Решение № 623 от 9.2.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 703/2025 г.

Административен съд - Велико Търново09.02.2026reporting judge Дианка Дабкова-Пангелова

Ruling

ОТХВЪРЛЯ оспорването, заявено по Жалба на Н. М. Р. срещу Заповед № 4581з-1445/03.07.2025г. на ректора на Академията на МВР, с която жалбоподателят в качеството на стажант, е отстранен преди завършване на срока на обучение, поради слаб успех. ОСЪЖДА Н. М. Р., с [ЕГН] да заплати на Академията на Министерство на вътрешните работи сума в размер на 102,26 евро/сто и две евро и двадесети шест евроцента/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд гр. София, като жалбата се подава чрез ВТАС, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от Решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от с.к. Съдия: �

Grounds

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано по жалба вх. № 3888/25.08.2025г., подадена от името на Н. М. Р. от [населено място], действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Заповед № 4581з-1445/03.07.2025г. на ректора на Академията на МВР, потвърдена по административен ред с Решение №812100-14878/04.082025г. на МВР, с която жалбоподателят с качеството на стажант в същото ВУЗ, обучаващ се в курс за първоначално професионално обучение, е отстранен преди завършване на срока на обучение, поради слаб успех, като е допуснато предварително изпълнение на същата.

Оспорващият, действащ чрез упълномощения адвокат, твърди, че Заповедта е нищожна, като издадена от орган без материална компетентност, т.к. правомощието ректора на Академията да отстрани обучаем от курс не произтича от никой закон. Утвърдените със Заповед на МВР Правила за организация на центровете за обучение към АМВР не са нормативен акт или ако са в една своя част, същите не са обнародвани и са нищожен АА. От друга страна Правилата уреждат организацията и дейността на ЦСПП, а професионалното обучение на служителите от МВР вече е уредено с нормативен акт – Наредба № 8121з-433/16.03.2017г., издаден на основание чл.170, ал.5 от ЗМВР. Този нормативен акт дава правомощие да отстрани от участие в курс стажанта на главния секретар на МВР – чл.13, ал.1 от Наредбата. Поради което Правилата противоречат на Наредбата. Защитата на жалбоподателя алтернативно оспорва Заповедта като незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Учебната документация не била съгласувана с ОДМВР В. Търново, която е заинтересованата структура по чл.37 от ЗМВР. Не са налице доказателства за слабия успех на стажанта, т.к. не е определено какво точно представлява „слаб успех”. Датите на изпитите били определени по начин, който не давал възможност на Р. да се подготви за изпитите. Поради това следва да се повтори изпита по НПП като му бъде даден подходящ срок за подготовка. Освен това твърди, че било налице тенденциозно отношение от преподавателя и Комисията към доверителя му и др. стажанти. Поради което резултатите им следвало да бъдат сравнени от независима комисия. С тези доводи, подробно развити в жалбата и в хода на устните състезания, от съда се иска да обяви нищожността на оспорената Заповед на ректора на АМВР, алтернативно да отмени същата като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – ректорът на Академията на МВР, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на обжалвания акт, както и съответствие на същия с материалноправните разпоредби на закона. Подробни доводи в тази насока развива в представения отговор на жалбата, в становище от 25.10.2023 г. и в представена писмена защита. Относно валидността на оспорената заповед се позовава на текста на чл. 64, ал. 1, т. 1 от Правила за организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР /ПОДЦСППЦБПС/, сочещ ректора на АМВР като орган, компетентен да отстрани обучавано лице преди завършване срока на обучение, в случай на слаб успех. Настоява, че правилата нямат характер на нормативна акт, а са вътрешнослужебен такъв. По същество развива подробни съображения за провеждането на изпитите, по които жалбоподателят е получил слаби оценки, съответствие с посочените по-горе правила и съгласно утвърдени от директора на ЦСПП - Казанлък графици, като резултатите от тези изпити са документално отразени. Намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че на обучаваните не е било предоставено достатъчно време за подготовка по определени изпити, вкл. тези по "Наказателноправна подготовка" /редовен поправителен и ликвидационен/. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят е адресат на оспорения акт, поради което се явява лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, т.к. правната му сфера е засегната неблагоприятно. Заповедта е връчена на 07.07.2025 г. Обжалвана е по административен ред и отхвърлена с Решение №812100-14878 от 04.08.2025г. на министъра на МВР, съобщено на 12.08.2025г. Жалбата до АСВТ е подадена на 18.08.2025г., т.е. в срок. АСВТ е местно компетентния съд в хипотезата на чл.133, ал.1 от АПК.

Заповедта за отстраняване е индивидуален административен акт по смисъла на АПК, който е годен предмет на съдебен контрол, като обжалването не спира предварителното ѝ изпълнение, допуснато с разпореждане, обективирано в същата. Разпореждането за ПИ е обжалвано и жалбата е отхвърлена с Определение № № 2412 от 17.07.2025г., постановено по АД № 620/2025г. на АСВТ.

Предвид изложеното, съдът намери предявената жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения за фактите и правото:

Доказателствената тежест е указана върху ответника. Същият следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, вкл. наличие на слаб успех на стажанта от курса на обучението.

По делото е представено з.к. от пълната административна преписка/АП/. Представените със същата писмени доказателства не са оспорени от страните. Допълнително под опис са представени писмени доказателства от ответника към отговора на жалбата/вж. л.92 и сл./. По искане на ПП на жалбоподателя са представени изпитните работи на още трима стажанти от същата група и Протоколи от изпита по НПП/л.201 и сл./.

Като подложи на преценка поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, съдът установи следните факти:

1.С. Н. М. Р. от ОДМВР В. Търново е изпратен на курс за първоначално професионално обучение в ЦСПП Казанлък при Академията на МВР, считано от 19.02.2025г. На основание Заповед № 8121К-1344/18.02.2025г., издадена от гл. секретар на МВР.

2.Със Заповед № 4581з-1178/05.06.2025г. на ректора на АМВР са определени комисии и организацията и провеждането на редовни и поправителни изпити за базовия етап на посочения „Курс за младши изпълнителски длъжности-полицейски органи“. Изпитите са проведени в съответствие с утвърдените директора на ЦСПП графици, с които стажантът е запознат срещу подпис.

  1. На редовния изпит по Модул 3, част 1 „Наказателноправна подготовка“ Н. Р. е получил слаба оценка, видно от Протокол рег. № 5781р-2805/10.06.2025г. На поправителния изпит по същата учебна дисциплина стажантът Р. отново е получил слаба оценка, според отразеното в Протокол рег. № 5781р-2893/16.06.2025г.
  1. На жалбоподателя Р. е дадена възможност да се яви на ликвидационен изпит, проведен на 23.06.2025г. по график. Според приложения Протокол рег. № 5781р-3035/23.06.2025г. срещу името на Н. Р. е нанесена оценка „слаб 2“.
  1. Предвид обстоятелството, че стажантът има право само на един ликвидационен изпит за базовия етап на обучението, от директора на ЦСПП е изготвено предложение/на 24.06.2025г./ до ректора на АМВР за отстраняване на стажант Н. М. Р. от курс за първоначално професионално обучение. Преди завършване на срока на обучение поради слаб успех.
  1. Ректорът на АМВР е дал възможност на стажанта да се запознае с документите и да възрази. Стажантът е уведомен на 24.06.2025г. По делото не са налице доказателства Р. да е възразил и отправил искания в това производство. Такива е отправил в жалбата до министъра.
  1. Административното производство е приключило с оспорената понастоящем Заповед № 4581з-1445/03.07.2025г. на ректора на Академията на МВР за отстраняване на стажанта от курса на обучение поради слаб успех.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните изводи:

От фактическа страна Заповедта е основана на твърдението, че стажантът Р. следва да бъде отстранен от курс за първоначално професионално обучение, т.к. в периода на базовия етап от обучението е показал слаб успех, като по Модул 3, част1 „Наказателноправна подготовка“ е получил слаба оценка на редовен, поправителен и ликвидационен изпит.

За да издаде заповед с такова съдържание Ректорът на АМВР се е позовал на правомощието, предвидено в нормата на чл.49, ал.4, т.4 от ЗМВР и чл.64, ал.1,т.1 от Правила за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС към АМВР/за кратко Правилата/.

Нормата на чл.49, ал.4 от ЗМВР разписва правомощията на ректора на Академията, като посочва изрично, че ректорът е пряк ръководител на служителите на академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други структури, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията. При това определя дневния ред на академичния съвет; решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на курсанти; изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до науката и висшето образование, прилагани в съответствие с този закон и с актовете за прилагането му или възложени му от министъра на вътрешните работи; издава заповеди; представлява юридическото лице.

Разпоредбата на чл.64, ал.1, т.1 от Правилата сочи, че обучаваните се отстраняват от ЦСПП с мотивирана заповед на ректора на АМВР преди завършване на срока на обучение, като участието им в курса се прекратява поради слаб успех.

Съобразно заявените твърдения за факти и претендирано право, се очертава съдебен спор от административно естество, по въпроса законосъобразно ли е отстранен служител на МВР от курса за първоначално професионално обучение, провеждан в ЦСПП-Казанлък при АМВР.

Материален закон, уреждащ спорното правоотношение е специалният Закон за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/, обн. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г. с посл.изм. и доп. По делегацията на чл.170, ал.5 от ЗМВР - Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017 г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи/Наредбата/, обн. ДВ бр.26 от 28.03.2017г. Приложим процесуален закон при издаване и оспорване на ИАА е Административно процесуален кодекс/АПК/.

Предвид особения статут на стажанта, като обучаем в АМВР, приложими се явяват и Правила за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС към АМВР, утвърдени с министерска Заповед № 8121з-822/27.06.2022г. Същите са изготвени на основание чл.7, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на АМВР/ДВ бр.92 от 2014г./.

Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съпостави констатациите в обжалвания акт със събраните доказателства. Съобрази доводите на страните. Служебно извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, независимо от изложеното в жалбата.

Съдът прие, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т.1 от АПК. Оспорената Заповед е издадена от ректора на АМВР, което обстоятелство не се оспорва. На същия са възложени правомощия да отстрани обучаван/ в т.ч. стажант/ от ЦСПП поради слаб успех. Това е сторено с нормата на чл.64, ал.1, т.1 от Правилата. Според чл.20 от Наредбата жалбоподателят попада в групата държавни служители на МВР – стажанти. Това са новопостъпили държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка и се назначават като стажанти за периода на обучението. Първоначалното професионално обучение се провежда с откъсване от работа, като зачисляването в курса се извършва със заповед на гл. секретар на МВР. Пидобивайки този статут обучаемият е запознат с относимите вътрешни актове, които следва да спазва, в т.ч. на първо място с визираните Правила. Видно от Протокол рег. № 5781р-834/19.02.2025г.

Тезата на защитата на жалбоподателя е, че Правила за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС към АМВР са нормативен акт, който е издаден без законова делегация и не е обнародван, поради това бил нищожен и не може да породи правомощие за ректора на Академията. Съдът не сподели това виждане. Правилата за организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР не съставляват подзаконов нормативен акт. Нормата на чл. 7, ал. 2 от ПУДАМВР, оправомощаваща министъра на вътрешните работи да издаде акт, с който да определи организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС. Видно е, че цитираната делегация е за издаването на акт с вътрешноведомствен и организационен характер, а не за въвеждане на общозадължителни правила за поведение, чрез издаването на нормативен административен акт. Действително в Правилата са разписани такива правила за поведение, които са с многократно правно действие, но не се отнасят до неопределен и неограничен брой правни субекти, а само до този кръг лица, които са обучаеми в АМВР или нейни служители. Поради това не покриват дефиницията за нормативен АА по чл.75, ал.1 от АПК и не се нуждаят от обнародване. Предвид регулираните с тях отношения и лицата спрямо, които се прилагат се налага извода, че това е вътрешнослужебен акт. Властническо волеизявление, което се издава от ръководител на административна структура и има действие само в рамките на самото ведомство или организация. Поради това този акт не подлежи на съдебен контрол от този съд. За правна яснота следва да се отбележи и това, че Правилата не променят регламента по Наредбата за професионално обучение на служителите на МВР. В случая същите уреждат неуредено от Наредбата положение и не променят философията на актовете от по-висок порядък, в частност чл.49, ал.4, т.2 от ЗМВР.

Предвид изложеното АСВТ намира оспорената Заповед на ректора на АМВР за валиден акт, издаден от компетентен по материя АО. Издаването на административен акт с който се отстранява обучаем стажант от курс за първоначално професионално обучение в ЦСПП – Казанлък при Академия на МВР, преди завършване на срока на обучение, поради слаб успех е изцяло в правомощията на ректора на Академията на МВР, в рамките на установената в чл. 49, ал. 4, т. 4 ЗМВР, във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 1 от ПОДЦСППЦБПС към Академията на МРВ компетентност, свързана с изпълнително-разпоредителната дейност на този орган. В този смисъл е решение на ВАС по АД №753/2025г. Този извод кореспондира и с правомощията на ректора на Академията, разписани в чл.12, ал.2, т.5 от ПУДАМВР, а именно, че ректорът решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, подготовката и статута на обучаваните. А въпросите за техния кариерен статут/като служители на МВР/ се решават от главния секретар на министерството. Поради това в чл.13 от Наредбата се говори за прекратяване участието на служителите на МВР в курс за професионално обучение поради слаб успех, със заповед на главния секретар на МВР

Обжалваната Заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, включително фактически и правни основания за издаването ѝ. Поради това не са налице основания за отмяната ѝ по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Жалбоподателят е бил информиран за предложението на директора на ЦСПП –Казанлък за отстраняването му от обучението, като му е дадена възможност да се запознае с документите и да възрази. Предвид това съдът не установи да е нарушено правото на защита на стажанта, нито да са допуснати нарушения при събиране и преценка на доказателствата в хода на адм. производство. Фактическата обстановка е изяснена. Предвид това съдът не намери съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК.

Като съпостави доказаните фактически основания на акта с посочените правни такива съдът установи правилно приложение на материалния закон.

Професионалното обучение при първоначално постъпване на държавна служба в МВР се регулира от ЗМВР, Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017г. за професионалното обучение на служителите от МВР и Правилата за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС към АМВР. Съгласно Правилата формата за оценяване на знанията и уменията е изпитът. Той бива редовен, поправителен и ликвидационен /чл. 53, ал. 1 и ал. 2/. Изпитите са провеждат съгласно учебния план и учебното разписание, като обучаваните имат право на един поправителен изпит по всеки учебен модул или негова част в едноседмичен срок от получаване на слаба оценка /чл. 53, ал. 3/. Обучаваните имат право на един ликвидационен изпит за базов етап/чл. 53, ал. 4/.

Съгласно чл. 56 и чл. 57 от Правилата изпитите са писмени и се провеждат от изпитни комисии, определени със заповед на ректора на Академия на МВР. Изпитните комисии се състоят от председател и членове. Председателите на изпитните комисии подготвят изпитните билети, тестовете, практическите задачи и осигуряват необходимите консумативи за провеждането на изпитите. Изпитната комисия се запознава с писмената работа на изпитвания. Писмената работа се подписва от членовете и председателя на комисията. В изпитния протокол се отразяват броят на изписаните листове. Председателят и членовете на изпитната комисия след обсъждане определят една крайната оценка. За успешно положен се счита изпит, оценен най-малко със среден (3, 00).

На основание чл. 53, ал. 3 от ПОДЦСППЦБПС обучаващият се има право да се яви на един поправителен изпит по всеки учебен модул или негова част. Според разпоредбата на чл. 53, ал. 4, т. 1 от ПОДЦСППЦБПС, същия има право на само един ликвидационен изпит за базовия етап. В случая, жалбоподателят се е явил на редовен, поправителен и ликвидационен изпит по Модул 3, част 1 „Наказателноправна подготовка“, съответно на 10, 16 и 23 юни 2025г., съгласно приложените протоколи за проведени изпити. Тоест, използвани са всички възможности за получаване на оценка различна от „слаб 2“ на този модул, а с провеждането на ликвидационния изпит и за базовия етап, поради което е налице слаб успех на стажанта, което от своя страна е основание за отстраняването му от обучението.

В Правилата не се съдържа легална дефиниция на понятието „слаб успех“. Обичайното значение на думата успех се свързва с постигане на поставени цели, добър резултат от дейност. Традиционно степента на овладяване на знания се изразява в оценки, поставени от преподавателите, както е посочено в Правилата. Оценката слаб 2 означава, че не е налице успешно положен изпит, т.е. не е налице добър резултат от обучението, не са усвоени необходимите знания и умения, т.е. слаб успех. Касае се за обучение с откъсване от работа, като същото е финансирано от държавата, поради което правилата подкрепят силно мотивираните да се трудят стажанти, за разлика от гражданските учебни заведения.

В разпоредбата на чл. 64, т. 1 от ПОДЦСППЦБПС е предвидено, че "Обучаваните се отстраняват от ЦСПП с мотивирана заповед на ректора на АМВР преди завършване на срока на обучение, като участието им в курса се прекратява поради слаб успех". Следователно, ректорът на АМВР действа в условията на обвързана компетентност, поради което при надлежно установена слаба оценка на ликвидационен изпит от базовия етап е бил длъжен да издаде заповед, с която да отстрани стажанта от обучението.

Горните съображения определят оплакванията за нарушение на материалния закон за неоснователни.

Възраженията за тенденциозност и несправедливост при оценяването, както и възраженията, изложени във вид на съмнения, относно оценяваните писмени работи не са предмет на съдебния контрол. Това са експертни знания на преподавателите в комисията и съдът няма правомощия да ги контролира по същество, макар да става въпрос за правна дисциплина. Що се отнася до тези оплаквания, разгледани на плоскостта на процеса на организиране и провеждане на изпитите, то същите са недоказани. Изпитните протоколи са подписани от председателя и членовете на комисията без забележки или с особено мнение. По своя характер протоколите са официални писмени документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, като издадени от длъжностни лица в кръга на службата им и по установените форма и ред. По силата на закона същите се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях факти. Оспорващият не ангажира доказателства, които да ги опровергаят. В протоколите няма зачерквания, изтривания, добавки или други външни недостатъци, поради което съдът намира, че тяхната формална доказателствена сила не е разколебана.

Предвид изложените мотиви, съдът намира, че оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на ответника, който е защитаван от юрисконсулт. На основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 изреч. първо от НЗПП съдът определи същите в размер на 200,00лв., поради липсата на фактическа сложност на делото. С оглед ЗВЕРБ сумата превалутирана в евро се равнява на 102,26 евро.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК, VII-ми състав на АСВТ

Cited provisions

36