Решение № 128 от 19.1.2026 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 387/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.68, ал.6 от ЗМВР. В. А. П., [ЕГН] от [населено място], [улица], област К. чрез адв.М. Ч. от АК – Кюстендил обжалва заповед № 3286з-3111/ 31.07.2025 г. на директора на ГД „Национална полиция“ – МВР. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на материалния закон свързва с отсъствие на периодична проверка на необходимостта от съхраняване на личните данни по полицейската регистрация, включително на обстоятелствата относно личността на субекта на данните. Моли за отмяна на заповедта. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски. В писмена защита пълномощникът на ответния директор на ГД „Национална полиция“ оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя. Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка: Жалбоподателят е подал заявление вх. рег. № 513000-26047/ 09.04.2025 г. до директора на СДВР – [населено място] с искане за снемане на полицейската му регистрация, поради реабилитация по чл.86, ал.1, т.1 от НК на осъждането му през 2011 г., дългият период от време, доброто име в обществото, трудовата заетост във фирма „•••“ ЕООД и решение на СЕС С-118/ 22 г. В административното производство са приобщени електронна справка за съдимост на заявителя рег. № 250423005000185996/ 23.04.2025 г., протокол по н.о.х.д.№ 13179/ 2011 г. на СРС и предложение рег. № 513р-51714/ 16.05.2025 г. на директора на СДВР. На 14.07.2011 г. по н.о.х.д.№ 13179/ 2011 г. СРС е одобрил споразумение, сключено между адв.И. А. като защитник на В. А. П. и прокурор от СРП, по силата на което П. се признава за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 20.05.2011 г. около 08:20 часа от метална каса в щанд на „Хенди“, находящ се в търговски център „•••“ в [населено място], [улица] съучастие, като извършител с М. С. Х., [ЕГН] /помагач/, чрез използване на неустановено по делото техническо средство, са отнели чужди движими вещи /парична сума в размер на 2 162.18 лв./ от владението на МОЛ – Г. Ц. Я., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят. Наложеното на П. наказание е лишаване от свобода за срок от 10 месеца с отлагане на изпълнението на основание чл.66 от НК за срок от 3 години. За осъждането е настъпила реабилитация по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК. За престъплението е извършена полицейска регистрация № 24014/ 28.06.2011 г. В предложението директорът на СДВР – [населено място] е формирал становище да не се снема полицейската регистрация поради липса на основание по чл.68, ал.6 от ЗМВР. С оспорената заповед № 3286з-3111/ 31.07.2025 г. директорът на ГД „Национална полиция“ е отказал снемане на полицейската регистрация. Според органът, прекратяването на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативното посочените основания за снемане на регистрацията, включително при настъпила реабилитация, извършеното от заявителя престъпление е тежко при форма на вината пряк умисъл и е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни по регистрацията за лицето, включително при извършване на оперативно-издирвателната дейност по чл.8, ал.1 от ЗМВР. Според органа, данните по регистрацията са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Произнасянето на органа е на основание чл.68, ал.6 от ЗМВР, чл.21, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, Съображение 27 от Директива /ЕС/ 2016/680 и Съображения 55, 61, 66 и 68 от решение на СЕС по дело С-118/ 22 г. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 14.08.2025 г., а жалбата е подадена на 25.08.2025 г. Със заповед № 8121з-267/ 10.03.2015 г. на основание чл.68, ал.6 във вр. с чл.29, ал.1 и чл.33, т.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е оправомощил директора и заместник-директорите на ГД „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства. С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Жалбоподателят е лице с правен интерес от оспорването. Заповедта на органа е индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК с утежняващ за адреса характер, тъй като съдържа отказ да се уважи заявлението за снемане на полицейската регистрация. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд по чл.133, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, при условията на чл.168, ал.1 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: Заповедта е издадена от компетентен орган. Нормата на чл.68, ал.6 от ЗМВР възлага снемането на полицейската регистрация като правомощие на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица. Със заповед № 8121з-267/ 10.03.2015 г. министърът на вътрешните работи като администратор на лични данни по чл.29, ал.1 от ЗМВР е делегирал правомощието на директора на ГД „Национална полиция“, който е издател на процесната заповед. Заповедта отговаря на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. Съдържа фактическо и правно основание, наименованието на издателя, има адресат, датата на издаване, ясна разпоредителна част, посочен ред за оспорване и подпис на издателя. Спазена е процедурата по Раздел III „Снемане на полицейска регистрация“ от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. След постъпване на заявлението, по реда на чл.19, ал.4 от Наредбата в рамките на предоставените правомощия директорът на СДВР е извършил проверка по преписката и е изготвил предложение до ответника. Заповедта обаче противоречи на материалния закон. Страните не спорят и доказателствата установяват, че полицейската регистрация на жалбоподателя е извършена на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР - като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по досъдебно производство, приключило със споразумение на съда и налагане на наказание лишаване от свобода, за което осъждане деецът е реабилитиран по чл.86, ал.1, т.1 от НК. Спорът касае основанията по чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на полицейската регистрация и приложението на правото на ЕС относно Директива (ЕС) 2016/680 на Е. П. и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. Приложимо за случая е и решение на СЕС /голям състав/ от 30 януари 2024 година по дело С-118/ 22. В националното право, обективирано в чл.68, ал.6 от ЗМВР основанията за снемане на полицейската регистрация са лимитивно уредени в пет точки, които отсъстват по делото. Не се установява нарушение на закона при извършване на регистрацията по см. на чл.68, ал.6, т.1 от ЗМВР. Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, регистрацията се извършва в структурите и звената на МВР, между които са ОДМВР и РУ към тях. В случая по делото, регистрацията е извършена от 01 РУ към СДВР, т.е. от компетентен орган. Регистрацията е била дължима поради качеството на жалбоподателя като обвиняемо лице за извършено умишлено престъпление от общ характер. Не е налице основанието по чл.68, ал.6, т.2 от ЗМВР поради изключващото обстоятелство за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.3 от НПК - одобрено от съда споразумение. Липсва оправдателна присъда за престъплението, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и смърт на лицето. Следователно, в националното право реабилитацията по право не е основание за снемане на полицейската регистрация. По съществото си обаче полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване поради което попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/ 680. Съображение 26 от Директивата изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. Съображение 34 установява, че обработването за целите, посочени в чл.1, §1 от Директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения са намерили израз в чл.5 и чл.13, §2 и §3 от Директивата, съгласно които се предвиждат срокове за съхранение и периодична проверка на необходимостта от съхранение на личните данни. Принципите, свързани с обработването на личните данни по чл.4, §1, букви в) и д) от Директивата са свързани със задължението на държавите членки да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват и че данните са съхранявани във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данните за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Сравнителният анализ на националното и съюзно право води до извод, че националната уредба дава неограничено право на обработване на данните от полицейската регистрация, което право противоречи на правото на ЕС. Това противоречие е констатирано в решение на СЕС по дело С-118/ 22, съгласно което чл.4, §1, букви в) и д) от Директивата, разгледан във връзка с чл.5 и 10, чл.13, §2, буква б) и чл.16, §2 и 3 от тази Директива и в светлината на чл.7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данните, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Съгласно т.45, т.70 и т.71 от решението на СЕС, чл.5 от Директивата оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриване на личните данни или да се извършва периодична проверка на необходимостта от тяхното съхранение, но сроковете следва да са подходящи и да позволяват изтриване на данни, чието съхранение вече не е необходимо. Чл.5 от Директивата не е транспониран, тъй като в националното законодателство липсва регламентация за сроковете за съхранение от полицейските органи на личните данни за лицата, осъдени за умишлено престъпление от общ характер, включително когато те са реабилитирани. Изключение прави единствено смъртта на лицето, което е неприложимо за случая. Съдът не споделя доводите на ответника в писмената защита за приложение на чл.46, ал.1 от ЗЗЛД и чл.7, ал.1 от Инструкция № 8121з-1280/ 07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР, тъй като редът за извършване и снемане на полицейската регистрация като вид обработване на лични данни се осъществява при условията на специалния ЗМВР, в който липсва правна уредба за случая и няма издадени актове на администратора на лични данни, от които да е видно извършването на периодичен преглед на съхраняваните данни за жалбоподателя, нито има акт, в който да са определени срокове за изтриване на лични данни и периодичните проверки на личните данни. Следователно, издавайки оспорената заповед ответникът не се е съобразил със съюзното право, тъй като не е извършил преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока за съхранение, както и необходимостта от периодични проверки за наличието на необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Проверката по заявлението не може да се ограничава до действията по чл.19 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, а трябва да включва събиране и анализ на информация относно личността на заявителя. Това задължава органът да събере по-широк кръг от данни, свързани с личността на субекта относно връзката на присъдата с други течащи производства, миналото и профила на осъденото лице. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай спрямо конкретно лице /субект на данни/ и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, включително правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация. Органът не е изследвал въпроса за необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите за които същите са били обработени. Органът не е извършил конкретна преценка за рисковия профил на жалбоподателя във връзка с необходимостта от съхранение на данните за целите за които са събрани, за пропорционалност на срока за съхранение, както и дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Мотивите на органа са бланкетни и неподкрепени с факти и обстоятелства. На основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът ще отмени оспорената заповед. По реда на чл.173, ал.2 от АПК ще изпрати административната преписка на органа за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. При новото произнасяне органът следва да извърши задълбочена проверка на оперативната обстановка и профила на лицето /чрез справки, сведения или обяснения от други лица/, в резултат на което да формира своето становище за личността на заявителя и за риска, който представлява. След установяване на посочените обстоятелства органът следва да извърши преценка дали при положение, че лицето е реабилитирано и с оглед на изминалото време, все още е необходимо съхраняване на данните за регистрация за целите, за които данните са събрани, дали продължителното съхранение на данните от 2011 г. до настоящия момент се явява пропорционално на преследваната с регистрацията цел и дали не се засягат повече от необходимото правата на заявителя. На основание чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК МВР дължи на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 414.15 евро, което е равностойността на 810 лв., включващи 10 лв. ДТ и 800 лв. адвокатско възнаграждение. Размерът на възнаграждението не подлежи на намаляване по възражението на ответника, тъй като отговаря на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА, съобразен е с предмета на делото, обема на събраните доказателства, обхвата на осъществената защита и авторитета на адвокатската професия във връзка с минималния размер по чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради изхода от спора ответникът няма право на юрисконсултско възнаграждение.