Решение № 831 от 9.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 7177/2025 г.

наказателно дело № 20251110207177 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2024/5800-833/НП от 15.04.2025г., издадено от ••• – Заместник-директор на Териториална дирекция (ТД) Митница София към Агенция „Митници“, с което на жалбоподателя А. А. В. за нарушение на чл.233, ал.1, вр. ал.3 от Закона за Митниците, на основание чл.231, вр. чл.233, ал.1, вр. ал.3 и ал.6 от Закона за Митниците му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1868,00 лв. (хиляда осемстотин шестдесет и осем лева) и са отнети в полза на държавата 50 (петдесет) пакета тютюн, всеки по 0,050 кг. (петдесет грама), марка „•••“, всичките с надпис „•••“ (общо 2,500 кг. тютюн за пушене) и 40 (четиридесет) кутии цигари, всяка по 20 (двадесет) къса, съдържащи общо 800 (осемстотин) къса цигари, марка „•••“, облепени с бандерол за платен акциз в Република България, с единична цена 6,60 лв. (шест лева и шестдесет стотинки), с продажна цена в размер на общо 934 лв. (деветстотин тридесет и четири лева). Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от А. А. В., в която се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че описаните в Наказателното постановление констатации не отговаряли на обективната действителност. Жалбоподателят признава, че е закупил от безмитните магазини, находящи се на Летище София, Терминал 2 тютюневи изделия (50 пакета тютюн по 0,50 грама всеки, с търговско наименование „•••“, без бандерол, с надпис „•••“ - общо 2,500 гр.) срещу касов бон и без някой да го е ограничил в броя на покупките. В. посочва, че е оказал пълно съдействие в хода на проверката, но твърди, че на територията на Летище София, Терминал 2 не е видял да има поставени информационни табели, от които да е видно какви видове и количества стоки са разрешени за износ. Жалбоподателят твърди, че за първи път пътува извън страната и бил останал с впечатлението, че е разрешено пренасянето на до четири стека цигари през границата на страната. В. счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразността на Наказателното постановление. Заявява, че размерът на наложеното му наказание „глоба“ е завишен и поради това е незаконосъобразен. Претендира за допуснато нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не било установено по безспорен начин, че има извършено виновно деяние. Според жалбоподателя наказващият орган не се е съобразил с обясненията му и е допуснал нарушение на чл.54 от ЗАНН, тъй като не бил извършил пълна и всестранна проверка на доказателствата по преписката. Като пропуск се сочи и това, че не били разпитани присъстващите на място други граждани. Според жалбоподателя авторството на деянието и неговата съставомерност от обективна и субективна страна не са доказани по несънен и категоричен начин. В жалбата се твърди, че установеното и отнето количество тютюневи изделия било описано по различен начин в АУАН и в НП, поради което се нарушавало правото на нарушителя да разбере вмененото му нарушение и да защити правата си. В условията на алтернативност, жалбоподателят счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено за първи път, от него няма настъпили вредни последици и не е засегнат съществено установения ред на държавно управление. Претендира се и за нарушение на чл.57, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗАНН. Иска се СРС да отмени обжалваното Наказателно постановление и да постанови връщане на отнетите тютюневи изделия. Жалбоподателят претендира и за присъждане на сторените по делото разноски. Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. А. В. не се явява лично, но се представлява от адвокат Ц. С., който в съдебното заседание на 07.10.2025г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 09.12.2025г. адв. С. посочва, че не било доказано по безспорен начин жалбоподателят да е имал вина за извършеното, още повече, че и свидетелите не били видели в безмитните магазини на летището да има информационни табели за забранени стоки, количество или брой за изнасяне. Пледира за уважаване на жалбата и за отмЯ. на Наказателното постановление. Въззиваемата страна Заместник-директор на ТД Митница София се представлява пред СРС от процесуален представител Сърпионова – Началник Сектор „Административнонаказателна дейност и разследващи органи“ в Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница София, която в съдебно заседание на 07.10.2025г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 09.12.2025г. процесуалният представител на въззиваемата страна представя писмени бележки и допълва, че иска СРС да потвърди Наказателното постановление като законосъобразно, тъй като било безспорно доказано, че жалбоподателят е пренесъл акцизни и забранени стоки през границата на страната без същите да са декларирани пред митническите органи. Пояснява, че забраната за пренасяне на тютюневи изделия, облепени с български акцизен бандерол, е регламентирана в чл.33, ал.2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, а правният режим на закупените в магазините „•••“ стоки е уреден в чл.26 от Закона за акцизите и данъчните складове, като по отношение на тях е предвидена презумпция, че същите се поставят под режим „износ“ и като такива подлежат на деклариране пред митническите органи, което не било сторено от жалбоподателя, заради което се приема, че той е извършил нарушение на чл.233, ал.1, вр. ал.3 от Закона за митниците. Пред СРС процесуален представител Сърпионова претендира и юрисконсултско възнаграждение. В представените от представителя на въззиваемата страна писмени бележки се изразява становище, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно, а жалбата на А. В. е неоснователна и недоказана. Направено е позоваване на чл.37 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, към член 49 от Кодекса и е прието, че задължението за деклариране е било именно на Летище София. Посочва се, че в случая преминаването на държавната граница е и външна граница на Европейския съюз (с оглед факта, че жалбоподателят е следвало да пътува за Великобритания). Твърди се, че В. не е декларирал пред митническите органи пренасяните от него стоки, като така не е изпълнил задължението си по чл.233, ал.1, вр. ал.3 от Закона за митниците. Посочва се, че жалбоподателят се е опитал да пренесе акцизните стоки през държавната граница, тъй като ги е носел в багажа си, пътувайки от Летище - София. Добавено е, че в случая липсвали знание и разрешение на митническите органи за износ от страната на тези стоки. Направено е и позоваване на чл.33, ал.2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, както и на чл.269 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Цитирани са чл.233, ал.1 и ал.3 от Закона за митниците, като е посочено, че твърдението, че вещите са за лична употреба е в противоречие с митническите разпоредби. В писмените бележки представителят на въззиваемата страна се позовава и на чл.26, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Съгласно Регламент № 952/2013г. на Съвета и Парламента, както и практиката на българските съдилища, последният възможен момент за извършване на редовно деклариране е преди началото на митническата проверка. Във връзка с конкретния казус се сочи, че жалбоподателят се е намирал след зоната за митнически контрол и след преминаването на „зелен коридор – нищо за деклариране“, като не е правил и опити да изпълни задължението си за деклариране. Приема се, че процесните вещи не са лично имущество, тъй като съгласно чл.2, пар.1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от понятието „лично имущество“ изрично са изключени алкохолните продукти, тютюнът или тютюневи изделия. Обяснява се, че количества за лично ползване са тези, които не надвишават равнищата, посочени в чл.4в, ал.1, т.1, б. „а“ от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС), а в случая пренасяното количество цигари било значително над нормата. В писмените бележки е записано, че зоната за митнически контрол е с ясно разграничени коридори, обозначени с различни цветове и светещи табели с надпис „червен коридор – за деклариране“ и „зелен коридор – нищо за деклариране“ – на български и английски език. В зоната за митнически контрол, преди навлизане в двата коридора, има обозначителни табели, указващи задължението за деклариране при преминаване през зоните за митнически контрол на различни езици, като в теста на указателните табели се съдържа и нормата за безмитен внос на стоки и количествените норми за акцизни стоки, пренасяни от пътници с въздушен транспорт, неподлежащи на деклариране. Счита се, че с избора на коридор за преминаване лицето е извършило действия по деклариране на обстоятелството, че няма нищо за деклариране, а митническата проверка е била извършена след преминаване на зеления коридор. Приема се, че нарушението е на просто извършване, като са засегнати обществените отношения, свързани с митническия режим, охраняващ публичните отношения, свързани с пренасянето през държавната граница на стоки. Приема се, че нарушението е извършено по непредпазливост. В заключение се заявява, че в хода на административното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а извършеното нарушение било доказано от обективна и субективна страна. Наложената санкция била в минималния размер, предвиден в закона. Поради това се иска СРС да потвърди обжалваното НП като законосъобразно и правилно. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: На 08.11.2024г. вечерта жалбоподателят А. А. В. се намирал на Летище София, Терминал 2. Лицето имало закупен билет за пътуване до Станстед - Лондон с полет № FR9977. След като минал паспортен контрол и „зелен коридор – нищо за деклариране“, В. посетил магазин 20 - заминаващи Т2 на Летище София, Терминал 2, стопанисван от „•••“ООД, от където в 20:16 часа си купил 3 кутии тютюн с търговско наименование „•••“, без бандерол, с надпис „•••”. В 20:59 часа на 08.11.2024г. от същия магазин В. си купил още 2 кутии тютюн от същия вид. Освен това В. носел в раницата си и 4 стека /общо 800 къса/ цигари „•••”, облепени с български акцизен бандерол. При насочване към гейта, непосредствено преди качване в самолета, около 21:30 часа на 08.11.2024г. А. В. бил спрян за проверка от свидетелите Г. И. Т., Т. Р. Р. и Я. Р. Х. (инспектори в ТД Митница София, Митнически пункт : Летище София – пътници). Проверяващите отвели В. в стаята за проверка на пътници, където жалбоподателят извадил от раницата си общо 2,500 кг. тютюн за пушене, марка „•••“, с надпис „•••“ и 800 къса цигари „•••“, облепени с български бандерол, които стоки /тютюневи изделия/ не били декларирани от В.. Констатациите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена митническа проверка № 24BG005106М046906 /код на МУ/ГКПП BG005106/ от 08.11.2024г. С разписка № 24016643 по описа на ТД Митница София били задържани установените у В. 800 къса цигари, марка „•••“, облепени с български бандерол. С разписка № 24016645 по описа на ТД Митница София били задържани намерените у В. общо 2,5 кг. тютюн за пушене, марка „•••“, с надпис „•••“. С Приемо-предавателен протокол рег. № 281/13.01.2024г. гореописаните цигари и тютюн за пушене били предадени в склад на ТД Митница София, където били заведени със складова разписка № 4900870560/14.11.2024г. На база констатираното в хода на проверката и още в деня на проверката, свидетелят Г. Т. (в присъствието на свидетелите Т. Р. и Я. Х., както и в присъствието на нарушителя А. В.) съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG09112024/5800/М-965 от 08.11.2024г. за това, че А. А. В. преминал през зелен коридор „нищо за деклариране“ непосредствено преди качване в самолет, пътуващ за Станстед (Обединено кралство) с полет № FR9977, като направил опит да пренесе през държавната граница на Република България, без знанието и разрешението на митническите органи, стоки, забранени за износ – следните тютюневи изделия : 50 пакета тютюн по 0,50 гр. всеки пакет, с търговско наименование „•••“, без бандерол, с надпис •••“ и 40 стека цигари „•••“ с единична цена 6,60 лв., облепени с български акцизен бандерол, недекларирани по установения ред, с което осъществил виновно състава на чл.233, ал.1, вр. ал.3 от Закона за митниците. Актът бил връчен на А. А. В. срещу подпис, като в него било отбелязано, че лицето няма възражения. Въпреки това, такива били депозирани в писмен вид на 14.11.2024г. С писмо рег. № 32-54811 от 19.02.2025г. и.д. Началник на Отдел „МРР“ при ТД Митница София изискал от нарочно определена комисия да определи продажната цена на стоките – предмет на нарушението, за което е съставен АУАН № BG09112024/5800/М-965 от 08.11.2024г. В становище - отговор с рег. № 32-59015 от 24.02.2025г. било посочено, че 50 пакета тютюн, всеки по 0,050 кг., марка „•••“, с надпис •••“ (общо 2,500 кг. тютюн за пушене) имат единична цена 13,40 лв. и обща стойност 670,00 лева, а 40 кутии цигари (всяка по 20 къса, общо 800 къса цигари), марка „•••“, облепени с бандерол за платен акциз в Република България имат единична цена 6,60 лв. и обща стойност 264,00 лева. След като възраженията срещу АУАН били приети за неоснователни, на 15.04.2025г. Заместник – директорът на ТД Митница София издал срещу А. А. В. процесното Наказателно постановление № BG2024/5800-833/НП, с което за нарушение на чл.233, ал.1, вр. ал.3 от Закона за Митниците, на основание чл.231, вр. чл.233, ал.1, вр. ал.3 и ал.6 от Закона за Митниците на жалбоподателя В. била наложена „глоба“ в размер на 1868,00 лева и били отнети в полза на държавата 50 пакета тютюн, всеки по 0,050 кг. (петдесет грама), марка „•••“, всичките с надпис •••“ (общо 2,500 кг. тютюн за пушене) и 40 кутии цигари, всяка по 20 къса, съдържащи общо 800 къса цигари, марка „•••“, облепени с бандерол за платен акциз в Република България, с единична цена 6,60 лева, с продажна цена в размер на общо 934 лева. Това Наказателно постановление било изпратено по пощата на А. В. и било връчено на Г. В.а срещу подпис на 22.04.2025г. На 07.05.2025г. чрез лицензирания пощенски оператор „•••“ била изпратена жалба от А. В. срещу процесното Наказателно постановление до ТД Митница София. Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите Г. Т., Т. Р., Я. Х. и •••; АУАН № BG09112024/5800/М-965 от 08.11.2024г.; товарителница от 07.05.2025г.; известие за доставяне на НП № BG2024/5800-833; Заповед № ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“; писмо с рег. № 32-118751 от 16.04.2025г.; становище - отговор с рег. № 32-59015 от 24.02.2025г.; писмо с рег. № 32-54811 от 19.02.2025г.; складова разписка № 4900870560 от 14.11.2024г.; Приемо-предавателен протокол с рег. № 281 от 13.11.2024г.; Протокол за извършена митническа проверка № 24BG005106М046906/код на МУ/ГКПП BG005106 от 08.11.2024г.; разписка № 24016643; разписка № 24016645; фискални бонове от 08.11.2024г.; длъжностна характеристика на Г. Т. и Заповед № 980/06.08.2024г. на Директора на Агенция „Митници“. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т., Р., Х. и •••, тъй като в основни линии разказът им е еднопосочен, непредубеден и звучи житейски достоверно. От тези гласни доказателства се установява къде, от кой и спрямо кой е била извършена проверката, както и че в раницата на А. В. са били установени процесните стоки. В този смисъл показанията на свидетелите намират опора не само помежду си, но и в кредитираните подолу фискални бонове, Протокол за извършена митническа проверка, АУАН, разписка № 24016643, разписка № 24016645, Приемо-предавателен протокол и складова разписка. От част от цитираните писмени доказателства, както и от свидетелските показания се доказва също така, че жалбоподателят е преминал през „зелен коридор – нищо за деклариране“. Показанията на свидетелите Т., Р. и Х. са еднопосочни и за това, че на територията на летището има указателни табели /на пет езика/, че през зелен коридор следва да се премине, ако лицето няма нищо за деклариране, а през червен коридор – ако има за деклариране. Това е и общоизвестен факт, поради което съдът приема и в тази част показанията на свидетелите за достоверни и непредубедени. Обстоятелствата дали в магазина, от който В. е закупил тютюна за пушене, е имало или не е имало указателни табели за позволените за износ количества и видове тютюн и тютюневи изделия, респ. дали в стаята за проверка е имало или нямало видео-наблюдение са извън предмета на доказване по делото. Поради това СРС прие, че е безпредметно да се обсъждат показанията на свидетелите Т., Р., Х. и ••• в тези насоки. За съставомерността на процесното деяние е без значение дали има запис от мястото, където лицето е извадило цигарите и тютюна за пушене от раницата си. Също така е ирелевантно за спора и дали в т. нар. „•••“ магазини на летището има или няма табели с позволените и забранените за изнасяне вещи, тъй като това е регламентирано в закон, а неговото незнание не извинява незнаещия. Поради това и релевираните в тази връзка доводи от страна на жалбоподателя не са оневиняващи дееца. От показанията на свидетелите Т., Р. и •••, както и от фискалните бонове, приложени по делото, се установява по безспорен начин, че на 08.11.2024г. В. е следвало да пътува за Англия, т.е. за държава, която е извън Европейския съюз. Приложените на лист 22 и лист 23 от делото фискални бонове са с достоверна дата и представляват обективни и непредубедени писмени доказателства. Поради това СРС ги кредитира и приема за доказано, че на два пъти на 08.11.2024г. (в 20:16 часа и в 20:59 часа) А. В. е купил от магазин 20 - заминаващи Т2 на Летище София, Терминал 2, стопанисван от „•••“ ООД общо 5 кутии тютюн с търговско наименование „•••“. Констатациите в Протокол за извършена митническа проверка № 24BG005106М046906/код на МУ/ГКПП BG005106 от 08.11.2024г. и в АУАН № BG09112024/5800/М-965 от 08.11.2024г. са еднопосочни и намират опора в разписка № 24016643 и разписка № 24016645, както и в кредитираните по-горе свидетелски показания. Поради това съдът се доверява на тези писмени доказателства. От съвкупния им анализ се установява времето и мястото на проверката, присъствалите лица, установените в хода на проверката стоки (а именно 800 къса цигари „•••” с български бандерол и 2,5 кг. тютюн за пушене „•••“), както и че В. бил минал на Летище София, Терминал 2, през „зелен коридор“ в салон „заминаване“, без да декларира стоките. Приемо-предавателният протокол с рег. № 281 от 13.11.2024г. и складовата разписка № 4900870560 от 14.11.2024г. са обективни и достоверни писмени доказателства. Те намират опора и в кредитираните по-горе свидетелски показания, Протокол за извършена митническа проверка от 08.11.2024г., АУАН разписка № 24016643 и разписка № 24016645. Поради това съдът им се доверява и приема, че процесните стоки (50 пакета /2500 гр./ тютюн за пушене „•••” и 40 кутии /800 къса/ цигари „•••”) са били задържани и предадени на съхранение в склад. Настоящият съдебен състав дава вяра на писмо с рег. № 32-54811 от 19.02.2025г. и на становище - отговор с рег. № 32-59015 от 24.02.2025г., тъй като са информативни, взаимно допълващи се и достоверни. Въз основа на тези доказателства съдът приема, че 50 пакета тютюн за пушене, марка „•••“ (общо 2,500 кг. тютюн за пушене) имат единична цена 13,40 лв. и обща стойност 670,00 лева, а 40 кутии цигари (т.е. общо 800 къса цигари), марка „•••“, облепени с бандерол за платен акциз в Република България имат единична цена 6,60 лв. и обща стойност 264,00 лева. Приложените на лист 7, лист 8 и лист 10 от делото писмени доказателства имат достоверна дата. Поради това съдът кредитира писмото с рег. № 32-118751/16.04.2025г., известието за доставяне на НП № BG2024/5800-833 и товарителницата от 07.05.2025г., като приема, че процесното Наказателно постановление е било изпратено по пощата на А. В., било е връчено на Г. В.а на 22.04.2025г. и е било обжалвано с жалба, изпратена на 07.05.2025г. чрез лицензирания пощенски оператор „•••“ до ТД Митница София. Това означава, че жалбата на В. срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Длъжностната характеристика на Г. Т. е обективно, непредубедено и достоверно писмено доказателство. Поради това СРС я кредитира и приема, че св. Г. Т. е инспектор в ТД Митница София на Митнически пункт Летище София – пътници и съгласно Раздел V, точка 10 от длъжностната характеристика същият има правомощията да прилага административно-наказателни разпоредби като съставя Актове или фишове. Това означава, че конкретният АУАН е съставен от компетентно лице. Заповедите на Директора на Агенция „Митници“ с № ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024г. и с № 980/06.08.2024г. са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира. От Заповед № 980/06.08.2024г. на Директора на Агенция „Митници“ се доказва, че ••• е назначен на длъжност Заместник-директор на ТД Митница София, а от Заповед № ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“ се установява, че Заместникдиректорите на ТД /съобразно териториалната си компетентност/ са оправомощени да издават Наказателни постановления по реда на Закона за митниците. Това означава, че въз основа на цитираните Заповеди на Директора на Агенция „Митници“ се доказва, че процесното НП е издадено от компетентен орган. При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи: Процесното Наказателно постановление е връчено на 22.04.2025г. (видно от приложеното на лист 8 от делото известие за доставяне). Срокът за обжалване на НП изтича съответно на 06.05.2025г., но тъй като е официален празник (Гергьовден), то срокът за обжалване изтича на първия следващ работен ден, т.е на 07.05.2025г., когато е и подадена жалбата на А. В. чрез „•••“. Това означава, че е спазен преклузивният срок за депозиране на жалба срещу Наказателното постановление. Поради това и доколкото се обжалва Наказателно постановление, което е от категорията на обжалваемите пред СРС административни актове, като жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса, съдът приема, че е сезиран с процесуално допустима жалба. Въз основа на направения по-горе анализ на длъжностната характеристика и Заповедите на Директора на Агенция „Митници“ съдът прие, че конкретните АУАН и НП са издадени от компетентни лица. Нарушението се твърди да е извършено на 08.11.2024г. На същата дата е съставен и АУАН, а НП е издадено на 15.04.2025г. Това означава, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Съдът намира, че са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Вярно е, че в разписката в края на Акта е записана датата „31.10.20204г.“, но доколкото преди това на няколко места е посочена датата „08.11.2024г.“, която е по-късна от „31.10.20204г.“, съдът приема, че в случая е допусната техническа грешка, а не нарушение на правилата за връчване на АУАН. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че наказващият орган не е разпитал други граждани, които са се намирали в близост, тъй като няма доказателства такива да са били налице. Дори поисканият от жалбоподателя и доведеният от адв. С. свидетел – Виктор ••• твърди, че не е бил в непосредствена близост до проверяващите и проверявания, за да чуе какво си говорят. Това, че обичайно на летището има много хора не означава, че всички те следва да бъдат разпитвани, когато служители на ТД Митница София, работещи на Митнически пункт – Летище София установят нарушение по Закона за митниците. Както АУАН, така и обжалваното Наказателно постановление съдържат всички изискуеми съгласно чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН реквизити. Помежду им е налице съответствие касателно описание на нарушението и неговата правна квалификация. Деянието е ясно и разбираемо посочено. Отбелязани са датата и мястото на извършване на нарушението; обстоятелствата, при които то е осъществено; деецът; за къде е пътувал и какво е държал, като е уточнено, че стоките не са били декларирани по установения ред. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нарушението, респ. стоките били описани по различен начин АУАН и в НП. Съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователна е и претенцията за нарушено право на защита на наказаното лице. Липсват основания за отмЯ. на НП на формално основание, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество. В конкретния случай административно-наказателната отговорност на А. В. е ангажирана за нарушение по чл.233, ал.1, вр. ал.3 от Закона за митниците. За да се докаже извършването му от обективна страна (с оглед словесното описание на конкретното административно – наказателно обвинение) е необходимо да се установи, че жалбоподателят е направил опит да пренесе тютюневи изделия през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. От показанията на свидетелите Т., Р. и •••, както и от фискалните бонове, приложени по делото, се доказва, че на 08.11.2024г. жалбоподателят е трябвало да пътува за Англия, като напускането на страната е следвало да стане по въздух. Доколкото проверката е станала преди В. да се качи в самолета, то в случая е налице опит за пренасяне през границите на държавата на онези акцизни стоки, които са били намерени в ръчния му багаж. Съгласно чл.4, т.1, вр. чл.2, т.2, вр. чл.11 и чл.12 от Закона за акцизите и данъчните складове цигарите и тютюнът за пушене са „тютюневи изделия“, т.е. те са акцизна стока. Целият наличен по делото доказателствен материал сочи, че В. е държал в ръчния си багаж 50 пакета тютюн за пушене с търговско наименование „•••“ с общо тегло 2500 грама и 40 стека /800 къса/ цигари „•••“ с български акцизен бандерол. Това са тютюневи изделия, чието пренасяне или опит за такова през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи представлява митническа контрабанда съгласно чл.233, ал.1, вр. ал.3 от Закона за митниците. От показанията на свидетелите Т. и Х., както и от АУАН, се доказва, че жалбоподателят е преминал през „зелен коридор – нищо за деклариране“. За липсата на знание и разрешение за пренасяне на стоки от страна на митническите органи като елемент от фактическия състав на нарушението по чл.233, ал.1 от Закона за митниците свидетелства липсата на подадена митническа декларация от страна на жалбоподателя, в която да са описани стоките, които В. ще изнесе през държавната граница. Задължението за деклариране на стоките - предмет на превозване извън границата на страната е предвидено в член 66, ал.1 от Закона за митниците, съгласно който всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим (каквито са тютюневите изделия като акцизни стоки - доколкoто общото им количество обосновава търговски характер, а не за лична употреба) подлежи на деклариране за съответния режим. Съгласно чл.269, ал.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза - съюзните стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, се поставят под режим износ. В случая процесните стоки са били предназначени за изнасяне от България за Обединеното кралство, което не е част от Европейския съюз. Това означава, че процесните тютюневи изделия следва да се поставят под режим износ. На основание чл.158 от същия Регламент - всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим износ се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим. В чл.66, ал.1 от Закона за митниците е установено задължение за правните субекти да декларират всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим. Това означава, че В. е следвало да декларира за износ въпросните тютюневи изделия. Минавайки през „зелен коридор – нищо за деклариране“ и непотърсвайки начин, при който да декларира въпросните тютюневи изделия на излизане от Р. България и въобще от Европейския съюз (доколкото е пътувал за Лондон), жалбоподателят е проявил бездействие като не е декларирал изнасянето на тютюневите изделия. Съгласно чл.137, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2446 от 28.07.2015г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на МКС - митнически декларации за износ може да се правят в устна форма, когато се отнасят за стоки с нетърговски характер или за стоки с търговски характер, при условие, че стойността им не надвишава 1 000 евро или нетната им маса не надвишава 1 000 кг. Стоки с нетърговски характер в личния багаж на пътниците (според чл.1, т.21, б. „б“ от същия Делегиран Регламент) са стоките, които имат случаен характер и се състоят от стоки, изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства, както и стоки, предназначени за подаръци, като естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел. Според чл.26, ал.4, предл.1 от ЗАДС извършените продажби на акцизни стоки в търговските обекти за безмитна търговия на физически лица, които напускат територията на Съюза, се смята за износ. Поради това обстоятелството, че тютюнът за пушене е закупен от обект за безмитна търговия на Летище София не освобождава жалбоподателя от задължението му за деклариране. Относно преценката за това какво количество може и следва да бъде прието за такова, предназначено за лична употреба, а не с търговски характер, съдът съобрази и нормата на чл.4в, ал.1, т.1 от ППЗАДС, която (макар и уреждаща правила за внос) предвижда количества на тютюневи изделия, които следва да се считат като такива за лична нужда. Всяко друго количество, надвишаващо тези лимити, следва да се приеме, че е с търговски характер. Освен това в чл.4в, ал.2 от ППЗАДС се предвижда, че внасяните тютюневи изделия в личния багаж на пътници, които се освобождават от плащане на акциз, могат да бъдат в количества не поголеми от количествените прагове, определени в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Според чл.4в, ал.1, т.1 от ППЗАДС 800 къса цигари, респ. 1 кг. тютюн за пушене се приемат за тютюневи изделия за лична нужда, които могат да се освободят от акциз при закупуване от друга държава – членка. Според чл.4в, ал.2 от ППЗАДС, вр. чл.51а, ал.4, т.1 и т.4 от ППЗДДС, вр. чл.58, ал.7 от ЗДДС освободен от данък е вносът на 200 къса цигари и 250 гр. тютюн за пушене /при пътуване по въздух/, като според чл.51а, ал.5, вр. ал.4 от ППЗДДС всяко едно от количествата по чл.51а, ал.4, т.1 - т.4 от ППЗДДС по отделно представлява 100 % от общо допустимото количество и освобождаването може да се прилага за всяка комбинация от тютюневи изделия при условие, че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %. От гореизложеното и по аргумент от чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, този съдебен състав прие, че държаните от В. 2,500 кг. тютюн за пушене с търговско наименование „•••“ и 800 къса цигари „•••“ следва да се преценяват общо, а не по отделно (по аргумент от чл.51а, ал.5, вр. ал.4 от ППЗДДС, вр. чл.4в, ал.2 от ППЗАДС). Освен това и с оглед нормата на чл.4в, ал.1, т.1, б. „а“ и б. „г“ от ППЗАДС съдът прие, че процесните 2,500 кг. тютюн за пушене и 800 къса цигари не са за лична нужда. Изнасянето едновременно на 2,500 кг. тютюн за пушене и 800 къса цигари надхвърля допустимото количество и според чл.4в, ал.2 от ППЗАДС, вр. чл.51а, ал.4, т.1 и т.4 от ППЗДДС, вр. чл.58, ал.7 от ЗДДС. Поради това изнасянето им следва да се счита за преминаване на законоустановените прагове и когато същото не е декларирано /както в процесния случай/ е налице административно нарушение. В настоящия случай безспорно е установено, че жалбоподателят В. не е подал до органите на Агенция „Митници“ писмена митническа декларация, в която да декларира пренасяните от него стоки. Поради това съдът счита, че преминавайки през „зелен коридор – нищо за деклариране“, на път със самолет за държава извън Европейския съюз, без реално да е напуснал държавата (поради това, че самолетът не е излетял и В. е бил проверен от свидетелите Т., Р. и Х. преди качване на самолета), жалбоподателят е направил опит да пренесе през държавната граница процесните 800 къса цигари и 2,500 кг. тютюн за пушене без знанието и без разрешението на митническите органи, с което е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл.233, ал.3, вр. ал.1 от Закона за митниците. От субективна страна СРС приема, че жалбоподателят съзнателно се е опитал да пренесе въпросните тютюневи изделия през държавната граница без да уведоми за това органите на Агенция „Митници“. В. е съзнавал вида на държаните от него тютюневи изделия, тяхното количество, направлението на полета му и мястото, където се намира, респ. нуждата от деклариране на стоките при излизане от държавата. Поради това СРС счита, че жалбоподателят е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването им. Незнанието на закона не извинява незнаещия. Като е носил в себе си 800 къса цигари и е купил от магазин на летището още 2,500 кг. тютюн за пушене, В. е бил длъжен да се осведоми дали следва да декларира въпросните количества тютюневи изделия, когато ги изнася за страна извън Европейския съюз. От свидетелските показания се доказа, че на територията на летището са били ясно обособени зелен и червен коридор с информационни табели, но дори и да не е имала такова, отговорността на В. не отпада, тъй като той е бил длъжен да се запознае със закона, щом е решил да изнася извън Европейския съюз цигари и тютюн за пушене. Процесното нарушението е формално и за довършеността му е достатъчно да бъде установено, че са пренесени или е бил направен опит да се пренесат акцизни стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили други последици, поради което и липсата на такива не е смекчаващо или оневиняващо обстоятелство, както се твърди в жалбата. С извършеното нарушение са накърнени обществени отношения, свързани с митнически режим, установен в Република България и на територията на Европейския съюз, предполагащи засилена защита и постигане на превантивната цел на наказанието. Поради това и с оглед вида и количеството на процесната стока, съдът намира, че случаят не може да бъде третиран като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства, които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайното проявление на нарушения от съответния вид. Това, че нарушението е било за първи път извършено представлява смекчаващо обстоятелство, но същото не е изключително. Няма и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това претенцията за приложимост на чл.28 от ЗАНН е неоснователна. Според чл.233, ал.3 от Закона за митниците, когато предмет на митническа контрабанда са тютюневи изделия – глобата на нарушителя е от 200 до 250 на сто от продажната им цена. В настоящия случай общата стойност на процесните 2,500 кг. тютюн за пушене, марка „•••“, с надпис •••“ е 670,00 лева, а на 800-те къса цигари, марка „•••“, облепени с бандерол за платен акциз в Република България - 264,00 лева или сумарно 934,00 лева. Двеста процента от тази стойност се равнява на 1868 лева, колкото е и размерът на глобата, наложена на В. с обжалваното Наказателно постановление. Това означава, че наложеното на жалбоподателя административно наказание е в минимален размер, което означава, че същото не е завишено, както се претендира в жалбата. Според чл.27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на административно наказание под предвидения най-нисък размер, като в настоящия случай липсва нормативно уредено специално изключение. Предвид това, настоящата съдебна инстанция намира, че наложеното административно наказание не може да се намали. Същото се явява определено съгласно вида на стоките – предмет на митническа контрабанда и съобразено със смекчаващите отговорността обстоятелства : това, че нарушението е първо по ред и е приключило във фазата на опита. Поради това правилно наказващият орган е определил глобата на В. да е в рамките на законовия минимум по чл.233, ал.3 от Закона за митниците. На основание §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България глобата от 1868 лева се равнява на 955,09 евро. На основание чл.233, ал.6, вр. ал.3, вр. ал.1 от Закона за митниците стоките - предмет на митническа контрабанда следва да се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са. В изпълнение на това изискване, наказващият орган правилно е отнел вещите – предмет на нарушението в полза на държавата. Поради всичко, изложено по-горе, СРС достигна до извода, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана, в хода на производството не се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не е нарушено правото на защита на наказаното лице и Наказателното постановление е издадено при правилно приложение на материалния закон. Поради това НП следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното Наказателно постановление (Агенция „Митници“ като разпоредител с бюджетни средства, към чията структура спада ТД Митница София) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава НП и процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на Агенция „Митници“ следва да се присъди възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 130 до 190 лева. В случая по настоящото дело е имало три открити съдебни заседания пред СРС, НО, 10 състав, на които е участвала процесуален представител Сърпионова. От същата са депозирани по делото и писмени бележки, в който е взето становище по спора и по релевираните в жалбата аргументи. Правният спор се отличава с известна фактическа и правна сложност. Поради всичко това СРС прие, че жалбоподателя т следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер към максимума, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 180 лева. На основание §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България определената сума от 180 лева се равнява на 92,03 евро и А. В. следва да бъде осъден да плати на Агенция „Митници“ именно тази сума за направени от въззиваемата страна разноски по делото за възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна. Така мотивиран, съдът