Решение № 96 от 5.6.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 235/2025 г.

Предявени са искове от "АВЕ България логистик" ООД, ЕИК 203003174, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.М бл.29, вх.В, ет.8, ап.49, чрез адв.М., със съдебен адрес: гр.София, ул.„..“ № 8, ет.3, насочен против "Ч" ООД, ЕИК 101714522, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.И № 1, вх.А, ет.2, ап.4 представлявано от И Ч, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

• сумата от 63 700.10 лева с ДДС, дължима за извършен транспорт на контейнери MEDU5162711, MEDU6959295, MEDU6456475, FTAU1357163, CAXU6403711, MEDU6287945, MEDU3107438 7x20 от Ухан до Солун, за което е издадена Фактура № 3000001315/18.12.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата за периода от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2025 г., до окончателното й изплащане;

• сумата от 8 878.86 лева с ДДС, дължима за извършен транспорт на контейнер BMOU2011140 1x20 фута. за извършен морски превоз от Ухан до Гърция, за което е издадена фактура № 3000002264/21.08.2025 г., ведно със законна лихва върху сумата за периода от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2025 г., до окончателното й изплащане;

• сумата от 8 094.48 лева с ДДС, дължима за извършен транспорт на контейнер TCKU2221887 - 1x20 фута от Ухан до Гърция, за което е издадена фактура № 3000002278/27.08.2025 г., ведно със законна лихва върху сумата за периода от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2025 г., до окончателното й изплащане;

• сумата от 7765.86 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 63 700.10 лв., дължима за периода от 28.11.2024 г. до датата на подаване на исковата молба;

• сумата от 1082.45 лв, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 8 878.86 лв., дължима за периода от 28.11.2024 г. до датата на подаване на исковата молба;

• сумата от 986.82 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 8 094.48 лв., дължима за периода от 28.11.2024 г. до датата на подаване на исковата молба;

• сума в общ размер на 15 608,41 лв. с ДДС, представляваща сбор от допълнителни разходи за „демюрейдж“ и „сторидж“ такси по фактури № 3000001283/10.12.24 за транспорт с референция FCLI240800365; фактура № 3000001282/10.12.2024 г. за транспорт с референция FCLI240900369; фактура 3000001537/23.01.2025 г. за транспорт с референция FCLI240800329; фактура с № 3000001388/31.12.2024 г. и фактура с № 3000001577/31.01.2025 г. за транспорт с референция FCLI240900379; фактура с № 3000001576/31.01.2025 г. и фактура № 3000001391/31.12.2024 г. за транспорт с референция FCLI241100535; фактура № 3000001389/31.12.2024 г. за транспорт с референция FCLI241100533; фактура № 3000001578/31.01.2025 г. и № 3000001377/31.12.2024 г. за транспорт с референция FCLI240900393; фактура № 3000001579/31.01.2025 г. и № ••••••••••/31.12.2024 г. за транспорт с референция FCLI241100530; фактури с № 3000001380/31.12.2024 г. и № ••••••••••/31.01.2025 г. за транспорт с референция FCLI241100531; фактура с № 3000001381/31.12,2024 г. за транспорт с референция FCLI241100532; фактура с № 3000001582/31.01.2025 г. за транспорт с референция FCLI241000456; фактура с № 3000001583/31.01.2025 г. за транспорт с референция FCLI241100519; фактура с № 3000001584/31.01.2025 г. за транспорт FCLI241100520; фактура 300001461/09.01.2025 г. за транспорт FCLI241100527; фактури № 3000001575/31.01.2025 г. и № ••••••••••/31.12.2024 г. за транспорт FCLI241100534; фактура с № 3000001383/31.12.2024 г. за транспорт FCLI240800352, фактура с № ••••••••••/31.12.2024 г. за транспорт FCLI241100538, фактура № 3000001385/31.12.2024 г. за транспорт FCLI241100539; фактура с № 300001386/31.12.2024 г. за транспорт FCLI241100540; фактура № 300001532/23.01.2025 г. по транспорт FCU241000419 и фактура № 300001533/23.01.2025 г. за транспорт с референция FCLI241000523, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2025 г., до окончателното изплащане.

В условията на евентуалност главниците се претендират като обичайна пазарна цена за процесния вид услуги през исковия период.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е спедиционна компания, която се занимава с организиране на сухопътен, въздушен и морски транспорт, като дружеството се намира в трайни търговски отношения с ответника "Ч" ООД. Обяснява се, че по възлагане на последното, ищецът е организирал транспорти, по които не е получил изпълнение, а именно по част от тях не е заплатено дължимото възнаграждение в цялост, а по друга част - допълнителните разходи за „демюрейдж“ и „сторидж“ такси.

Уточнява се, че превози с референции FCLI240800123, FCLI240800091 и FCLI240700135 са осъществени въз основа на оферта, отправена от ищеца към ответника на 03.06.2024 г. по имейл, каквато била и обичайната практика за възлагане на превози. Твъри се, че с тази оферта на ответника е предложено организиране на морски транспорт при цена на морското навло от 5 950 щатски долара за 20 футов контейнер, която цена представлява и обичайното възнаграждение за такъв вид спедиционни услуги през процесния период. Уточнява се, че конкратно по всяка една референция са организирани следните превози:

• по референция FCLI240800123 превозени са контейнери MEDU5162711, MEDU6959295, MEDU6456475, FTAU1357163, CAXU6403711, MEDU6287945, MEDU3107438 7x20 от Ухан до Солун, като датата на натоварването е 04.06.2024 г., а заплатените от ищеца на свой контрагент разходи са в размер на 40 110 USD.

• по отношение транспорт с референция FCLI240800091 се твърди, че негов предмет е осъществения превоз е контейнер BMOU2011140 1x20 фута.с дата на натоварване 18.06.2024 г.,и маршрут от Ухан до Гърция. Заявява се, че за извършването на превоза ищецът е заплатил към свой съконтрахент разходи в размер на 5 730 USD.

– по референция FCLI240700135 е организиран превоз на контейнер TCKU2221887 - 1x20 фута с дата на натоварване 04.06.2024 г. и маршрут от Сямън до Гърция. Заявява се, че за извършването на превоза ищецът е заплатил към свой съконтрахент разходи в размер на 5 730 USD. Твърди се, че за всяка една услуга е издадена фактура, включваща както възнаграждението за организирания международен и вътрешен транспорт и товаро-разтоварни операции, така и морското навло, която обаче не е заплатена от ответника. Сочи се, че общо по трите горепосочени превози, осъществени за ответното дружество, последното дължи на ищеца сумата от 90 508.57 лв.

Освен това ищецът претендира да му бъдат възстановени заплатени от него такси по превозите - „демюрейдж" такса и такса „съхранение' (обозначена във фактурите като такса „съхранение-сторидж"). Уточнява се, че „демюрейдж“ такса е такса за престой, която започва да се калкулира от датата на изтичане на свободния период до датата на връщане на празния контейнер обратно на пристанището, а такса „съхранение-сторидж“ е такса за съхранение, която започва да се калкулира от датата на изтичане на свободния период до датата на вдигане на пълния контейнер от пристанището.

В исковата молба подробно са описани платените такси по всеки един превоз, индивидуализирани с неговата референция и превозени контейнери. Общият размер дължими демюрейдж и сторидж такси за организираните превози е определен на 15 608.41 лв. с ДДС, която сума не е заплатена от ответника въпреки издадените от ищеца фактури в тази насока. При тези данни се аргументира становище, че между страните са сключени спедиционни договори за организиране на процесиите транспорти между „АВЕ България логистик" ООД и „Ч“ ООД, във връзка с които са възникнали

няколко отделни правни връзки. Сочи се, че първата е сделката между възложител (доверител) и спедитор за възлагане на сключване на договор за превоз. Според ищеца, на второ място е изпълнителната сделка между спедитора и трето лице (обикновено превозвач) - договор за превоз, с която се изпълнява поръчката на възложителя. Обяснява се, че на трето място е отчетната сделка между възложителя и спедитора, с която се прехвърлят от спедитора на възложителя резултатите от изпълнителната сделка. Заявява се, че ищецът е изпълнил своите задължения като е организирал изпращането на товара, сключвайки превозни договори. Уточнява се, че в случая това е възложено от получателя на товарите - „Ч“ ООД, като всички контейнери са доставени съобразно указанията на ответната страна. С оглед на това се поддържа, че за ответника е възникнало задължението да заплати на ищеца уговореното възнаграждение.

В условията на евентуалност се иска съдът да присъди на ищеца обичайната пазарна цена за извършения вид услуги през процесния период. В тази насока се сочи, че страните са търговци и при липса на уговорена цена за извършена услуга от единия търговец по възлагане на другия, се дължи обичайната пазарна цена за този вид услуги.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по основателността на предявения иск.

Ответникът оспорва, че между страните са съществували трайни

търговски взаимоотношения, при което по негово възлагане ишцовото

дружество е организирало описаните в исковата молба транспорти с референции FCLI240800123, FCLI240800091 и FCLI240700135.

Признава се, че ответникът е започнал да възлага на ищеца

организиране на транспорт от м.април 2024 г., но твърди, че този кратък период от началото на съвместната работа на страните не може да обоснове наличието на трайни търговски взаимоотношения и постигнато съгласие по отношение на всички доставки, които ще бъдат извършени.

Заявява се, че между страните е налице оферта от 10.04.2024 г. с посочена от ищцовото дружество сума за транспорт, в размер на 2 490 USD от пристанища Xiamen, Wuhan до пристанище Солун, по която е изразено писмено потвърждение по имейл от страна на „Ч“ ООД и са извършени транспорти. При следващата оферта обаче, от 03.06.2024 г. с посочена от ищцовото дружество сума за транспорт, в размер на 5 490 USD от пристанище Xiamen до пристанище Солун, се твърди, че не е налице писмено потвърждение от страна на „Ч“ ООД, въпреки това обаче още на следващия ден е натоварен транспорт с референция FCLI240800123.

Конкретно по отношение транспорт с референция FCLI240800123, се твърди, че спрямо него не е приложима офертата от 03.06.2024 г., тъй като тя се отнася за транспорти от Xiamen, а процесният такъв е извършен от Ухан.

Ответникът оспорва твърдението на ищцовото дружество, че сумите по издадените фактури представляват част от цялото морско навло, тъй като никъде в тях не е посочено, че са частични, а точно обратното - в основанието им, е посочено, че същите са за комплексна спедиторска услуга. Отбелязва, че фактурите са заплатени на 09.08.2024 г.

Оспорва се и претенцията за законна лихва върху сума по фактура № 3000000925/14.10.2024 г., към която впоследствие е издадено кредитно известие № 000001314/18.12.2024 г., върху сума по фактура № 3000000721/30.09.2024 г., към която впоследствие е издадено кредитно известие № 3000002262/20.08.2025 г. и върху сума по фактура № 3000000824/07.10.2024 г., към която впоследствие е издадено кредитно известие № 3000002276/26.08.2025 г., тъй като след като не е налице главно вземане, не може да възникне задължение и за акцесорно такова.

Възразява се и срещу твърдението, че с разписка за плащане от 05.09,2024г. от EBURY е извършено разплащане именно на процесния транспорт. В тази насока ответникът се позовава на факта, че посоченият от ищцовото дружество документ с номер HSHD24060124/04.06.2024 г., издаден от Unitex Logistics (Europe) Limited представлява дебитно известие, което като документ по своята същност представлява единствено „задължаване“ на „АВЕ България логистик“ ООД да заплати посочената сума.

Ответникът твърди, че издадените фактури 3000000369/08.08.2024 г., 3000000371/09.08.2024 г. и 3000000344/06.08.2024 г. са платени от него точно така, както е указано в тях - по основание, размер и в указания срок, при което дружеството е изпълнило добросъвестно задължението си за плащане и не следва да бъде отговорно /финансово/, за обстоятелството, че ищцовото дружество е имало недобросъвестен служител, който е допуснал умишлена грешка при съставяне на фактурите. В този смисъл се изразява становище, че за допуснатата грешка не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, а да се потърси имуществена такава от съответния служител.

По отношение исковете, с които се претендират заплатени такси демюрейдж и стоуидж, се твърди, че забавянето за вземане на контейнерите от пристанището в Солун, разтоварването им в склад на „Ч“ ООД и връщането им празни на пристанището е действие, извършено от „АВЕ България логистик“ ООД, което е довело до начисляването и натрупването на тези такси .

Ответникът заявява, че не е налице забавяне по вина на ответното дружество, тъй като своевременното вземането на пълните контейнери, транспорта им до склад на „Ч“ ООД и връщането им на пристанището празни, е част от задължението на „АВЕ България логистик“ ООД, като комплексна спедиторска услуга, още повече, че същият носи отговорност при изпълнение на поръчката му.

Ответникът прави подробен анализ на всеки един превоз и начислените по него такси, като отбелязва, че към датата на фактурирането им към ответното дружество те не са били заплатени от ищеца.

По отношение транспорт с референция FCLI240800365 се твърди, че е начислена само такса „демюрейдж“ за 14 дни забавяне, не и такса „сторидж“, каквато е посочена в издадените от ищеца фактури.

По отношение транспорт с референция FCLI240800329 се твърди, че ответникът е уведомен за пристигналия товар в деня, в който изтича свободния престой, като са начислени такси „демюрейдж“ за период от 7 дни забавяне.

За транспорт с референция FCLI241000456, FCLI241100519, FCL1241100520, се обръща внимание, че още на 15.01.2025г. са изпратени от „Ч“ ООД необходимите търговски документи и е било възможно контейнерът да бъде вдигнат пълен още на 16.01.2025 г., но това е станало едва на 27.01.2025 г.

За транспорт с референция FCLI241100527 пък се сочи, че още на 10.01.2025 г. са изпратени необходимите търговски документи и е било възможно контейнерът да бъде вдигнат пълен още на 10.01.2025 г., но това е станало едва на 27.01.2025 г.

В обобщение се заявява, че „Ч“ ООД следва да бъде навременно уведомено за доставка на контейнерите на пристанището, за да бъде организирано своевременното разтоварване и приемане на стоката в склада на дружеството в село Струмяни, като се обръща внимание, че след възникване на пререканията между двете дружества /м.10-11.2024 г./ е започнало и забавяне на транспортирането на контейнерите, респ. натрупване на такси ,демюрейдж“ и „сторидж“.

Ответникът обръща внимание и че организацията на вътрешния транспорт е ангажимент на ищцовото дружество и същото следва с оглед интересите на доверителя му, така да изпълни задълженията си, че да не образува и натрупва задължения на доверителя, повече от обичайните. Заявява, че има случаи, в които представител на ищеца е уведомил ответното дружество за пристигнали контейнери едва в деня на изтичане на свободния период, както и такива, при които ответното дружество е изпратило на „АВЕ България логистик“ ООД търговските документи, но сухопътния транспорт е бил организиран от ищеца няколко дни по-късно, което отново води до натрупване на тези такси. Именно това задължение на ищеца се твърди да не е изпълнено в процесния случай.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете на „АВЕ България логистик“ ООД срещу „Ч“ ООД, инициирали настоящото производство, като неоснователни.

В допълнителна искова молба ищецът излага съображения, че между него и ответника от 15.04.2024 г. до 15.06.2024 г. са направени 17 транспорта с 32 контейнера. Освен това се сочит факти, че ответникът е бил в договорни отношения в продължение на 2 години с друго търговско дружество, чийто собственици са същите като на ищеца.

По отношение офертата от 10.04.2024 г. се отбелязва, че в същата изрично е посочено, че е валидна до края на м.април, поради което няма как въз основа на нея да се уреждат отношенията между страните. В същото време, независимо в офертата от 03.06.20.24 г. кое пристанище е посочено, се обръща внимание, че ценита са еднакви от всички пристанища в Китай.

Освен това се сочи, че за да бъде извършен транспорт от спедитора, така като е предложен на клиента, клиентът (т.е. ответникът) е този, който потвърждава на изпращача, че тъкмо този спедитор организира транспорта. С оглед на това се завява, че „Аве България Логистик“ ООД не може да извърши даден транспорт без това потвърждение на клиента към изпращача, което е индиция, че „Ч“ ООД е приел условията по офертата за трите процесни превоза такава, каквато е предложена през юни 2024 г., доколкото липсва възражение срещу нея.

Като неоснователни се определят твърденията на ищеца, че тъй като не е уговорено частично плащане, то не може да се претендира нещо допълнително от вече заплатените фактури. В тази насока ищецът се позовава на отразеното в допълнителните фактури, а именно, че фактурираното е за “доплащане“.

Ищецът възразява срещу оплакванията на ответника, че не е бил навременно уведомяван за доставка на контейнерите на пристанището, за да бъде организирано своевременното разтоварване и приемане на стоката в склада на дружеството в село Струмяни. В тази насока се позовава на кореспонденция, с която ответното дружество било своевременно уведомявано за движението на контейнерите.

Не се възприемат и развитите в отговора на исковата молба съображения, че тъй като ищецът не е платил таксите към своя контрагент, то той няма право да ги претендира и към ответника. В допълнителната искова молба са подробно отразени предприетите от ищеца действия по всяка една доставка.

По така изложените съображения от съда се иска да уважи предявените искове.

В срока за допълнителен отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответника. В същия са развити съображения относно това дали между страните са били налице трайни търговски отношения, като са цитирани шест броя преводи, предхождащи процесните отношения. Конкретизирано е по отношение на отделно извършените транспортни услуги с индивидуални референции какво включва цената, съобразно издадените фактури. Отбелязва се, че не е налице съгласие по отношение на отправена оферта от 03.06.2024 г., поради което според ответника приложение следва да намерят условията по офертата от 10.04.2024 г. Развиват се съображения относно наличието на отговорност на ищеца при условията на обичайния търговски риск при извършване на съответната дейност. Поддържат се основните възражения в отговора на исковата молба. С оглед това се иска отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищецът се представлява от законния и от упълномощен представител, които поддържат предявените искове. Ответникът се представлява от пълномощници, които оспорват исковете.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.361, ал.1 ТЗ във връзка с чл.356, ал.1 ТЗ, и чл.86 ЗЗД.

Съгласно чл.361, ал.1 от ТЗ със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар. Точното изпълнение на това

задължение се изразява в сключване на възложения от доверителя вид превозен договор, така че договорът да има съдържание, каквото би имал, ако доверителят самостоятелно го е сключил за себе си, като в случай, че доверителят е дал специфични указания, то те да са изрично и точно посочени в договора с превозвача. Това следва от разпоредбата на чл.365 от ТЗ, съгласно която спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвач, и ако не изпълни това, отговаря за вредите, освен ако те биха настъпили и при спазване на указанията.

Следователно, съществено е с какво съдържание е бил сключен превозният договор и дали при сключването му спедиторът е положил грижата на добрия стопанин, като наред с това е предал дадените от товародателя указания.

В случая, от представените по делото писмени доказателства, се установяват възникнали облигационни отношения между "АВЕ България логистик“ ООД и „Ч“ ООД. Безспорно по делото е, че „Ч“ ООД е възложило на „АВЕ България логистик“ ООД да извърши превоз на процесните товари от Ухан, Китай, до Солун, Гърция по море, а след това сухопътен превоз до Струмяни, както и че спедитора е изпълнил това свое задължение.

Страните спорят относно цената на превозите, както и относно изпълнение на задълженията на страните във връзка със срочното вдигане на товарите от пристанището в Солун и връщане на контейнерите, в които те се превозват.

На първо място, по отношение на процесния договор за спедиция, следва да се посочи, че същият е двустранен, възмезден, неформален и консенсуален. Товарителницата /в случая коносамент/, е документът, който създава яснота в превозните отношения, документ, който обективира конкретния превозен договор. Тя удостоверява сключването на договора и неговия предмет, до доказване на противното.

От страна на ответника са представени доказателства /имейл кореспонденция, приложена на л.266 – гръб/ за отправена на 10.04.2024 г. оферта от ищеца за превоз от пристанища Сямън и Ухан, до Солун, за 2 490 щатски долара за морската част от превоза и 550 евро за сухопътен превоз от Солун до Струмяни. Видно от текста на електронното писмо, с което е направена офертата, същата е с валидност до края на м.април 2024 г.

На 03.06.2024 г. ищецът е изпратил нова оферта до ответника, като е предложил цена за морски превоз от Сямън, Кингдао, до Солун в размер на 5 950 щатски долара /л.25 от делото/. Срокът на предложената цена е определен до 15.06.2024 г. Действително, по делото няма данни за изрично приемане на тази оферта, но настоящият състав намира, че ответникът е изразил съгласие по нея с конклудентни действия. В тази насока следва да се има предвид, че за да се осъществи даден превоз, следва да бъде предоставена информация на превозвача, респ. на спедитора, който сключва договора за превоз, за изпращача на стоката и да бъде снабден с документите, придружаващи превозвания товар. В случая, не е спорно, че на 04.06.2024 г. от пристанищата Ухан и Сямън, са натоварени съответно 7 и 1 контейнера с получател „Ч“ ООД. На 18.06.2024 г. още един контейнер е отпътувал от пристанището Ухан за Солун. Имайки предвид съставените в тази връзка коносаменти, както и реалното натоварване на товарите от пристанищата в Китай, респ. доставянето им до Солун и приемането им от получателя „Ч“ ООД, настоящият състав намира, че тези действия от страните са извършени в изпълнение на сключен между тях договор при посочената в актуалната оферта от 03.06.2024 г. цена. Няма основание за прилагане в отношенията между страните на цената по офертата от 10.04.2024 г., тъй като същата е с изтекъл срок, нито пък за прилагане на разпоредбата на чл.356, ал.2 от ТЗ доколкото тази норма касае хипотези, при които липсва уговорено възнаграждение, а в случая, както се посочи вече спедиторът е предложил цена, след узнаването на която /това обстоятелство не се оспорва в отговора на исковата молба – л.253 от делото/, ищецът е възложил организиране на процесните превози.

Действително, от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че издадените фактури за организираните превози, посочени погоре, не са осчетоводени в счетоводството на ответника „Ч“ ООД и не са включени в дневниците му за покупки, но при наличието на обсъдените доказателства, фактът, че те не са намерили отражение в счетоводството на доверителя, не може да опровергае формирания извод, че процесните сделки са възникнали валидно и спедиторът по тях е изпълнил задълженията си за сключване на възложения от доверителя вид превозен договор . Ето защо, с оглед данните по делото, че е останало незаплатено възнаграждение на спедитора в размер на 79 890.88 лева, предявеният иск следва да бъде уважен до посочения размер, а за разликата до пълния предявен размер от 80 673.44 лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

За пълнота на изложението и с оглед наведените от ответника възражения относно размера на фактурираните суми, както и издадените впоследствие кредтни известия и фактури с допълнително начислени задължения, следва да се посочи, че фактурата представлява първичен счетоводен документ, с който доставчикът документира доставка на стока или услуга към получатиля й, като задължението на всяко данъчно задължено лице - доставчик, да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга /или получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от ЗДДС/, произтича от разпоредбата на чл.113, ал.1 ЗДДС, като неизпълнението на това задължение е скрепено с административно-наказателна отговорност. Така издаването на фактурата обективира изпълнение на данъчното задължение, а изпращането на получателя - волеизявлението на издателя, че очаква плащане. Т.е. фактурата сама по себе си не е основание за плащане, такова е извършената доставка на стока или услуга. Ето защо, в случай, че в дадена фактура е допусната грешка, тя може да бъде коригирана с издадаване на дебитно или кредитно известие, което не се отразява на възникване на задължението на получателя й, респ. на неговия размер. С издаването на дебитно или кредитно известие се постига коректно отразяване на финансовия аспект на правоотношението между страните, без това да влияе на неговите параметри. При така изяснената роля на фактурата, съдът приема, че е иревантно дали и в какъв размер задължения са фактурирани първоначално от ищеца и каква е причината за тяхната последваща корекция.

Като законна последица върху уважения размер на иска за главница, следва да бъде присъдена поисканата законна лихва, считано от подаване на исковата молба, до окончателното плащане на дължимото.

Акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава също се явява основателен, като началният момент, от който се дължи такова е деня следващ падежа на задължението, а при липсата на такъв - 14 дни след получаване на фактурата /чл.303а, ал.3 от ТЗ/. В случая, както и самият ищец признава, за организираните 3 превоза са издадени фактури на 14.10.2024 г., на 30.09.2024 г. и на 07.10.2024 г., които обаче с кредитни известия са сторнирани поради погрешно посочено основание, което е наложило издаване на нови фактури. По своята правна същност кредитното известие е първичен счетоводен документ, с който се намалява данъчната основа на доставка, за която вече е издадена фактура. Ето защо, при погрешно посочено основание за плащане и издадено впоследствие кредитно известие, не може да се направи извод, че е налице валидно отправена покана за плащане, която е в състояние да постави ответника в забава.

С оглед на това, началният момент на претендираната лихва е деня, следващ падежа на задълженията, посочени във фактурите № 3000001315/18.12.2024 г., № 3000002264/21.08.2025 г. и № 3000002278/27.08.2025 г., а именно 08.01.2025 г. по първата фактура, 21.08.2025 г. по втората фактура и 27.08.2025 г. по третата фактура. Именно в тази насока са направените и от вещото лице по ССчЕ изчисления, от които се установява дължимо обезщетение за забава в размер на общо 6 485.72 лв., от която сума 6 192.94 лв. по фактурата от 18.12.2024 г., 161.56 лв. по фактурата от 21.08.2025 г. и 131.22 лв. по фактурата от 27.08.2025 г. Исковете следва да бъдат уважени до посочените размери, а за разликата до пълните предявени такива да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

По иска за възстановяване на заплатени от спедитора разходи във връзка с осъществяване превоза на товарите, следва да се има предвид следното:

В задълженията на спедитора е да сключи договор да превоз от свое име, но за сметка на доверителя и тъй като договорът за превоз е изпълнителната сделка, предмет на поръчката, правата и задълженията по нея не са на комисионера-спедитор, а са за доверителя и превозвача. Самият превоз следва да бъде осъществен по начина и съобразно указанията на доверителя. Само ако спедиторът се отклони от указанията на доверителя, той отговаря за вредите, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако би спазил указанията.

В същото време, за доверителя по договора възниква задължение да приеме резултатите от изпълнителната сделка, да заплати на спедитора уговореното възнаграждение, както и допълнително направени разходи във връзка с изпълнение на поръчката – транспортни разходи, административни и митнически такива, както и извънредни разходи при настъпване на форсмажорни обстоятелства.

В случая не е спорно, че ищецът е организирал транспорта по указания му и договорен начин, а именно по море от Китай до Солун, а след това до България със сухопътен транспорт. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при превоза на процесните посочени в исковата молба товари, от страна на спедитора са заплатени такси за несвоевременно вдигане на товара от пристанището в Солун и закъсняло връщане на опразнения контейнер, в който е бил превозван.

Страните спорят обаче относно това чия е вината за забавянето. Налице са данни от свидетелските показания на св.П. А., че това може да се дължи освен на действия на самите страни, и на поведението на трето за сделката лице, а именно пристанищните и митническите служби в гр.Солун. Съобщеното от Антов обаче не е относимо към конкретен товар или транспорт, а представлява негови общи впечатления при работа с товари, пристигащи на пристанището в гр.Солун, поради което съдът при произнасянето си по съществото на спора не обсъжда показанията му в тази насока.

Имайки предвид, че спедиторът се е задължил да организира както морския, така и сухопътния транспорт, то за да бъде ангажирана отговорността на доверителя за заплатените от спедитора такси, следва да се установи, че въпреки че спедиторът е изпълнил задълженията си и е действал съобразно чл.351, ал.1 вр. чл.361, ал.2 от ТЗ, допуснатото забавяне на вдигането на товара и връщането на празния контейнер на пристанището в гр.Солун е по вина на доверителя или по обективни причини, които биха настъпили независимо от поведението на страните по сделката. Доказването на тези факти трябва да е главно и пълно. Противната страна може да оспорва фактическите твърдения на ищеца и да сочи и представя доказателства, установяващи обратното, като това доказване е насрещно и може да бъде и непълно – достатъчно е да създаде вероятност, с което разколебава безспорността в установяваното от ищеца фактическо положение.

Доказателства, сочещи на виновно поведение на ответното дружество не се ангажираха. Не се доказа спедиторът да е имал готовност да извърши, респ. да е уговорил сухопътния транспорт от гр.Солун до България, но доверителят да му е отказал съдействие при необходимост от представяне на документи, при организиране на митническата проверка или достъп до своите складове, до които товарът следва да се достави. Действително, представена е имейл кореспонденция, в която между страните е коментирана необходимостта от снабдяване с допълнителни документи, но само въз основа на нея не може да се направи несъмнен извод за забава на доверителя. Документите, които спедиторът изисква не са конкретизирани, за да се приеме, че са били необходими за освобождаване на товара от пристанището, още повече, че при превоза по море, стоката е съпроводена с документи.

Няма конкретни данни допуснатото забавяне за транспортиране от пристанището в гр.Солун на посочените в исковата молба товари да е резултат от външни фактори – напр. съобщеното от св.Антов за начина на работа и изпълнението на сроковете от пристанищните служби в гр.Солун.

Ето защо съдът намира, че искът за заплащане на погасени от спедитора допълнителни разходи - такси за „демюрейдж“ и „сторидж“ в общ размер на 15 608.41 лв. с ДДС, при извършване на процесните превози, е неоснователени и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски каквото искане е направила и пълномощникът й е представил списък по чл.80 от ГПК. От страна на ищеца се претендират заплатени държавна такса от 2179.08 евро, адвокатски хонорар от 3558.60 евро, депозит за възнаграждение на вещото лице по счетоводна експертиза от 511.30 евро, разходи за превод на документи на български език от 449.94 евро, както и разноски в предходно проведено обезпечително производство в размер на 2 751.56 евро. Съобразно изхода на спора, от така направените разходи в тежест на ответника следва д асе постави сумата от 6 154.79 евро.

От страна на ответника се иска да бъдат присъдени 4 530 евро за заплатен адвокатски хонорар. Срещу така претендираното възнаграждение е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно предвид действителната фактическа и правна сложност по делото, обема събран доказателствен материал, броя проведени съдебни заседания, както и реално предприетите от пълномощника на ответника действия по неговата правна защита и съдействие. Заплатения адвокатски хонорар следва да бъде намален до сумата от 3558.60 евро /реципрочно на размера на този разход за ищеца/. С оглед на това и съобразно отхвърлената част от исковете, на ответника следва да се присъди сумата от 549.67 евро.

На основание чл.3 и чл.4 от Закона за приемане на еврото, в диспозитива на съдебния акт, всички присъдени суми следва да се посочат в официалната парична единица на Р.България към настоящия момент – евро.

Водим от горното, съдът