Решение № 601 от 23.6.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 944/2025 г.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване, че ищците са собственици на процесния недвижим имот при равни дялове, както и отмяна на нотариалния акт на ответницата. В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на В.К.Г. и наследодателят им притежавал по наследство и завещание от своя баща конкретно посочен в исковата молба недвижим имот. По кадастралната карта на гр. Сливен към момента от този имот били образувани няколко поземлени имоти, един от които е този с идентификатор № 67338.416.338. Имотът е незастроен и попада в урбанизирана територия и въпреки, че не живеели в гр. Сливен ищците всяка година го почиствали, както и останалите части от общия имот. Твърдят, че не са преустановявали владението си върху имота и не са установявали чужда намеса срещу това тяхно владение. През 2024 г. при действие за плащане на местни данъци, установили че имотът е записан на името на ответницата, която се снабдила с нотариален акт за собственост върху имота по давностно владение и наследство. Твърди се, че ответницата никога не е ползвала имота, и не е упражнявала в никаква форма владение върху него, а също нямала родствени отношения с наследодателя. Молят да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на процесния недвижим имот с идент. №67338.416.338 по кадастралната карта и кадастралните регистри но Сливен, местн. „Дюлева река“, с площ 259 кв.м. при равни дялове, като се отмени нот. акт с №190, том ХХII, нот. дело № 3845/2023 г. по описа на Службата по вписванията. Претендират за присъждане на направените по делото разноски. При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ищците, с който се оспорва нейната основателност. Сочи се, че ответницата е придобила въз основа на нотариален акт, чрез продажба през 2004 г. съседен на процесния имот, и оттогава е започнала да владее и процесния имот. До момента на съставяне на констативния нотариален акт и към момента ответницата владеела процесния имот вече повече от 20 години необезпокоявано от никого и чрез достъп единствено и само през нейния имот придобит чрез покупко-продажба. Твърди, че ищците никога не са владели процесния имот, и дори не са били и обикновени държатели на същия. Оспорват се твърденията на ищците изложени в исковата молба и се твърди, че липсват доказателства завещателят на наследодателя на ищците да е бил собственик на процесния имот. Твърди, че ищците не са собственици на процесния имот, а ако се установи, че са били такива, то са загубили владението и държането върху имота за повече от 20 години. Прави се позоваване на давностно владение вече повече от 20 години, въз основа на което е съставен нотариален акт по дело № 3945 от 2023 г. на Службата по вписвания - Сливен, като в този документ нотариусът е посочил и думата „наследство“, но такова няма. Не са налице права и обстоятелства, които да се признаят от страната, както и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване. В с.з. от ищците не се явяват. Представляват се от пълномощник, който моли съда да уважи предявения иск. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Ответницата се явява в о.с.з. Представлява се от пълномощник, който моли за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Съдът като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие следното от фактическа и правна страна: Установи се, че действително ищците са наследници на В.К.Г., видно от представеното Удостоверение за наследници с изх. № 9400-27751/29.12.2022 г. От представеният нотариален акт № 79, том II, дело № 768/1990 г. по описа на СлРС, се установи, че наследодателят на ищците В.К.Г. е признат за собственик по наследство и завещание на процесния недвижим имот: лозеовощна градина в землището на гр. Сливен, в м. „Лозарски връх“, състоящ се от 2 дка, заедно с построена в него вила, застроена върху 20 кв.м., при следните граници: З. Ц., Н. П., Ат. Т. и Ив. Д.. От друга страна се установи, че Н. И. Б. е призната за собственик по давностно владение и наследство на поземлен имот с идентификатор № 67338.416.338 в местн. „Дюлева река“ , гр. Сливен, с площ от 259 кв.м. с номер по предходен план 2882216, видно от представения нот. акт с №190, том ХХII, нот. дело № 3845/2023 г. по описа на Службата по вписванията от ответницата. От представената скица на поземления имот от кадастралната карта на гр. Сливен са били образувани няколко поземлени имота, един от които е процесния с идентификатор № 67338.416.338, с номер по предходен план 2882216, като видно от скицата за собственик е посочен В.К.Г., съгласно констативния нотариален акт от 1990 г., индивидуализиран по-горе. От следващата скица се установява местонахождението на кадастралната карта на имот с идентификатор 67338.416.343 с предишен идентификатор 2882212. Като собственик е посочен В.К.Г.. В имота се намира и сграда с идентификатор 67338.416.343.1 с площ от 25 кв.м. – друг вид сграда за обитаване. Така също и в извадката от Кадастралния регистър на недвижими имоти, са посочен поземления имот с площ от 593 кв.м. и сградата от 25 кв.м. собственост на наследодателя на ищците. От следващата скица № 15-10-96340/28.10 се установява къде е ситуирана в кадастралната карта, поземлен имот с идентификатор 67338.416.340, който е собственост на В.К.Г., номер по предходен план е 2882218. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, като вещото лице след анализ на материалите по делото е изготвило 3 броя Комбинирани скици и 7 бр. приложения. От приложения нотариален акт № 18, том I, дело № 66/1968 г. площта е пренесена механично в нот. акт № 79, том II, дело № 768/1990 г., при описание на границите са посочени лицата: З. Ц., Н. П., Ат. Т. и Ив. Д.. Вещото лице след обследване на собствеността от разписния лист към плана от 1989 г. е идентифицирало за съседи само Н.А. Т.. Видно от приложеното копие на нот. акт № 75 от 1994 г. на гърба на стр. 42 по делото при описа за граници за пл. 2217 са описани: север Н. Т., юг – К. И., която е новия собственик – предишен собственик е И. Д. – посочен в разписния лист по плана от 1989 г. като собственик на пл. № 2220, а за останалите пл. № 2216 от изток и пл. № 2218- запад са посочени само с номерата си. Следователно вещото лице счита, че това обстоятелство води до извода, че към момента на съставяне на нот. акт в разписния лист не е съществувала информация за собствеността им. Определил е възможната връзка между пл. № 2134 (поземлен имот 67338.416.32 по КККР, в който към днешна дата е записан собственика Н.й Й.Е., съгласно нот. акт от 2010 г., но по-рано в разписния лист към Плана на новообразуваните имоти за собственик е била Щ.З.Ц., което е отразил в приложение № 5, за което е направил връзка по имената с посочения за съсед в документа В.К.Г. – от н.а. № 79, дело № 768/1990 г. – З. Ц.. Съдът констатира, че действително от Комбинирана скица 1 и Комбинирана скица 2 се вижда, че границите на имотите по плана от 1989 г., които са оцветени в пурпурно цикламен цвят, а границите по КККР са в оранжев цвят на скица № 1, а в скица № 2 - границите на имота по плана – допълване от 1999 г. са оцветени със зелен цвят, докато границите по КККР са в оранжев цвят. В тях е отразена своеобразна пътека, която е част от пл. № 2216, т.е. процесния поземлен имот 67338.416.338, която преминава между имот пл. № 2217 и № 2213 и стига до имот пл. № 2218. Вещото лице уточнява и в съдебно заседание, че връзката между пл. № 2218 и 2216 илюстрира възможност за ползване на имот 2216 от сегашен ПИ 67338.416.338 от КККР от собствениците на пл. № 2218 (ПИ 67338.416.340 по КККР). Към този момент поради липса на достъп до имот пл. № 2213, пътеката през имот пл. № 2218 е била използвана за достъп до пл. № 2213 и пътека продължение през пл. № 2013 като достъп към пл. № 2216. Тези изводи вещото лице уточнява, че били подкрепени от приложеното копие на скица към преписката от нот. дело – визира лист 85 на гърба, в който са описани пл. № 2212, 2216 и 2218 като собственост на В. Кр. Г., а временните пътеки за достъп са илюстрирани в Приложение № 6 на скицата. Вещото лице прави извод, че имот с идентификатор 67338.416.338 по стар идентификатор пл. 2216 към 21.02.2002 г. е бил част от имот 2 дка собственост на В.К.Г. заедно с пл. № 2212 и 2218. Съгласно обаче кадастралния план от 1989 г. вещото лице уточнява, че плана е предаден на Общината от 1989 г. като е бил изработен по фотограметричен метод и е неодобрен. По време на неговото изработване територията е обхващала земеделски земи и по предназначение е имало овощни градини и лозя. Плана е изработен в графичен вид върху картони и копие на инжинерно плътно в координатната система на 1970 г. Предаден бил на Община Сливен, но липсва издадена заповед за неговото приемане или одобряване. В съдебно заседание уточнява, че пътеката между северната граница на имот с пл.2217 и южната на пл.2213, която пътека завършва до границата на пл.2218, която е отразена в Комбинираната скица 1, отразяваща най-ранния план от 1989 г., а на Комбинирана скица 2, която отразява плана от 1999г. тази пътека съществува като част от пл.2216. В последващия План на новообразуваните имоти от 2002г., който е отразил в Комбинирана скица 3, тази пътека вече не съществува. Като с приемането на Кадастралната карта от 20006г., границите се пренасят от Плана на новообразуваниет имоти, но има изменение в южната граници на пл.2216/ПИ 67338.416.338/, като се измества на север. В настоящото производство е от съществено значение дали ищците са преустановили владението върху процесния имот, а ответната страна следва да докаже възражението си за придобИ.е на давност на имота, чрез упражняване на недобросъвестно давностно владение за срок повече от 10 или подевече от 10 години. По делото е приложена цялата нот. дело относно съставения нотариален акт № 190, том 22., дело № 3945/2023г. с рег.№6582 от 19.10.2023г. на Службата по вписванията, като нотариус Д.Н. е събрал доказателства за изтекъл срок по чл.79 от ЗС (ТР №4/2012г. на ОСГК) , като е в писмен вид е приел, че е налице фактическия състав на владението. Безспорно законодателят е регламентирал в нормата на чл.68 от ЗС какво е владение и какво държането. Затова и предходния докладчик по делото в разпределение на доказателствената тежест е указал на страните да съберат всички доказателства, доказващи собствени фактически и правни изводи, включая такива за своене на недвижимия имот, предвид направеното възражение от ответницата, че е придобила в собственост процесния имот на основание давностно владение. Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване спрямо ответницата на правото на собственост на ищците по отношение на описания в исковата молба недвижим имот. Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството си на страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно основание. В тази връзка от събраните доказателства, съдът счита , че установяването на непрекъснато, явно и несмущавано владение на процесния период повече от 10 години, следваше да се докаже по безспорен начин. Нормата на чл.68, ал.1 от ЗС изисква наличието на обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така също и установяване и доказване и на субективния елемент – т.е вещта да се държи като своя. Налице е тР. съдебна практика ТР №4/2012г. на ОСГК относно правилното приложение и на нормата на чл.79, ал.1 от ЗС, както и самото позоваване на фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС не е елемент от фактическия състав, а е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността. В производството се събраха свидетелски показания, чиято достотоверност следва да бъде оценена след съпоставка поотделно и в съвкупност с останалите писмени доказателства по делото, досежно необходимия елемент на вледението по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС, а именно фактическата власт върху имота да е упражнявана постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено по такъв начин, който ясно да манифестира собственическото намерение на владелеца по отношение на всички останали правни субекти. Придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които обхващат като свой елемент наличието на представи, намерения и действия, насочени към установяването, придобИ.ето, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание. В разглеждания случай ищецът се позовава на право на собственост, възникнало по силата на представени писмени документи, по силата на които нотариус при СлРС през 1990г. признава В. Г. за собственик по наследство и завещание. От друга страна ответницата е призната за собственик на оригинерно придобивно основание – давностно владение, продължило повече от 10 години през 2023г. От събраните по делото показания, свидетелите по несъмнен начин удостовериха, че спорният имот с идент. 67338. 416.338 по КККР на гр. Сливен е владян първо от бащата на ответницата, а после от нея, като единственото място за достъп до процесния имот от около 20 години е само през имота на ответницата, тъй като съществувалата преди повече от десетилетие пътечката от север е , което се установява и плана от 1989г. Съдът кредитира показанията на свидетеля И. И.ов, който заяви, че от 2004г. живее в близост до процесния имот и описа с поразитилна точност имота и съседните такива, по начин, по който и съдебният експерт е материализирал в представената от него експертиза. Обяснява подробно, че от 2006г. живее постоянно в имота, като оттогава е виждал само бащата и ответницата в процесниа имоту докато ищците К. и Р. не ги познава, като едва сега е узнал за съществуването им. Подробно описва как ответницата и нейния баща са оградили процесния имот през 2000г. В тази насока са и останалите свидетелски показания на показанията на най-възрастния свид. Н. Ф., който е от 1995г. в този район и зное, че редовно бащата и Н. са почиствали спорното място, като никой друг не го е почиствал в продэължение над 20 години. От друга страна и свидителката Н.М., ангажирана по почин на ищците, също обяснява, че някога е имало малка пътека, от която са минавали, но откакто В. е починал през 2004г., е посещавала това спорно място в последващите 2-3 години, за да си събира коприва, но повече от 10-15години не е ходила там. Обаче дъщерите Р. и К. не е виждала от погребението на техния баща. Като свидетелства, че К. В. е напуснала страната още прижеве на баща си, а майка й - Р., никога не е посещавала този имот още докато е бил жив В. Г.. В тази насока са и свид. показания на М. И.. Свидетелите са категорични, че имотът е почистван и поддържан единствено и само от ответницата, а преди нея от баща й. Съгласно ТР №4/2012г. на ОСГК по т.д.№4/2012г., който определя наличието на обективния елемент на владението - упражняването на фактическа власт, съвпада с този при държането. А субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства ...констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта, като придобИ.е на вещното право се зачитат от момента на изтичане на предвидения от законодателя срок, съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС - с непрекъснато владение в продължение на 10 години. От събраните гласни доказателства се установи и доказа, че процесният недвижим имот е владян от повече от 15 години - от 2004г., моментът, в който ответницата от своя баща придобива владението върху съседния до процесния имот, а именно имот с идент. 67338.416.337 , от където е единствения достъп до процесния имот. От разпито на свидитилите се установи, че владението върху спорния имот е загубен още преди смъртта на В. Г., а законните му наследници, настоящите ищци са в чужбина и са били в обективна невъзможност да отблъсвват владението на ответната страна, въобще не са осъществявали такова. Следователно не се доказа, че ответната страна не е упражнявала фактическа власт върху процесия имот през тези 15 години. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗКИР информацията от Службите по вписванията, автоматично се отразява в Кадастралната карта, арг. Част трета „Имотен регистър“ и по специално Глава осма, „Партида на недвижим имот. Партидно дело“, като вписването в имотния регистър е има декларативен характер, т.е оповестително действие. От друга страна субективният елемент е оповестен и демонстриран по несъмнен начин - заявено е пред всички ясно, открито и категорично, че ответницата владее процесния недвижим имот като свой , докато ищците по обективни причини, произтичащи от житейски характер над 20 години не са реализирали наведените твърдения за „собственически“ претенции - не са стопанисвали, обработвали и по какъвто и да е било начин показвали през тези години, че именно те са собственици на процесния имот, като и не са отблъснали владението на ответната страна. Дори свидетелката на ищците сподели, че ищците не са в България от над 15-20 години, което по-горе беше обсъдено. Ноторно е, че за да се снабди с констативен нот. акт, нотариусът е изследвал въпроса за заплатените данъци за недвижимия имот, предмет на обстоятелствената проверка за годните, поради което съдът приема, че и ищците също са извършили плащане на данъци, но това не удостоверява и доказва упражнено владение. Действително в нот. акт № 79, том II, нот.дело 768/1990г., не е посочен точния номер на процесният имот, но очевидно тогава индивидуализацията е била по други правила.. Следователно ответницата владее имота по наследство от своя баща, както и лично, поради което се позовава на давностното си владение повече от 20години, въз основа на което е и съставен и нот.акт. 190, том II, дело 3945/2023г. на СВ-Сливен, тъй като се установи наличието на пълният фактически състав на придобивната давност, което се доказа несъмнено. Действително посочената съдебна практика и ТР 2/2024 г. от 06.11.2025 год. по т.д. № 2 / 2024 г. на ОСГК на ВКС, то собствеността се придобива в момента на изтичане на давностния срок, а не от момента на позоваването. След изтичането на този срок владелецът вече не държи имота като фактическо състояние, което гради придобивната давност, а упражнява част от съдържанието на собствеността - правомощието да държи и владее имота. Безспорно фктическият състав на придобивната давност като оригинерен способ за придобИ.е на вещни права включва само следните елементи: владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС (упражняване на фактическа власт върху вещта с намерение да се свои), изтичане на определения в чл.79 ЗС срок (10 години при недобросъвестно владение и 5 години при добросъвестно владение) и допълнително в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС- добросъвестност на владелеца по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. При наличието на тези предпоставки владелецът става собственик на имотa (респективно придобива владяното ограничено вещно право) от момента на изтичане на давностния срок. Позоваването на давността от владелеца или негов наследник, за да може да бъде приложена давността (поради забраната за служебно прилагане на давността, предвидена в чл.120 ЗЗД, който съгласно чл.84 ЗС се прилага и спрямо придобивната давност), не е елемент от фактическия състав на придобИ.ето на вещното право на това основание. То е само процесуално средство за защита на материалноправните последици на придобивната давност, които се зачитат към момента на изтичане на законовия срок. Тоест, владелецът придобива правото на собственост на основание чл.79 ЗС от момента на изтичане на законовия срок на владение. “ Не се установи по несъмнен начин от събраните по делото обстоятелства, че ищецът, а преди това и неговите наследодатели са упражнявали явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесен имот, на които като собственик се легитимира ответницата. С оглед събраните гласни доказателства следва да се приеме, че ищците дори и в определен момент да са ползвали този имот, не са полагали непрекъснато грижи за него, като владението им не е било непрекъснато. За да е противопоставимо владението на действителния собственик, владеещият несобственик следва явно и по несъмнен начин да е демонстрирал намерението си за своене, на което първият да не се е противопоставил. По тези съображения съдът, счита че следва да се отхвърли предявените искове от ищците за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици по на процесния имот, както и претенциите за отмяна на нотариалния акт на ответницата. С оглед изхода на процеса, съдът следва да осъди ищците К. В. Р. и Р. Р. Г. да заплатят направените разходи за процесуална защита на ответницата Н. И. Б. за адвокатско възнаграждение в размер на 281,21 евро за адвокат Р. К. от АК – Сливен и за вещо лице 127,82 евро. Ръководен от гореизложеното, съдът