Решение № 87 от 13.7.2026 г. на Районен съд - Девин по дело № 97/2026 г.

ЗПК „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора); Ал.

Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула, съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, както и общо дължимата по него сума; Ал.

Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България; Ал.5 Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни“. В гл.6, чл.20 - чл.24 ЗПК изчерпателно са изброени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит. Процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл.11. ал.1, т.11 ЗПК, трябва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съгласно приложения погасителен план кредитополучателят дължи 12 месечни вноски, с обща сума за плащане 5 946.00 лева, от които главница 2 300.00 лева, лихва – 743.68 лева, вноски 3 043.68 лева. Неустойка 2 956.32 лева. Размер на вноска с неустойка 6 000.00 лева, отстъпка 54.00 лева, сума за плащане 5 946.00 лева. Договорът е сключен при неспазване на императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика и разходи, формиращи ГПР в размер 58.23 % и посочената общо дължима сума 5 946.00 лева, която съставлява сбора на дължимите 12 бр. месечни вноски по 495.50 лева. Съгласно гл.6, чл.143 и сл. ЗЗП „Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“. ЗЗП урежда с императивни норми неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, съгласно §13а, т.9 ДР, във връзка с Директива 93/13/ЕО и преюдициални запитвания по приложението на Директивата е възприето разбиране, че съдът следи служебно и се произнася относно неравноправност на уговорки в потребителски договор. ( т.1 и т.3 ТР №1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013 ОСГТК на ВКС; Решение по дело С -243/08г на СЕС; Решение по дело С -472-11; С -488/11; Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о., ТК). Съгласно §19, 20, 43 и 47 от Директива 2008/48/ЕО потребителят следва да е получил адекватна информация относно условията и стойността на кредита, преди да бъде сключен договорът за кредит. §

Общите разходи по кредита за потребителя следва да включва всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит. В този смисъл е чл.19,

ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.3, б.“ж“ Директива 2008/48/ЕО и чл.19 ЗПК „общи разходи по кредита за потребителя" са всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. Разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Договорът за кредит, съгласно чл.11, ал.1 т.9 и т.10 ЗПК, чл.19 Директива 2008/48 трябва да посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени при сключване на договора за кредит, за да даде възможност на потребителя да се запознае с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи. Съгласно съображения, изложени в §55 от Решение по дело С 714/2022г., във връзка с чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48 „Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. 56. „ Чл.10, §2, б.“ж“ и чл.23 Директива 2008/48 следва да се тълкуват, когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3, б“ж“ разходи, посочените разпоредби, допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“. ГПР на процесният договор от 01.12.2023г., който включва само лихвата по кредита 743.68 лева., е 58.23%, като в този размер не е взета предвид неустойката, дължима от потребителя при непредставяне на обезпечение в размер на 2 902.32 лева, при дължимост на 12 бр. месечни вноски по 495.50 лева, ГПР в размер 58,23% е невярно посочен в този размер. Съгласно чл.3, ал.3 ГПК, ТР №1/2020/27.04.2022г. по ТД №1/2020г. ОСГТК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съдът е длъжен да се произнесе по нищожността на правни сделки, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Посоченият размер ГПР 58.23 % не е реално прилаган между страните, защото при предоставен кредит 2 300.00 лева, максималната месечна вноска следва да е 243,89 лева при 12 бр. месечни вноски и максималните разходи за потребителя, следва да са 626,62 лева, изчислени примерно с електронен калкулатор, съгласно чл.162 ГПК. Предоставената на потребителя информация е неясна е невярна, съгласно чл. 68д, ал.1 ЗЗП по отношение на приложените в договора ГЛП и ГПР. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния договор на действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР е невярна информация, относно общите разходи по кредита, което се приема за нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл.6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики. ГЛП и ГПР не са реално прилаганите в отношенията между страните и са уговорени при неспазване на императивните ограничения по чл.19, ал.4 ЗПК, във вреда на потребителя, по смисъла на чл.146 ал.1 и ал.2, във връзка с чл.143, т.5, 15 и т.19 ЗЗП, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Съгласно заключение по Преюдициално запитване по дело С 453/2010г. на СЕС, т.128, чл.6, §1 Директива 93/13/ЕИО правната последица при непосочен или нереално приложен ГПР е, недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно т.2 Директива 2005/29/ЕИО от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики за такава е приета приложената от кредитор, в договора за кредит с посочен по-нисък от реалния годишен процент на разходите. Предвид изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск, на основание чл.124 ГПК, за установяване, че ищецът не дължи на „К.“ ЕООД, с ЕИК: ••••••••• сумата от 2 617.60 евро по Договор за паричен заем № 97*/01.12.2023г., поради недействителност на договора, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.21 и чл.22 ЗПК, във връзка с чл.143, ал.1 и ал.2, т.5, т.15 и т.19 ЗЗП и чл.146 ал.1 и ал.2 ЗЗП, поради сключването му при заобикаляне на ЗПК ( чл.21, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143, ал.2, т.5, 15 и т.19), нарушаване на добрите нрави и при неравноправни клаузи, е основателен. Договорът за потребителски кредит е сключен при неспазване на императивните ограничения по чл.19, ал.4 ЗПК, съдържат уговорки във вреда на потребителя и са неравноправни по смисъла на чл.146 ал.1 и ал.2, във връзка с чл.143 т.5, т.15 т.19 ЗЗП, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно чл.146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В съдебната практика, изложена в Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., е прието, максималният размер на възнаградителната лихва е ограничен от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно чл.10, §2, б.“ж“ и чл.23 Директива 2008/48, когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3, б“ж“ разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При този изход на делото по разноските, при направено по чл.78, ал.5 ГПК възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, по списък на разноски в размер 498,11 €, с ДДС. Съгласно съдебната практика, изложена в т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При определяне размера на възнаграждението съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора, доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай, напр. при задължителна практика, разрешаваща основните спорни въпроси е приета по - ниска по степен сложност. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В трайно изложената съдебна практика на ВКС е прието, че фактическата и правна сложност на делото, като законово установен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Това разрешение е доразвито в определение № 359/25.07.2016 г. по ч. търг. д. № 647/2016 г. на I-во търг. отд. на ВКС и др., в които се приема, че при направено искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелствата от значение за преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя на предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна практика. Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. при извършване на преценка по чл.78, ал.5 ГПК съдът не е обвързан от установените с Наредба №1/09.07.2004г., изм. бр.14/2025г. размери на адвокатските възнаграждения, като те могат да служат единствено като ориентир при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да се възложи в тежест на страната, загубила спора, като това трябва да се направи не само с оглед цената на иска, но и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и вида и обема на извършената от адвоката дейност. За да бъде извършена преценката дали това адвокатско възнаграждение е прекомерно, трябва да бъдат взети предвид всички факти, които са от значение за определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото. (Определение № 1036 от 1.04.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 296/2025 г.; Решение №18/15.01.2026г. ОС Смолян по в.гр.д. №553/2025г.) Съгласно чл.78, ал.5 ГПК , която препраща към критериите по чл.36, ал.3 Закон за адвокатурата, съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл.101, § 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съответно приетите с § 1а. критерии за определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа: материалния интерес по иска, съгласно чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/09.07.2004г. е определен от съда, според цената на иска 2617,60 €, като тези данни определят прекомерност на заявеният от процесуалният представител на ищеца размер на адвокатското възнаграждение 498,11 €, с ДДС, съобразно защитавания материален интерес, конкретната фактическа и правна сложност на делото и реално извършената от адвоката работа. Действително, при спазване на реда за определяне на размер на адвокатското възнаграждение по НВАР, минималният такъв, с оглед материалния интерес по делото, съгласно чл.7 ал.2 т.2 Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР е в размер 498,11 €, ДДС. Съгласно §1а, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.) при определяне на фактическата и правна сложност на случая се вземат предвид: видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и други лица; видът и обемът на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература от значение за разрешаване на случая; коефициенти за вида дело, съгласно ПОНС, приети от ВСС, извършените процесуални действия и развитието на производството. При възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК съдът взе предвид, че процесуалното представителство е протекло с изготвяне на искова молба, с насрочено едно съдебно заседание, без явяване на процесуалния представител, на база на писмените доказателства, приложени по делото и утвърдената съдебна практика по този вид потребителски искове, по които съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, а процесуалният представител на ищеца носи задължението да предяви иска. Предвид тези показатели, относими към §1а, ал.2 Наредба №1 за ВАР, заявеният в списък по чл.80 ГПК размер на възнаграждението 498,11 евро, с ДДС, е завишен, тъй като не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и на реално извършената работа, съгласно чл.633 ГПК, Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С438/2022г. Размерите в наредбата служат единствено за ориентир и не са обвързващи съда, а възнаграждението следва да се определи като се отчетат задължителните параметри на §1а, ал.2 Наредба №1/09.07.2004г. Производството по делото е протекло със събиране и допуснатите на страните писмени доказателства, в едно заседание. Съгласно чл.7 ал.3 ГПК съдът има служебно задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, поради което възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 498,11 евро, е основателно. В конкретния случай независимо от цената на иска, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, протекло е в разумни срокове, без процесуални усложнения, за събиране на допуснати и представени от страните писмени доказателства. Процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба и не се е явил в проведеното открито съдебно заседание по делото. При това положение, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски, съответно на критериите - пропорционалност и справедливост за осъщественото процесуално представителство, определеният размер по чл.7, ал.2 т.2 Наредба №1/2004г. не отговаря на целите и критериите за прилагането му в конкретния случай, поради което възражението за прекомерност следва да се уважи, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер съгласно параметрите по чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/№9.07.20024г. в размер на 10% от защитения материален интерес, с ДДС, т.е в размер на 261,76 евро, върху тази сума се начислява ДДС, т.е възнаграждението е в размер на 314,11 евро. Възнаграждение в размер на 10% от защитения материален интерес, е съответно на критериите разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение, които да бъдат възложени в тежест на ответника по настоящото дело. В съдебната практика е възприето, че разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска, но определящи са броят, естеството, сложността на поставените правни въпроси, факти и обстоятелства, които имат значение за неговото решаване (в този смисъл Определение №337/06.07.2017г. по ч. гр. д. № 2587/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; Определение № 4889 от 28.10.2025г. по гр. д. № 556/2025 г. на ВКС, I г. о.; Решение №18/15.01.2026г. на ОС Смолян по в.гр.д. №553/2025г. и др.). Възнаграждението в размер 10% от общия материален интерес на уважения иск, с ДДС, в практиката на ВКС, изразена в Определение № 3509 от 10.12.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2331/2025 г., I т. о., ТК, по приложение на нормата на чл.38, ал.2 ЗА, във връзка с Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа , е прието, че отчита правната и фактическа сложност на делото, вида и количеството на извършената от адвоката дейност, обективно защитавания материален интерес, което в пълния си определен размер се явява, справедливо и обосновано, съответно на изискванията на чл.36 ЗА. ( Определение №1239/13.05.2024г. по ч. т. д. № 1555/2023 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; Определение №2877/05.11.2024г. по ч. т. д. № 973/2024 г. на ВКС, ТК, І т. о.; Определение №78/10.01.2025г. по ч. гр. д. № 4575/2024 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.; Определение №1528/21.05.2025г. по ч. т. д. № 2802/2024 г. на ВКС, ТК, І т. о.; Определение №3103/05.11.2025г. по ч. т. д. № 1279/2025 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.). Този размер е преценен, според конкретната "фактическа и правна сложност", адекватно остойностява труда на процесуалния представител, съобразно конкретните действия по процесуално представителство в производството пред районен съд, вида на спора и материалния интерес на защитаваната страна. Делото не се отличава с висока правна сложност, тъй като е налице многобройна практика по сходни съдебни производства, представените и събрани доказателства, се изчерпват със самия договор за относимите факти и обстоятелства, а правната помощ се изразява със самото изготвяне на исковата молба, без явяване на адвоката в съдебно заседание. Предметът на спора, материалния интерес и броя на исковете, дават основание на съда да определи възнаграждение, съгласно параметрите на чл.7, ал.2 т.2 Наредба №1/09.07.2004г., намалено с минималната ставка от 400.00 лева, като приема, че разпоредбата определя ориентировъчно 10% от защитения интерес, а тази ставка от 400.00 лева към 10 %, не е задължителна, съгласно Решение по дело С 438/2022г. на СЕС. Възнаграждението не трябва да надвиша 10% от общия материален интерес, което ще бъде извън границите на разумност и пропорционалност спрямо загубилата страна спора, която трябва да поеме разноските. В тежест на „К.“ ЕООД ще следва да се възложат разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР 314,11 EUR ( триста и четиринадесет евро и 11 цента), в левова равностойност 614,35 BGN ( шестстотин и четиринадесет лева и 35 стотинки), с ДДС за оказана правна помощ, на основание чл.38, ал.1 т.2 Закон за адвокатурата, във връзка с Наредба №1/09.07.2004г за ВАР и за ДТ в размер 104,70 EUR ( сто и четири евро и 70 цента), в левова равностойност 204, 78 BGN ( двеста и четири. 78 лева). Съгласно чл.11, ал.2 Закон за въвеждане на еврото в Република България, в съответствие с чл.6 -9 Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Съгласно Национален план за въвеждане на еврото в Република България от 01.01.2026г., всички стойности в лева се изчисляват в евро за ДТ и адвокатско възнаграждение.