Решение № 91 от 18.3.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 1099/2025 г.

Производството е по чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА. Образувано е по Европейска заповед за арест, издадена на 11.12.2025 год. по дело /досие/ № JIJIRS7C24000004 от Прокуратурата при Окръжен съд – Рен /Rennes/, Република Франция - прокурор Марго Раул, въз основа на Заповед за арест от 8.12.2025 год., издадена задочно от съдияследовател при същия съд Жереми Муше, за предприемане на издирване и временно задържане на българския гражданин Г. А. Г., роден на ••• г. в гр.•••, Република България, живущ в същия град на ул.“•••“ №•••7, чието предаване издаващата държава претендира с цел провеждане на наказателно разследване спрямо същото лице за извършени общо три престъпления, както следва: 1/ Притежание на тютюн от организирана група без надлежна документация – счита се за контрабанден внос, извършен между 30.04.2024 и 4.12.2025 год. в Нант, Ансени, Мериняк, Ком-ла-Вил, Савини-льо Темпъл и Лангр в департаментите Лоара-Атлантик, От Марн, Рона и Сен е Марн и в цяла Франция – по чл.419 §1 и чл.215 от Митнически кодекс, чл.1 §6 от Министерски указ от 11.12.2001 год. и чл.132-71 от Наказателен кодекс на Република Франция и наказуемо по чл.419 §2, §3, чл.414 §3, §1, чл. 435, чл.436, чл.438, чл.432а и чл.369 от Митническия кодекс; 2/ Участие в престъпен заговор за извършване на престъпление, наказуемо с 10 години лишаване от свобода, извършено между 30.04.2024 и 4.12.2025 год. в Нант, Ансени, Мериняк, Ком-ла-Вил, Савини-льо Темпъл, Лангр Лоар-Атлантик, От Март, Рона и Сен е Марн и в цяла Франция – по чл.450-1 ал.3, чл.450-3, чл.450-5 и чл.131-30 от НК на Република Франция; 3/Контрабанда и организиран трафик на незаконно произведени тютюневи изделия, извършен между 30.04.2024 и 4.12.2025 год. в департаментите Лоар – Атлантик, От Марн, Рона и Сен е Марн във Франция, както и в Белгия и Италия – по чл.417§1 и §2, чл.414 §1 от Митническия кодекс и чл.132-71 от НК на Република Франция и наказуеми по чл.414 §1 и §3, чл.435, чл.436, чл.438, чл.432а, чл.432б и чл.369 от Митническия кодекс. Горепосочената Европейска заповед за арест е внесена от Окръжна прокуратура - Хасково с надлежен превод на български език, ведно с искане за вземане на мярка за неотклонение спрямо лицето на основание чл. 43 ал. 2 от ЗЕЕЗА, като с окончателен съдебен акт на АС – Пловдив е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“. Прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково поддържа искането за предаване на лицето. Изразява становище, че издадената Европейска заповед за арест отговаря на всички формални законни изисквания, както и че не са налице абсолютните или относителни основания да се откаже нейното изпълнение. Защитникът оспорва искането. Подържа, че изпращането на коригиран екземпляр от ЕЗА не санирало първоначалните недостатъци по нея. Не било уточнено дали едно от престъпленията не е извършено на територията и на България. Следвало да се отчете влошеното здравословно състояние на поисканото за предаване лице. Поисканото за предаване лице Г. А. Г. заявява, че се опасява за здравословното си състояние, което налагало лечението му да продължи. Хасковският окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и след анализ на приложимите национални и общностни норми, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното: Представената Европейска заповед за арест, след изпращането на коригиран екземпляр с коректен и ясен превод и уточняване самоличността на поисканото за предаване лице, отговаря на всички формални изисквания по чл.37 от ЗЕЕЗА и Приложението към него, поради което подлежи на преценка по същество за изпълнение. Самоличността на поисканото за предаване лице след направените уточнения е установена без съмнение. От издаващия орган е посочено, че във връзка с предприетото наказателно преследване от съдияследовател от Окръжен съд – Рен е била издадена задочна Заповед за арест от 8.12.2025 год., с което е изпълнено условието по чл.37 т.3 от ЗЕЕЗА. Дадено е описание на обстоятелствата, достатъчно, за да се направят изводи относно извършените деяния и доста по-подробно и конкретно такова за характера и правната квалификация на престъпленията – изисквания по т.4 и т.5 от същия. Става ясно, че ЕЗА е издадена по досъдебно производство за провеждане на наказателно преследване против поисканото за предаване лице и други лица, вкл. други български граждани - В. В. и И. С. за описаните погоре престъпления - 1/ Притежание на тютюн от организирана група без надлежна документация – счита се за контрабанден внос – по чл.419 §1 и чл.215 от Митнически кодекс, чл.1 §6 от Министерски указ от 11.12.2001 год. и чл.132-71 от Наказателен кодекс на Република Франция и наказуемо по чл.419 §2, §3, чл.414 §3, §1, чл. 435, чл.436, чл.438, чл.432а и чл.369 от Митническия кодекс; 2/ Участие в престъпен заговор за извършване на престъпление, наказуемо с 10 години лишаване от свобода– по чл.450-1 ал.3, чл.450-3, чл.450-5 и чл.131-30 от НК на Република Франция; 3/Контрабанда и организиран трафик на незаконно произведени тютюневи изделия – по чл.417§1 и §2, чл.414 §1 от Митническия кодекс и чл.132-71 от НК на Република Франция и наказуеми по чл.414 §1 и §3, чл.435, чл.436, чл.438, чл.432а, чл.432б и чл.369 от Митническия кодекс, всички извършени в периода между 30.04.2024 и 4.12.2025 год. на различни места във Франция, а третото – и на териториите на Белгия и Италия. Досежно условията по чл.36 ЗЕЕЗА: Дадено е описание на деянията, за които е било предприето в издаващата държава наказателно преследване, според което същите са извършени между 30.04.2024 год. и 4.12.2025 год. в различни населени места във Франция, като разследването е било предприето по повод разкрита през м.април 2024 год. в склад в гр.Ансени организирана контрабанда на тютюн. Приобщени доказателства позволили идентифицирането на Г. А. Г., В. В. и И. С., тримата шофьори, като участници в конвои от камиони, превозващи фалшив тютюн, предназначен за няколко европейски държави. Ролята на поисканото за предаване лице била на водещ конвоя камион. По време на осъществено на 4.12.2025 год. пътуване разследващите органи арестували трима души и иззели 30 т тютюн, като незабавно след тази операция В. В. избягал, а било вероятно да избяга и Г. А. Г.. Едно от престъпленията, за които е издадена заповедта, е изрично посочено в изчерпателното изброяване по чл. 36, ал. 3 – по т.1 и от ЗЕЕЗА, което освобождава съда от преценка за двойна наказуемост на деянието, но се отнася за престъпление, предвидено и по чл.321 ал.2 от българския НК. Съдът намира, че останалите две деяния осъществяват признаци и от съставите на престъпленията по чл. 234 ал.1 и по чл.242 ал.1 б.“д“ от българския НК. Предвиденото наказание в издаващата държава е 10 години „лишаване от свобода”. Същият е по - голям от една година /условие по ал.1 на чл. 36/. С това всички условия по чл. 36 от ЗЕЕЗА са изпълнени. Досежно пречките по чл. 39 ЗЕЕЗА: Престъплението, за което е издадена заповедта не е амнистирано в Република България и не попада под нейната юрисдикция, съдът не разполага с данни по делото, че исканото лице е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на български съд, или на трета държава - членка на ЕС, нито че изтърпява, или вече е изтърпял наказанието. Лицето не е малолетно. Предвид горното, не се констатират пречките по чл. 39 от закона. Досежно основанията за отказ, установени от чл.40 от ЗЕЕЗА: Съдът не разполага с данни и такива не се събраха по настоящото производство затова, че преди получаването на заповедта за престъплението, за което е издадена, лицето е привлечено като обвиняем или е подсъдим в Република България, нито че производство за престъплението, за което е издадена заповедта, е прекратено в Република България преди получаването й. Давностният срок за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието не е изтекъл с оглед посочената дата на извършване на деянията и предвиденото най-тежко наказание, а престъплението не е подсъдно на българския съд. Не се установи исканото лице да е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта. Престъпленията, за които е издадена заповедта не са извършени изцяло или частично на територията на Република България. Двойна наказуемост за едно от престъпленията не се изисква, а за останалите две такава е налице. Що се отнася до изискванията към заповедта, установени по ал.2 на чл.40 ЗЕЕЗА, същите са въведени за случаите, когато ЕЗА е издадена за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено във вече състоял се съдебен процес, какъвто настоящият случай не е, както и за изпълнение на мярка, изискваща задържане, която е постановена при съдебен процес. От материалите по делото се установява, че настоящата ЕЗА е издадена след издаване на заповед за задържане от съдия-следовател, т.е не е бил провеждан съдебен процес за постановяването на мярка, изискваща задържане. Относно гаранциите при предаване, установени по чл. 41 от ЗЕЕЗА: Поради това, че за преследваното престъпление не се предвижда наказание доживотен затвор, не следва да се изискват гаранциите, предвидени в чл.41 ал.2. Поисканото за предаване лице е български гражданин, поради което издаващата държава предостави изискуемите гаранции по чл. 41 ал. 3 от ЗЕЕЗА, а именно, че след като лицето бъде изслушано на нейна територия, ще бъде върнато в Република България на неин граничен контролнопропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане. Видно от представените от прокурора писмени доказателства, против поисканото за предаване лице в Република България няма висящи наказателни производства, нито влязла в сила присъда, подлежаща за изпълнение, поради което не се налага обсъждането на хипотезите по чл.52 от ЗЕЕЗА и неговото приложение. Съображения за наличие на основания за отлагане на предаването, предвидени в разпоредбата на чл.54 ал.3 от ЗЕЕЗА и свързани със здравословното състояние на лицето не следва да се обсъждат в настоящото производство, а едва при пристъпване към предаването му. По изложените съображения искането се преценява като основателно и предаването следва да се допусне. Мотивиран от изложеното, съдът