Решение № 4703 от 11.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 2134/2025 г.

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК. Образувано е по искова молба на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121718407 срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, Булстат 000695089, с адрес гр. София, пл. „Македония” №3. Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ 000695089, с която моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 603,14 лв., представляваща регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско +“ във връзка Щета № •••, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.01.2025 г., до окончателното й изплащане. В исковата молба ищецът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, твърди, че на 15.07.2020 г. при движение по републикански път II-82 / Самоков-Панчарево- Околовръстен път София/, в района на местност „Стената“, водачът на лек автомобил с марка и модел „БМВ 535D Xdrive“, ДКН № •••, преминава през необозначен и необезопасен участък в ремонт на пътното платно, в резултат на което настъпили материални вреди за автомобила. Поддържа, че към датата на ПТП между него и собственика на увредения лек автомобил имало сключен договор за имуществена застраховка „Каско +”, въз основа на който заплатил на застрахования сумата в размер на 588,14 лв. - обезщетение за имуществени вреди, заведени по Щета № •••. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно - да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на сумата 603,14 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но ответникът не удовлетворил претенцията. Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски. С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Моли за допускането на съдебно-автотехническа експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси във връзка с установяване механизма на ПТП и стойността на имуществените вреди. Моли за допускането и на съдебносчетоводна експертиза, по която да се установи плащането на застрахователното обезщетение от ищеца. Направено е искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел, при режим на призоваване, а именно - И. Д. Л., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, за установяване обстоятелствата, свързани с мястото на настъпване на ПТП, механизма на ПТП и нанесените вреди. В срока по чл. 131 ГПК ответникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ 000695089, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Г.Н. с който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че представените по делото Общи условия от ищеца не са действащите към датата на процесното ПТП, което води до недоказан застрахователен риск. Заявява, че в исковата молба не било достатъчно конкретизирано мястото на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че има разминаване между описаните в исковата молба вреди и посочените в уведомлението за щета от 17.07.2020 г. Липсата на съставен протокол за ПТП било в нарушение на Общите условия на ищцовото дружество. Сочи, че водачът на увредения автомобил не е уведомил СДВР - Пътна полиция за процесното ПТП, което също представлявало нарушение на Общите условия на ищцовото дружество. Поддържа, че ищецът не е конкретизирал в достатъчна степен пътното препятствие. Приложената към исковата молба застрахователна полица не съдържала като задължителни реквизити покритите застрахователни рискове. От доказателствата по делото не се установявало основанието за плащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че водачът на лек автомобил „БМВ 535D Xdrive“, ДКН № •••, е управлявал същото в нарушение правилата на ЗДвП. Същият е управлявал процесното МПС с несъобразена спрямо пътните условия скорост, поради което ответникът прави възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски. Ответникът моли за задължаване на основание чл. 190 ГПК ищецът да представи снимков материал на местопроизшествието и самото препятствие. Софийски Районен Съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното: С доклада по делото, съдът е разпределил между страните доказателствената тежест във връзка с приетите за релевантни по иска факти, като е указал на ищеца, че следва да докаже: 1. наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; 2. настъпването на събитие, което се явява покрит от застраховката „Каско“ риск, съгласно ОУ на ищеца; 3. плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/, в размер на действителните вреди 4. механизмът и причината за настъпване на ПТП; 5. размерът и видът на щетите; 6. елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние /действие или бездействие на служители на ответника, вреди, причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка/нарязан участък в ремонт на същия, респ. множество такива неравности. На ответника, доколкото е неперсонифициран субект /АПИ/ и носи т.нар. обективна безвиновна отговорност за противоправните действия или бездействия на своите служители, вкл. на тези, на които с договор е възложил част от своите функции, в случая по поддръжката на пътната настилка на републиканската пътна мрежа в процесния участък, е указано да установи при доказване на горните факти от ищеца, положителния факт на плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи възражения, които са за положителни факти. С оглед твърденията за съпричиняване - в тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/ бездействия, с които водачът, застрахован при ищеца е допринесъл за настъпване на вредите. От приетите по делото доказателства - уведомление за щета ••• по полица Каско+ с № ••• и Декларация за настъпване на застрахователно събитие от 17.07.2020 г. и свидетелските показания на св. И. Л., дадени под страх от наказателна отговорност, се установява, че на 15.07.2020 г. около 13,00 ч., извън гр. София, при движение по път „Самоковско шосе“, с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, в района на местността „Стената“, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което управлявания от св. Л. лек автомобил „БМВ 535 D XDrive“ с ДК № ••• преминава през изрязан участък от пътя, подготвен за ремонт, който не бил обозначен, вследствие на което са нанесени материални щети на автомобила – увредени били до 60 % двете предни гуми /дясна и лява/. Свидетелят Л. в показанията си пред съда твърди, че изрязания участък от пътя бил около 2 м. по дължина на пътната лента, в която се движел и заемал цялата ширина на пътя, като по никакъв начин участъка не бил обозначен за извършваните подготвителни ремонтни работи. Въпреки, че се движел с около 60 км./час по негова преценка и спомен, компрометирания участък от пътя го изненадал и водачът не успял да реагира като спре пред препятствието или да го заобиколи, като премине в насрещната пътна лента. Свидетелят посочва, че в тази част пътя е равен и позволява изпреварвания, тъй като е непосредствено след частта от пътя за Самоков със завоите, поради което там колите ускоряват и такова внезапно препятствие е почти невъзможно да бъде избегнато, при положение, че не е сигнализирано за него. Установява се от приложените от ищеца писмени доказателства – Застраховка „Каско+, комбинирана застрахователна полица № •••, опис-заключение по Щета •••/17.07.2020 г.; Калкулация по претенция с посочения № •••/17.07.2020г.; Ликвидационен акт по Щета № •••/17.07.2020 г. и платежно нареждане от 30.07.2020 г., в т.ч. Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+“, че между ищеца и собственика на лек автомобил „БМВ 535 D ХDrive“ с рег. № ••• – „Би Енд Ейч Имоти“ ЕООД е бил сключен договор за застраховка „Каско+”, с основно покритие по клауза „Пълно каско“ и допълнителни договорености за официален сервиз, със срок на застраховката от 19.03.2020 г. до 18.03.2021 г., т.е. в сила към датата на процесното ПТП, както и че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило на застрахованото лице – собственик на обекта на застраховката л.а. „БМВ 535 D XDrive“ с рег. № •••, застрахователно обезщетение в общ размер на 588,14 лв., по образуваната пред него Щета № •••/17.07.2020 г., като същата е приключена по метода „експертна оценка“ на застрахователя. Видно от приетите по делото описи и калкулации във вр. с щетата, при ПТП на 15.07.2020 г., застрахования автомобил е увредил и двете предни гуми, преминавайки през изрязан участък на пътя, като уврежданията били за около 60 %, което налагало пълна подмяна и на двете гуми. След оценка на щетите, на собственика било изплатено на 30- 07.2020 г., определеното от застрахователя обезщетение. С регресна покана изх. № 0-92-10281/11.08.2020 г. застрахователят по имуществената застраховка на увредения автомобил е поканил АПИ, чрез ОПУ – София, в качеството му на стопанисващ пътния участък, където е настъпило процесното ПТП, да му възстанови изплатената сума, която покана не се спори да е получена. Видно от приложените по делото ОУ, неоспорени от ответника, в Раздел II, КАСКО, т.2 Покрити рискове, са посочени при кои рискове /застрахователни събития/ застрахователят заплаща обезщетение, като в т.2.1.3. е посочен риска „пътно-транспортно произшествие (ПТП)“, като обект на покритие са и гумите на МПС, застраховано по клауза „Пълно Каско“. Съгласно т.14 от същия раздел II, указваща случаите при които застрахователят не дължи обезщетение в пълен размер, в т.14.2. са посочени случаите при щети на автомобилни гуми, вследствие на които същите са негодни да по-нататъшна експлоатация, оценката им се извършва с овехтяване, в зависимост от степента на износване на същите към датата на събитието за автомобилни гуми, при които са изминали повече от 6 месеца от датата на производството, овехтяването не може да бъде по-малко от 40 %.“. В конкретния случай от доказателствата по делото е видно, че в съответствие с установения процент на увреждане на гумите, застрахователят е приложил и същия коригиращ коефициент от 60 %. В раздел 9 Общи изключения, с т.9.1.1. до т.9.1.8 са посочени общите изключения, при които застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на изброените събития, като настоящия случай, ПТП в резултат на попадане в дупка/изрязан участък от асфалта на пътното платно/лента, не попада в обсега на тази разпоредба. Републиканската пътна мрежа на България е мрежа от пътища в България, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и маршрути от държавен интерес, която се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно актуалният списък на републиканските пътища, изготвен в съответствие с чл. 3, ал. 4 от ЗП пътя, на който е настъпило процесното ПТП – обозначен като ІІ-82, включващ 82 гр. Костенец – с.Радуил – к.к. Боровец – гр.Самоков – с. Панчарево - ок.п. София, разположен на територията на София област и гр. София, е част от републиканската пътна мрежа и същия се управлява и стопанисва от ответника АПИ. По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като пълно, ясно и компетентно дадено. Същото е прието като неоспорено от страните и по делото няма данни вещото лице да е изготвило същото при условия, които да будят съмнение в неговата правилност и обективност. Установява се от приетото заключение, че съобразно с установения механизъм на ПТП и констатираните от застрахователя – ищец, щети по застрахованото при него МПС, всички щети /спукани предни дясна и лява гуми/ по л.а. „БМВ D XDrive“ с рег. № •••, са в пряка и причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 15.07.2020 г., като стойността на причинените вреди по средни пазарни цени възлиза на 707,26 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 3) деликтна отговорност на трето лице по отношение увредения – застрахован, поради причиняване на застрахователното събитие. Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска. Установи се по делото, че между ищеца и собственика на лек автомобил „БМВ 535D Xdrive“, ДКН № ••• е бил сключен договор за застраховка „Каско +” в сила към датата на процесното ПТП, както и, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило на застрахованото лице за отстраняване на щетите по автомобила застрахователно обезщетение в размер на 588,14 лева. Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника по делото – Агенция „Пътна инфраструктура”. Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Именно, това е и основанието на законодателят да възложи на специализирано държавно учреждение задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане - чл. 30 от Закона за пътищата. Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. Съдът като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП и решение № 945 от 1 декември 2004г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища на МС, намира, че произшествието е настъпило на републикански път II-82, вкл. 82 Костенец - Радуил - Боровец - Самоков - Панчарево - ок.п. София, преминаващ през областите София и София-град. Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД. Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при изпълнението на задълженията им по чл. 30, ал.1 от ЗП /Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища./, чл. 3 от ЗДвП /Лицата, които стопанисват пътищата: 1. ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път; 2. организират движението по тях така, че да осигурят условия за безопасно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства; 3. при възникване на пътнотранспортно произшествие своевременно почистват пътното платно и в едномесечен срок заменят с нови повредените пътни знаци, пътни светофари и предпазни съоръжения и възстановяват пътната маркировка…“ и чл. 167 от ЗДвП /Лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно найкратък срок/. Механизмът на ПТП се установява от подаденото до застрахователя – ищец уведомление за изплащане на обезщетение и свидетелските показания на разпитания в хода на производството водач на увреденото МПС – И. Л., на които съдът дава вяра, като ги намира ясни, конкретни, незаинтересовани и кореспондиращи със събраните писмени доказателства. Размерът на щетите по пазарни цени се установява от приетото без възражения и от кредитирано от съда, заключение на вещото лице по допуснатата САТЕ, в обективността на което съдът няма основания да се съмнява. Вещото лице е категорично, че описаните като увредени две предни гуми на автомобила е възможно да се спукат при посочения в уведомлението за щета, механизъм на ПТП и същите са в пряка и причинно – следствена връзка с ПТП от 15.07.2020 г. Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП, респ. на вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат на неизпълнение на задълженията на длъжностни лица на ответника да поддържат изправността на пътя, респ. да сигнализират незабавно препятствията и опасностите по него и съответно да ги отстранят във възможно най-кратък срок. С оглед покритите застрахователни рискове, според представените Общи условия, съдът намира, че тъй като се касае за застраховка „Каско+” процесният инцидент представлява покрит застрахователен риск по застраховката, съгласно клаузата „Пълно каско“. Спорен между страните е и размерът на причинените вследствие процесното ПТП вреди, които подлежат на обезщетяване. Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл решения №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, №109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, №52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО/ обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм.//, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./. Съгласно приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза по средни пазарни цени към датата на ПТП щетите, нанесени по отношение на процесното МПС, възлизат на сумата в размер на 707,26 лева, която сума е по-висока от фактически изплатената от застрахователя-ищец такава. Последния е приложил клаузите от Общите си условия и е приложил съответния коефициент овехтяване на гумите при оценката на дължимото обезщетение за тяхната подмяна. Следователно, възражението за прекомерно висок размер на претендираното регресно вземане, заявено от ответника, е изцяло неоснователно. Недоказани останаха и останалите възражения на ответника, заявени в ОИМ, в т.ч. за твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от действия/бездействия на водача на застрахованото при ищеца МПС. При нарочно възложена доказателствена тежест за ответника, същия не установи и да е заплатил след получаване на регресната покана, търсеното обезщетение, поради което иска по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 от ЗЗД, се явява изцяло основателен и доказан в предявения размер от 603,14 лв., от която сума 588,14 лв. представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди, заведени по Щета № •••, а 15,00 лв. – ликвидационни разноски, до който размер съдът ще следва да го уважи. По разноските: При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 455,05 евро (890,00 лева), съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Заявеното от ответника в ОИМ възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, се явява неоснователно, тъй като уговореното и платено възнаграждение от ищеца за един адвокат е в размер, равен на минималния такъв, предвиден по Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, към който е начислен ДДС (480 лв.) и не подлежи на намаляване от съда, доколкото съответства на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от адвоката – пълномощник, работа по защита интересите на клиента. От 01.01.2026 г. в РБългария, официална парична единица е евро. Официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като прилагайки разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България, съдът с решението си ще следва да превалутира всички присъдени суми от лева в евро, прилагайки официалния курс от 1,95583 лева за 1 евро. По изложените мотиви, съдът на осн. чл.235, ал.1 и ал.2 от ГПК,