Решение № 840 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 178/2026 г.

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК. Образувано е по жалба на И. Н. М., [населено място] против Решение № 48/01 04 2026 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ за спиране на изпълнително производство по реда на чл. 222 от ДОПК. В жалбата се твърди, че обжалваното Решение е незаконосъобразно поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и липса на реална фактическа преценка. Твърди се, че настоящото производство не цели окончателно разрешаване на всички въпроси, свързани с давността, размера на задълженията и евентуалната отговорност за причинени вреди в хода на изпълнителното производство, а единствено да установи дали при наличната фактическа и правна основа принудителното изпълнение може законосъобразно да продължи. Счита, че в хода на изпълнителното производство са прилагани изпълнителни мерки, които, разгледани в тяхната хронологична последователност и в причинно-следствена връзка, не водят до ефективно събиране на публичните вземания, а до изкривяване на финансовата рамка на изпълнението и до генериране на нови задължения. Посочва за пример наложена обезпечителна мярка. Твърди липса на изчерпателно отразяване на всички изпълнителни действия и постъпления, както и липса на реален анализ на тяхната ефективност, поради което не може да се направи обоснован извод относно действителния размер на задължението, начина на неговото формиране и законосъобразността на продължаване на изпълнителните действия. Счита, че изпълнителното производство се поддържа не въз основа на обективен и пълен анализ, а въз основа на формално възприети твърдения и непълни административни актове, което обуславя неговата незаконосъобразност в настоящия му вид, за което е поискал спиране на основание чл. 222 от ДОПК, а отказът да се спре изпълнението се явява незаконосъобразен. Иска пълен независим анализ на всички действия, проверка на постъпленията и разпределенията, както и установяване реалния размер на задължението. Твърди неправилна преценка относно единственото му жилище и продължаваща спрямо него възбрана, както и други различни обстоятелства, свързани с различни действия по изпълнителното дело. В уточняваща молба към подадената жалба също излага различни обстоятелства по наложени запори в хода на изпълнителното производство, които блокират икономическата му дейност и водят до невъзможност по събиране на задълженията. В с.з. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Х. поддържа жалбата и моли да се отмени обжалваното решение. В писмени бележки адв. Х. излага същите възражения, а именно, че няма яснота по формирания окончателен размер на вземането, в който са включени и задължения погасени по давност, както и че няма яснота как са извършвани разпределенията. Твърди, че не са отразявани всички постъпили суми, както и че изпълнителните действия генерират много разходи, без реални постъпления. В отделно писмено становище жалбоподателят излага пространствено същите възражения, излагани в жалбата и депозираното до публичния изпълнител искане за спиране на основание чл. 222 от ДОПК, както и в допълнително представяните молби. Основно твърди, че размерът на дълга, върху който НАП основава отказа за спиране, не е изяснен с пълни, точни, непротиворечиви и проследими данни. Позовава се на справка от НАП с дата 07 10 2025 г., където фигурират задължения, които са погасени още през 2023 г., както и че докато не бъде изяснено противоречието, касаещо размерът на задължението му, върху който е основан отказът на НАП за спиране, този размер не може да се счита за доказан по несъмнен начин. Ответната страна чрез гл. юрк Б. Д., в с.з. и писмено становище оспорва жалбата и моли обжалваното Решение да бъде потвърдено, като им се присъдят разноските по делото, съгласно представен списък в размер но 155 евро. Редът за спиране на принудителното изпълнение е уреден в чл.222 от Глава 25 „Принудително изпълнение“ на ДОПК. Разпоредбите в тази глава са специални спрямо общите правила на ДОПК. За това действията на публичния изпълнител при образувано изпълнително дело са съобразени единствено и само с тези разпоредби, а общите разпоредби на чл. 34 „Спиране на производството" са приложими в производствата по извършване на проверки или ревизии, но са неотносими към действията по принудителното изпълнение. Дори да се приеме, че същите могат да се приложат на основание чл. 222, ал. 1, т.6 от ДОПК, то и тези разпоредби не са изпълнени за жалбоподателя, тъй като, съгласно чл. 34, 1 Производството се спира при: 1. заболяване на лице, чието участие е наложително - след удостоверяване с надлежен медицински документ; 2. образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано; 3. смърт или липса на законен представител на физическото лице - до учредяване на настойничество или попечителство или до назначаването на представител по чл. 11; 4. смърт на единствения представляващ или липса на представляващ на юридическото лице - до вписване на нов представляващ или до назначаването на представител по чл. 11; 5. подадена молба на субекта - еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца; 6. други обстоятелства, предвидени със закон. В случая за жалбоподателя тези обстоятелства също не са налице. Не са налице хипотезите на чл. 222, ал. 1 от ДОПК, като по отношение на т. 6 този случай включва, например започнало изпълнение срещу трето лице (недлъжник), в който случай третото лице може да предяви иск за установяване на правото си (чл. 269 ДОПК). Съдът уведомява органа, извършил принудителните действия, ако бъде образувано изпълнително производство - в тези случаи органът, извършил принудителните действия, може да премине към друг способ за принудително събиране или да спре производството. При преглед на административната преписка и събраните писмени доказателства е видно, че в настоящия случай не са налице хипотезите на чл.222 от ДОПК, поради което искането на жалбоподателя за спиране на изпълнителното производство не може да бъде уважено. Цитирането на други обстоятелства, различни от хипотезите на чл.222 от ДОПК не могат да спрат принудителното изпълнение и не са предмет на настоящето производство. За разглеждането им законът е предвидил специален ред в разпоредбите на чл. 197 и чл. 266 от ДОПК, съгласно които всеки издаден акт или действие на публичен изпълнител в 7-дневен срок от връчването му/извършването му може да бъде обжалван от ЗЛ пред съответният административен орган пред който да си изложи претенциите. Позовава се и на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза е отговор на претенциите на жалбоподателя и доказва, че същият е длъжник по Изпълнително дело №12140000242/2014г. и към настоящия момент задълженията му по това дело не са погасени. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С молба по чл. 222 от ДОПК вх. № 54-12-454/12 03 2026 г. до главен публичен изпълнител, жалбоподателят И. М., в качеството му на длъжник по изп.д. № 12140000242/2014 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, е поискал спиране на принудителното изпълнение по чл. 222, във връзка с чл. 4 и чл. 6 от ДОПК, както и във връзка с принципите на чл. 12 и чл. 35 от АПК. В молбата са изложени различни фактически обстоятелства, както свързани с предприети действия от публичния изпълнител по цитираното изпълнително дело, така и по извършвани плащания. Формулирано е искане за спиране на по-нататъшното извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело, включително такива по подготовка и провеждане на публична продан; извършване на проверка на всички обстоятелства свързани с плащане от 28 05 2024 г. към „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД, за която цел се изиска съответна информация; извършване преценка на съразмерността на предприетите изпълнителни действия с оглед погасените публични задължения; проверка относно възбрана върху единственото му жилище, като до произнасяне по молбата да не бъдат предприемани действия по насрочване или провеждане на публична продан. С писмо изх. № [рег. номер]-178-0005433/19.03.2026 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана е отказано спиране на производството по реда на чл. 222 от ДОПК поради липса на основания за това. С обжалваното решение жалбата против Писмо изх. № [рег. номер]-178-0005433/19.03.2026 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана е оставена без уважение и е потвърден като правилен отказът от спиране на изпълнителното производство по реда и условията на чл. 222 от ДОПК. За да постанови този правен резултат, решаващият орган приема, че условията за спиране на производството по чл. 222 от ДОПК са изчерпателно изброени, като допълване на основанията е възможно в хипотезата на чл. 222, ал. 1, т. 6 от ДОПК, а именно - при наличие на други случаи, посочени в закон. В чл. 222а от ДОПК са уредени хипотезите на спиране при особени случаи, като и в двата случая със специалния процесуален закон е възложено евентуалното спиране единствено на публичния изпълнител. Без да е изрично посочено, от същността на института на спирането на изпълнителното производство следва, че такива случаи биха могли да бъдат онези събития водещи до неиндивидуализирано от към предмет и страни изпълнително производство, обстоятелства пряко обуславящи процесуалната легитимация на страните или обстоятелства, пряко свързани с изискването за законосъобразност на производството, налагащи междувременно предприемане на действия с цел защита интересите на длъжника, които той не би могъл да извърши сам поради независещи от него причини и пр. От друга гледна точка изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В чл. 222 от ДОПК. който е специален по отношение на АПК, изрично са посочени основанията за спиране на изпълнителното дело. както и органът, който може да постанови спиране на изпълнението — с разпореждане на публичния изпълнител, като в случая такива не са налице. Съгласно изслушана, по искане на жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице И. П. дава заключение, че общите задължения към 11.03.2026 г. са посочени в актуализирана справка към тази дата /листа 76 – 143 по делото/, като размерът на задължението по ИД № 242/2014 г. е общо 141224.49 евро, в т.ч. главница 77871.27 евро и лихви 63353.22 евро. След покупко-продажбата на имот, на основание цитирано, в раздел II на молбата с искането за спиране изпълнителното производство, споразумение, И. Н. М. има представени документи за погасяване на задължения, които не се отнасят за ИД № 242/2014 г. като с молба вх. № 1317/03.06.2026 г. същият не поддържа твърдението, че чрез Споразумението са погасени публични задължения по ИД № 242/2014 г. Вещото лице в депозираното заключение е посочило извършените по изпълнителното дело плащания. В с.з. поддържа представеното заключение като поправя печатна грешка на л. 4, ред 4 от горе надолу, като за вярна следва да се счита сумата [рег. номер],41 лева. Погасените суми по давност не се включват в дължимата сума. Данъците към Община Козлодуй са платени и няма задължения към този орган, като в справката за задължения към 11.03.2026 г. задължения към Община Козлодуй не фигурират. В насроченото о.с.з., проведено на 18 06 2026 г. жалбоподателят И. М., на въпроса на съда, изрично заявява, че не възразявам, че има непогасени задължения по изпълнителното дело, а възразява по размера им, който се търси от НАП за продължаване на изпълнителните действия. Същевременно твърди, че още от 2013 г. е блокиран по всички банкови сметки, поради което преводите, с които е погасявал задълженията си, са превеждани през Изи пей, като счита за възможно, част от тях да му липсват, но има такива документи за извършвани плащания. По делото са представени още изисканите от съда доказателства за собствеността на жалбоподателя; Справка за актуални към 11 03 2026 г. задължения на жалбоподателя, Споразумение от 15 04 2024 г. С Определение № 544 от 05 05 2026 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, изискал е допълнителни доказателства при условията на чл. 174, ал. 5 от АПК и е предоставил възможност за представяне на доказателства. При горната фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване – Решение постановено по реда и условията на чл. 266 от ДОПК и от лице с правен интерес – адресата на акта, в качеството му на заявител по отправено искане за спиране на изпълнителното производство. Жалбата е подадена на 14 04 2026 г., видно от извършено проследяване на пратка, а оспореното Решение е получено на 06 04 2026 г. – ИД на л. 64, 65, което я прави допустима за разглеждане по същество. По делото няма спор, както и сам жалбоподателят И. М. заявява в о.с.з. на 18 06 2026 г., че има задължения по образувано изпълнително дело № 242/2014 г., по което е подал молба производството да бъде спряно при условията на чл. 222 от ДОПК Искането за спиране е обосновано общо/обобщено, чрез цитирането на основни принципи от ДОПК и АПК, а именно: чл. 4 (Самостоятелност и независимост) и чл. 6 (Добросъвестност и право на защита) от ДОПК, респ. чл. 12 (Достъпност, публичност и прозрачност), както и на основание текста на чл. 35 (Изясняване на фактите и обстоятелствата) от АПК, без за целта да са изложени конкретни факти и обстоятелства, които да бъдат подведени под някоя от законовите хипотези на закона, водещи до искания резултат за спиране. Същевременно не се сочи как са нарушени цитираните принципи именно и в контекста на образуваното изпълнително производство, за което се иска спиране по реда и условията на чл. 222 от ДОПК. Нормата на чл. 222 от ДОПК предвижда изрично и императивно случаите, при които публичният изпълнител разполага с правомощие да спре изпълнителното дело, без да начислява лихви за срока на спирането. В молбата си за спиране, жалбоподателят не посочва нито едно от основанията предвидени в цитираната правна норма, нито твърди наличието на такива. Същият навежда хаотично различни факти и обстоятелства по минали действия на публичния изпълнител, с което искане цели предотвратяване на бъдещи такива. В тази връзка следва да се има предвид, че законодателят е предвидил процесуален ред, в който действията на публичния изпълнител подлежат на административен и съдебен контрол, който ред е различен от настоящото производство, в което се извършва преценка за наличието на основания за спиране на изпълнителното дело. Защитата срещу всяко едно изпълнително действие на публичния изпълнител, се осъществява отделно и самостоятелно по реда и условията на чл. 266 и сл. от ДОПК и предмет на тези производства е конкретното изпълнително действие. В тази връзка твърдението, че е необходимо осъществяване на пълен и независим анализ на всички действия/постъпления и разпореждания, се явява неоснователно и несъответно на административното правораздаване. Предмет на настоящото производство, не е установяване точният размер на задължението по образуваното изпълнително дело, каквито твърдения са изложени от жалбоподателя, а дали има сбъдване на конкретни факти и обстоятелства, които да бъдат подведени под съответните материално-правни норми, за да обусловят спиране на изпълнителното дело. Самият размер на задължението, в това число неговото уточняване, не е сред материално правните предпоставки, която да има отношение и да обуславя спиране. Поради това и справката от НАП с дата 07 10 2025 г., за която се твърди, че фигурират задължения, които са погасени още през 2023 г., е ирелевантна към правилното решаване на делото. По отношение на всички възражения, касаещи неправилна преценка, в това число и спрямо единственото му жилище, както и наложени запори в хода на изпълнителното, то както се отбеляза по-горе, за тези действия законодателят е предвидил самостоятелен ред на обжалване, в производствата по които се извършва преценка, както на допустимостта на жалбата, така и на нейната основателност. По отношение на възраженията свързани с блокиране на банковите сметки и дейността на жалбоподателя, тези възражения също са неотносими към настоящото производство, като същевременно законодателят е предвидил процесуална възможност в нормата на чл. 299 от ДОПК, с института на „Разрешение за неотложни плащания“, при която длъжникът може да получи разрешение определена част от постъпилите или постъпващите суми, да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. Не се установяват, а и не се твърдят никакви конкретни факти и обстоятелства, които да са предвидени в закона, за да може публичният изпълнител да спре изпълнителното производство. С оглед на изложеното и поради неустановяване от страна на жалбоподателя на което и да е от основанията за спиране на изпълнителното производство, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно. При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответната страна – юрк Б. Д. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размера, в който същото е поискано. Водим от гореизложеното и на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК съдът