Решение № 192 от 17.7.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 823/2025 г.

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 5398/22.10.2025 год. на И. И. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• срещу решение №165 /03.10.2025 год. по гр.д.№ 23/2024 год. на Районен съд Балчик ,с което са отхвърлени предявените от него срещу Г. И. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД и чл. 227, ал. 5 от ЗЗД за отмяна на дарение , обективирано в нотариален акт № 95, том III, peг. № 945, дело № 274 от 21.02.2007 год. на нотариус С. Ж., peг. № 3••, с район на действие •••, на недвижим имот с идентификатор 81219.40.40 по КК на с. Ч., общ. Г. Т., с площ 12.050 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: нива, трета категория, находящ се в местност „Б.“, номер по предходен план: 040040, при съседи: 81219.41.105, 81219.40.12, 81219.40.35 и 81219.40.39, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за това, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца под формата на получена рента за периода от 2007 год. до 2016 год. С доводи ,че фактите по делото не са изяснени в пълнота и че доказателствата са неправилно преценени ,което обусловило неточно приложение на материалния закон, се претендира обжалвания съдебен акт да бъде отменен и предявените искове уважени. При данни ,че първоинстанционният съдебен акт е бил връчен на дата 13.10.2025 год., жалба рег.№ 5398/22.10.2025 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковите претенции и е процесуално допустима. Въззиваемата страна Г. И. Г. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана. Спорни между страните са въпросите, нуждае ли се трайно дарителят от издръжка с оглед специфичните му нужди и в състояние ли е надареният да му предоставя такава. Делото е висящо ,считано от 25.05.2023 год. първоначално пред Окръжен съд Добрич под № 20233200100329 по описа за 2023 година,образувано въз основа на искова молба рег.№ 3365/25.05.2023 год. впоследствие под № 20233220100203 по описа за 2023 година на Районен съд Генерал Тошево , под № 20243210100023 по описа за 2024 година на Районен съд Балчик и под № 20243200100388 по описа за 2024 год. на Окръжен съд Добрич. По реда на чл. 129 ал.2 от ГПК , на ищеца са били давани множество указания от всички съдилища за отстраняване на нередовностите на исковата молба.Претенцията е била окончателно уточнена в производството пред Окръжен съд Добрич по гр.д.№ 20243200100388 по описа за 2024 год. , като с молба рег.№ 5933/25.09.2024 год. адв. Д. М. като процесуален представител на И. И. Г. е депозирал нова искова молба , вписана в Службата по вписванията гр.Генерал Тошево с вх.рег.№ 2924/23.12.2024 год. ,АКТ № 142 т.ІV ,с която са били заявени : 1./иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарение, обективирано в нотариален акт № 103 т.ІІ д.№ 327/22.02.2007 год. на Службата по вписванията гр.Генерал Тошево на недвижим имот нива с площ 12,050 кв. м., трета категория, местност „Б.“, имот № 040040 по плана за земеразделяне землището на с. Ч.,с кадастрален идентификатор 81219.40.40 по КК на населеното място и 2./ осъдителен иск по чл.227 ал.5 от ЗЗД за сумата от 15 000 лв., представляваща получената рента за периода от 2007 год. до 2016 год. за ползването на дарения имот от надареният ,с която той се е обогатил . При съобразяване ,че данъчната оценка на дарения имот е в размер от 1 417.30 лв., а размера на паричното вземане в размер на 15 000 лв. , исковете не са подсъдни на Окръжен съд Добрич по правилата на чл. 104 от ГПК , а по правилото на чл. 103 от ГПК на Районен съд Балчик, прекратил гр. д. № 20243210100023 по описа за 2024 година и изпратил същото по подсъдност на ОС Добрич , е бил повдигнат спор за подсъдност между Районен съд Балчик и Окръжен съд Добрич .С определение № 637/22.10.2024 год. по в.ч.гр.д.№ 460/2024 год. ,Апелативен съд Варна е постановил ,че компетентен да се произнесе по предявените от И. И. Г. против Г. И. Г. искове е Районен съд – Балчик. Исковете са били основание на твърдения,че по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 95, том III, peг. № 945, дело № 274 от 21.02.2007 г. на нотариус С. Ж., peг. № 3••, с район на действие ••• ищецът е дарил в полза на ответника (негов брат) собствения си недвижим имот с идентификатор 81219.40.40 по КК на с. Ч., общ. Г. Т., с площ 12.050 кв. м., трайно предначначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: нива, трета категория, находящ се в местност „Б.“, номер по предходен план: 040040, при съседи: 81219.41.105, 81219.40.12, 81219.40.35 и 81219.40.39. С напредване на възрастта , здравословното му състояние се влошило, вследствие на което се увеличили нуждите му от помощ и издръжка. Очакванията му за благодарност от надарения не се оправдали ,брат му го отхвърлил, не му говорел, не желаел да го вижда и всячески странял от него. Страдал от множество болести, сред които високо кръвно налягане, диабет, остра бъбречна недостатъчност и др., като едновременно с това получавал минимална пенсия, нямал лично жилище, поради което бил принуден да води живот, пълен с неволи, болести и безпаричие. Посочва още, че въпреки отправена до брат му нотариална покана от 05.04.2023 год., връчена му от куриер на „Български пощи“ ЕАД, с която го уведомил, че е изпаднал в крайна нужда и се нуждае от издръжка в размер на 200 лв. месечно за храна, жилище и консумативи, не получил нито отговор, нито поисканата издръжка. Междувременно ищецът разбрал, че през 2016 год. ответникът е прехвърлил собствеността върху процесната нива чрез дарение на дъщеря си П. Г. И.а. Отправя искане настоящата искова молба да се счита за нова покана до ответника Г. И. Г. да дава необходима издръжка от 400 лв. месечно на ищеца. Дарителят-ищец е отправил искане дарението на земеделския имот от дата 21.02.2007 год. да бъде отменено поради отказа на дарения-негов брат да му дава издръжката,от която се нуждае ,както и поради извършеното разпореждане от дарения със земеделския имот да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на сумата от 15 000 лв.,съставляваща обогатяване с получените ренти за периода от 2007 год. до 2016 год. С определение рег.№ 58/07.02.2025 год. гр.д.№ 23/2024 год. на БРС и по реда чл.47 ал.6 от ГПК за особен представител на ответника е назначен адв.П. Г.,на която на дата 12.02.2025 год. е бил връчен препис от искова молба за отговор .В указания срок и по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба не е бил подаден. . В хода на производството изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че посочената в исковата молба нотариална покана не е връчена на ответника чрез нотариус Б. Б. с рег. № •••. Намира, че ако ответникът бъде осъден да плаща издръжка в полза на ищеца ще постави самия него в по - неблагоприятно положение от това на дарителя. При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентост , съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК,поради което е валидно. Правото на иск е надлежно упражнено, а произнасянето на съда съответства на предявеното искане, поради което производството и решението са допустими . Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва: С договори от дата 14.01.2000 год.,сключени с нотариален акт №25 т.І рег.№ 81 дело № 27/2000 год., на Х. М.-••• по вписванията в ГТРС,вписан в Службата по вписванията гр.Генерал Тошево с вх.рег.№81/17.01.2000 год.,АКТ № 25 т.І дело № 27/2000 год.,П. И. М. е продала на синовете си Г. И. Г. и И. И. Г. за суми от по 360.00 лева ,съответно нива с площ от 12.050 дка,имот № 04039 в местността Б. ,с.Ч., общ.Г.Т. и имот № 04040 в местността Б. ,с.Ч., общ.Г.Т.,двата имота ,образувани от имот № 040036. С договор от дата 21.02.2007 год.,сключен с нотариален акт № 95 т.ІІІ,рег.№ 945 дело № 274/2007 год. на нотариус С. Ж.,вписана в регистъра на НК под №3••,вписан в Службата по вписванията –Генерал Тошево с вх.рег.№ 802/22.02.2007 год.,АКТ № 103 т.ІІ дело № 327/2007 год., ищецът И. И. Г. е дарил на своя брат-ответника Г. И. Г. поземлен имот с предназначение ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ и начин на трайно ползване НИВА с площ от 12.050 дка,ІІІ категория,в местността Б.,имот № 040040,за който е отреден парцел 40 в масив 40 по плана за земеразделяне на землището на с. Ч., общ. Г. Т.,който имот е образуван от имот № 040036. С договор от дата 03.06.2016 год.,сключен с нотариален акт № 40 т.V рег. № 2355 дело № 3116/2016 год. на нотариус С. Ж.,вписана в регистъра на НК под №3••,вписан в Службата по вписванията –Генерал Тошево с вх.рег. №1616/03.06.2016 год.,АКТ № 195 т.ІІІ дело № 572/2016 год. ,ответникът Г. И. Г. е дарил на дъщеря си П. Г. И.а посочения по-горе имот ,като си е запазил пожизнено право на ползване върху дарения имот. Съобразно издадената от Службата по геодезия ,картография и кадастъргр.Добрич ,скица на поземлен имот № 15-605439-05.06.2023 год., имот № 040040 е отразен по одобрените със заповед № РД-18-883/08.12.2017 год. кадастрална карта и регистри на с. Ч., общ. Г. Т. като поземлен с идентификатор 81219.40.40 , с площ от 12052 кв.м., адрес на имота с. Ч.,местността Б.,трайно предназначение на територията-земеделска ,начин на трайно ползване-нива,категория на земянта-3 и съседи –поземлени имоти с идентификатори 81219.41.105; 81219.40.12; 81219.40.35 и 81219.40.39. Твърди се от ищеца ,че на дата 05.04.2023 год. посетил кантората на нотариус Б. Б.,чрез когото имал намерение на отправи покана до своя брат за предоставяне на издръжка поради липса на средства за съществуване.Поради отказа на нотариуса изпратил поканата до своя брат чрез куриерска услуга на Български пощи-препоръчано писмо с обратна разписка-така приложена от ищеца декларация и нотариална покана на л.37-38 от гр.д.№ 388/2024 год. на Окръжен съд Добрич.Връчването й на ответника не е удостоверено по делото. Свидетелят С. Г. Р. –приятел на ищеца от детството и до сега е дал показания в с.з. от дата 04.07.2025 год.,че ищецът бил работел в чужбина след 2010-2012 год.,завърнал се в страната преди три години . Финансовото му състояние никак не е добро,налагало се свидетелят да поема разходи на ищеца - закупувал билети и давал джобни ( 40-50-100 лева ) за 6 пътувания във връзка с делото Не било добро и здравословното му състояние,страдал от диабет. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема -чл. 225, ал. 1 ЗЗД.Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст са - трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния (изричен или мълчалив) да дава издръжка. Систематичното тълкуване на чл. 227 ал. 1 б. "в" ЗЗД навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на дарението по чл.227 ал.1 б.“а“ и“б“ от ЗЗД. Следователно, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението. В хипотезата на чл. 227 ал. 1 б. "в" ЗЗД дарената облага се връща на отчуждителя, за да може той, който не е получил нищо срещу нея, да посрещне неотложните си нужди, т. е. да реализира доходи от върнатата вещ, вкл. чрез продажбата й. Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата ,или към датата на исковата молба ,също с характер на покана ,или към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Когато доказателствата по делото установят, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за съответно съществувание, надареният е длъжен да се отзове. Но тъй като това не е задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в правно в момента на възникване необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и досежно размера на нуждите за издръжка, да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, но с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя. Това е така, доколкото целта на договора за дарение - да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество, съпоставена с правната симетрия и равнопоставеността на субектите в облигационната връзка, не допуска когато дарителят изпадне в материално затруднение (нужда), което би посрещнал без проблеми ако разполагаше с подареното имущество, да не получи насрещна материална престация под формата на издръжка и подпомагане. Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227 ал. 1, б. "в" ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци,определени в цифрова величина и конкретна сума, която му е необходима за покрИ.е на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размера на средномесечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера.Няма никакво съмнение в тълкуването на закона, както и в правоприлагането, че когато се определя цифрово сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение, се вземат предвид заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално дарителят е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество.Нуждата от издръжка трябва да бъде индивидуализирана за всеки отделен случай, като се отчита действителното състояние на дарителя, неговите специфични нужди и възможности, като средностатистическите данни за страната се използват като основа и ориентир при извършваната съпоставка на конкретните нужди и наличните доходи като математически величини. Дарителят трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително и да дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност . За успешното провеждане на иск за отмяна на дарение, с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, законът изисква, освен дарителят да е изпаднал в трайна нужда от издръжка и надареният да е отказал да я предостави, така също и първият да е поискал такава от втория. Поканата до надарения за даване на издръжка е неформален акт и релевантно за изхода на спора по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, е единствено обстоятелството дали такава е отправена до надарения от дарителя, който е изпаднал в трайна нужда от издръжка и дали облагодетелствалият се от дарението я е доставил или е отказал да я даде. При очертани от ищеца обстоятелства в исковата молба, която служи за покана, от съществено значение е поведението на ответника - дали той заявява желание да дава издръжка на дарителя си или не. Когато до този момент дарителят не е поканил надарения по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, то задължението за даване на издръжка на дарителя или допълване на издръжката му, възниква именно от момента на получаване на исковата молба. Когато надареният не изяви воля за даване издръжка на дарителя, то следва да се приеме, че е налице отказ за даването й по смисъла на горепосочената разпоредба. Не се установява по делото ,преди неговото завеждане да е била връчена от ищеца на ответника покана за даване на издръжка,от която се нуждае.Искова молба рег.№ 3365/25.05.2023 год.,нередовностите на която са отстранени с молба рег.№ 5933/25.09.2024 год. има характер на изявление на дарителя, че има нужда от издръжка с оглед на съдържанието на същата и с получаване на препис от нея на дата 12.02.2025 год., надареният се счита поканен да предоставя такава и макар исковата молба да е връчена само на особения представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК, извършеното на него връчване има материалноправен ефект, и моралното задължение се е трансформирало в правно задължение за даване на издръжка. Към завеждане на делото ищецът е 70 години,понастоящем на 73 години.Не е спорно,че е пенсионер и че не притежава недвижимо имущество. По делото е приложена обемна медицинска документация ,че ищецът страда от множество заболявания ,провежда медикаментозни и болнични лечения.Съдът е допуснал съдебно –медицинска експертиза ,като е възложил на вещо лице да даде заключение за здравословното състояние на ищеца за периода:месец март 2023 год. и до датата на изготвяне на заключението, като посочи заболяванията ,от които страда;лекарствата ,чийто прием е назначен на ищеца и каква е тяхната стойност за посочения период;заплащат ли се приеманите от ищеца лекарства напълно или отчасти от НЗОК ;какъв е размера на месечните средства ,които ищецът следва да заплаща за приеманите лекарства за периода . В заключение рег.№ 3940/21.05.2026 год., вещото лице е посочило,че според Експертно Решение на ТЕЛК № 90467/2025 год. И. И. е с призната 60 % ВСУ с водеща диагноза: Ограничена атрофия на главния мозък.G31.0. Органично-мозъчна промяна на личността.Освен това водещо заболяване, като цяло страда от множество сърдечно-съдови, метаболитни, ставнодегенеративни, увреждане на слуха, последици от Лаймска болест. По данни на справка от НЗОК за процесния период 2023-2026 г са му извършени прегледи и приети следните диагнози:Захарен диабет ;Други спондилози ;Увреждания на междупрешленните дискове ;Патологична луксация на става ;Световъртеж от централен произход;Последици от други мозъчно-съдови болести;Други видове стенокардия ;Болести на слуховия нерв ;Ограничена атрофия на мозъка ;Гастроезофагиална рефлуксна болест с езофаги т;Преходна церебрална исхемична атака ;Вродена единична киста на бъбрека;Смесена дислипидемия; Болка в гърдите; Микоза на ноктите;Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност; Хроничен фарингит;Полип на носа .От пролежаване в клиники и проведено болнично лечение е установено, че той е преживял:Исхемичен мозъчен инсулт;Органична атрофия на главния мозък ;Двустранна невросензорна загуба на слуха;Промени в поведението;Мастна дегенерация на черния дроб;Лаймска болест.Отпуснати му са лекарства и отчетени медицински дейности за отчетените диагнози терапии по НЗОК, за част от които доплаща минимални суми от порядъка на 2.42-1.21 (лева/ евро) ; 3.48 - 1.16 (лева/ евро) ; 3.96-1.982 месечно (лева/ евро) -;2 -1.20 (лева/ евро) месечно ;1.20- 2,50 година (лева/ евро) месечно ; 12 х3 70 евро годишно. За лечение на остри заболявания през периода 2023-2026 год. или медикаменти, които не са в позитивния списък на НЗОК, в делото са приложени рецепти за лекарства, които се заплащат, няма данни дали всички рецептите са изпълнени и са на стойност около 400 лв. за трите години. Вещото лице,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило в заключение рег.№ 3890/19.05.2026 год., средномесечният статистически паричен разход за издръжката на едно лице в самостоятелно домакинство според данните на НСИ на РБ в обобщен табличен вид в Приложение 1 т.1. Данни за средномесечен период,като възлизащ на сумите от 821.02 лв. за 2023 год.; 956.46 лв. за 2024 год. и 1043.50 лв. за 2025 год.,като за 2026 год. липсват публикувани данни към датата на изготвяне на заключението.За релевантния по спора период :месец март 2023 год. и до датата на изготвяне на заключението според данните на НСИ на РБ, в обобщен табличен вид в Приложение 1 т.2. Данни за едногодишен период по години,колона Необходима издръжка както следва: 01.03.-31.12.2023 год.- 2 570лв.;2024 год.- 3 825.84лв.;2025 год.- 4 174.00 лв. и за 01.01.-31.05.2026 год. не е посочена сума.Така посочените суми не следва да бъдат съобразявани,тъй като изчисленията на вещото лице са направени при сборуване на сумите,посочени в Таблици 1,2 и 3 ( стр.4,5 и 6 от заключението ) за 1 месец от всяко тримесечие (колони 2,4,6 и 8), а не при сборуване на сумите за всяко от четирите тримесечия (колони 1,3,5 и 7) . В заключението на вещото лице не са посочени данни за средномесечен и годишен период за 2026 год.,тъй като от НСИ няма публикувани данни. В размера на тези суми ,като част от общия паричен разход са включени като групи разходи тези за алкохол,напитки и тютюневи изделия;данъци;социални осигуровки и регулярни трансфери към други домакинства .Тези групи разходи подлежат на приспадане тъй като консумацията на първите е противопоказна за множеството заболявания на ищеца;ищецът не притежава недвижими имоти и не реализира трудови доходи,за които да заплаща данъци;като неработещ пенсионер, ищецът не дължи социални осигуровки,нито пък са налични данни за регулярни трансфери към други домакинства. В констатациите си по т.3 от заключение рег.№ 3890/19.05.2026 год.,вещото лице,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило наличието на билети за пътуване с БДЖ,чиято стойност възлиза общо на сумата от 196.95 лв. за 2023 год.;64.70 лв. за 2024 год. и 80.20 лв. за 2025 год.Доколкото с билетите е установено сторени разходи за транспорт от ищеца,то направените от него разходи са под посочените в Таблици 1,2 и 3 ( стр.4,5 и 6 от заключението ) по група разходи за транспорт касателно съответните години по статистически данни, т.е. не следва да бъдат прибавяни към дължимата годишна издръжка. Цифровите стойности по статистически данни ,посочени в заключение рег.№ 3890/19.05.2026 год.,Таблици 1,2 и 3 ( стр.4,5 и 6 от заключението ) по група разходи за здравеопазване са в размери по-високи от посочените в заключение рег.№ 3940/21.05.2026 год., но с оглед множество заболявания на ищеца,съдът не счита ,че следва да бъдат намалявани. В констатациите си по т.3 от заключение рег.№ 3890/19.05.2026 год.,вещото лице,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило наличието на сключен между ищеца,като наемател и К. Д. А. ,като наемодател на дата 03.01.2023 год. договор за наем с посочена наемна сума от 280 лв.,включваща и всички възможни разходи за консумативи (ток,топла и студена вода,сградна инсталация, ел.енергия,телевизия,чистачка,асансьор и управление на входа),както и такъв от дата 07.10.2023 год. с наемодателя С. И. Т. за срок от 12 месеца с посочена наемна сума от 250 лв.,с ръкописно отбелязване за общо платима сума около 300-320 лв.,включващи всички разходи .С оглед липсата на точно установяване на разходите и при съобразяване,че под наем е била отдадена една стая, съдът определя сумата,която ищецът следва да отделя за задоволяване на жилищната си нужда за периода на действие на договора като възлизаща на сумата от 300 лв. В констатациите си по т.3 от заключение рег.№ 3890/19.05.2026 год.,вещото лице,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило направата на разходи за 2023-2024 год.,включващи тези по водене на делото за снабдяване със скица,пощенски и копирни услуги ,които са в минимални размери от порядъка (примерно 2.52 лв.;6 лв.,21.45 лв., 5.84 лв.,50 лв. ) и под цифровите стойности по статистически данни по група разходи за съобщения и разнообразни стоки и услуги ,т.е. не следва да бъдат прибавяни към дължима издръжка по тези показатели. Вещото лице,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило в заключение рег.№ 3890/19.05.2026 год. ,че линията на бедност за 1 месец е определена с ПМС №№ 286/21.09.2022 год. ;212/02.11.2023 год.;328/30.09.2024 год. и 175/03.09.2025 год. ,съответно в размерите от 504 лв. за 2023 год.;526 лв. за 2024 год.;638 лв за 2025 год. и 764 лв. за 2026 год. (390.63 евро) и съответно за периода 01.03.-31.12.2023 год. е в размер от 4 536 лв.;за 2024 год. е в размер на 6 312.00 лв.;за 2025 год. е в размер на 8 160 лв. ,а за периода 01.01.-31.05.2026 год. е в размер от 1 953.15 евро. Въз основа на представените по делото писмени доказателства и след справки в ТП на НОИ –София град, НАП и Дирекция“Социално подпомагане“ Възраждане,гр.София ,вещото лице ,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило в заключение рег.№ 3890/19.05.2026 год. средномесечният приход /доходи/ на ищеца И. И. Г., ЕГН ••••••••••, от гр. София през периода :месец март 2023 год. и до датата на изготвяне на заключението ,формиран, пенсии,добавки към пенсии,пенсионна застраховка от CARSAT NORD EST ,социални помощи в обобщен табличен вид в Таблица 4 ,както и е посочил получаването на ищеца на дивидент от “Солвей соди“ в размер на 321.03 лв. за 2023 год. и 1 487.89 лв. за 2024 год. В констатациите си по т.5 от заключение рег.№ 3890/19.05.2026 год.,вещото лице,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило,че по банковата сметка на ищеца в Банка ДСК са постъпвали преводи единствено от пенсия от НОИ и преводи от CARSAT NORD EST. Делото е образувано на дата 25.05.2023 год. и преди образуването му не е била отправена покана.С оглед на горното ,всички изчисления по делото следва да бъдат направени за период от 6 месеца за 2023 год. (01.06.- 31.12.2023 год.) ; за период от 12 месеца ,т.е. за цялата 2024 год.;за период от 12 месеца ,т.е. за цялата 2025 год. и за период от 6 месеца ( 01.01.2026 год. и до 01.07.2026 год.) на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. За периода 01.06.-31.12.2023 год. ,съобразно данните в Таблица 1 (стр.4) ,годишния паричен разход следва да бъде определен при сборуване на числовите стойности за 1 месец от второто тримесечие ,за третото и четвъртото тримесечие , съответно 789.11 лв.+2 689.56 лв.+2 653.68 лв.=6 132.35 лв. а средния паричен разход за 1 месец е в размер на 856.73 лв.В размера на тези суми ,като част от общия паричен разход са включени като групи разходи тези за алкохол,напитки и тютюневи изделия;данъци;социални осигуровки и регулярни трансфери към други домакинства,посочени по размер на тримесечие и годишно съответно :31.56 лв.+101.65 лв.+109.72 лв.+48.09 лв.+139.40 лв.+ 142.07 лв. +67.85 лв. +205.54 лв. +208.08 лв.+ 8.08 лв. + 17.88 лв. +29.24 лв.=1 109.16 лв.Съобразно данните в Таблица 1 ,като част от общия паричен разход са включени като групи разходи тези за жилище,вода, електроенергия и горива,жилищно обзавеждане и поддържане на дома , както следва:92.82 лв.+305.57 лв.+303.90 лв.+36.99 лв.+ 130.41 лв.+124.82 лв.= 994.51 лв.Установено е ,че ищецът е сторил разходи от вида на посочените по-горе по два договора за наем за периода ,съответно за месеците юни-септември в размер на 280 лв. месечно, т.е. общо 1 120 лв. и октомвридекември в размер на 300 лв. месечно,т.е. общо 900 лв. или за целия период в размер на сумата от 2020 лв.С оглед на горното по тази група разходи към статистическите данни следва да бъде прибавена сумата от 1025 .49 лв. , необходима за покрИ.е жилищните нужди на ищеца ( 2020 лв.- 994.51 лв. =1025 .49 лв.) ОБЩО за периода 01.06.-31.12.2023 год. , на ищеца са били необходими средства за издръжка в размер на 6 048.68 лв. (6 132.35 лв.- 1 109.16 лв. + 1025 .49 лв. =6 048.68 лв.),а при съобразяване ,че периода включва 7 месеца, по 864.10 лв. месечно. За периода 01.06.-31.12.2023 год.,съобразно данните в Таблица 4 ищецът и справката на НАП на л.240 и констатации на вещото лице на л.9 от заключението ,ищецът е получил доходи от пенсии и добавки в размер на 561.11 лв. за месец юни 2023 год.; по 603.72 лв. за месеците юли;август;септември;октомври и декември ; в размер на 1150.67 лв. за месец ноември ,вкл.пенсия,добавка и помощи ,както и е получил дивидент за 2023 год. в размер на 321.03 лв., т.е. доход за периода в общ размер от 5 051.41 лв. или средномесечен доход в размер на 721.63 лв.,т.е. не са му достигали по 142.47 лв. за месечната му издръжка (864.10 лв. -721.63 лв.= 142.47 лв.). За периода 01.01.-31.12.2024 год. , при сборуване на сумите,посочени в Таблици 2 (стр.5 от заключението ) за всяко от четирите тримесечия ,годишния паричен разход по статистически данни следва да бъде определен като сбор от 2 517.00 лв.+ 2811.03 лв.+3 129.82 л.+ 3 019.68 лв.= 11 477.53 лв.,т.е. средномесечен паричен разход в размер на 956.46 лв. Аналогично на посоченото по –горе следва да се приспаднат разходите по групи разходи алкохол,напитки и тютюневи изделия;данъци;социални осигуровки и регулярни трансфери към други домакинства в общ размер от 2 150.69 лв. Установено е по делото, че за периода месец януари до месец септември 2024 год., ищецът е заплащал по договор за наем месечни суми в размер от по 300 лв.,т.е. общо за периода 2 700 лв. По статистически данни, групи разходи за жилище,вода, електроенергия и горива,жилищно обзавеждане и поддържане на дома за периода за съответните тримесечия са в размерите от 314.76 лв.+275.51 лв.+321.39 лв.+115.97 лв.+121.42 лв.+163.81 лв.=1 312.86 лв. С оглед на горното по тази група разходи към статистическите данни следва да бъде прибавена сумата от 1 387.14 лв. , необходима за покрИ.е жилищните нужди на ищеца ( 2 700 лв.- 1 312.86 лв. = 1 387.14 лв.) ОБЩО за периода 01.01.-31.12.2024 год. на ищеца са били необходими средства за издръжка в размер на 10 713.98 лв. ( 11 477.53 лв.- 2 150.69 лв.+ 1 387.14 лв.),т.е. по 892.83 лв. месечно. За посочения период ищецът е получил доходи от пенсии,добавки,помощи и дивидент в общ размер от 11 736.34 лв., т.е. средномесечен доход от 978.03 лв. За периода 01.01.-31.12.2025 год. , при сборуване на сумите,посочени в Таблици 3 (стр.6 от заключението ) за всяко от четирите тримесечия годишния паричен разход по статистически данни следва да бъде определен като сбор от сумите 2 853.96 лв.+3147.98 лв.+ 3326.30+3 193.75 лв. =12 521.99 лв.Като част от общия паричен разход в тази сума са включени тези по групи разходи за алкохол,напитки и тютюневи изделия;данъци;социални осигуровки и регулярни трансфери към други домакинства,посочени по размер на тримесечие и възлизащи годишно на сумата от 2 573.84 лв. ОБЩО за периода 01.01.-31.12.2025 год. на ищеца са били необходими средства за издръжка в размер на 9948.15 лв. (12 521.99 лв.- 2 573.84 лв. =9948.15 лв.) ,т.е. по 829.01 лв. За посочения период ищецът е получил доходи от пенсии,добавки и помощи в размер на 11 233.43 лв.,т.е. средномесечен доход в размер на 936.11 лв. За периода от 01.01.-31.05.2026 год. ,поради липса на статистически данни,вещото лице е посочило единствено ,че ищецът е получил суми в размер на 2 486.35 евро,т.е. по 497.27 евро месечно. Претенцията е заявена с искова молба рег.№ 3365/25.05.2023 год.,уточнена с молба рег.№ 5933/25.09.2024 год. ,с характер на покана , препис от която е връчен на назначения на ответника особен представител адв.П. Г. на дата 12.02.2025 год. При съобразяване, че когато до завеждане на делото, дарителят не е поканил надарения по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, то задължението за даване на издръжка на дарителя или допълване на издръжката му, възниква именно от момента на получаване на исковата молба,данните за периода 01.06.-31.12.2023 год.,за средномесечен доход в размер на 721.63 лв.,който е над определения размер на линията на бедност от 504.00 лв., то констатирания недостиг на средства в размер от 142.97 лв. за този период не може да обуслови извод за основателност на претенцията. При съобразяване ,че препис от исковата молба е бил връчен на дата 12.02.2025 год.,данните за периода 01.01.-31.12.2024 год.,че на ищеца са били необходими средства за издръжка от по 892.83 лв. месечно,разполагал е със средномесечен доход от 978.03 лв.,над линията за бедност от 526 лв., не се установява да е налична нужда от издръжка . При съобразяване ,че за периода 01.01.-31.12.2025 год. на ищеца са били необходими средства за издръжка от по 829.01 лв. месечно,разполагал е със средномесечен доход от 936.11 лв.,над линията за бедност от 638.00 лв., не се установява да е налична нужда от издръжка . При съобразяване липсата на статистически данни за периода 01.01.- 31.05.2026 год., данни за получени от ищеца средномесечно суми в размер от 497.27 евро, над линията на бедност от 390.63 лв., не се установява да е налична нужда от издръжка . По изложените съображения, иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД е неоснователен. Неоснователен е и иска на И. И. Г. за осъждане на Г. И. Г. да му заплати сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за това, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца под формата на получена рента за периода от 2007 год. до 2016 год.,който период включва времето след сключване на договора за дарение от И. Г. в полза на неговия брат Г. И. до отчуждаване от последния на подарения имот в полза на неговата дъщеря П. Г..Правилата за неоснователното обогатяване, уредени в чл. 59 ЗЗД се прилагат само когато отношенията между страните не са уредени от особени или от други общи правила (затова отговорността по чл. 59 ЗЗД е субсидиарна). Когато договорите се развалят, отменят или прекратяват по друга причина, отношенията между страните се уреждат от правилата за съответния договор. Съгласно чл.227 ал.5 от ЗЗД отмяна на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил. Обедняването на дарителя не е включено в хипотезата на чл. 227, ал. 5 ЗЗД и е без правно значение. Дарителят се обеднява и надареният се обогатява при извършването на дарението. Това разместване на блага е основателно и не това обогатяване има предвид законодателят при последваща отмяна на дарението. Ако надареният се разпореди с подареното, той се разпорежда със свое имущество и се обеднява или обогатява въз основа на своето разпореждане. Релевантното обогатяване (с оглед разпоредбата на чл. 227, ал. 5 ЗЗД) на надарения настъпва при предявяването на основателния иск за отменяване на дарението. За това свое обогатяване дължи обезщетение надареният, проявил непризнателност в съответната тежка форма. Ако подареното е у него, тъй дължи връщането му с плодовете от този момент, а ако подареното не е (или не се намери) у него, той дължи равностойността му в пари към този момент със законната лихва.С оглед на горното и предвид обусловения му характер от иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, като неоснователен следва да се отхвърли и обективно съединеният иск с правно основание на иска по чл. 227, ал. 5 от ЗЗД. В заключение ,предявените искове по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД и чл.227 ал.5 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Този извод обжалваното решение съдържа ,поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК въззивният съд го потвърждава. Разноски в производството не следва да бъдат присъждани. Ищецът е освободен е от заплащане на такси и разноски в производството с определение № 665/19.11.2024 год. по гр.д.№23/2024 год. на Районен съд Балчик.С определение №425/06.06.2023 год. по гр.д.№ 329/23 год. ,ДОС е постановил предоставяне на правна помощ на ищеца, а с определение № 442/12.06.2023 год. е назначил за негов процесуален представител по делото адв.Д. М.. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.6 от ГПК,когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, какъвто положителен изход по спора в полза на ищеца не е постановен. По изложените съображения,съдът