Решение № 9140 от 18.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 47346/2025 г.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД. Ищецът „Д.О.З.“ ЕАД твърди, че по договор за застраховка „Каско”, клауза „Пълно каско“ е заплатил на застрахования сума в размер 448,36 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „•••”, с рег. № ••• – увреждане на предна дясна лята джанта и предна дясна гума, настъпили в резултат от ПТП на 13.04.2021 г. в •••“ – път част от Републиканската пътна мрежа. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно за движение. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в размер от 448,36 лв., в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на сумата от 463,36 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, поради което моли за осъждане на ответника да му заплати сумата от 463,36 лв., равняваща се на 236,91 евро. Претендира разноски. Ответникът – А.П.И.”, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че отговорен за ремонта и поддържането на пътя в процесния пътен участък е С.О., а не ответникът, доколкото се касае за републикански път в границите на урбанизираната територия на гр. София – населено място с население над 100 000 души – чл. 48, т. 2, б. „в“ ППЗП вр. чл. 30, ал. 3 ЗП. Излага съображения, че не е доказан настъпил застрахователен риск поради непредставяне на ОУ на ищеца към исковата молба. Излага съображения, че са нарушени ОУ на ищеца, доколкото не е съставен протокол за ПТП и не са уведомени органите на полицията за ПТП. Излага, че представената полица не покрива изискванията на закона. Оспорва да е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, както и да е настъпил покрит застрахователен риск. Счита, че плащането на застрахователно обезщетение е без основание. Счита, че няма данни дали не е налице някое от изключенията, предвидени в ОУ, в които случаи застрахователят не дължал обезщетение. Излага, че в доклада по щетата липсвали задължителни реквизити. Оспорва механизма на настъпване на събитието, наличието на препятствие на пътя, твърдените вреди и причинно-следствената връзка на ПТП с вредите. Твърди, че платеното от ищеца застрахователно обезщетение е без основание, доколкото не е бил налице покрит застрахователен риск. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредите. Излага, че водачът на автомобила се е движил с несъобразена скорост, която не му е позволила да възприеме препятствието и да спре – чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Позовава се на Споразумителен протокол от 2021 г. със С.О., като твърди, че по силата на същия, процесният участък следвало да се поддържа от СО. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Третото лице помагач на страната на ответника – С.О., оспорва предявения иск по основание и размер. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД: В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си относно възникването на валидно застрахователно правоотношение, в срока на застрахователното покритие на което вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило твърдяното застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил застрахователно обезщетение в твърдения размер, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението в това число обстоятелства, водещи до определянето му по цени над средните към датата на ПТП. Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право, в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред Софийски районен съд са събрани писмени и гласни доказателствени средства, като са приети основно и допълнително заключение на съдебна автотехническа експертиза. От представените по делото документи се установява, че по отношение на увреденият лек автомобил е бил сключен валиден застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“. Неоснователни се явяват направените от ответната страна оспорвания, касаещи действителността на застрахователната полица. От събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за плащане на застрахователната премия, за уведомяване при настъпило застрахователно събитие, а така също и за плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността на застрахователния договор. При зачитане на договорната връзка от страните по нея, не може да се приеме, че трето лице за нея разполага с право да оспорва валидността на обвързващото й действие. Ето защо съдът приема, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил. Според приложимата клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива пълна загуба или частично увреждане на застрахованото МПС, причинени при настъпване на ПТП, при която застрахователят дължи обезщетение за частични щети, настъпили при ПТП по смисъла на българското законодателство, каквото е налице в настоящия случай. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. С оглед на изложеното, неоснователно се явява и направеното от ответника възражение, че реализираното застрахователно събитие не представлява покрит риск. Относно механизма на ПТП: При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства (документите, съдържащи се в застрахователна преписка по заведената щета, събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел – водача на процесното МПС, както и от основното и допълнителното заключение на САТЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК), съдът намира, че по делото се установява по безспорен начин следният механизъм на ПТП: На 13.04.2021 г. в гр. София водачът на л.а. марка „•••”, с рег. № ••• се е движел по ул. „Околовръстен път“, като по време на движение в района преди „К.А.“, находящ се на административен адрес: •••, преминава през несигнализирано и необозначено препятствие (пропаднала шахта), находящо се на пътното платно. Относно материалноправната легитимация на ответника: С отговора на исковата молба ответникът А.П.И.” е оспорил материалноправната си легитимация, като е изложил съображения, че отговорен за ремонта и поддържането на пътя в процесния пътен участък е С.О., а не ответникът, доколкото се касае за републикански път в границите на урбанизираната територия на гр. София – населено място с население над 100 000 души – чл. 48, т. 2, б. „в“ ППЗП вр. чл. 30, ал. 3 ЗП. С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че за ремонта и поддържането на процесния пътен участък отговаря ответникът. С протоколно определение от 25.02.2026 г. на основание чл. 155 ГПК съдът е обявил на страните общоизвестния факт, че гр. София е с население над 100 000 души. От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетеля С. М. Х. и от основното и допълнителното заключение на вещото лице по САТЕ, неоспорени от страните, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени, се установява, че процесното ПТП е настъпило на 13.04.2021 г. в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, в района преди „К.А.“, находящ се на административен адрес: •••, който пътен участък е част от път № 18 „От км. 38+100 до 59+400“, „Южна дъга“ от разклон Герман до кръгово кръстовище А6. СОП. III-189 Банкя. Не е спорно между страните по делото, че процесният пътен участък е част от Републиканската пътна мрежа, което обстоятелство се установява и от събраните по делото писмени доказателства, както и от приетото е неоспорено от страните допълнително заключение на САТЕ. Установява се от приетите по делото писмени доказателства, както и от допълнителното заключение на САТЕ, че процесният пътен участък попада в урбанизираната територия на гр. София, съгласно устройствения план. В чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно съС.ие, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. Околовръстен път е второкласен републикански път, съгласно списък на републиканските пътища в Република България, утвърден с решение на МС за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приет на основание чл. 3, ал. 4 ЗП. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от А.П.И.“, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В случая обаче, приложими са разпоредбите на чл. 30, ал. 3 ЗП вр. чл. 48 ППЗП. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗП Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. Съгласно чл. 48, т. 1 ППЗП организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение н а : А.П.И.“ за: републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии; платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души; при постигната взаимна договореност между агенцията и общините тези дейности могат да се осъществяват съвместно. Съгласно чл. 48, т. 2 ППЗП организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на: съответните общини за: общинските пътища; тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания; републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души, като А.П.И.“ участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година. В случая и доколкото процесното ПТП е настъпило на републикански път в границите на урбанизирана територия за населено място с население над 100 000 души, приложимата хипотеза е тази по чл. 48, т. 2 б. „в“ ППЗП , според която организирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души (каквото несъмнено е гр. София) е задължение на съответната община, като е предвидено А.П.И.“ да участва само във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км. от съответния клас път, предвидени в бюджета на фонда за текущата година. Следователно дори и да се приеме, че по аналогия от хипотезата по т. 1, б. „б“ на чл. 48 ППЗП е допустимо АПИ и С.О. да се договорят за взаимно извършване на дейности по поддръжка на републиканските пътища в границата на урбанизираната територия на гр. София, то отговорният субект, на който законът възлага задължението и съответно носи отговорността е единствено С.О.. В този смисъл представеният Споразумителен протокол е ирелевантен за определяне субекта, който е носител на задължението за поддържане на пътния участък, доколкото със споразумение между общината и държавната агенция не могат да се дерогират законово императивно възложени задължения, а и на следващо място в разпоредбата на чл. 48, т. 2, б. „в“ ППЗП не е предвидена такава възможност (за разлика от хипотезата по чл. 48, т. 1 б. „б“ ППЗП). Отделно – на самостоятелно основание от текста на посочения Споразумителен протокол е видно, че СО се задължава да поддържа пътя, на който е настъпило процесното ПТП, а задължението на АПИ касае единствено участието му във финансирането, но не и задължения по поддържането и ремонта на пътя. От приетия по делото споразумителен протокол, сключен между А.П.И.“ и С.О., ведно с приложение № 1 и Приложение № 2 към него, както и от допълнителното заключение на САТЕ, се установява, че в Приложение № 1 -, ред 11 от приложението, е описан път II клас, номер 18, „от км 38+100 до 59+400“, като в колоната „маршрут (актуално наименование на улиците/булевардите, припокриващи се с РПМ в града)“ е вписано: „Южна дъга“ от разклон Герман до кръгово кръстовище А6. СОП. III-189 Банкя“ (лист 57 от делото), като дейностите по поддържането му са възложени на СО, поради което дори споразумението да се приеме за относимо – в него не е предвидено нищо по различно от установеното с правилото чл. 48, т. 2 б. „в“ ППЗП. Анализът на посочените разпоредби обуславя извода, че отговорност за поддържането и ремонта на републиканските пътища, преминаващи през градовете (с население над 100 000 души), носят общините, на чиято територия се намират. Следователно на общината е вменено задължението да поддържа републиканските пътища в границите на града в съС.ие, отговарящо на изискванията на движението, което означава незабавно сигнализиране и отстраняване във възможно най-кратък срок на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея МПС – чл. 13, ал. 1 и чл. 167, ал. 1 ЗДвП. В процесния случай е несъмнено, че участъкът на който е настъпило процесното ПТП се включва в границите на гр. София. Следователно, макар и процесният път да е част от републиканската пътна мрежа, той се намира в урбанизираната територия на гр. София и по силата на чл. 48, т. 2, б. „в“ ППЗП на общината е вменено задължението да поддържа републиканските пътища в границите на града в изправно съС.ие – чл. 167, ал. 1 ЗДвП. От обстоятелството, че на пътната настилка на републикански път в границите на гр. София - Околовръстен път, към момента на настъпване на застрахователното събитие е имало необозначена и необезопасена неравност на пътното платно, следва че не ответникът, а общината не е изпълнила вмененото й законово задължение. Отговорността на С.О. произтича от регламентираното в Закона за пътищата и Правилника за прилагането му правило, че републиканските пътища в границите на градовете с население над 100 000 души се поддържат от съответните общини. В този смисъл са и постановените: Решение № 3232 от 14.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 11215/2021 г. Решение № 5558 от 3.11.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9354/2022 г., Решение № 1612 от 20.03.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1825/2023 г. и Решение № 2307 от 19.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3872/2023 г., Решение № 6835 от 13.11.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 10208/2024 г., Решение № 4396 от 7.07.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 4574/2024 г., Решение № 1132 от 20.02.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 455/2025 г. и др. Гореизложено налага извода, че единственият задължен субект за поддържането на процесния пътен участък е С.О.. Доколкото ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, безпредметно е да бъдат обсъждани останалите предпоставки за уважаване на иска досежно причинената вреда, причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинената вреда, размера на регресната претенция за заплатено застрахователното обезщетение, както и възраженията на ответника за съпричиняване. Предвид изложеното, предявеният иск се явява изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът в размер на 102,26 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. В тежест на ищеца на основание чл. 77 ГПК следва да бъдат възложени и разноските за платено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по допълнителната САТЕ в размер на 200 евро. Така мотивиран, съдът