Решение № 3618 от 29.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 10956/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110210956 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ ЕООД, ЕИК •••, срещу Наказателно постановление № 835285-F822626/30.06.2025 г., издадено от директора на офис „Център“ при ТД на НАП София, с което за нарушение на чл. 267, ал. 1 вр. чл. 201, ал. 1 ЗКПО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 6176,30 лева. В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като описаната от административнонаказващия орган фактическа обстановка не установява извършено скрито разпределение на печалбата. Твърди се, че процесната сума представлява надлежно разпределен дивидент на едноличния собственик на капитала на дружеството - чуждестранното юридическо лице „•••“ ДОО, Белград, а не плащане в полза на физическото лице С. П.. Поддържа се, че оргА.те по приходите са смесили размера на разпределения дивидент, размера на удържА.я данък при източника и фактически преведената нетна сума, поради което фактическият състав на чл. 267, ал. 1 ЗКПО не е доказан. Прави се искане наказателното постановление да бъде отменено и да бъдат присъдени направените разноски. В съдебното производство дружеството-жалбоподател се представлява от адв. С. М., който поддържа жалбата. Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, като съобрази събрА.те по делото доказателства и становищата на стрА.те, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. От фактическа страна се установи: „•••“ ЕООД е местно юридическо лице, чийто едноличен собственик на капитала е чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Република Сърбия. На 31.12.2024 г. едноличният собственик на капитала взел решение за разпределяне на дивидент. От представения по делото Протокол за решенията на едноличния собственик на капитала № 171/24 от 31.12.2024 г., счетоводните записвА.я и заключението на съдебноикономическата експертиза се установява, че дивидентът е разпределен в полза на чуждестранното юридическо лице - едноличен собственик на капитала, а не в полза на физическото лице С. П.. Брутният размер на разпределения дивидент е 315 789,47 евро с левова равностойност 617 630,51 лева. Върху него е начислен данък при източника по чл. 194 ЗКПО в размер на 30 881,51 лева. Нетната сума за плащане след удържане на данъка е 300 000 евро, с левова равностойност 586 749,00 лева. На 08.01.2025 г. дружеството подало декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО за четвъртото тримесечие на 2024 г. В първоначално подадената декларация не бил отразен данъкът при източника по чл. 194 ЗКПО върху разпределения дивидент. След извършена от оргА.те по приходите проверка и изпратено съобщение за отстраняване на несъответствията, на 16.04.2025 г. дружеството подало коригираща декларация, в която посочило дължимия данък при източника. Данъкът в размер на 30 881,51 лева, ведно с начислена лихва за просрочие, бил внесен на 22.04.2025 г. При проверката св. А. Б. С.-М. приела, че дружеството е извършило скрито разпределение на печалбата, което не е било посочено в подадената в срок данъчна декларация, и на 19.05.2025 г. съставила АУАН серия AN № F822626. В акта било прието, че нарушението е извършено на 01.02.2025 г. - деня, следващ крайния срок за подаване на декларацията за четвъртото тримесечие на 2024 г. Въз основа на АУАН директорът на офис „Център“ при ТД на НАП София издал Наказателно постановление № 835285-F822626/30.06.2025 г. В него е възпроизведена тезата, че с решение от 31.12.2024 г. е разпределен дивидент в полза на С. П. в размер на 315 789,47 евро, равностойни на 617 630,51 лева, но впоследствие в същото наказателно постановление е посочено, че „разпределеният дивидент“ е в размер на 30 881,51 лева - сума, която всъщност представлява размера на удържА.я данък при източника. Въз основа на този размер административнонаказващият орган определил имуществената санкция от 6176,30 лева, съответстваща на 20 на сто от 30 881,51 лева. В хода на съдебното производство бяха разпитА. актосъставителят А. Б. С.-М. и свидетелят при съставянето на АУАН Д. Б. С.. Св. М. потвърди, че е установила неподаден в срок данък при източника по чл. 194 ЗКПО, като посочи, че данъкът е в размер на 30 881,51 лева и че въз основа на това е съставила АУАН. Св. С. заяви, че е присъствала при съставянето на акта и че според запомненото от нея нарушението се е отнасяло до недеклариран дивидент. По искане на жалбоподателя беше назначена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице Р. Д. Л., след преглед на материалите по делото и лична проверка в счетоводството на дружеството, установи, че процесният дивидент е разпределен и изплатен на юридическото лице „•••“ ДОО - Белград, а не на физическо лице. В съдебно заседА.е вещото лице изрично заяви, че по сметката, по която се начисляват дивиденти, фигурира само процесният дивидент и че не е установило друг начислен дивидент или друг превод към физическо лице със сръбски произход. Вещото лице уточни и допусната в писменото заключение техническа грешка, като посочи, че фактически преведената нетна сума е 300 000 евро, равностойни на 586 749,00 лева, а не 617 630,51 лева. Последната сума представлява брутния размер на разпределения дивидент преди удържането на данъка при източника. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показА.ята на свидетелите А. Б. С.-М. и Д. Б. С.; заключението на съдебно-икономическата експертиза и обясненията на вещото лице Р. Д. Л. в съдебно заседА.е; АУАН серия AN № F822626/19.05.2025 г.; Наказателно постановление № 835285-F822626/30.06.2025 г.; първоначално подадената и коригиращата декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО; Протокол за решенията на едноличния собственик на капитала № 171/24 от 31.12.2024 г.; счетоводните регистри и банковите документи; документите относно собствеността върху капитала на дружеството; платежните документи за данъка при източника; документите относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, както и всички останали писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира заключението на съдебно-икономическата експертиза като компетентно, обосновано и изготвено въз основа на непосредствена проверка на счетоводството на дружеството и материалите по делото. Изводите на вещото лице относно получателя на дивидента и начина на осчетоводяване се подкрепят от решението на едноличния собственик на капитала и от счетоводните документи. СтрА.те не ангажираха доказателства, които да опровергаят тези констатации. ПоказА.ята на свидетелите М. и С. съдът кредитира относно хода на проверката, подаването на първоначалната и коригиращата декларация, размера на удържА.я данък и съставянето на АУАН. Не се възприемат обаче техните правни оценки за наличие на „скрито разпределение на печалбата“, тъй като това е правен извод, който съдът следва да направи самостоятелно въз основа на установените факти. При така установеното от фактическа страна съдът установи от правна страна следното: АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни оргА. и в рамките на приложимите срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност. Съществените пороци на наказателното постановление в настоящия случай са свързА. не с компетентността или сроковете, а с недоказаността на обективните признаци на вмененото нарушение и с противоречието между описА.те факти и приложената материалноправна норма. Съгласно действащата към процесния период разпоредба на чл. 267, ал. 1 ЗКПО имуществена санкция се налага на данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалбата и не посочи това обстоятелство в данъчната си декларация. Следователно за съставомерността на нарушението е необходимо кумулативно да са установени два елемента - първо, действително да е извършено скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ЗКПО, и второ, това обстоятелство да не е посочено в съответната данъчна декларация. По смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързА. с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързА. с тях лица, с изключение на дивидентите по § 1, т. 4, букви „а“ и „б“ ДР на ЗКПО. От своя страна § 1, т. 4, б. „б“ ДР на ЗКПО определя като дивидент разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното. В настоящия случай именно такава хипотеза е доказана - налице е изрично решение на едноличния собственик на капитала за разпределяне на дивидент, дивидентът е осчетоводен като такъв и е разпределен в полза на чуждестранното юридическо лице, което притежава капитала на „•••“ ЕООД. Следователно плащането попада в изключението, предвидено в § 1, т. 5, б. „а“ ДР на ЗКПО, и не представлява скрито разпределение на печалбата. Този извод се потвърждава и от съдебната практика, в която последователно се приема, че за приложението на § 1, т. 5, б. „а“ ДР на ЗКПО административнонаказващият орган следва да установи конкретните обективни признаци на скритото разпределение - сумата да е несвързана с дейността или да превишава обичайните пазарни нива и да е разпределена в полза на акционер, съдружник или свързано лице извън изрично изключените обикновени дивиденти. Самото използване на израза „скрито разпределение на печалбата“ не замества доказването на тези елементи. Особено съществено е, че административнонаказателното обвинение е опровергано и относно получателя на сумата. В АУАН и НП е възприето, че дивидентът е в полза на С. П., докато заключението на вещото лице, решението на едноличния собственик на капитала и счетоводните документи установяват, че получател е юридическото лице „•••“ ДОО - Белград. Не се установи отделно начисляване или плащане към физическото лице С. П.. Наказателното постановление съдържа и съществено вътрешно противоречие относно размера на твърдяното скрито разпределение. От една страна е посочено, че разпределеният дивидент е 315 789,47 евро, равностойни на 617 630,51 лева, а от друга страна като „разпределен дивидент“ е квалифицирана сумата 30 881,51 лева, която представлява 5- процентния данък при източника върху брутния дивидент. Именно върху тази сума е изчислена санкцията от 6176,30 лева като 20 на сто. Така санкционната основа не съответства нито на фактически разпределения дивидент, нито на понятието за скрито разпределение на печалбата. Това противоречие не може да бъде преодоляно в съдебната фаза чрез замяна на фактическото основА.е на обвинението. Съдът не може за първи път да определи друга сума като скрито разпределение, друг получател или различен мехА.зъм на нарушението, тъй като това би представлявало съществено изменение на фактическото обвинение и би накърнило правото на защита. От обективна страна съставът на чл. 267, ал. 1 ЗКПО не е осъществен. Доказано е единствено, че дружеството не е декларирало в първоначално подадената декларация дължимия данък при източника върху обикновен дивидент и впоследствие е подало коригираща декларация и е внесло данъка с лихва. Това поведение би могло да бъде преценявано през призмата на други данъчноправни задължения и евентуални други административнонаказателни състави, но не доказва извършване на скрито разпределение на печалбата по чл. 267, ал. 1 ЗКПО. Доколкото жалбоподателят е юридическо лице, имуществената му отговорност е обективна и не изисква изследване на вина в субективния смисъл, приложим към физическите лица. Обективният характер на отговорността обаче не освобождава административнонаказващия орган от задължението да докаже всички обективни признаци на нарушението. При липса на доказано скрито разпределение на печалбата не възниква имуществена отговорност по чл. 267, ал. 1 ЗКПО. С оглед на изложеното наказателното постановление е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при недоказаност на вмененото нарушение и следва да бъде отменено изцяло. При този изход на делото искането на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Жалбоподателят има право на разноски по реда на чл. 63д ЗАНН. По делото е предствен списък с разноски за сумата от 859 евро - за осъществено адвокатско възнаграждение, като са представени и доказателства за заплащането им. Така мотивиран и на основА.е чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд