Решение № 160 от 2.4.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 246/2026 г.

наказателно дело № 20261720200246 по описа за 2026 година Производството е образувано по реда на чл.2 ал.1 от Указа за борба с дребното хулиганство и е образувано на основание Постановление за прекратяване на наказателно производство от ••• г., на T.Н. - прокурор при Районна прокуратура - •••, постановено по досъдебно производство № ••• г. по описа на 02 РУ към ОДМВР - •••, пр. пр. № ••• г. по описа на Районна прокуратура - •••, с което същият е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № ••• г. по описа на 02 РУ към ОДМВР - •••, пр. пр. № ••• г. по описа на Районна прокуратура - •••, образувано за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като е посочил препис от постановлението ведно със заверени копия на материалите по досъдебното производство да се изпратят на началника на 02 РУ към ОДМВР - ••• по компетентност, с оглед преценка за дирене на административнонаказателна отговорност спрямо Ю. А. А., ЕГН: ••••••••••, по реда на УБДХ. Именно във връзка с това произнасяне е бил съставен акт за констатиране на дребно хулиганство, съставен на Ю. А. А.: българин, с българско гражданство, несемеен, неосъждан, с адрес: гр. •••, •••, безработен, ЕГН: ••••••••••. В съдебно заседание нарушителят се явява, не дава обяснения. В последната си дума признава вината си и моли за по-лека наказание. Защитникът на нарушителя адв. М. моли в случай че съдът приеме че е извършено посоченото дребно хулиганство, то да наложи минимално наказание на лице като отчете че има индиции същият да не е разбирал какво извършва. Районна прокуратура •••, редовно уведомена, не изпраща представител. В последната си дума нарушителят заявява, че е желае по възможност да му бъде наложено наказание глоба и съжалява. Нещо повече, в последната си дума, нарушителят Съдът като взе предвид материалите по делото, събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства, в това число показанията на свидетелите – А. Т. И., полицейски инспектор към Второ РУ- ОДМВР-•••, актосъставител, както и разпитаните непълнолетни свидетели в присъствието на техните родители -Д. С. Г.: роден на ••• г. непълнолетен на 17 години, Р. К. М.: родена на ••• г., непълнолетна на навършени 16 години,Е. В. Б.: родена на ••• г непълнолетна, както и допълнително разпитаните свидетели полицейски служители, отзовали се на подадения сигнал на тел 112- Г. Р. Ж. – младши експерт 2-ро РУ •••, К. И. К. - инспектор 2-ро РУ •••, както и свидетелите Е. П. и М. И. по месторабота във 2-ро РУ •••, намира, че следва да посочи, че между така събраната по делото гласна и писмена доказателствена съвкупност не се наблюдават противоречия като същата описва еднозначно и ясно фактическата обстановка, развила се процесния ден, която напълно кореспондира и с тази приета от прокурора в прекратителното постановление, като съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното: На ••• г., около 16.30 часа, непълнолетните Р. М., Д. Г. и Е. Б. се намирали в гр. •••, ул. „•••“ и седели на пейка в близост до пицария „•••“, като разговаряли помежду си. В този момент те видели, как непознатият за тях Ю. А. А. спрял възрастен мъж, бутнал го и продължил към тях. След като Ю. А. се приближил на около 2 метра от непълнолетните, той им се усмихнал и без да бъде провокиран по никакъв начин - наплюл М. по дясната й ръка. След това А. продължил по ул. „•••“, като същият бил попитан от Д. Г. какво прави. А. се върнал тогава при непълнолетните, хванал Г. за рамото и го натиснал, за да не може да се изправи от пейката. Г. се дръпнал към М. и А. му казал: „искаш ли тези хора да не могат да те спасят“, като тези факти както и съвпричастността именно на нарушителя към деянието безспорно се установяват от разпитите на свидетелите очевидци по делото, които не само разпознават нарушителя, но описват точно и какви са извършените от него действия спрямо всеки от тях, поведението му, деянието му, репликите, които е изрекъл и начина по който се е държал и след това / св. М.- „…Познавам това лице, сочи нарушителя Ю. А.. Той ме наплю септември миналата година. Седях на една пейка в гр. •••, в квартал Изток до заведение ••• с приятелите ми Д. и Е.. Говорехме си, само ние тримата бяхме, минаваха други хора. Гледахме и от посока ••• надолу към езиковата гимназия го видях. Той спря един възрастен мъж, погледна го странно и продължи към нас, поглед ни, усмихна се и ме наплю на дясната ръка, без да каже нищо и без да бъде провокиран. После Д. го пита: „Какво правиш?“, той се приближи към Д., хвана го за рамото, едната ръка му беше в джоба на господина. Пита Д.: „Искаш ли тези хора сега да не могат да те спасят?“. Минаваха тогава мъж и жена, ние не ги познавахме. След това Д. се облегна леко на мен. Аз си сложих лявата ръка пред Д. и го питах господина какво прави и той повтори същото, което каза на Д. и на мен. Не знам дали беше пиян, не мога да определя, но със сигурност видях, че нещо не е наред в него , видях как преди това спря мъжа и го погледна и него странно. Малко след това той продължи напред и отиде в нон- стопа срещу пазара, който е при Билата, ние бяхме при пазара. Докато стигнем до там, ние ходехме след него. Следобяд беше, около 16 часа. При пазара чакахме полицията. Д. говореше с полицаите, той им звънна. Нарушителя беше при нон-стопа. Нон- стопа е на две улици от пазара, виждахме го, седеше пред нон-стопа на масичката, мисля че си беше взел алкохол, доколкото успях да видя и сок. От тогава не съм го виждала. Дойде полиция и го задържа. Д. се обади на 112… „ и св. Д. Г.-„… На •••г., около 16 ч., седим на една пейка аз, Р. и Е., те са ми приятели, седим в гр. •••, кв. Изток, до пицария •••. Аз седях в най-ляво на пейката, Р. по средата, Е. в другия край и си говорехме. След което виждаме един господин /сочи нарушителя/ просто да минава. Първо видя стар човек, застана пред него и ние си помислихме, че се познават, погледна го , мръдна го и си продължи напред, мина пред нас и се усмихна на момичетата Е. и Р., след това се изплю в ръката на Р.. Знам вече, че се казва Ю.. Към онзи момент не го познавах. Бяхме просто навън и чакахме приятел. Нищо не каза, даже си продължи. След като го питах „какво правиш“ и след това веднага се върна към мен и си сложи ръката върху лявото ми рамо и започна да ме натиска да не мога да стана. Бръкна си в джоба и си помислих, че ще извади нещо и се дръпнах веднага назад. Каза ми: „Искаш ли тези хора сега да не могат да те спасят?“. Минаваха тогава мъж и жена, ние не ги познавахме. След което Р. си постави ръката пред мен и го пита „ Какво правиш“ и той повтори същото и на нея, поглед ни и си тръгна. Не го мислех за неадекватен да има психични отклонения, мисля че е употребил или алкохол или наркотици. Не лъхаше на алкохол. Станах звъннах на полицията и започнах да тичам след него и да го следя, влезе в нон-стопа на пазара при Била, дойде полицията и те го чакаха отпред. Излезе с патронче водка. Бях на не повече от 3 метра от него, аз го гледах. Това, което се случи ни възмути мен и момичетата, също така бутна едни момичета и продължи да си ходи, преди това и стария човек, които не познаваше. Аз звъннах на полицията, на 112. Дойде патрулка с двама полицаи, те сега не са в залата. Казаха ми да изчакам и да се отдалеча малко. Той/сочи нарушителя/ като излезе от нон-стопа ме погледна и не ме разпозна. Задържаха го и го отведоха…“ и св. Б.: Това е човека който наплю Р.. Миналата година септември. Бяхме на квартала- Изток, на пейки до пицария •••. Бяхме Р., аз и Д. и си приказвахме. Както си говорехме от дясно го виждаме /сочи Ю./ как беше хванал възрастен мъж за ръцете и го бута. След това видя, че не му обръща внимание и го остави. Мина покрай нас. На мен и на Р. ни се усмихна и я наплю Р.. Мисля, че върху лицето й се изплю. Р. не каза нищо, нито той, Д. го попита: „Какво става“, след това той го хвана за рамото и му показа хора които минават и му каза: „Искаш ли да не могат да те спасят тези хора?“. Д. се обади на полицията и тръгнахме след него. Последвахме го, той тръгна напред, видяхме с Р., че започна да закача едни момичета. Стори ми се неадекватен. Видях го да пие алкохол на нонстопа при Билата. Мисля, че беше патронче с алкохол. Дойде полиция, задържаха го, той оказа съпротива. Много се възмутих от тази случва. Имаше и други граждани, които видяха случката…“ След това нарушителят се отдалечил, като отишъл до нон -стопа на пазара при Била, извадил шишенце водка и започнал да пие алкохол, на който лъхал и по време на деянието, като междувременно св. Д. С. Г., позвънил на тел 112 и на място се отзовали полицейските служители Ж. и К. К., които разпитани и в съдебно заседание сочат че са били автопатрул и около 16:50 на посочената дата били изпратени от ОДЧ в гр. ••• на ул. ••• 8 по сигнал за агресивно повение на лице от мъжки пол спрямо деца като същият ги обиждал и наплюл и то на публично място. И в двата разпита пред съда двамата свидетели еднозначно описват че при пристигането има на място там са били както и непълнолетните деца така и на около 20 метра нарушителя който разпознават в съдебно заседание и посочват че последният е бил неадекватен и е лъхал на алкохол, като на мса пред нон стопа пред който е бил е имало поставено шишенце водка, което коренспондира и с изложено от непълнолетните свидетели. И двамата полицейски служители описват че А. се е държал неадекватно и сее наложило да му сложат белезници и да го полвалят на земята като се е дърпал и не са могли да го успокоят, което е било видяно и от други граждани и което е наложило и на място за съдействие да бъдат извикани колегоите от Криминална полиция свидетелите Е. П. и М. И., които в своите разпоити съшо сочат, че са оказали необходимото съдействие за задържане на лицетъо което разпознават в залата във връзка и с други противообществени прояви и еднозначно сиочатъ че последният е бил неадекватен и е бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР в ПНЗЛ на 02 РУ ••• като виндно от разпита на Ж., участвал в задържането на лицето, то същият е изготвил заповедта за задържане и документите приложена нба стр.92 и следващи от делото. Видно е че на лицето за били разяснени правата и същото е било прегледано от лекар, като видно от материалите по преписката се установява че лицето не страда от психиатрично заболяване, осъждано е по НОХД ••• на РС ••• именно за престъпление свързано с употребата на алкохол а именно за такова по чл.343б , ал. 1 от НК за което му е наложено условно 3 месеца с 3 ход изпитателен срок, влязва в сила присуда ••• година, което е индиция че лицето има тряйна склонност да употребява алкохол за което се събраха данни по делото. Видно е от уведомително писмо стр.33 от делото от д-р С. и д-р В., че лицето още на ••• е било прегледано именно в помещение за задържани лица във 02 РУ •••, като не е съдействал на лекарите, не е отг на въпросите и е ограничавал възможността за преценка на съсътоянието му. Не са нарпавени изводи във вр с чл. 33 от НК за липса на вменяемост на лицето, което коренспондира и съсъ служебно събрани от съда и приети в последното съдебно заседание писмени докалзателства- заверен препис от протоколно определение №1313 от 16.10.2025г. по ЧНД №•••г. по описа на ПОС, във връзка с АНД №•••г., където вещоот лице в производставо по ЗЗ е дало становище преценявайки именно процесната ситуация, че не се налага психиатрична хоспитализация на нарушителя и е можело да бъде настанен в ПНЗЛ, като това е отбелязано при посещението в спешния център докарано в състояние агресивен на дата •••, лицето е задържано на ••• и е освободено на следващия ден. Вещото лице е посочило че няма изразено болестна психиатрична симптоматика и данни за психично разсторйство, като изрично е обелязано че 2024 х в ПО на СБАЛЛС Ловеч е описано че лицето има симулативно поведение и проиводството е било прекратено. Следователно от така приетите допълнителни доказателства не се установява лицето да не е можело да разбира свойствата и значението на постъпките си, а проявите му се дължат на прекомерната употреба на алкохол, за което данни се съдържат в почти всички писмени и гласни доказателства по делото, поради което и следва да се приеме че нарушителят може да носи както наказателна така и административно наказателна отговорност. Това е видно и от постановлението на прокурора, прекратил наказателното производство по образуваното досъдебно производство. Следователно посочените обстоятелства следва да се отразят единствено при индивидулизациярта на посоченото наказание, като съдът намира че както обектива така и от субективна страна Алаксандров е извършил внеменото му деяние. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на разследването и посочени по-горе доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви, поради което не се налага обсъждането им поотделно и същите следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост. Следва да се посочи, че така приетата от съда фактическа обстановка, напълно кореспондира и с представените протоколи за разпити, докладни записки, постановление на прокурор при РП-•••, който предвид така установената фактическа обстановка, е заключил, че са налице процесуалните предпоставки за прекратяване на наказателно производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като в случая не е осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление от общ характер по смисъла на материалния наказателен закон и е посочил, че описаното деяние не би могло да се субсумира под разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК. Обществените отношения, които са непосредствен обект на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК са редът, установен в страната, и общественото спокойствие. Престъплението „хулиганство” по своята същност се изразява в обективно несъответствие на определено поведение с установения обществен ред, при което с действията си деецът демонстрира грубо и явно незачитане на обществото и на принципите,върху които е изградено нормалното му съществуване. За да бъде налице „хулиганство” по смисъла на посочения законов текст, е необходимо от страна на конкретно физическо лице да бъдат осъществени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Двата посочени признака трябва да бъдат налице кумулативно и да отличават деянието с достатъчно висока степен на обществена опасност, която да го характеризира като престъпление. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК е осъществимо единствено чрез действия - отправяне на псувни, викане, крещене, нанасянена удари, обиди, буйстване, ругаене и други подобни действия, изразяващи неуважение към обществото. От обективна страна е необходимо да има известно наслагване на тези действия, за да се разграничи хулиганството като престъпление от дребното хулиганство, преследвано по административен ред по Указа за борба с дребното хулиганство (при което не се изисква грубо нарушение на обществения ред, нито явно неуважение към обществото), което е със значително по- ниска степен на обществена опасност и с тези доводи е изпратил преписката за ангажиране от страна на компетентните органи на същата по реда на УБДХ. Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Пернишкият районен съд счита, че с деянието си Ю. А. А., е осъществил състава на чл. 1, ал. 2 УБДХ. Съгласно текста на тази разпоредба дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс. Следователно за да е налице дребно хулиганство,то трябва да отговоря от обективна и субективна страна на престъплението хулиганство по НК, но се отличава от него с пониската си степен на обществена опасност. Хулиганските подбуди са налице, когато действията са извършени без основания, и са израз на съзнание и воля за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. От събраните по делото доказателства се установи, че Ю. А. А. с поведението си е осъществил състава на така визираните прояви в чл.1, ал.2 от УБДХ, като на ••• г., около 16.30 часа в гр. •••, ул. „•••“, на пейка в близост до пицария „•••“, извършил непристойни действия, изразяващи се в това, че наплюл Р. К. М.: родена на ••• г., непълнолетна, адрес: гр. •••, ул. ••• и отправил заплашителни думи към непълнолетния -Д. С. Г.: роден на ••• г., с адрес: гр. •••, •••, като му казал: „Искаш ли тези хора сега да не могат да те спасят?“, като посочените действия са проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, като същите са описани така и в съставения акт за дребно хулиганство, дал началото на настоящото производство. Безспорно се установява, поведението на Ю. А. А., който видно от данните по делото не се води на психиатричен отчет, и няма данни да не е разбирал свойството и значението на извършеното, а напротив има данни само че същият е лъхал на алкохол, при и по време на деянието, като след това също е продължил да пие твърд алкохол до идването на полицията, поради което и съдът приема, че това му поведение е било повлияно и улеснено от употребения алкохол, като действията му спрямо непровокиралите го по никакъв начин непълнолетни свидетели са безспорно доказаникакто наплюването на св. Р. К. М., така и блъскането по рамото и отправените реплики към непълнолетния свидетел -Д. С. Г.: роден на ••• г.. Действията на нарушителя, са били осъществени през светлата част на денонощието, същите са били публично реализирани и възприети не само от пострадалите лица, при това непълнолетни такива, което само по себе си завишава степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като същите са се реализирали и спрямо повече от едно лица, и макар и както прокурорът е счел че не попадат в хипотезата на чл. 325 НК, предвид по – ниската им степен на обществена опасност, то безспорно същите от обективна и субективна страна попадат в състава на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, и реализират признаците на дребно хулиганство по смисъла на указа. Нещо повече, предвид посочените допълнителни отегчаващи вината обстоятелства при визираните наказания в указа, а именно по арг. На Чл. 1.