Решение № 2793 от 30.6.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 172/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр с чл. 29, ал. 6 и ал.7 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по жалба на "ЕЛИСЕЙ 71" ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. В. Г., чрез адвокат М. К. С. от АК-Хасково, против Отказ на Кмета на Община Свиленград за отмяна на Заповед №353 от 20.03.2025г. на Кмета на Община Свиленград, обективиран в Писмо с peг. №И- ССЕВ-34 от 27.01.2026г. В жалбата се излагат доводи, че са налице предпоставките по чл. 29, ал, 6 от ЗОС за отмяна на процесната заповед - Заповед №353 от 20.03.2025г. на Кмета на Община Свиленград, за отчуждаване, а обжалваният акт, с който се отказвало да се стори това, бил незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон. Излагат се доводи по същество, че в срока по чл. 29 от ЗОС не е било изплатено определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение, поради което същата следвало да бъде отменена. В съдебно заседание изложените в жалбата доводи се поддържат от процесуалният представител на жалбоподателя. Акцентира се на обстоятелството, че жалбоподателя, не е бил уведомен за обстоятелството, че Община Свиленград възнамерява да заплати обезщетението за отчуждения имот. В тази връзка се претендира отмяна на Отказ на Кмета на Община Свиленград за отмяна на Заповед №353 от 20.03.2025г. на Кмета на Община Свиленград, обективиран в Писмо с peг. №И- ССЕВ-34 от 27.01.2026г. Претендират се направените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност напретендираните от ответника съдебни разноски. Ответникът- Кмет на Община Свиленград, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв.Г. К.. Последната поддържа изложените доводи в отговора на жалбата. Излага такива по съществото на спора. Твърди, че още в заповедта на Кмет на Община Свиленград е била посочена банката в която ще бъде приведена сумата за обезщетение. Тоест жалбоподателят е знаел за това и умишлено е отлагал и е целял удължаването на производството. В тази връзка се иска съдът да отхвърли жалбата и да присъди на ответника направените по делото разноски. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ХАСКОВО, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. чл. 144 АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Дружеството жалбоподател „ЕЛИСЕЙ 71“ ООД, [ЕИК], е било собственик на Поземлен имот с [идентификатор] /номер по предходен план 2484, кв. 129/ по КККР на [населено място], общ. Свиленград, целият с площ от 3141 кв.м., при съседи: 65677.701.9670, 65677.701.9004 и 65677.701.9130, находящ се в землището на [населено място], общ. Свиленград, вид територия -Урбанизирана. Въз основа на Заповед № 353/20.03.2025 г. на Кмета на Община Свиленград, е извършено отчуждаване по реда на чл. 21 и сл. ЗОС на част от този поземлен имот, а именно „Част с площ от 1318 кв.м. от поземлен имот с [идентификатор]“ и е определено равностойно парично обезщетение за собственика в размер на - 31 950.00 лв. /тридесет и една хиляди деветстотин и петдесет/лева. В заповедта категорично е посочена търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му, а именно ’’Търговска банка Д” АД гр. Свиленград по сметка на правоимащото лице или в негова лична банкова сметка в срок, след влизане в сила на заповедта или съдебното решение след представяне на документ за собственост от горепосоченото лице съобразно правата му. Заповед № 353/20.03.2025 г. на Кмета на Община Свиленград е връчена надлежно на управителя на дружеството с писмо изх.№ И-1930/24.03.2025г. на Кмета на Община Свиленград, като е била изпратена на адреса, на седалището и адреса на управление на дружеството, [населено място], [улица], и видно от обратна разписка / известие за доставяне/, заповедта на кмета на общината е получена /подписана/ на 26.03.2025г. от Г. Г. - управител на дружеството. В писмото изх.№ И-1930/24.03.2025г. на Кмета на Община Свиленград с което е връчена горната заповед, освен заповедта е отправено искане до дружеството жалбоподател за предоставяне на банкова сметка на дружеството, по която да бъде преведена сумата по заповедта. Дадена е възможност сметката да се представи лично в стая 312 на Общинска администрация Свиленград или с писмо на адрес: [населено място], бул.”България”№ 32, или на ел.поща: •••@•••. Заповедта на Кмета на Община Свиленград е обжалвана от „ЕЛИСЕЙ 71“ ООД, [ЕИК], в частта относно определения размер на парично обезщетение. С Решение № 5472/29.05.2025 г. по адм. д. № 797/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, съдът изменил Заповед № 353/20.03.2025 г. на Кмета на Община Свиленград, в частта, с която за отчуждена част с площ от 1 318 кв. м. от поземлен имот с [идентификатор] (номер по предходен план 2484, кв. 129) по КККР на [населено място], общ. Свиленград, целият с площ от 3 141 кв. м., предвиден за изграждане на улица - публична общинска собственост, е определено парично обезщетение в размер на 31 950 лева, като увеличи размера на обезщетението от 31 950 лв. на 52 944 (петдесет и две хиляди деветстотин четиридесет и четири) лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Във връзка с горното решение, е изпратено ново писмо до „Елисей 71“ ООД с изх.№ И-3390/03.06.2025г., по адреса на седалището на „Елисей 71 ”ООД с което Община Свиленград отново уведомява дружеството, че следва да посочи банкова сметка за изплащане на паричното обезщетение, като писмото е върнато като непотърсено на 26.06.2025г. в последствие е изпратено ново писмо с изх.№ И-4440/22.07.2025г. по куриер /СПИДИ АД/. Същото писмо е върнато като непотърсено. В този връзка Община Свиленград приема, че „Елисей 71” ООД, [ЕИК], е напуснало адреса, регистриран в ТРРЮЛНЦ като седалище на дружеството, но не е променило това обстоятелство нито в ТРРЮЛНЦ, нито е уведомило Община Свиленград. В този смисъл е прието, че към 22.07.2025 г. „Елисей 71” ООД, [ЕИК], е било с неизвестен адрес доколкото по адреса на седалището на дружеството не може да бъде намерено лице, което да приеме книжата предназначени за дружеството. В тази връзка е съставен протокол на 14.08.2025г. от служители на Общинска администрация - Свиленград съгласно който за изплащане на паричното обезщетение описано в Решение № 5472/ 29.05.2025г. по адм. д. № 797/2025г. по описа Административен съд гр. Хасково е необходимо да се пристъпи към изпълнение на законоустановената в чл. 29 ЗОС процедура, а именно: предприети са действия за прилагане разпоредбата на чл.29, ал.3, т.2 от ЗОС, като сумата от 52 944 (петдесет и две хиляди деветстотин четиридесет и четири) лв. е преведена по сметка на Община Свиленград в „Търговска банка Д“ АД, от която по всяко едно време правоимащото лице може да поиска да му бъде преведена по лична сметка.На 19.08.2025г. е изготвена Докладна записка с № ВК-380/19.08.2025г. от Директора на Дирекция „Общинска собственост и екология” до Директора на Дирекция „БФЧРАО” при Общинска администрация - Свиленград за изплащане на паричното обезщетение съгласно влязлото в сила съдебно решение, по реда на 29, ал.3, т.2 от ЗОС. След изготвената докладна записка от Директора на Дирекция „Общинска собственост и екология” от страна на Дирекция „БФЧРАО” при Община-Свиленград са предприети действия за прилагане на разпоредбата на чл.29, ал.3, т.2 от ЗОС, като сумата за обезщетението по Решение № 5472/ 29.05.2025г. по адм. д. № 797/2025г. по описа Административен съд гр. Хасково е преведена в банката по сметка на общината /видно от приложеното по делото заверено копие от бюджетно платежно искане на 16.09.2025г/. Освен това е било изпратено и писмо с искане за предоставяне на банкова сметка на жалбоподателя и до адв. Г. Р. Г. от Адвокатска колегия - Хасково, която е представлявала дружеството в рамките съдебното производство, но тя писмено е уведомила Община Свиленград, че не е упълномощена да води кореспонденция от името на дружеството или да получава парични суми от негово име. Въпреки всички описани по-горе действия жалбоподателят и до настоящият момент не е представил в Община Свиленград банкова сметка по която да му бъде преведена сумата за обезщетението по Решение № 5472/ 29.05.2025г. по адм. д. № 797/2025г. по описа Административен съд гр. Хасково. На 12.01.2026г. жалбоподателят е депозирал молба до Кмета на Община Свиленград с вх. № В-ССЕВ-18 от 12.01.2026г., с която поради липсата на плащане на обезщетението и на осн. чл. 29, ал. 6 от ЗОС, е поискал Кмета на Община Свиленград да отмени Заповед № 353/20.03.2025 г. на Кмета на Община Свиленград за отчуждаване на частта от процесния имот. С Писмо с № ССЕВ-34/27.01.2026г., Кметът на Община Свиленград отказва да отмени своя Заповед №353 от 20.03.2025г., като писмото е получено на 29.01.2026г. от пълномощник на жалбоподателя – адв.М. К. К.. Жалбата срещу отказа за отмяна на Заповед №353 от 20.03.2025г.на Кметът на Община Свиленград е депозирана в 06.02.2026г., чрез адв.М. К. К.. Оспореното писмо има белезите на ИАА, доколкото в същото е обективиран отказ на ответника да издаде акт по чл. 29, ал. 6 ЗОС. Като депозирана от надлежна страна, адресат на неблагоприятен за нея акт и в срок, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав счита, че е и НЕОСНОВАТЕЛНА. В случая оспорвания акт е издаден от Кметът на Община Свиленград, който надлежният орган, в чийто правомощия е да издаде искания акт по чл.29, ал.6 от ЗОС. Тоест според настоящият състав на съда, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в пределите на предоставената му власт. В тази връзка не е налице отменителното основание по чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 1 АПК - липса на компетентност. При издаването на отказа са спазени установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК, доколкото в ЗОС няма други специални изисквания. Посочен е издателят на акта, адресатът, изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат както в самия акт, така и в приложените писмени доказателства към административната преписка. Актът е мотивиран в достатъчна степен, за да може да се установи волята на органа. Предвид това съдът приема, че макар да е издаден като писмо, не е налице съществено нарушение във формата на акта. Не се установи, а не се и твърди, в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да бъде едно нарушение на процесуалните правила основание за отмяна на акта, то същото следва да бъде съществено такова. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. Такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила не се констатират в случая. Предвид изложеното съдът счита, че не са налице отменителни основания по чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С разпоредбата на чл. 29, ал. 6 от ЗОС се визира, че отмяната се следва единствено, ако в срок "дължимото парично обезщетение не бъде преведено по сметка на собственика на имота". В ал. 7, на чл. 29 от ЗОС е определен срока, в който искането за отмяна следва да се предяви. Едва с чл. 29, ал. 8 от ЗОС е указано, че ако в срока по ал. 7 не бъде предявено искане за отмяна на заповедта за отчуждаване и в този срок дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено по сметка на собственика на имота, заповедта за отчуждаване се обезсилва. За да е налице хипотезата на чл. 29, ал. 8 от ЗОС следва в указания срок да не е подадено искане за отмяна на заповедта, както и дължимото обезщетение в предвидения срок да не бъде преведено на собственика. В случая по безспорен начин е установено, че със заповед за отчуждаване - Заповед № 353/20.03.2025 г. на Кмета на Община Свиленград, на поземлен имот е определена сума на парично обезщетение, както е и посочено, че сумата се преведе в „Търговска банка Д“ АД, [населено място], по сметка на правоимащото лице или по негова лична банкова сметка, като е посочен и срока. Нещо повече с писмо изх.№ И-1930/24.03.2025г. на Кмета на Община Свиленград с което е връчена горната заповед лично на управителя на дружеството жалбоподател, освен заповедта е отправено искане до дружеството за предоставяне на банкова сметка на дружеството, по която да бъде преведена сумата по заповедта. Дадена е възможност сметката да се представи лично в стая 312 на Общинска администрация Свиленград или с писмо на адрес: [населено място], бул.”България”№ 32, или на ел.поща: •••@•••. Такава обаче не е предоставена. С Решение № 5472/29.05.2025 г. по адм. д. № 797/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково е изменен размера на обезщетението и решението е влязло в сила. Обезщетението по Решение № 5472/ 29.05.2025г. по адм. д. № 797/2025г. по описа Административен съд гр. Хасково е преведено в банката по сметка на общината /видно от приложеното по делото заверено копие от бюджетно платежно искане на 16.09.2025г., като основание е посочено отчуждаване на имот [улица]. обезщетението е изплатено по посочената в заповедта банкова сметка в пълен размер, съобразно Решение № 5472/29.05.2025 г. по адм. д. № 797/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. При безспорна установеност по делото за изплатено в 6-месечния срок по ал. 6, чл. 29 ЗОС обезщетение в размер на 52 944 (петдесет и две хиляди деветстотин четиридесет и четири) лева или 27 069.84 евро, не може да се иска обезсилване на заповед за отчуждаване. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема за правилен извода на ответника, че след като е изплатено обезщетението, имотът се счита за отчужден, а собственикът не разполага с правото да иска обезсилване на заповедта, респ. може да се направи извод, че не е налице основание да бъде отменен оспорения отказ. Предвид изложените съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право да му се заплатят направените разноски по делото, които са в размер на 25.56 евро за държавна такса и за адвокатски хонорар, който е заплатен договора за правна помощ, списъка за разноски и приложената фактура, като е заплатена сумата от 720 евро с ДДС. Направено е възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно. Делото не е сложно от фактическа и правна страна, тъй като е проведено и решено в едно заседание и само в него е присъствал процесуалният представител на ответника. Не са събирани голям обем от доказателства, а преценката законосъобразност не е свързана с приложението на голям брой правни норми. В тази връзка следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 1 000 лева или 511.29 евро с ДДС. По изложените съображения, съдът