Решение № 418 от 8.10.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 1983/2024 г.

наказателно дело № 20244520201983 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД против Наказателно постановление № 29/31.10.2024 г., издадено от Директор на РИОСВ-Русе, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /оттук нататък за краткост ЗООС/ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 000 лева за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поР. което следва да се отмени. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Л. П. от Адвокатска колегия-Русе, действащ в качеството на упълномощен процесуален представител, който поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна в хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени, както и претендира направените от доверителя му разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция. В съдебно заседание АНО, редовно призован, не се явява, като се представлява от адвокат В. М. от Адвокатска колегия-Русе, последната действаща в качеството на упълномощен процесуален представител, която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира адвокатско възнаграждение. Представя подробни писмени бележки Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от наказателното постановление е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 01.11.2024 г., а жалбата е подадена на 14.11.2024 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поР. което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност. Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД /с предишно наименование „МОНТЮПЕ“ ЕООД/ стопанисва площадка за производство на алуминиеви части и детайли, находяща се в гр. Русе, Индустриален парк, Източна промишлена зона и включващ следните съоръжения: в Хале 1 участък за изработка на сърца, линия за каруселно леене на алуминий за изработка на цилиндрови глави, инсталация за регенерация на пясък № 1 и 3 карусела – 1, 2 и 3; и в Хале 2 участък за изработка на сърца, линии за каруселно леене на алуминий за изработка на цилиндрични глави и 2 карусела – 7 и 8. Производственият процес бил свързан с отделяне на силна, натрапчива миризма, характерна за леярските производства. С Решение № 105-Н2-И0-А1/2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда било издадено комплексно разрешително, по силата на което дружеството-жалбоподател било определено за оператор на инсталация и съоръжение: Инсталация за претопяване, включително леене на алуминий. Съгласно Условие 9.4.1. от горепосоченото комплексно разрешително на последното било вменено задължение да извършва всички дейности на площадката по начин, ограничаващ разпостранението на миризми извън границите . С Решение № 105-Н2-И0-А1/2022 г. Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда е актуализирал така издаденото комплексно разрешително. С оглед подаването на множество сигнали от граждани на гр. Русе, съдържащи оплаквания за наличие на миризма на бакелит в ранните сутрешни и вечерни часове, през септември месец 2024 г. по устно разпореждане на директора на РИОСВ-Русе били сформирани екипи, които да извършват обход вечерно време в Източна промишлена зона, с оглед установяване източника им. В изпълнение на горепосоченото на 02.10.2024 г. във времевия период от 19:00 часа до 20:00 часа свидетелите Х. С. М. и В. Ц. П.-М. - служители на РИОСВ-Русе, извършили обход на районите на кв. „Здравец“ и Източна промишлена зона. В 19:40 часа последните констатирали органолепично /чрез обонянието си/ наличието на остра специфична миризма в атмосферния въздух, която оприличили на „изгорял бакелит“, на територията на бензиностанция „ЕВРОПА“, находяща се на бул. „България“ № 278. Тъй като свидетелите М. и П.-М. били посещавали производствената площадка на дружеството-жалбоподател им било служебно известно, че извършваната там дейност се характеризира именно с такава миризма. След като миризмата отминала, те продължили обхода си към Дунав мост, минали до производствената площадка, стопанисвана от „СИТ ГРИЙН“ ЕООД, където им било служебно известно, че се извършва подобна дейност, но в значително по-нисък обем. Служителите на РИОСВ- Русе не установили наличието на подобна миризма, поР. което се върнали на ул. „Никола Петков“, кв. „Здравец“. При пристигането им, около 20:00 часа, те усетили същата остра и натрапчива миризма. Същевременно във времевия период от 19:00 часа до 23:29 часа на зеления телефон, на контактната форма за подаване на сигнали на РИОСВ-Русе, на електорнната поща на РИОСВ-Русе, както и на електронната поща на МОСВ граждани на гр. Русе подали общо 33 броя сигнала за органолептично констатирано наличие на силна, натрапчива и неприятна миризма. В част от сигналите последната била оприличена на „изгорял бакелит“, както и било посочено, че същата е характерна за производството на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД. Преобладаващата част от сигналите били подадени от граждани, намиращи се в кварталите „Възраждане“ и „Здравец“, както и в района на централната градска част на гр. Русе. Всички 32 сигнала, които били подадени до РИОСВ-Русе, били регистрирани в деловодството и били изготвени пътни листи, както следва: за подадените през периода от 20:55 ч. до 23:38 часа 13 броя сигнали на зеления телефон бил изготвен пътен лист с вх. № C-1008; за подадените през периода от 20:50 ч. до 23:28 ч. 13 броя сигнали на контактната форма за подаване на сигнали на интернет страниците на РИОСВ-Русе били изготвени пътни листи с вх. № С-1005 и С-1009; и за подадените през периода от 18:53 ч. до 23:29 на 02.10.2024 г. 6 броя сигнали на електронната поща на РИОСВ – Русе били изготвени пътни листи с вх. № С-997, С-998, С-999, С-1000, С- 1003 и С-1004. В 21:29 часа бил подаден 1 брой сигнал на електронната поща на Министерство на околната среда и водите. Извършена била проверка на метереологичните данни от АИС „Възраждане“, находяща се в гр. Русе, в хода на която било установено, че за времето от 20:00 часа до 22:00 часа на 02.10.2024 г. вятърът е бил с посока югоизток, като от 23:00 ч. се е променила на североизток – изток. Скоростта на вятъра е била между 0,25 до 0,39 м/с. Извършена била проверка и на пункта за собствен мониторинг, разположен в близост до производствената площадка на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС“ ЕООД, при която било установено, че за времето от 20:00 часа до 22:00 часа на 02.10.2024 г. са отчетени завишени стойности на о-крезол и нафтален. Констатациите от така извършената проверка били обективирани в Констативен протокол № ВМ-21а от 03.10.2024 г. Отчитайки гореизложеното, свидетелят Х. М. приел, че дружествотожалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, като в тази връзка съставил АУАН № 0002147/16.10.2024 г., който бил подписан от представител на последното с отбелязване за наличието на възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било подадено възражение, в което били развити подробни съображения касателно липсата на основания за санкциониране на дружествотожалбоподател. Въз основа на така съставения АУАН, Директорът на РИОСВ-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на нарушение, идентични със съдържащите се в АУАН-а, като на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС на дружествотожалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. В хода на съдебното следствие беше назначена и изготвена комплексна химична и метереологична експертиза, от заключението на която се установява, че миризма на бакелит се получава при нагряване или изгаряне на фенол-формаделхидна смола, като вследствие от повишаване на температурата се отделят вещества със специфичен, остър и неприятно-сладникав или рибен мирис. Процесът на пиролиза на фенолформалдехида е свързан с отделяне на следните летливи органични съединения: въглероден диоксид, въглероден оксид, бензен, толуен, ортоксилен, параксилен, меситилен, фенол, орто-крезол, пара-крезол, 2,6-диметил фенол, 2,4-диметил нафтален, 2,4,6-триметилфенол, 2-метилнафтален, дифенилметан, 3-метилбифенол, ксантен, 1,2- диметил нафто (2,1-b) фуран, антрацен, метанон, диметил-9H-ксантен и триметил-9H- ксантен. Дори и при завишена концентрация на някое от веществата – бензол, нафтален, ортокрезол, ксилен, паракрезол, фенолтуен, няма конкретно съединение, което да определи миризмата на бакелит, а следва да е налице съвкупност от летливи органични съединения и дим. Вещото лице-метеоролог е посочило, че вятърът чрез своите параметри оказва влияние на разпостранението на емисии на замърсяващи вещества и техните миризми. При вятър с източна компонента на посоката (от северсевероизток до юг-югоизток и предимно от североизток и изток), със скорост в диапазона 1-8 м/с, особено ако е по-продължителен, част от емисиите и техните миризми от процесния завод, макар и в намалена концентрация, ще достигнат след известно време до жилищните зони, най-вече в източната част на гр. Русе. При поголеми скорости на вятъра (над 10-12 м/сек, тоест над 5-та, 6-та степен по Бофорт), дори и с източна компонента на посоката, емисиите ще се разсейват в значителна степен. При антициклонен тип време, характеризиращ се с чести, продължителни и устойчиви приземни температурни инверсии, това би улеснило значително разпостранението и задържането на емисиите в приземния въздушен слой. Съществува връзка между фините прахови частици (ФПЧ) с различен произход, морфологични особеност и физико-химични характеристики и миризмите. ФПЧ могат да задържат и/или променят миризмите от емисиите на други вещества от различни източници в даден район. При напълно и продължително тихо време (затишие, безветрие), особено и при устойчива вертикална стратификация на атмосферата, емисиите ще се задържат в по-непосредствена близост около процесния източник. Все пак, при пълно затишие, вероятността да се усетят миризими в приземния въздушен слой, е по-голяма, отколкото при наличието на изразен вятър с по-голяма скорост (над 10-12 м/сек). Рециркулацията и турбулентните вихри водят дори до подсилване на концентрацията и миризмата на дадено замърсяващо вещество, включително и при случаи на тихо време или общо регистриран вятър със скорост над 10 м/сек. През продължителни периоди от време през късно лятно-ранноесенния период от годината (месеците септември и октомври, включително и през 2024 г.), в района преобладава: антициклонална циркулация (и барични гребени), характеризираща се с устойчива вертикална стратификация на атмосферата, особено през тъмната част от денонощието, в това число привечер-полунощ (в т.ч. 21-23 ч.), нощем и призори-сутрин (в т. ч. 04-06 ч.); пораждане и задържане на температурни инверсии при бързи темпове на понижаване на температурата привечер; предимно ясно (безоблачно) небе; безвалежно време, но с висока относителна влажност (особено призори-сутрин и през октомври); и преобладаващ брой на случаите на тихо време или слаб вятър с източна компонента. Подобно преобладаващо съчетание от метеорологични условия предполага по-лесно и по-честно усещане на миризмите от замърсяващи вещества от процесния източник, предимно в източните квартали на града (Здравец, Цветница, Възраждане), особено при слаб до умерен вятър с източна компонента, но също и при тихо време. Това би могло да обясни зачестяването на сигнали за миризми, подадени от граждани, през ранните сутрешни и късните вечерни часови диапазони през месеците септември и октомври 2024 г. В хода на съдебното-следствие беше назначена и изготвена и комплексна химическа и техническа експертиза, от заключението на която се установява, че наличните вентилатори и въздуховоди са изградени и се експлоатират по предназначение спрямо съгласуваните инвестиционни проекти. Тези, които са смукателни, работят само като такива, и респективно – тези, които са нагнетателни, също работят само като такива. Дебитът на вентилаторите съответства на разрешения дебит на комплексното разрешително – явява се между 30 и 53 % от нормите за допустими емисии. Съответните изпускащи устройства осигуряват необходимата аспирация на производствените халета. Производствените съоръжения (машини) са снабдени с пречиствателни съоръжения и аспирация, които съответстват на процесите и комплексното разрешително. Наличните аспирационни и вентилационни инсталации технически правят невъзможно неорганизираното изпускане на интензивно миришещи вещества в околната среда. Липсва необходимост от принудителното извеждане на въздушни потоци от халетата към атмосферния въздух. Вещите лица не са установили наличието на смукателни инсталации или съоръжения, които могат да отделят в атмосферата въздуха от работната среда без пречистване. Вредоностите – топлинни, химични агенти и прах, се улавят в зоните, където се генерират. Опасните зони, където се генерират емисии са: зона на охладителни туН.; сърцарни машини; съхранение на сърца; карусели; топене на суровини и подържащи пещи. Кратността на въздухообмена в завода и инсталираните съоръжения осигуряват необходимия обмен на въздух, недопускащ емитирането на въздушни маси извън завода. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Наказателно постановление № 29/31.10.2024 г., АУАН № 0002147/16.10.2024 г., Констативен протокол № ВМ- 21а/03.10.2024 г., разпечатка на метеорологичните данни от АИС „Възраждане“ в гр. Русе за 02.10.2024 г., данни на показателите от пункт за собствен мониторинг, разположен на площадката на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД, пътни листи относно получени сигнали на зелен телефон в РИОСВ-Русе, писмо с изх. № СТ- 99 на Министерство на околната среда и водите, заведено с вх. № С-1024/04.10.2024 г. в РИОСВ-Русе относно постъпили сигнали на зелен телефон, разпечатка на постъпили сигнали на електронната поща на РИОСВ-Русе, разпечатка на метереологични данни от АИС „Възраждане“ в гр. Русе от 02.10.2024 г., данни на показателите от пункт за собствен мониторинг, разположен на площадката на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС“ ЕООД, справки, производствен график, заповеди, длъжностна характеристика, съдебни решения, доклади от акредитирана лаборатория, протоколи за собствени и контролни измервания, техническа документация, сертификати за контрол, данни от Автоматична измервателна станция за непрекъснат имисионен мониторинг на специфични органични замърсители, справки, писмо от БИС относно приложение на БДС EN 16841-1/2, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите – Х. С. М., В. Ц. П.-М., А. Л. А., П. П. П., Е.А.П., И.П.В., Н. Д. Д., П.С.Б., В. К. Р., Б. Н. Н., И. Й. Н., Х. С. М. и И. Д. П., както и веществено доказателство – оптичен носител, приобщено чрез извършен оглед по реда на чл. 285 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН. За да прецени достоверността на приобщените по делото свидетелски показания, съдът оцени изнесеното от всеки един от разпитаните свидетели, отчитайки обективната възможност на всеки един от тях да възприеме фактите, за които свидетелства, възможната заинтересованост от изхода на делото, вътрешната логическа убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а така също и съществуващата корелация между изнесеното от тях, съпоставено с останалите приобщени по реда и със средствата на НПК доказателствени източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че приобщените по делото гласни доказателства следва да се обособят в три условни групи – първата включваща служителите на РИОСВ-Русе – В. П.-М. и Х. М., втората, включваща лицата, подали част от процесните сигнали - А. А., И. Й., П. П., както и И. П., третата, включваща свидетелите П.Б., Н. Д., И.В. и Е.П., които не са служители на дружествотожалбоподател, но са допуснати по инициатива на процесуалния представител на последното в качеството си на граждани на гр. Русе и четвъртата, включваща свидетелите Б. Н. и В. Р. – служители на дружеството-жалбоподател. При извършената оценка на показанията на свидетелите, попадащи в първата условно обособена група, съдът взе предвид, че същите свидетелстват за обстоятелства, които са възприели непосредствено при изпълнение на служебните им задължения, поР. което се явяват, от една страна, очевидци на случилото се, а от друга, незаинтересовани от изхода на делото. Съдът взе предвид и обстоятелствата, че свидетелите М. и П.-М. са посещавали многократно процесната производствена площадка във връзка с извършвани проверки, поР. което са имали възможност лично да възприемат характерните за производствения процес миризми. Нещо повече, последните са посещавали и всички останали по-значими производствени предприятия на територията на гр. Русе, поР. което са запознати с производствените им процеси и характерните за тях миризми и са в състояние да ги разграничат една от друга. Отчитайки така изложеното и доколкото показанията им кореспондират както с изготвения констативен протокол, в който е обективирано установеното в хода на проверката, така и с останалата доказателствена съвкупност – гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, то съдът намира, че следва да ги кредитира в цялост като достоверни и ги постави в основата на фактическите си изводи. По отношение на втората условно обособена група свидетели, съдът взе предвид, че тя се състои от лица, с изключение на И. П., които са подали част от процесните сигнали. По мнение на настоящият съдебен състав това само по себе си не би могло да ги квалифицира като заинтересовани от изхода на делото, доколкото по този начин те са реализира едно конституционно признато право – чл. 45 от Конституцията на Република България. Преценката дали сигналите им са основателни е оставена изцяло в дискрецията на компетентния орган – в случая служителите на РИОСВ-Русе. Същевременно не би могло да се игнорира обстоятелството, че гореизложеното не се явява изолирана проява, а се вписва в цялостната им активна позиция по опазване околната среда и в частност чистотата на въздуха и водата на територията на Община Русе. В тази насока действително се констатира, че част от тези лица членуват в тематични групи в социалните мрежи, в които се обменя информация и се координират различни действия, включително извършване на обходи около производствените площадки на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС“ АД, „ОРГАХИМ РЕЗИНС“ АД и „ЛУБРИКА“ АД, за които те са приели, че се явяват основни замърсители, както и подаване на сигнали до компетентните органи при констатиране наличието на нарушения. Така посоченото налага показанията им да бъдат подложени на особено внимателна и задълбочена преценка, с оглед изключване възможността същите да са повлияни от предубеденост и тенденциозност. При извършения анализ съдът констатира, че изложеното от тази група свидетели почива на непосредствените им възприятия, хронологично последователно е, в съответствие с формалната и житейската логика, вътрешно непротИ.речИ. и най-важното кореспондиращо с останалата доказателствена съвкупност, поР. което и следва да се кредитира като достоверно. При оценка на показанията на свидетелите, попадащи в третата условно обособена група, съдът взе предвид, от една страна, че последните се явяват незаинтересовани от изхода на делото, доколкото липсват доказателства за обвързаността им с някоя от страните и от друга, че свидетелстват за обстоятелства, които са възприели непосредствено, тоест същите са очевидци. Действително изложеното от свидетелите П.Б., Н. Д., И.В. и Е.П. относно обстоятелството, че на процесната дата последните, макар да се намирали на територията на гр. Русе, не са усетили процесната миризма в атмосферния въздух, не кореспондира с показанията на свидетелите от първите две групи. Така констатираното протИ.речие има свое логично обяснение, доколкото, макар безспорно миризмата да е факт от обективната действително, нейното възприемане и квалифицирането като неприятна са обусловени в значителна степен от субективните възприятия на конкретното лице. Казано накратко, напълно възможно е две лица, поставени при идентична фактическа обстановка да възприемат по различен начин една и съща миризма и да я определят по различен начин от гледна точка на нейния интензитет, характер и неприятност. Индиректно потвърждение на така изложеното е и обстоятелството, че са били подадени общо само 33 сигнала от граждани на гр. Русе. В тази насока съдът приема, че показанията на тази група свидетели са достоверни, но това не изключва извършването на нарушението. Следва да се отбележи и още нещо съществено свидетелите П.Б., Н. Д., И.В. и Е.П. не са посетили местата, на които са били служителите на РИОСВ-Русе и съответно няма как да оборят твърденията на последните за констатираното наличие на процесната миризма. Същевременно свидетелката И.В. е категорична, че е усетила наличието на специфична миризма при посещението на производствената площадка. Нещо повече, тя е възприела последната и извън нея през лятото в местността на Хаджи Генова чешма, заявявайки следното: „…мирише на „Монтюпе“, на изгоряло…“. При анализа на показанията на свидетелите, включени в последната четвърта условно обособена група, съдът констатира, че същите се явяват заинтересовани от изхода на делото, доколкото са служители на дружеството-жалбоподател. В тази насока е напълно разбираемо фокусирането им относно обстоятелствата, които са в основата на развитата защитна теза, а именно, че всички съоръжения били технически изправни и работели, което изключвало възможността за изпускане на миризми в атмосферния въздух. Същевременно свидетелите Б. Н. и В. Р. не отричат обстоятелството, че производствената дейност е свързана с отделяне на специфична миризма. Отчитайки така изложеното и доколкото показанията им не се оборват от останалата налична доказателствена съвкупност, съдът им дава вяра. Съдът кредитира заключенията по изготвените комплексна съдебно-техническа и метеорологична експертиза и комплексна химическа и техническа екпсертиза, като обосновани, обективни, съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и изготвени от вещи лица с експертни знания в съответната област. Съдът не споделя наведените от процесуалните представители на страните съображения в обратния смисъл. Действително вещото лице Е. И. е посочил при проведения му разпита, че като гражданин на гр. Русе е усещал наличието на миризми в атмосферния въздух. Това само по себе си не би могло да доведе до извод, че същият е предубеден, доколкото съдът не констатира наличието на тенденциозност в заключението му. Точно обратното, същият добросъвестно и в рамките на експертните си знания е отговорил на поставените му въпроси. Противното становище не би могло да обясни посоченото от него, че не е възприел наличието на остра миризма при извършените от него посещения на производствената площадка. Що се отнася до възраженията на адв. М. касателно заключението по комплексна химическа и техническа екпсертиза, съдът намира, че вещите лица са отговорили на поставените им въпроси по ясен и недвусмислен начин, като не се констатира наличието на протИ.речия, които са от значение за правилното решаване на делото. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приети по делото, доколкото същите имат отношение към предмета на делото и кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му. При извършения оглед на веществено доказателство – оптичен носител, по реда на чл. 285 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, се установи наличието на трайно завишени стойности на веществата нафтален и орто-крезол през 2024 г. От правна страна: При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Съгласно чл. 167 от ЗУО актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица, определени от министъра на околната среда и водите, съответно от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове. Съгласно чл. 168 от ЗООС наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, от директорите на РИОСВ и директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител при Дирекция РИОСВ – Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Директора на Дирекция РИОСВ – Русе.Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на дружествотожалбоподател. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си. В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечен срок от съставяне на АУАН- а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна. По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление. Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното: Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единствения възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда, във връзка с което била ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексно разрешително. В § 1, т. 43 от ДР на ЗООС е дадена легална дефиниция за „оператор“, съгласно която това е всяко физическо или юридическо, по отношение на което е налице една от следните характеристики: а) експлоатира определено собствено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея; б) контролира експлоатацията на определено предприятия, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея; в) разпорежда се и взема решения относно настоящото или бъдещото фунциониране на предприятието, съоръжението и/или инсталацията, включително част от нея. В § 1, т. 39 от ДР на ЗООС е дадена легална дефиниция за „комплексно разрешително“, съгласно която това е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съотвествието на инсталацията с изискванията на глава седма. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инстации), които са разположени на една и съща площадка, са експлоатирани от един и същ оператор и някои от които могат да не попадат в обхвата на приложение № 4. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗООС изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на Раздел II, Глава VII. Компетентният орган за издаване, отказ, преразглеждане, актуализиране, отменяне на комплесни разрешителни, освен в случаите по чл. 94, ал. 1, т. 9, и за потвърждаване/отказ за промяна на оператора на издадено разрешително, е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда /чл. 120, ал. 1 от ЗООС/. Съгласно т. 2.5.б от Приложение № 4 промишлена дейност по смисъла на чл. 117, ал. 1 от ЗООС са инсталациите за претопяване, включително сплавяне на метали, различни от изброените в т. 2.2., 2.3. и 2.4., включително на възстановени продукти и експлоатация на леярни, с топилен капацитет над 4 т. за денонощие за олово и кадмий и 20 т. за денонощие за всички останали метали. Глави първа и втора и приложение № 3 на Директива 2010/75/ЕС са транспонирани в националното ни законодателство чрез приемането на Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни – вж. § 1а от ДР на същата, която е приета по законова делегация в чл. 119, ал. 1 от ЗООС с постановление на Министерския съвет. В образеца на комплексно разрешително, представляващ Приложение № 3 към чл. 9, ал. 1 от същата наредба, Условие № 9 „Емисии в атмосферата“, е включена т. 9.4. „Интензивно миришещи вещества“. Според легалната дефиниция на § 1, т. 6 от ДР на ЗООС увреждане на околната среда има и когато е налице такова изменение на един или повече от съставящите я компоненти, което води до влошаване качеството на жИ.т на хората. По делото не се спори, а и от наличната по делото и кредитирана от съда доказателствена съвкупност по категоричен начин се установява, че „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС“ ЕООД има качеството на „оператор“ по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС, доколкото последното експлоатира инсталация за претопяване, включително леене на алуминий, намираща се в производствена площадка, находяща се в гр. Русе, Индустриален парк, Източна промишлена зона и в тази връзка е титуляр на комплексното разрешително, издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда на основание Решение № 105-Н2-И0-А1/2019 г., актуализирано с Решение № 105-Н2-И0-А1/2022 г. Именно с това разрешително и поконкретно условие 9.4.1. на дружеството-жалбоподател било вменено задължение да извършва всички дейности на производствената площадка по начин, ограничаващ разпостранението на миризми извън границите . На следващо място от доказателствата по делото се установи, че на посочената в наказателното постановление дата на територията на гр. Русе било констатирано наличието на остра, специфична миризма, която била оприличена от възприелите я лица – служители на РИОСВ-Русе и граждани на гр. Русе, на „изгорял бакелит“. Съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между тази миризма и производствената дейност на дружеството-жалбоподател. До този извод съдът стигна, отчитайки, че на процесната дата последното е работело, че констатираната миризма е идентична с наличната такава в производствените помещения, както и че от заключенията по изготвените по делото комплексни експертизи се установи, че, наличието на опериращи пречиствателни съоръжения, не изключва възможността за изпускане на миризми в атмосферния въздух и достигането им до местата, на които били възприети, с оглед конкретната метереологична обстановка. По делото са налице и писмени доказателства и доказателствени средства, предоставени от дружествотожалбоподател, които по косвен начин потвърждават обвинителната теза. Така видно от Доклад за резултатите от измервания на концентрацията на миризми от инсталация на компанията „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС“ ЕООД, изготвен от ENVIROMETRICS S.A., при извършени измервания е констатирано наличието на миризми извън производствената площадка, макар същите да са били със сравнително завишена концентрация единствено в зона с Р.ус от около 1 километър от последната. Наред с това, от изготвения Доклад от 30.06.2025 г. от обследване на вентилационните системи на „МОБИЛЛАБ“ ООД се установява, че са направени редица препоръки касателно оптимизиране на работата по пречитстване на въздуха. В допълнение към така изложеното следва да се отбележи, че видно от данните от пункта за собствен мониторинг, разположен в близост до производствената площадка на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС“ ЕООД е било отчетено наличието на завишени стойности на окрезол и нафтален, които вещества са характерни именно за производствения процес на последното и по-конкретно за пиролизата на фенол-формалдехида. Така изложеното налага по категоричен начин извода, че дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна нарушението, във връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна. По отношение на въведените възражения от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател: Действително както в ЗООС, така и в подзаконовите нормативни по прилагането му не е уредена легална дефиниция на понятието „миризма“, поР. което за целите на настоящото производство същото следва да се разглежда в общоприетия му смисъл, а именно физично свойство на вещество, което действа върху обонянието и предизвиква приятно или неприятно усещане у реципиента. Това не означава, че миризмата следва да се разглежда единствено като субективно усещане, лишено от обективно измеримо или установимо проявление. Безспорен физичен и физиологичен факт е обстоятелството, че за да бъде усетена миризма на дадено вещество, е необходимо отделящите се от него молекули да достигнат до обонятелните рецептори на реципиента. Казано накратко, наличието на съответното миришещо вещество одорант е елемент от обективната действителност, без който възприятието на съответната миризма е невъзможно. Субективен, тоест вариращ в определени граници по отношение на различните индивиди, е единствено прагът на усещане на миризмата, който наистина зависи от множество фактори, между които пол, възраст, моментно здравно състояние на съответното лице, продължителност на въздействието на миришещото вещество и др. подобни. Субективна е и оценката на миризмата като приятна или неприятна, включително оприличаването на вече познати други миризми. Различното оценяване на миризмата като приятна/неприятна респективно различният праг на чувствителност към нея у отделните лица обаче не означава, че миришещото вещество не е налично във въздуха. Към настоящия момент както в ЗООС, така и в Директива 2010/75/ЕС, липсва изричен ред и/или метод, за установяване на интензивно миришещи миризми в атмосферния въздух, каквито са налице например при установяване на употребата на алкохол и забранени наркотични вещества при управление на МПС. Нещо повече, наличната нормативна уредба не урежда минимален праг на допустима концентрация на миризми, което обезмисля и измерването им с конвенционални технически средства. Посоченото обосновава извод, че наличието на миризми в атмосферния въздух може да стане с всички допустими от законодателя доказателства, включително и свидетелски показания на лица, които са ги възприели органолептично – чрез обонянието си. По косвен начин това се потвърждава и от обстоятелството, че практиката да се използва субективния човешки подход за оценка наличието на миризми е и в основата на действащия стандарт в Европейския съюз за миризми „БДС EN 13725: 2022 Емисии от стационарни източници. Определяне на концентрацията на мириса, чрез динамична олфактометрия и степен на излъчване на мириса“, който работи добре само при проби с висока концентрация, а не толкова при проби с ниско съдържание на одоранти, каквита са повечето емисионни проби. Насоки как следва да става установяването на миризми се съдържат в съображение 26-то от преамбюла на Директива 2010/75/ЕС, където е записано следното: „За да се гарантира ефективното изпълнение на настоящата директива и осигуряване на прилагането й, операторите следва да представят редовно на компетентния орган доклади относно спазването на условията на разрешителното. Държавите-членки следва да гарантират, че както операторът, така и компетентният орган вземат необходимите мерки в случаите, когато не се спазват изискванията на настоящата директива, и да предвидят система за екологични инспекции. Държавите-членки следва да гарантират, че разполагат с достатъчен на брой персонал, притежаващ уменията и квалификацията, необходими за ефективното осъществяване на тези инспекции“. Според чл. 23, § 5 от същата директива, нерутинни екологични инспекции се провеждат и за проучване на сериозни жалби, свързани с околната среда. Аналогична разпоредба е уредена и в ЗООС /чл. 154а, ал. 7 от ЗООС/, съгласно която при наличие на жалби и сигнали, свързани с опасност за околната среда или случаи на несъответствие с условията на комплексното разрешително, във възможно най-кратък срок следва да бъдат извършени планови проверки. Именно в хода на такава проверка свидетелите Х. М. и В. П.-М. – дългогодишни служители на РИОСВ, които многократно в служебно качество са посещавали производствената площадка на дружеството-жалбоподател и са наясно както с дейността му и задълженията му по издаденото комплексно разрешително, но така и дейността на останалите предприятия на територията на Община Русе, чиято дейност представлява риска за околната среда, са констатирали процесната миризма. В този смисъл съдът счита за неоснователни наведените от адв. П. възражения, че нарушението е останало недоказаното, тъй като установяването му е станало по недостоверен и ненадежден метод, а именно органолептично – посредством обонянието на служителите на РИОСВ-Русе. Както се посочи и по-горе, законодателят не е въвел задължителен метод, по който да стане установяването на миризмите, поР. което и не е налице задължение за проверяващите лица да преминат специализирано обучение, допълнителна квалификация или курсове за преквалификация. Така изложеното кореспондира и с Решение № 38 от 5.01.2024 г., постановено по КАНД № 306/2023 г. по описа на Административен съд – Русе. В процесния случай административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН, поР. което, дори да се възприема тезата на адв. П. за наличието на допуснати нарушения при съставяне на констативния протокол по чл. 155, ал. 1 от ЗООС, то те не биха се явили основание за отмяна на оспореното наказателното постановление. Неоснователни и без опора в доказателствата по делото са твърденията за недоказаност нарушението предвид наличието на друг/и източник/ци на миризма. Действително на бул. „Тутракан“ се намира производствена площадка, стопанисвана от „СИД ГРИЙН“ ЕООД, където се извършва производствена дейност сходна с тази на дружеството-жалбоподател, но в значително по-малък обем. Съгласно показанията на свидетели Х. М. и В. М., след като констатирали процесната миризма, те веднага се насочили към производствената площадка на „СИД ГРИЙН“ ЕООД, за да изключат възможността последното да е неин емитент. Това било наложително, доколкото им било служебно известно, че в този време диапазон там не се осъществявала производствена дейност. Наличието и на други потенциални нарушители не може само по себе си да обоснове извод, че липсва нарушение от страна на дружествотожалбоподател, доколкото същото е установено и доказано по категоричен начин от наличната по делото доказателствена съвкупност. Обстоятелството, че проверяващите не са влезли в завода също не може да обоснове извод за недоказаност на нарушението, доколкото то е свързано с неизпълнение на Условие 9.4.1 от комплексното разрешително, регламентиращо задължение на оператора да извършва всички дейности на площадката по начин, недопускащ разпостранението на миризми извън границите на производствената площадка. В тази насока за съставомерността на процесното нарушение е ирелевантно обстоятелството дали е била налице миризма в рамките на производствената площадка. Тук е мястото да се отбележи, че последното не е спорно по делото, доколкото е обусловено от осъществяваната производствена дейност, което е отчетено и при издаване на комплексното разрешително. Правилно е издирена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 164, ал. 1 във вр. с чл. 123в, т. 2 от ЗООС, съгласно която за неизпълнение на изискванията по чл. 123в и чл. 125 на оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец, се налага административно наказание „Имуществена санкция“ в размер в размер от 10 000 до 500 000 лева. Административнонаказващият орган е наложил наказание в максимален размер, а именно 500 000 лева, мотивирайки се с наличието единствено на отегчаващите вината обстоятелства - тежестта на нарушението, доколкото същото е засегнало обществени отношения, свързани с опазване на околната среда, жИ.та и здравето на широк кръг лица - гражданите на кварталите „Възраждане“, „Здравец“ и централната част на гр. Русе, броя подадени сигнали и наличието на издадени наказателни постановелния за идентични нарушения. Настоящият съдебен състав намира, че при индивидуализиране на наказанието АНО е съобразил само частично критериите, посочени в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно така цитираната норма при определяне на наказанието следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът се съгласява, че в процесния случай са налице единствено отегчаващи вината обстоятелства, отчитайки, че процесното нарушението е довело до засягане на правната сфера на широк кръг от лица – живущите в кварталите „Възраждане“, „Здравец“ и централната част, броя на подадените сигнали от граждани на гр. Русе, както и че е осъществено в условията на реална съвкупност с още едно идентично такова, във връзка с което било издадено и Наказателно постановление № 55/02.11.2023 г. на Директора на РИОСВ-Русе, влязло в сила, считано от 25.02.2025 г. С оглед уредената в чл. 16 от НПК презумпция за невиновност, при индивидуализацията на наказанието няма да как да бъдат отчетени всички останали издадени наказателни постановления, касаещи действително нарушения на комплексното разрешително и по-конкретно Условие 9.4.1., доколкото същите не са влезли в сила. Видно от така изложеното процесната деятелност не би могло да се разглежда като инцидентна проява, но не се обосновава и категоричен извод за системния характер. Както се посочи и по-горе, един от критериите, които следва да се вземе предвид при индивидуализация на наказанието е имотното състояние на нарушителя, като това не е било сторено от АНО. Съгласно финансовия отчет за 2023 г., който е публично достъпен и обявен по партидата на дружеството-жалбоподател в ТРРЮЛНЦ е реализирало приходи в размер на 159 206 000 и съответно печалба 1 755 000 лева. Съобразявайки гореизложеното и доколкото за 2024 г. липсва обявен годишен финансов отчет, съдът намира, че целите на личната и генерална превенция, уредени в чл. 12 от ЗАНН, биха се постигнали с налагане на наказание в размер ориентиран между минимума и средата, а именно – 100 000 лева. Съдът намира, че процесното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК или на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, приложими на основание чл. 11 от ЗАНН. До този извод съдът стигна, отчитайки, че по делото не се установиха смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че същото разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. С оглед на гореизложеното, жалбата се явява частично основателна, поР. което и следва да бъде частично уважена, като наказателно постановление се измени в санкционната му част и наложената санкция се намали от 500 000 лева на 100 000 лева. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В хода на производството пред настоящата инстанция Директора на РИОСВ- Русе е бил представляван от упълномощен процесуален представител - адв. В. М. от Адвокатска колегия-Русе, на която било заплатено възнаграждение в размер на 661,41 евро, видно от представените по делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита. Адв. М. е направила искане за присъждане на така направените разноски за процесуално представителство, както и на сумата в размер на 6900,42 евро, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв и на сумата в размер на 1074 евро, представляваща ДДС върху тази сума, мотивирайки се с обстоятелството, че доверителят е бил лишен от средства поР. забавянето на приемането на Закона за държавния бюджет за 2025 г. В хода на въззивното производство дружеството-жалбоподател е било представлявано от упълномощен защитник – адв. Л. П. от Адвокатска колегия-Русе, на когото била заплатена по банков път сумата в размер на 12603,34 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, видно от приложените по делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита. Адв. П. е претендирал присъждането на така направените разноски от подзащитното му дружество, както и е представил списък за тях. Предвид изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК претенцията на АНО следва да се уважи до размера на сумата от 132,28 евро, а претенцията на дружеството-жалбоподател да се уважи до размера на сумата от 10 083 евро. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган в настоящия случай е Директорът на РИОСВ-Русе, който е част от структурата на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе. В тази връзка „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе сумата в размер на 132,28 евро. Съответно Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе следва да бъде осъдена да заплати на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД сумата в размер на 10 083 евро. Съдът намира, че следва да се отстави без уважение искането на адв. М. за присъждане на възнаграждение по сила на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., доколкото такава възможност е налице само касателно физическите лица, какъвто не е процесния случай, доколкото нейният доверител е представляван в качеството му на държавен орган. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Определение № 71/20.01.2015 г., постановено по гр. д. № 5405/14 г. и Определение № 511/02.10.2015 г., постановено по ч.т.д. № 2471/15 г./. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД следва да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд-Русе сумата в размер на 4281 евро, представляваща направени разноски пред настоящата инстация за двете изготвени по делото комплексни експертизи. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във вр. ал. 7, т. 2 във вр. с чл. 58д, т. 1, чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и чл. 189, ал. 3 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, Съдът