Решение № 138 от 22.6.2026 г. на Районен съд - Карнобат по дело № 969/2025 г.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от П. Д. С., ЕГН •••••••••• от ••••••••, Й. Д. С.,ЕГН •••••••••• от •••••••••• и М. Д. С., ЕГН •••••••••• от •••••••••• против М. Д. С. ЕГН •••••••••• от •••••••••••••••••••••••••••••. В исковата молба се твърди, че страните са наследници по закон на майка им Д. П. С., ЕГН ••••••••••, починала на ••••г. и баща им Д. С. С., ЕГН ••••••••••, починал на •••• г. На 20.09.2017 година, скоро след като ответницата взела майка им в своя дом, я завела при кмета на село С., където тя подписала пълномощно в полза на ответницата за извършване на сделки за продаване, даряване на недвижими имоти.На 09.10.2017г. ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, издаден на основание обстоятелствена проверка акт № 39, том 12, дело № 1855 от 2017 г. по регистъра на СВ - Карнобат за няколко недвижими имота, находящи се в ••••••••••, представляващи: 550/850 ид.ч. кв.м. от празно дворно място, образуващо УПИ № IV - 158, кв. 22; 540/850 ид.ч. кв.м. от празно дворно място, образуващо УПИ № XI - 158, кв. 22 ; 595/1010 ид.ч. кв.м. от празно дворно място, образуващо УПИ № V - 158, кв. 22 при квоти: за Д. П. С. 7/12 ид.ч., за С. Д. С., за П. Д. С., за Й. Д. С., за М. Д. С. и за М. Д. С. - по на 1/12 ид.ч. по наследство от баща ни. Веднага след констативния нотариален акт ответницата е прехвърлила с договор за продажба сама на себе си идеалните части на майка им от гореописаните недвижими имоти, както и от дворно място УПИ № IX - 176, кв. 24, заедно с построената в него жилищна сграда, второстепенна постройка, лятна кухня, и всички останали подобрения в имота, който договор е обективиран в нотариален акт № 40, том 12, дело № 1856 от 2017 г. по регистъра на СВ - Карнобат.Ответницата е подписала договора в качеството на пълномощник на своята майка по силата на нотариално заверено пълномощно от кмета на с.С. с рег.№16-16 от 20.09.2017г. По отношение на упълномощителната сделка ищците твърдят, че съставеното пълномощно е нищожно, поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, тъй като майка им въобще не е знаела, че дава пълномощно сестра им, за да прехвърли чрез продажба на себе си имотите. Твърди се още, че съставеното пълномощно от 20.09.2017година с нотариална заверка на подписа, под което не е положен подписът на майката и изписване на имената й, а неин пръстов отпечатък, е нищожно поради неспазване на формата. В съдебно заседание е добавено и ново основание за неспазване на формата, а именно липса на положен пръстов отпечатък. Съгласно чл.579, ал.2 от ГПК такава възможност е предвидена само при неграмотност или недъгавост, каквито хипотези в случая не са налице, тъй като майка им можела да пише буквите на имената Д.П.С и това е бил подписът й. Освен това кметът е извършил заверката в нарушение на чл.579, ал.1 от ГПК, като не е прочел пълномощното, нито се е уверил, че упълномощителката се е запознала и е одобрила съдържанието на документа, което е основание за нищожност на удостоверяването по смисъла на чл. 576 във връзка с чл. 579, ал. 2 ГПК.Изложено е твърдение, че липсва и нотариална заверка на съдържанието на пълномощното. Направено е искане упълномощителната сделка обективирана в пълномощно peг. № 16-16/20.09.2017 г. на кмета на ••••••••••, да бъде прогласена за нищожна на посочените основания. По отношение на разпоредителната сделка се твърди, че договорът, обективиран в нотариален акт № 40, том XII, дело 1856 от дата 10.10.2017 г. на СВ - Карнобат, под № 136, том V, дело 708 от 09.10.2017 г. по peг. на нотариус с № 581 на НК е сключен в нарушение на правилата за упълномощаване- липсата на законните реквизити на пълномощното — удостоверяване на съдържание, липса на подпис и изписване на имената на упълномощителя, липса на заверка на съдържанието на пълномощното, липса на уговорка упълномощителя да договаря сам със себе си, поради което е направено искане този договор да бъде обявен за нищожен като противоречащ на закона.Твърди се още, че този договор е сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, и е недействителен и не поражда целените с него правни последици, поради което договорът следва да бъде обявен за нищожен на това основание. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответникът е имал представителна власт за сключване на договора, то ответницата се е споразумяла със самата себе си без да има право на това. Заявено е твърдение, че договорът е нищожен поради привидност, тъй като майка им не е имала никога воля да продава идеалните си части на ответника, тя не е получила парите, които е записано в нотариалния акт, че предварително са й платени 5000 лева. Изложеното е твърдение, че договорът е нищожен поради противоречие на добрите нрави –дори и да се приеме за платена записаната цена в акта, то тя е много по-ниска от реалната пазарна цена, тъй като имотите в село С. са много по- скъпи.А също така и поради факта, че още приживе родителите им се разбрали,че дворът и къщата са за ищеца М. Д. С. и ответницата, a празните дворни места са за останалите братя. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответникът е имал представителна власт за сключване на договора, то ответницата е сключила договора във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, и не поражда целените с него правни последици и е недействителен. В с.з.исковата молба се поддържа. В законния едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете. В с.з. процесуалният представител поддържа от отговора. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното: Видно от представените удостоверения за наследници Д. С. С. е починал на •••• г., Д. П. С. е починала на ••••г. Двамата са оставили за законни наследници синовете си П. Д. С., Й. Д. С., М. Д. С., С. Д. С. и дъщеря си М. Д. С.. На 20.09.2017 година, Д. С. упълномощила своята дъщеря за извършване на сделки за продаване, респ. даряване на притежаваните от нея недвижими имоти. На 09.10.2017г. по молба на отв.С. е съставен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, издаден на основание обстоятелствена проверка акт № 135, том V, дело № 707 от 2017 г. по описа на нотариус М. С. с рег.№581 в НК за няколко недвижими имота, находящи се в ••••••••••, представляващи: 550/850 ид.ч. кв.м. от празно дворно място, образуващо УПИ № IV - 158, кв. 22; 540/850 ид.ч. кв.м. от празно дворно място, образуващо УПИ № XI - 158, кв. 22 ; 595/1010 ид.ч. кв.м. от празно дворно място, образуващо УПИ № V - 158, кв. 22, с който за собственици и при квоти са признати за Д. П. С. 7/12 ид.ч., за С. Д. С., за П. Д. С., за Й. Д. С., за М. Д. С. и за М. Д. С. - по на 1/12 ид.ч. по наследство от баща ни. С договор за продажба от 09.10.2017г., обективиран в нотариален акт № 136, том V, рег.№ 3752, н.дело № 708 от 2017 г. по описа на нотариус М. С. с рег.№581 в НК отв. М. С. продава сама на себе си идеалните части на майка им от гореописаните недвижими имоти, както и от дворно място УПИ № IX - 176, кв. 24, заедно с построената в него жилищна сграда, второстепенна постройка, лятна кухня, и всички останали подобрения в имота за сумата от 5000лв. С писмо нотариус М. С. е уведомила съда, че поради изтичане на срока за съхранение не може да предостави копие от н.дело № 708 от 2017 г. и представеното по него пълномощно. Община Карнобат е представила втория екземпляр от завереното от кмета на с.С. пълномощно, както и извлечение от регистъра за нотариални упълномощавания на с.С.. Вторият екземпляр не съдържа подпис или поставен пръстов отпечатък от страна на Д. С.. На гърба на пълномощното са поставени два печата за извършена заверка- на подпис и на съдържание. В регистъра за нотариални упълномощавания на с.С. под № 16 от 20.09.2017г. е вписано упълномощаване на М. С. да представлява Д. С. да я представлява пред нотариус за продажба, даряване на недвижими имоти. По делото е разпитан като свидетел А. Б., който е бил кмет на с.С. към 2017г. и е извършил заверката. В своите показания св.Б. посочва, че при него е дошла отв. М. С. и е поискала да завери предоставено й от нотариус пълномощно, като за тази цел отидат в дома й, тъй като майка й е трудно подвижна. Така заверката на пълномощното е станало в дома на М. С., където по това време вече е живеела упълномощителката. Св. Б. прочел пълномощното на Д. С., разяснил й за какво е този документ и я попитал тя съгласна ли е да го подпише. Д. С. изразила съгласие, като според свидетеля тя била в кондиция и адекватна, но поискала да постави отпечатък от пръста си, тъй като ръцете й треперели. Св.Б. посочва още, че това обстоятелство му е било известно, затова взел със себе си и мастилото за печати от кметството. След това „оригиналът“ на пълномощното го дал на отв. М. Б.а, а вторият екземпляр останал при него в папка в кметството, като вписал и пълномощното в регистъра. От показанията на св. А. С., съпруга на Й. С., се установява, че тя поддържала отношения със свекърва си. Докато още живеела в нейната къща рядко отивала да я види. От ответницата разбрали, че майка им й прехвърлила нейните идеални части. Те не били говорили с нея по този въпрос, но мъжа й след този договор прекъснал контакт с майка си и сестра си. Според свидетелката свекърва й можела да се придвижва сама, но не излизала извън двора. Малко преди ответницата да я вземе при себе си свекърва й получила инсулт и ръцете й треперели, но и преди това също треперели. От показанията на св. П. Г. се установява, че Д. С. получила инсулт и отв. М. С. я взела да я гледа в своя дом в селото, тъй като нямало кой да я гледа. Както преди, така и след инсулта Д. С. била адекватна, знаела какво прави, дори леела куршум. Била трудно подвижна, движела се с бастун, но не можела да си шета и да си пазарува. След като отишла при дъщеря си казала, че иска да прехвърли своя дял от имотите на нея, дори Д. й казала, че го е продала и М. й е дала парите за тях. От показанията на св. Д. П. се установява, че първоначално за нея се е грижел сина й М.. След това дъщеря й я взела при себе си, като синът й Й. помогнал да преместят багажа. М. в начало идвал да я вижда, но след това спрял. С., докато бил жив, идвал да я вижда също. Според св. П. Д. С. казвала, че искала да прехвърли на дъщеря си своя дял от имотите, тъй като тя щяла да я гледа. Това казвала на всеки, който отивал при нея да му лее куршум. Св. П. дала на ответницата сумата от 5000лв, които представлявали продажната цена по договора. Дала парите в присъствието на двете- Д. С. и М. С.. Д. С. прибрала парите и казвала, че са за да „има за умряло“, за да не бъде в тежест за погребението си. След прехвърлянето на имотите св.П. не е виждала Д. С. притеснена или недоволна от това или да иска да иска да отмени сделката. Но тази сделка обтегнала отношенията със синовете й и повечето спрели да идват да я виждат, което й повлияло силно. Според св.П. Д. имала проблем с ръцете, тъй като треперели. От както я помнела била с големи ръце, но треперели, дори последно М. й помагала за джезвето като леела куршум. От показанията на св.Р. Ж. се установява, че Д. била трудно подвижнакръста, краката и ръцете я болели. Малко преди да почине казала на М. да заведат баба Д. до тяхната къща, за да се видят с майка й и да се поразходи, при което тя едвам се движела. По принцип била трудно подвижна и само в двора излизала. Баба Д. била адекватна, „с акъла си“. След като получила инсулт М. я взела да я гледа. От последната знаела, че М., когато я гледал е теглил пари от картата на майка си, за да й купува лекарства. След като М. започнала да я гледа лекарствата се оказали по-евтини. Св. Ж. посочва, че знаела от майка си, с която баба Д. общувала, както и от М., че Д. С. искала да прехвърли своята част от имотите на М. за сумата от 5000лв.Това било нейната воля, като след това не е съжалявала за прехвърлянето. Свидетелката посочва още, че пред кмета на селото е станало прехвърлянето. От назначената и изслушана СТЕ се установява, че към 09.10.2017г. стойността на УПИ № IV – 158 и УПИ № XI – 158 възлиза на 2057лв. всяко, стойността на УПИ № V – 158 към същата дата е 2 360лв. Стойността на УПИ № IX – 176 със запазено право на ползване възлиза на 7 146лв. При така посочените стойности 7/12ид. ч. от имотите възлиза на 7 945лв. При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: По отношение искането за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка съдът намира същото за неоснователно. Следва да се посочи, че от значение за произнасянето по отношение на предявените искове е екземпляра от пълномощното, представен пред нотариуса и реално послужил за изповядване на сделката. С писмо нотариус М. С. е уведомила съда, че поради изтичане на срока за съхранение това пълномощно не е запазено и може да бъде представено по делото. Това от своя страна налага произнасянето по исковете да бъде изцяло въз основа на косвени доказателства. Вторият екземпляр от пълномощното не може да послужи за преценка дали наистина е била извършена заверка, на какво /подпис и съдържание/ и по какъв начин-с полагане на подпис или пръстов отпечатък. Това, че вторият екземпляр е останал неподписан от упълномощителя не значи, че и първият екземпляр е останал такъв. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. Б., кмет на с.С. по това време и длъжностно лице, извършило заверката. Същият в своите показания дава подробно обяснение как е извършена заверката- че е прочел съдържанието на пълномощното, уверил се е, че Д. С. разбира смисъла на написаното, като е потвърдила желанието си да упълномощи своята дъщеря да се разпореди с имотите й в своя полза. Свидетелят посочва още, че поради това, че Д. С. е била трудно подвижна, както и че ръцете й са треперели, той е отишъл в дома й, като е носил със себе си и мастилото за печати, като тя е положила пръстов отпечатък. Неговите показанията се подкрепят от показанията на всички разпитани по делото свидетели-Д. С. е била трудно подвижна, като не е излизала извън двора на къщата си, придвижвайки се с бастун, както и че ръцете й са треперели. Показанията на св. Б. се подкрепят и от показанията на св.Р. Ж., която посочва, че пред кмета на селото е станало прехвърлянето. Разбира се, прехвърлянето на имотите в правния смисъл не е станало пред кмета на селото, доколкото същият няма тази власт, а и по делото е представен нотариален акт, и това са по-скоро разбирането на свидетелката за нещата, които са се случили. Но от тези й показания следва да се приеме, че в селото се е знаело, че кмета на селото е имал среща с Д. С. по повод на това прехвърляне, което е потвърждение на неговите показания. На гърба на втория екземпляр от пълномощното са поставени два печата за извършена заверка- на подпис и на съдържание, което е индиция, че такава е била извършена и по отношение на първия. Нещо повече това пълномощно само по себе си не приключва разпореждането с имотите, то е било представено на нотариус, който всъщност е изповядал сделката, и който проверил изрядността на документа, както по отношение на заверката на подписа, така и по отношение на съдържанието. От всички събраните по делото гласни доказателства, в това число и от показанията на св.А. С., се установява, че Д. С. е искала да прехвърли своята идеална част от притежаваните от нея имоти на своята дъщеря М. С.. Това е казвала на всички свои близки хора, че иска да прехвърли тези имоти, тъй като дъщеря й ще я гледа. Като изрично е казвала, че иска да ги продаде, за да има събрани пари, които да бъдат използване за извършване на погребението й, като по този начин да не бъде в тежест. Следва да се посочи още, че разпореждането с имотите е било през 2017г., а Д. С. е починала близо две години по-късно – през 2019г. Като синовете й са разбрали за извършеното разпореждане скоро след това, но нито пред тях, нито пред близките си в селото, тя не е оспорила действията на дъщеря си. А навсякъде публично е изразявала задоволството си от извършеното-че имотите отиват при детето, което ще я гледа, както й, че средствата ще послужат за това да не бъде в тежест. Предвид горното и доколкото ищците не успяха да докажат своите твърдения исковете следва да бъдат отхвърлени. Това от своя страна рефлектира и спрямо исковата молба за прогласяване нищожността на договор, обективиран в нотариален акт № 136, том V, дело 708 от 09.10.2017 г. по peг. на нотариус с № 581 на НК. Следва да се приеме, че ищците не доказаха твърдението си, че този договор е сключен в нарушение на правилата за упълномощаване- липсата на законните реквизити на пълномощното — удостоверяване на съдържание, липса на подпис и изписване на имената на упълномощителя, липса на заверка на съдържанието на пълномощното, липса на уговорка упълномощителя да договаря сам със себе си. Не се доказа и твърдението им този договор е сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт. Видно от представената извадка от регистъра, както и от показанията на св. Б. Д. С. е упълномощила своята дъщеря отв. М. С. да е представлява. Съдът изложи мотиви за наличие на воля от страна на упълномощителката да се разпореди с притежаваните имоти в полза на своята дъщеря, както и за упълномощаването на друго лице да я представлява пред нотариус, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. Недоказан и следователно неоснователен се явява и искът за прогласяване нищожността на договора поради привидност. По делото се доказа, че отв.С. е предоставила сумата от 5000лв., представляваща продажна цена по този договор, на своята майка. В тази свръзка съдът кредитира показанията на св.П. П., която посочва, че тя е дала сумата в присъствието на двете страни по сделката, както и че Д. С. е взела парите за себе си с думите, че така ще има пари „за умряло“. Нейните показания се потвърждават и от показанията на св. Р. Ж., която посочва, че знае от своята майка за сумата, на която лично Д. С. е споделила. Съдът не споделя твърдението, че договорът е нищожен поради противоречие на добрите нрави, тъй като продажната цена е много по-ниска от реалната пазарна цена. Видно от заключението на СТЕ към 09.10.2017г. стойността на УПИ № IV – 158 и УПИ № XI – 158 възлиза на 2057лв. всяко, стойността на УПИ № V – 158 към същата дата е 2 360лв. Стойността на УПИ № IX – 176 със запазено право на ползване възлиза на 7 146лв. При така посочените стойности 7/12ид. ч. от имотите възлиза на 7 945лв., а продажната цена по договора е в размер на сумата от 5000лв., което не води до извод, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави. Още повече, че в случая се касае за прехвърляне от страна на близки роднини-от майка на дъщеря, която обаче вече е гледала възрастната жена, взела я е в своя дом и тя е знаела, че тя ще я гледа до смъртта й /показанията на св. Ж.- „Тука ще си умра, повече няма да се върна в къщата, кой ще ме гледа“/. С други думи освен имуществения елемент при сключването на всеки един двустранен договор, в този случай следва да отчете и изцяло личния, емоционален момент при този договор. По вече изложените по-горе мотиви не може да се приеме, че ответницата е сключила договора и във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, поради което и този иск следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед крайния изход от спора ищецът няма право на разноски, но дължи сторените от ответната страна такива, но по делото не са представени доказателства за такива, поради което претенциите на двете страни следва да се оставят без уважение. Мотивиран от горното Карнобатският районен съд