Решение № 193 от 17.7.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 270/2026 г.

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№3120/11.02.2026Г., подадена от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,представляван от Областния управител на Област Добрич, и по насрещна въззивна жалба вх№7247/27.03.2026г., подадена от Потребителна кооперация ” ЗОРА”, със седалище и адрес на управление: •••, ЕИК 000838135, представлявана от ••• на УС М. С. П. с ЕГН •••••••••• от гр. Д., двете срещу решение №48/21.01.2026г. по гр.д.№395/2025г.на РС-Добрич, което всяка от страните обжалва според интереса си както следва: Държавата обжалва решението в частта, в която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че на основание чл.79 ал. 1 от ЗС, че Потребителна кооперация ” ЗОРА”, със седалище и адрес на управление: •••, ЕИК 000838135, представлявана от ••• на УС М. С. П.,ЕГН •••••••••• от гр. Д., е придобила по давност правото на собственост върху следния недвижим имот: дворно място от 2070 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор № 72624.602.627 по действащите КК и КР на град Добрич, одобрени със Заповед № РД-18- 15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, находящо се в •••, с трайно предназначение на територията – урбанизирана; с начин на трайно ползване: за търговски обект, комплекс, с непрекъснато владение в продължение на повече 10 години, считано от 01.06.1996 год. до датата на подаване на исковата молба /09.02.2025г./ . Счита решението в обжалваната част за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, които пороци аргументира с фактически твърдения, от които извежда извод за липсва надлежно осъществяване на фактическия състав на чл.79 от ЗС. Изразява несъгласие с извода на съда, че кооперацията-ищец била във владение от създаването си през 1991г.при липса на разграничаване между ползване и владеене с намерение за своене. Неправилно съдът приел, че ищецът станал собственик на основание давностно владение, считано от 01.06.1996г., при условие, че в уточняваща молба вх.№4703/11.03.2025г. ищецът претендирал права на основание давностно владение за времето от 14.03.2002, респ.22.07.2007г. до датата на предявяване на иска. Съдът неправилно приел, че ищецът е осъществявал владение, като се позовал основно на обстоятелството, че имотът е ползван. Анализират се гласните доказателства, обсъжда се значението на подаденото през 2014г.и през 2022г. искане за деактуване на имота, извежда се извод придобивна давност да не е доказана, да не е било възможно да тече в периода31.05.2006г-30.12.2017г. и в периода 20.01.18-07.03.2022г., да е било възможно да тече от 08.03.2022г. и до предявяване на иска да няма изтекъл 10-годишен давностен срок. Счита да не е доказан от ищеца характера на имота-публична или частна собственост,тъй като върху публичната собственост давност нетече. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново за отхвърляне на иска с присъждане на разноски. В писмен отговор на въззивната жалба на Държавата насрещната страна ПК“Зора“ е изразила становище за нейната неоснователност с доводи по същество на спора относно статута на имота, характера на упражняваната фактическа власт, действия по упражняване на фактическа власт и обсъждане на доказателствата за установяването им. Потребителна кооперация ” ЗОРА” обжалва решението в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ предявения от нея главен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, за установяване по отношение на Държавата правото и на собственост върху същия недвижим имот: дворно място от 2070 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор № 72624.602.627 по действащите КК и КР на град Добрич, одобрени със Заповед № РД-18- 15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, находящо се в •••, с трайно предназначение на територията – урбанизирана; с начин на трайно ползване: за търговски обект, комплекс, на основание § 39 ПЗР ЗК(ДВ бр. 13/11.02.2003 г.) . Въззивникът намира обжалваното в тази част решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Пороците обосновава с твърдения за факти и обстоятелства по същество на спора. С позоваване на конкрено цитирани доказателства за тях, извежда извод Кооперацията да е доказала предпоставките на пар.39 от ПЗР към ЗК от 1999г., защото доказала, че сградата в поземления имот е построена с кооперативни средства за времето от 1968-1971г., че е правоприемник на кооперативните организации, вложили кооперативните средства и построили сградата,с подробно хронологично обсъждане на обстоятелствата във връзка с твърдяното правоприемство и начина и на образуване като юридическо лице, статута и на възстановена кооперация по смисъла на пар.27 от ПЗР на ЗК с позоваване на ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС, и предпоставките за реституция по силата на закона, като счита извода на съда в обратния смисъл за неправилен. Иска отмяна на решението в тази част и постановяване на ново за уважаване на иска и за собственост на основание пар. 39 от ПЗР ЗК. В писмен отговор на въззивната жалба на ПК“Зора“ Държавата изразява становище за неоснователност на същата и правилност на решаващия извод на районния съд, че кооперацията не притежава статут на „възстановена кооперация“ по смисъла на пар.27 от ПЗР от ЗИД на ЗК,обн.ДВ бр.41/2007г., а е новообразувано юридическо лице. Счита и въззивната жалба да не сочи пороци на решението, които да налагат отмяната му, а фактически твърдения, доказателствата за които са обект на обстоен анализ от районния съд и не могат да бъдат преразглеждани от въззивната инстанция при липса на посочени пороци на решението. Жалбата на Държавата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 29.01.2026г., когато и е връчен препис от решението, и край 12.02.2026г..Жалбата на ПК“Зора“ е подадена в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК за отговор на въззивната жалба на Държавата, с начало 16.03.2026, когато и е връчен препис от същата, и край 30.03.2026г. И двете жалби са отговарят на изискванията на чл.260-261 от ГПК и са допустими.Подлежат на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. Предмет на гр. д. №395/2025г. на РС-Добрич са предявените с искова молба вх.№2681/10.02.2025г., уточнена с молба вх.№4703/11.03.2025г., от Потребителна кооперация ” ЗОРА”, със седалище и адрес на управление: •••, ЕИК 000838135, представлявана от ••• на УС М. С. П. с ЕГН •••••••••• от гр. Д., чрез упълномощения адвокат С. И., срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на Област Добрич, положителни установителни иска за установяване по отношение на ответника правото на собственост на ищеца на основание § 39 ПЗР ЗК(ДВ бр. 13/11.02.2003 г.) , евентуално на основание чл.79 от ЗС/изтекла придобивна давност/ върху недвижим имот: дворно място от 2070 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор № 72624.602.627 по действащите КК и КР на град Добрич, одобрени със Заповед № РД-18- 15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, находящо се в •••. Твърди се от ищцовата кооперация, че е учредена като самостоятелна кооперация на 26.09.1991г. от Общо събрание на член-кооператори като правоприемник на РПК „Добруджа“, гр.Добрич, клон Добрич след разделянето й, със стопанските активи и пасиви на клона по разделителен баланс към 01.10.1991 г.,в т.ч.дълготрайните активи: квартален магазин,Магазин за текстил,Търговска сграда, склад за амбалаж, регистрирани като “Търговски комплекс”,самостоятелен обект с идентификатор 72624.602.627.1 по действащите КККР на гр.Добрич. Регистрирана е с Решение №988/13.11.1991 г. по ф.д.№824/1991 г. ДОС, като регистърният съд приел, че кооперацията се образува чрез разделянето на Потребителна кооперация”Добруджа”, гр.Толбухин . В чл. 1 от Устава на кооперацията, приет на Общо събрание на член-кооператорите от 26.09.1991 г. , е предвидено че живущите (член-кооператори) в селата Р. и....доброволно се обединяват в ПК”Зора”,със седалище, гр.Добрич. От своя страна праводателят-РПК”Добруджа” е образувана и вписана в специалния регистър на PC - гр.Добрич на 30.12.1985 г.,чрез обединяване на дейностите на РПК Толбухин-запад и РПК Толбухин-Изток, при което активите им преминават в РПК ’’Добруджа”. Двете кооперации РПК”Изток” и РПК“Запад” са производни на кооперации, които за периода 1968-1971 г. са се вливали и отделяли териториално във и от ТКЗС и АПК като стопанска единица към АПК с търговска дейност, на отделен баланс и собствени оборотни средства и самостоятелна банкова сметка. От началото на 1969 г. ТКЗС от състава на АПК”Изток” се сливат със съответните по район кооперации, в т.ч. ТКЗС”Ернст Телман”,гр.Толбухин с Потребителна кооперация”Добрич”, гр. Толбухин. Сградата- “Търговски комплекс“ , сега с идентификатор 72624.602.627.1 по КККР на гр. Добрич е изградена с кооперативни средства и труд в периода 1968-1970 г.и е влязла в експлоатация през 1970 г. за обслужване на търговския предмет на дейност на кооперацията в структурата на ТКЗС. През м.март 1971г. сградата е предадена на СП“Търговия на дребно“ като стопанска единица към АПК, но с отделен баланс и сметка. През м. май 1971г.започва териториалното отделяне на потребителните кооперации от АПК”Изток” и АПК”Запад”, съответно като РПК”Изток” и РПК”Запад”, с членския състав на влелите се в ТКЗС кооперации и с всички основни оборотни средства, дялов капитал и фондове по баланс към 31.03.1971 г., с изписване на всички основни оборотни средства,които обслужват или са обект на търговията, или са резултат от търговската и други дейности на ПК, както и заемите за извършени разходи за капитални вложения, подлежащи на предаване на ПК (съгл. Окръжно №11¬186/26.07.1971 г. Главно управление на АПК). РПК”Изток и РПК”Запад” като праводатели на РПК "Добруджа” са производни от коперациите, които са се вливали в ТКЗС и АПК,при същия членски състав и материални активи, преминали по правоприемство в активи на ПК”Зора”, производна от Клон гр.Добрич на РПК”Добруджа”, гр.Добрич. ПК”Зора”е правоприемник на кооперативните организации, собственици на сградата, самостоятелен обект с идентификатор 72624.602. 627.1 по действащите КККР на гр.Добрич, затова тя има качеството на “възстановена” кооперация по смисъла на § 39 ПЗР ЗК, собственик е на активите на тези кооперативни организации, включително е собственик на дворното място от 2070 кв. м, ПИ с идентификатор 72624.602.627, като прилежаща част към кооперативната сграда. Имотът бил във владение на ищцовата кооперация от 13.11.1991г., към което присъединявала владението на кооперативните организации, нейни праводатели, датиращо от 1968г., и е станала собственик на поземления имот на основание давностно владение за времето от тогава, респ.за времето от 14.03.2003г., когато влиза в сила пар.39 от ПЗР ЗК, респ. за времето от 22.05.2007г. когато влиза в сила пар.26 ПЗР ЗИД ЗК, до датата на предявяване на иска/изрично уточняваща молба вх.№4703/11.05.2025г./ . За поземления имот бил съставен АДС №6944/28.04.1984 г. Исканията на кооперацията до Областния управител на Област Добрич за деактуване на имота от Държавата са оставяни без уважение.С Писмо с изх. № ДжС - 14¬6/28.04.2022 г. 2014 г. Областният управител на Област Добрич я уведомява, че за дворното място от 2070 кв м е съставен Акт за държавна собственост № 6944/28.04.1984 г., като е оставил без уважение искането на ищеца за деактуване като просрочено. Това смущава правото на собственост на кооперацията и обуславя правния интерес от предявяване на иска. С писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е оспорил искове. Имотът бил собственост на Държавата, за същия имало съставен акт за държавна собственост № 6944/28.04.1984г.Основанието за съставянето на акта е чл.81 от НДИ. Именно този АДС имал легитимиращ ефект - с него именно Държавата доказвала, че е титуляр на правото на собственост. Твърди се, че в исковата молба не са посочени факти, с които да се оборва задължителната доказателствена сила на АДС, като по този начин ищецът не доказва да е придобил правото на собственост на процесния имот. Оспорва твърдението на ищеца, че сградите в процесния имот са строени със средства и труд на кооперацията. Не са представени доказателства, че сградите са изградени със собствени средства. Приложените сметка 200 „Материални дълготрайни активи на ПК „Зора“, разделителен протокол от 21.10.1991 г., както и решение № 148 на ОКС не доказват обстоятелството , че сградите са построени със средства и труд на кооперацията. Според ответника не са изпълнени и условията на пар.26 от ПЗР на ЗИДЗК и основанието имотът да бъде актуван като държавен не е отпаднало. С молба вх. № ДжС- 14- 92/15 12 2014г от ••• на ПК "Зора" е поискано да бъде отписан процесния имот. Производството е приключило със заповед №ДжС-09-01-4/09.02.2015г. с отказ за деактуване. Счита сградите в процесния имот да са построени, без да е спазен предвиденият за това ред. Специалните разпоредби, които регулират учредяването на право на строеж върху държавна земя се съдържат в чл.15 от ЗС (отм.), който гласи, че право да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие право на собственост върху сградата (право на строеж) се отстъпва на самоуправляващи се стопански организации, кооперации, на други обществени организации и на граждани по реда на чл.13. Съгласно чл.13, замяна на държавен недвижим имот с недвижим имот на кооперации и други обществени организации и на граждани се извършва въз основа на заповед на ••• на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот. Със заповедта се определя и цената на имотите. Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между ••• на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия приобретател. В настоящия случай правото на строеж върху държавна земя възниква по силата на сложен фактически състав: заповед на ••• на ИК на Об НС; даване на разрешение от съответния министър или ръководител на ведомство, сключване на договор за отстъпено право на строеж. Видно от приложените по делото документи, същите се явяват недостатъчни да бъде направен извод, че е бил завършен фактическият състав по надлежното учредяване на правото на строеж, респ. че е настъпило вещно – транслативно действие в лицето на ищеца. Поземлен имот с идентификатор № 72624.602.627 е държавна собственост и никога не е спирал да бъде такава. Същият попада под действието на разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 ПР на ЗС. Неоснователни са твърденията за изтекла давност в полза на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС /в редакцията ДВ, бр.31 от 1990 г.), не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи държавна и общинска собственост е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС, ДВ бр. 33/1996 г. в сила от 01.06.1996 г., според която само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност. За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС с ДВ бр. 33/1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр.46/2006 г., поел. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр.7/2018 г.). В практиката на ВКС след постановяване на решението на Конституционния съд, се приема, че предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на Конституционния съд следва, че за периода 31.05.2006 г. - 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. - 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум. Същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г. Предвид изложеното, на така заявеното придобивно основание, ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като давност в негова полза не е имало възможност да тече.От момента на съставянето на акт за държавна собственост № 6944/28.04.1984 г. процесният имот е собственост на Държавата и същият никога не е излизал извън патримониума й. Правният интерес на ищцовата кооперация от установяване правото на собственост по исков ред върху претендирания имот е обусловен от факта на оспорване на тази собственост от страна на Държавата с актуването му като държавен. С обжалваното решение предявеният главен иск за право на собственост на ищцовата кооперация върху ПИ с идентификатор идентификатор 72624.602.627 по КККР на гр.Добрич, прилежаща площ към сграда идентификатор 72624.602.627.1 по КККР на гр.Добрич на основание пар. 39 ПЗР ЗК(ДВ бр. 13/11.02.2003 г.) е отхвърлен. Уважен е евентуалния иск за право на собственост върху същия поземлен имот на основание чл.79, ал.1 от ЗС-по давност. В предмета на въззивното производство, очертан с въззивните жалби на двете спорещи страни е спорният въпрос придобила ли е ищцовата кооперация право на собственост по способите на пар.39 от ПЗР ЗК или евентуално по чл.79, ал.1 от ЗС върху прилежащата площ към сграда идентификатор 72624.602.627.1 по КККР на гр.Добрич -дворно място от 2070 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор № 72624.602.627 по действащите КККР на град Добрич, одобрени със Заповед № РД-18- 15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, находящо се в •••, с трайно предназначение на територията – урбанизирана; с начин на трайно ползване: за търговски обект, комплекс. Принципно право върху прилежаща площ към сграда възниква и е мислимо само в случай на разделност между правото на собственост върху сградата и върху земята. Това право е и предпоставено от съществуването на сградата, т.е. фактически първо трябва да е възникнала сградата, собственост на лице, което не е собственик на земята. Прилежащият терен следва съдбата на сградата. Реституцията (възстановяване на собственост) на прилежаща площ към сграда, преразпределена кооперативна собственост, предполага реституция на самата сграда. Не е спорно, установява се, че с АДС № 6944/28.04.1984г. е актуван като държавна собственост имот – дворно място с площ 2070 кв.м., парцел I – 262 в кв. 38 по плана на гр. Добрич, кв. Р., върху който е построена сградата идентификатор 72624.602.627.1 по КККР на гр.Добрич, която според ищцовата кооперация е нейна реституирана собственост. Установява се и, че през 1997г. кооперацията-ищец се е снабдила с констативен нотариален акт № 60, том XV, н.д.№ 7301/1997 г. на нотариус при ДРС, издаден по писмени доказателства, с който на основание чл. 2, ал.3 от ЗОС и е признато право на собственост по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, кв.„Р.“, състоящ се от магазин – смесен, ресторант, кафе-сладкарница, трите, застроени върху площ от 391,50 кв.м. и отделно от тях бар – дискотека в сутерена на сградата, застроена върху площ от 115,20 кв. м.и тераса с площ от 231 кв.м. и дворно място с площ 2070 кв.м. , записани по регулационния план на града като парцел Х, пл. № 262 в кв. 37. Разпоредбата на чл. 2, ал.3 от ЗОС е действаща към 1997г., отменена е през 2004г. С нея се създава по силата на закона право на собственост на кооперативните организации върху сгради, строени от тях до 13.07.1991г. върху държавна земя без отстъпено право на строеж, включително и върху прилежащия терен. Създаването и е израз на законодателната цел да се защитят интересите на такива кооперации, тъй като в противен случай по силата на чл. 92 ЗС сградите биха били общинска или държавна собственост. Последващата отмяна на разпоредбата не води до отнемане на вече възникналите по силата на закона права, но при спор , в тежест на претендиращия ги е да установи реституираното право . Според заключението на привлеченото от районния съд вещото лице инж. Р. Х. по изслушаната съдебно-техническа експертиза, първият план на кв.Р., гр.Добрич, в който попадат процесният имот и сградата в него е от 1955г., одобрен със заповед №3044/07.06.1955 г. По този план процесният имот е попадал в очертанията на имот с пл.№244, кв.31 и отреждане за „градина“. По този план сградата не е нанесена, тъй като към него момент не е била построена, не е бил нанесен и парцел за строителство на бъдеща сграда. Следващият план на кв.Р., гр.Добрич е от 1973г., одобрен със заповед №133/04.02.1973 г., изготвен върху изработен кадастър в периода 1970.-1971г. По този план търговската сграда, за която ПК „Зора“ сее снабдила с констативен нотариален акт, е нанесена в имот с пл. №262, за който е отреден парцел 1-„Търговска сграда“ в кв.38 по плана , като включеното място от имот №262 в границите на парцел 1-„Търговска сграда“ в кв.38 е с площ 2070 кв.м. Нанесените в този план очертания на сградата съответстват на оцветената в зелено част „Б“ от сграда с идентификатор 72624.602.627.1 по КККР на гр.Добрич (приложение 7 към СТЕ).. Следващият план на кв.Р., гр.Добрич, в който попадат процесният имот и сградата в него, е одобрен през 1980 г. В извадката от плана, предоставен от Община гр.Добрич не е записан номерът на административният акт, с който е одобрен планът . По плана от 1980г. търговската сграда на ПК „Зора“ е нанесена в имот с пл.№262, за който е отреден УПИ I- „Търговска сграда“, с нечетлив номер на квартала , като включеното място от имот №262 в границите на парцел 1-„Търговска сграда“ е с площ 2070 кв.м. Нанесените в този план очертания на сградата съответстват на оцветената в зелено част „Б“от сграда с идентификатор 72624.602.627.1 по КККР на гр.Добрич (приложение 7 към СТЕ). По извадките от плановете от 1973 г. и 1980 г. сградата, благоустрояването около нея и прилежащият урегулиран поземлен имот, са нанесени идентични. Следващият план на кв.Р., гр.Добрич, в който попадат процесният имот и сградата в него е от 1989г., е одобрен със заповед №612/02.06.1989 г. По този план търговската сграда на ПК „Зора“ е нанесена в имот с пл.№262, за който е отреден УПИ X, кв.37 (приложение 4 към СТЕ). Конфигурацията на сградата и благоустрояването около нея по този план са идентични с тези по плановете от 1973 г. и 1980 г. На отредения УПИ X поради лошото качество на копието от плана не може да се определи площта му. Следващият план на кв.Р., гр.Добрич, в който попада процесният имот и сградата в него е от 2004г., одобрен с Решение №14-6 от 26.05.2004 г. на Общински съвет-град Добрич. По този план търговската сграда на ПК „Зора“ е нанесена в имот с пл.№584 с площ 3917кв.м., за който е отреден УПИ I- „За търговия и услуги“ в кв.931 по плана (приложение 5 към СТЕ), с площ 4826 кв.м. Търговската сграда е нанесена като сграда №1 с очертания, идентични с нанасянето й в кадастралната карта и площ 422 кв.м. Сградата е с очертания, които се състоят от нанесената в предходните планове част „Б“ и пристроените към нея части „А“ и „В“. На сградата е даден траен устройствен статут по плана. В имота е предвидено благоустрояване и озеленяване. От южната страна на сградата е нанесена долепена до нея постройка №2 с площ 40 кв.м. Същата съществува на място и е показана на приложение 7 с означение „Г“. Със заповед №РД-18- 15/12.05.2005 г. на ИД на АГКК-София са одобрени КККР на гр.Добрич, включително и кв.Р.. По кадастралната карта сградата е нанесена с идентификатор 72624.602.584.1 по КККР на гр.Добрич. Планът на кв.Р., одобрен с Решение №14-6 от 26.05.2004 г. на Общински съвет-град Добрич, е изменен със заповед №340/28.02.2023 г. на Кмета на Община гр.Добрич (приложение 6 към СТЕ). С проекта за изменение на плана се разделя УПИ 1-„За търговия и услуги“ в кв.931 на два нови УПИ. За търговската сграда на ПК „Зора“ е образуван УПИ XXVII -627 в кв.931 с площ 2070 кв.м., който съответства по площ на отредения парцел в плановете от 1973 г. и 1980 г., но е с различни очертания. Останалата част се оформя в УПИ XXVIII-637 в кв.931 с площ 2756 кв.м., празен, незастроен. Търговската сграда е с траен устройствен статут, а в УПИ XXVII -627 в кв.931 с плана за застрояване е определено възможно застрояване с устройствени показатели за устройствена зона „00“ („Обществено обслужваща зона“), височина до 3 ет„ коефициент на интензивност до 1.2, плътност на застрояване до 60% и озеленяване над 30 %. След влизането в сила на заповед №340/28.02.2023 г., УПИ XXVII -627 в кв.931 се нанася в кадастралната карта като имот с идентификатор 72624.602.627 по КККР на гр.Добрич. УПИ XXVIII-637 в кв.931 се нанася в кадастралната карта като имот с идентификатор 72624.602.637 по КККР на гр.Добрич. Вещото лице докладва, че от огледа и измерванията на място се установява, че теренът непосредствено около сграда с идентификатор 72624.602.627.1 по КККР на гр.Добрич е благоустроен с тераса и озеленени площи от север и алея около сградата, разположени в прилежащата й територия, попадаща в очертанията на имот с идентификатор 72624.602.627 по КККР на гр.Добрич. Имот с идентификатор 72624.602.627 на място не е ограден. Територията на имот с идентификатор 72624.602.637 по КККР на гр.Добрич е незастроена, затревена и частично обрасла с храсти. От север и изток е ограничена от прилежащите улици, от запад и юг граничи с оградите на имоти частна собственост. СъС.ието на сградата с идентификатор 72624.602.627.1 и прилежащата територия вещото лице е онагледило с фотографски снимки-приложение 8 от СТЕ. Информация за построяване на сградата преди одобряването на плана от 1973г. и ползването и, както и ползването на процесния поземлен имот, се съдържа в показанията на свидетелите С. М. И. и С. Й. И.. Свидетелят С. И. споделя, че от 1974г., е била член- кооператор на РПК „Изток“, когато била построена сградата в Р., в нея сграда започнали да работят, тя работела до 2001г. в сладкарницата. Член-кооператори били С. Д., В. М., Д. Д., Д. И., Н. Т., Р. П., Н. С., които към настоящия момент били членкооператори в ПК „Зора“. Сградата имала 4 входа на лицевата част, отзад били складовете на магазините, на кръчмата и на сладкарницата. Отпред имало изградена тераса. От лявата страна на сградата имало подход за автомобили към склада за сладкарницата, от дясно за магазина. Дворното място се ползвало за достъп до сградата с коли. Свидетелката от дете знаела, че дворното място е на училището-овощна градина, водели ги там. След това ТКЗС построило сградата. Свидетелят С. И. споделя, че познава процесния имот, тъй като живее в близост. Строежът на сградата започнал през 1969г., напълно завършена била през 1971г. Сградата била едноетажна с пет входа, два от които са за складовете, а другите три за обслужване на клиенти. През двора към складовете влизали коли за снабдяване със стоки. Първият собственик на сградата било ТКЗС, след това мястото било дадено на училището за опитно поле. След като направили магазина, никой не се грижел за двора, никой не го ползвал. Към настоящият момент никой не ползвал двора, около сградата се ползвало за вход и изход, но в другата част не се ползвало. Дворът бил около 5дка, около декар взели частни лица, другата част не се обслужвала. От събраните по делото доказателства относно правосубектността на ищцовата кооперация се установява, че ПК "Зора" гр. Добрич е регистрирана с Решение № 988/13.11.1991 г. по ф.д.№ 824/1991 г. на ДОС. В мотивите към решението е отразено, че същата се образува чрез разделянето на ПК "Добруджа" - гр. Добрич. Решение за разделяне на РПК "Добруджа" е обективирано в протокол №2 от 13.ІХ.1991 г. на ОС на РПК "Добруджа" за разделяне на търговските клонове на кооперацията в самостоятелни потребителни кооперации, считано от 01.Х.1991 г. С разделителен протокол от 21.Х.1991 г. имуществото на РПК "Добруджа" е разпределено между 13 клона, като според т.13 от протокола клон Добрич става ПК "Зора" със седалище в гр.Добрич и получава недвижимо и движимо имущество на РПК "Добруджа" (земи, сгради, машини и инвентар) в селата ••• на обща стойност 556468лева, полагащ се капитал в размер на 769072лева, от който дялов капитал 7120лева, 14.60% от общата стойност на неделимото движимо и недвижимо имущество. Няма данни какви конкретни материални активи /физически обекти/ стоят зад балансовата стойност. По извлечение от сметка №200 „Материални дълготрайни активи“ на ПК“Зора“ към 01.10.1991г. са записани няколко обекта в кв.Р.- под №9-квартален магазин с първоначална стойност 8810 и балансова стойност 776лева, под №10.2 – магазин за текстил с първоначална стойност 10910 и балансова стойност 5292, под №10.5-склад за амбалаж с първоначална стойност 1260лева и балансова стойност 814лева, под №23- търговска сграда с първоначална стойност 53190лева и балансова стойност 28736лева. Извлечението не съдържа данни за завеждане като дълготраен материален актив на земя. РПК "Добруджа" е създадена чрез обединяване на РПК“Толбухин- Изток“ и РПК“Толбухин-Запад“, считано от 01.01.1986г. , според представения протокол от делегатско събрание на РПК“Запад“ от 20.12.1985г. и удостоверение от м.12.1985г./датата не се чете/ за вписването и като правен субект в специалния регистър на Толбухински районен съд с определение №670/30.12.1985г.. Няма данни относно съществуването като правен субект на РПК“ Толбухин-Изток“ и РПК“ Толбухин-Запад“, за които се твърди да са „производни“ кооперации, които в периода 1968г-1971г. са се вливали и отделяли във и от ТКЗС и АПК, доколкото като носител на права и задължения според ЗК от 1948г, ЗК от 1953г. и ЗКО от 1983г. кооперацията съществува от регистрирането и по съответния ред. Няма счетоводни данни за финансиране на строителството на сградата. Според гласните доказателства сградата е построена от ТКЗС. По извлечение от сметка 01 „основни средства“ на ТКЗС „Ернст Телман“гр.Толбухин-търговия към 28.ІІ.1971г. са записани няколко обекта в кв.Р.- магазин за хляб и зеленчуци/въведен в експлоатация на 1.І.1970г./,търговска сграда/въведена в експлоатация на 1.І.1970г./, пивница и сладкарница/въведени в експлоатация на 1.VІ.1969г./, магазин/въведен в експлоатация на 1.V.1969г./. Представен е разделителен баланс между ТКЗС „Ернст Телман“ и АПК-Изток, СП „Търговия на дребно“ към 1.ІІІ.1971г., който не съдържа натурални показатели/индивидуализация на имуществото/, и не може да служи за доказване на кое конкретно имущество е приемащ АПК-Изток, СП „Търговия на дребно“ , дали сред това имущество е търговската сграда и прилежащия и терен в кв.Р.. Действително сградата не е предмет на спора, но установяването на право на собственост върху нея по силата на осъществено правоприемство предпоставя претендираното право на собственост на „прилежащия терен“ като „придаден“ към сградата. През 2014г., повторно през 2015г., както и през 2022г. кооперацията ищец е предявила искане пред областния управител за деактуване на земята и сградата, според констатираното с нотариалния акт от 1997г. право на собственост, на основание разпоредбата на пар. 26 от ПЗР на ЗИД ЗК, според която кооперациите, изградили сгради и постройки със свои средства имат право да предявят искане за деактуването им пред държавата или общините. Исканията са приети за недопустими като просрочени. Съгласно пар 1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ правото на собственост се възстановява по силата на самия закон, както е прието с ТР № 2/95 г. на ОСГК на ВС /срвн., т.1, б."а" от мотивите/, а връщането му става по реда, посочен в ПМС № 192/01.10.1991г. Възстановяването на правото на собственост на кооперациите по пар. 1 от ДР на ЗК от 1991 г.(отм.) се извършва по силата на закона от влизането му в сила - 6.VIII. 1991 г., ако са налице предпоставките за реституция - имуществото, собственост на кооперациите, да е одържавено след 10.IХ. 1944 г., към момента на влизане в сила на ЗК да съществува реално и да е в патримониума на държавата. Връщането на одържавеното имущество се извършва по реда, предвиден в ПМС 192/1991 г., в което е предвиден и общия исков ред. При действието на ЗК от 1999г. е прието ТР № 6/10.V.2006 г. на ОСГК на ВКС, с което се стига до извода, че в ЗК от 1999 г. не е уредено ново основание за реституция на кооперативно имущество. Подлежащото на възстановяване е реституирано по силата на ЗК от 1991 г., но когато не е предадено, процедурата за това е административна. Това се извежда от съдържанието на пар 1, ал. 1 ДР на ЗК от 1999 г., който предвижда, че правото на собственост на кооперациите и кооперативните съюзи върху тяхното иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г се възстановява "ако искането за това е направено до 7.02.1993 г. " и от чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г. /ДВ, бр. 65/2000 г./, издадена от МС на осн. пар 1, ал. 5 ДР на ЗК, която урежда административен ред за предаване на това имущество ако е заявено до 7.02.1993 г. и не предадено. Уреденият административен ред изисква тези кооперации и кооперативните съюзи да подават искане до 31.12.2000 г. пред органа, който стопанисва това имущество. Предвидено е издаване на административен акт от административен орган и обжалване на отказите по административен ред. В случая не се твърди и не се установява осъществена или висяща административна процедура съобразно изискванията на пар. 1, ал. 1 ДР ЗК- ищцовата кооперация не е направила искане за връщане на кооперативно имущество съгласно ПМС № 192 от 01.10.1991 г. в предвидения в пар 1, ал. 3 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ срок. През 1997г.кооперацията се е снабдила с констативен нотариален акт, чийто легитимиращ ефект се оспорва от ответника. При възникналия спор кооперацията ищец се позовава на възстановено по силата на пар. 39 ПЗР ЗИДЗК /ДВ бр. 13/2003 г./ право на собственост върху поземления имот, в който е построена сграда, нейна собственост по силата на осъществено правоприемство на прекратената РПК“Добруджа“и реституция- прилежащ терен към тази сграда, обособен като урегулиран поземлен имот с конкретно предназначение. Хипотезата на пар. 39 от ПЗР на ЗИДЗК се отнася само до кооперации и кооперативни съюзи възстановили дейността си по реда на чл. 49 от ЗК в по-късен момент - след 07.02.1993 г., и поради това не са могли да подадат искане за връщане собствеността на кооперативните имущества по административен ред. За първи път понятието „възстановена кооперация" е въведено с пар. 1, ал.1 от ПЗР на ЗК от 1991 г. /отм./. Понятието е дефинирано с пар. 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ,бр.41 от 22.05.2007 г./. Съгласно тази преходна разпоредба, права на възстановена кооперация по смисъла на пар. 1 от ДР на ЗК и на пар. 1 от ДР на ЗК от 1991 г./отм./, има кооперация, вписана в регистъра на съда след 07.08.1991 г., с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация, в която членуват най-малко седем кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на кооперацията. Кооперацията ищец не попада в хипотезата на възстановила дейността си по реда на чл. 49 от ЗК- вписана е в регистрите за кооперациите на 13.11.1991 г., от когато притежава правосубектност/носител на права и задължения/ и извършва дейност. Не се касае за взето на 26.ХІ.1991г. решение от участвали в прекратената, считано от 01.Х.1991г. чрез разделяне на клоновете и РПК“Добруджа“ член-кооператори за нейното възстановяване, а за образуване на нова кооперация, с друго наименование, при което ирелевантен е идентитета в членския състав/дали в новата кооперация членуват най-малко седем кооператори, които са членували в съществувалата РПК“Добруджа“ към датата на разпределяне на имуществото и/. В този смисъл, дори и да е правоприемник на съответната част от активите на прекратената РПК "Добруджа“,вкл. недвижимо имущество в кв.Р., доколкото според разделителен протокол от 21.10.1991 г. получава такова, няма статут на „възстановена кооперация“ по смисъла на пар.27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ,бр.41 от 22.05.2007 г./, а на новосъздадена през 1991г.в резултат на преобразуване/преустройство/ чрез разделяне на съществуваща кооперация - РПК“Добруджа“. Предявеният установителен иск за собственост върху поземлен имот с идентификатор № 72624.602.627 по КККР на гр.Добрич, основан на фактическия състав на пар. 39 ПЗР ЗК(ДВ бр. 13/11.02.2003 г.) е неоснователен. Обжалваното в тази част от ПК „Зора“ решение е правилно и следва да се потвърди. В частта на признатото право на ПК“Зора“ на собственост върху същия поземлен имот на основание изтекла придобивна давност, решението, обжалвано от Държавата, е неправилно и следва да се отмени. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право/владение/ и след изтичане на определен в закона период от време. Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя, т.е. установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е поС.но и непрекъснато /да нямат случаен характер, да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/. В случая събраните по делото доказателства не сочат на такова владение за себе си от страна на кооперацията ищец. Имотът не е ограден, няма доказателства за каквито и да е действия от страна на кооперацията ищец по поддържането му поне в рамките на необходимата грижа, използва се за достъп до сградата-преминаване на коли с цел снабдяването на търговските обекти в нея със стоки, в който смисъл са събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. М. И. и С. Й. И.. Сам по себе си фактът на такова ползване на поземления имот не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение, фактическа власт в реалния обхват на правото на собственост/границите на поземления имот/като основание за придобиването му по давност, независимо от факта с каква продължителност е това ползване. Декларирането и заплащането на данъци дори и да е годно да удостовери намерение за своене на имота, при отсъствие на убедителни доказателства за осъществяването на обективния елемент от фактическия състав на владението, само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за придобиване на поземления имот при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС-по давност. Предявеният евентуален установителен иск за собственост върху поземлен имот с идентификатор № 72624.602.627 по КККР на гр.Добрич на основание давностно владение следва да бъде отхвърлен. При този изход от спора, право на разноски за двете съдебни инстанции има Държавата, която е била защитавана от юрисконсулт и по правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и се дължи възнаграждение, определено по размер от съда при съобразяване вида и предмета на спора, фактическа и правна сложност, преценена съобразно изследваните факти, събраните за установяването им доказателства, релевираните искания и възражения, в размер на по 100евро за всяка съдебна инстанция, както и разходите за държавна такса за въззивно обжалване от 45.45евро. Воден от горното, Добричкият окръжен съд