Решение № 217 от 11.5.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 222/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение рег.№4 от 06.01.2026г. на Велинградски районен съд постановено по гр.д.№20245210100469 по описа на същия съд за 2024г. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Г. Ц., ЕГН-•••••••••• от гр.••••, че В. И. Б., ЕГН-••••• и Н. Г. Б. с ЕГН-••••••••••, и двамата с адрес гр.••••, са собственици на трети жилищен етаж от сграда с идентификатор 10450.501.2900.1 по КККР на гр.Велинград, одобрени със заповед № РД-18-1214 от 06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата-: гр.•••••,брой етажи 4, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, като сградата е построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.2900 по КККР на гр.Велинград, одобрени със заповед №РД-18-1214 от 06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр.••••, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, предходен идентификатор-няма; номер по предходен план-парцел ХТТ-85, квартал 447 по регулационния план на гр.Велинград, при граници и съседи на обекта-същия етаж-няма други самостоятелни обекти, под обекта-втори етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2900.1, над обектатавански етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2900.1. Със същото решение на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът Г. Г. Ц. с посочен адрес и ЕГН, е осъден да заплати на В. И. Б. разноски по делото в размер на 562лв. Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , с вх.№412 от 23.01.2026г. подадена от ответника в производството пред първата инстанция Г. Г. Ц., с ЕГН-•••••••••• чрез процесуалния си представител адв. Д. К. от АК-Пазарджик с доводи за порочност на решението като необосновано, незаконосъобразно и немотивирано. Твърди се, че съдебният акт не отговаря на основните начала в чл.12 от ГПК, постановен е без да е извършена преценка на събраните по делото доказателства при новото разглеждане на делото и доводите на страните, а е налице дословно възпроизвеждане на мотивите на решението по гр.д.№111/2022г.-обезсилено, с коментар на свидетели които не са разпитани по делото в това производство и без да се споменават разпитаните в това производство свидетели. Оспорва се извода на съда относно значението на декларацията по чл.56 ал.2 от ЗТСУ/отм./ и че същата според жалбоподателя страда от пороци и каква воля е обективирана чрез нея от страна на собствениците на имота. Смята, че с декларацията няма изразена воля от лице което към този момент е малолетен -12г. и същата не би могла да обективира негова воля; че безвъзмездното разпореждане с активи на непълнолетно е нищожно, поради което не се възприема изразеното от съда, че е налице съгласие на ответника, въпреки че действащия от името на непълнолетния е действал при неспазване на изискванията на закона. Сочи се, че относно волята на другия съсобственик подписал декларацията-св.Г., при положение че същата е прехвърлила на ответника през 2020г. притежаваната от нея част от жилищната сграда изцяло, включително и частта от процесния етаж, поставяло под въпрос дали въпросната декларация обективира нейната воля, доколкото същата не била страна в процеса и че този въпрос не е предмет на изследване. Смята, че предвид липсата на съгласие на ответникажалбоподател, ищецът да строи в имота, е следвало да се установи владението върху правото на строеж на процесния гараж и намерението да се свои имота, което не било сторено в производството. В тази връзка се анализират и дословно се възпроизвеждат в жалбата показанията на св.Д., К., Г., св.П., св.П., св.Данчев. Коментира се и протокол №542 от 30.10.2023г. на РС-Велинград по гр.д.№87/2023г. представен като доказателство по в.гр.д.№746/2023г. на ОС- Пазарджик, за свидетелски показания на ищцата Н. Б. които следвало да се ценят като извънсъдебно признание на ищеца по отношение запознаването на двамата съпрузи /Н. и В./ през 1989г., съвместното им живеене от 1992г., сключването на брак през 2000г., началото на фактическата раздяла между двамата съпрузи Н. и В. Б.и, предхождаща с 10г. прекратяването на брака им, обещанието на майката да даде третия етаж на сина си В., спонсорирането на строителството на къщата. Заключава, че от цитираните доказателства не може да се установи, че ищецът е осъществявал владение върху процесния етаж., да е демонстрирал владението си на ответника и да го е отблъснал. И че липсват данни за наличието на обективния признак на владението-фактическо упражняване на власт спрямо процесната вещ, затова счита +за безпредметен субективния признак да се държи вещта като своя. Смята, че за да е годно владението да породи правни последици на придобивна давност, е необходимо същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, осъществявано чрез серия от действия, съставляващи една продължителност през времето, което закона предвижда и че такива действия, чрез които е осъществявана фактическа власт не са установени от ищеца, нито се е установило той да се е намирал в процесния етаж и да го е поддържал в рамките на необходимата грижа. Смята, че липсват данни за постоянно, непрекъснато и явно демонстрирано владение от ищеца, и че предвид липсата на съгласие от жалбоподателя ищецът да строи в имота, както и доказано владение върху имота през процесния период, Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли исковата претенция. Жалбоподателят не сочи доказателства пред въззивната инстанция. В съдебно заседание се поддържа изцяло въззивната жалба като се излага от жалбоподателя и довод, че ако въззивната инстанция реши спора по същество правото на защита на въззивника ще бъде нарушено тъй като ще загуби възможност от инстанционен контрол на това решение, доколкото с обжалваното първоинстанционно решение изобщо не са обсъждани събраните пред същата инстанция доказателства и в него липсва коментар на така събраните при новото разглеждане на делото от първата инстанция доказателства, а в него само са копирани мотивите на обезсиленото решение, ако новите доказателства бъдат за първи път обсъдени от въззивната инстанция. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна В. И. Б. чрез адв.М. И.-С. с вх.№764 от 06.02.2026г. в който подадена въззивна жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Като неверни и неправилни се квалифицират всички доводи развити във въззивната жалба на жалбоподателя Г. Ц.. Въззиваемата страна смята, че съдът е спазил основните начала в чл.12 от ГПК, анализирана е формираната и изразена воля в декларацията по чл.56 ал2 от ЗТСУотм. и за обективирана воля ищецът В. Б. да надстрои съществуващата сграда и да стане собственик на третия етаж, доколкото въпросната декларация е с нотариална заверка и не е оспорена нейната автентичност. Признава се като порок неснабдяването на Г. с разрешение от съда по местоживеенето на малолетния Г. Ц. съгласно чл.73 ал.2 от СК от 1985г., като се смята, че този порок не води до неавтентичност на представената декларация и че същата може да се цени като писмено доказателство и е индиция за намерението на ищеца да стане собственик на процесния имот. Във връзка с давностното владение са цитирани свидетелските показания на св.Д., П. и П., св.К., св.Г., св.Р. П., И. П. и П. Д. за действията на ищеца по изграждането на третия етаж и неговото финансиране от страна на ищеца, занимаването на ищеца с активна търговска дейност от която е разполагал със финансови средства за изграждането на третия етаж. Смята, че изграждането на пристройка в чужд имот със съгласието и без противопоставянето на неговите собственици е действие, обективиращо намерението за своене, че за да се придобие по давност един обект, същият следва да има характеристиките на самостоятелно обособена вещ и че в случая се касае за жилищен етаж, изграден по утвърден архитектурен проект, и следва да се преценяват съответните строителни правила и норми, регламентиращи етапът на строителството при който се приема, че възниква юридически обособена вещ. Цитират се норми от ЗУТ-чл.181 ал.1 и ал.2, §5 т.46 от ДР ЗУТ като акцентира, че през 2005г. /когато е поставен покривът на къщата, и към тази дата Ц. е бил на 19г.,/ процесният трети жилищен етаж е придобил статут на самостоятелен обособен обект, при което той е придобит по давност до края на 2015г., при непрекъснатост на давността. Коментира се и посоченото в жалбата извънсъдебно признание, като се акцентира, че не ставало ясно за какво точно се отнася, като сочи, че В. Г. е имала в предвид финансирането от нейна страна на построяването на къщата до втори етаж включително и че строежът на третия етаж е бил отговорност изцяло на ищеца и е изпълнен за негова финансова сметка. Моли да се потвърди обжалваното решение. Няма направени доказателствени искания от ответника в производството. Няма постъпил отговор на въззивната жалба от втория ответник и въззиваема страна в процеса-съищеца Н. Г. Б. получила препис от въззивната жалба на дата 28.01.2026г. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Г. Г. Ц., ЕГН-•••••••••• подадена чрез пълномощника си адв.Д. К., както и постъпилия отговор от насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявени са обективно и субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание в чл.124 ал.1 от ГПК във връзка чл.66 ал.4 и във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/ и с чл.56 ал.2 от ЗТСУ/отм/ -/трансформиране на право на надстрояване в право на собственост при изграден в груб вид на трети жилищен етаж от жилищна сграда като самостоятелен обект на собственост/, и при условията на евентуалност-по чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/ придобито право на собственост върху същия жилищен етаж по давностно владение. В исковата си молба с вх.№6346 от 06.12.2022г. /гр.д.№ 20225210101111 по описа на Районен съд Велинград за 2022г./ подадена против ответника Г. Г. Ц., ЕГН-•••••••••• от гр.••••, ищецът В. И. Б., ЕГН-•••••••••• от гр.••••, чрез процесуалния си представител адв. К. В. Г. от АК-Пловдив твърди, че между страните съществува правен спор за собственост на недвижим имот, породен от фактите, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №169, том 1, дело №334/1992г. по описа на Нотариус Д., Нотариус при Велинградски районен съд, Г. Т. Ц. е продал на В. И.а Г. 1/2ид.ч. от парцел XII отреден за имот пл.85 в кв.447 по плана на гр.Велинград, при съседи: улица, А. Ц., А. К. и В. П., заедно с 1/2ид.ч. от построената върху него едноетажна къща с площ от 40кв.м. и със същия нотариален акт е продал на Г. Г. Ц., като малолетен, чрез неговата майка В. И.а Г. 1/2ид.ч. от парцел XII отреден за имот пл.85 в кв.447 по плана на гр.Велинград, при съседи: улица, А. Ц., А. К. и В. П., заедно с 1/2ид.ч. от построената върху него едноетажна къща с площ от 40кв.м. Твърди се още, че със заявление до Община Велинград от 16.03.1998г. В. И.а Г.-за себе си и като законен представител на сина си Г. Г. Ц. заявява, както за себе си така и като законен представител на сина си, че на основание чл.56 от ЗТСУ/отм/. дава съгласието си другия й син В. И. Б., да надстрои трети етаж върху собствената им жилищна сграда, находяща се в парцел XII- 85, в кв.447 по плана на гр.Велинград, по утвърден архитектурен проект, като стане изключителен собственик на този трети етаж. С нотариален акт за продажба на недвижим имот №43, том 2, рег.№2647, нот. дело№239/04.08.2020г. по описа на Нотариус С. Д., Нотариус при Районен съд гр.Велинград, В. И.а Г. продава на съсобственика си Г. Г. Ц., собствената си ид.ч., придобита на основание покупка и представляваща нейна индивидуална собственост от следния недвижим имот, а именно: 1/2ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 10450.501.2900 по КККР на гр.Велинград, одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота съгласно скица №15-661534 от 24.07.2020г., изд. от СГКК Пазарджик: гр.Велинград, ул.”Братовчеди П.”№35, с площ по скица от 520кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: парцел XII-85, квартал 447 по регулационния план на гр.Велинград, заедно с 1/2ид.ч. от сграда с идентификатор 10450.501.2900.1 по КККР на гр.Велинград, одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата съгласно скица №15-661536/24.07.2020г., издадена от СГКК Пазарджик: гр.••••, със застроена площ от 135кв.м., брой етажи: 4, като последните три етажа са изградени до фаза груб строеж, с предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, представляваща съгласно Удостоверение за описание на сграда № 92/18.02.2013г., издадена от общ.Велинград жилищна сграда, състояща се от изби, три жилищни етажа и таван, със застроена площ от 135кв.м. Ищецът допълва, че според чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./ в чужд имот могат да строят съпругът (съпругата), роднините на собственика по права линия неограничено, а по съребрена линия - до втора степен включително, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните книги, и че по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя. Поддържа още, че заявлението до Община Велинград изразява съгласие от собствениците В. И.а Г. и Г. Г. Ц., В. И. Б., син на първата и брат на втория да построи трети етаж върху собствената им жилищна сграда, находяща се в парцел XII-85, в кв.447 по плана на гр.Велинград и че съгласието е дадено във формата предвидена в чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./-нотариално заверено заявление, вписано в нотариалните книги Ищецът В. Б. твърди, че е реализирал правото на строеж и със свои средства е построил третия етаж от жилищната сграда, а през 1999г. цялата сграда е построена в груб вид, и заключава, че с реализиране на правото на строеж В. Б. е придобил правото на собственост на третия етаж, като правото на строеж се е трансформирало в право на собственост. Допълва, че ответникът Г. Ц. оспорва правата на ищеца В. Б. и твърди, че заявлението не поражда права за ищеца защото не била спазена формата предвидена в закона и че са констатирани и други нарушения, като ответникът счита още, че е собственик на третия жилищен етаж, който е построен в груб вид, по силата на приращението за 1/2 ид.ч. от поземления имот и по силата на договора за покупко-продажба на недвижимия имот оформен в нотариален акт № 43, том 2, рег.№ 2647, нот. дело № 239/04.08.2020г. по описа на Нотариус С. Д., Нотариус при Районен съд гр.Велинград. Ищецът В. Б. твърди, че е придобил правото на собственост на третия жилищен етаж при условията на евентуалност и на основание давностно владение упражнявано от 1998г. след учредяване на правото на строеж и построяване на цялата сграда, включително третия жилищен етаж в груб вид, като е владял етажа като свой, в продължение на повече от 20години. М о л и да се постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника Г. Г. Ц., че ищецът В. И. Б. е собственик на построения в груб вид трети жилищен етаж от сграда с идентификатор 10450.501.2900.1 по КККР на гр.Велинград, одобрени със Заповед №РД-18- 1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: гр.Велинград, ул.”Братовчеди П.” № 35, със застроена площ от 135кв.м., брой етажи: 4, като последните три етажа са изградени до фаза груб строеж, с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда е построена върху Поземлен имот с идентификатор 10450.501.2900 по КККР на гр.Велинград, одобрени със Заповед №РД-18-1214 от 06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота съгласно скица №15-661534 от 24.07. 2020г., издадена от СГКК Пазарджик: гр.••••, с площ по скица от 520кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: парцел XII-85, квартал 447 по регулационния план на гр.Велинград С допълнителна молба вх.№ 6584 от 16.12.2022г. /л.18/ ищецът е конкретизирал границите и съседите на процесния имот -трети жилищен етаж от сграда с идентификатор 10450.501.2900.1-на същия етаж няма самостоятелни обекти, под обекта-втори етаж на триетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2900.1, над обекта -тавански етаж от същата триетажна жилищната сграда. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна Г. Г. Ц., ЕГН-•••••••••• от гр.Велинград, с вх.№673 от 06.02.2023г. /л.35/ в който исковата молба се квалифицира като неоснователна по същество. Поддържа че, посоченото в исковата молба и описано като фактология е частично правилно. Признава се, че в Поземлен имот с идентификатор 10450.501.2900 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед №РД-18-1214/ 06.08.2018г. на ИД на АГКК, с административен адрес гр. Велинград ул.”Братовчеди Пухалиеви” № 35 с площ на имота от 520 кв.м.; Трайно предназначение на територията-Урбанизирана и начин на трайно ползване — Ниско застрояване ( до 10 м.) Предходен идентификатор — няма; номер по предходния план Парцел XII-85 в квартал 447 по регулационния план на гр. Велинград, има построена съгласно Разрешение за строеж .№75/02.07.1992г.- Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2900.l по същите КККР на гр. Велинград, със застроена площ от 135 кв.м., състояща се от изба, три жилищни етажа и таван, като последните три етажа са изградени на фаза-груб строеж, съгласно Удостоверение за описание на сграда №92/18.02.2013г., издадено от Община Велинград. Признава се за верен и фактът, че съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот №169, Том I, нот.дело № 334/05.06.1992г. на районен съдия при РС-Велинград-Н. Д., акта е вписан в Служба по вписванията под Том - 61, Стр. 249, вх.рег. №249 ответникът Г. Ц. е собственик на 1/2 идеална част от Парцел XII-85 в квартал 447 по регулационния план на гр.Велинград ведно с 1/2 идеална част от построената в него едноетажна къща с площ от 40кв.м. Наред с това ответникът се позовава и на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №43, Том II, нот.дело №239/04.08.2020г. на Нотариус С. Д., с район на действие съдебния район на Районен съд гр. Велинград, и който акт е вписан в Служба по вписванията под Акт №160, Том V, вх.рег. №1414 от 04.08.2020г. на Съдията по вписванията и съгласно който е собственик на останалата 1/2 идеална част от посочения поземлен имот и еднофамилната жилищна сграда, както и факта, че със Заявление от 16.03.1998г. майката на ответника-В. И.а Г., е предоставила възможността ищецът В. Б. да построи трети жилищен етаж на къщата от 135 кв.м.. Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът В. Б. със собствени средства е реализирал строителство, като е построил трети жилищен етаж в жилищната сграда с идентификатор 10450.501.2900.1, като се признава, че трети жилищен етаж има, но не е построен от ищеца и то с негови лични средства, а е построен от родителите на ответника — В. И.а Г. с ЕГН •••••••••• и Г. Т. Ц. с ЕГН ••••••••••, бивш жител на с. ••••, починал на 17.08.2011г., като строителството е извършено през 1999-2000г. Допълва, че през този период ищецът не е живял в гр. Велинград на ул.”Братовчеди П.”, а при съпругата си на ул.••••, където реално е предприел строителна инициатива да извърши реализиране на строителство по пристройка към съществуваща къща, но не и да построи третия жилищен етаж. Поддържа, че изложеното в тази връзка в исковата молба не отговаря на обективната действителност по случая. На следващо място твърди, че представеното с ИМ Заявление от В. И.а Г., датирано от 16.03.1998г., което се оспорва от ответника като относимо доказателство и се моли съдът да не го приема. Акцентира, че по начина по който същото е оформено не може да се разбере действителната воля на заявителите. Признава, че същото е от В. И.а Г. — действаща лично и в качеството на негов законен представител, доколкото през 1998г. той е бил едва на 12 години-малолетен, но че на трето място е изписано и името на ищецът В. Б.. И че на практика към момента на съставяне на заявлението В. И. Б. не е бил притежател на вещни права, за да може да изрази волята си като даде заявление, с което да си разреши сам на себе си да построи трети жилищен етаж. И че в същото заявление не е следвало да фигурира името на ищецът В. Б., като се поддържа още, че така направено заявлението противоречи на морала и в тази връзка ответникът излага и довод за нищожност на документа на основание чл. 26 33Д и като такова смята, че същото не е породило желаните от страните правни последици като документ. Ответникът допълва, че в случая не е налице хипотезата на чл. 56 от ЗТСУ (отм.) в частта, с която се дава тълкуване на същата разпоредба от ищеца, като счита, същото тълкуване за изцяло неправилно и без да е в унисон със съдебната практика по прилагането й. Смята, че в конкретния случай с оспореното заявление, не е реализирано строителство и по този начин ищецът не е придобил правото на собственост върху претендирания с исковата молба трети жилищен етаж. Счита, че със самото заявление не е учредено право на строеж, а само е дадено съгласие да се извърши строителство по утвърдени строителни книжа. И че в случая не се твърди, че има такива книжа, както и не се представят такива специално за третия жилищен етаж. Заключава, че самото дадено съгласие не замества учреденото право на строеж (суперфиция), което задължително е под формата на нотариален акт. Смята, че с такова заявление законодателно е дадено друго, но не и да е суперфиция, като след реализиране на самото строителство да може да се установи, че въз основа на този документ лицето, в чията полза е дадено такова разрешение за строеж (суперфиция) да се трансформира в негово право на собственост. Допълва, че в самото заявление не е посочена хипотезата на чл. 56 ал. 2 т. 2 ЗТСУ/отм/, изрично сочеща, че по силата на даденото съгласие върху мястото (закона има предвид незастроеното място, което е част от парцел) се учредява право на строеж в полза на строителя. Позовава се и на чл.56 ал. 2 т. 1 ЗТСУ/отм/ предвиждащ, че имат право да строят в чужд имот лицата, в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда. Заключава, че в конкретния случай жилищната сграда към момента на заявлението е била изградена на два жилищни етажа, а по същество ищецът в този случай трябва да е надстроил съществуваща жилищна сграда, но не и да построи такава, като ответникът смята, че именно това изключва хипотезата на т. 2. Позовава се и на чл. 56 ал. 4 от ЗТСУ, че в случаите по ал. 2 и З се заплащат дължимите държавни и местни такси върху стойността на учредените или прехвърлени вещни права при вписване на заявлението в нотариалните книги, и че ищецът не е извършил такова плащане, няма и представени платежни документи, че В. Б. е заплатил таксите към държавата и съответно местните такси. По въпроса за твърдението на ищеца да евентуално придобито право на собственост върху трети жилищен етаж на основание придобивна давност, ответникът поддържа, че не е налице хипотезата на чл. 79 от ЗС, доколкото в полза на ищеца не е изтекъл предвидения в закона десет годишен давностен срок, въз основа на които да се приеме, че В. Б. е станал собственик на третия жилищен етаж. Твърдението се мотивира с факта, че нито етажа е бил построен от ищеца, нито е бил владян от него в продължение на минимум десет години. Акцентира, че третия жилищен етаж и към настоящия момент е на тухла, на фазата на грубия строеж, и че никога В. Б. не е живял там, не го е и ползвал, не го е владял за себе си като собственик, за да се приеме че в негова полза е изтекла давността, определена в чл. 79 ЗС. Заключава, ,че посочената хипотеза изисква да има непрекъснато, явно, необезпокоявано владение за срок от повече от десет календарни години, за да се приеме, че е придобито по силата на оригинерния способ собствеността, но такова няма. Смята, че ищецът не е осъществявал фактическа власт върху третия етаж, за да се позовава на давностното владение като способ за придобиване собствеността върху същия. А от своя страна ответникът твърди, че той реално със семейството си живее и обитава жилищната сграда и на практика осъществява фактическа власт върху процесния трети етаж от жилищната сграда и то повече от 10 години, като се позовава на чл. 79 от ЗС. Заключава, че ищецът В. Б. и към настоящия момент няма достъп до сградата, още помалко пък до третия етаж. На следващо място ответникът коментира съдържанието на Нотариален акт за продажба на недвижим имот 169, Том I, нот.дело N2 334/05.06.1992г. на Велинградския районен съдия, акта е вписан в Служба по вписванията под Том - 61, Стр. 249, вх.рег. N2 249 с който се легитимира за собственик с на 1/2 идеална част от Парцел XII-85 в квартал 447 по регулационния план на гр. Велинград, който имот по КККР за гр. Велинград през 2018г. е посочен като Поземлен имот с идентификатор . И че именно на това обстоятелство е придобил собствеността и върху процесния трети жилищен етаж по приращение в идеални части с майка си и след продажбата от 2020г.-изцяло. Посочва още, че за този жилищен етаж няма отделен документ за собственост, и че по закон , който е собственик на земята е собственик и на построените върху нея сгради, а аз съм собственик на половината от парцела още от 1992г. Ответникът поддържа оспорването си по отношение на представеното от ищеца заявлението от 1998г. моли да не бъде приемано като писмено доказателство. Не възразява по приемането на другите документи приложени към ИМ. Сочи от своя страна доказателства. В първоначалния проекто-доклад по делото по чл.140 от ГПК, исковият съд е посочил, /определение №192 от 02.03.2023г. на РС-Велинград по гражданско дело № 20225210101111 по описа за 2022г-л.44./ исковият съд е посочил, че производството е по реда на чл.124 и следващите от ГПК, образувано е по искова молба на В. И. Б. против Г. Г. Ц., с която са предявени при условията на евентуалност искове за установяване, че ищецът е собственик на трети жилищен етаж от сграда с идентификатор 10450.501.2900.1 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18- 1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: гр. •••••, със застроена площ от 135 кв. м, построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.2900 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18- 1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр. •••••, с площ по скица от 520 кв. м., на основание учредено право на надстрояване с Декларация по 56, ал. 3 от ЗТСУ /отм./, евентуално на основание оригинерно придобивно основание – давностно владение за периода от учредяване на правото на строеж през 1998г. и построяване на третия жилищен етаж на етап груб строеж през 1999г., в продължение на повече от 20 години. И че ищецът твърди, че е титуляр на правото на собственост върху посочения имот придобито на основание учредено право на строеж и реализирано строителство върху поземления имот. Ищецът реализирал правото на строеж и със свои средства построил третия етаж от жилищната сграда, а през 1999г. цялата сграда била построена в груб вид. С реализиране на правото на строеж придобил правото на собственост на третия етаж, след като правото на строеж се трансформирало в право на собственост. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Г. Г. Ц., че е собственик на построения в груб вид трети жилищен етаж от сграда с идентификатор 10450.501.2900.1 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18 1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: гр.•••••, построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.2900 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18 1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота съгласно скица № 15 661534/24.07.2020г., изд. от СГКК Пазарджик: гр. •••••, с площ по скица от 520 кв. м., на основание учредено и реализирано право на надстрояване със заявление 56, ал. 3 от ЗТСУ /отм./, евентуално, на основание давностно владение в продължение на двадесет години след 16.03.1998г.-1999г. В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва основателността на иска, като поддържа, че той е станал собственик на същия имот, като част от доводите са, че заявлението на ищеца от 16.03.1998г за учредяване на суперфиция на морала, в тази връзка било нищожно на основание чл. 26 от ЗЗД и не е породило желаните от страните правни последици, като документ. Счита, че не е налице хипотезата на чл. 56 от ЗТСУ (отм.). Оспорва твърдението, че ищецът В. Б. със собствени средства е реализирал строителство, като е построил трети жилищен етаж в жилищната сграда с идентификатор 10450.501.2900.1 по КККР на гр. Велинград, тъй като етажът бил построен от родителите му - В. И.а Г. и Г. Т. Ц.; че със самото заявление не било учредено право на строеж, а само било дадено съгласие да се извърши строителство по утвърдени строителни книжа, каквито нямало представени. Оспорва твърденията, че собствеността върху третия жилищен етаж е придобита по давност от ищеца. В полза на ищеца не бил изтекъл предвидения в закона десет годишен давностен срок, за да се приеме, В. Б. е станал собственик на третия жилищен етаж. Етажът нито бил построен, нито владян от него в продължение на минимум десет години. Третия жилищен етаж и към настоящия момент бил на етап груб строеж, ищецът никога не бил живял там, не го ползвал, за да се приеме че в негова полза е изтекла давността, определена в чл. 79 ЗС. Не било установено владение, което да е непрекъснато, явно, необезпокоявано. Ищецът не е осъществявал фактическа власт върху третия етаж. Реално в жилищната сграда живеел ответникът със семейството си, който осъществявал фактическа власт върху процесния трети етаж от жилищната сграда, и то повече от 10 години. Позовава се на изтекла в негова полза давност. В. Б. и към настоящия момент нямал достъп до сградата, още по-малко пък до третия етаж. Ответникът счита, че като собственик на ½ ид. част от Парцел XII-85, отреден за имот с планоснимачен номер осемдесет и пети в квартал 447, който е идентичен с поземлен имот с идентификатор 10450.501.2900 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, на основание покупкопродажба от 05.06.1992г., е придобил собствеността и върху процесния трети жилищен етаж по приращение в идеални части с майка му, а след като тя му продала собствената си ½ ид. част, от 2020г. изцяло. С оглед гореизложеното, претендира искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Исковият съд е указал на ищеца В. И. Б., в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение, да отстрани констатираните от съда нередовности на исковата молба, а именно да конкретизира периода, когато е установил фактическата власт върху имота, периода, през който го е владял и какви владелчески действия е извършвал в имота. Районният съд е съставил проекто-доклад, както следва: Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 66, ал. 4 от ЗС, във връзка с чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ /отм./ и чл.124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване със сила на пресъдено нещо, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ трети жилищен етаж от сграда с идентификатор 10450.501.2900.1 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: гр. •••••, със застроена площ от 135 кв.м., брой етажи: 4, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда е построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.2900 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр. •••••, при посочени от ищеца граници и съседи на обекта: на основание учредено право на надстрояване със Заявление по 56, ал. 3 от ЗТСУ /отм./, евентуално на основание оригинерно придобивно основание – давностно владение за периода от учредяване на правото на строеж през 1998г. и построяване на третия жилищен етаж на етап груб строеж през 1999г., в продължение на повече от 20 години. Съдът е приел, че приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ че ответникът и неговата майка лично и действаща като негов законен представител са дали съгласие, изразено в заявление до общината с нотариална заверка на подписите, ищецът В. Б. да надстрои трети етаж върху собствената им жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2900.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10450.501.2900 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18 1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр. ••••• и да стане изключителен собственик на този етаж; 2./ че заявителите при даване на съгласието са съсобственици при равни дялове за всеки от тях на ½ ид. части от земята и сграда; 3./ че третият етаж е построен на етап груб строеж; Разпределена е доказателствената тежест, както следва: По иска с правна квалификация чл.124 ГПК, във вр. във вр. чл. 66, ал. 4 ЗС, във вр. чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./, съобразно приетите за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, ищецът следва да докаже пълно и главно, че: 1./ че въз основа на заявлението на ответника и неговата майка надлежно му е учредено вещно право на надстрояване на трети жилищен етаж в съществуващата жилищна сграда, тоест, че заявлението е действително съставено е в предписаната от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите на заявителите и на лицето, в полза на което е дадено съгласието, вписано е в нотариалните книги; че са спазени императивните изисквания на чл. 73, ал. 2 от СК /от 1985г./ и преди даване на съгласие от името на ответника, който е бил малолетен е дадено разрешение от РС Велинград; 2./ периодът, когато правото на строеж е реализирано, а именно кога третият жилищен етаж е изграден на етап груб строеж; Ответникът следва да докаже, че заявлението страда от сочените пороци във формата и съдържанието. Съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства, че заявлението е вписано в нотариалните книги; че не сочи доказателства, че преди подаване на заявлението са спазени императивните изисквания на чл. 73, ал. 2 СК /от 1985г./-дадено е разрешение от РС-Велинград, предвид че ответникът е бил малолетен; че ищецът не сочи доказателства, за периода, когато правото на строеж е реализирано, а именно кога третият жилищен етаж е изграден на етап груб строеж; Съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за пороци във формата и съдържанието на подаденото заявление. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал. 1 от ЗС ищецът следва да докаже, че е установил и упражнявал фактическата власт върху имота с намерението да го свои, в продължение на десет години и владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено, т.е. действията, които е извършвал. Ответникът следва да докаже, че той, а не ищецът е установил и упражнявал фактическата власт върху имота от изграждането му на етап груб строеж и го е владял постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за действията, с които и установил и упражнявал фактическата власт върху имота, че е упражнявал фактическата власт в продължение на десет години от изграждане на имота на етап груб строеж и че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено Съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за действията, с които и установил и упражнявал фактическата власт върху имота, че е упражнявал фактическата власт в продължение на десет години от изграждане на имота на етап груб строеж и че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Страните се приканват към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Въз връзка с указанията в доклада от страна на ищеца е постъпила допълнителна молба с вх.№1480 от 20.03.2023г. /л.53/ с която отстранявана нередовности в ИМ в смисъл, че след учредяване на правото на строеж през 1998г. ищецът В. Б. е построил със свои средства, наети работници и с безвъзмездна помощ на познати и приятели трети етаж, като строителството е продължило около година. След което ищецът не е извършвал конкретни действия в етажа защото той не е завършен, така както не са завършени и други етажи от жилищната сграда и че по тази причина единствените действия които ищецът е извършвал е да огледа и да констатира, че няма никакви повреди по външните и вътрешните стени. В първото по делото заседание -18.05.2023г.-протокол №276, от страните са направени следните уточнения и допълнения по твърдяните от тях факти и обстоятелства./л.62 и следващите/- От пълномощника на ищеца е уточнен петитума на ИМ-ищецът да бъде признат за едноличен собственик на процесния имот въз основа на отстъпено право на строеж с декларация по чл.56 ал.2 т.2 от ЗТСУ, евентуално давностно владение за периода от 1999г. до предявяване на иска, по което уточнение няма постъпили възражения или оспорвания от страна на ответника. От последния е заявено в откритото съдебно заседание становище, че няма валидно учредено право на строеж в полза на ищеца Б.; че липсва валидно съгласие на малолетния, което е следвало да стане с одобрението на съда; че се касае за безвъзмездна сделка, което е недопустим акт извършван от непълнолетно лице и че такава забрана е имало към момента на съставянето на въпросната декларация поради което същата е нищожна, тъй като липсва съгласие в изискуемата се форма и че същата декларация не е вписана, от което се заключава, че последната не е в пълния фактически състав, който предвижда закона и не легитимира ищеца като суперфициарен собственик. Допълнено е по отношение на твърдяното владение, че обектът не е годен за владение, защото е неизползваем, без дограма и че същият не е строен и от ищеца, и че дори някакви средства да са давани, това не го прави собственик на този имот. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: С постановеното от първоинстанционния съд първоначално решение №332 от 16.10.2023г. по гр.д.№20225210101111 по описа на РС-Велинград /л.109 и следващите/, е прието от правна страна, че исковият съд е сезиран с предявени обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 66, ал. 4 от ЗС, във вр. чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ /отм./ и чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване на установено по отношение на ответника Г. Г. Ц., че В. И. Б. е собственик на трети жилищен етаж от сграда с идентификатор 10450.501.2900.1 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18 1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: гр. •••••, със застроена площ от 135 кв. м., която сграда е построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.2900 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр. •••••, с площ по скица от 520 кв. м., с посочени предназначение, начин на трайно ползване, номер по предходен план граници и съседи на основание учредено право на надстрояване със Заявление по 56, ал. 2 от ЗТСУ /отм./, евентуално на основание давностно владение за периода от учредяване на правото на строеж през 1998г. и построяване на третия жилищен етаж на етап груб строеж през 1999г., в продължение на повече от 20 години. Приел е още от правна страна, че със заявление от 16.03.1998г., с нотариално заверен подпис, адресирано до кмета на Община Велинград, В. И.а Г. от свое име от името на малолетния си син-ответникът Г. Г. Ц. дала съгласие, лично и като законен представител на Г. Ц., на другия си син ищецът В. Б. да надстрои трети етаж върху собствената им жилищна сграда, находяща се в парцел XII-85 в кв. 447 по плана на Велинград, по утвърден архитектурен проект, като стане изключителен негов собственик; че заявлението е съставено по време на действието на ЗТСУ /отм./, в чл. 56, от който е предвидена облекчена форма за учредяване на право на строеж, надстрояване или пристрояване в полза на близки роднини, съпрузи, съсобственици или етажни собственици. И че съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ /отм./ съгласието за извършване на строеж в чужд имот в полза на посочените в тази разпоредба лица следва да бъде изразено в нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на общинската администрация, вписано в нотариалните книги, като по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя. Отчетено е, че правото на строеж в съсобствен имот пък съгласно чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) се учредява в полза на съсобственик със съгласието на останалите съсобственици, изразено в заявление до общината с нотариална заверка на подписите на съсобствениците и на лицата, на които се разрешава извършването на строежа, което също подлежи на вписване, и че заявлението по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 от ЗТСУ (отм.) поражда действие от момента, в който достигне до административния орган, до когото е адресирано, като вписването на това заявление предхожда момента на неговото представяне пред компетентния орган. Поради това исковият съд заключава, че следва да се приеме, че само ако адресираното до съответния административен орган заявление е вписано, то би могло да породи предвиденото в закона правно действие по надлежно учредяване на право на строеж; че даването на гласност на заявлението спрямо трети лица е установено като предхождащо депозирането му пред общинския народен съвет изискване и следователно представлява елемент от фактическия състав на това учредяване, или макар вписването само по себе си да има като последица само даване на гласност на действието по учредяване на ограниченото вещно право, в тази хипотеза по отношение на правните последици в отношенията между съсобствениците на имота същото има конститутивно действие /в този смисъл Решение № 27 от 01.06.2010 год. по гр.д. № 2072/2008 г. на ВКС-IV г.о., Решение № 183 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 88/2012 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС/. Отчетено е ,че няма данни, че заявлението е вписано в нотариалните книги, и следователно не е породило конститутивно действие и въз основа на него ищецът не е станал титуляр на вещно право на строеж на третия жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2900.1 по КККР на гр. Велинград. Акцентира се, че допуснатият порок във формата на заявлението, водещо до липса на елемент от фактическия състав при учредяването на правото на строеж е особено тежък, който е установим от съда и без нарочно позоваване на него и че при разрешаване на спор за собственост, когато страните се позовават на вещни права, придобити по деривативен способ, съдът е длъжен да прецени валидността на сделката и да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти и при липса на правоизключващи възражения, основани на нищожността на сделката или на отделни части от нея, а оттам и да не зачете вещно-транслативното й действие. Заключено е, че неспазването на разпоредбите, установяващи форма за действителност е видим порок от самата сделка и при констатирането му съдът следва да не зачита легитимиращия й ефект /в този смисъл се сочи ТР № 1/27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС/. Заключава, че в случая доколкото поради липса на предвидената в закона форма заявлението е нищожно на това основание, не следва да се обсъждат останалите пороци, на които ответникът се позовава. Следователно поради неспазване на изискуемата форма по чл. 56 ЗТСУ /отм./ въз основа на заявлението ищецът не придобил вещното право на строеж на третия жилищен етаж, а оттам и не е станал собственик на построеното на основание учредено право на строеж. Съобразено е още, че заявлението обективира волята на собствениците на имота, ищецът В. Б. да надстрои съществуващата сграда и да стане собственик на третия етаж и е основание за установяване на давностно владение върху построеното и че въз основа на заявлението по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ ищецът е започнал да строи третия жилищен етаж с намерението след изграждането му да стане негов собственик, а действията му обективират това намерение. След преценка на свидетелските показания на Момчил Алексиев Д., които съдът приема за достоверни и ги кредитира изцяло, както и показанията на свидетелката В. Г., майка на страните по делото, показанията на свидетелите на ответника Р. Заваринова П. и Таня Павлова, отчитайки и евентуалната заинтересованост на някои от тях като близки роднини на страните, както и показанията на свидетелката Т. Д. и като е взел в предвид, че въз основа на даденото съгласие ищецът е построил третия етаж от жилищната, а след това е започнал да го владее изключително за себе си, както и че изграждането на постройка имаща характеристиките на самостоятелно обособена вещ при завършен груб строеж съгласно чл.181 ал.1 и ал.2 от ЗУТ и §5 т.46 от ДР ЗУТ в чужд имот със съгласието и без противопоставянето на неговите собственици, е направил правния извод, че е налице действие обективиращо намерение за своене. И че през 2005г. процесният трети жилищен етаж е придобил статут на самостоятелно обособен обект. И оттогава ищецът е установил фактическа власт върху него с намерение да го свои; че владението е продължило повече от десет години. Допълнено е, че владението освен явно е непрекъсвано, спокойно, несъмнено и трайно, придобито е със знанието и без противопоставянето на собствениците на имота, а не с насилие или по скрит начин; осъществявано е повече от десет години за периода 2005г.-2016г. чрез периодични посещения в имота и поддържка на етажа. Акцентира, че владението не е прекъсвано за повече от шест месеца в този период и че през този период никой не е пречил на ищеца да посещава имота си, който е имал безпрепятствен достъп до къщата и до етажа в този период. Исковият съд се позовава и на т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012г. по тълк. дело № 4/2012г. на ОСГК на ВКС, предвиждаща, че при позоваване на придобиване на вещно право на основание давностно владение правните последици на давността-придобиване на вещното право, се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание. Заключил е още, че имотът е придобит от ищеца най-късно до края на 2015г. и че давността не е прекъсвана и на посочените в чл. 116 ЗДД основания. Заключава, че дори през 2016г. ищецът да е преустановил посещенията, защото е бил заплашен от ответника и фактическата власт да е отнета за повече от шест месеца, давността не е прекъсната, предвид че вече е изтекла и е породила правни последици. Исковият съд е приел за неоснователни всички възражения на ответника, излагайки подробни съображения, и е заключил, че предявения от В. И. Б. евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС за основателен, поради което следва да се уважи. Както се посочи, с постановеното първо решение по съществото на спора, с №332 от 16.10.2023г. по гр.д.№1111/2022г. исковият Велинградски районен съд е признал за установено, по отношение на Г. Г. Ц., ЕГН: •••••••••• от гр. ••••, че ищецът В. И. Б., ЕГН: ••••• от гр. •••• е собственик на основание давностно владение, упражнявано непрекъснато от 2005г. до края на 2015г. на трети жилищен етаж от сграда с идентификатор 10450.501.2900.1 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18- 1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: гр. ••••, брой етажи: 4, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда е построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.2900 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр. •••••, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: парцел ХII 85, квартал 447 по регулационния план на гр. Велинград, при граници и съседи на обекта: същия етаж няма други самостоятелни обекти, под обекта: втори етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2900.1, над обекта: тавански етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2900.1, като с решението са присъдени и разноски в полза на ищеца. По реда на инстанционния контрол проведен в резултат на подадена въззивна жалба от страна на ответника в производството пред първата инстанция Г. Г. Ц., ЕГН-••••••••••, с вх.№6056 от 13.11.2023г. , Пазарджишкият окръжен съд като въззивна инстанция със свое въззивно решение №52 от 26.02.2024г. по в.гр.д.№20235200500746 по описа на същия съд за 2023г. е обезсилил изцяло решение №332 от 16.10.2023г. на Велинградски районен съд, постановено по гр.д.№1111/2022г. по описа на същия съд поради процесуална недопустимост на решението и е върнал делото на първоинстанционния съд, за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с участието на необходим другар. Решаващите мотиви на въззивната инстанция да обезсили изцяло постановеното първоинстанционно решение са, че по въведеното от въззивника възражение за процесуалната недопустимост на обжалваното решение и неговото обезсилване , въззивният съд е приел възражението за основателно. Приел е още, че макар въпросът за недопустимост на обжалвания съдебен акт се поставя, тъй като възражението за процесуалната недопустимост на обжалваното решение и неговото обезсилване се поставя за първи път във въззивната жалба на жалбоподателя Г. Г. Ц., като въззивната инстанция е приела че възражението не е преклудирано по време, тъй като попада в първата хипотеза на чл. 266 ал. 2 т. 1 от ГПК и доколкото, страната е узнала за новото обстоятелство в срока след постановяване на съдебното решение от първата инстанция до подаване на въззивната жалба, като новото обстоятелство е станало известно на страната в периода от постановяване на съдебното решение на РС-Велинград до подаването на въззивната жалба, поради което е преодоляна забраната по чл. 266 от ГПК за посочване на нови факти и обстоятелства във въззивното производство. Генералното становище на въззивната инстанция е, че обжалваното съдебно решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, защото Районен съд Велинград е сезиран с иск за собственост върху недвижим имот, като искът е предявен от лицето В. И. Б. против Г. Г. Ц. и е уважен от районния съд. Съобразил е , че в мотивите на съдебното решение районния съд е приел, че ищеца е придобил собствеността върху третия етаж от жилищната сграда на оригинерно основание придобивна давност в периода 2005г.до края на 2015г. Въззивният съд се е позовал на представен по делото препис от Решение № 337/12.12.2022г. на РС-Велинград, по гр.д. №51/2022г. от което се установявало ,че в периода от 12.08.2003г. до 12. 12 2022г. В. И. Б. е бил в граждански брак с лицето Н. Г. Б.. От този факт с правно значение въззивният съд без излагане на допълнителни съображения както и съобразно заявените от първоначалния ищец факти и обстоятелства, че ищецът В. И. Б. претендира да е изключителен собственик на имота като придобит преди брака си въз основа на отстъпено право на настрояване, както и да е осъществявал еднолично, а не съвладение като придобивна давност спрямо процесния жилищен етаж наред и заедно със съпругата си по време на брака, дори и без да дава указания за събиране на доказателства в тази връзка след обезсилването на решението, е заключил формално, че спорният имот е придобит по време на брака между съпрузите , както и че на основание чл.21 ал. 1 от СК имота има качеството на съпружеска имуществена общност /СИО/. Посочено е още, че според константната практика на ВС на РБ и на ВКС( виж ППВС № 2/1977г. ; ТР № 3/29. 06. 2017г. по т. д. № 3/2016г. на ОСГК на ВКС ;Решение № 23/ 22.02.2021г. по гр. д. № 3623/2020г.) Съпрузите по искове за собственост са необходими факултативни другари, тъй като поради естеството на спорното правоотношение решението следва е еднакво за двамата съпрузи. И че неучаствалата съпруга е обвързана от неблагоприятното за нея решение като необходим другар, съгласно чл. 216, ал.2 от ГПК въпреки че не е участвала, което засяга правата й . Взел е в предвид, че според задължителните указания ,дадени в т. 6 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване , ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивния съд следва да обезсили първоинстанционното решение , като процесуално недопустимо и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с участието на необходимия другар. Заключил е , че приложимата правна норма в случая е разпоредбата на чл. 270 ал. 3 предложение последно от ГПК. И че според установената практика на ВКС( виж Определение № 865/ 20.11. 2014г. по ч. гр. д. № 6725/2014г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ; Определение № 192/ 11.05. 2016г. по ч. гр. д. № 16034/2016г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС) в случаите , когато решението на първоинстанционния съд се обезсилва , като процесуално недопустимо и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на същия съд, не се присъждат разноски за въззивното производство . Разноските се присъждат от първоинстанционния съд , с оглед изхода на спора пред този съд, по правилата на чл. 78 от ГПК и че Разрешението е аналогично на това по чл. 294 ал. 2 от ГПК. Изрично настоящата въззивна инстанция отбелязва, че нито в мотивите нито в диспозитива на постановения въззивен съдебен акт, въззивният съд не е указал изрично какви точно процесуални действия следва да предприеме исковият съд при новото разглеждане на делото по конституирането на необходимия другар, от кой етап на развитието на процеса следва да се започне, да се установи как точно той е придобил това качество посочено в отменително въззивно решение, по кой ред следва да стане това, като каква страна в процеса следва да участва необходимия другар в процеса-като съищец или като ответник по предявения от единия съпруг иск доколкото първоначалния ищец В. Б., заявява с исковата си молба единствено и само самостоятелни лични свои права на собственост като едноличен собственик на имота придобити отпреди брака си, както и в резултат на упражнявано лично и самостоятелно и само от него правновалидно владение като елемент от придобивната давност, и предвид на това следва ли ИМ да се остави без движение за излагане на факти и обстоятелства от първоначалния ищец; респективно и от необходимия другар /бившата съпруга/ ако се конституира като съищец който да претендира да е придобил права на собственост по придобивна давност наред със съпруга си Б. в режим на СИО или въз основа на изграденото заедно с ищеца въз основа на отстъпено право на надстрояване /ако излага такива факти и обстоятелства/ или еднозначно признава, че бившият й съпруг е едноличен собственик на етажа на посочените две основания в ИМ, и че същата нито е участвала в изграждането на етажа нито е упражнявала заедно със съпруга си преди и по време на брака, както и по време на фактическата си раздяла, правно валидна фактическа власт с общо намерение на двамата съпрузи да своят имота като обща своя собственост и на това основание да е придобит в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака, и л и да участва в производството като ответник в процеса в зависимост от заявеното от него и с оглед първоначалните твърденията на ищеца в ИМ и срещу новия ответник, тоест новият състав на исковият съд да може да прецени в резултат на допълнително изложени факти и обстоятелства от ищеца и от бившата му съпруга дали са налице условията за конституиране на необходим другар в процеса за имот придобит в режим на СИО или на нов ответник ако същият не оспорва заявените права на първоначалния ищеца, респективно да прекрати производството по делото ако лицето /бившата съпруга/ няма характеристиките нито на необходим другар, нито ищецът да има интерес и претендира срещу нея собственически права изключващи режима на СИО, защото такъв няма или изобщо не е възникнал. Освен това липсват указания на въззивната инстанция следва ли и в какъв случай трябва да бъдат повторени всички извършени процесуални действия по събирането на доказателства с участието и на новоконституираната страна или е достатъчно последната само да заяви, че приема тези доказателства като надлежно извършени и няма възражения или заявени оспорвания срещу тях, нито примерно да иска тяхното повтаряне, както и как следва да постъпи съда при бездействие и неизразяване на становище по тези процесуални въпроси с оглед гарантиране правата на новата страна в процеса/ необходим другар съищец или като ответник по иска/ и изобщо по необходимостта от конституиране на нова необходима за процеса страна в зависимост от заявените факти и обстоятелства./ Решение № 170 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3013/2013 г., I г. о., ГК/ Установява се, че след връщането на делото отново на първата инстанция за разглеждане/РС-Велинград/ производството само е образувано под нов номер-гр.д.№469/2024г., като първото процесуално действие на новия съдебен състав на Велинградски районен съд е безкритично да конституира съищец и без извършването на други подготвителни процесуални действия и да е взето становище от посоченото лице, като каква страна следва да се конституира Н. Г. Б., с ЕГН-••••••••••, при положение, че фигурата на съищец -съпруг е лимитативно посочена, че може да съществува само при точно определени процесуални предпоставки предвидени в чл.26 ал.2 и ал.4 от ГПК и в чл.21 ал.1 -ал.3 от СК, каквато правна фигура в случая не е налице, за да придобие качеството на съищец новоконституиран необходим другар. /определение №697 от 23.08.2024г./. Конституирането на страната като съищец е извършено и без изрично изявление на първоначалния ищец В. Б. и без изложени факти и обстоятелства в полза на тази страна в процеса, като исковата му претенция е останала непроменена-да се признае за установено, че ищецът В. Б. е едноличен собственик въз основа на учредено право на строеж /надстрояване/, а при условията на евентуалност по давностно владение на процесния имот, като в същност е налице несъответствие между първоначално депозираната ИМ с изложените в нея обстоятелства и петитум и постановения диспозитив на съдебния акт с новоконституирания ищец. Нещо повече, от новоконституирания съищец няма изложени никакви факти и обстоятелства които да подкрепят или отхвърлят първоначално заявената искова претенция, включително и позоваване на собственост върху имот придобит в режим на съпружеска имуществена общност, няма изложени и собствени правни и фактически доводи по така предявения първоначален иск за еднолична собственост на В. Б., няма и направено искане за признаване на права на собственост на новоконституирания съищец в процеса по отношение на процесния имот. Както се посочи, в диспозитива на съдебното решение няма признати или отречени права на собственост на двамата съпрузи въз основа на имот придобит в режим на СИО по време на брака. /решение рег. №4 от 06.01.2026г./. С цитираното определение №697 от 23.08.2024г., на съищцата Н. Б. е указано от исковия съд единствено да вземе становище по предявения от В. Б. иск след връчване на книжата по ИМ, да сочи доказателства, да участва в процеса, което е по-скоро за страна имаща качеството на ответник в процеса срещу когото е предявен положителен иск за собственост. Извършен е от съда нов проектодоклад по делото /определение №823 от 27.09.2024г.-л.9 и следващите/ като е отчетено конституирането като съищец по делото Н. Г. Б., без да е посочено точно процесуалното й качество и въз основа на какви факти и обстоятелства твърдени от първоначалния ищец или от последната съдът счита и приема, че тя трябва да има качеството на съищец, а само е отразено, че същата не е изразила становище, с което процесуалния въпрос не е разрешен съгласно указанията на въззивната инстанция, обезсилвайки първоначалното решение на първоинстанционния съд, като съдът е констатирал, че исковата претенция продължава да бъде такава каквато първоначално е заявена- положителен установителен иск за собственост предявен от В. И. Б. срещу Г. Г. Ц., като няма изложени никакви факти и обстоятелства, които да обосновават качеството на конституираната като съищец Н. Б. по отношение собствеността на имот имащ характеристиките на СИО. В диспозитивната част на определението по чл.140 от ГПК исковият съд приема, че са предявени обективно евентуално съединени искове по чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.66 ал.4 от ЗС във връзка с чл.56 ал.3 от ЗТСУ/отм/ и чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл79 ал.1 от ЗС, за приемане на установено, че ищците, /не са посочени поименно, но вероятно има се в предвид /В. И. Б. и съищеца Н. Г. Б. / са собственици на процесния имот на основание учредено право на строеж, респективно евентуално на основание оригинерно придобивно основание-давностно владение, каквато искова претенция няма заявена в процеса , както и няма въведени доводи от първоначалния ищец, защо и съпругата му има качеството на съищец и също с права върху процесния имот, от какво същите произтичат и по какъв начин ги е придобила, респективно ако се твърди, че е касае на имот придобит в СИО, този факт с правно значение да е бил надлежно и несъмнено въведен по делото след обезсилването на първоначално постановено първоинстанционно решение поради неучастието на необходим другар в процеса. Ако съищцата Н. Г. Б. беше заявила самостоятелни права върху имота наред с правата на съпруга си примерно придобит имот в собственост в режим на СИО в резултат на отстъпено и на двамата право на строеж или че е извършено строителство от двамата съпрузи въз основа на учредена суперфиция, или изложени факти и обстоятелства, че този имот е придобит в СИО в резултат на изтекла в полза и на двамата съпрузи обща придобивна давност по чл.79 ал.1 от ЗС, то в този случай резонно и процесуално правилно би могло съпругата да се конституира като съищец. При липса на такива твърдения от съищцата, респективно липса на такива факти и обстоятелства изложени и от първоначалния ищец В. И. Б., ,то се налага извода че не е налице промяна на фактите и обстоятелствата изложени първоначално в ИМ като първоначалния ищец продължава да претендира да е придобил еднолично право на собственост върху имота без участието на съпругата си с което в същност се оборва съвместния принос в придобиването на имота, което да налага задължително участието на съпругата като необходим другар, и продължава да иска да бъде признат за едноличен собственик и доколкото след обезсилването на решението не е променил по надлежния ред фактите и обстоятелствата и за която промяна да е известен съда както и да се уведоми насрещната страна която да вземе становище по заявените новите факти и обстоятелства. В първото по делото заседание при новото разглеждане на спора, /о.с.з на 13.11.2024г.-протокол №674, л.19/ съищцата Б. не се е явила и не е представлявана по делото, нито е поискала гледане на делото в нейно отсъствие нито, че не желае да бъдат повторени извършените при първото разглеждане на делото процесуални действия по събирането на доказателства като необходим другар. Независимо от това исковият съд не е повторил извършените без участието на новоконституираната страна-съищец Н. Б., процесуални действия по събирането и приобщаването на доказателствата представени с ИМ и с отговора, не е приел повторно и с участието на съищцата доказателствата приети в първото по делото заседание по предходното дело без участието на Б./ протокол №276 от 18.05.2023г./, не е назначил по искане на ищеца Б. повторна съдебно-техническа експертиза за изясняване на факти и обстоятелства по делото и да изслуша отново вещото лице, не е разпоредил да се издаде съдебно удостоверение на ищеца , а единствено е допуснал до разпит по трима свидетели от всяка страна /протокол №674 от 13.11.2024г./. Във второто по ред открито редовно съдебно заседание, рег.№201 от 04.04.2025г. по гр.д.№469/2024г. е извършен разпит на допуснатите свидетели даден е ход на устните състезания и същите са приключени при тези така събрани доказателства. В писмената си защита /вх.№2755 от 15.04.2025г. -л.42/, ищецът В. И. Б. чрез пълномощника си адв. И. продължава еднозначно, несъмнено и ясно и категорично да поддържа иска си като моли да се приеме за установено по отношение на ответника Г. Г. Ц.,, че именно и само той, ищецът В. И. Б. е собственик на основание учредено право на надстрояване с декларация от 16.03.1998г. по чл.56 ал.3 от ЗТСУ/отм./, евентуално на основание давностно владение , упражнявано лично и непрекъснато от същия ищец от 2005г. до края на 2015г. на трети жилищен етаж от сграда с идентификатор 10450.501.2900.1 по КККР на гр.Велинград. В нито един момент този ищец не твърди и не поддържа тезата нито излага факти и обстоятелства, че този имот е придобит от него и от съпругата му в режим на СИО и че в него права на собственост притежава и съпругата му конституирана като необходим другар -съищец в процеса. Такъв довод за придобити права на собственост върху процесния имот и от съпругата му Н. Б. в режим на СИО няма изложени в нито един момент от развитието на процеса. С постановеното от първата инстанция РС-Велинград, решение рег. №4 от 06.01.2026г. по гр.д.№469/2024г., исковият съд е признал за установено, по отношение на Г. Г. Ц., ЕГН: •••••••••• от гр. ••••, че В. И. Б., ЕГН: ••••• и Н. Г. Б. с ЕГН ••••••••••, и двамата с адрес: гр. •••• са собственици на трети жилищен етаж от сграда с идентификатор 10450.501.2900.1 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18- 1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: гр. •••••, брой етажи:4, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда е построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.2900 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18- 1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр. •••••, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: парцел ХТТ- 85, квартал 447 по регулационния план на гр. Велинград, при граници и съседи на обекта: същия етаж няма други самостоятелни обекти, под обекта: втори етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2900.1, над обекта: тавански етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2900.1. като е осъдил ответника Г. Г. Ц., ЕГН: •••••••••• от гр. ••••• да заплати на В. И. Б., ЕГН-••••• от гр. •••• разноски по гр.д.№1111/ 2022г. на Районен съд Велинград в размер на общо 562лв. Решаващите мотиви на исковият съд да постанови този правен резултат са, че съдът е сезиран с обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 66, ал. 4 от ЗС, във връзка с чл. 56, ал. 2 ЗТСУ /отм./ и чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС, като се излага, че в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът В. И. Б. твърди, че е титуляр на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ трети жилищен етаж от сграда с идентификатор 10450.501.2900.1 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18- 1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.2900 по КККР на гр. Велинград, придобито на основание учредено право на надстрояване на съществуваща сграда в поземления имот, което е реализирал, като със свои средства построил третия етаж от жилищната сграда, а през 1999г., когато този трети етаж е бил построен, сградата била в степен на завършеност груб строеж; че с реализиране на правото на строеж, този ищец твърди да е придобил правото на собственост на третия етаж, след като правото на строеж се било трансформирало в право на собственост; че ответникът Г. Ц. оспорвал правото му на собственост, с доводи, че заявлението не пораждало права, защото не била спазена предвидената в закона форма и имало други констатирани нарушения. Изложено е още от съда, че ответникът Ц. се е считал за собственик на построения в груб вид трети жилищен етаж, по силата на приращение, като собственик на целия имот, от който притежавал идеална част на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт - 169/05.06.1992г., нот. дело № 334/1992г. на съдия при РС-Велинград, а останалата идеална част от имота, ведно с идеална. част от построената в имота сграда с идентификатор 10450.501.2900. 1 по КККР на гр. Велинград, на основание договор за покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 43/04.08.2020г. по нот. дело № 239/2020г. на Нотариус с район на действие РС Велинград. Исковият съд е приел още, че при така изложените фактически твърдения, ищецът В. Б. претендира да бъде признато за установено по отношение на Г. Г. Ц., че той е собственик на построения в груб вид трети жилищен етаж от сграда с идентификатор 10450.501.2900.1 по КККР на гр. Велинград, построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.2900 по КККР на гр.Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота съгласно скица № 15-661534/24.07.2020г., изд. от СГКК Пазарджик: гр. •••••, с площ по скица от 520 кв. м., на основание учредено и реализирано право на строеж със заявление 56, ал. 2 от ЗТСУ /отм./, евентуално, на основание давностно владение в продължение на двадесет години след 16.03.1998г.-1999г./стр.2 от мотивите към решението/. Исковият съд е отбелязал схематично и с едно изречение, че конституираната в качеството на съищец Н. Г. Б. не изразява изрично становище по допустимостта и основателността на иска, като съдът не сочи на какви факти и обстоятелства се основават собственическите права върху същия имот на съищцата като необходим другар и какво твърди по делото. В резултат на обсъдените от исковия съда доказателства, голяма част от които не са събрани по съответния ред и с участието на новоконституирания необходим другар Н. Г. Б., така както изисква процесуалния закон, като например съдържанието на н.а. №169 от 05.06.1992г. по гр.д.№334/1992г., назначаване на повторна СТЕ с изслушано и прието заключение с участието на новоконституираната страна съищец, на заявление от 16.03.1998г., показанията на свидетелите, разпитани при първото по време разглеждане на спора, както и изрично приетото от новия състав на съда , че предявения от В. Б. евентуален иск с правно основание в чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС е основателен. С още едно изречение , исковият съд е приел ,че съищцата Н. Б. е съпруга на ответника по време на упражняваната от него фактическа власт, без посочване на данни въз основа на какви факти и обстоятелства се прави този извод, при което е направен и извода отново без посочени факти , че оригинерното придобивно основание проявява правните си последици по отношение на ищеца, като поражда същите правни последици в патримониума на неговата съпруга, без такива факти и обстоятелства и такова искане да са направени по надлежния ред в производството нито от първоначалния ищец нито от новоконституирания необходим другар-съпруг съищец. Обжалваното решение е валидно, но е процесуално недопустимо. Постановено е надлежен съдебен състав, в рамките правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма. Решението е процесуално недопустимо тъй като исковият съд се е произнесъл по непредявен иск признавайки права на собственост върху процесния жилищен етаж на бивши съпрузи, придобит в резултат на изтекла в полза на двамата обща придобивна давност по време на брака им и имащ статут на съпружеска имуществена общност, каквото искане няма формулирано по делото от ищците. Такива факти и обстоятелства и такова основание за придобиване на имота по време на брака от двамата съпрузи и в режим на СИО ,в резултат на съвместен принос, не са заявявани нито от първоначалния ищец до приключване на производството при първоначалното разглеждане на спора, така и след обезсилване от въззивната инстанция на първото постановено решение поради липса на конституиран необходим другар -съищец, така и след връщане на делото за ново разглеждане с участието на необходимия другар. Нещо повече, позицията на първоначалния ищец В. Б. е останала непроменена през целия исков процес и е тР. и последователна като последният заявява само и единствено придобити лично свои самостоятелни права на едноличен собственик на процесния имот /трети жилищен етаж изграден в груб вид/ на основание учредено и реализирано отстъпено право на надстрояване трансформирано в право на собственост с изграждането на етажа, реализирано лично от него чрез непосредственото му изграждане със свои лични средства, осъществено преди сключването на брака с Н. Б. /бракът е сключен на 12.08.2003г.- виж решението за прекратяване на брака- №337 от 12.12.2022г. по гр.д.№1051/2022г. на РС-Велинград/ и завършен в груб вид трети жилищен етаж построен от ищеца през 1999г. или 4години по-рано, респективно че той /В. Б./ твърди недвусмислено, че е упражнявал лично и самостоятелно владение с намерение да свои имота само за себе си като своя изключителна собственост след построяването на етажа в груб вид и до 2015г., тоест твърденията са за упражнявано еднолично давностно владение започнало преди сключването на гражданския брак с Н. Б. и продължило еднолично и в този си непроменен вид по време на брака и по време на фактическата им раздяла, настъпила според решаващите мотиви на решението за развод през 2014г. . В самото бракоразводно решение липсва дори и индиция за придобит по време на брака в резултат на съвместен принос на процесния недвижим имот в груб вид .Нито един от свидетелите не установява и не сочи, че процесният имот е придобит в собственост едновременно от ищеца В. Б. и от неговата съпруга Н. Б. по време на брака им в режим на СИО и в резултат на съвместен принос, като всички свидетели посочени от ищеца са категорични, че именно той и само той еднолично и само за себе си е упражнявал фактическа власт ,като никой от тях не установява, че бившата му съпруга има някаква съпричастност към придобиването на имота по време на брака, още повече, че в случая не се касае за твърдяно възмездно придобиване на имота по време на брака, а реализирано еднолично от ищеца В. Б. строителство със собствени негови средства, респективно осъществявана единствено и само от него фактическа власт като правно валидно владение което да е довело до придобиване на имота в негова изключителна собственост. Всички свидетели които установяват момента на извършване на строежа на етажа от В. Б. и упражняването на фактическа власт от него върху имота до към 2016г. са категорични, и визират единствено действия и поведение само ищеца В. Б.. Никой от свидетелите не споменава нищо за неговата съпруга като съпричастна към извършването на строежа или към давностното му владение. Такава съпричастност на съпругата не установяват и свидетелите на ответната страна. Подобни свидетелски показания в горния смисъл депозират св.Д., св.К., св.Г., Р. П. , И. П., П. Д.. Такива факти и обстоятелства по отношение на действия на съпругата Н. Б. не се установяват от свидетелите и при първоначалното разглеждане на делото по отношение лицата, участвали в строежа или в упражняването на фактическа власт с намерение имота да се свои като свой собствен върху процесния трети жилищен етаж изграден в груб вид и от свидетелите-Момчил Д., В. Г., Р. П., Т. Д. . Следователно исковият съд с обжалваното си решение се е произнесъл по непредявен иск и на непредявено от ищеца основание -право на собственост върху недвижим имот -трети жилищен етаж, изграден в груб вид, възникнало в резултат на съвместен принос, представляващо съпружеска имуществена общност , като СИО е възникнала в резултат на упражнявано и от двамата съпрузи придобивна давност. В този смисъл обжалваното решение се явява процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск. Предявеният иск по делото е за придобито еднолично право на собственост от ищеца В. Б. на основание отстъпено право на надстрояване, трансформирано в еднолично право на собственост на същия ищец с построяването на етажа в груб вид през 1999г., респективно /евентуално упражнявана след тази дата еднолична фактическа власт от същия ищец с намерение да се свои имота в негова изключителна собственост /придобивна давност само за себе си/ и който имот никога не е имал характеристиките на имот придобит по време на брака на В. Б. със съпругата си Н. Б. в режим на съпружеска имуществена общност чрез упражнявана съвместно придобивна давност от двамата съпрузи, включително и по време на фактическата си раздяла. Още повече, че такива факти и обстоятелства за имот придобит по време на брака в резултат на съвместен принос и съвладение осъществявано едновременно и общо и от двамата съпрузи няма въведени по делото и от съищцата Б.. В този смисъл под сериозно съмнение се поставя въпроса за участието на Н. Б. като необходим другар и имаща качеството на съищец в процеса доколкото макар и формално посочено от въззивната инстанция, че давността е изтекла по време на брака, съпругът и първоначален ищец категорично оспорва тази този извод предвид изложените факти и обстоятелства в депозираната от него искова молба, които са останали непроменени през цялото време на развитието на процеса , включително и при новото разглеждане на спора, тоест по делото няма въведени нови факти и обстоятелства от първоначалния ищец, респективно от съищцата Н. Б. за наличие на придобит имот по давност в резултат на СИО и която придобивна давност да е осъществява съвместно, заедно и общо и от двамата съпрузи и в общ интерес, така както в същност е постановил в решаващите си мотиви първоинстанционния съд механично прехвърляйки правото на собственост и в полза на съпругата -съищец само поради факта, че съпругата Н. Б. е имала това качество по време на упражняването на едноличната фактическа власт върху имота от съпруга й поради което за нея според съда са се породили същите правни последици каквито и за съпруга й В. Б. по отношение съсобствеността на етажа, което е неубедително и несъответно на събраните по делото доказателства Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че ще следва да се обезсили постановеното решение и делото се върне за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. При новото разглеждане на спора, исковият съд следва най-напред и предварително да установи и да определи какво е действителното процесуално правно положение на съпругата Н. Б. в процеса, дали същата има качеството на необходим другар предвид заявените по делото факти и обстоятелства , и дали същото съответства на въведените обективни и субективни предели по предмета на спора и след изследване на фактите и обстоятелствата заявени от ищеца и непроменени и до момента. Ще следва да се дадат конкретни указания дали първоначалния ищец променя фактите и обстоятелствата и петитума си с оглед необходимостта от участие на съпругата в процеса като необходим другар или поддържа изцяло първоначално заявената си теза. Ще следва да се дадат указания и на съищецът Н. Б. дали същата заявява самостоятелни права върху имота наред с правата на В. Б. на основание придобит имот по време на брака в режим на СИО в резултат на съвместен принос осъществявайки заедно със съпруга си обща придобивна давност по време на брака или претендира СИО на някакво друго основание. В случай, че бившата съпруга Н. Б. не оспорва еднолично заявените права на собственост на ищеца В. Б. и не претендира никакви права на собственост в режим на СИО, и отказва да бъде конституирана и да участва като страна в процеса да се прецени какво следва да е нейното участие в процеса и като каква страна, ако и ищецът В. Б. не заявява срещу нея самостоятелни права по отношение на процесния имот ,включително и преценка дали в този случай е налице необходимо другарство или липсва такова, респективно съдът да прецени дали да прекрати производството по отношение на последната/Н. Б./. Ако съпругата предвид изложените факти и обстоятелства и допълнителни такива има качеството на съищец като необходим другар съдът изрично да укаже на съищцата дали ще се ползва от събраните по делото доказателства събрани без нейно участие или желание процесуалните действия по събирането им да бъдат изрично повторени.. Изложените в настоящото въззивно решение пороци на първоинстанционното решение са многобройни и съществени и тяхното преодоляване по правилното конституиране на съпругата като страна по делото не може да стане във въззивното производство и най-вече поради факта, че е налице произнасяне по непредявен иск и при неизпълнени указания на въззивната инстанция при първото обезсилване на постановеното решение с оглед установяване интереса на съпругата да участва в процеса като необходим другар, когато такъв е налице съобразно изложените в ИМ факти и обстоятелства . Следва да се отбележи и съдебната практика според която при спор за собственост върху вещ, придобита в режим на съпружеска имуществена общност, с оглед бездяловия и неделим характер на съвместната собственост на съпрузите, решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо двамата съпрузи - същите са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Постановеното по такъв иск решение ще разпростре своята сила на пресъдено нещо и по отношение на неучаствалия в производството по делото съпруг, ако той има установено такова процесуално качество, и който би могъл да се защити срещу тези последици на решението, като се конституира като съищец. В този смисъл принципното разрешение на процесуалния въпрос е, че след обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение делото следва да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд, от друг състав, който евентуално да разгледа предявения иск с участието и на молителката като съищец, ако са налице основанията за това като даде и указания за предявяване на иска за собственост и от нея. / Решение № 84 от 28.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 795/2015 г., I г. о., ГК/. Налага се извода, че първоинстанционният съд ще следва да извърши нова преценка и оценка за участието или неучастието на съпругата Н. Б. като страна в процеса -необходим другар -съищец и съответно в зависимост отговора да прецени дали да я конституира като необходим другар в който случай да й да е указания за предявяване на иск за собственост или да прекрати производството срещу нея порази липса на основание да участва в процеса като необходим другар-съищец наред с първоначалния ищец В. Б.. Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се обезсили изцяло и делото се върне на първата инстанция за произнасяне по предявения иск и след изпълнение на посочените по-горе указания на настоящата въззивна инстанция. При този изход на делото разноски не се присъждат, а същите следва да бъдат съобразени при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл.270 ал.3, изр.трето от ГПК Пазарджишкият окръжен съд