Решение № 2007 от 15.5.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 237/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), във връзка с чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Образувано е по жалба на Н. Г. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], против Заповед №ЗСП/Д-Х-Х/79 от 03.02.2026г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, потвърдена с Решение №26-РД06-0006/16.02.2026г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) – Хасково. Оспорващият твърди, че му било отказано отпускане на еднократна помощ. Сочи, че е безработен от 19 месеца, живее сам, болен е, няма никакви приходи и разчита на помощта на свои познати. При постановяване на отказа за отпускане на еднократна помощ било прието, че имал сключена сделка с имот. Твърди, че имотът бил запориран от НАП – Хасково и ЧСИ Н. К., но им обяснил, че съседът му ще погаси задълженията и имотът бил прехвърлен. Човекът, на когото прехвърлил имота, платил около 30 000 лева и документите за плащанията на задълженията се намирали в Социални грижи [населено място]. Според оспорващия обаче причината да бъде постановен отказа била, че когато подавал молбата, споделил за коя партия ще гласува, а това предизвикало недоволството на присъстващия социален работник. Моли за обективно решение по казуса. В допълнително подадена уточняваща молба (озаглавена „жалба“) оспорващият навежда доводи за незаконосъобразност на мотивите на административния орган, че продал недвижим имот. Сочи, че парите от продажбата на имота постъпили в НАП – Хасково и при ЧСИ Н. К. за погасяване на задължения, а той самият не е получил никаква сума. Счита, че отговаря на всички изисквания да получи еднократна помощ. Предходната година положението му било същото и му била отпусната помощ от 500 лв. Сочи, че е болен, безработен, без никакви средства и моли да му бъде отпусната полагаемата му се еднократна помощ. В съдебно заседание оспорващият заяви, че поддържа жалбата. Сочи, че имал продаден имот, но парите от продажбата постъпили в НАП и при ЧСИ – Н. К. за погасяване на задължения, а той самият не е получил пари от продажбата. Сочи, че бил осъждан в Сърбия и преди 20 месеца излязъл от затвора. Сочи още, че е без отопление, безработен от две години и приема лекарства, които са жизненоважни. Моли за отмяна на оспорения акт и иска да му бъде отпусната помощта, която му се полага. Ответникът - Директор на Дирекция „Социално подпомагане“, [населено място], чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Н. Г. Д., с настоящ адрес в [населено място], [улица], е подал до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място] заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за храна, отопление, лекарства и храна, с вх.№ЗСП/Д-Х-Х/79/13.01.2026 г. В заявлението-декларация по утвърдения образец е попълнил необходимите индивидуализиращи го данни и е декларирал, че е [семейно положение], безработен, здрав, не съжителства с лица и няма задължени по закон да му осигуряват издръжка лица. Декларирал е и други обстоятелства. По повод подаденото заявление-декларация, в регламентирания в чл. 27, ал. 1 от ППЗСП срок, от социален работник към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е изготвена социална анкета и Социален доклад с дата 02.02.2026г. В доклада е прието, че относно семейното положение, съставът на семейството на заявителя отговаря на декларираното – Н. Д. е [семейно положение]; в трудоспособна възраст; •••; лице, живеещо само. Посочено е относно регистрация в ТД „Бюро по труда“ – рег. №118867/05.01.2026г. Няма съжителстващи лица или лица, задължени по закон да осигуряват издръжка на декларатора. Относно здравословното състояние на лицето е отбелязано, че е здрав, като по негова информация приемал лекарството Клонакса от 2 мг., предписано от лекар-специалист (невролог). В раздел III от доклада са описани установените доходи на заявителя от предходния месец – общо 8577.25 евро, за които е отбелязано, че са доходи от продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество. Направено е отбелязване, че се надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявлението – декларация – 2812.56 евро. Посочено е също, че няма установена жизненоважна потребност на лицето. Направено е предложение да се откаже помощта по чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Със Заповед №ЗСП/Д-Х-Х/79 от 03.02.2026 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли, на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП и въз основа на подадено заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-Х-Х/79 от 13.01.2026г., е отказано на Н. Г. Д. отпускане на социална помощ по чл. 16 от ППЗСП – еднократна помощ при инцидентни нужди. Изложени са мотиви, че се отказва еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 10, ал.12, т.2 от ППЗСП – г-н Д. е извършил продажба на имот на 02.12.2025г. и стойността на сделката е 8577.25 евро, надвишаваща 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявлението-декларация – 2812.56 евро. Прието е, че така представеното искане не доказва инцидентно възникнала нужда, лицето не е в невъзможност да покрие непредвидените разходи със собствени средства. Нямало настъпила внезапна, непредвидима, неочаквана или извънредна потребност. Заповедта е връчена срещу подпис на адресата си на 04.02.2026 г. Под вх.№2605-94Н-00-0334/05.02.2026г. е регистрирана подадена до Директора на РДСП – Хасково жалба от Н. Г. Д. срещу тази заповед. В жалбата лицето е посочило, във връзка с мотива за отказ - сключена сделка през декември месец, че не е получил пари от тази сделка, а платил задълженията си към НАП Хасково и ЧСИ – Н. К.. Посочил, че г-жа А. Д. от НАП – Хасково и г-н И. Т., работещ при ЧСИ Н. К., се споразумели с купувача Д. Х. да погаси задълженията на Н. Д. и тогава да му освободят възбраната. Д. Х. действително платил задълженията, за което в жалбата е посочено, че се представят документи. По жалбата е изготвено Становище №30-11921/10.02.2026г. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли. С Решение №26-РД06-0006/16.02.2026 г. Директорът на РДСП – Хасково е потвърдил Заповед №ЗСП/Д-Х-Х/79 от 03.02.2026 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли. Решението е изпратено на адреса на Н. Г. Д. с придружително писмо №26-94Н-00-0191/16.02.2026 г. на Директора на РДСП – Хасково. Жалбата срещу оспорената в настоящото производство заповед е подадена в съда на 19.02.2026 г. по пощата, видно от поставеното върху пощенския плик клеймо. По делото са представени документи, от които се установява, че на 10.11.2025г. с постановления за прекратяване на дело са прекратени изпълнителните производства по конкретно посочени изпълнителни дела по описа на кантората на частен съдебен изпълнител Н. К., образувани срещу длъжника Н. Г. Д., поради пълно погасяване на задължението. Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, дори същият да бъде отчетен от датата на изпращане на решението на по-горестоящия административен орган на неговия адресат, при липса на представени доказателства за датата на получаването му. Насочена е срещу годен за оспорване административен акт и изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Изчерпан е задължителният ред за административно обжалване на заповедта пред Директора на РДСП – Хасково, предвиден в чл.13, ал.5 от ЗСП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по чл. 13, ал. 2, вр. ал. 3 ЗСП. Обективирана е в писмена форма и е мотивирана, съгласно изискването на чл. 13, ал. 3 от ЗСП. В оспорения акт са посочени фактически и правни основания за издаването му, напълно достатъчни въз основа на тях заявителят да разбере защо му е издадено административното разпореждане и да се извърши преценка за съответствието на последното с материалния закон. Още по-подробни мотиви са изложени в потвърждаващото заповедта Решение на Директора на РДСП – Хасково, което е допустимо и съобразно Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС, в което се приема, че дори липсата на мотиви към основния административен акт не е съществено нарушение тогава, когато по-горния административен орган, като е потвърдил обжалвания пред него акт, е изложил към решението си надлежни мотиви, разкриващи съображенията, по които е бил издаден, и позволяващи да се провери неговата законосъобразност. Спазена е законоустановената административна процедура – подадено заявление-декларация по образец в Дирекция „Социално подпомагане” по настоящ адрес на жалбоподателя (чл.8 от ППЗСП), извършена социална анкета от социален работник в срок до 20 дни от подаване на заявлението-декларация и изготвен Социален доклад по чл.27, ал.1 от ППЗСП, съдържащ предложение за отказ на помощта. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При преценка на материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 13 от ЗСП, социални помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от упълномощено от него лице. Социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета (чл. 13, ал. 2 от ЗСП), като право на социално подпомагане имат лица и семейства, които отговарят на определени условия. Тези условия в случая, предвид посочената в заявлението – декларация искана помощ, са регламентирани в ППЗСП. Според разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Инцидентно възникналата потребност следва да е в резултат на непредвидени обстоятелства и да сочи на отклонение от обичайните потребности на индивида, каквото отклонение в случая не е установено при изготвянето на социалния доклад, а и подобни доводи за инцидентност на потребностите не се сочат от жалбоподателя. Не се представят и доказателства от които да се направят извод за наличие на такива инцидентност на потребностите по отношение на жалбоподателя. Тоест според съда, в случая не са представени доказателства, от които да може да се установи, че при подаване на заявлението-декларация по отношение на оспорващия са били налице извънредни непредвидени потребности според техния вид и/или според размера на средствата, необходими за покриването им. От даденото описание на нуждите в заявлението и събраните доказателства се формира извод за постоянни потребности и съответно – постоянно необходими разходи за тяхното покриване (лекарства и комунално-битови сметки), които са в рамките на обичайните потребности и обичайните за тях разходи за заявителя. В случай, че заявителят има необходимост от допълнителни средства за покриване на тези свои разходи с постоянен и обичаен характер, би могъл да претендира постоянно подпомагане, при наличие на съответните предпоставки за това. Наред с горното, следва да се посочи, че еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, която може да се отпуска веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, но само на лицата с право на социално подпомагане. Съгласно чл. 12, ал.2 от ЗСП, отпускането на социалните помощи се извършва след преценка на доходите на лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Тези критерии се съдържат в разпоредбите на чл. 9, 10 и 11 от ППЗСП. Действително, в разпоредбите на чл. 9, 10 и 11 от ППЗСП е записано, че това са изисквания за ползване на месечни социални помощи, но при съвместното им тълкуване с текстовете на чл. 12, ал. 2 от ЗСП става ясно, че това са критериите за отпускане на социалните помощи, включително и на тези и по чл. 16 ППЗСП. От горното следва изводът, че за да отговаря дадено лице на условията за отпускане на помощта по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки – доходът за предходния месец на лицето да е по-нисък от определен диференциран доход и лицето да отговаря на условията на чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Тоест - като изрично кумулативно изискване за отпускане на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидено заявителят да отговаря и на допълнителните условия по чл.10 от ППЗСП. В чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП е предвидено, като допълнително условие за отпускане на помощ, лицата или семействата „да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане или чрез даряване през последните 2 години“, а в ал.12 на същата норма – че разпоредбата на ал.1, т.6 не се прилага в случаите, когато: (т.1) в семейството има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания; (т.2) общата стойност на сделките не надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявление-декларацията по чл.26. В случая няма спор относно обстоятелството, че жалбоподателят Н. Г. Д. е извършил прехвърляне, чрез продажба, на поземлен имот на 02.12.2025 г., установено от административния орган чрез извършване на служебна проверка в Агенцията по вписвания. Безспорно е установено обстоятелството, че прехвърлянето е извършено „през последните 2 години“ по смисъла на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП. Няма спор и че стойността на извършената продажба е в размер на 8577,25 евро. В член единствен на Постановление №175 на МС от 03.09.2025г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2026г., се определя от 1 януари 2026г. размер на линията на бедност за страната 764 лв. (390,63 евро). Основата за подпомагане, определена съгласно правилото на чл. 9, ал. 2 от ППЗСП, за 2026г. е 117,19 евро, съответно общата стойност на сделката безспорно надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявление-декларацията по чл.26. Не се твърди по делото и не се установява от доказателствата да е налице някое от условията, предвидени в т.1 на чл.10, ал.12 от ППЗСП, при които разпоредбата на чл.10, ал.1, т.6 от същия правилник не се прилага. Единственото конкретно наведено от жалбоподателя възражение – че паричната сума от продажбата на имота била внесена за погасяване на негови съществуващи задължения, е без правно значение в случая, тъй като законът не обвързва допълнителното изискване с целта, за която са били предназначени, или са послужили паричните средства от продажбата. Отделно от изложеното, според чл. 10, ал. 1 от ППЗСП, месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: 2. да не осъществяват дейност като еднолични търговци и да нямат участие в капитала на търговско дружество. В Решение №26-РД06-0006/16.02.2026 г. на Директора на РДСП – Хасково е посочено, че е установено, че г-н Д. е едноличен собственик на капитала на три търговски дружества и е собственик на три автомобила. След извършена служебно справка от настоящия състав на интернет страницата на Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, на „Итиро“ ЕООД, [ЕИК], се установи, че като едноличен собственик на капитала на посоченото търговско дружество е посочен Н. Г. Д., като обстоятелствата относно участието на жалбоподателя в цитираното дружество са били налице и към 13.01.2026г., когато е подадено заявлението-декларация за отпускане на еднократна помощ. Следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП не е предвидено от търговското дружество реално да се извършва дейност и да се получават доходи към момента на подаване на заявлението за отпускане на еднократна помощ. Съдът намира, че е налице и основанието по чл. 10, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ППЗСП, мотивирало административния орган да откаже предоставянето на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Предвид горното, правилно административният орган е преценил, че не са налице кумулативно предвидени изисквания за отпускане на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП и като е отказал отпускането на помощта, е постановил оспорения административен акт в съответствие с материалния закон. Отказът е съобразен с целта на ЗСП. Задължение на органите за социално подпомагане е стриктно да я съблюдават във всеки един отделен случай, отпускайки социалните помощи единствено на лица, за които законът е преценил, че са най-нуждаещи се. Съдът намира оспорената заповед за постановена при спазване изискванията на материалния закон и в съответствие с целта на закона, а подадената срещу нея жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът