Решение № 521 от 11.6.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1305/2026 г.

наказателно дело № 20262120201305 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба от „П.“ ООД, ЕИК: •••••••, представлявано от С.Б.Н. срещу Наказателно постановление № 879016-F873915/16.03.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.15,ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в РБ и на основание чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2600 евро. Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и материалноправна незаконосъобразност. Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с оглед липсата на идентичност в описанието на нарушението в АУАН и НП, като според констатациите в АУАН предмет на съставомерно деяние е необоснованото завишение в цените на два артикула, докато в НП се поддържа тезата за необосновано икономически повишение в цената на само един от посочените артикули. Излага се противостояща на фактическите изводи аргументация, мотивирана с надлежно представени от дружеството доказателства за влиянието на конкретни икономически фактори- промяна в цени на доставни суровини, на консумативи, увеличение на работни заплати на служители и др. В открито съдебно заседание „П.“ ООД, редовно призовано, се представлява от упълномощения адв.С. Я., която настоява за отмяна на обжалваното НП, доразвивайки доводите в жалбата. Претендира разноски.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Д.Ч., която счита, че нарушението е безспорно доказано, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.9- НП е връчено на законния представител на жалбоподателя на 18.03.2026г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН на 31.03.2026 г.)

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател „П.“ ООД е ангажирана за това, че при извършена на 09.02.2026 г. проверка по реда на чл.55а,ал.1, вр.чл.15,ал.4 ЗВЕРБ в търговски обект – закусвалня „В.“ с адрес •••••••••, стопанисван от „П.“ООД, е изискана информация за продажните цени на стоките в обекта-закуски и напитки.

На електронен адрес на дружеството контролният орган изпратил искане,озаглавено „Покана за предоставяне на информация относно ценови равнища",на списък със стоки и таблица в Excel, целящо да установи цените на продаваните в обекта изделия - закуски и напитки за дати - 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и към 09.02.26г.

При анализа на предоставените от жалбоподателя данни, контролният орган констатирал ценови повишения към 9.02.2026 г., спрямо 11.08.2025 г. на следните изделия:

1. Шопска баница с продажна цена към 11.08.2025 г. в размер на 2..30 лв. за 1 бр. и цена 2.54 лв.

за 1 бр. към 09.02.2026 г. с процентно измерение на повишението 10.43%

2. „вита баница с кашкавал" която е с продажна цена към 11.08.2025г. в размер на 2.30 лв. за 1бр. и цена 2.54 лв. за 1бр. към 9.02.2026г. –с процентно измерение на повишението - 10.43%; На жалбоподателя било изпратено допълнително искане по чл.37 от ДОПК за обосноваване на икономическите фактори за констатирания ценови ръст, с прилежаща таблица за попълване и заложени в нея изходни данни за % промяна в доставна цена; % промяна данък (акциз); % промяна разходи за логистика/енергия; % разлика валутен курс; % промяна други външни фактори. От страна на управителя на дружеството постъпило обяснение, релевиращо влиянието на компонента „ФРЗ за персонала на Дружеството за проверявания период, респективно разхода за работни заплати и задължителни осигурителни вноски". Този фактор бил приет за недоказан, с оглед липсата на конкретно изяснена пряка корелация между компонента завишение на работната заплата/респективно осигурителни вноски и цените на цитираните артикули.

Формулиран е заключителният извод,че жалбоподателят необосновано е повишил цените на предлаганите 2 вида артикула в обекта и е нарушил разпоредбите на чл.15,ал.4 ЗВЕРБ. Фактическите констатации в АУАН са приети за доказателствено мотивирани чрез оргинерно възприетите и документирани факти при проверката в ПИП сер.АА №00136754/09.02.2026г., както и приложените справки КЛЕН от 11.08.25г.,11.08.25 г.

На жалбоподателя бил съставен АУАН от 26.02.2026г. Актът бил предявен на същата 26,02.26г. законния представител С.Н., който го подписал и получило препис от него. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 15,ал.4 ЗВЕРБ, на осн. чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 2600 евро. В НП бил съдържателно коригиран и обемът на фактическото обвинение, като сред обосноваващите съставомерност на деянието факти било отграничено единствено повишението в цената на артикула „вита баница с кашкавал“ на 09.02.2026 г. спрямо 11.08.2025г.

Съдът кредитира като вътрешно последователни, безпротиворечиви и логически завършени показанията на актосъставителя Б., която при разпита си заяви,че от предоставените доказателства за повишени разходи за работни заплати и осигурителни вноски, не констатира пряка закономерност, оказваща икономическо влияние в процента на завишение в цените на предлаганите два вида стоки.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказателствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които пресъздават стройна последователност от факти, представляваща кредитируема доказателствена основа. В пределите на възприетите фактически положения се оспорва значимостта и икономическата стойност на фактора увеличение в трудовите възнаграждения и разходи за осигуровки. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя правни въпроси – относно процесуалната законосъобразност и обоснованост на НП.

От правна страна:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,съгласно разпоредбата на чл.55,ал.3 ЗВЕРБ и видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-ОПР-30-1/13.01.2026 г. Що се отнася до критериите на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН и чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН, доколкото изводите на съда са неразривно свързани с приложимия материален закон, който стандартизира определен обем неизпълнени доказателствени усилия, отразяващи се и върху непълнотата на описание на нарушението, съдът прие следното:

Съгласно чл.15,ал.4 ЗВЕРБ: “В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.“ Предвид материално-правна същност на предписанието в чл.15,ал.4 ЗВЕРБ законодателят разглежда изпълнителното деяние като кумулативна даденост от две условия. На първо място, позитивния факт, свързан с реално наличие на увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. На второ място, действието на едно отрицателно условие, това увеличение да не е икономическа закономерност от влиянието на обективни /измерими и документируеми/ икономически фактори. Касае се за фактически състав, който всякога изисква доказване, което трябва да обхваща всички, а не избирателно подбрана част от фактите и спецификите на конкретния състав на административно нарушение, свързани с естеството на защитения с него правен интерес. В закона – пар.1,т.6 от ДР на ЗВЕРБ се съдържа легална дефиниция на понятието „обективни икономически фактори“, като в обхвата на това понятие попадат външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

В конкретно разглеждания случай съгласно съдържателно коригирания обхват на обвинението в НП цената на един от предлаганите от търговеца артикули – вита баница с кашкавал е увеличена с 0,24 лв. към 09.02.26 г., спрямо 11.08.25г., като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изяснят пределите на заложения в чл.15,ал.4 ЗВЕРБ оценъчен критерий и конкретните и съществени негови отлики и степен на проявление, а именно,дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка,което е значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. Фактическото установяване в тази му част не може да е основано на избирателно или абстрактно селектирани обективни икономически фактори, които да запълват в едни случаи бланкетното определение на пар1.,т.6 от ДР на ЗВЕРБ, а в други, съществуването и релевирането на фактори, влияещи върху икономическото поведение на търговеца при ценообразуването да бъдат игнорирани.

В т.см. е и актуалната касационна практика в РЕШЕНИЕ № 5019/05.06.2026 г. по КАНД 1066/2026г. на АдмС-Бургас: „Както правилно е приел районния съд, липсват единни обективни критерии, въз основа на които следва да се извърши преценка за обоснованост на повишението на продажбата цена в периода на двойното обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и левове. Няма спор, че от значение за тази обосновка е повишението на доставната цена на стоките и услугите. /../ Не е задължително, обаче, повишаването на продажната цена да е предпоставено единствено от повишаването на доставната цена на продуктите, което следва и от други фактори като промяната на разхода за енергия, наличната в страната инфлация през периода и др.“

Следва да се посочи,че в ПРОЕКТ на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (№ 52-654-01-36 от 11.05.2026 г., 52-ро НС), пар.1, се предвижда създаване на чл.68н ЗЗП.

Съгласно заложения в Проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗЗП чл. 68н. (1) ЗЗП норма: „Забранява се увеличаването на цените на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано.“

Със заложената в този проект ал.3 на чл.68н ЗИДЗЗП, се предвижда специфичен алгоритъм за проверка икономическата обоснованост на увеличението на цените, за идентични стоки и услуги в съпоставими периоди. Това правило придава нов аспект на доказателствената тежест, насочвайки изцяло в задължение на търговеца да установи икономическата обоснованост на ценовото повишение чрез прецизиране на всички влияещи над ценообразуването елементи и стойностното им изражение в повишената цена, а именно: „При установяване на увеличение по ал. 2 контролните органи установяват размера, периода и обстоятелствата по увеличението, а търговецът е длъжен да докаже неговата икономическа обоснованост, като приложи информация и доказателства за начина на определяне на цената на стоката или услугата преди увеличението, всички елементи, които я формират и тяхното стойностно изражение и всички елементи и стойностното им изражение на повишената цена.“

При неуспешно установяване на фактологическите предпоставки на икономически обосновано завишение, контролният орган фингирано признава и прилага последиците на неблагоприятния за търговеца факт съгл.чл.68н,ал.4 от ЗИДЗЗП, а именно: В случай, че търговецът не изпълни задълженията си по ал. 3, в определения срок, то се приема, че увеличението на цената е необосновано. Съгласно заложеното в Проекта на ЗИДЗЗП правило на чл.68н, ал.6: Обективни икономически фактори са:1. увеличение на доставни или производствени разходи; 2. увеличение на разходите за труд;3. промени в цените на енергия, горива или суровини;4. промени в данъци, такси или други публични задължения;5. промени във валутни курсове или външни икономически условия;6. други фактори извън контрола на търговеца, които оказват съществено влияние върху разходите или условията за предлагане.

Цитираните разпоредби от Проект на ЗИДЗЗП към настоящия момент не са действащо позитивно материално право и настоящият съд приема,че до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, по арг. на чл.3,ал.2 ЗАНН, подобно правило съгл.предвидената в пар.1 на Проект на ЗИДЗЗП норма на чл.68н,ал.3, въвеждащо нов процесуален ред за разпределение тежестта на доказване, не може да се приеме за валидно обвързващо проверяваните субекти. В допълнение, следва да се посочи,че предвид отсъствието на достатъчно ясно разпределена доказателствена тежест, в пълнота и детайлност на указанията за изискуема информация от страна на контролния орган, в т.ч. чрез изрично разясняване последиците на неизпълнението й, този пропуск не е възможно да бъде компенсиран чрез ретроактивно приложение на евентуални норми на ЗИДЗЗП, т.к. това би елиминирало напълно принципа in dubio pro reo, в подчинение на неизпълними в проведената контролна дейност изисквания. В илюстрация на този извод, съдът приема ограничената рамка на доказателствена дейност, поставена от проверяващите с адресираното до жалбоподателя искане по реда на чл.37,ал.5 ДОПК, в което фигурират ограничен набор икономически критерии като „доставна цена за двете дати“, „процент промяна на доставна цена“, „доказателства за промяна на разходи за логистика/енергия“, „данни за промяна на данъци/акцизи/такси“, „Данни за разлика във валутен курс“. В искането не се включва изискване за обозначение от страна на търговеца на изходните елементи и стойностното им изражение при ценообразуването преди и след ценовото повишение, за да бъде ясно за проверяваното лице,че изцяло негов е ангажиментът да установи закономерното влияние и икономическата корелация между промяната в конкретни фактори и промяната в цената.

Щом законодателят е скрепил фактическото установяване в административнонаказателния процес с издирване на указаните в пар.1,т.6 ДР на ЗВЕРБ обективни икономически фактори, чрез примерното и неизчерпателно изброяване на промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, форсмажор, и „други фактори“ / с цялата поливариантност на икономическите причини за повишение в цената при отделния търговец/, то липсата към 09.02.2026 г. на единни критерии, отразяващи алгоритъм на изчисление на обосновано спрямо необосновано завишение по определени фиксирани в закона показатели, прави практически трудно доказването на отговорността по чл.15,ал.4 ЗВЕРБ поради дебютния характер на използваните критерии и средства за установяването им. Независимо от гореизложеното и предвид заложените в Раздел II, чл.4, чл.5 и сл. от Закона за храните изисквания за производство, преработка и/или дистрибуция, както и с оглед регламентираните в чл.13, ал.1,т.1- т.4 ЗХ изисквания за професионална квалификация и степен на образование на заетите лица в обект за производство на храни, какъвто е закусвалня „В.“, може да се заключи,че размерът на работните заплати и плащания към бюджета, е сред основните обективни икономически показатели, влияещи върху ценообразуването на предлаганите в обекта тестени изделия. Видно от разпита на актосъставителя отсъствието на заложена в писмените обяснения на жалбоподателя изрична аргументация на пряката икономическа корелация между увеличението на трудовите възнаграждения и бюджетни разходи спрямо повишението цената на артикула, е довело до пълното елиминиране на този икономически фактор при преценка на обосноваността в ръста на цената. Следователно и доказателства / представени разчетно-платежни ведомости относно изплащани трудови възнаграждения за м. август 2025 г. и м. януари 2026 г. и справка относно плащания за данъци, осигурителни вноски, вноски за здравно осигуряване за м.януари 2026г. / изобщо не са били предмет на анализ. Наличието на допълнителни и документируемо завишени разходи към изследвания период 09.02.2026 г. се установява именно чрез представените към въззивната жалба разчетно-платежни ведомости, подкрепящи възражението за по-високи разходи за трудови възнаграждения.От приложените писмени доказателства е видно,че към м.08.2025г., когато цената на предлаганата стока е била 2,30 лв. , разходите за трудови възнаграждения са били в общ размер на 2776,51 лв., като към м.януари 2026 г. се наблюдава ръст на разходите за трудови възнаграждения 1589,22 евро /3108,24 лв.,/Липсва анализ и съпоставка и на отразеното повишение в цените на ел.енергията съгл.Фактура №3000036465/20.09.25г., в сравнение с по-виските стойности за заплатена ел.енергия съгл. Фактура №3000039852/20.02.2026г. Не е извършвано сравнение и анализ и на множеството приложени фактури, документиращи различни ценови равнища на доставни цени на определени входни продукти, съпоставими в евро и лева за м.01.2026 г. и м.07,08,09.2025г.

Съгласно чл.10,ал.1 ЗКПО: „Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.“ Ето защо при оценка на икономическата обосновка на ценовото повишение на предлаганите артикули не е възможно да бъдат игнорирани представените фактури с получател „П.“ООД.

Следователно и за да се приеме или отхвърли тезата за икономическа обоснованост на завишението в ценовото равнище на артикул „вита баница с кашкавал“, е следвало да се определи влиянието и степента на проявление на фактора –завишение в разхода за труд, за доставни цени, за ел.енергия, респ. чрез ясно обоснован изчислителен алгоритъм, който да е проследим в мотивите на АУАН, да се определи процентното изражение на обоснованото ценово завишение, респ. стойността в проценти и/или в лева/евро на необоснованото ценово завишение, с което обективният икономически предел е преминат.

В случая непълен остава предметът на отправеното от контролния орган искане по реда на чл.55а,ал.1 ЗВЕРБ. Неизяснен остава обхватът на процесуална активност по реда на чл.55а ЗВЕРБ,който да обоснове валидно изпълнение на правомощията по чл.52,ал.4 ЗАНН на наказващия орган относно преценката за законосъобразност и обоснованост на акта.

Изложеното означава, че преценката, която органите правят е немотивирана, т.к. не обхваща всестранно проведена доказателствена дейност, нито обективно проследим алгоритъм на изчисление на запазили или видоизменящи своето влияние икономически фактори, валидни за ценообразуването към всеки от трите периода. Така контролният орган предлага свое знание и изчисления /непроследими според изискванията на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН/, т.к. напълно пренебрегва специфичното проявление на всички „други фактори“ по см.на пар.1,т.6 от ДР на ЗВЕРБ, по недопустим начин ограничава пределите на проверката, респ. лишава съда от обективен ориентир за преценка на обосноваността на ценовото повишение. В тази връзка следва изрично да се подчертае и че в закона липсва пълна забрана за повишаване цената на стоките през периода на двойно обозначаване, а единствено съществува изискване то да бъде обосновано. В конкретния случай икономическото влияние на отделни фактори върху предоставяните стоки не е задължително да е съобразено единствено с промяната в доставни цени и разходи за логистика/енергия, а и с други обективни фактори като: наличната в страната инфлация през периода, повишаване на заплатите на служителите и т. н.

На следващо място имуществената санкция по чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ не е съобразена с изискването в тази разпоредба размерът да се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението. Това е така, защото в случая е налице необосновано тежка санкция в абсолютно измерение спрямо увеличение на цената на артикул „вита баница с кашкавал“, в съпоставка с размера на увеличение от 0,24 лв., т. е. санкцията е около 21 188,16 пъти по-висока от увеличението.

С Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C‑733/23 г. е утвърден единен механизъм за спазване баланса при отмерване на наказанията като адекватен показател за тежестта и степента на обществена опасност на нарушението, както и за укрепване принципа на пропорционалност на предвидените в националната правна уредба санкционни мерки спрямо тежестта на наказваните с тях деяния. От мотивите на цит. решение се извежда еднозначно,че обективен измерител на тежестта на нарушението се извлича от правната му квалификация от една страна, а от друга на плоскостта на конкретната фактология –чрез съотнасянето му с процентното измерение, в т.ч.ценова стойност на увеличението на цената на артикула.

Така в Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C‑733/23 „ Съгласно практиката на Съда според последния принцип предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел“ В заключение в Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C‑733/23 г. се приема следното обвързващо настоящия съд разрешение:

„Член 273 от Директива 2006/112 и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.“ Съгласно санкционната разпоредба на чл.59,ал.1,т.6 ЗВЕРБ : „Който извърши или допусне извършване на нарушение на член 15, ал. 4 , се наказва с глоба от 1000 лв. до 10 000 лв.; А съгласно чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ за нарушения от юридически лица и еднолични търговци по ал.1, т. 6 се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лв.

В случая съдът използва за формален мащаб при регулиране административно-наказателната отговорност за съответното нарушение разпоредбата на чл.27,ал.5 ЗАНН, според която: „Не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи.“

Дължимото от съда произнасяне е само в обсега на наказанието „имуществена санкция“ и размерът на това наказание –за юридическите лица е от 5 000 лв. до 100 000 лв., т.е. с фиксиран минимален праг, предвид ограничителната разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. Следователно това наказание не може да бъде определено в по-нисък размер, който да е съразмерен на стойността на твърдяното от приходния орган необосновано превишение в цената на предлаганата за периода 09.02.2026 г. стока, респ. да се спази съотношението със създаденото с увеличението неблагоприятно финансово положение за потребителите.

В случая, с постановките на Решение по дело С-733/2023 г. на СЕС, съдът е длъжен да приеме,че преценката за пропорционалност и съразмерност на санкцията от гл.т.на границите, в които е допустимо да се преследват легитимните санкционни и предпазващи цели, се извършва в контекста на характеризиращите всеки отделен случай обстоятелства. С цит.Решение на СЕС се аргументира виждането,че административното наказание в същността си е отговор на извършеното нарушение, поради което и следва да се приеме,че при диференциране на неговия вид и размер, всякога основният, водещият ориентир се явява деянието с неговите обективни характеристики, тежест и социална укоримост, а не и формалните предпоставки за санкциониране на проявата, произтичащи от абстрактната законова формулировка – в случая на чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ.

Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора, разноски се дължат в полза на дружеството-жалбоподател, което своевременно е направило искане за присъждането им, ведно с писмени доказателства, документално обосноваващи реалното извършване на разноски в размер на 420 евро за заплатен адвокатски хонорар.

Посочените разноски следва да се възложат в тежест на НАП,гр.София. Водим от горните съображения, съдът