Решение № 659 от 6.8.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 2496/2024 г.

Производството е образувано по предявен иск от А. Т. С., ЕГН ••••••••••, съдебен адрес: ••••••••••••, адв.Р. Й., АК Стара Загора, против ЧСИ Н. М. К. - Частен съдебен изпълнител с рег. № 929 в КЧСИ, р-н на действие ОС- Хасково, с ЕИК/БУЛСТАТ: 179605093, с адрес: гр. Хасково, ул. „ Сан Стефано" № 6, ет. 1, съдебен адрес за призоваване и съобщения: ••••••••••••, адв.А. Т., с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД Ищецът сочи, че е длъжник по изпълнително дело № 374/2017г. по описа на ЧСИ Н. К.. Твърди, че по изпълнителното дело е бил наложен запор и са правени неправомерно удръжки върху получаваното от него възнаграждение и суми по лична партида, открита в затвор по времето, когато е изтърпявал наказание. Поддържа, че работи в затвора, полага труд и получава възнаграждение в размер на минималната работна заплата, като 60 процента от него се превежда в полза на фонд "Затворно дело", 10 процента е ДДФЛ. Получава и парични суми от близки с пощенски записи за задоволяване на лични нужди, а така също е получил и обезщетение по административно дело, водено срещу Следствен арест. Сумите са постъпвали по личната му партида. Сочи се, че въз основа на запорно съобщение до Администрацията на Затвора, ответницата е постигнала удържане на парични суми по личната му партида, без да проучи какво е получаваното от него трудово възнаграждение, като така в периода м.09.2027г. до м.10.2023г. е направила удръжки върху сумите, постъпвали по личната му партида за възнаграждение от труд, за лични нужди от негови близки и присъдено обезщетение по адм.дело, което имущество намира за несеквустеруемо. Ищецът поддържа, че чрез реализираните от ответната страна изпълнителни действия са му причинени имуществени вреди в размер на 10388 лева. Предвид това, отправя си искане за осъждане на ответницата з да заплати сумата от 10388 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ответника в периода от м.09.2017г. до м.10.2023г., изразяващи се в налагане на запор и удръжки по изпълнително дело върху негово имущество по открита лична партида за възнаграждение за труд, лични средства за задоволяване на лични нужди и обезщетение по адм.дело, което имущество намира за несеквестеруемо, ведно със законна лихва върху сумата от началото на нарушението. В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва изцяло фактите и обстоятелствата, в това число оспорва като невярно твърдението на ищеца за извършени незаконосъобразни действия, изразяващи се в налагане на запор и направата на удръжки от несеквестируем доход по изп.дело № 374/2017г. Оспорвам твърдението, че ищецът е претърпял вреди, както и причинната им връзка с действията на ответника. Оспорва и размера на претендираните вреди. Не се оспорва наличието на образувано изпълнително дело № 374/2017г. по описа на ЧСИ Н.К., по което длъжник е ищеца. Сочи, че изп. дело № 374/2017г. е образувано по молба на взискателя К. Г. Г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.02.2017г. по НОХД № 521/2013г. по описа на Окръжен съд Хасково срещу ищеца. По искане на взискателя и на основание чл. 456 от ГПК вземането му по изпълнителния лист е присъединено по изп. дело № 373/2017г. на ЧСИ Н.К. (с Молба с вк. № 11746/06.06.2017г.). По изп. дело № 373/2017г. е наложен запор (с изх. № 31133/01.08.2018г.) върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Затвора с указания за спазване на правилата на чл. 446 от ГПК, както и запор на личната партида на длъжника (с изх. № 932/08.01.2020г.). По изп.дело били постъпили отговори на запорното съобщение от затвора (с вх. № 24432/20.08.2018г. и вх.№ 02824/27.01.2020г.), съгласно които се съобщава, че длъжникът получава трудово възнаграждение, като удръжките ще бъдат съобразени с правилата на чл. 446 от ГПК и чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС, както и че към момента на запора длъжникът няма суми, постъпили по личната му партида. Сочи също така, че по изп. дело № 373/2017г. постъпват превеждани от Затвора в гр. Сливен суми, както и други плащания от провеждани публични продани, от трети лица и т.н., които се разпределят по делото и по присъединеното към него ИД № 374/2017г. по описа на ЧСИ Н.К.. Постъпленията от страна на Затвора по ИД 373/2017г. са разпределяни по присъединеното към него ИД № 374/2017г., считано от м.ноември 2019г. Сочи, че ищецът претендирал незаконосъобразност на действията на ЧСИ, т.к. според него удържаните по запора суми от трудово възнаграждение и личната му партида в затвора са от несеквестируем доход, като според твърденията на ищеца приходите му по личната партида са изпратени от негови близки, респективно от присъдено му обезщетение по административно дело, платимо от Следствения арест в гр. Хасково. Същевременно третото лице, на което е връчено запорното съобщение изрично е посочило в нарочни отговори с вх. № 24432/20.08.2018г. и № 02824/27.01.2020г. по изп. дело № 373/2017г., че удръжките ще бъдат съобразени с правилата на чл. 446 от ГПК и чл. 57от ППЗИНЗС. От извършените преводи от страна на Затвора не можело да се установи каква част от доходите на длъжника са удържани, т.к. тази преценка се извършва именно от третото лице, което е получило запорното съобщение. Сочи също така, че във връзка със запитване е постановено разяснение от КЧСИ с изх. № 3392/2019г., съгласно което съобразявайки нормите на чл. 446 от ГПК, чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС, чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 84 от ЗИНЗС затворническата администрация следва да прави удръжки от трудовите възнаграждения на лишените от свобода без да се коментира въпроса за несеквестируемия доход, доколкото лишените от свобода лица са с гарантиран подслон, храна, облекло и обувки, здравеопазване и образование, осигурени от Държавата и за сметка на държавния бюджет получават всичко необходимо за осигуряване на задоволяването на основните им жизнени потребности. В разяснението на КЧСИ е посочено още, че доходите от пощенски записи, банкови преводи от близки и дарения не попадат в обхвата на чл. 446 от ГПК - ,,Несеквестируем доход", поради което всички те се явяват изцяло секвестируеми и срещу тях може да се насочва принудително изпълнение чрез налагане на залор. Изрично е разяснено, че сумите от т.нар „лични партиди" следва да се удържат в пълен размер. В този смисъл е и константната съдебна практика. В хода на изпълнителните производства ищецът нито е излагал твърдения, нито е сочил доказателства, че удържаните и преведени суми от Затвора в гр. Сливен по наложения запор по горепосочените изпълнителни дела на ЧСИ Н.К. - представляват доходи с източник сред посочените в закона - чл. 446 и чл. 446а от ГПК и са под несеквестируемия минимум. Поради това ЧСИ не е имало основание да приеме, че удръжките се правят неправомерно, нито е имал задължение и е могъл да провери дали третото задължено лице спазва разпоредбите на закона, касаещи удръжки от несеквестируемите доходи. Също така ищецът не е обжалвал действията на ЧСИ по налагане на запора и удържането на суми от Затвора. Съгласно чл. 86, ал. 1, т.4 от ЗИНЗС - лишените от свобода имат право на парични суми за задоволяване на лични нужди. Дори и част от удържаните средства да представляват доходи от трудово възнаграждение на ищеца, то по отношение на лишените от свобода е неприложим институтът на несеквестируемостга, а за тях се прилатат специалните разпоредби на чл. 78 от ЗИНЗС и чл. 56 и чл. 57 от ППЗИНЗС. Несеквестируемостта има за цел да осигури необходимия екзистенс минимум, който е гарантиран на лишените от свобода по закон за сметка на държавния бюджет - чл. 84 от ЗИНЗС, включително подслон, храна, облекло, здравни осигуровки и т.н. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. По тези съображения, неоснователни бил твърденията на ищеца, че удържаните суми, представляващи преведени му помощи от негови близки са несеквестируеми, т.к. същите не попадат сред изброените в чл. 446 от ГПК и чл. 446а от ГПК вр. с чл. 1 14а от КСО и чл. 14, ал. 3 от ЗСП доходи - трудово възнаграждение и/или пенсия под МРЗ, обезщетения от НОИ за безработица, временна нетрудоспособност, майчинство и др., обезщетения и помощи от ДСП, вкл. семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, за отопление и др. Същият извод се налагал и по отношение на твърдяното в исковата молба присъдено обезщетение по административно дело, дължимо от Следствения арест в гр. Хасково. За същото категорично може да се заключи, че не попада сред несеквестируемите съгласно чл. 446а от ГПК вр. с .114а от КCO и чл. 14, ал. 3 от ЗСП - обезщетения от НОИ или социални помощи. От изложеното следвал единственият извод, че удържаните суми от ищеца по наложения запор от личната мv партида изобщо нямат несеквестируем характер и подлежат на запориране и удържане в пълен размер. По отношение на претендираните вреди, счита същите за изцяло недоказани, в това число и по размер. Доколкото направените удръжки по запора от Затвора са разпределени за погасяване на задълженията на ищеца по образуваните пред ЧСИ Н.К. изпълнителии производства срещу него, то не може да се сподели изводът, че в резултат на удръжките ищецът е претърпял имуществени вреди. Това е така, тъй като с удръжките не се намалява имуществото в патримониума на ищеца, а се погасяват негови ликвидни и изискуеми задължения. Оспорва и размера на твърдените от ищеца удръжки, направени от Затвора, респ. оспорва размера на претендираните имуществени вреди. Счита за изцяло законосъобразни действията на ЧСИ Н.К., изразяващи се в наложения запор върху трудовото възнаграждение и личната партида на ищеца в затвора по изп.дело № 373/2017г., по което е присъединено вземането по изп.дело № 374/2017г. по описа на ЧСИ Н.К., както и направените удръжки в резултат на запора. Посоченото обосновава извод за липса на извършени противоправни действия от страна на ответника, респективно и за липса на претърпени вреди от ищеца в резултат на виновни действия на ЧСИ. Прави също така и възражение за погасяване на вземането по давност, в това число за главници и лихви . По тези съображения моли за отхвърляне на исковата претенция на ищеца като неоснователна и недоказана, в условията на евентуалност – погасена по давност. В съдебно заседание ищецът моли за уважаване на иска. Ответникът в съдебно заседание и с писмени бележки, моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2 и ал.3, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че ищецът е длъжник по изпълнително дело, а именно № 373/2017г. и присъединеното към него Изп. дело № 374/2017г., и двете по описа на ЧСИ Н.К. с рег. № 929 в КЧСИ, както и че към момента на образуването им ищецът – длъжник по тях, се е намирал в пенетенциарно заведение - Затвор Стара Загора по повод изтърпяване на наказание по присъда. Същото е видно и от приложените по делото писмени доказателства - Молба с вх. № 04902/08.03.2017 г. по изп. дело № 20179290400373 на ЧСИ Н. К. от Д. О. Ч., действаща като майка и законен представител на Й. Г. К.; Изпълнителен лист № 23/17.02.2017 г., издаден от Окръжен съд – Хасково въз основа на влязла в сила Присъда № 5/06.02.2015г. по НОХД № 521/2013г. по описа на Окръжен съд - Хасково, Решение №131/25.05.2016г. по ВНОХД №227/2015г. по описа на Апелативен съд Пловдив, Решение №216/01.02.2017г. по КНД №924/2016г. по описа на Върховен касационен съд, в сила на 01.02.2017г. да заплати на Д. О. Ч. от •••••••••••• с ЕГН ••••••••••, действаща като майка и законен представител на малолетното дете Й. Г. К. с ЕГН:••••••••••. сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, сумата от 13 900 лева тринадесет хиляди и девестотин лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от лишаване от издръжка, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми, считано от 01.01.2013 год. до окончателното им изплащане, сумата от 2 000 лева /две хиляди лева, представляваща направените по делото разноски пред Окръжен съд-Хасково, както и сумата от 300 лева ( триста лева), представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство; Обезпечителна заповед от 11.02.2013 г. на Окръжен съд – Хасково по ЧГД № 91/2013г. по описа на ОС Хасково за обезпечение на бъдещ иск по ДП № 18/2013г. по описа на РУ „П" гр. Хасково; Молба с вх. № 04903/08.03.2017 г, по изп. дело № 20179290400374 на ЧСИ Н. К. от К. Г. Г. чрез адв. Т. К. срещу А. Т. С.; Изпълнителен лист № 24/17.02.2017 г., издаден от Окръжен съд – Хасково по влязла в сила присъда № 5/06.02.2015г. по НОХД № 521/2013г. по описа на ОС Хасково, Решение №131/25.05.2016г. по ВНОХД №227/2015г. по описа на Апелативен съд Пловдив, Решение №216/01.02.2017г. по КНД №924/2016г. по описа на Върховен касационен съд, в законна сила на 01.02.2017г., издаден в полза на К. Г. Г. за сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.0.2013 год. до окончателното й изплащане, сумата от 1000 лева ( хиляда лева) представляваща направените по делото разноски пред Окръжен съд-Хасково, както и сумата от 300 лева ( триста лева), представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство; Молба с вх. № 18696/20.05.2020 г. по изп. дело № 20179290400373 от Й. Г. К., действаща чрез канонен предтавител Д. Ч., Изпълнителен лист № 33/18.05.2020 г. на Окръжен съд – Хасково по ГД № 264/2018г. по описа на ХОС за сумата от 1153.10 лв. ( хиляда сто петдесет и три лева и десет стотинки), представляваща разноски, както и от приложените запорни съобщения и отговори на запорни съобщения от Затвор Ст.Загора (запорно съобщение по изп. дело № 20179290400373, вх. № 31133/01.08.2018 г. до Затвор – Стара Загора; Писмо рег. № 1754/17.08.2018 г. до ЧСИ Н. К. от Затвора Стара Загора в отговор на запорно съобщение № 31133/01.08.2018г. по ИД № 2017929400373; Запорно съобщение по изп. дело № 20179290400373 на ЧСИ Н. К., вх. № 932/08.01.2020 г.; Писмо рег. № 340/22.01.2020 г. до ЧСИ Н. К. от Затвора – Стара Загора в отговор на запорно съобщение по изп. дело № 20179290400373 на ЧСИ Н. К., вх. № 932/08.01.2020 г., разпореждане от 06.06.2017г. по изп. дело № 20179290400373 на ЧСИ Н. К. за присъединяване ид № 374/2017г. към ИД № 373/2017г). Видно от приложените по делото запорни съобщения (с изх. № 31133/ 01.08.2018г. и с изх. № 932/08.01.2020г. по изп. дело от № 373/2017г.) изпратени от ЧСИ Н.К. до Затвор Стара Загора, където ищецът се е намирал по попов изтърпявано наказание, наложен е бил запор върху получаваното възнагражедие от същия, суми по лична партида, както и вземания по административно дело № 148/2017г. по описа на Административен съд Хасково, с указание за спазване на правилата по чл. 446 ГПК. Видно от приложените отговори от ГДИН - Затвор СТАРА Загора (Писмо рег. № 1754/17.08.2018 г. до ЧСИ Н. К. от Затвора Стара Загора в отговор на запорно съобщение № 31133/01.08.2018г. по ИД № 2017929400373 и Писмо рег. № 340/22.01.2020 г. до ЧСИ Н. К. от Затвора – Стара Загора в отговор на запорно съобщение по изп. дело № 20179290400373 на ЧСИ Н. К., вх. № 932/08.01.2020 г.) съдебният изпълнител е уведомено, че длъжникът изтърпява на наказание в затвора, включен е в трудова дейност, получава месечно възнаграждение в размер на 40% от МЗ за страната, редуцирано на база действително отработените дни като удръжките и преводите ще се правят при спазване на чл.446 ГПК и чл.57 ППЗИНЗС. Справка с рег.№ 6948/17.09.2025г. от ГДНИН-Затвор Стара Загора, ведно с Справка за получено брутно трудово възнаграждение и направени удръжки и изпълнителни дела на лицето А. Т. С. за периода м. 09.2017г. – м. 10.2023г., издадена от Затвор гр. Стара Загора; Платежно нареждане от 03.02.2020г. за сумата в размер на 1041.78 лева с получател МП Затвора Стара Загора и основание обезщетение 148/17 А. С. и Справка за удържани суми от Личната партида на Лишения от свобода А. Т. С., Контр. № 9732 за периода от 2017г. до 27.04.2021г. и Справка рег. № 112-22-235#2, екз. № 2/01.07.2026 г. от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ - Затвор гр. Стара Загора, се установява, че периода м.09.2017г. до м.09.2023г. А. Т. С. е полагал труд и е получавал възнаграждение в размер на 40% от минималната работна заплата за съответната година, на база на действително отработените дни за месеца. Трудовата му дейност е прекратена, считано от 14.09.2023г. Посочени са размер на брутна заплата, брутна заплата-полагаща се част, данък 10%, удържана сума за запор и дати на преводите за всеки месец от съответната календарна година в процесния период. От ответника също се представят фишове за получавано възнаграждение за част от процесния период (копия от фишове за м.09.2017г., м.11.2018г., м.12.2019г., м.10.2020г. и м.10.2021г.). По делото е приложена и Заповед № МС-04- 1373/23.08.2017 г. на Министъра на правосъдието, съгласно която за всяка работа, извън тази, която се извършва по реда на дежурство за поддържане на реда и хигиената, лишените от свобода получават възнаграждение, изключение на доброволния неплатен труд, както следва: 1. Работещите по трудови норми в производствените звена и земеделските стопанства на местата за лишаване от свобода и в работни обекти на други организации - 40% от възнаграждението за изработеното. 2. Работещите по щата на комунално-битовата дейност на местата за лишаване от свобода - 40 % от минималната работна заплата за страната /MPЗ/, а заемащите длъжности с изискване за правоспособност - 45% от MPЗ. 3. На работещите лишени от свобода, настанени в затворническо общежитие от открит тип се изплащат 50% от MPЗ. 4. На работещите лишените от свобода, настанени в затворническо общежитие от закрит тип се изплащат 40% от МР3. Заповедта влиза в сила от датата на издаването й. Приложени са по делото и разяснения от Камарата на частните съдебни изпълнители. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД. За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи наличието на елементите от състава на непозволеното увреждане: извършено противоправно деяние от страна на ответницата в качеството й на частен съдебен изпълнител по образувано пред нея изпълнително дело; наличие на причинени имуществени вреди на ищеца и техния размер; причинна връзка между деянието и настъпилата вреда. Безспорно, срещу ищеца е образувано и водено изпълнително производство - Изп. дело № 373/2017г. и присъединеното към него Изп. дело № 374/2017г., и двете по описа на ЧСИ Н.К. с рег. № 929 в КЧСИ, по което са наложени запори от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител със запорни съобщения, изпратени до Затвора - гр. Стара Загора, където ищецът е изтърпявал наказание. са били изпратени залорни съобщения (с изк. № 31133/ 01.08.2018г. и с изх. № 932/08.01.2020г. по изп. дело от № 373/2017г.) След получаването им администрацията на затвора е уведомила съдебния изпълнител, че ще изпълнява наложения запор при спазване на приложимите разпоредби на ГПК, ЗИНЗС и Правилника за прилагането му (Отговори с вх. № 24432/20.08.2018г. и вх. № 02824/27.01.2020г. по Изп. дело № 373/2017г.), съответно направени са удръжки по наложените от ЧСИ запори от администрацията на Затвора - Стара Загора, в качеството й на трето задължено лице. От правилото на чл. 442 ГПК, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на вземането на взискателя, са предвидени изключения в чл. 444 и чл. 446 ГПК, регламентиращ имуществените права по отношение, на които е налице законова забрана да се насочва принудително изпълнение.Ищецът счита, че по отношение на изплащаното му възнаграждение за положен труд е нарушена нормата на чл. 446, ал.1 от ГПК, съгласно която ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само: 1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа; 2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа; 3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдът взема предвид, че ищецът е изтърпявал наказание и не се намира в трудово правоотношение, съответно не получава трудово възнаграждение по смисъла на КТ. За полагания в пенитенциарните заведения труд са приложими специалните норми на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Правилника за приложението му /ППЗИНЗС/. Съгласно чл. 77, ал.1 от ЗИНЗС, по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като съгласно чл.78, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, определена със заповед на Министъра на правосъдието. В случая не е налице трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда, доколкото в ЗИНЗС е предвидено, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел поправяне на осъдените лица и тяхното ресоциализиране. Също така полагането на труд от лишените от свобода се извършва не само за да получат възнаграждение, а има и други изрично предвидени последици, различни от тези присъщи на едно трудово правоотношение – така например при изчисляване срока на изтърпяното наказание два работни дни се смятат за три дни лишаване от свобода, строгият режим може да бъде заменен с общ при добро поведение и положително отношение към труда и т.н. Следва да се има в предвид и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. С тази разпоредба законодателя изрично е предвидил, възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от свобода възнаграждение. Съгласно чл. 57, ал.1 ППЗИНЗС удръжките по чл. 78, ал.3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК от цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците. В допълнение следва да се посочи, че законодателят е предвидил определен доход като несеквестируем за да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло. В чл. 84, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1.безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2. непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3. самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4. здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. С оглед така предвидените права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди. Затова и по отношение на тях не съществува законово изискване и съответно законова гаранция реално да получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, а за извършване на удръжки от възнаграждението за положен труд са приложими цитираните по-горе специални норми. От казаното до тук е видно, че не следва да се смесват общата правна уредба относно несеквестируемостга на трудовото възнаграждение по чл. 446 ГПК със специалната правна уредба относно труда на лишените от свобода. Трудът на лишените от свобода представлява самостоятелно уреден институт в ЗИНЗС, ППЗИНЗС и в издадените въз основа на закона актове на министъра на правосъдието, който институт не се подчинява изцяло на общите правила относно трудовите правоотношения. По делото бе представена действащата Заповед № ЛС-04-1373/23.08.2017г. на министъра на правосъдието относно начина на определяне на възнагражденията на лишените от свобода, както и подробните справки от ГД „Изпълнение на наказанията". В конкретният случай ищецът не представи доказателства за това, че направената удръжка от възнаграждението му не е в съответствие с горепосочените разпоредби и указанията относно спазването на чл. 446 ал. 1 от ГПК, съдържащи се в полученото от ответницка запорно съобщение. От предоставената информация от Началника на Затвора Ст.Загора е видно, че направените удръжки са в по-малък размер от изплатеното на ищеца възнаграждение, т.е. не надвишават две трети от полагащата му се част. От приложените справки от Затвора Ст.Загора се установяват именно данните за всеки отделен месец от процесния период, като изрично са посочени: начисленото брутно трудово възнаграждение; полагащата се част от него на лишения от свобода; размерът на данъка; размерът на извършената удръжка; датата на превода по изпълнителното дело. Видно от изброените погоре доказателства, установява се, че ищецът е получавал възнаграждение в размер на 40 % от минималната работна заплата за съответната година, съобразно действително отработените дни. Едва върху така определената полагаща се част и след приспадане на дължимия данък от 10% - администрацията на затвора е извършвала удръжките по наложения запор. След анализ на всички представени месечни справки се установява, че в нито един момент удръжките не надхвърлят законово допустимия размер - две трети от полагащото се възнаграждение, предвиден в специалната нормативна уредба - чл. 78, ал. З от ЗИНЗС. Следователно основното фактическо твърдение в исковата молба, че администрацията на затвора, респективно ответникът, е удържал суми извън допустимия размер, остана недоказано. Ето защо не може да се приеме, че при изпълнение на запора е било допуснато нарушение на ЗИНЗС, Правилника за прилагането му или на приложимите разпоредби на ГПК. Липсата на подобно нарушение изключва първия и основен елемент от фактическия състав на деликтната отговорност на съдебния изпълнител. Наред с възраженията относно трудовото възнаграждение, ищецът поддържа и твърдения, че незаконосъобразно са били удържани средства от неговата лична партида, включително от постъпило по нея обезщетение, които също не намират опора в събраните по делото доказателства. Несеквестируемостта на едно вземане се определя от неговия законов източник, а не от мястото, по което постъпва, или от начина, по който впоследствие се разходва. Самото обстоятелство, че определени суми са постъпили по личната партида на лишен от свобода, не ги превръща автоматично в несеквестируем доход. За да се ползват със закрилата на чл. 446 ГПК, е необходимо същите да произтичат именно от някой от изрично предвидените в закона източници, за което подобни доказателства по делото от страна на ищеца не се ангажираха. Разпоредбата на чл. 446 ГПК съдържа изчерпателно изброяване на доходите, които се ползват със закрила срещу принудително изпълнение. Средствата, представляващи: парични преводи от близки; дарения; постъпления по личната партида; други доброволно предоставени суми, не попадат сред изрично защитените доходи. В този смисъл са и дадените разяснения от Камарата на частните съдебни изпълнители, приложени по делото, както и трайнл възприетата практика, че при тези средства защитата по чл. 446 ГПК не намира приложение. От представените по делото справки на Затвора - гр. Стара Затора (Справка, постьпила с Отговор с вк. № 167151Ч.09.2025г. по вх.рег. на РС-Хасково и Справка с рег. № 1640/1З.О3.2025г., представена от ищеца в о.с.з.. на 25.02.2026г.) се установява по безспорен начин, че по отношение . на личната партида са били извършени единствено две удръжки, различни от удръжките от трудово възнатраждение: удръжка в размер на 30 лева от личната партида и удръжка в размер на 1041,78 лева, представляваща посrьпило обезщетение. Самото обстоятелство, че определена сума представлява обезщетение, не е достатъчно, за да бъде приета за несеквестируема. Суми, представляващи преведени помощи от близки или обезщетение по административно дело, присъдено за дължимо от Следствения арест в гр. Хасково - не представляват несеквестируеми доходи, т.к. не попадат сред изброените в чл. 446 от ГПК и чл. 446а от ГПК вр. с чл. 114а от КСО и чл. 14, ал. 3 от ЗСП. Несеквестируемосrга не се определя от това за какво длъжникът възнамерява да използва дадени средства. Законът свързва закрилата единствено с източника на дохода, а не с неговото последващо предназначение. Ищецът не доказа, че тези средства попадат сред защитените от закона доходи. Следователно няма основание да се приеме, че същите са несеквестируеми. От всичко гореизложено, следва не само, че липсват незаконосъобразни действия на ЧСИ, но не се установява и извършване на незаконосъобразни удръжки изобщо, което само по себе си е достатъчно основание предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. На отделно основание, искът е несонавателен, тъй като на обезщетяване подлежат единствено вредите, които са пряка и непосредствена последица от процесуално незаконосъобразно действие или бездействие на съдебния изпълнител. Всички месечни изчисления относно размера на удръжките са извършвани изцяло от администрацията на Затвора - гр. Стара Загора, поради което и не може да се вмени виновно поведение. Поради това, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Само за пълнота, следва да се посочи и че към датата на предявяване на иска вземанията, основани на удръжките, извършени преди повече от пет години, са погасени по давност, т.е. давността обхваща удръжките, извършени преди 13.09.2019г., което е отделно основание за отхвърляне на същите като неоснователни, но доколкото искът се явява неоснователен на посочените погоре основания, то и възражението за погасителна давност не се обсъжда от съда по същество . С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал.3 ГПК, следва да бъде уважено своевременно направеното искане на ответника за разноски, като ищецът бъде осъден да му заплати сумата 664,68 евро (1300 лева) за адвокатско възнаграждение. Предвид Закона за въвеждане на еврото в Р. България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024г., в сила от 01.01.2026г., всички суми в това число за присъдените разноски следва да бъдат превалутирани в евро предвид смяната на националната валута (лев) с евро, считано от 01.01.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс (1 евро е равно на 1,95583 лева) . Така мотивиран, съдът