Решение № 503 от 8.4.2026 г. на Административен съд - Видин по дело № 68/2026 г.

Образувано е по жалба на Б. В. С. от Видин срещу отказ, обективиран в писмо № 10-01-18-94-1/02.02.2026г. на секретаря на Община Видин, с който е отказано приемане на декларации вместо документи, изискуеми за сключване на граждански брак с чужд гражданин. Жалбоподателят твърди, че отказът нарушава правото му на брак и е постановен при неправилно приложение на закона. Ответникът оспорва жалбата.Претендира разноски. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства – писмени документи, административна преписка и становищата на страните, приема за установено следното: Жалбоподателят има намерение да сключи граждански брак с чужда гражданка – Kanchana Keophilavong, гражданка на Лаос. Във връзка с това е направено запитване до Община Видин относно необходимите документи. Административният орган е указал, че следва да се представят: • удостоверение за семейно положение; • удостоверение за липса на пречки за сключване на брак; • други документи съгласно българското законодателство. В хода на подготовката се установява, че в Република Лаос: • не се издават такива документи в обичайната им форма; • съществува специфична процедура за издаване на т.нар. „брачен лиценз“; • тази процедура може да бъде извършена единствено на територията на Лаос; • същата е свързана със значителни административни и практически затруднения. От доказателствата по делото е видно, че: • жалбоподателят е предприел действия за снабдяване с необходимите документи; • осъществена е кореспонденция с посолството на Лаос; • документите са преведени и легализирани; • въпреки това процедурата не е могла да бъде завършена. Поради това жалбоподателят е подал молба до Община Видин за приемане на нотариално заверени декларации вместо липсващите документи. • постановен е отказ. Жалбата е допустима, а по същество е основателна. Съгласно чл. 46 от Конституцията на Република България: „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена.“ Правото на брак е основно право, защитено и от: • чл. 12 от Европейската конвенция за правата на човека • чл. 9 от Хартата на основните права на ЕС Практика на ЕСПЧ приема, че: Държавите могат да въвеждат ограничения, но те не трябва да засягат същността на правото на брак и административни пречки, които правят сключването на брак практически невъзможно, са непропорционални. Съгласно чл. 6 от АПК административните актове не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото. Върховният административен съд последователно приема, че: „формалното прилагане на закона не може да води до неоправдано ограничаване на основни права“ /решение № 12274/2016г. по адм. д. № 10449/2015г., ВАС/ По делото е доказано, че документите не могат да бъдат получени по нормален ред, алтернативната процедура е затруднена и непрозрачна и жалбоподателят е действал добросъвестно.Това съответства на понятието „обективна невъзможност“ – утвърдено в теорията и практиката като основание за гъвкаво прилагане на закона. Относно чл.52 ЗГР и аналогията административният орган е приел, че декларации се допускат само за бежанци. Съдът не споделя този извод по аргумент от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове - при празнота в закона се прилага аналогия. В случая има празнота – липсва уредба за подобна хипотеза, но има сходна норма – чл. 52 ЗГР и има основно право за защита. Следователно е допустимо аналогично приложение. Целта на изискването за документи е да се предотврати двубрачие и да се гарантира валидността на брака.В конкретния случай тази цел може да бъде постигната и чрез декларации и други доказателства. Следователно отказът противоречи на целта на закона (чл. 146, т. 5 АПК). В заключение отказът е в противоречие с материалния закон, несъобразен с принципа на пропорционалност и в нарушение на основно право, и като такъв е незаконосъобразен, а жалбата следва да бъде уважена. Воден от горното, съдът