градски съд молба за обезпечение на бъдещ иск, по която е било образувано частно гражданско дело № 9321/2024 г. по описа на Софийски градски съд и на 14.08.2024 г. е било постановено Определение № 12695, с което е допуснато исканото обезпечение. Въз основа на Определението, съдът е издал Обезпечителна заповед на 19.08.2024 г. Ищецът твърди, че до настоящия момент ответникът не е заплатил дължимите към него суми. Посочва, че всички изброени фактури са осчетоводени в счетоводството му, което представлява доказателство за действителността на извършените доставки, доколкото с осчетоводяването на фактурите ищецът „обременява" своето състояние, тъй като не ползва данъчен кредит, а в същото време увеличава финансовия си резултат. Посочва, че са представени и кантарни бележки, подписани между страните, с които се удостоверява предаването на фактурираното количество стоки. Ищецът посочва, че дейностите по търговия с отпадъци са строго регламентирани в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), като съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗУО лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци, както и лицата, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 и извършващи дейности по събиране и транспортиране и/или третиране на битови и/или строителни отпадъци, са длъжни да водят отчетни книги, заверени от компетентния орган за издаване на разрешението или регистрационния документ, а лицата, притежаващи комплексно разрешително от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършва дейността. Ето защо всеки един отпадък, доставен на ответника, следва да е вписан и в цитираната отчетна книга, поради което ще направим и доказателствено искане за нейното представяне. Посочва, че отчетните книги съдържат хронологична информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците и когато се изисква, предназначението, периодичността на събиране, начина на транспортиране и предвидените методи за третиране на отпадъците - чл. 44, ал. 2 от ЗУО, като ответникът следва да съхранява книгата за период от пет години назад - чл. 44, ал. 3 от ЗУО. Ищецът моли съда, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да осъди ответника „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: обл. Плевен, общ. Плевен, гр. Плевен, п.к. 5800, ж.к. •••, представлявано заедно от управителите Р. Л. К. и Г. С. И., да заплати на ищеца „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: Област София (столица), Община Столична, гр. София, п.к. 1233, р-н Сердика, ж.к. •••, представлявано от изпълнителния директор П. В. И. следните суми: 938 390,16 лв., представляваща главница, формирана от непогасените суми за доставените стоки, за които са издадени фактури, подробно посочени и 189 880,74 лв., представляваща законна лихва за забава върху посочените по-горе задължения по фактури от датите, следващи датите на падеж, до 13.09.2024 г., ведно със законната лихва за забавата върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 13.09.2024 г. до окончателното й изплащане. В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД, ЕИК •••, в който същият твърди, че никога не са договаряни количества, цена и не е сключен такъв отделен договор. Ответникът твърди, че в действителност, договорът предвижда предаването на стоките да се извършва от третото за спора лице - „Център за рециклиране" ЕООД, като крайният получател на суровините — „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД да ги заплаща именно на „Център за рециклиране" ЕООД. Заявява, че предявеният иск с правно основание чл.79. ал.1 от ЗЗД е недопустим. Посочва, че наличието на „свързани лица" по смисъла на хипотезите на §1, ал.1 и ал.2 от ТЗ, не е предвидена в закона възможност да се предявяват чужди права пред съд. Не е предвидено в закона право на вземане, респ. престация не на конкретния контрагент, а на свързаните му лица. Ответникът твърди, че Договорът от 03.01.2022 г. е между три страни, но това не прави същия тристранен, като посочва, че не броя на страните определя характера на сделката. Договорът материализира различни правоотношения между всяка от страните. От една страна, между възложителя и изпълнителя, които са и „свързани лица" е налице договор за мандат и договор за търговска продажба, а съгласно клаузата на чл.7 и чл.8 и на договор за обединение с обща цел между „свързаните лица". От друга страна, между рециклиращата инсталация и изпълнителя е налице договор за търговска продажба, но при липса на съществен елемент от фактическия състав - определяне на цената, съгласно чл.326 от Търговския закон. Съгласно чл.6 рециклиращата инсталация заплаща на изпълнителя цената на получените отпадъци от опаковки от пластмаса, съгласно условията на отделен договор, сключен между рециклиращата инсталация и изпълнителя. Ответникът твърди, че такъв договор не е сключван. Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че след сключването на договора, ищецът „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД е започнал да доставя директно на ответника „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД договорените между страните количества отпадъци от пластмаса. Твърди, че никога не са договаряни количества, нито цена за тези количества. Твърди, че в договора се е предвиждало предаването на стоките да се извършва от третото за спора лице - „Център за рециклиране" ЕООД, като крайният получател на суровините - „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД да ги заплаща именно на „Център за рециклиране" ЕООД. Твърди, че никога не е доставяла „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД - Организацията по оползотворяване. Ответникът твърди, че в приложените с исковата молба кантарни бележки и Протоколите изрично е записан „Център за рециклиране" ЕООД. Съгласно чл.5 от тристранния договор, ищецът следва да заплаща на свързаното си лице възнаграждение за услугата по събиране и доставка на отпадъците към ответника и в тази връзка стои въпроса на какво основание е правено това плащане от Възложителя към Изпълнителя, ако доставките са извършени от ищеца. Посочва, че ищецът е издавал съответните фактури, които са били заплащани от ответника в съответствие с така направената уговорка и съответно страните се намират в трайни търговски взаимоотношения. На следващо място, ответникът заявява, че в исковата молба, е посочено, че на 23.05.2022 г. ищецът е доставил на длъжника отпадък от PET с код на отпадъка— 19 12 04, количество 5260 кг. при единична цена от 1,8776 лв. и обща цена на доставеното количество в размер на 9 876,16 лв. без ДДС /ДДС не се дължи от доставчика поради обратното му начисляване на основание чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС/. За дължимата сума е издадена фактура № 1000000683/23.05.2022 г., като за отмереното и предадено на длъжника количество суровина е съставена кантарна бележка № 1744/23.05.2022 г., от която е видно, че на посочената дата е предадено нето тегло от 5260 кг. отпадък - прозрачен /бял/ PET c код 19 12 04 от фирма доставчик „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД на приемателя „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ ООД, гр. Плевен. Страните са подписали и приемо-предавателен протокол от 23.05.2022 г., удостоверяващ предаденото и описано по-горе общо количество отпадък от ищеца на длъжника. Ответникът твърди, че в приложените доказателства изрично пише, че доставката е от фирмата „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ" ЕООД, а не от „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД, за целите на „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, но е вписан доставчик „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ" ЕООД. Твърди, че така е посочено във всички кантарни бележки и приемо-предавателни. Ответникът оспорва посоченото в исковата молба, че от правна страна описаните по-горе сделки и приложените документи доказват наличието на трайни търговски взаимоотношения между страните, в които ищецът е действал в качеството му на Продавач, като е доставял по множество поръчки на ответника необходимите му суровини. Твърди, че никога не е давал поръчки, нито пък суровината му е била необходима. Ответникът оспорва посоченото в исковата молба, че от правна страна осчетоводяването на документи, съставени от осчетоводяващия ги доказва наличие на сделки. Оспорва, че при издаване на фактура за продажба се ползва данъчен кредит, като твърди, че напротив, начислява се данък върху добавената стойност и в случая, поради разпоредбата на чл.163а от ЗДДС издателят е освободен дори от това задължение. Оспорва, че с издаването на фактурите „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД е увеличило финансовия си резултат, като твърди, че напротив, издаването на фактурите е послужило за преливане на финансов ресурс към свързаното лице „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ" ЕООД, на което е заплащано за извършени услуги, съгласно чл.5 от приложения договор, за които с тази искова молба се твърди, че не са извършени. Според ответника, тъй като по закон „Организацията по оползотворяване" /ООп/ не разпределя печалба, се създават фиктивни за ООп разходи към свързаното лице „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ" ЕООД (декларирано в Търговския регистър и като действителен собственик на ООп), в което се формира печалбата, която то има право да разпределя към едноличния си собственик, явяващ се изпълнител директор на ООп и неин действителен собственик - физическо лице, съгласно вписването в ТР. Ответникът посочва, че получателят на стоки и услуги по Приложение 2, по които данъкът е изискуем от получателя, го внася ефективно. Тъй като доставките по Глава 19а от ЗДДС са облагаеми по смисъла на ЗДДС, за регистрираните по закона лица, какъвто е ищецът, на основание чл.68, ал 1 т 4 от ЗДДС за него възниква право на приспадане на самоначисления ДДС, т.е. ефекта от начисления от получателя ДДС при обратно начисляване на ДДС е нулев и не се дължи плащане на същия -начислява се ДДС и се ползва данъчен кредит в размер на начисления ДДС. В заключение, ответникът моли съда, да приеме, че предявеният иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД е неоснователен и да го отхвърли със законните последици, както и да отхвърли и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК •••, чрез процесуалните си представители – адв. Ю. Н. от САК и адв. С. Ц. от САК, с която се пояснява и допълва първоначалната искова молба. С оглед твърдението на ответника за недопустимост на предявения иск, ищецът заявява, че не е предявил чужди права пред съд и никъде в исковата молба не е правено подобно твърдение. Заявява, че искът е предявен от „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК •••, който се явява доставчик на ответника и притежаващ материалното право. Именно поради тази причина процесните фактури са издавани от името на ищеца като доставчик и с данните на ответника като клиент и съответно длъжник. Твърди, че същите фактури са били приемани от ответника и той не е възразявал срещу тях. Ищецът твърди, че в действителност, по договора от 03.01.2022 г., сключен между страните и с участието на третото за спора лице „Център за рециклиране" ЕООД, е уговорено доставките да се извършват от „Център за рециклиране" ЕООД, към което дружество да се формира и задължението. Практически обаче, ответникът - Организацията по оползотворяване „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД е извършвала и дейностите по доставка на договорените между страните количества. Твърди, че Изпълнителят „Център за рециклиране" ЕООД и длъжникът „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД не са сключили договор помежду си, в който да уговорят начина на предаване на стоките, а такава неформална договорка е направена и изпълнявана директно между страните по делото, като ищецът е извършвал доставките и същите са били приемани от ответника. Твърди, че е издавал съответните фактури, които са били заплащани от ответника в съответствие с така направената уговорка, като заявява, че страните се намират в трайни търговски взаимоотношения. В тази връзка, ищецът заявява, че е налице активната процесуална легитимация от страна на ищеца и искът е допустим. Според ищеца, изложените от ответника съждения в обратна посока не намират опора нито в изложените в исковата молба твърдения, нито в приложения по делото доказателствен материал, като посочва, че цитираната от ответника съдебна практика е неотносима, като същата касае случаи на предявяване на чужди права пред съд, което в настоящия случай не е налице. Ищецът твърди, че в кантарните бележки е записвано, че фактическото предаване на суровините се извършва от ищеца „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД. Буквално в кантарните бележки е посочено, че стоките се предават от „Център за рециклиране" ЕООД чрез „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД. Уговореното в представения по делото договор обаче е точно обратното - ищецът да предава чрез „Център за рециклиране" ЕООД. В мандатното отношение е договорено ищецът да предава, но фактически действията да се извършват от третото за спора лице - „Център за рециклиране" ЕООД. Това обаче не означава, че самият ищец не може лично да достави и предаде, както се е случвало и каквато договорка е имало между страните. Именно в този смисъл е договореното в чл. 1, ал. 2 от договора, че ответникът като рециклираща инсталация се задължава да приема и да рециклира отпадъците, които се предават от „Център за рециклиране" ЕООД (изпълнителя) от името на възложителя и ищец в настоящото производство. Ищецът заявява, че наличието на валидна облигационна връзка между страните се установява и от обстоятелството, че фактурите не са издавани от „Център за рециклиране" ЕООД, а от него. Същите са с получател ответника, който ги е получавал и не е възразявал срещу тях. Досежно твърдението на ответника, че искът е неоснователен, тъй като в представения договор, а и между страните не била уговаряна цена и количеството отпадък, който да бъде предоставен, ищецът пояснява, че става въпрос за търговски покупко-продажби, за които важат правилата на чл. 318 и следващите от ТЗ. Посочва, че единственият документ, който продавачът следва да издаде във връзка с продажбата е фактурата. Твърди, че към исковата молба са приложени множество фактури, удостоверяващи извършваните търговски покупко-продажби като неформални договори и са изпълнявани във връзка със сключения между страните и при участието на третото за спора лице „рамков" договор, в който ответникът се е задължил да получава и преработва отпадъци от името на ищеца в изпълнение на целите на ищеца по Закона за управление на отпадъците (ЗУО), т.е. представеният по делото договор е в изпълнение на целите по ЗУО, а условията на покупкопродажбата на суровини между страните по делото се договаря отделно. Ищецът посочва, че съгласно § 1, т.16 от ДР към ЗУО „Организация по оползотворяване" представлява юридическо лице, регистрирано по Търговския закон или съгласно националното му законодателство, което не разпределя печалба и което управлява и/или самостоятелно извършва дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци. Целите на такива организации са да контролират и сами да помагат за извършването на рециклиране на определени количества отпадъци. Ищецът твърди, че именно в тази връзка, същият може не само да възлага на друго лице изпълнението на дейностите по рециклиране, но може и сам да извършва такива дейности по събиране, сепариране, рециклиране и т.н. С тези дейности организацията постига своите цели. Твърди, обаче, че от друга страна, доставяните количества отпадък представляват суровина, която се преработва от ответника и се продава на други клиенти. Твърди, че поради тази причина страните са сключили договор, в който ищецът, действайки чрез „Център за рециклиране" ЕООД, да доставя на ответника суровина, която да бъде заплащана на договорените между страните цени. Ищецът твърди, че страните са се намирали в трайни търговски взаимоотношения, като именно ищецът е доставял на ответника и именно ищецът е фактурирал доставените количества суровина на ответника, от което пък е формирано задължението на ответника към ищеца. Осчетоводяването на фактурите от страна на ответника и разчитането на сумите по тях с бюджета им представлява доказателство за наличието на изпълнени сделки и формирано задължение, тъй като именно чрез счетоводните записи юридическото лице прави признание на задължението си, в който смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика. Уточнява, че никъде в исковата си молба не твърди, че с издаването на фактура се ползва данъчен кредит, а е посочил, че осчетоводяването на фактурите в счетоводството му не е с оглед ползване на данъчен кредит, защото такъв не може да се ползва. Ищецът счита за изцяло неправилно твърдението в отговора на исковата молба, че е преливал финансов ресурс към свързаното си лице, „Център за рециклиране" ЕООД, на което било заплащано за извършени услуги. Посочва, че обстоятелството, на кого заплаща е правно ирелевантно за настоящия спор, още по-малко касае ответникът. Посочва, че третото за спора лице „Център за рециклиране" ЕООД не е изпълнявало услуги, за да е възникнало задължение за плащане. Посочва, че по представения по делото договор, именно „Център за рециклиране" ЕООД е следвало да получава стойността на доставените суровини. Относно посоченото в т. 4 на стр. 10 от отговора на исковата молба, ищецът заявява, че не си самоначислява ДДС, тъй като не той е получател на стоките, а е доставчик, поради което за него не възниква възможност да ползва данъчен кредит по процесиите сделки, а такава възможност възниква за ответника. Ищецът заявява, че никъде в исковата молба не твърди подобно нещо и незнайно откъде ответникът е възприел подобна конструкция. Ищецът твърди, че именно осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ищеца обременява неговото финансово състояние и представлява индиция за действителността на сделките и съответно формирането на процесното задължение, а за ответника възниква задължението да си самоначисли ДДС, след което да ползва данъчен кредит, в случай че има разходни фактури за съответния период, което обаче е извън предмета на спора и е неотносимо. По отношение на твърдението на ответника, че фактурираните стоки не се явяват разход за него, а суровина, ищецът заявява, че очевидно, същият смесва някои понятия, които следва да се отграничат. Посочва, че фактурите за доставените стоки се осчетоводяват, а самите стоки се заприходяват в счетоводните книги. Ищецът твърди, че в исковата молба е посочено, че самото осчетоводяване на фактурите и разчитането на сумите по тях с бюджета на дружеството представлява признание на задължението, каквато е трайната съдебна практика, т.е., приемайки сумите по фактурите като разход в бюджета на дружеството, ответникът очевидно е признал наличието на такова задължение. От друга страна, какво представляват за ответника доставените стоки е извън предмета на делото. Ищецът посочва, че за него е без значение, дали това е суровина или продукция, която ответникът ще препродаде, или подари, или унищожи. Доставянето на стоките представлява изпълнение на задълженията на продавача по договора за търговска покупко-продажба, а какво представляват тези стоки за ответника и за какво ще ги ползва е без правно значение за спора, още по-малко е интерес за ищеца. В заключение, ищецът моли съда, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да осъди ответника „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД, ЕИК •••, да му заплати посочените в исковата молба суми, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски. В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от „ГОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД, ЕИК •••. Ответникът твърди, че в исковата молба е посочено, че Организацията по оползотворяване „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД (възложител по договора и ищец по делото) и „Център за рециклиране" ЕООД (изпълнител по договора) са „свързани лица“ по смисъла на § 1, ал.1 т.6 от ДР на ТЗ - П. В. И. е изпълнителен директор на „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД и едноличен собственик и управител на „Център за рециклиране" ЕООД, ЕИК •••. Според ответника, това обстоятелство води нищожност на договора, тъй като очевидно е сключен при противоречие на закона или го заобикаля. Твърди, че в случая, дружеството - ищец, тъй като няма право да разпределя печалба, съгласно разпоредбата на § 1, т.16 от ДР на ЗУО, прави това чрез свързано лице, твърдейки в допълнителната искова молба, че е трето за спора лице. Заявява, че посоченото, освен, че заобикаля закона, му й противоречи. Ответникът посочва, че за нуждите на данъчното третиране привидна е сделка, която съществува само като счетоводна операция. Целта, от гледна точка на корпоративния данък, е годишната печалба на една фирма да бъде намалена, най-често за сметка на загубата на друга или печалбата да бъде прехвърлена от фирма без право за разпределяне на дивидент във фирма, свързано лице с право за разпределяне на дивидент, с цел облага на собствениците/акционерите. Според ответника, темата за скритото разпределение на печалбата е от особено значение при регулирането на финансовите взаимоотношения, особено що се касае за свързани лица и данъчна оптимизация. Ответникът посочва, че съгласно трайната съдебна практика при изясняване на действителната обща воля и характера на възникналото правоотношение, съдът трябва да приложи общото тълкувателно правило на чл. 20 ЗЗД, но като допълващ фактор следва да отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти, като изследва обстоятелствата по постигане на съгласието, поведението на страните преди и след сключването на договора, както и как са изпълнявани задълженията по него. Ответникът моли съда, да се произнесе с решението си относно съществуването на оспорено от него правоотношение, от което зависи изхода на делото, а именно, че Договор от 03.01.2022 г. за разделно събиране, предварително третиране и рециклиране на отпадъци от опаковки от пластмаса е нищожен и да обяви на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД нищожността му, тъй като очевидно е сключен при противоречие на закона. При условията на евентуалност, ответникът моли съда, да бъде признато за установено в отношенията между ищеца и ответника, че Договор от 03.01.2022 г. за разделно събиране, предварително третиране и рециклиране на отпадъци от опаковки от пластмаса, е нищожен и да обяви на основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД нищожността му, тъй като очевидно е сключен с цел заобикаляне на закона . Ответникът твърди, че посочените обстоятелства са му станали известни, с оглед посоченото от ищеца в исковата молба, а именно че Организацията по оползотворяване „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД /възложител по договора и ищец по делото/ и „Център за рециклиране" ЕООД /изпълнител по договора/ са „свързани лица" по смисъла на § 1. ал.1. т.6 от ДР на ТЗ — П. В. И. е изпълнителен директор на „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД и едноличен собственик и управител на „Център за рециклиране" ЕООД, ЕИК •••. В случая, дружеството - ищец, тъй като няма право да разпределя печалба, съгласно разпоредбата на §1, т.16 от ДР на ЗУО, прави това чрез свързано лице, твърдейки в допълнителната искова молба, че е трето за спора лице. Твърди, че в случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена. Ответникът моли съда, да приеме, че предявения иск по чл.79, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и да го отхвърли със законните последици, както и да отхвърли предявеният акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, ищецът „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД се представлява от адв. Ю. Н. от САК, който моли съда, да уважи иска, като осъди ответното дружество да заплати претендираните суми по процесните фактури. Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание, ответникът „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД се представлява от адв. Т. Г., която моли съда, да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, със законните от това последици. Претендира направените по делото разноски. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ••• срещу „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД, ЕИК •••, с правно основание чл.327 от ТЗ чл.79 от ЗЗД за сумата от 938 390,16 лв. и с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 189 880,74 лв. Ищецът „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ••• е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, което не разпределя печалба и което управлява и самостоятелно извършва дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци, наречено още „Организация по оползотворяване" по смисъла на § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на ЗУО. В качеството си на Организация по оползотворяване на 03.01.2022 г. ищецът е сключил тристранен Договор за разделно събиране, предварително третиране и рециклиране на отпадъци от опаковки от пластмаса, по силата на който „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД, в качеството си на Възложител, е възложил на трето за спора лице - „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ" ЕООД, ЕИК •••, в качеството на Изпълнител по договора, да извършва събиране, предварително третиране, съхранение и предаване за рециклиране на отпадъци от опаковки от пластмаса на ответника „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД в качеството на Рециклираща инсталация или Купувач. По силата на сключения договор длъжникът „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД се е задължил да приема и да рециклира отпадъците от опаковки от пластмаса, предадени от Изпълнителя „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ" ЕООД от името на Възложителя „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД. Ответникът „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД се е задължил да заплаща на Изпълнителя „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ" ЕООД цената на получените отпадъци от опаковки пластмаса, съгласно условията на отделен договор, който е следвало да се сключи между ответника „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД и Изпълнителя „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ" ЕООД. Процесният договор от 03.01.2022г. е сключен за срок от една година, като при липса на писмено изявено желание за прекратяването му в срок до един месец преди изтичането на срока на договора, същият се продължава автоматично за още една година неограничен брой пъти без за това да е необходимо сключването на анекс. По делото не е представен и липсват доказателства за сключен договор между „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ" ЕООД и „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД, съгласно чл.6 от процесния Договор, в който да уговорят начина на предаване на стоките. Представен е двустранния договор, сключен между „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД. Видно от доказателствата по делото на л.1067-1074, том V се съдържа заверено копие от Договор за подпомагане достигане на целите за рециклиране на „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД № ДС 16/03.01.2022 г., ведно с 3 бр. Анекси към същия. По силата на този договор ищецът е възложил на „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД срещу възнаграждение да осъществява дейности, като осигурява/доставя количества отпадъци от опаковки, с цел достигането на целите на организацията съгласно ЗУО и НООО. В чл.4 от договора е уговорено, че „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД продава доставените отпадъци на ищеца, който придобива собствеността върху тях, а съгласно чл.5 от същия договор, ищецът дължи на „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД заплащане на цената на доставяните отпадъци по договора. В чл.2 ал.1 и ал.3 от договора е предвидена възможност отпадъците да се предават на база подписани договори между ищеца и съответното рециклиращото предприятие, като тези предприятия се посочват в изричен писмен анекс към договора. По делото са представени Анекс № 2/10.01.2022 г., Анекс № 3/03.01.2023 г. и Анекс № 4/08.01.2024 г. към Договор № ДС 16/03.01.2022 г., от които се установява, че за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. ищецът е посочил на „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД, че на основание чл.2 ал.1 и ал.3 от Договор № ДС 16/03.01.2022 г. има сключени двустранни договори с посочените в анексите рециклиращи предприятия, в т. ч. и с „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД. Посочените писмени доказателства - Договор № ДС 16/03.01.2022 г. и Анекс № 2/10.01.2022 г., Анекс № 3/03.01.2023 г. и Анекс № 4/08.01.2024 г. към Договор № ДС 16/03.01.2022 г. не са оспорени от ответника в настоящото производство. Като писмени доказателства по делото са приложени общо 72 бр. фактури на обща стойност 938 390,16 лв. за извършени доставки в периода месец май 2022 г. – месец май 2024 г., подробно описани в исковата молба и в доклада по делото, изготвен с определение №29/22.01.2025г. Към всяка една от фактурите са приложени кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи. По подадена молба вх. рег. № 6078/28.05.2025 г. от ищеца „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД за намаляване размера на иска, с определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.07.2025 г. е прието направеното с молбата от 28.05.2025 г. от ищеца „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД намаляване на цената на иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, като искът следва да се счита предявен съответно за сумите 888 112,56 лв. главница по процесните фактури и 189 880,74 лв. законна лихва за забава върху задълженията по процесните фактури, ведно със законната лихва за забава, след завеждане на делото. Основният спорен по делото въпрос е дължи ли ответникът заплащане на претендираните от ищеца суми и на какво основание. С оглед представените доказателства по делото безспорно се установява, че на 03.01.2022 г. ищецът е сключил тристранен Договор за разделно събиране, предварително третиране и рециклиране на отпадъци от опаковки от пластмаса, по силата на който ищецът „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД, в качеството си на Възложител, е възложил на трето за спора лице - „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ" ЕООД, ЕИК •••, в качеството на Изпълнител по договора, да извършва събиране, предварително третиране, съхранение и предаване за рециклиране на отпадъци от опаковки от пластмаса на ответника „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД в качеството на Рециклираща инсталация или Купувач. В чл.1.1 от Договора е уговорено, че Изпълнителят извършва събиране, предварително третиране, съхранение и предаване за рециклиране на отпадъци от опаковки от пластмаса на Рециклиращата инсталация /ответника/ от името и в полза на Възложителя /ищеца/. В чл.3 от Договора страните са договорили количеството отпадъци от опаковки от пластмаса, което Изпълнителят се задължава да предаде, а ответникът да приеме и рециклира, да се договаря текущо между страните. В Договора е уговорено, че отпадъците от опаковки от пластмаса се предават от Изпълнителя на Рециклиращата инсталация /ответника/ на производствената база на Рециклиращата инсталация, с адрес: гр. Плевен, Западна индустриална зона, поземлен имот с идентификатор 56722.651.261 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен. В чл.10 от Договора, Рециклиращата инсталация /ответника/ се е съгласила да изпълнява задълженията си по Договора и по допълнителните споразумения към него, като приема всички доставени от Възложителя /ищеца/ чрез Изпълнителя пластмасови отпадъци, от рециклирането на които се получават суровини за производството на материали и предмети от пластмаса, предназначени за контакт с храни. По делото са приложени фактури, като към всяка една от тях са приложени кантарна бележка и приемо-предавателен протокол за извършени доставки на отпадъци от опаковки от пластмаса. Във фактурите отпадъците от опаковки от пластмаса са посочени с код 15 01 02 – пластмасови опаковки или с код 19 12 04 – пластмаса и каучук, съгласно уговореното в чл.2.1 от Договора. Във фактурите са посочени доставчик „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД /ищеца/ и получател „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ" ООД /ответника/. Посочен е вида на отпадъка, количеството, ед. цена и обща стойност. Посочена е ставка 0% на ДДС, а като основание за неначисляване е посочен чл.163а, ал.2 от ЗДДС. Посочена е датата на получаване на стоката. Фактурите не съдържат подпис на получател и съставител. Изхождайки от представените писмени доказателства и посочените правни постановки и за изясняване на спорните по делото въпроси, по делото са назначени основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза и съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице Т. Ц. И. по назначените основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответникът „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД е бил задължен на основание чл.163б, ал.1 от ЗДДС да начисли данък върху добавената стойност с издаване на Протокол по чл.117 ал.1 от ЗДДС. Вещото лице е установило, че ответното дружество е издало протоколи към всяка една от процесните фактури. Издадените протоколи са включени в дневниците за продажби на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД за отчетните периоди. В дневниците за продажби, тези протоколи са посочени с номера на издаването ми, датата на издаване, като в графа „Общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС“ е посочена стойност, равна на стойността на издадените фактури, а в графа „всичко начислен ДДС“ е посочен начисленият ДДС в размер на 20% върху данъчната основа. Експертизата е установила наличието на всички издадени протоколи към процесните фактури в дневниците за продажби „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД. Издадените протоколи по чл.117 ал.1 към всяка от процесиите фактури са включени и в дневниците на покупки за същият данъчен период, във връзка с правото на получателя „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД да ползва данъчен кредит по тях. По тези протоколи в графа „ДО на доставки с пълен данъчен кредит“ е посочена стойност, равна на стойността на издадените фактури, а в графа „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ е посочена сума в размер на 20% ДДС върху съответната данъчна основа. В дневниците за покупки на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД са включени издадените от „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД фактури с нулева стойност, като посоченият контрагент в дневниците е издателят на съответните фактури „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД. Вещото лице е установило, че единствено фактура № 1000000876/16.06.2023 г. не е отразена в дневника за покупки на ответното дружество. Същевременно, издаденият Протокол № 1023/16.06.2023 г. към тази фактура за данъчна основа в размер на 13 891,49 лв. и начислен ДДС в размер на 2 778,30 лв. е включен както в дневника за продажби на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД, така и в дневника за покупки. Експертизата е установила, че процесните фактури са отразени в дневниците за покупки на ответното дружество с нулева данъчна основа и посочен конграгент „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД. Към всяка една от издадените от ищеца фактури, ответникът „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД е издал Протокол по чл.117 ал.1 от ЗДДС. Тези протоколи са отразени в дневниците за продажби на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД с размера на данъчна основа - стойността на фактурата и начислен ДДС за внасяне, както и в дневниците им за покупки във връзка с упражняване правото на данъчен кредит по всяка. По отношение на заприходяването на материалните запаси, вещото лице е установило, че всички фактурирани от ищеца стоки /отпадъци/ по процесните фактури, издадени от „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД са заприходени количествено в складовото стопанство на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД чрез програмен продукт „КТК Склад“. Заприходяването е извършено на база Складови разписки с доставчик „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД с количества, съответстващи на кантарните бележки, без единична и обща стойност, т.е. с нулева стойност и с включена опция „Не осчетоводявай“. Вещото лице е посочило, че процесните доставки са заскладени количествено, съобразно кантарните бележки към всяка фактура, но не са осчетоводени стойностно, поради което липсват счетоводни записвания по тях. При извършена проверка в ТД на НАП – Плевен, вещото лице е установило, че в дневниците за покупки и продажби на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД са включени фактурите с нулева стойност и издадените протоколи на основание чл.117 ал.1 от ЗДДС и чл. 163б ал.1 от ЗДДС. При извършена проверка в ТД на НАП – Плевен и София, вещото лице е установило, че в дневниците за покупки и продажби са включени издадените протоколи по чл.117 ал.1 от ЗДДС, в т.ч. издаденият към липсващата фактура № 1000000876/16.06.2023 г. Всички процесни фактури са включени в дневниците за покупки на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД с контрагент „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД с нулева стойност на данъчна основа и ДДС, с изкл. на фактура № 1000000876/16.06.2023 г. По отношение на отразените фактури, вещото лице не е установило разлика в регистрите, предоставени от ТД на НАП - Велико Търново и София и тези, предоставени от ответното дружество. По отношение на отразените протоколи по чл.117 ал.1 и чл.163б ал.1 от ЗДДС в дневниците за покупки и продажби, като контрагент е отразено „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, което съответства на данните в информационната система на НАП, а в разпечатките от счетоводни софтуер на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД същите протоколи са визуализирани с контрагент „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД. Вещото лице е посочило, че с оглед разпоредбите на чл.163а ал.2, чл.163б ал.1 и чл.117 ал.1 от ЗДДС, „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД не е начислил ДДС в процесните фактури. Фактурите са включени в дневника за покупки на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД със стойност нула. Във връзка със задължението си като получател да начисли ДДС по тези фактури, „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД е издал протоколи за обратно начисляване по чл.117ал.1 от ЗДДС и чл.163б ал.1 от ЗДДС и е включил същите в двата регистъра по чл.124 ал.1 от ЗДДС — дневник за продажби с начисленото ДДС за внасяне и в дневник за покупки, тъй като е възникнало правото му за ползване на данъчен кредит. Така, от една страна, на база на протоколите по всяка фактура е начислено 20% ДДС /дневник на продажби, а от друга страна, е ползван данъчен кредит в размер на 20% /дневник на покупки/. Издадените фактури от „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД са включени в дневниците за покупки на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД с посочен номер, дата, контрагент ЕПБ и нулева стойност във всички колони. От предоставените документи в ТД на НАП експертизата е установила, че всички регистри — декларации и дневници за покупки и продажби на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД са приети от ТД на НАП за процесния период. Вещото лице е установило, също така, че в периода от 2022 г. до 2024 г. ищецът „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД е издавал и други фактури към „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД, извън посочените в исковата молба /посочени в експертизата като фактура, дата на издаване и стойност – таблица на стр.1850-1852/. По отношение на тези фактури, вещото лице е посочило, че аналогично на процесните фактури, същите не са осчетоводявани в счетоводния софтуер, а само в складовата програма количествено, без единична и обща стойност. Същите са включвани в регистрите по чл.124 ал.1 от ЗДДС — дневниците за покупки и продажби по аналогичен начин на процесните фактури. Посочените фактури са били заплатени по банков път от „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД на ищеца „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, но тъй като не са осчетоводени в счетоводната програма на ответното дружество, извършените банкови преводи са отразени в счетоводната програма на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД като вземане от „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ, като задължение към „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ООД, недължимо платено на „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД по фактури. По поставен въпрос към експертизата от страна на ответното дружество за това, кои са документите, приложени по делото, послужили като основание за издаване от „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ООД на фактурите, с които са фактурирани към „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД отпадъците, включени в процесните фактури, впоследствие от „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД към „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД, вещото лице е установило, че в тази връзка по делото са приложени фактури, издадени от „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ООД към „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД за фактурирани отпадъци, които впоследствие са фактурирани от ищеца към „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД за периода 23.05.2022 г. —10.05.2024 г., Главна книга на сметка 304 — Отпадъци на „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД с отразени по счетоводните книги фактури за доставки от доставчика „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ООД, Главна книга на „Център за рециклиране“ ООД по сметка 7021 - Приходи от продажба на стоки, съдържаща фактурите, издадени към „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД за периода 23.05.2022 г. —10.05.2024 г., както и двустранен Договор за подпомагане достигането на целите за рециклиране на „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД № ДС-16/03.01.2022 г., сключен между „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД, както и Анекс № 2/10.01.2022 г., Анекс № 3/03.01.2023 г. и Анекс № 4/08.01.2024 г. към същия договор. Експертизата е установила, че съдържанието на посоченото във фактурите, издадени от „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ“ ООД към „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД съответства на стоките/отпадъците, които са фактурирани от „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД. По делото е допусната и назначена и съдебно-компютърна техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. Т. В., която съдът приема за обективно и компетентно изготвена се установява, че счетоводният софтуер, който използва ответникът „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД е „КТК“ софтуерен пакет, състоящ се от два програмни продукта „КТК Счетоводство“ и „КТК Склад“, които са функционално свързани. Вещото лице е изследвало подробно и е посочило, че в счетоводния софтуер на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД, ЕИК ••• през процесния период не се установяват информационни следи от извършена впоследствие корекция или промяна на веднъж вече въведената стойност на отразените в Дневника за покупки на това дружество данъчни документи в съответния данъчен период по посочените фактури. Установило е, че в счетоводния софтуер не се откриват следи от отразяване на фактура 1000000876/16.06.2023 г., както и не е намерено отразяване на същата фактура в Дневник покупки на задълженото лице „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД. Липсват записи, съдържащи този номер фактура, като експертизата не намира данни и за корекции и промени, съдържащи посочената фактура. Експертизата не установява конкретни корекции, изтривания, заличавания или други промени и няма записи, заместени в счетоводния софтуер за всяка една от посочените фактури. В счетоводния софтуер на “ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ” ООД, през процесния период няма въведена информация по счетоводна сметка 401 на данъчни документи – посочените фактури. Няма счетоводни записи в счетоводна сметка 401, в които да се установяват информационни следи от корекции, промени или изтривания, заличавания. Не е възможно да се посочи какво е коригирано, променено, изтривано или заличено, защото няма в счетоводна сметка 401 информация за процесните фактури. В счетоводния софтуер на “ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ’ ООД през процесния период няма счетоводни записи в счетоводна сметка 401 за контрагент „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ” АД с идентификационен номер чл.94 ал.2 от ЗДДС: „BG•••". „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ” АД с идентификационен номер чл.94 ал.2 от ЗДДС: „BG•••" съществува единствено и само в Отчетните регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Вещото лице не констатира въведена информация по счетоводна сметка 401 Доставчици за контрагент „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ” АД с идентификационен номер чл.94 ал.2 от ЗДДС: „BG•••". В наличните към момента на експертизата файлове, генерирани от ПП „КТК Счетоводство“ за процесния период няма счетоводни записи в счетоводна сметка 401 Доставчици за контрагент „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ” АД е идентификационен номер чл.94 ал.2 от ЗДДС: „BG•••", в които да се установяват информационни следи от корекции, промени или изтривания и заличавания. Експертизата е установила, че счетоводния софтуер ПП,,КТК Счетоводство“, използван от „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД не дава функционална възможност за извършване на корекции впоследствие, след първоначално въвеждане на информация относно получена доставка в Дневника за покупките. Документи, въведени в Дневник за покупките могат да бъдат изтривани, коригирани, добавяни или променяни единствено и само до генериране на Справка декларация за съответния данъчен период. След генериране и подаване на СД по ЗДДС за съответния месец ПП „КТК Счетоводство“ не позволява документи, включени в тази СД да бъдат коригирани, променяни или изтривани. Веднъж вече въведена информация за стойност на фактурата, за данъчната основа, идентификационен номер на контрагента, включени в подадените месечни отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС не могат да бъдат коригирани нито с анулиране, нито без анулиране на счетоводните записи. В счетоводния софтуер, използван от “ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ” ООД с ЕИК ••• няма информационна следа за първоначалното осчетоводяване на процесните фактури и затова фактурите не са били анулирани и не са правени нови счетоводни операции. В счетоводния софтуер ПП „КТК Счетоводство“ на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД не съществува функционална възможност в полето за стойност за Дневника за покупките на дружеството да фигурира нулева стойност за процесните фактури и същевременно, в други полета от Дневника за покупките да фигурира пълната данъчна основа на същите фактури. За да бъдат отразени в Дневник за покупките по ЗДДС фактурите, не е използвана счетоводна сметка 401 Доставчици. За да влезе в Отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС конкретен документ, счетоводният софтуер ПП „КТК Счетоводство“ изисква въвеждане на: вид документ, дата на документа; издател на документа; вида сделка /по вида сделка софтуерът класифицира в кой дневник да бъде включен документа - Дневник за покупките, Дневник за продажбите или и в двата дневника, какъвто е случая със съставените по чл.117 ал.1 от ЗДДС Протоколи/ и стойност. Когато стойността на документа е различна от 0,00 се посочват на отделен ред стойността на ДО и стойността на данъчния кредит или начисления ДДС. Когато стойността е 0,00, както е в случая с процесните фактури, е достатъчно да бъде въведен един ред със стойност 0,00 и те намират отражение в Дневника за покупките за данъчния период, включващ датата на счетоводния запис. Счетоводния софтуер не генерира Протоколи по чл.117 ал.1 от ЗДДС. Протоколите се съставят от счетоводител и се вкарват в двата отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС - Дневник за покупките и Дневник за продажбите с един отделен запис, по идентичен на описания за фактурите начин. По тази причина е възможно фактурите да фигурират в Дневника за покупки със стойност, различна от стойността на съставените Протоколи по чл.117 ал.1 от ЗДДС. Вещото лице не е установило направени промени в счетоводните записвания по доставките по процесните фактури. Експертизата е установила, също така, че всички отпадъци, подробно изброени в исковата молба на „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД са заприходени в „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД в програмен продукт „КТК Склад“ с документ „Складова разписка“, на която е присвоена дата на кантарните бележки, с доставчик „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД, с количества, съответстващи на кантарните бележки, с нулева стойност и с включена опция „неосчетоводявай“, т.е. количествата отпадъци участват при количественото отчитане на материалните запаси в ПП „КТК Склад“, но поради липса на издадени фактури от „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД за тези доставки, същите не са осчетоводени в ПП „КТК Счетоводство“ и не са отразявани в Дневниците за покупки за процесните периоди. Вещото лице не е установило информационни следи фактурите, издадени от „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД да са отразявани в ПП „КТК Склад“, същите не са осчетоводявани и в програмен продукт „КТК Счетоводство“, т.е. фигурират само в Дневник за покупките на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД и то с нулеви стойности на ДО, ДДС и обща стойност. На основание чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване съдържанието на всички фактури, кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи, описани в исковата молба. Съдът счита, предвид заключенията на двете експертизи по делото, че оспорването не е проведено успешно и представените първични счетоводни документи - фактури и кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи са годни доказателства в настоящето производство, предвид факта, че са надлежно оформени и отразени в счетоводството на всяка от страните. При така изяснените фактически обстоятелства, съдът приема следното от правна страна: Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318 ал.1 от ТЗ е неформален, консенсуален договор. По отношение на този договор, законът изисква писмена или друга форма за действителност, само в случаите, когато това е предвидено в закон или страните са уговорили форма на договора /чл.293 ал.1 и ал.2 от ТЗ/. В случая, законът не предвижда форма на договора за търговска продажба, като условие за неговата действителност, нито страните са уговорили такава форма. При това положение, договорът се счита за валидно сключен с постигането на съгласие от страните по основните елементи на продажбата – предмет и цена. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните продавач и купувач относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за купувача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл.327 ал.1 от ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. В правната теория се приема, че фактурата представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 от ГПК, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила, каквато има официалният документ. Частният свидетелстващ документ има формална доказателствена сила, която обхваща единствено авторството на документа и изявленията, които се съдържат в него. При положение, че фактурата не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното съдържание, тя ще материализира договор за търговска продажба, само ако установява съгласие на страните относно предмета и цената на договора. Освен това, фактурата трябва да е подписана от доставчика и получателя и да съдържа основните елементи на договор за продажба. Има, обаче, една особеност, че ако фактурата не е подписана от страните по сделката, но е осчетоводена в счетоводството на получателя, включена е в дневника за покупките и дневника за продажбите и евентуално е ползван данъчен кредит по сделката, следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за продажба и изпълнение на задължението за предаване на стоката. ВКС приема, че описаните действия на ответника представляват извънсъдебно признание за сключването на договора, изпълнение на задълженията от страна на продавача и признаване на задължението от страна на купувача. След 01.01.2011 г. редакция на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството не съдържа изрично изискване фактура да бъде подписана от получателя на стоката, като най-често липсата на такъв подпис е основание за оспорване верността на фактурата. В такива случаи обаче, въпреки че получателят оспорва фактурата, ако той я е осчетоводил и е ползвал данъчен кредит по ЗДДС, извършено в счетоводството му отразяване на неподписаната фактура е пряко доказателство за задължението. Фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката: вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена /в този смисъл Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК/. Предвид разпоредбата на чл.55 ал.1 от ТЗ, редовно водените търговски книги и записвания в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки и цели установяване на една сделки чрез счетоводните записвания на страните. В съдебната практика е прието, че фактурата може да служи като доказателство за възникнало договорно правоотношение, ако съдържа описание на стоката, уговорен начин на плащане, имена на страните, време и място на издаване. Ето защо, за да се докаже сключването на сделка за доставка на движими вещи няма как по друг начин да се установи, освен чрез вписванията в счетоводството. Така, отразяването на фактурата в счетоводството на ответника представлява признание за задължението. Липсата на подобно вписване не би означавало, че не е налице продажба, ако това може да бъде установено по друг начин – например с наличието на доказване на сключен между страните договор, на фактура, съдържаща всички реквизити по продажбата или въобще чрез документ, подписан от двете страни, който да удостоверява реалното предаване и получаване на стоката, какъвто документ би могъл да представлява приемо-предавателния протокол. Специфична в случая е стоката, която се продава по издадените фактури - отпадъци от опаковки от пластмаса. По отношение на данъчното третиране на доставките на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) приложение намира Глава 19а от Закона за данък върху добавената стойност. С измененията и допълненията на Закона за данък върху добавената стойност /обн. ДВ, бр.108 от 2006 г./ е въведена схемата на т.нар. „обратно начисляване” на ДДС при доставка на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на ЗУО, както и при доставка на услуги по техния добив, обработка и преработка. Схемата за обратно начисляване представлява изключение от общото правило. Схемата на т.нар. „обратно начисляване” на ДДС при доставка на отпадъци и услуги изисква данъкът да се дължи от получателя по доставката, когато той е регистрирано по закона лице и то независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице /чл.82 ал.5 от ЗДДС/. Данъкът за доставката се начислява винаги от получателя, регистрирано по ЗДДС лице, независимо от обстоятелството, че доставчикът е данъчно-задължено или данъчно незадължено лице чрез издаване на протокол по чл.117 ал.2 от ЗДДС за всяка доставка поотделно. Протоколът се издава в 5-дневен срок от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем. Това означава, че протоколът по чл.117, ал.2 от ЗДДС трябва да се издаде в 5-дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - в 5- дневен срок от плащането. Издаденият протокол, с който получателят сам е начислил данъка се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден. Получателят има право на приспадане на данъчен кредит за данъка, който сам си е начисли при общите правила на закона. Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява чрез отразяване на протокола, с който е начислен данъка и в дневника за покупките в месеца, през който правото е възникнало или през някой от следващите три данъчни периода. Следва да се има предвид, че за да се упражни право на приспадане на данъчен кредит, освен с протоколът по чл.117 ал.2 от ЗДДС получателят трябва да притежава и фактура, издадена от доставчика, която трябва да съдържа реквизитите по чл.114, ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.163в от ЗДДС, когато доставчикът е данъчнозадължено лице (независимо дали регистрирано или нерегистрирани по закона) във фактурата като основание за неначисляване на данък трябва да бъде вписан следния текст: „чл.163а, ал.2”. Фактурите се отразяват от доставчика в дневника за продажбите, като данъчната основа на доставка се вписва, но не се посочва размер на данъка. Протоколите по чл.117, ал.2 и чл.163б от ЗДДС се отразяват от получателя в дневника за продажбите и дневника за покупките, като в дневника за покупките се отразяват само протоколите, с които е начислен данъка, без да се отразяват фактурите издадени от доставчика. Доставките по Глава 19а от ЗДДС са облагаеми по смисъла на ЗДДС, поради което за регистрираните по закона лица възниква право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки или услуги, които се използват за извършване на доставки на стоки и услуги. Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за установено, че страните се намират в трайни търговски отношения, свързани с рециклиране на отпадъци от опаковки от пластмаса. По силата на сключения между страните Договор от 03.01.2022 г. ищецът „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството на Възложител възлага на Изпълнителя „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД да извършва събиране, предварително третиране, съхранение и предаване за рециклиране на отпадъци от опаковки от пластмаса на ответника „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД, в качеството на Рециклираща инсталация, от името и в полза на Възложителя /ищеца/. Независимо, че между Изпълнителя „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД и ответника не е подписан договор, в който да е уговорен начина на предаване на стоките, видно от приложените по делото фактури, ищецът „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД е извършвал доставки на отпадъци от опаковки от пластмаса именно на посочените в Договора от 03.01.2022 г. - с код 15 01 02 – пластмасови опаковки и с код 19 12 04 – пластмаса и каучук. Процесните фактури, издадени от ищеца, с изключение на фактура № 1000000876/16.06.2023 г., са отразени в счетоводството на ответника с нулева данъчна основа. Към всяка една от фактурите, ответникът е издал Протокол по чл.117 ал.1 от ЗДДС. Тези протоколи са отразени в дневниците за продажби на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД с размера на данъчна основа - стойността на фактурата и начислен ДДС за внасяне, както и в дневниците им за покупки във връзка с упражняване правото на данъчен кредит по всяка. Както се посочи по-горе, фактурите са отразени в дневниците за покупки на ответника с нулева данъчна основа, поради механизма на обратно начисляване на ДДС. Именно поради това е издаван и Протокол по чл.117 ал.1 от ЗДДС, който съдържа всички данни на съответната фактура като количества и стойности. Следва да се подчертае, че Протоколът по чл.117 ал.1 от ЗДДС се издава от получателя „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД и съдържа дата на издаване, количество на отпадъците, обща стойност, която съответства на фактурата и издател на фактурата. Назначената по делото съдебноикономическа експертиза е констатирала, че на база протоколите по всяка една от процесните фактури е начислено 20% ДДС /дневник на продажби/, както и е ползван данъчен кредит в размер на 20% /дневник на покупки/, като експертът уточнява, че включвайки протокола в дневниците за покупки, ответникът „ГЛОБАЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД в качеството на получател е счел, че има право на данъчен кредит. Независимо, че протоколите по чл.117 ал.1 и чл.163б ал.1 от ЗДДС в разпечатките от счетоводни софтуер на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД са визуализирани с контрагент „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД, експертизата категорично установява, че в протоколите по чл.117 ал.1 и чл.163б ал.1 от ЗДДС в дневниците за покупки и продажби, като контрагент е отразено „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, което съответства на данните в информационната система на НАП, като вещото лице изрично е посочило, че подадената информация в ТД на НАП е коректна. Изрично и в съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че в проверената информация от разпечатките на НАП е посочено това, което е в протокола, а именно, че във фактурата, която е основанието за издаване на протокола, като доставчик е посочен „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД. Освен това, в един и същ данъчен период – на датата на издаване на фактурите и на протоколите, същите са включени в дневниците на покупки на ответното дружество, като това е с цел ползване на данъчен кредит. Включването на протоколите по чл.117 ал.1 от ЗДДС в двата дневника – първо в дневника за продажбите, а след това в дневника за покупките е именно заради обратното начисляване на ДДС. Действително, в процесния Договор е предвидено предаването на стоките да се извършва от „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ООД /трето за спора лице/, като получателят „ГЛОБАЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД да ги заплаща на него, но чл.6 от Договора предвижда цената да се заплаща, съгласно условията на отделен договор, сключен между Рециклиращата инсталация /ответника/ и Изпълнителя /трето за спора лица/. Такъв договор, обаче, се установи, че не е сключен, а издадените фактури с доставчик „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД и получател „ГЛОБАЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД безспорно установяват, че са възникнали търговски взаимоотношения между ищеца и ответника, като цените са били договаряни за всяка доставка. Валидното сключване на договор за търговска продажба предполага страните да са постигнали съгласие по основните елементи на договора за продажба – предмета и цената на договора. За разлика от продажбата по гражданското право, търговската продажба представлява валиден договор, дори когато страните не са определили цената, нито пък е уговорено как ще бъде определена /чл. 326 от ТЗ/. В настоящия казус съдът приема, че е сключен писмен договор за търговска продажба, материализиран в издадените фактури и кантарни бележки. В случая, фактурите издадени от ищеца с получател ответника съдържат ясно посочване на стоките, които са предмет на уговорена доставка – вид и количество, както и тяхната цена – единична и обща, в т. ч. и стойност на ДДС, посочен като 0% и посочено основание за неначисляване чл.163а ал.2 от ЗДДС. Ясни са и страните доставчика и получателя на стоката – в случая ищеца и ответника. Посочена е и дата на издаване на фактурите. Фактурите не съдържат подписи на представител на издателя и получателя, но отразяването им в счетоводните книги на продавача и купувача, включването й в дневниците за покупко-продажби по ЗДДС, ползването на данъчен кредит по нея сами по себе си съставляват недвусмислено признание на купувача за сключване на договора за търговска продажба и доказват съществуването на задължението за плащане на претендираната с исковата молба сума. Освен от съдържанието на процесните фактури, задължението на ответника по същите се установява и от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. От предоставените документи в ТД на НАП експертизата установява, че всички регистри — декларации и дневници за покупки и продажби на „ГЛОБЪЛ Рециклинг“ ООД са приети от ТД на НАП за процесният период. Ето защо съдът приема, че всяка една от фактурите, представлява конкретен договор за търговска покупко-продажба на движими вещи по количество и стойност така както са посочени в нея, като продавач е издателят – ищец „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, а купувач – получател е ответникът „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД. По всеки един от тези договори ищецът при условията на пълно и главно доказване установи предаването на посочените стоки по вид количество и стойност, съответно заприходяването им в счетоводството на ответника, поради което и за последния възниква задължението да заплати дължимите по тях суми. Отрицателния факт, че сумите не са платени не подлежи на доказване от ищеца, а следва с оглед разпределената от съда доказателствена тежест да бъде установено плащане или погасяване по друг начин на задължението от страна на ответника. По делото не са събрани доказателства в тази насока и поради това съдът приема задълженията по тези фактури за дължими, изискуеми и неплатени. Следва да се посочи, че в случая сключеният на 03.01.2022г. договор /наричан тристранен/ не е приложим и не урежда тези отношения между страните /възникнали въз основа на всеки отделен договор за покупко-продажба, отразен в конкретнита фактура/. Той дава рамките на търговски отношения, определенията на всяка от страните и видовете доставяни суровини, но не детайлизира нито отношенията във връзка с тяхната покупко-продажба /цена, количества срокове/, нито евентуални директни отношения между възложителя – ищец и рециклиращата инсталация – ответник. Сключваните с всяка от фактурите отделни договори за доставка на отпадъци от посочения в този договор вид директно между ищеца и ответника са самостоятелни отношения, които излизат извън рамките на тези уредени в договора, доколкото там се предвижда именно третото лице неучастващо в делото лице – изпълнител да предава, съответно фактурира и получава заплащане на доставени отпадъци. Предвид липсата на законова забрана, не съществува пречка ищецът да доставя на ответника както лично, чрез индивидуални договори /фактури/ отпадъци, така и по силата на представения договор, чрез третото лице – изпълнител. В първия случай отношенията между страните се уреждат по силата на конкретния договор, а във втория по представения такъв от 03.01.2022г. В тази насока е видно от заключението на съдебноикономическата експертиза, че през процесния период има извършени доставки и издадени фактури, както от ищеца „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, така и от третото лице изпълнител - „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД към ответника, като и двете дружества са посочени в счетоводството като контрагенти и съответните фактури са описани в дневниците за покупкопродажби. С оглед посоченото, изцяло неоснователно твърдението на ответника, че представените приемо-предавателни протоколи между „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД и „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД доказват реалното доставяне на съответните количества отпадъци, но това, само по себе си, не обосновава наличие на правоотношение по договор за търговска продажба, тъй като липсва доказано съгласие на страните относно цената на доставката, както и че отразеното в приетите данъчни фактури не може да се приеме за договорна цена, тъй като същите са едностранно съставени от ищеца, като доставчик и не са осчетоводени от страна на ответника. Документирането и отчитането на доставките в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС касае включването на фактурите в дневниците за покупки, а не счетоводното отчитане на дружеството и тъй като в случая, процесните фактури са включени в дневниците за покупки, то е налице валидно сключен договор за продажба и изпълнение на задължението за предаване на стоката и представлява извънсъдебно признание за сключването на договора, изпълнение на задълженията от страна на продавача и признаване на задължението от страна на купувача. За пълнота следва да се посочи, че в самите приемно-предавателни протоколи е посочено, че „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД доставя чрез „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, т.е. напълно ясно е, че доставката е извършена от ищцовото дружество, независимо че е вписано като представител на третото лице. Това обстоятелство е още един показател за неприложимост на представения договор, защото в него е предвидено точно обратното „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД да доставя от името на „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД на ответника. Неоснователно е и възражението на ответника, че никога не е давал поръчка, нито суровината му е била необходима. Както многократно беше отбелязано, с факта на документирането и отчитането на доставките в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, касаещо включването на фактурите в дневниците за покупки и обстоятелството, че всички регистри — декларации и дневници за покупки и продажби на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД са приети от ТД на НАП за процесният период, то е налице валидно сключен договор за продажба и изпълнение на задължението за предаване на стоката и представлява извънсъдебно признание за сключването на договора, изпълнение на задълженията от страна на продавача и признаване на задължението от страна на купувача. Неоснователно е и възражението на ответника, че никога ищецът „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД не е извършвал доставки. Ответникът счита, че по издадените от ищеца фактури не са извършвани доставки с доставчик „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, но същевременно е включил фактурите, издадени от доставчика „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД в дневниците за покупки и продажби и е начислил ДДС. В случая, действително, ответникът не е осчетоводил процесните фактури, но в протоколите по чл.117 от ЗДДС, въз основа на които се начислява ДДС, са посочени именно стойностите на всяка една от процесните фактури в пълния размер на данъчната основа и с посочен доставчик „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД. Включването на фактурите в дневниците с нулева стойност е с оглед обратното начисляване на ДДС, предвиденото в разпоредбата на чл.163а от ЗДДС, че при доставка на отпадъци, ДДС се дължи от получателя на доставката, а не от продавача. Именно поради това, „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД издава Протокол по чл.117 ал.1 от ЗДДС по всяка една от фактурите, който съдържа всички данни от съответната фактура. Това му твърдение се опровергава и от представените подписани от ответника приемно-предавателни протоколи посочени по-горе. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на предявения иск, съгласно чл.26 ал.2 от ГПК с твърдение, че при наличието на „свързани лица“ по смисъла на §1 ал.1 и ал.2 от ТЗ не е предвидена в закона възможност да се предявяват чужди права пред съд, т.е. не е предвидено в закона право на вземане, респективно, престация не на конкретния контрагент, а на свързаните му лица, съдът намира същото за изцяло неоснователно. В настоящия случай, ищецът „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД предявява иска, позовавайки се на качеството си на носител на материалното право, произтичащо от задължение на ответника по процесните фактури, подробно посочени в исковата молба с доставчик „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД и получател ответника „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД, а не предявява права от името на „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ЕООД. Относно възражението на ответника за нищожност на процесния договор от 03.01.2022 г. на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност на основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД, съдът намира същото за изцяло неоснователно. Ответникът се позовава на обстоятелството, че ищецът „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД и третото за спора лице – „ЦЕНТЪР ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“ ООД, с които „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД е сключил Договора от 03.01.2022 г. са „свързани лица“. На първо място, следва да се посочи, че няма законова забрана за сключване на договор между „свързани лица“, в т.ч. и тристранен договор, който представлява правен договор, включващ три отделни страни, всяка от които със специфични права, отговорности и задължения в рамките на една договореност. В случая, дори не подлежи на разглеждане действителността на процесния Договор, тъй като ищецът претендира вземане от ответното дружество, въз основа на издадени фактури, за които, както се посочи в настоящото изложение, са доказателство за валидно сключен договор за продажба и изпълнение на задължението за предаване на стоката, представляват извънсъдебно признание за сключването на договора, изпълнение на задълженията от страна на продавача и признаване на задължението от страна на купувача. Ирелевантно за настоящия спор е и позоваването на ответника на разпоредбите на ЗКПО, тъй като правото на разпределяне, съответно, разпределянето на печалба от ищеца и третото за спора лице и въобще, финансовите взаимоотношения между тях абсолютно по никакъв начин не касае ответното дружество и неговите задължения по процесните фактури. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че при доставки на отпадъци, се извършва обратно начисляване на ДДС и както беше посочено, схемата на т.нар. „обратно начисляване“ представлява изключение от общото правило и изисква данъкът да се дължи от получателя по доставката /в случая, ответникът/, когато той е регистрирано по закона лице и то независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице /чл.82 ал.5 от ЗДДС/. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че предявените искове от „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ••• с правно основание чл.327 от ТЗ вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са основателни. Предявените искове от „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ••• са, както следва: по чл.79 от ЗЗД за сумата от 888 112,56 лв. главница по следните фактури: № 1000000697/10.06.2022 г. /частично/; № ••••••••••/10.06.2022 г.; № 1000000700/14.06.2022 г.; № ••••••••••/15.06.2022 г.; № 1000000702/17.06.2022 г.; № 1000000703/22.06.2022 г.; № 1000000705/27.06.2022 г.; № 1000000707/28.06.2022 г.; № 1000000709/30.06.2022 г.; № 1000000710/30.06.2022 г.; № 1000000734/12.08.2022 г.; № 1000000735/15.08.2022 г.; № 1000000736/16.08.2022 г.; № 1000000748/08.09.2022 г.; № 1000000751/11.09.2022 г.; № 1000000771/18.11.2022 г.; № 1000000772/24.11.2022 г.; № 1000000781/15.12.2022 г.; № 1000000782/21.12.2022 г.; № 1000000796/10.01.2023 г.; № 1000000797/16.01.2023 г.; № 1000000806/01.02.2023 г.; № 1000000808/10.02.2023 г.; № 1000000809/20.02.2023 г.; № 1000000811/28.02.2023 г.; № 1000000819/08.03.2023 г.; № 1000000820/09.03.2023 г.; № 1000000822/14.03.2023 г.; № 1000000826/21.03.2023 г.; № ••••••••••/31.03.2023 г.; № 1000000839/03.04.2023 г.; № 1000000840/07.04.2023 г.; № 1000000841/12.04.2023 г.; № 1000000842/18.04.2023 г.; № 1000000843/19.04.2023 г.; № 1000000844/21.04.2023 г.; № ••••••••••/28.04.2023 г.; № 1000000858/16.05.2023 г.; № 1000000859/19.05.2023 г.; № 1000000862/26.05.2023 г.; № 1000000876/16.06.2023 г.; № 1000000877/21.06.2023 г.; № 1000000880/23.06.2023 г.; № 1000000889/05.07.2023 г.; № 1000000890/14.07.2023 г.; № 1000000891/18.07.2023 г.; № 1000000894/27.07.2023 г.; № 1000000903/04.08.2023 г.; № 1000000905/10.08.2023 г.; № ••••••••••/24.08.2023 г.; № 1000000909/30.08.2023 г.; № 1000000920/05.09.2023 г.; № 1000000921/19.09.2023 г.; № 1000000924/20.09.2023 г.; № 1000000925/28.09.2023 г.; № 1000000966/05.12.2023 г.; № 1000000968/15.12.2023 г.; № 1000000969/22.12.2023 г.; № 1000000970/28.12.2023 г.; № 2000000018/24.04.2024 г.; № 2000000019/25.04.2024 г.; № 2000000020/26.04.2024 г.; № 2000000021/29.04.2024 г.; № 2000000022/30.04.2024 г.; № 2000000023/07.05.2024 г.; № 2000000024/09.05.2024 г.; № ••••••••••/10.05.2024 г.; № 2000000026/11.05.2024 г. и по чл.86 от ЗЗД за сумата от 189 880,74 лв., представляваща законна лихва за забава върху посочените по-горе задължения по фактури от датите, следващи датите на падеж, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба – 13.09.2024 г. до окончателното й изплащане. С оглед установеното, обаче, от вещото лице по назначената съдебноикономическа експертиза, фактура № 1000000876/16.06.2023 г. не е отразена в дневника за покупки на ответното дружество. Независимо, че издаденият Протокол № 1023/16.06.2023 г. към тази фактура за данъчна основа в размер на 13891,49 лв. и начислен ДДС в размер на 2 778,30 лв. е включен както в дневника за продажби на „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД, така и в дневника за покупки, съдът намира, че за сумата от 13 891,49 лв., отразена във фактура № 1000000876/16.06.2023 г. искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан. С оглед влизане в сила от 01.01.2026г. на Закон за въвеждане на еврото в Република България всички суми, независимо, че претенциите са предявени преди тази дата следва да бъдат присъдени в евро, като преизчислени от български лева по официалния курс на БНБ. Предвид изложеното, следва да бъде осъден ответникът „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, обл. Плевен, ж.к. •••, представлявано заедно от управителите Р. Л. К. и Г. С. И. да заплати на ищеца „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. София, обл. София, община Столична, р-н „Сердика“, ж.к. •••, представлявано от изпълнителния директор П. В. И. на основание чл.327 от ТЗ вр. с чл.79 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД сумата от 446 982,14 евро /874 221,07 лв./, представляваща главница по следните фактури: № 1000000697/10.06.2022 г. /частично/; № ••••••••••/10.06.2022 г.; № 1000000700/14.06.2022 г.; № ••••••••••/15.06.2022 г.; № 1000000702/17.06.2022 г.; № 1000000703/22.06.2022 г.; № 1000000705/27.06.2022 г.; № 1000000707/28.06.2022 г.; № 1000000709/30.06.2022 г.; № 1000000710/30.06.2022 г.; № 1000000734/12.08.2022 г.; № 1000000735/15.08.2022 г.; № 1000000736/16.08.2022 г.; № 1000000748/08.09.2022 г.; № 1000000751/11.09.2022 г.; № 1000000771/18.11.2022 г.; № 1000000772/24.11.2022 г.; № 1000000781/15.12.2022 г.; № 1000000782/21.12.2022 г.; № 1000000796/10.01.2023 г.; № 1000000797/16.01.2023 г.; № 1000000806/01.02.2023 г.; № 1000000808/10.02.2023 г.; № 1000000809/20.02.2023 г.; № 1000000811/28.02.2023 г.; № 1000000819/08.03.2023 г.; № 1000000820/09.03.2023 г.; № 1000000822/14.03.2023 г.; № 1000000826/21.03.2023 г.; № ••••••••••/31.03.2023 г.; № 1000000839/03.04.2023 г.; № 1000000840/07.04.2023 г.; № 1000000841/12.04.2023 г.; № 1000000842/18.04.2023 г.; № 1000000843/19.04.2023 г.; № 1000000844/21.04.2023 г.; № ••••••••••/28.04.2023 г.; № 1000000858/16.05.2023 г.; № 1000000859/19.05.2023 г.; № 1000000862/26.05.2023 г.; № 1000000877/21.06.2023 г.; № 1000000880/23.06.2023 г.; № 1000000889/05.07.2023 г.; № 1000000890/14.07.2023 г.; № 1000000891/18.07.2023 г.; № 1000000894/27.07.2023 г.; № 1000000903/04.08.2023 г.; № 1000000905/10.08.2023 г.; № ••••••••••/24.08.2023 г.; № 1000000909/30.08.2023 г.; № 1000000920/05.09.2023 г.; № 1000000921/19.09.2023 г.; № 1000000924/20.09.2023 г.; № 1000000925/28.09.2023 г.; № 1000000966/05.12.2023 г.; № 1000000968/15.12.2023 г.; № 1000000969/22.12.2023 г.; № 1000000970/28.12.2023 г.; № 2000000018/24.04.2024 г.; № 2000000019/25.04.2024 г.; № 2000000020/26.04.2024 г.; № 2000000021/29.04.2024 г.; № 2000000022/30.04.2024 г.; № 2000000023/07.05.2024 г.; № 2000000024/09.05.2024 г.; № ••••••••••/10.05.2024 г.; № 2000000026/11.05.2024 г. и сумата от 95 911,35 евро /187 586,29 лв./, представляваща законна лихва за забава върху посочените по-горе задължения по фактури от датите, следващи датите на падеж до 13.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 13.09.2024 г. до окончателното й изплащане. Следва да бъде отхвърлен предявеният иск за сумата от 7 102,61 евро /13 891,49 лв./ главница и 1173,13 евро /2294,45 лв./ законна лихва за забава по фактура № 1000000876/16.06.2023 г., като недоказан. При този изход на делото, ответникът дължи на ищеца „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ••• направените разноски в размер на 37 521,66 евро /73385,99 лв./, съобразно уважената част от иска, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Ищецът „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ••• дължи на ответника „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД, ЕИК ••• направените разноски в размер на 15,66 евро /30,64 лв./, съобразно отхвърлената част от иска, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. По компенсация следва „ГЛОБЪЛ РЕЦИКЛИНГ“ ООД, ЕИК ••• да бъде осъдено да заплати на „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ••• разноски в размер на 37506 евро /73355.66лв./. Водим от горното, съдът