Решение № 276 от 28.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 949/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 135771 от 13.11.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от Министерство на труда и социалната политика, чрез адв. Д. Д., срещу решението №6016/06.10.2025 г. по т.д. № 14408/2021г. на Софийския градски съд, I- 27 състав, с което Министерство на труда и социалната политика е осъдено да заплати на Община Царево, на основание чл.59 от ЗЗД, сумата в размер общо на 382 297,61 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на собствените му сгради: Масивна панелна сграда с идентификатор 48619.505.172.5 – сграда за образование с РЗП 6610 кв.м., построена в ПИ 48619.505.172 по кадастралната карта на гр. Царево, актувана с Акт за частна общинска собственост № 1324/20.04.2010г., вписан на 21.04.2010г. в СВ гр.Царево под № 44, том III, дв. вх.рег.№ 715 и Масивна панелна сграда с идентификатор 48619.505.172.1 –климатичен център със застроена площ от 88 кв.м., построена в ПИ 48619.505.172 по кадастралната карта на гр. Царево, актувана с Акт за частна общинска собственост/АЧОС/ № 1258/01.10.2009г., вписан на 01.10.2009г. в СВ гр. Царево под № 122, том VIII, дв. вх.рег.№ 2109, за периода 30.06.2020г. – 06.08.2021г., от които 377 017.61 лв. за сграда с идентификатор 48619.505.172.5, и 5 280 лв. за сграда с идентификатор 48619.505.172.1, и двата по кадастралната карта на гр.Царево, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на предявяване на иска – 01.12.2021г., до окончателното изплащане на сумите, както и на основание чл.86 от ЗЗД, сумата в размер общо на 55 114,63 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2020 г. – 30.11.2021г., от които 54 353,42 лв. за забавено плащане на обезщетението от 377 017,61 лв., и 761,21 лв. за забавено плащане на обезщетението от 5 280 лв., като исковете чл.59 от ЗЗД за разликата над 382 297,61 лв. до 468 500 лв. и по чл.86 от ЗЗД за разликата над 55 114,63 лв. до 66 778 лв. са отхвърлени; Министерство на труда и социалната политика, адрес: гр. София, ул.“Триадица“ № 2, е осъдено да заплати на Община Царево, адрес: гр. Царево, ул.“Хан Аспарух“ № 36, сумата в размер общо на 28 675,74лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно е уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК; Община Царево, адрес: гр. Царево, ул.“Хан Аспарух“ № 36, е осъдена да заплати на Министерство на труда и социалната политика, адрес: гр. София, ул. „Триадица“ №2, сумата в размер общо на 220,79лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно е отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

В жалбата си

въззивникът поддържа, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд е извършил неправилен анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до фактически изводи, които не съответстват на доказателствения материал. По - конкретно сочи, че съдът е игнорирал доказателствата, установяващи, че от месец юли 2011г. процесният имот се ползва от Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“, клон Царево, създадено с ПМС №30/2009г. като самостоятелно юридическо лице по смисъла на чл.60 от Закона за администрацията, респективно чл.60а от Закона за насърчаване на заетостта. Поддържа още, че ползването на имота от държавното предприятие се установява и от приетия по делото приемо - предавателен протокол от 30.06.2020г., съставен от комисия, назначена със Заповед № РД-01-323/05.06.2020г. на кмета на община Царево, от който е видно, че сградите продължават да се използват от ДП „БГЦПО“ за нуждите на обучителната дейност. Според жалбоподателя именно държавното предприятие е упражнявало фактическата власт върху имотите.

Твърди още, че от събраните доказателства е видно, че държавното предприятие е заплащало дължимите местни данъци и такси, както и всички разходи към доставчици на услуги, поради което именно то е следвало да извърши фактическото предаване на имотите. С оглед на изложеното въззивникът счита за необоснован извода на първоинстанционния съд, че община Царево е претърпяла вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от наем, поради това, че Министерството на труда и социалната политика е продължило да държи имотите и оборудването след прекратяване на договора за ползване и по този начин е извлякло облаги от тяхното използване. Поддържа, че от създаването на държавното предприятие до предаването на процесните имоти единствен ползвател и държател на имотите, както и собственик на оборудването, е било именно ДП „БГЦПО“.

Според жалбоподателя не е налице един от елементите от фактическия състав на чл.59 ЗЗД, а именно ползване на имотите от МТСП след прекратяване на договора, поради което предявеният срещу Министерството на труда и социалната политика иск се явява неоснователен. В тази връзка поддържа и възражение за липса на пасивна процесуална легитимация, като счита, че надлежно пасивно легитимирано по исковете е държавното предприятие.

По отношение размера на претенцията сочи, че единственият релевантен критерий за определяне размера на обедняването е пазарната наемна цена на недвижими имоти със сходни характеристики. Според въззивника определената от първоинстанционния съд цена е завишена, тъй като е съобразена с пазарни наемни нива за имоти, намиращи се в голям областен град, където цените са значително по-високи. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Въззиваемата страна – община Царево, чрез процесуалния си представител адв.Й., оспорва въззивната жалба като неоснователна, по подробно изложени съображения в отговора, представен в срока по чл. 263, ал.1 ГПК. Поддържа, че първоинстанционният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод относно основателността на предявената претенция. Твърди, че в случая е ирелевантно обстоятелството, че процесните имоти са били ползвани от ДП „БГЦПО“ и че в тях са били разположени вещи, свързани с осъществяваната от предприятието дейност. Според въззиваемата страна отговорността следва да се носи от лицето, на което имотите са били предоставени за ползване, а именно – МТСП. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. Софийският апелативен съд, след извършената преценка в пределите на правомощията си по чл.269 ГПК на събраните доказателства по делото и на изложените от страните доводи и възражения, приема от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Община Царево, срещу Министерство на труда и социалната политика/МТСП/, с която са предявени: иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер общо на 468 500лв. - обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на собствените му сгради, подробно описани в исковата молба, а именно: Масивна панелна сграда с идентификатор 48619.505.172.5 - сграда за образование с РЗП 6610 кв.м., построена в ПИ 48619.505.172 по кадастралната карта на гр. Царево, актувана с Акт за частна общинска собственост № 1324/20.04.20 Юг., вписан на 21.04.20 Юг. в СВ гр. Царево под № 44, том III, дв.вх.рег.№ 715 и Масивна панелна сграда с идентификатор 48619.505.172.1 -климатичен център със застроена площ от 88 кв.м., построена в ПИ 48619.505.172 по кадастралната карта на гр. Царево, актувана с Акт за частна общинска собственост/АЧОС/ № 1258/01.10.2009г., вписан на 01.10.2009г. в СВ гр. Царево под № 122, том VIII, дв.вх.рег.№ 2109, за периода 30.06.2020г. - 06.08.2021г., от които 463 200лв. за сграда с идентификатор 48619.505.172.5 и 5 300лв. за сграда с идентификатор 48619.505.172.1 и двата по кадастралната карта на гр. Царево, ведно със законната лихва върху обезщетението с правно основание чл.59 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на иска - 01.12.2021г., до окончателното изплащане на сумите, както и иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер общо на 67 542,08 лв., за периода 30.06.2020г. - 30.11.2021г., от които 66 778лв. за забавено плащане на обезщетението от 463 200лв. и 764,08лв. за забавено плащане на обезщетението от 5 300 лв.

Ищецът е основал исковете си на твърдения за сключен между страните договор от 29.06.2010г. за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху недвижими имоти – частна общинска собственост, вписан на 09.07.2010г. в Служба по вписванията/СВ/, том IV, № 155, дв.вх.рег. № 1239, Община Царево, за които са представени доказателства за собственост и които са подробно индивидуализирани в договора, за срок от 10 години, считано от датата на подписване на договора.

С писмо изх.№ 04-01-

75/15.06.2020г. на Община Царево, получено от ответника на 16.06.2020г., последният е уведомен, че сключеният договор изтича на 29.06.2020г., като на основание чл.13 от Договора, е поканен да върне предоставените за безвъзмездно ползване имоти на 30.06.2020г. С писмо изх.№ 08-934/22.06.2020г. ответникът, позовавайки се на чл.12 от Договора, заявява, че същият се прекратява с едномесечно писмено предизвестие, каквото не е

отправяно. С писмо изх.№ 04-01- 75./2/25.06.2020г., получено от ответника на 29.06.2020г. ищецът е изразил становище за нищожност на договорната клауза за едномесечно предизвестие за прекратяване на вече изтеклия десетгодишен договор, съгласно чл.26 ал.4 вр.ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради противоречието й с императивните разпоредби на чл.39 ал.2 от ЗОС. С писмото е отправена нова покана за предаване на имотите в срок до 30.06.2020г. и уведомление, че при продължаващо неоснователно ползване на същите след тази дата се дължи обезщетение в размер на пазарната оценка на правото на ползване, като се поддържа, че в тази си част уведомлението представлява покана за изпълнение по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД, поради което и ответникът е в забава, считано от 30.06.2020г. С писмо № 08.955/30.06.2020г. МТСП уведомява Община Царево, че на 30.06.2020г. няма да бъдат изпратени представители за предаване на имотите. На 30.06.2020г. назначената комисия съставя протокол без участието на представители на ответника, констатиращ, че предаване на сградите не е извършено и че същите продължават да се ползват, като протоколът е изпратен на 01.07.2020г. и е получен от ответника на 02.07.2020г. Кметът на Община Царево издава заповед с правно основание чл.65 от ЗОС за изземване по принудителен ред държането на процесиите сгради. Със заповед № РД-01- 588/30.09.2020г. на Кмета на Община Царево е постановено изземване от МТСП на процесиите имоти с определени дати за нейното доброволно и принудително изпълнение, като заповедта е обжалвана от МТСП, но с решение от 20.01.2021г. по адм.дело № 10401/2020г. на АССГ, Второ отделение, 29 състав, влязло в сила на 19.02.2021г. жалбата е оставена без уважение. Предаването на процесните сгради е извършено на 06.08.2021г., когато с съставен констативен протокол/КП/, подписан от членовете на общинската комисия и упълномощен представител на ответника. С писмо рег.№ 04-01- 178/02.09.2021г., получено от ответника на 03.09.2021г. същият е поканен да заплати обезщетение за неоснователното ползване на сградите за времето след прекратяване на договора и до тяхното освобождаване, както и да ремонтира същите, като му е предоставен едномесечен срок за доброволно изпълнение, като ищецът дори му предложил обезщетението да е в размер, съгласно Тарифата за базисните наемни цени - Приложение № 1, подточка А „Помещения“ III “Производствени дейности и услуги“, т.10 към НРПУРИВОС на община Царево. Претендираното обезщетение за ползване на имотите, от които е лишен ищецът е в размер на пазарния наем за времето, през което ответникът е ползвал сградите без основание, като считано от 30.06.2020г. ответникът е изпаднал в забава. Иска се уважаване на предявените

искове. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове, като се поддържа, че след прекратяване на договора за безвъзмездно ползване с МТСП имотите са били ползвани от ДП БГЦПО, поради което и липсва пасивна процесуална легитимация на министерството. Твърди се, че не са налице елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване, по подробно изложени съображения. Относно размера на претенцията се сочи, че единственият обективен критерий за определяне размера на паричното обедняване на собственика е пазарът - търсенето и отдаването под наем на недвижими имоти с характеристиките на процесния. С обжалваното решение

първоинстанционният съд, след като е описал представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел предявените искове за допустими, а разгледани по същество за основателни в уважените размери, по подробно изложени мотиви. Фактическият състав на предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД включва следните елементи: ищецът да е собственик на имота/вещта/, ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на имота, като е цитирана съдебна практика по прилагането на закона. Неоснователно обогатяване се реализира и в случаите когато едно лице неоснователно си спестява за сметка на друго разходи, които са били необходими и е трябвало да бъдат извършени.

В случаите когато едно лице ползва чужд имот, без да има

правно основание за това ползване, той лишава собственика от възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице, като извлича доходи от него. Осъществяваното от третото лице ползване на имота без основание е пречка собственикът да реализира доходи от вещта, а доколкото липсва правно основание за спестяване на разходи за наем, от страна на ответника, за ползването на имота от несобственика се дължи обезщетение по чл.59 от ЗЗД до размера на обедняването на ищеца. Когато ответникът ползва имота без правно основание, отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя-държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би се получил за спорния период. За успешното реализиране на иска по чл.59 ал. 1 от ЗЗД не е от значение начинът на ползване, респ. неизползването на вещта, нито дали чрез същата са генерирани приходи от ответника - държател, а е достатъчно тя да се намира без правно основание във фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване наема, който би плащал за нейното ползване. Ако ответникът не е развивал дейност и не е реализирал приходи, съобразно неговото счетоводство, то това е правно ирелевантно за иска по чл.59 от ЗЗД. Като е съобразил изложеното, съдът е намерил за неоснователни възраженията на ответника, че МТСП не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, поради ползването на имотите не от министерството, а от трето за производството лице - БГЦПО, доколкото ползването па вещта от несобственик може да се осъществява по различен начин, като обстоятелството дали той получава добиви от вещта, включително и наем. е без значение за иска по чл.59 от ЗЗД, чрез който не се търси връщане на добивите, включително и на гражданските плодове, получени вместо собственика, а обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ.

Прието е за установено по безспорен начин, че договора за безвъзмездно ползване на процесните сгради от МТСП, собственост на Община Царево, сключен между страните по делото, е прекратен на 29.06.2020г, когато е изтекъл максимално допустимия десетгодишен срок по чл.39 ал.2 от ЗОС, като и че липсва спор, че МТСП е държало свои вещи в имотите до 06.08.2021г. на която дата е съставен констативен протокол, установяващ изнасяне па движимото имущество на министерството и предаването на сградите на ответника, като протоколът е подписан от членовете на назначената от кмета на Община Царево комисия и упълномощения представител на ответника, а цялата кореспонденция по повод освобождаването на имотите се е осъществявала между страните по делото. През горепосочения период от време собственикът на имотите - Община Царево, е бил лишен от възможността да ги ползва и е пропуснал възможността да реализира ползи, конто ползи се извличат от владелеца/държателя на вещта, независимо от това по какъв начин той е предоставил държането на чуждата вещ - възмездно или безвъзмездно, като по този начин ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил със спестения наем, който би плащал за същите имоти. Третото за спора лице - БГЦПО, е ползвало имотите от сключването на договора по силата именно на прекратения договор, сключен между страните по делото, не се е установило там след прекратяването на договора, не е установило самостоятелна фактическа власт, като не извлича никакви ползи. Предвид изложеното и с оглед безспорно установеното обстоятелство, че и след прекратяване на договора ответникът МТСП е продължил да държи в имотите свое оборудване и движими вещи, съдът е приел, че ползите са именно за бившия ползвател - МТСП и се изразяват в спестяването на разходи за наем. Поради горното и след съобразяване на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, съдът е намерил, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.59 от ЗЗД, сумата в размер общо на 382 297,61лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на собствените му сгради: Масивна панелна сграда с идентификатор 48619.505.172.5 - сграда за образование с РЗП 6610 кв.м., построена в ПИ 48619.505.172 по кадастралната карта на гр. Царево, актувана с Акт за частна общинска собственост № 1324/20.04.20 Юг., вписан на 21.04.2010г. в СВ гр. Царево под № 44, том III, дв.вх.рег.№ 715 и Масивна панелна сграда с идентификатор 48619.505.172.1 -климатичен център със застроена площ от 88 кв.м., построена в ПИ 48619.505.172 по кадастралната карта на гр. Царево, актувана с Акт за частна общинска собственост/АЧОС/№ 1258/01.10.2009г., вписан на 01.10.2009г. в СВ гр. Царево под № 122, том VIII, дв.вх.рег.№ 2109, за периода 30.06.2020г. - 06.08.2021г., от които 377 017,61лв. за сграда с идентификатор 48619.505.172.5 и 5280лв. за сграда с идентификатор 48619.505.172.1, и двата по кадастралната карта на гр. Царево, като сумата е дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.12.2021 г., до окончателното й изплащане, а за разликите над тези суми искът е неоснователен. Считано от 30.06.2020г. - след изтичане на срока на договора, предвид и полученото на 29.06.2020г. от ответника писмо изх.№ 04-01-75-/2/25.06.2020г. по описа на Община Царево, е което МТСП е поканено повторно да върне на общината

предоставените за безвъзмездно ползване на министерството имоти, като е поканено и да плаща обезщетение по чл.84 от ЗЗД в размер на пазарната оценка на правото на ползване, за периода, в който министерството е забавило връщането на сградите и имуществото в тях на Община Царево, МТСП е изпаднало в забава, поради което и на основание чл.86 ЗЗД дължи обезщетение за забава. Съгласно заключението на експерта по допуснатата съдебноикономическа експертиза, дължимата за периода 30.06.2020г. - 30.11.2021г. законна лихва върху общата сума от 382 297,61лв. възлиза на 55 114,63лв., като ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищеца, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, а за разликата над нея предявеният иск е неоснователен. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите

установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК. Във въззивното производство не са представени доказателства. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима, в частта, в която се обжалва решението в осъдителната му част - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При служебно извършената от въззивната инстанция проверка на обжалваното решение и съобразяване на искането във въззивната жалба същото да бъде отменено изцяло, настоящият състав на съда приема, че въззивната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес, в частта, в която се иска отмяна на обжалваното решение, с което са отхвърлени искове срещу ответника –въззивник /по иска по чл.59 от ЗЗД за разликата над 382 297,61 лв. до 468 500 лв. и по иска по чл.86 от ЗЗД за разликата над 55 114,63 лв. до 66 778 лв./, като в тази част въззивното производство следва да бъде прекратено.

Първоинстанционното

решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Разгледана по същество въззивната жалба, извън частта, в която

се обжалва решението в отхвърлителната му част, е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя изложените мотиви в обжалваното

решение в подкрепа на извода за основателност на предявените искове в уважените размери и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Страните по делото не спорят, а и от представените по делото

писмени доказателства несъмнено се установява, че ищецът е носител на правото на собственост върху процесните недвижими имоти.

Безспорно е и, че по силата на договор от 29.06.2010 год.,

вписан на 09.07.2010 год. в Служба по вписванията, том IV, № 155, дв. вх. peг. № 1239, Община Царево е учредила на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) безвъзмездно право на ползване за срок от десет години върху процесните недвижими имоти - частна общинска собственост: Масивна панелна сграда с идентификатор 48619.505.172.5 - сграда за образование и Масивна панелна сграда с идентификатор 48619.505.172.1 - климатичен център, подробно описани в исковата молба, считано от датата на подписване на договора/чл. 3 от договора/. От данните по делото е установено още, че съгласно чл.2 от договора от 29.06.2010 год. „Ползвателят приема да ползва описания в чл.1 недвижим имот за осъществяване на професионално обучение от Българо-германски център за професионално обучение със седалище гр.Царево. създадено с ПМС № 30 от 13.02.2009год.

Съгласно чл.2 на ПМС № 30/13.02.2009г. е видно, че Центърът за професионално обучение е юридическо лице по чл.60 от Закона за администрацията - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната

политика. Според приетия от Министъра на труда и социалната политика на 12.05.2009 г. Устройствен правилник на Българо-германски център за професионално обучение в град Царево (обн. ДВ бр. 35 от 12.05.2009 год., изм. ДВ бр.18 от 05.03.2010 год.) Българо- германският център за професионално обучение е юридическо лице със седалище

Царево. Със Закон за изменение и допълнение на Закон за насърчаване на заетостта, обнародван ДВ бр. 43/07.06.2011 год. е създаден чл.60а, съгласно който е образувано Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ юридическо лице по смисъла на чл.62, ал.3 от Търговски закон, със седалище София и с клонове-териториални поделения, броят и седалищата на които се определят от министъра на труда и социалната политика. Според чл.60а. ал.8 и 9 от ЗНЗ за осъществяване на дейността по този закон държавата предоставя за ползване и управление имущество - публична и частна държавна собственост, а дейността на ДП БГЦПО по изпълнение на неговите публични задачи се подпомага от държавата чрез бюджета на МТСП и чрез предоставяне на публични средства.

С ПМС № 189/04.07.2011 год. е отменено ПМС № 30 от 13.02.2009 год. и е приет Правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“. Според чл.2 на този правилник предприятието е юридическо лице със статут на държавно предприятие по смисъла на чл.62, ал.3 от Търговски закон, образувано със Закона за насърчаване на заетостта, със седалище и София, ул. „Триадица“ № 2, и клонове - териториални поделения.

Един от клоновете на предприятието е клон Царево, който извършва дейности и е с компетенции, посочени в чл.26 от правилника. Видно от данните по делото със заповед № РД-01-588/30.09.2020 год. на Кмета на Община Царево е постановено изземване от МТСП на процесните имоти, с определени дати за нейното доброволно и принудително изпълнение. МТСП е обжалвало издадената заповед пред Административен съд-София град, което с влязло в сила решение по адм.дело № 10401/2020 год. по описа на Второ отделение, 29-ти състав, постановено на 20.01.2021 год. е оставило жалбата без уважение и е потвърдило административния

акт. Преди реалното предаване на имота между страните е осъществена писмена кореспонденция относно предаването му.

Установено е и не се спори, че едва на 06.08.2021

год. е съставен констативен протокол, установяващ изнасянето на движимото имущество на МТСП и предаването на сградите, който протокол е подписан от членовете на назначената общинска комисия и упълномощеният представител на ответника. Пред първата инстанция е назначена и приета съдебно - счетоводна експертиза (и допълнена такава), която е дала заключение, че при определяне на размера на пазарния наем за процесните две сгради за периода от 30.06.2020г. до 06.08.2021г. е съобразена дефиницията за пазарен наем, дадена в Българските стандарти за оценяване, КНОБ, 2018 г., при съпоставяне вида и описанието на имотите в Акт № 1324 за частна общинска собственост/ т.3 – „Масивна панелна сграда Център за професионално обучение по туризъм с РЗП от 6610 кв.м., включваща: хотел и интернат, ресторант, учебен корпус с учебни кабинети по козметика и фризьорство, езиково и компютърно обучение“, информационна карта, в която е посочено, че на първия етаж на сградата се намира учебен ресторант, Акт № 1258 за частна общинска собственост/ т.3 „Масивна панелна сграда климатичен център с РЗП от 88 кв.м.“, като е направена и оценка с разпределение на РЗП от 6610 кв.м., както следва: учебна част, фризьорски кабинет, козметичен кабинет; търговски обект – ресторант; хотел и интернат; складове; задължителни площи, влизащи в общото РЗП на сградата, като квадратурите на всяка една част е представена в Приложение № 1.

Изчисляването на месечния наем за оценявания обект с площ от 6610 кв.м., съобразно заключението, е следното: 1/ Учебна част, фризьорски кабинет и козметичен кабинет – 996,53 кв.м.; при прилагане на цена от 3,80лв. се получават 3786.81лв.; 2/ Търговски обект – Ресторант – 1158.36 кв.м. се ползва цена от 21.25лв. за квадратен метър от стр.63 на делото, прилагат се корекции за 0.55, като цената, която следва да се приложи за 1 кв.м. е 9,56лв. или 11 073.92лв. за целия търговски обект; 3/ Хотел и интернат – 2335.31 кв.м. – поради спецификата на обекта на оценка наемът е определен по приходен метод с реално действали наемни цени от 50 лв. за стая за нощувка. Обектът разполага с общо 42 стаи, като приход може да се получи за период от 90 дни при 80% заетост или 72 дни. Приходът възлиза на 151 200 лв., като при приложени общо корекции в намаление от 0.25, състоящи се от корекция за общо техническо състояние 0.20 и от корекция за обзавеждане 0.05/стр.236 от делото/ и данъчна ставка от 0.1 приходите от годишен наем възлизат на 102 060 лв. или по 8505 лв. на месец; 4/ Складови помещения – 1271.24 кв.м. при цена от 3.42 лв. от първата експертиза, коригирана с настоящата – 4347.64лв.; 5/ Задължителни площи, влизащи в общото РЗП на сградата – 848.57 кв.м., при цена от 1 лв. – 848.57 лв. Оценяваният обект с площ от 88 кв.м. е оценен на 400 лв. месечен наем при взаимстване на определения месечен наем от експертизата, коригирана с допълнително изготвената експертиза. Месечният пазарен наем, формиран от сбора на горепосочените суми: 3 786.81 лв.+ 11 073.92 лв.+ 8505 лв.+ 4347.64 лв. +848.50 лв. + 400 лв., възлиза на сумата от 28 961,94 лв., а за периода от 30.06.2020 г. до 06.08.2021 г. /13.2 месеца/ възлиза на 382 297,61 лв. Съгласно заключението на експерта по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, дължимата за периода 30.06.2020г. - 30.11.2021г. законна лихва върху общата сума от 382 297,61лв. възлиза на 55 114,63лв. След служебна справка настоящият състав на въззивната инстанция установи, че Държавно предприятие „Българо - германски център за професионално обучение“ е заличен на 26.08.2024г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията, поради преобразуването му чрез влИ.е в Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи към МТСП, на основание § 35 от ПЗР на ЗНЗ. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема, че: МТСП е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, доколкото ползването на вещта от несобственик може да се осъществява по различен начин, като обстоятелството дали той получава добиви от вещта, включително и наем, е без значение за иска по чл.59 ЗЗД; третото за спора лице – БГЦПО, е ползвало имотите от сключването на договора по силата именно на прекратения договор, сключен между страните по делото, не се е установило там след прекратяването на договора, не е установило самостоятелна фактическа власт, като не извлича никакви ползи и с оглед безспорно установеното обстоятелство, че и след прекратяване на договора ответникът МТСП е продължил да държи в имотите свое оборудване и движими вещи; ползите са именно за бившия ползвател – МТСП и се изразяват в спестяването на разходи за наем. Предвид изложеното, след като ищецът да е собственик на процесните имоти; ответникът ползвал същите без наличие на правно основание за това в периода 30.06.2020 г. до 06.08.2021 г.; размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на имота, е установена от заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, настоящият състав намира че са налице предпоставките по чл. 59 ЗЗД, съответно на чл. 86, ал.1 ЗЗД, и предявените искове са основателни в уважените размери. Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД

всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД включват кумулативното наличие на следните елементи: налице е обедняване в имуществото на едно лице за сметка на друго, последното се е обогатило чрез реално увеличаване на имуществото му или посредством спестяване на разходи и липсва основание за имущественото разместване. В тази връзка е необходимо обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или група факти. В този смисъл ППВС №1/28.05.1979г.

На съда е служебно известна

практиката на ВКС, съгласно която при предоставяне на държавни имоти и вещи за управление на държавни учреждения и държавни предприятия, които не са преобразувани в търговски дружества след приемането на ТЗ или са създадени като държавни предприятия по чл.62, ал.3 ТЗ, същите са процесуално легитимирани да предявяват и да отговарят по искове за собственост, други вещни права, както и по облигационни искове за обезщетение за лишаване от правото на ползване върху вещи – държавна собственост (решение №127/19.07.2021г. по гр.д.№2719/2020 г. на ВКС, III г.о.). В конкретния случай обаче е установено, че с договора от 29.06.2010г. ползването на процесните имоти е било предоставено на Министерството на труда и социалната политика за осъществяване дейността на Българо-германския център за професионално обучение – гр.Царево, създаден с ПМС №30/13.02.2009 г. С цел осъществяване дейността на БГЦПО община Царево е предоставила за ползване имущество – частна общинска собственост, а дейността на ДП „БГЦПО“ по изпълнение на възложените му публични функции е подпомагана от държавата чрез бюджета на МТСП и чрез предоставяне на публични средства. От събраните по делото доказателства се установява, че ДП „БГЦПО“, което е юридическо лице със статут на държавно предприятие по смисъла на чл.62, ал.3 ТЗ, е получило единствено движимо имущество от първоначално създадения БГЦПО за ползване въз основа на Заповед № РД-01- 187/08.03.2013 г. на министъра на труда и социалната политика. Липсват данни процесните недвижими имоти да са били предоставени на държавното предприятие, поради което не може да се приеме, че именно то е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск за обезщетение за лишаване от правото на ползване. През процесния период, след прекратяване на договора за ползване, собственикът на имотите – община Царево, действително е бил лишен от възможността да ги ползва и съответно е пропуснал възможността да реализира ползи от тяхното използване. И настоящият състав приема, че ползите се извличат от владелеца или държателя на вещта, независимо по какъв начин последният е предоставил държането на чуждата вещ – възмездно или безвъзмездно. По този начин ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил със спестения наем, който би дължал за ползването на аналогични имоти. В случая това е МТСП, на което са били предоставени за ползване процесните

имоти. Поради изложеното настоящият състав намира за неоснователно възражението на въззивника - ответник, че МТСП не е пасивно процесуално легитимирано лице да отговаря по исковете, тъй като процесните имоти били ползвани не от министерството, а от трето за спора лице – ДП „БГЦПО“. По отношение размера на дължимото обезщетение съдът приема, че същият е определен при съобразяване на заключението съдебно - икономическата експертиза, което съдът кредитира като обосновано и правилно, и съобразно пазарната наемна цена на недвижими имоти със сходни характеристики в съответния район (така както е посочило и вещото лице -в област Бургасза различни райони на гр.Бургас, Несебър, Равда, поради липса на информация конкретно за град Царево). Поради изложеното е неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че пазарната наемна цена е определена спрямо имоти със несходни характеристики на процесните. Така и определеният размер не се явява завишен.

Неоснователно е възражението, срещу „решаващия“ извод на съда, че „С оглед на безспорно установеното обстоятелство, че и след прекратяване на договора ответникът МТСП е продължил да държи в имотите свое оборудване и движими вещи, поради което ползите са за бившия ползвател - МТСП и се изразяват в спестяване на разходи за наем“, съответно не може да бъде споделено искането на въззивника да бъде прието, че „.единствено центърът е осъществявал ползване /държане на недвижимите имоти предмет н договора и е единствен собственик на имуществото предоставено им за обучение на кадри в областта на туризма и с други сходни дейности“. Това е така, тъй като твърденията и възраженията на въззивника не кореспондират с фактическите и правни действия, които той извършва, установени от доказателствата по делото, поради което остават недоказани, а именно: - поради нежеланието на МТСП доброволно да освободи и предаде имотите, Община Царево открива административна процедура по издаване на заповед с правно основание чл.65 от Закона за общинската собственост за изземване по принудителен ред държането на процесните сгради;

• със заповед № РД-01-588/30.09.2020год./л.31/ на Кмета на Община Царево е постановено изземване от МТСП на процесните имоти, с определени дати за нейното доброволно и принудително изпълнение;

• МТСП обжалва издадената заповед пред

Административен съд-София град, с два основни довода за нейната незаконосъобразност : ползване на сградите на правно основание - действащ договор, и ползване на същите от ДП БГЦПО, а не от МТСП. ДП БГЦПО е конституирано като заинтересована страна в процеса.; - с решение № 369 от 20.01.2021год., постановено по адм.дело № 10401/2020 год. на Административен съд – София – град, Второ отделение, 29- ти състав, и влязло в сила на 19.02.2021год., съдът оставя жалбата без уважение и потвърждава административния акт. Съдът е приел, че: договорът е прекратен, считано от 29.06.2020год., когато е изтекъл максимално допустимия десетгодишен срок, съгласно чл.39, ал.2 от ЗОС; ползването на сградите, както по време на договора, така и след неговото прекратяване се осъществява от МТСП; тъй като ползването след прекратяване на договора е в противоречие със закона и сключения договор, е потвърдил заповедта за изземване на сградите от МТСП. ; - с писмо 08-332/14.04.2021 год. /л.122/, съставено и изпратено от ответника до кмета на община Царево, след влизане в сила на решение № 369 от 20.01.2021год., постановено по адм.дело № 10401/2020 год. на Административен съд – София – град, се прави изявление от МТСП, което следва да се цени, като признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК - „Отново обръща внимание и на факта, че обзавеждането и оборудването на клон Царево и собственост на МТСП. То е финансирано със средства на ФР Германия по съвместен проект с Кредитния институт за възстановяване и развитие и е доставено след проведени процедури по Закона за обществените поръчки“/л.123/, че обзавеждането и оборудването на Клон Царево е собственост на МТСП“;

• в протокол от 29.06.2021 год./л.43/,

съставен след влизане в сила на решение № 369 от 20.01.2021год., постановено по адм.дело № 10401/2020 год. на Административен съд – София – град, е посочено, че „след изнасяне на имуществото на МТСП“ ще се състави констативен

протокол“; - имуществото на МТСП се изнася на 06.08.2021 год., на която дата е съставен и констативен протокол /л., установяващ изнасянето на движимото имущество на МТСП и предаването на сградите, който протокол е подписан от членовете на назначената общинска комисия и упълномощеният представител на ДП БГЦПО. По същите съображения неоснователно е възражението поддържано във въззивната жалба, че от създаването на държавното предприятие до предаването на процесните имоти единствен ползвател и държател на имотите, както и собственик на оборудването, е било именно ДП „БГЦПО“. Отношенията между Община Царево и „Българо-германски център за професионално обучение“ от една страна, и Министерство на труда и социалната политика и „Българо-германски център за професионално обучение“ от друга страна, и разменената кореспонденция между страните, с която се обсъждат същите, са ирелевантни за спора, породен от неизпълнението на задължението за връщане на процесните имоти от ответника по чл.13 от Договора от 29.06.2010г., след прекратяване на договора, на основание чл. 12, предл.1 от същия – с изтичане на уговорения срок, съответно възраженията основани на анализ на тези отношения са неоснователни. Предвид изложеното, поради съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд решението, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора на на основание чл. 78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 15 000лв. - равностойни на 7 669,38 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл.11, ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в

Република България и в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98

стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон, поради което по силата на закона присъдените суми в лева следва да се превалутират в евро. По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1, вр. с чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд