Решение № 507 от 11.4.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 301/2023 г.

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Съдебното производство по делото е образувано по жалба на К. Ф. М. с [ЕГН], с адрес [населено място], общ.Хитрино, [улица], депозирана чрез адв.Ж. К. от АК-[населено място], преупълномощена от Адвокатско дружество „Г. и Д.“ – пълномощник на К. Ф. М., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, срещу Отказ за издаване на виза за проектиране на главния архитект на Община Хитрино, обективиран в писмо изх.№ 94-00-746/1 от 20.10.2023г. по описа на Община Хитрино. Жалбоподателят сочи, че част от мотивите в атакувания отказ не съответстват на действителните фактически обстоятелства, а в частта си относно липсата на декларация за съгласие по чл.21 от ЗУТ административният орган не е разяснил защо такава следва да бъде представена. Счита се, че отказът подлежи на съдебен контрол, доколкото е постановен по заявление за издаване на виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ и има характер на индивидуален административен акт. Дори и да се приеме, че няма такъв характер, отказът за извършване на услуга също подлежи на обжалване, съгласно § 8 от ПЗР на АПК. По съществото на спора се излагат аргументи за материална незаконосъобразност на акта, като се твърди, че според действащия ПУП за УПИ III-Оо (321, 322), кв.48 по плана на [населено място], в същия фигурира сградата, във връзка с чийто основен ремонт е подадено заявлението, поставило началото на настоящото съдебно производство. Липсва последващо изменение на ПУП-ПР, от което да е видно, че тази сграда представлява негоден строеж, като същевременно с Решение № 5669/02.2018г. на ВАС, II отд., постановено по адм.д.№ 9623/2017г., е отменена заповед на кмета на община Хитрино за премахване на въпросната сграда с мотиви, че същата може да бъде възстановена и заздравена по реда на чл.195, ал.4 от ЗУТ, което изключва необходимостта от проектирането, респективно изграждането на нов строеж. Твърди се и, че на 09.08.2023г. е издадена, респективно влязла в сила Заповед № РД-274/09.08.2023г. на Кмета на община Хитрино, с която на основание чл.35, ал.3 от ЗОбС е наредено да се продадат притежаваните от общината идеални части от процесния поземлен имот на К. Ф. М., „в качеството му на собственик на законно построени постройки в имота“. Въз основа на изложеното се извежда извод за незаконосъобразност на тезата на главния архитект на общината, че е сезиран с искане за издаване на виза за проектиране на ново строителство, а не за извършване на основен ремонт на една от сградите в имота. Застъпва се и становище за немотивираност на атакувания отказ, както и за издаването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото, при констатация за липсващи документи към искането за издаване на ИАА или за извършване на услуга, същият следва да даде указания на заявителя за отстраняване на констатираните от него нередовности, а не да се произнесе с отказ по отправеното до него искане. Твърди се също, че в случая не са налице предпоставките на чл.21 от ЗУТ за представяне на декларация за съгласие, доколкото не се касае за нов строеж. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на обжалвания отказ за издаване на скица с виза за проектиране, обективиран в писмо с изх.№ 94-00-746/20.10.2023г. на Главния архитект на община Хитрино. Претендират се деловодни разноски. В проведените съдебни заседания оспорващият К. Ф. М., редовно призован, се явява лично и с адв.Ж. К. от АК-[населено място], която поддържа жалбата и в хода на устните състезания отправя искане за отмяна на атакувания отказ, като материално незаконосъобразен и немотивиран. Претендира присъждане на деловодни разноски в размер общо на 2010 лева, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК. По делото са представени и писмени бележки от страна на пълномощника на оспорващия. Ответната страна – Г. архитект на община Хитрино, се представлява по делото от адвокат Б. Г. от ШАК, редовно упълномощен. В проведените открити съдебни заседания, в писмени становища рег.№ ДА-01-2956/14.12.2023г.(л.56) и рег.№ ДА-01-211/23.01.2024г. (л.83), както и в хода на устните състезания последният, чрез своя пълномощник, застъпва тезата за недопустимост на оспорването, доколкото визата за проектиране по чл.140 от ЗУТ е част от процеса на инвестиционно проектиране и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Алтернативно излага и аргументи за неоснователност на оспорването, доколкото сградата, във връзка с чийто основен ремонт е инициирано административното производство, в рамките на което е постановен оспорваният отказ, е напълно негодна за възстановяване и не подлежи на основен ремонт, а изграждането й представлява нов строеж. Въз основа на наведените доводи се отправя искане за прекратяване на образуваното съдебно производство, поради недопустимост на оспорването, а алтернативно – за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендират се деловодни разноски. Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на производството писмени доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка: Оспорващият К. Ф. М. се легитимира като собственик на УПИ III-ООД в кв.48 по плана на [населено място] и на изградените в този имот магазин за хранителни стоки със застроена площ 35, 3 кв.м., склад със застроена площ 34, 3 кв.м., баничарница с площ 18, 5 кв.м., фурна със застроена площ от 43, 5 кв.м. и магазин „Хали“ със застроена площ 100 кв.м. - видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер]/15.06.2012г., том II, рег.№ 6569, дело № 278/2012г. по описа на нотариус с район на действие ШРС, договор № 0021/26.11.2012г. за ликвидиране на съсобственост чрез продажба, сключен между О. Х. като продавач и К. Ф. М. - като купувач, вписан в Служба по вписвания -[населено място] с № 163/28.11.2012г., том 21, дело № 3602/2012г., имотна партида 84802 и договор № ДО-90/29.08.2023г. за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, сключен между О. Х. като продавач и К. Ф. М. - като купувач, вписан в Служба по вписвания -[населено място] с № 5484/31.08.2023г., акт 144, том 16, дело № 2138/2023г. Със заявление за административна услуга вх.№94-00-746/11.10.2023г. г. К. Ф. М. отправил до кмета на община Хитрино искане за издаване на скица с виза за проучване и проективане за извършване на основен ремонт на хранителен магазин, склад, сладкарница и фурна, за поземлен имот УПИ III, кв.48 по плана на [населено място], намиращ се на [улица]. Към заявлението приложил документи, установяващи собствеността му върху посочения поземлен имот и постройките в същия. С писмо изх.№94-00-746/1 от 20.10.2023 г. главният архитект на община Хитрино отговорил, че съгласно действащия план на УПИ III-Оо (321, 322), кв.48 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № РД-25-499/1984г. и променен с Решение № 60/2009г., сградата е показана като негоден строеж (разрушена в следствие на железопътния инцидент 10.12.2016г.). Посочил е, че при издаване на скица с виза за проектиране на исканото от заявителя застрояване е необходимо застрояването да е за ново строителство и да се представи декларация за съгласие по чл.21 от ЗУТ. Въз основа на изложените доводи е направен извод, че не са налице предпоставките за удовлетворяване на искането за издаване на скица с виза за проектиране към момента. Цитираното писмо било съобщено на оспорващия на 20.10.2023г., видно от положения от последния саморъчен подпис върху него. Несъгласен с обективирания в писмо изх.№94-00-746/1 от 20.10.2023 г., отказ, К. Ф. М. го оспорил пред Административен съд-гр.Шумен с жалба вх.№ 23-ж/03.11.2023г. по описа на ОбС-Хитрино, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство. В хода на съдебното производство към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт. Към делото са изискани и приобщени материалите по АД № 129/2017г. по описа на ШАдмС, ведно с АД № 9623/2017г. по описа на ВАС. От същите се установява, че обжалваната по делото Заповед № РД-140/29.03.2017г. на Кмета на община Хитрино, с която на основание чл.195, ал.6, във връзка с чл.195, ал.1 и ал.3 от ЗУТ е наредено К. Ф. М., в качеството му на собственик на едноетажна търговска сграда – метална конструкция в УПИ ХХХI-ООД, [ПИ], кв.48, [населено място], община Хитрино, състояща се от «Магазин за хранителни стоки – ЗП 35, 2 кв.м.»; «Склад – ЗП 34, 3 кв.м.»; «Баничарница ЗП – 18, 5 кв.м.» и «Фурна ЗП 43, 5 кв.м.», в срок от 14 дни да организира и осъществи премахването ѝ, тъй като сградата е негодна за обитаване и е опасна за живота и здравето на гражданите, е отменена като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт. По искане на страните по делото е допусната и приета комплексна съдебна строително-техническа експертиза (КССТЕ). Според същата, със Заповед № РД-25-499/30.05.1984г. е одобрен кадастрален и регулационен план на гара Хитрино, както и застроителен план на населеното място. По този план сгради с планоснимачни номера 321 и 322 са разположени в терен, предвиден по застроителния план за озеленяване – УПИ Х. Одобреният с посочената по-горе заповед регулационен план е изменен със Заповед № 331/07.06.2004г., с което изменение от УПИ Х се създават УПИ Х с отреждане „за озеленяване“, У. Х. с отреждане „за автостанция“ и УПИ XXXI с отреждане „за обществено обслужване“, кв.29 по плана на [населено място]. Следващото изменение на РП е одобрено с Решение № 60 от 2009г. на ОбС – Хитрино, с което за частта от кв.29, включваща трите УПИ – УПИ Х, У. Х. и УПИ ХХХI, се създава самостоятелен квартал 48. С това изменение УПИ Х „озеленяване“ става [УПИ], У. Х. става [УПИ], 483, а УПИ ХХХI става [УПИ], като и трите УПИ запазват отреждането си. Следващото изменение на РП е одобрено с Решение № 76 от 24.08.2018г. на Общински съвет Хитрино, с което се изменят северните регулационни линии на [УПИ] и на [УПИ], 483. Според одобрения регулационен план с Решение № 76 от 24.08.2018г. на Общински съвет Хитрино, отреждането на [УПИ], 321 е „за обществено обслужване“. По ОУП на Община Хитрино, [УПИ], 321 попада във „вид територия – обществено-обслужващи нужди“. В текстовата част на КССТЕ вещите лица сочат, че именно одобреният Решение № 76 от 24.08.2018г. на Общински съвет Хитрино РП е действащият такъв по отношение на имота на жалбоподателя. Решение № 76 по Протокол № 5 от 24.08.2018г. на Общински съвет Хитрино, в частта му, отнасяща се до [УПИ] „Общественообслужващи дейности“ в кв.48 по плана на [населено място], е обявено за нищожно - с Решение № 185/24.10.2019г. по адм.д.№ 143/2019г. по описа на ШАдмС, оставено в сила с Решение № 13779/06.11.2020г. по адм.д.№ 684/2020г. по описа на ВАС. Поради това и на база цитираните съдебни актове вещите лица в съдебно заседание коригираха заключението си, сочейки, че в него погрешно е посочено, че досежно въпросния имот действащ РП е одобреният такъв от 2018г. В тази връзка уточняват, че спрямо [УПИ] „Общественообслужващи дейности“ в кв.48 по плана на [населено място] действащият РП е този, който е одобрен с Решение № 60 от 2009г. на ОбС – Хитрино, по силата на който отреждането на [УПИ], 321 е „за обществено обслужване“, а сградата, във връзка с която е издаден обжалваният отказ, е обозначена в този план с пл.№ 321. Вещите лица сочат също, че планът от 2009г. няма застроителна съставка, а според плана съгласно Заповед № 331/07.06.2004г., който има и застроителна съставка, между У. Х. с отреждане „за автостанция“ и УПИ ХХХI с отреждане „за обществено обслужване“ е предвидено свързано застрояване между сграда 321 (в имота на жалбоподателя) и сграда 320 (старата автостанция), при което положение е без значение направеното уточнение за наличие на намалено разстояние относно сграда 321 (ситуирана на 2, 1 м от регулационната линия между УПИ II и УПИ III). Експертите твърдят, че със заявлението на оспорващия не е предвидена промяна в застрояването на имота му от свободно в свързано, тъй като свързаното застрояване произтича от застроителната съставка, одобрена със заповедта от 2009г., респективно със заявлението на К. М. не се предвижда промяна относно начина на застрояване, респективно искането за издаване на скица-виза за проектиране не противоречи с действащата за имота застроителна съставка. В КССТЕ е посочено също, че със заявлението, поставило началото на административното производство по издаване на обжалвания акт, с което е отправено искане за издаване на скица с виза за основен ремонт, не се променят положението, размерите и предназначението на сградата, не се променят и параметрите за ремонт на същата. Относно сградата, чиито основен ремонт се иска от заявителя, вещите лица сочат, че се състои от носеща стоманена конструкция, която е силно деформирана и следва да се изготви конструктивен проект за нейното възстановяване, като може да се наложи и пълното й отстраняване. Доколкото обаче основите и настилката й са запазени, а те представляват конструктивен елемент, тази сграда подлежи на ремонт и възстановяване, респективно по отношение на същата няма пречка да се извърши основен ремонт, което технически не би представлявало нов строеж. Съдът кредитира експертното заключение като обективно и компетентно дадено. Същото не следва да се кредитира в писмената му част единствено по отношение на извода, че към датата на издаване на обжалвания отказ и изготвяне на експертизата, действащият по отношение на УПИ III (321, 322), кв.48 по плана на [населено място] РП е този, който е приет с Решение № 76/24.08.2018г. на ОбС-Хитрино, предвид безспорните доказателства, че въпросното решение не е породило своето правно действие за имота на жалбоподателя, поради прогласяване на неговата нищожност с влязъл в сила съдебен акт. Впрочем, в проведеното съдебно заседание, съобразявайки този факт, вещите лица коригираха устно заключението си, приемайки, че досежно УПИ III (321, 322), кв.48 по плана на [населено място] действащият ЗП е одобреният такъв през 2004г., а РП – одобреният през 2009г. По искане на оспорващия по делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпита като свидетели на лицата Л. Д. П. и Л. З. П.. Двамата свидетели еднозначно сочат, че ситуираните в УПИ III, кв.48 по плана на [населено място] сгради, собственост на оспорващия, са пострадали в резултат на железопътния инцидент, настъпил на 10.12.2016г., в резултат на който са сериозно увредени, но части от тях продължават да съществуват и до момента. Свидетелите сочат също, че преди този инцидент едната от сградите на оспорващия е била долепена до автоспирката, ситуирана в УПИ II, т.е. двете са били изградени при условията на свързано застрояване. След 2016г. автоспирката е изградена отново, но е направена по-малка постройка, която е разположена свободно. Свидетелските показания са последователни и непротиворечиви, съответстват на останалите събрани доказателства, поради което съдът ги цени като достоверен източник на информация. Шуменският административен съд, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на жалбата, с която е сезиран, и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, с оглед на изтъкнатите отменителни основания по чл. 146 от АПК, приема следното: Предмет на оспорване по делото се явява писмо, с което е отказано издаване на скица с виза за проектиране по чл.140, ал.1 от ЗУТ за обект «Извършване на основен ремонт на хранителен магазин, склад, сладкарница и фурна» в УПИ III, кв.48 по плана на [населено място]. Изричният отказ за издаване на акт по устройство на територията по чл. 140 от ЗУТ, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл. 215 във връзка с чл. 219 от ЗУТ. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна, че отказът на главния архитект да издаде скица с виза за процесния УПИ не подлежи на обжалване, тъй като не се касае за виза по чл.140, ал.3 от ЗУТ, чието издаване е задължително, а за такава по ал.2 на същия законов текст. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ, визата за проектиране представлява или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. Поради това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Според определението, дадено в чл. 12, ал.1 от ЗУТ, „застрояване“ е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти. В подаденото от оспорващия Заявление не е посочено изрично в коя от хипотезите се иска издаване на скица с виза за проектиране, но от съдържанието на същото и събраните по делото доказателства действително се установява, че се касае за издаването на виза за проектиране по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, доколкото заявителят не е поискал виза за обект от кръга на посочените в чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, нито промяна на разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в съответствие с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие - извадка от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти, и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване, и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ. По делото няма спор, че за имота на жалбоподателя е налице действащ ПУП – ПЗР, поради което са налице условията за издаване на виза, представляваща копие извадка от действащия план. Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ определя случаите, в които е задължително издаването на виза за проектиране, не означава, че само в тези хипотези следва да бъде издавана виза за проектиране. Виза за проектиране следва да бъде издавана винаги, когато е направено такова искане от възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ или упълномощено от него лице, съгласно чл.140, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗУТ. Единствената законова разпоредба, която изрично въвежда забрана за издаването на виза за проектиране, се съдържа в чл. 140, ал. 6 от ЗУТ, съгласно чийто текст, не се издава виза за проектиране за обекти на техническата инфраструктура. Обектът, във връзка с чийто основен ремонт К. М. е поискал издаване на виза за проучване и проектиране, безспорно не представлява обект на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, респективно по отношение на същия не е приложимо ограничението, съдържащо се в чл.140, ал.6 от ЗУТ, т.е. за процесния обект не са налице пречки за издаване на виза за проучване и проектиране. Соченото от ответника обстоятелство, че на съдебен контрол подлежат само визите, издавани в предвидените в чл.140, ал.3 от ЗУТ хипотези, не означава, че отказът за издаване на виза по чл.140, ал.2 от ЗУТ също не подлежи на съдебен контрол. Причината визата по чл.140, ал.3 от ЗУТ да подлежи на самостоятелен съдебен контрол произтича от факта, че същата допълва или замества застроителния план, за разлика от визата по чл.140, ал.2 от ЗУТ, която представлява извадка от същия с нанесени данни от предвижданията на съответния ЗП и сградите в имота. Визата по чл.140, ал.2 от ЗУТ удостоверява обстоятелства от ЗП, подобно на скиците, които удостоверяват обстоятелства от различните видове действащи планове, въз основа на които скиците се издават. Издадените визи за проектиране по чл.140, ал.2 от ЗУТ не подлежат на съдебно обжалване, по аргумент от разпоредбата на чл.81, ал.2 от АПК, доколкото съдържанието на документ не може да се обжалва пред съда, но това не означава, че отказът за издаване на виза по чл.140, ал.2 от ЗУТ не подлежи на обжалване по съдебен ред. След като е налице отказ, който препятства по-нататъшното развитие на административното производство, респективно рефлектира пряко върху правото на оспорващия да се снабди със съответните строителни книжа, необходими за извършване основен ремонт на притежаваните от него постройки, същата притежава характеристиките на ИАА по смисъла, вложен в чл.214, т.1 от ЗУТ. Ето защо за оспорващия, като подател на заявлението за издаване на скица с виза за проектиране, е налице правен интерес от оспорване на изричния отказ. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, доколкото изричният отказ е съобщен на К. М. на 20.10.2023г., а жалбата срещу него е депозирана в деловодството на О. Х. на 03.11.2023г., видно от писмо изх.№ 23-Ж от 06.11.2023г. по описа на общинска администрация – Хитрино (л.2), в което кметът на общината е посочил изрично, че жалбата е заведена с вх.№ 23-ж от 03.11.2023г. Впрочем, доколкото в атакувания отказ не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съгласно чл.140, ал.1 от АПК същият подлежи на оспорване в двумесечен срок, чието приложение обаче в случая не се налага, предвид депозиране на жалбата в рамките на 14 дневния такъв. С оглед всички изложени съображения съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следните съображения: Чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. При така вменената от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема следното: Съгласно чл.140, ал.7 от ЗУТ, визата за проектиране се издава от главния архитект на общината, съответно от областния управител, от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Процесният отказ е постановен от главния архитект на община Хитрино, по отношение на поземлен имот, намиращ се в [населено място], поради което същият е постановен от материално и териториално компетентен административен орган. Същият е издаден в изискуемата писмена форма, но не е надлежно мотивиран, постановен е при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в разрез с изискванията на материалния закон и неговата цел. На първо място, в обжалвания отказ не са посочени конкретните правни основания за неговото издаване. Което е по-съществено обаче, от изложените в него фактически основания по никакъв начин не става ясно какво точно е имал предвид главният архитект на община Хитрино, посочвайки, че сградата в процесния УПИ е показана като „негоден строеж“ и по какъв начин това обстоятелство е относимо към предпоставките за издаване на заявената виза за проектиране. Действително в ЗУТ е предвидено правомощие на кмета на общината да премахва негодни за ползване строежи, които не могат да се поправят или заздравят (чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ), но в конкретния случай в процесния имот не е установено наличие на такъв строеж, нито има постановен и влязъл в сила административен акт, установяващ съществуването на „негоден строеж“. Не са изложени и мотиви, относно сочената липса на декларация за съгласие по чл.21 от ЗУТ, като не става ясно защо административният орган е приел, че такава декларация следва да бъде представена, съответно защо липсата й представлява препятствие за издаване на скица с виза за проектиране. При това положение не може да се установи с категоричност кои конкретни обстоятелства са мотивирали административния орган да постанови властническото си волеизявление, което съставлява съществено нарушение в изискванията за форма, тъй като лишава оспорващия от възможността да разбере кои конкретни обстоятелства обосновават формирания изричен отказ, респективно да организира своята защита. Наред с това, при констатации, че към заявлението за издаване на ИАА или извършване на административна услуга не са приложени всички изискуеми документи, които административният орган счита, че следва да бъдат приложени, за да бъде удовлетворено искането, с което е сезиран, същият има задължение по чл.30, ал.2 от АПК да даде указания за отстраняване на констатираните от него нередовности в искането, а не директно да пристъпва към издаване на съответния ИАА. Изложеното обуславя извода, че процесният отказ е издаден и при допуснато съществено нарушение на визираното административнопроизводствено правило. Не на последно място, обжалваният акт противоречи и на приложимите материално правни разпоредби и целта на закона. В случая от доказателствата се установява, че искането за издаване на скица с виза е подадено от собственика на поземления имот, за който е отреден УПИ III в кв.48 по плана на [населено място], респективно същият се явява лице, имащо качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, в съответствие с изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ. Безспорно е установено и, че за поземления имот е налице действащ ПУП и не се установяват данни за неизпълнение на технически изисквания за постановяване на акта. Съответно компетентният орган по чл. 140, ал. 7 от ЗУТ е следвало да издаде поисканата скица с виза за проектиране. Това е така, защото, предвид изложените по-горе общи положения относно визата, в случая е поискано издаване на виза за проектиране в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, т. е. като копие – извадка от действащия ПУП за УПИ III, кв.48 по плана на [населено място]. Предвид характера на искането, с което е сезиран административният орган, е неприложима нормата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, която определя случаите, в които е задължително издаването на виза за проектиране. Разпоредбата обаче не разписва и от нея не може да бъде направен извод, че извън тези случаи не следва да бъде издавана виза за проектиране, когато такава е поискана от възложител и не са налице други законови пречки за това. Единствената законова разпоредба, която изрично въвежда забрана за издаването на виза за проектиране, е чл. 140, ал. 6 от ЗУТ, съгласно която не се издава виза за проектиране за обекти на техническата инфраструктура, какъвто безспорно процесните хранителен магазин, склад, сладкарница и фурна, не представляват. Като фактически основания, мотивирали административния орган да откаже издаването на виза за проектиране е посочено, че съгласно действащия план, одобрен със Заповед № РД-25-499/1984г. и променен с Решение № 90/2009г., сградата в [УПИ], 322, кв.48 по плана на [населено място] е показана като негоден строеж (разрушена следствие на железопътния инцидент, настъпил на 10.12.2016г.). Посочено е също, че в случая следва при издаване на скица с виза същата да е за ново строителство и да се представи декларация за съгласие по чл.21 от ЗУТ. Съдът споделя тезата на оспорващия, че направените от главния архитект на община Хитрино фактически установявания не съответстват на действителните обстоятелства, релевантни за казуса, а изведените въз основа на тях изводи противоречат на относимите материалноправни разпоредби. На първо място, видно от КССТЕ, кадастралният, регулационният и застроителен план на гара Хитрино е одобрен със Заповед № РД-25-499/30.05.1984г. По този план сгради с планоснимачни номера 321 и 322 са разположени в терен, предвиден по застроителния план за озеленяване – УПИ Х. Одобреният с посочената по-горе заповед застроително-регулационен план е изменен със Заповед № 331/07.06.2004г., с което изменение от част от УПИ Х се създава УПИ XXXI с отреждане „за обществено обслужване“, в рамките на който продължават да фигурират двете сгради с № 321 и № 322. Следващото изменение на плана относно процесния имот е одобрено с Решение № 60 от 2009г. на ОбС – Хитрино, с което за частта от кв.29, включваща трите УПИ – УПИ Х, У. Х. и УПИ ХХХI, се създава самостоятелен квартал 48. С това изменение УПИ Х „озеленяване“ става [УПИ], У. Х. става [УПИ], 483 и УПИ ХХХI става [УПИ], като и трите УПИ запазват отреждането си. Въпросното решение няма застроителна съставка, респективно с него се изменя единствено регулацията на въпросните имоти (видно от КССТЕ). Следващото изменение на РП е одобрено с Решение № 76 от 24.08.2018г. на Общински съвет Хитрино, с което се изменят северните регулационни линии на [УПИ] и на [УПИ], 483. Според одобрения регулационен план с Решение № 76 от 24.08.2018г. на Общински съвет Хитрино, отреждането на [УПИ], 321 е „за обществено обслужване“. Цитираното решение в частта му досежно [УПИ] „Общественообслужващи дейности“ в кв.48 по плана на [населено място] обаче е обявено за нищожно с Решение № 185/24.10.2019г. по адм.д.№ 143/2019г. по описа на ШАдмС, оставено в сила с Решение № 13779/06.11.2020г. по адм.д.№ 684/2020г. по описа на ВАС. Поради това съдът приема, че спрямо [УПИ] „Общественообслужващи дейности“ в кв.48 по плана на [населено място] действащият РП е този, одобрен с Решение № 60 от 2009г. на ОбС – Хитрино, по силата на който отреждането на [УПИ], 321 е „за обществено обслужване“, а сградата, във връзка с която е издаден обжалваният отказ, е обозначена в този план с пл.№ 321. Това обстоятелство се потвърждава от приложените към делото решения на ШАдмС по адм.д.№ 143/2019г. и на ВАС по адм.д.№ 684/2020г., според които Решение № 76 по протокол № 5/24.08.2018г. на ОбС-Хитрино за изменение на ПУП в частта досежно [УПИ] „ООД“ в кв.48 по плана на [населено място] е нищожно. В този смисъл са и изявленията на двамата експерти в проведеното съдебно заседание, където същите коригират заключението си, сочейки, че действително действащият за имота РП е този от 2009г., а не този от 2018г., както са посочили в писмената част на заключението, предвид безспорните доказателства, че актът, с който е одобрен ПУП досежно този имот през 2018г., не е породил правно действие. От писмените доказателства и експертното заключение се установява също, че планът от 2009г. няма застроителна съставка, а планът, одобрен със Заповед № 331/07.06.2004г., има такава застроителна съставка. Видно от РП от 2004г., УПИ III е с отреждане „за обществено обслужване“ и в него фигурират две сгради - № 321 (МЖ) и № 322 (МЖ). Освен това, от обясненията на експертите се установи, че съгласно ЗП, одобрен през 2004г. и явяващ се действащият и към момента ЗП за процесния имот, е предвидено свързано застрояване между сграда 321 (в имота на жалбоподателя, за който е отреден УПИ III) и сграда 320(попадаща в УПИ II с отреждане "за автостанция"). При предвидено в действащия ЗП свързано застрояване между сграда 321 в УПИ III и сграда 320 в УПИ II, сградите в двата имота могат да се изграждат долепени една до друга, при липса на отстояние (арг. от чл.21, ал.2 от ЗУТ), респективно констатираното от експертите намалено отстояние на сграда № 321 от страничната регулационна граница (2, 10 м), не обуславя необходимостта от съгласие на собственика на съседния УПИ за изграждане на сграда с параметрите и местоположението на тази с № 321 в имота на жалбоподателя. В този смисъл липсата на декларация за съгласие на собственика на УПИ II не представлява основание да бъде отказано издаване на скица с виза за проектиране на оспорващия, респективно направеният от главния архитект извод, че посоченото обстоятелство е пречка за нейното издаване, не намира нормативна опора. Тези аргументи съдът излага хипотетично и в случай, че административният орган е постановил своя отказ именно поради тази причина. Дали това е действителната причина, мотивирала волеизявлението обаче, от изложените в оспорения акт мотиви не може да се установи с категоричност. Впрочем, дори и при наличие на предвидено свободно застрояване и наличие на намалено отстояние, съгласие на собственика на съседния имот за изграждане на сграда при намалено отстояние е необходимо единствено в случаите на нов строеж, а не и в хипотезата на основен ремонт на съществуваща сграда. Несъстоятелна е и тезата на главния архитект, че в случая не може да се издаде виза за проектиране за извършване на основен ремонт, тъй като сградите в имота са напълно разрушени и не подлежат на възстановяване. На първо място, въпросните сгради фигурират в действащия към момента на издаване на обжалвания отказ ЗП, като от същия не се установява те да са отразени като "негоден строеж", противно на твърдението на ответника. Освен това, както се установи от КССТЕ, ЗП за имота е одобрен през 2004г. и не е променян след това, а цитираният железопътен инцидент е настъпил през 2016г., поради което и обективно няма как това обстоятелство да е намерило отражение в одобрения преди това и непроменян впоследствие ЗП. На трето място, от комплексната експертиза се установи, че сградата, във връзка с чийто основен ремонт оспорващият е поискал издаване на виза за проектиране, не представлява негоден строеж, доколкото има запазена бетонна основа и настилка, които представляват конструктивен елемент, запазени са и части от металните й колони, поради което може да бъде възстановена, като това възстановяване не би представлявало нов строеж, а попада в характеристиките на "основен ремонт" по смисъла на § 5, т.42 от ДР на ЗУТ, тъй като, с оглед запазване на бетоновата основа и част от металните колони, очевидно е необходимо частично възстановяване, респ. частична замяна на конструктивни елементи, както и строително-монтажни работи, при които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Извън горното, със Заповед № РД-140 от 29.03.2017г. на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ и чл.195, ал.1 и ал.3 от ЗУТ кметът на община Хитрино е наредил премахването на сградите в имота на оспорващия, описани като "магазин за хранителни стоки", "баничарница", "склад" и "фурна", приемайки, че конструкцията им не подлежи на укрепване и на заздравяване. С решение № 5669/02.05.2018г. по адм.д.№ 9623/2017г. на ВАС, влязло в сила в деня на постановяването му, въпросната заповед е отменена като незаконосъобразна, тъй като по делото е установено, че обектите, предмет на премахване със същата, подлежат на поправка и възстановяване. Това решение също подкрепя извода, че обектът, по отношение на който оспорващият е поискал издаване на виза за проектиране, не представлява негоден строеж, чието възстановяване е възможно единствено посредством изцяло ново строителство, както е приел издателят на атакувания отказ. С оглед изложеното съдът се солидаризира с доводите на оспорващия, че по делото се установи по несъмнен начин, че няма валиден административен акт, който да изменя ЗП от 2004 год. и РП от 2009 г. досежно процесния имот, поради което мотивите на главния архитект на общ.Хитрино, че в действащия за имота план сградата е показана като негоден строеж, противоречат на действителното фактическо положение, а направеният въз основа на тях извода, че същият не може да бъде възстановен е незаконосъобразен. В обобщение на изложеното съдът намира, че при липсата на изрична забрана за издаване на скица с виза за проектиране по заявлението, депозирано от оспорващия и предвид факта, че същият е направил съответното искане и е представил изискуемите документи за това, са били налице материално правните предпоставки за издаване на такава от главния архитект на общината, респективно като не го е сторил, последният е постановил незаконосъобразен административен акт. По изложените съображения оспорения отказ за издаване на виза за проектиране се явява издаден при съществено нарушение на изискванията за форма, в противоворечие с административнопроизводствените правила, както и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен, като преписката, на основание чл.173, ал. 2 от АПК, следва да бъде изпратена на компетентния административен орган – главен архитект на община Хитрино, за ново разглеждане и произнасяне, при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по съдебното производство Същите са в размер на 2100.00лв., представляващи заплатени държавна такса в размер на 10 лева, възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева и договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00лв. с ДДС.