Решение № 7853 от 18.10.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1030/2024 г.

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл.107, ал.4 от ДОПК и във връзка с чл.4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и е висящо за втори път пред Административен съд - Бургас, след като с Решение № 7584 от 19.06.2024 г. постановено по адм. дело № 2767/2024 г. по описа на Върховен административен съд е отменено Решение № 1210/30.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1679/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който при новото разглеждане на делото да формира конкретни фактически установявания за размера на данъчната оценка и следващия размер на ДНИ и ТБО, като съобрази принципът на оправданите правни очаквания във връзка с дадените изрични публични указания на НАП, дадени в Разяснение № 08-Б-4 от 27.05.2014г. относно определяне на данъчната основа за облагане на нежилищен имот на предприятие, върху което е учредено право на ползване на физическо лице, издадено от Зам. изпълнителния директор на НАП. Делото /адм. дело № 1679/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас/ е образувано по жалба от С. Д. Д., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Д. против АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 9331-1/13.07.2023г., издаден от гл.инспектор „Принудително събиране“ в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Созопол, с който на жалбоподателя, в качеството на ползвател на имот с идентификатор 61042.501.91, находящ се в [населено място], общ. Созопол, са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), както следва: за 2022 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 163.33 лева и лихва за забава в размер на 13.71 лева и такса за битови отпадъци в размер на 466.67 лева и лихва за забава в размер на 39.17 лева; за 2023 г. – данък върху недвижимите имоти в размер на 280.00 лева и лихва за забава в размер на 0.66 лева и такса за битови отпадъци в размер на 800.00 лева, от които дължима към дата на издаване на АУЗД в размер на 400.00 лева и лихва за забава върху дължимата главница в размер на 1.90 лева. АУЗД е потвърден с Решение №002 от 28.08.2023г., издадено от Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Созопол. В жалбата се твърди, че оспореният акт е издаден при нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. По същество са изложени съображения за неправилно изчислен размер на дължимия данък и ТБО. Твърди се, че приходният орган погрешно е определил данъчната основа, като е взел за база отчетната стойност на имота. В тази връзка са изложени съображения, че доколкото данъчно задължено лице при учредено право на ползване е ползвателят, то в случая е следвало данъчната основа да бъде определена съобразно правилата за физически лица. Отбелязва се още, че неправилно приходната администрация определя имота като нежилищен и съответно неправилно прилага относимите за този вид имоти разпоредби. Иска се отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител – адв. И. Д., която поддържа жалбата и моли за постановяване на решение, съобразно представените писмени доказателства и разясненията на НАП. Депозира писмени бележки в предоставен от съда срок. Ответникът по жалбата – Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Созопол, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не претендира разноски и не представя списък на същите, въпреки че сочи, че представя такъв и не депозира писмена защита в предоставения от съда срок. Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона намира за установено следното: Фондация за осъществяване на дейност в частна полза „НЮИ“, представлявана от С. Д. Д., въз основа на нотариален акт № 7, т. ІІ, рег. № 3632, дело № 191 от 27.04.2021 г., е придобила недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 61042.501.91, с площ от 735 кв.м., находящ се в [населено място], общ. Созопол, [улица], с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване. Така закупеният имот е деклариран в Община Созопол с данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 27.07.2021 г., въз основа на която е обособена партида № 5210F8174. В декларацията е посочена отчетна стойност на имота в размер на 80 000.00 лева. По повод на уведомително писмо от 27.07.2021 г., изготвено от служител в отдел „МДТ“ при Община Созопол, от страна на Фондацията е представена счетоводна справка към 27.07.2021 г., в която е посочено, че имотът е отразен по сметка 201 „Земи и терени“ на стойност 80 000.00 лева. При приемане на декларацията, служител в общинската служба е отразил служебно, че имотът според предназначението на ПУП е за жилищно строителство, категория на населеното място – VІ, намира се в строителните граници на населеното място и съгласно ЗРП попада в централна жилищна устройствена зона. Впоследствие, с нотариален акт № 129, том ІІ, рег. № 6275, дело № 302 от 26.05.2022 г. Фондация „НЮИ“ е учредила вещно право на ползване върху собствения си имот с идентификатор 61042.501.91, находящ се в [населено място], общ. Созопол, [улица], на С. Д. Д., който както се посочи вече по-горе е представлявал фондацията. На 23.06.2022 г. от Фондация „НЮИ“ е подадена пред Община Созопол коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ, в която е отразено учреденото право на ползване на С. Д. върху процесния имот. Съобразно коригиращата декларация на Д. е учредено право на ползване на целия имот. За имота е отразено, че представлява земя и не се ползва за стопански цели. На 13.07.2023 г. от главен инспектор „Принудително събиране“ в отдел „МДТ“ при Община Созопол, на основание чл.107, ал. 3 от ДОПК, е издаден оспореният АУЗД, с който по отношение на декларирания имот са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2022 г. и 2023 г. (до датата на издаване на акта). За да определи размера на задълженията приходният орган е приел, че отчетната стойност на имота е 80 000.00 лева, а данъчната му оценка към 2023 г. е 2 302.60 лева. Приел е също, че данъчно задължено лице е ползвателят на имота. В резултат са определени следните задължения: за 2022 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 163.33 лева и лихва за забава в размер на 13.71 лева и такса за битови отпадъци в размер на 466.67 лева и лихва за забава в размер на 39.17 лева; за 2023 г. – данък върху недвижимите имоти в размер на 280.00 лева и лихва за забава в размер на 0.66 лева и такса за битови отпадъци в размер на 800.00 лева, от които дължима към дата на издаване на АУЗД в размер на 400.00 лева и лихва за забава върху дължимата главница в размер на 1.90 лева. Издаденият АУЗД е оспорен от С. Д., в резултат на което е издадено Решение № 002/28.08.2023 г. на началника на отдел „МДТ“ при Община Созопол, с което АУЗД е потвърден изцяло. В Решението е прието, че в приложимите законодателни разпоредби не се съдържа регламентация относно начина на определяне на данъчната основа, когато данъчно задълженото лице е ползвател – физическо лице. В тази връзка е посочено, че следва да се прилага общия установен ред, а именно за определяне на данъчната оценка съобразно собственика на имота, който в случая е юридическо лице. Прието е също така, че декларирания имот не е жилищен и съответно по отношение на него се прилага правилото за определяне на данъчна оценка за нежилищни имоти. Решението е издадено на 28.08.2023 г. и е изпратено на жалбоподателя с придружително писмо от 05.09.2023 г., а сезиращата съда жалба е подадена директно пред Административен съд - Бургас на 07.09.2023 г., където първоначално е било образувано адм. дело № 1679/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, по което е било постановено Решение № 7584 от 19.06.2024 г., впоследствие отменено от ВАС, така както е посочено по-горе. В хода на настоящото съдебно производство, с оглед дадените указания в Решение № 7584 от 19.06.2024 г. постановено по адм. дело № 2767/2024 г. по описа на Върховен административен съд, с Определение № 4838 от 26.06.2024г. настоящият съдебен състав е задължил ответника в едномесечен срок, считано от уведомяването изрично да посочи запознат ли е с издаденото от Зам. изпълнителния директор на НАП Разяснение № 08-Б-4 от 27.05.2014г. относно определяне на данъчната основа за облагане на нежилищен имот на предприятие, върху което е учредено право на ползване на физическо лице, прилага ли същото и има ли друг акт с аналогично или сходно съдържание, което прилага. Със същото определение, съдът е задължил изпълнителния директор на НАП в едномесечен срок, считано от уведомяването, да изпрати по номера на делото на хартиен носител издаденото от Зам. изпълнителния директор на НАП Разяснение № 08-Б-4 от 27.05.2014г. относно определяне на данъчната основа за облагане на нежилищен имот на предприятие, върху което е учредено право на ползване на физическо лице, като посочи така издаденото разяснение спазва ли се от служителите в данъчната администрация и има ли друг акт с аналогично или сходно съдържание, което понастоящем администрацията прилага. Във връзка с така указаното, по делото е постъпило с вх. № 9509/17.09.2024г. становище от А. П. – началник МТД при Община Созопол по представеното от НАП писмо, в което се потвърждава вече дадената позиция относно облагането на жалбоподателя и се цитират законови разпоредби. Не се посочва да се прилагат други актове с аналогично или сходно съдържание на становище /Разяснение/ № 08-Б-4 от 27.05.2014г., както и да се прилага последното. Постъпило е с вх.№ 7867/24.07.2024 г. и издаденото от Зам. изпълнителния директор на НАП становище /Разяснение/ № 08-Б-4 от 27.05.2014г., като изрично е посочено, че по силата на ЗМДТ, администрирането на местните данъци и такси се осъществява от общините, като съгласно чл.4, ал.6 от същия закон изпълнителният директор на НАП издава само методически указания по прилагането му и не разполага с компетентност да осъществява контрол по тяхното изпълнение и прилагане от страна на служителите на общинската администрация. Не се приложени Методически указания, издадени в тази връзка или друг акт, прилаган от администрацията, с аналогично или сходно съдържание, а видно от представеното становище, същото не е наименувано Методически указания и по съществото си не представлява такива. Съдът не е изискал допълнителни доказателства за установяване на данъчната оценка на имота, тъй като е констатирал, че същата изрично е посочена в АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 9331-1/13.07.2023г., издаден от гл.инспектор „Принудително събиране“ в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Созопол, наличен на стр. 10 от адм. дело № 1679/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, а именно: 2302.60 лева. Данъчната оценка е посочена и в отменения съдебен акт. Не е било необходимо и събиране на допълнителни доказателства, с цел изчисляване на следващия размер на ДНИ и ТБО при прилагане на различните промили, тъй като за изчисляването му не се изискват специални знания и умения, а се касае за математически изчисления, които могат да бъдат извършени без особени затруднения, съобразно посочените в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол промили /http: //old.os-sozopol.org/index.php/naredbi-pravilnici/item/84-2019-12-28-14-38-13 и https: //os-sozopol.org/index.php/naredbi-pravilnici/naredbi/naredba-za-opredelaneto-i-administriraneto-na-mestnite-taksi-i-ceni-na-uslugi-na-teritoriata-na-obsina-sozopol/. Видно от чл.18а от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол, „Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 3.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.“, което означава, че при данъчна оценка 2302.60 лева, дължимият данък би бил в размер на 8.06 лева за 2023 год. /2302.60 лева х 3.5 на хиляда е равно на 8.06 лева/ и в размер на 4.70 лева за 2022 год., в която данък се дължи, считано от м.06.2022 г. При прилагане на ставката от 3.5 на хиляда върху отчетната стойност на имота, която е в размер на 80 000 лева, размерът на дължимият данък се изчислява на сумата от 280 лева /80 000 лева х 3.5 на хиляда е равно на 280 лева/, така както е посочено и в оспорения АУЗ за 2023 год. и 163.33 лева за 2022 год., в която данък се дължи, считано от м.06.2022 г. Що се касае до размера на таксата битови отпадъци, то в чл.18 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (Отменена с Решение № 1086/31.07.2023 г.) е определен редът за изчисляване размера на ТБО. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба таксата битови отпадъци на имотите собственост на физически лица се определя върху данъчната оценка на имотите и съобразно посочените в приложение 1 към наредбата промили, а съгласно ал. 3 за имотите собственост на юридическите лица е предвидено ТБО да се определя въз основа на данъчната оценка на имота, когато същият е жилищен и в строителните граници на населеното място, и въз основа на по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, когато същият е нежилищен и в строителните граници на населените места на Община Созопол, както и съобразно установените промили в Приложение 1 към наредбата. Промилите за [населено място] са определени както следва: Физически лица: жилищни – сметосъбиране и сметоизвозване – 6, депо – 0.25; чистота – 0.75, или общо – 7; за нежилищни – сметосъбиране и сметоизвозване – 6, депо – 0.25; чистота – 0.75, или общо – 7; за юридически лица - нежилищни – сметосъбиране и сметоизвозване – 9, депо – 0.5; чистота – 0.5, или общо – 10; жилищни – сметосъбиране и сметоизвозване – 6, депо – 0.25; чистота – 0.75, или общо – 7. При прилагане на съответните ставки върху отчетната стойност на имота, която е в размер на 80 000 лева, размерът на дължимата ТБО за юридически лица при нежилищен имот би била в размер на 800 лева за 2023 год./80 000 лева х 10 на хиляда е равно на 800 лева/, така както е посочено и в оспорения АУЗ за 2023 год. и 466.67 лева за 2022 год., в която данък се дължи, считано от м.06.2022 г. При прилагане на съответните ставки върху данъчната оценка на имота, която е в размер на 2302.60 лева, размерът на дължимата ТБО за физически лица и при жилищен и при нежилищен имот, както и за жилищни имоти на юридически лица, би била в размер на 16.12 лева за 2023 год./ 2302.60 лева х 7 на хиляда е равно на 16.12 лева/, и 9.40 лева за 2022 год., в която година ТБО се дължи, считано от м.06.2022 г. При така установената фактическа обстановка, както и с оглед на фактическите установявания за размера на данъчната оценка и следващия размер на ДНИ и ТБО за процесния имот, констатирани и описани от настоящия съдебен състав, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като съдържаща необходимите форма и реквизити, подадена в срока по чл.156, ал.5 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Както се посочи по-горе, делото е за втори път висящо пред Административен съд – Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал.2 от ДОПК, приложима на основание чл.4, ал.1 от ЗМДТ, вр. чл.9б от ЗМДТ, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на оспорения акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Издаването на актове за установяване на задължения по декларация е регламентирано в чл.107 и сл. от ДОПК. Съгласно чл.104, ал.4 от ДОПК, актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Според чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ права и задължения на орган по приходите имат служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, а според ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. В случая оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, доколкото със заповед № 8-Z-1367/31.12.2019 г. кметът на Община Созопол е възложил на издателя на оспорения акт – Е. М., инспектор в отдел „МДТ“, права и задължения на орган по приходите. Също пред компетентния орган се е провело и оспорването по административен ред - пред началника на отдел „МДТ“ при Община Созопол, имащ функциите на решаващ орган, съгласно нормата на чл.4, ал.5 от ЗМДТ. Оспореният акт е издадена в изискуемата писмена форма, като не се констатира при издаването му да са допуснати съществени нарушения на процесуалния ред, които да водят до неговата отмяна. Що се касае до мотивирането на акт, то действително, актът съдържа минимални мотиви относно определените задължения, но същите се явяват достатъчни за да се обоснове извод относно волята на административния орган, т.е. начина на определяне на формираните задължения. В допълнение на вече казаното следва да се посочи, че видно от основанията за оспорване на АУЗД жалбоподателят не е посочил неяснота в издаването на акта, а е оспорил същия по същество, поради което съдът намира, че не е ограничено правото му на защита, предвид минимално посочените в акта мотиви, съответно последното не е съществено нарушение, което да води до необходимост от отмяна на акта. В случая, производството е започнало служебно, каквато възможност е дадена с нормата на чл.107, ал.3 от ДОПК, като задълженията са определени въз основа на подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ. Съдът намира, че актът е издаден и в съответствие с материалния закон, като тази преценка на съда е съобразена и с практиката на ВАС, обективирана в съдебни решения, в т.ч. Решение № 487/14.01.2019 год. по адм. дело № 6652/2018 год. по описа на ВАС. В чл.10 от ЗМДТ е посочено, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, а в чл. 64 от ЗМДТ е посочено най-общо, че ТБО се дължи за имоти на територията на общината. Данъчно задължени лица за данък недвижими имоти, съгласно чл. 11 от ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти; собствениците на сгради, построени върху държавен или общински поземлен имот; ползвателите при учредено право на ползване; концесионерите при предоставяне на концесия; лицата, на които държавен или общински имот е предоставен за управление. Тези лица са и задължени лица за такса битови отпадъци, съобразно разпоредбата на чл.64 от ЗМДТ. В нормата на чл.19, ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи. Съгласно чл.20 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица, а съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ - данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. В чл.21, ал.2 от ЗМДТ е предвидено, че когато ползвател на имота е предприятие, данъчната оценка е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2. Размерът на данъка се определя съобразно ставка, установена с наредба на Общинския съвет (чл.22 от ЗМДТ). Съгласно чл.15, ал.2 от ЗМДТ при прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. В случая размера на ДНИ е определен с наредба на Общински съвет - Созопол. Съгласно чл.18а от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Созопол (последно изменена и допълнена с Решение №295 от Протокол №14/17.12.2020 г. на Общински съвет Созопол и съответно приложима по отношение на 2022 г. и 2023 г.) данъкът върху недвижимите имоти за 2022 г. и 2023 г. се определя в размер на 3.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. В нормата на чл.62 от ЗМДТ е предвидено, че за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината се заплаща такса, като нейният размер се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга по отделно- сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Съгласно нормата на чл. 69 от ЗМДТ таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет. В чл.18 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (Отменена с Решение № 1086/31.07.2023 г.) е определен редът за изчисляване размера на ТБО. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба таксата битови отпадъци на имотите собственост на физически лица се определя върху данъчната оценка на имотите и съобразно посочените в приложение 1 към наредбата промили, а съгласно ал. 3 за имотите собственост на юридическите лица е предвидено ТБО да се определя въз основа на данъчната оценка на имота, когато същият е жилищен и в строителните граници на населеното място, и въз основа на по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, когато същият е нежилищен и в строителните граници на населените места на Община Созопол, както и съобразно установените промили в Приложение 1 към наредбата. С оглед така посочените норми, съдът е формирал и описаните по-горе фактически установявания за следващия размер на ДНИ и ТБО за процесния имот във всички възможни варианти. По делото жалбоподателят не оспорва констатацията на административния орган, че същият като ползвател на имота по смисъла на чл.11 от ЗМДТ е задължено лице за ДНИ и ТБО по отношение на декларирания имот. Не се спори също така и относно предоставянето на услугите, свързани с такса битови отпадъци. Спорът е по отношение на данъчната основа за определяне на ДНИ и ТБО. За да определи задълженията за ДНИ и ТБО органът по приходите е приел, че данъчната оценка на имота е отчетната му стойност, като при определяне на ДНИ е приложен данък в размер на 3.5 промила, а при определяне на ТБО е приложена ставка от 10 промила, приложима по отношение на нежилищни имоти на юридически лица, съгласно Приложение 1 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (Отменена с Решение № 1086/31.07.2023 г.). При така приложени данни следва извод, че приходният орган е приел, че ДНИ и ТБО следва да бъде обложен съобразно собствеността, т.е. по нормите приложими, относно юридическите лица. Прието е също, че имотът е нежилищен. За данъчно задължено лице е приет ползвателят на имота, като ДНИ и ТБО за 2022 г. са определени от месеца, следващ месеца на учредяване правото на ползване, а именно считано от м.06.2022 г., пропорционално за останалите месеци за отчетния период. По отношение на спорния момент данъчната оценка на имота, въз основа на която се определят задълженията за ДНИ и ТБО и предназначението на имота жалбоподателят твърди, че имотът следва да бъде облаган съобразно качеството на ползвателя, а именно по реда на облагане на физическите лица, а не съобразно собственика на имота, който е юридическо лице - Фондация за осъществяване на дейност в частна полза „НЮИ“, представлявана от С. Д. Д., както и съобразно декларирането на имота като жилищен, а не както е прието от органа - като нежилищен. Настоящият съдебен състав намира изложените от жалбоподателя възражения за неоснователни, като счита, че изцяло в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, органът по приходите е приел, че ДНИ и ТБО за имота следва да бъдат определени като се вземе предвид декларираното право на собственост, а не декларираното право на ползване. Изложеното следва от тълкуването на посочените по-горе норми, съдържащи се в ЗМДТ относно определянето на данъчно задължените лица и определянето на дължимия ДНИ, респективно ТБО, за съответните имоти. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че размерът на ДНИ и ТБО следва да се определя съобразно данъчно задълженото лице, като в тази връзка намира за необходимо да отбележи, че нормата на чл.11 от ЗМДТ по същество определя данъчно задължените лица, а начина на определяне на данъка е регламентирано в чл.19 и сл. от ЗМДТ, съответно чл.64 и сл. от ЗМДТ и приложимата Наредба на Общински съвет Созопол. Цитираните разпоредби, в частност чл.20 и чл.21 от ЗМДТ, относно определянето на дължимия данък касаят основно характеристики на самия имот, като са дадени две разграничения – имоти на граждани и имоти на предприятия, и съобразно тези характеристики, съответно се прилагат данъчна оценка на имотите на граждани или по-високата от отчетна стойност или данъчната оценка на имотите на предприятията. Изключение от посочените правила за определяне на данъчната основа е въведено в чл.21, ал.2 от ЗМДТ, като в нея данъчната основа е определена съобразно ползвателя на имота, но само ако това лице е предприятие, т.е. не е въведено допълнително правило или изключение относно ползвателите физически лица. Аналогично разграничение е направено и в Наредбата на Общински съвет Созопол относно задълженията за ТБО. Така разписаните правила водят до извод, че законодателят разграничава начина на определяне на субектите на данъчното задължение от начина на определяне на данъчната оценка, като второто обвързва единствено с обстоятелството чия собственост е имота. Въведеното в чл.21, ал.2 от ЗМДТ правило по отношение на предприятията ползватели на имоти не може да ползва жалбоподателя, доколкото е недопустимо въведени в закона изключения, каквото е цитираното правило, да бъдат прилагани по аналогия по отношение на различни субекти. Липсата в приложимия закон на правило за определяне на данъчната оценка, в случаите когато ползвател е физическо лице, води до извод, че в тази хипотеза приложими се явяват основните правила за определяне на данъчната оценка, а именно съобразно собственика на облагания имот. Приемането на противното, съответно прилагането на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗМДТ по аналогия, би довело до създаване на съвсем различна хипотеза за облагане с данък, каквато законодателят не е намерил за нужно да изведе. Т. разширително тълкуване на законовите норми, респективно прилагането на закона по аналогия, е недопустимо, още по малко в случаи, които касаят фиска. По същество тълкуването на закона или негова правна норма цели изясняване точния смисъл на нормативния акт, а не въвеждане на допълнителни хипотези в него. Нормите на чл.20 и чл.21, ал.1 от ЗМДТ са ясни от гледна точка на обстоятелството, кое е меродавно при определяне данъчната оценка на имотите, подлежащи на облагане, а именно, че това е собственика на тези имоти. Доколкото липсва конкретна правна норма, която да регламентира начина на определяне на данъчната основа, когато ползвателят на имота е физическо лице, следва приложение да намери общият принцип, който е водил законодателя в случая, а както бе посочено, по-горе законодателят е определил общо правило при определяне на данъчната основа за облагане с ДНИ, като е обвързал същата с правото на собственост, и едновременно с това е посочил и съответните изключения (чл.21, ал. 2 от ЗМДТ). Именно общият случай, следва да бъде приложен по аналогия, а не въведеното в закона изключение. С оглед на изложеното по-горе, се налага извод, че правилно и законосъобразно при определяне на данъчната оценка за облагане на процесния имот с ДНИ и начисляване на ТБО е взето предвид, че имотът е собственост на юридическо лице и съответно са приложени разпоредбите касаещи юридически лица, независимо че ползвателят е физическо лице. Правилно и изцяло в съответствие с нормите на материалния закон органът по приходите е приел и че разглежданият имот е нежилищен, което също се оспорва от страна на жалбоподателя. Безспорно от значение за определяне на данъчната основа за целите на облагане с ДНИ и определяне размера на ТБО за имоти, които са собственост на предприятие, е предназначението на този имот – за жилищни или за нежилищни нужди. В случая, от данните по делото се установява, че процесният имот представлява поземлен имот – земя, в която няма реализирано строителство. В подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ от собственика на имота е посочено, че същият не е електрифициран, водоснабден, няма канализация, няма ТЕЦ, не граничи с пътна мрежа с трайна настилка. Видно от служебно попълнената част от декларацията, съответното длъжностно лице е отразило, че имотът според ПУП е за жилищно строителство, намира се в строителните граници на населеното място в устройствена зона – централна жилищна. В подадената от Фондация „НЮИ“ коригираща декларация е посочено, че по отношение на имота е учредено вещно право на ползване на С. Д., като е отразено още, че имотът граничи с пътна мрежа, не се ползва за стопански цели. В ЗМДТ липсва легална дефиниция на понятията „жилищен“ и „нежилищен имот“, поради което за изясняване на тяхното съдържание следва да се ползват дефиниции на сходни понятия, съдържащи се в други нормативни актове. Съгласно т. 29 от §5 на ДР на ЗУТ „жилищна сграда“ е сграда предназначена за постоянно обитаване, състояща се от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгърната застроена площ, а според т. 30 „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло, за задоволяване на жилищни нужди. От посочените понятия става ясно, че основното което характеризира един обект като жилищен е функционалното му предназначение за задоволяване на жилищни нужди и предназначението за обитаване. За да приеме един поземлен имот подобни функционални характеристики, то следва същият да представлява прилежаща част към жилищен обект, т.е. в същия да е изградена сграда за жилищни нужди. В противен случай, имотът не е годен да изпълнява нужното функционално предназначение, за да се приеме, че е жилищен. Единствено местоположението на имота в строителните граници на населеното място и отреждането с ПУП за жилищно застрояване не могат да обосноват извод, че същият представлява жилищен имот, съобразно ЗМДТ, доколкото в същия липсват каквито и да било строежи и каквито и да било белези за функционално предназначение за жилищен имот. Последното следва от обстоятелството, че за определянето на един имот за жилищен или нежилищен, меродавно е неговото предназначение и ползване. В случая, категорично не може да се приеме, че облаганият имот се ползва с предназначение на жилищен имот, тъй като от данните по делото се установява по безспорен начин, че процесният имот – земя, не е застроен, същият не е електрифициран, не е водоснабден, няма канализация, няма ТЕЦ. Следователно, имотът няма белезите на жилищен такъв и съответно правилно и законосъобразно органът по приходите е отчел същия като нежилищен и е приложил разпоредбите относими за нежилищни имоти. В обобщение на изложеното се налага извод, че правилно и законосъобразно органът по приходите е определил необходимите характеристики на имота относно определяне на данъчната основа на имота, а именно, че същият следва да бъде обложен съобразно собствеността, независимо от обстоятелството, че данъчно задължено лице е ползвателя, и като нежилищен имот. Противното, би довело до недобросъвестност на данъчно задължени юридически лица и превратно упражняване на правата и задълженията им по заплащане на ДНИ и ТБО, именно чрез учредяване право на ползване върху нежилищни имоти на физически лица, именно с цел плащане на ДНИ и ТБО в по-малък размер, а още повече че в случая, случайно или не, именно представителя на юридическото лице, което е собственик на имота - С. Д. Д. - представляваш Фондацията за осъществяване на дейност в частна полза „НЮИ“, е лицето, на което е учредено правото на ползване. Ето защо, следва да се заключи, че при определяне размера на данъчната основа органът по приходите правилно е взел предвид по-високата от отчетната стойност (80 000 лева) и данъчната оценка (2302.60 лева), а именно отчетната стойност и правилно са приложени съответни ставки при изчисляване конкретния размер на ДНИ и ТБО, съобразно нормите на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 18 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (Отменена с Решение № 1086/31.07.2023 г.). Органът е съобразил също и обстоятелството, че ДНИ и ТБО се дължат от месеца, следващ месеца на учредяване на правото на ползване. Съдът констатира, че правилно е изчислен и конкретният размер на задълженията за данък и ТБО, както и дължимите лихви за забавено плащане. Предвид изрично дадените указания в отменителното решение на ВАС, съдът намира за необходимо да обсъди и извършеното от жалбоподателя позовава на писмо - становище /Разяснение/ на изпълнителния директор на НАП с изх.№ 08-Б-4/27.05.2014г., в което е посочено, че доколкото в разглеждания конкретен случай данъчно задължено лице е физическото лице - ползвател на имота, то данъчната основа за облагане на недвижим имот следва да бъде данъчната оценка на имота. На първо място, следва да се посочи, че видно от съдържанието на цитираното писмо, същото съдържа отговор на зам. изпълнителния директор на НАП по отправено запитване от Община Ботевград по конкретен въпрос, възникнал през 2014 год. и е адресирано само до тази община, като не е адресирано и до останалите общини в страната. На второ място, следва да се отбележи, че писмо изх.№ 08-Б-4/27.05.2014г. не съставлява Методическо указание, издавано от изпълнителният директор на НАП, на осн. чл.4, ал.6 от ЗМДТ, а по същество представлява изразено мнение на зам. изпълнителния директор на НАП, което освен, че не е задължително за общинската администрация и съда, не кореспондира и с материално правните разпоредби на закона, които са подробно коментирани по-горе от настоящия съдебен състав. На трето място, следва да се отчете и съдържанието на постъпилите отговори от изпълнителния директор на НАП /с вх.№ 7867/24.07.2024 г./ и от началник МТД при Община Созопол /с вх. № 9509/17.09.2024г./, от които следва извод, че коментираното писмо изх.№ 08-Б-4/27.05.2014г. не е било публикувано по официален ред и не е станало известно на йерархично подчинени длъжностни лица на изпълнителния директор на НАП, както и на служители на общинската администрация, определени да упражняват правомощия в звеното за местни приходи, вкл. служителите от Община Созопол. По изложените съображения, съдът приема, че определянето на отчетната стойност на имота като данъчна основа за облагане, макар, че противоречи на разяснението, дадено в цитираното писмо изх.№ 08-Б-4/27.05.2014г., е в съответствие с приложимия материален закон и принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правните очаквания, които гарантират върховенството именно на закона, сигурността на законодателството на Съюза и предвидимостта на неговото прилагане за правните субекти. Да се приеме обратното, би означавало да се даде приоритет на тълкуването на закона от орган на изпълнителната власт и то тълкуване, което е дадено по казус, възникнал в предходен период – 2014 год. в друга община и при различна фактология, което е недопустимо. При изложените съображения, съдът приема, че оспореният Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 9331-1/13.07.2023 г., с който на жалбоподателя, в качеството на ползвател на имот с идентификатор 61042.501.91, са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2022 г. и 2023 г., е законосъобразен и съответно жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане при предходното разглеждане на делото пред първа инстанция и пред Върховния административен съд, като касационна инстанция, на основание чл.161 ДОПК, следва да се присъдят разноски по делото на ответната страна, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, съобразно представения списък на разноски /на л.79 от адм. дело № 1679/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас/ и 600 лева за касационната инстанция /л.14, 30, 31 от адм. дело № 2767/2024 г. по описа на Върховен административен съд/. Пред настоящата инстанция ответника не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд -Бургас,