Решение № 9883 от 28.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1114/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на Д. Г. Д. [ЕГН] против Заповед №3286з-786/26.02.2026 г., издадена от директора на ГДНП – София, с която е отказано снемането на полицейска регистрация на жалбоподателя с рег. № 6064/22.03.1999 г. по описа на РУ Провадия – ОД МВР Варна и рег. № 73528/22.07.2015 г. по описа на ОД МВР- Варна.

В жалбата се поддържа, че административният акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с Решението на Съда на Европейския съюз от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022. Иска се неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуалния си представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Въз основа на представените по делото доказателства за добри характеристични данни, образование и трудова заетост, твърди, че не са налице предпоставките административния орган да продължи да обработва личните данни на Д. и следва полицейските регистрации да бъдат заличени, тъй като жалбоподателя не представлява обществена опасност.

Ответникът – директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, в писмени бележки подадени чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че при постановяване на отказа е извършена необходимата индивидуална проверка относно необходимостта от продължаване обработването на личните данни на жалбоподателя, поради което постановеният отказ е съобразен както с разпоредбите на чл. 68 ЗМВР, така и с практиката на Съда на Европейския съюз.

За да се произнесе съдът установи, че административното производство е започнало по искане вх. peг. № 328600-50382 от 01.08.2025 г. по описа на ГДНП от Д. Г. Д., [ЕГН], за снемане на извършените му до момента полицейски регистрации.

Въз основа на искането административния орган е извършил дължимата проверка по реда предвиден в раздел III “Снемане на полицейска регистрация" от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336/24.10.2014 г., в сила от 17.11.2014 г. (обн. ДВ, бр. 90 от 31 октомври 2014 г.), изменена с ПМС № 191/22.07.2015 г., в сила от 28.07.2015 г. (обн. ДВ, бр. 57 от 28 юли 2015 г.), по-долу - Наредбата, и след извършени проверки в ОДМВР Варна и в ГДНП, е установил, че Д. Г. Д. има извършени две полицейски регистрации:

• peг. № 6064/22.03.1999 г. на РУ Провадия - ОДМВР Варна, по ЗМ № 139/1999 г. на РУ Провадия - ОДМВР Варна и

• peг. № 73528/22.07.2015 г. на ОДМВР Варна, по ЗМ № 483/2014 г. на ОДМВР Варна.

Полицейска регистрация № 6064/22.03.1999 г. е извършена на лицето в РУ Провадия - ОДМВР Варна, за деяние по чл. 215 от НК, за вещно укривателство, по ЗМ/ДП № 139/1999 г., което е заведено затова, че на 12.03.1999 г. Д. Г. Д. е закупил 4 бр. контактори, обект на кражба от ЕАД “Протех" - гр. Провадия. Съгласно писмо на РП Варна peг. № 16002/28.10.2025 г., след извършена справка в регистрите на РП Варна, ТО Провадия е установено, че срещу Д. Г. Д. има заведена прокурорска преписка вх. № ТОП-196а/1999 г. за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК. Няма Данни за номера на досъдебното производство. След извършена устна справка с деловодството на РУ Провадия - ОДМВР Варна е установено, че е образувано досъдебно производство № 139/1999 г. по описа на РУ Провадия и същото е предадено в Следствен отдел за разследване. Няма данни за номера на следственото дело. Видно от писмо, peг. № Ас-278-1 от 15.12.2025 г. на Окръжен следствен отдел (ОСлО) при Окръжна прокуратура (ОП) Варна, е било образувано дознание № 18/1999 г. на 17.03.1999 г., за престъпление по чл. 215 от НК. На 14.03.1999 г. е повдигнато обвинение на Д. Г. Д., като дознанието е изпратено от ОСлО при ОП Варна с мнение за съд на РП Провадия.

Образувано е НОХД № 452/2003 г. по описа на Районен съд Провадия и е постановено споразумение, с което на Д. е наложено наказание “глоба" в размер на 200лева. С протоколно определение от 09.10.2003 г., постановено по НОХД № 452/2003 г., влязло в законна сила на 09.10.2003 г., Провадийският районен съд (PC Провадия) одобрява постигнатото споразумение между страните по делото. за прекратяване на наказателното производство по следствено дело № 18/1999 г. по описа на ОСлС Варна, ТО Провадия, по силата на което страните приемат за безспорно установено от фактическа страна, че подсъдимият Д. Г. Д. на 06.03.1999 г. с цел да набави за други две лица имотна облага, укрил чужди движими вещи - 4 броя елконтактори 100 а.ч. на обща стойност 240 000 неденоминирани лева за което е знаел, че са придобити от другите две лица чрез престъпление - престъпление по чл. 215. ал. 1 от ПК. Деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, като са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване. Инкриминираната вещ е заместена от подсъдимите до приключване на съдебното следствие. Страните приемат, че за извършеното от подсъдимия Д. Г. Д. престъпление по чл. 215, ал. 1 и чл. 55 от НК, следва да му бъде наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева. Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

Полицейска регистрация № 73528/22.07.2015 г. е извършена на Д. Г. Д. в ОДМВР Варна по ДП № 483/2014 г. по описа на ОДМВР Варна, пр. вх. № 17012/2014 по описа на РП Варна, за деяния по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК - измама в особено големи размери, продължавано престъпление. С присъда № 340 от 09.11.2016 г., постановена по НОХД № 3834/2015 г., влязла в законна сила на 13.02.2017 г., Варненският районен съд е признал подсъдимия Д. Г. Д. за виновен в това, че през периода от 19.09.2014 г. до 27.11.2014 г., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление с две отделни деяния, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение: - на 19.09.2014 г., у лице в качеството му на управител на ЕООД ‘'Априори Експорт”, че ще му достави чрез АД “Верд Агра” 200 тона слънчоглед реколта 2014 г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 103 000 лева, преведени по сметка с титуляр АД “Верд Агра” на 19.09.2014 г.; - през периода 25.11.2014 г. - 27.11.2014 г., у друго лице, в качеството му на управител на ЕООД АД “Маверик 82”, че ще му достави чрез АД “Верд Агра” 300 тона слънчоглед реколта 2014 г., и с това му причинил имотна вреда в размер на 64 500 лева. преведени по сметка с титуляр АД “Верд Агра”, с което причинената имотна вреда е в общ размер на 167 500 лева и причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК му налага наказание '‘лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отлага изтърпяването на определеното наказание с изпитателен срок от 4 (четири) години.

Извън престъпленията за които са извършени полицейските регистрации, административния орган е установил, че по отношение на Д. има постановени и влезли в законна сила присъди по още две НОХД. НОХД № 246/2002 г. по описа на PC Провадия и по НОХД № 1552/2009 г. по описа на ОС Варна.

По първото НОХД № 246/2002 г. по описа на PC Провадия Д. е признат за виновен за документно престъпление по чл.308, ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК, за което на основание чл.55, ал.1, т.2 б.“б“ от НК му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

По второто НОХД № 1552/2009 г. по описа на ОС Варна Д. е признат за виновен, че в условията на продължавано престъпление в периода 13.12.2000 г. до 14.05.2001 извършил пет деяния по чл.257, ал.1 вр. чл.255, ал.1 пр.2 от НК, а именно избегнал плащане на данъчни задължения - “данък добавена стойност” в особено големи размери, като потвърдил неистина в справка - декларация за данък върху добавената стойност, подадена пред ТДД Варна. ДП Провадия, която декларация се изисква по силата на Закона за данък добавена стойност, а именно справка декларация по ЗДДС на фирма ЕТ “Дионисий - Димитър Д.”.

В същия период Д. е извършил и престъпление по чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, затова, че на 14.02.2001 г. в гр. Провадия, потвърдил неистина в писмена декларация - справка от 14.02.2001 г., отнасяща се за периода 01.01.2001 г. - 31.01.2001 г., която по силата на закон “Закон за добавена стойност”, а именно деклариран ДДС за внасяне за периода в размер на 14,99 лева дължим такъв в размер на 721,06 лева, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на дължимите данъци.

За горните деяния му е било наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 66 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 (три) години.

Административния орган е отчел и обстоятелството, че съгласно справка за съдимост peг. № 250813005000354808 от 13.08.2025 г., на 02.02.2017 г. Д. Г. Д. е реабилитиран по право по НОХД № 246/2002 г. по описа на PC Провадия, по НОХД № 452/2003 г. по описа на PC Провадия и по НОХД № 1552/2009 г. по описа на ОС Варна. Видно от същата справка, с протокол № 2708 от 03.06.2024 г. на PC Варна е допусната съдебна реабилитация на Д. Г. Д. по НОХД № 3834/2015 г., на основание чл. 87, ал. 1 от НК, считано от 11.06.2024 г.

Административния орган е обсъдил и данните за извършените от Д. множество административни нарушения наказуеми по ЗДвП и е стигнал до извод, че жалбоподателя има профил на извършител на престъпления от общ характер, за които срещу него са образувани и водени множество досъдебни производства, задържан е от полицейски органи, като не е преустановявал престъпната си дейност в период по дълъг от 15 години.

Въз основа на горните констатации административният орган е приел, че е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8. ал. 1 от ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон. Данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото и е издал процесната заповед, с която е отказал снемането на полицейските регистрации извършени по отношение на жалбоподателя.

В хода на съдебното следствие от страна на жалбоподателя бяха представени Удостоверение за граждански брак № 0303/05.05.2017 г., Удостоверение за раждане № І-433/11.03.2011 г.; Удостоверение за раждане №0854/23.10.2020, Сертификат за преминато обучение от м. ноември 2008 г.; Сертификат за професионална квалификация № 354/14.11.2008 г.; Свидетелство за правоспособност по заваряване рег. № 0421-22/20.07.2020 г.; Удостоверение за професионално обучение рег. № 0421-22/20.07.2020 г. за професия „заварчик“; Диплома за завършено висше образование за образователно – квалификационна степен „бакалавър“, специалност „История“ рег. № 58632/28.10.2022 г.; Приложение към Диплома за висше образование за образователно – квалификационна степен „бакалавър“, специалност „История“ ; Диплома за завършено висше образование за образователно – квалификационна степен „магистър“, специалност „История“ рег. № 60814/06.10.2023 г.; Приложение към Диплома за висше образование за образователно – квалификационна степен „магистър“, специалност „История“; Сертификат за участие в Национално обучение за журналисти от местни и регионални медии – „Контрапропаганда близо до вас“ от 01.12.2024 г.; Диплома за завършено висше образование за образователно – квалификационна степен „магистър“, специалност „Екология и опазване на околната среда“ рег. № 63326/08.05.2025 г.; Приложение към Диплома за висше образование за образователно – квалификационна степен „магистър“, специалност „Екология и опазване на околната среда“; Уверение № СК -07-11236/25.06.2026 г. издадено от Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“; Трудов договор от 24.01.2007 г., Граждански договор от 01.12.2017 г., Трудов договор № 09.09.2020 г.; Трудов договор от 23.08.2021 г.; Граждански договор № 4/30.08.2021 г.; Трудов договор № 01.08.2022 г.; Трудов договор от 23.01.2023 г.; Трудов договор от 26.01.2024 г.; Трудов договор от 06.03.2024 г.; Трудов договор от 04.03.2025 г.; Трудов договор № 1/01.09.2025 г.; Справка от НАП, актуално състояние от 19.06.2026 г.; Справка за здравноосигурителен статус към 19.06.2026 г.; Декларация от А. Д. В. от гр. Провадия.

С горните доказателства жалбоподателя се домогва да установи, че след последното осъждане е променил поведението си и на този етап липсва основание полицейските органи да обработват личните му данни.

На основание чл.168, ал.1 АПК съдът извърши цялостна проверка на оспорения административен акт на основанията по чл.146 АПК.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Заповедта е постановена от компетентен административен орган.

Съгласно чл.68, ал.6 ЗМВР полицейската регистрация се снема с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице. Съгласно представената Заповед №8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, /л.38/, съдът приема, че директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ е надлежно оправомощен да упражнява това правомощие.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити.

В административното производство са извършени всички проверки, предвидени в Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейската регистрация. Изискани са необходимите сведения от компетентните органи, анализирани са данните относно съдебното минало на заявителя, настъпилата реабилитация и информацията относно неговия криминален профил. Заповедта съдържа подробни фактически и правни мотиви, позволяващи осъществяване на съдебен контрол.

Не се установяват съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.

По делото е безспорно установено, че по отношение на жалбоподателя са били извършени две полицейски регистрации.

Първата е извършена по повод обвинение за престъпление по чл.215 НК, извършено 06.03.1999 г., приключило със споразумение, одобрено с влязло в сила съдебно определение по НОХД №452/2003 г. по описа на Районен съд – Провадия, с което жалбоподателят е признат за виновен.

Втората регистрация е извършена във връзка с досъдебно производство за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК, извършено в периода от 19.09.2014 г. до 27.11.2014 г., приключило с влязла в сила осъдителна присъда по НОХД №3834/2015 г. на Районен съд – Варна.

Установява се още, че извън тези две производства жалбоподателят е осъждан и по други наказателни дела за престъпления против документния оборот и данъчната система, за които не му е била извършена полицейска регистрация.

Правилно административният орган, към момента на издаване на оспорената пред настоящият съд заповед, е приел, че прекратяването на наказателното производство със споразумение, както и постановяването на осъдителни присъди, не попадат сред изчерпателно изброените основания по чл.68, ал.6 ЗМВР за снемане на полицейската регистрация. Не са били налице и останалите изчерпателно изброени основания в чл.68, ал.6 от ЗМВР за това. Съгласно посочения текст към момента на постановяване на заповедта, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато:

1. регистрацията е извършена в нарушение на закона;

2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс;

3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда;

4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;

5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

Действително осъжданията на жалбоподателя са заличени по силата на настъпила реабилитация. Това обстоятелство обаче не поражда автоматично задължение за администратора да снеме полицейската регистрация.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че обжалваната заповед е в противоречие с Решението по дело С-118/2022 Съдът на Европейския съюз. В посоченото решение СЕС приема, че съхраняването на полицейските регистрации следва да бъде подложено на периодична проверка относно необходимостта от продължаване обработването на личните данни, като се извърши индивидуална преценка за всяко лице.

Именно такава проверка е извършена в настоящия случай.

От съдържанието на оспорената заповед е видно, че административният орган е обсъдил:

характера и тежестта на извършените престъпления;

броя на осъжданията;

настъпилата реабилитация;

наличните данни за криминалния профил на жалбоподателя;

обстоятелството, че спрямо него са водени множество наказателни производства;

необходимостта от продължаване обработването на личните данни с оглед противодействието на престъпността и защитата на обществения интерес.

След анализ на тези обстоятелства административният орган е достигнал до мотивирания извод, че личността на жалбоподателя продължава да представлява риск от гледна точка на целите по чл.27 ЗМВР, поради което обработването на данните остава необходимо.

Настоящият съдебен състав споделя този извод.

В случая не се касае за механичен отказ единствено поради липсата на основание по чл.68, ал.6 ЗМВР, а за извършена индивидуална оценка, съобразена с критериите, установени в практиката на Съда на Европейския съюз.

Изводите на административния орган съответстват и на формираната след постановяване на Решение С-118/2022 практика на Върховния административен съд, според която обработването на лични данни е допустимо след извършване на периодична проверка за необходимостта от съхраняването им, като се отчетат характерът на престъплението, настъпилата реабилитация и рискът, който лицето представлява, а при установен превес на обществения интерес отказът за снемане на полицейската регистрация е законосъобразен. В този смисъл са решенията по адм. д. № 11337/2025 г. на ВАС и адм.д. №2289/2026 г. на ВАС.

Представените доказателства за семейно положение, образование и трудова заетост, действително свидетелстват за промяна в социалния и образователния статут на Д. след последното му осъждане, но не могат да бъдат противопоставени на обществените отношения, които законодателя защитава, чрез обработването на личните данни на жалбоподателя получени при полицейските му регистрации.

Ето защо съдът намира, че към момента на издаване, оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон, съобразена е с принципа на пропорционалност и съответства на целта на закона.

Въпреки горните мотиви, съдът намира, че Заповед №3286з-786/26.02.2026 г., трябва да бъде частично отменена, в частта с която се отказва снемането на полицейска регистрация с рег. №6064/22.03.1999 г. по описа на РУ Провадия – ОДМВР Варна. За да достигне то дози извод съдът съобрази изменението на чл.68, ал.6 от ЗМВР, публикувано в ДВ бр.66/2026 г., в сила от 24.07.2026 г.

С изменението са създадени две нови точки 6 и 7 в чл.68, ал.6 от ЗМВР, които гласят, че полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 6. (нова - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) спрямо лицето са приложени възпитателни мерки по чл. 61 от Наказателния кодекс; 7. (нова - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) лицето е осъдено с влязла в сила присъда и са изтекли: а) дванадесет години от изтичането на давността по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс за извършено тежко умишлено престъпление; б) осем години от изтичането на давността по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс в останалите случаи.

Макар и към момента на постановяване на оспорената пред съда заповед и към момента на обявяване на делото за решаване, тази законодателна редакция да не е съществувала, съдът намира от една страна, че следва да я съобрази на основание чл.142, ал.2 от АПК. От друга страна същата се явява по-благоприятна за жалбоподателя и доколкото засяга основни негови права, следва да намери приложение.

В конкретния случай приложение следва да намери разпоредбата на чл.68, ал.6 т.7 от ЗМВР, която следва да бъде отнесена към полицейската регистрация на Д. с рег. №6064/22.03.1999 г. по описа на РУ Провадия – ОДМВР Варна, за престъпление по чл.215 от НК извършено на 06.03.1999 г. Към момента на извършване на престъплението, наказанието предвидено за него е било лишаване от свобода за срок до 5 години. Съгласно разпоредбата на чл.93 т.7 от НК "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна; Тоест за полицейската регистрация извършена на 22.03.1999 г., приложение следва да намери разпоредбата на чл.68, ал.6, т.7, б.“б“ от ЗМВР - лицето да е осъдено с влязла в сила присъда и да са изтекли осем години от изтичането на давността по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс в останалите случаи. Законодателя не е предвидил от кога трябва да се броят тези срокове, от момента на извършване на деянието или от момента на изтърпяване на присъдата, но настоящият състав приема, че този срок следва да започва да тече от извършване на деянието, тъй като тогава започва да тече и срокът по чл.81, ал.3 от НК.

Съгласно чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. В чл.80, ал.1 т.3 от НК е посочено, че Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Тоест така наречената „абсолютна давност“ по чл.81, ал.3 от НК за деянието извършено от Д. на 06.03.1999 г. е в размер на 15 години и срока по този текст е изтекъл на 06.03.2014 г. Към този период следва да се прибавят още 8 години съгласно чл.68, ал.6, т.7 б.“б“ от ЗМВР, които са изтекли на 06.03.2022 г. Тоест, съгласно новата т.7 б.“б“ на чл.68, ал.6 от ЗМВР полицейската регистрация на Д. с рег. №6064/22.03.1999 г. на РУ Провадия следва да бъде заличена по силата на закона.

Не така стои въпроса с полицейската регистрация на Д. с рег. № 73528/22.07.2015 г. Тя е направена за извършено от Димитров престъпление по чл.210, ал.1 т.5 от НК, което се наказва с лишаване от свобода от една до осем години. По смисъла на чл.93, т.7 от НК това деяние се квалифицира като тежко престъпление. Срокът предвиден за него в чл.68, ал.6 т.7 б.“а“ от ЗМВР би изтекъл на 27.11.2041 г.

При този изход на делото и на основание чл.143 от АПК на страните следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от жалбата. Тъй като същата е уважена само частично, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъди само половината от претендираната сума да адвокатско възнаграждение. Наполовина следва да бъде размера и на юрисконсултското възнаграждение за ответника.

По изложените съображения съдът