Решение № 1245 от 18.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1321/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на А. Х. срещу „Медицински център ЕПИКА“ ООД. Ищецът твърди в ИМ, че е съдружник в ответното дружество, като притежава 70 дяла – 70 % от капитала на дружеството. Твърди се, че е издал пълномощно за другия съдружник Т.Й. да го представлява като съдружник през 2022 година. Поради възникнали проблеми в отношения със съдружника, с заявление от 2024 г. оттеглил пълномощното, като управителя и съдружник Й. по телефона, както и по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК. Установил от справка в НАП, че ответното дружество е декларирало, че му е изплатило като съдружник през 2022 г. дивидент в размер на 17 480 лева, а за 2023 г. – 71 687 лева и за 2023 г. (съгласно допуснатото изменение на исковете на основание чл. 214 от ГПК). Твърди, че не е получил посочените суми, въпреки, че има решения на ОС. Поради това и претендира да му се изплатят посочените суми. Претендира се лихва за забава от датата на решенията на ОС за разпределение на дивидент, евентуално от датата на завеждане на иска. В отговора на исковата молба от „Медицински център ЕПИКА“ ООД са изложени подробни съображения, че „Медицински център ЕПИКА“ ООД е заплатило на А. Х. дивиденти през 2022 г., които обаче са за периода 2018- 2021 г. в размер на 17 480 лева (след приспадане на дължимия данък от 5% върху сумата от 18 400 лева), въз основа на 38 решения на общото събрание на съдружниците на „Медицински център ЕПИКА“ ООД, проведени в периода 06.01.2022 г. – 29.07.2022 година, която сума съответствала на дяловото участие на А. Х. в ответното дружество, а именно- 70 %. Посочено е, че сумите са предавани на ръка и за тях не са били съставяни писмени доказателства по уговорка между съдружниците. Посочено е и, че през 2023 г. на А. Х. е заплатен дивидент за 2022 г. в общ размер от 71 687 лева (след приспадане на дължимия данък от 5% върху сумата от 75 460 лева), въз основа на 11 решения на общото събрание на съдружниците, взети през 2023 г., която сума съответствала на дяловото му участие в дружество за 2023 г. - 70%, като е уточнено, че за тези суми са били съставени разходни ордери, подписани и от ищеца за получени суми. Поддържа се, че през 2023 г. дружеството е реализирало загуба и тази загуба продължава и към момента, след заличаване на медицинския център на дружеството от регистъра на лечебните заведения за извънболнична и хосписите в ИА Медицински надзор. В ДИМ ищецът поддържа исковете си. Заявява, че не е уведомяван за проведените ОДС през 2022 г., на които са взети решения за разпределение на дивидент за 2022 година. Поддържа, че не е получил сумите, въз основа на решенията от 2022 г. на ръка. Оспорва подписите си под приложените РКО за изплатени суми през 20223 година. Прави се изменение на иска - чрез намаляването на претенцията за 2022 г. до размер на сумата от 17 480 лева и за 2023 г. – 71 687 лева. В отговор на ДИМ ответното дружество поддържа оспорването на исковете. Поддържа се, че през 2022г. са взети решения за изплащане на дивидент за периода 2018-21 г., а през 2023 г. – за 2022 година Поддържа се редовност на счетоводството на ответното дружество. Поддържа се, че и решенията от ОС, проведени през 202323 г., както и РКО за изплатените през 2023 г. са подписани от ищеца, когато е бил в България, съгласно установената практика в дружеството. Поддържа се евентуално възражение за прихващане – ако исковете бъдат уважени, да се твърди, че ищецът дължи връщане на сумите. В съдебно заседание ищецът поддържа исковете. Уточнява, че не оспорва представените протоколи от решения на Общо събрание на „Медицински Център Епика“ ООД за разпределение на печалби плащане на дивиденти през 2022 г. и 2023 г., както и уточнява, че претендира дивидентите, които са декларирани като платени през 2022 г. и 2023 г. от ответника съгласно приложената справка от НАП и заявява, че тъй като не разполага със съответните документи, не може подробно да уточни за коя година се отнасят тези дивиденти. Касае се за дивидентите, които са посочени като изплатени през 2022 г. и 2023 година. С молба от 21.10.2025 г. уточнява и се претенцията за законна лихва - общо в размер на 13 439,36 лева – върху претенцията за дивидент от датата на всяко решение на ОСС до дата на предявяване на иска – 26.06.2024 година. Ответникът поддържа оспорването на исковете в съдебно заседание. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: От вписванията в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът А. Х. е бил ЕСК и след това съдружник в ответното дружество Медицински център Епик ООД, ЕИК 175214520 от датата на регистрацията на дружеството през 2010 година. В периода 30.05.20216 г. – 02.08.2022 г. А. Х. е съдружник с дялово участие от 250 лева, при общ размер на капитала на дружеството 5000 лева, т.е притежава 5 % от дяловете в дружеството, а след това има дялово участие от 3500 лева при капитал на дружеството 5000 лев,а т.е притежава 70 % от всички дялове. Не се спори (изрично в молбата от 21.10.2025 г. от ответника), а се установява и от приетите писмени доказателства, че са проведени ОС на съдружниците в Медицински център Епик ООД, ЕИК 175214520 в периода 06.01.2022 г. – 28.08.2023 г., на което са взети решения за разпределение на дивиденти в полза на съдружниците от печалбата за 2018 г. – 2022 година, както следва: -Представени са протоколи с дата на съставяне 2022 г. - общо 38 броя, като на всяко ОСС присъства мажоритарният съдружник Т.Й. (притежаваща 95% от капитала), а е посочено, че съдружникът А. Х.,притежаващ 5% от капитала, не е присъствал. В 37 броя протоколи - съответно с дати: 06.01, 10.01, 12.01, 17.01, 19.01, 21.01, 24.01, 01.02, 04.02, 07.02, 10.02, 14.02, 18.02, 22.02, 25.02, 28.02, 01.03, 04.03, 01.07, 04.07, 05.07, 06.07, 07.07, 08.07, 11.07, 12.07, 13.07, 14.07, 15.07, 18.07, 19.07, 20.07, 21.07, 22.07, 25.07, 26.07 и 28.07.2022 г., се взема се решение за разпределяне на дивидент от печалбата за 2018 г., 2019 г. или периода 2019–2021 г. в размер на 9 800,00 лв. общо. На Т. Й. се разпределят 9 310,00 лв., а на А. Х. — 490,00 лв. бруто (чисто 465,50 лв. след удържане на 5% данък). В протокола от 29.07.2022 г. е вписано решение за разпределяне на дивидент от печалбата за периода 2019–2021 г. в размер на 5 400,00 лв. общо. На Т. Й. се разпределят 5 130,00 лв., а на А. Х. — 270,00 лв. бруто (чисто 256,50 лв.). Представени и приети като доказателство по делото са и 11 броя протоколи от проведени ОСС през 2023 г., като на всяко ОСС е посочено, че присъстват и двамата съдружници — А. Х. (със 70% дялово участие) и Т.Й. (с 30% дялово участие) – за ОСС от 03.07, 10.07, 17.07, 24.07, 28.07, 01.08, 08.08, 15.08, 18.08, 21.08 и 28.08.2023 година. Във всеки от тези 11 протокола ОСС взема решение за разпределяне на дивидент от печалбата за 2022 г. в размер на 9 800,00 лв. общо, като на Т. Й. се разпределят 2 940,00 лв., а на А. Х. — 6 860,00 лв. бруто (чисто 6 517,00 лв. след удържане на 5% данък). Към всеки от 11-те протокола от 2023 г. са представени и разходни касови ордери, всеки за сумата от по 6 517,00 лв., подписан за получател от А. Х.. Във връзка с установяване получаване на сумите за дивидент въз основа на решенията от 2022 г., отнасящи се за периода 018 – 2021 година и съответно за подписване на РКО за изплатени дивидент за 2022 г., и на протоколите от ОСС през 2023 г., по делото са разпитани двама свидетели на ответното дружество. Свидетелка Н.В.К. заявява, че познава А. Х. от около 2008 г. , като знае, че той не пребивава постоянно в България, а живее за постоянно в Израел и идва в страната периодично. Познава го, защото е приятелка с другия съдружник в дружеството Т.Й.. Заявява, че знае, че сумите от дейността на дружеството (представляващи подялба на печалба/дивиденти) са му предавани най-често лично от Т.Й. при идването му в България (тъй като той е живял в нейната къща) или от счетоводителката на дружеството. Приблизително 5 до 7 пъти (от 2015 г. насам) суми са му изпращани в запечатан плик по първи братовчед на свидетелката (с българско и израелско гражданство), който ги е предавал лично в офиса на А. в Тел Авив. Свидетелката К. уточнява, че не е отваряла пликовете и не знае точния размер на сумите, но братовчед и самият А. са потвърждавали получаването им. Виждала е подготвените от счетоводителката на центъра (която самата свидетелка К. препоръчала) протоколи, оставяни в медицинския център, за да бъдат разписани от А. „накуп“, когато той пристигне в България. Свидетелката К. заявява, че лично не е присъствала на подписване или на предаването на парите от Т. на А.. Свидетелката Т. Ц. Й. - съдружник в „Медицински център Епика“ ООД, заявява, че е съдружник в ответното дружество от месец май 2015 година. Тъй като А. Х. не живее непрекъснато в България практика при подписване на документи била счетоводителката да подготви протоколите за разпределение на дивиденти и разходните касови ордери (РКО) предварително, а двамата с А. ги подписвали едновременно и накуп с различни дати, когато той дойде в страната. Относно подписване на 11-те РКО през септември 2023 г. си спомня конкретния случай – били на среща в ресторант в центъра на София (на външна маса), където счетоводителката дошла лично и А. подписал наведнъж процесните 11 броя РКО в нейно присъствие и това на счетоводителката. Тъй като А. настоявал да получава дивидентите си на ръка в брой, и тъй като свидетелката живеела с него, парите й били предавани от касата на медицинския център за съхранение и тя му ги е предавала лично при идването му в България. Свидетелката Й. заявява, че друг начин за предаване на пари били чрез изпращането на пликове с пари чрез братовчеда на Н. К. до офиса на А. в Израел. По делото са изготвени и заключение на съдебно-почеркова експертиза от вещото лице Д. В., повторна експертиза на вещото лице П.в и тройна съдебно-почеркова експертиза. И трите експертизи със задача да се установи дали подписите, положение за получател под представените единадесет броя РПК, представени от ответното дружество (вкл. и оригиналите за констатация) принадлежат на А. Х.. В първоначалното заключение вещото лице В. вещото лице използва за сравнителен материал: заявления за лични документи от МВР-БДС - заявления № 605071/25.07.2011 г., № 602766/03.05.2016 г. и № 9023/08.04.2024 г.; нотариално заверени пълномощни, други документи - покана по чл. 267 от ТЗ, протокол от ОС на „Куинс Виктори“ ООД от 09.05.2024 г. и декларация по чл. 13, ал. 4 от ТЗ, както и експериментални образци, взет и на 19.01.2026 г. в СГС в присъствието на съдебен служител лично от вещото лице. Вещото лице обоснова извод при техническото изследване на оригиналите, че липсват признаци за прекопиране, химическо изтриване или неомастилени следи, а подписите са изпълнени с висок/среден темп. Потвърждава липсата на немотивирани забавяния и тъпи начала/краища. снема експериментални подписи от А. Х.. Относно 9 броя РКО (с дати 17.07, 24.07, 28.07, 01.08, 08.08, 15.08, 18.08, 21.08 и 28.08.2023 г.) вещото лице приема, че подписите не са положени от А. Х., а за два броя РКО (с дати 03.07.2023 г. и 10.07.2023 г.) излага, че вероятно са положени от лицето, което е подписало и съответните протоколи на ОС, като при разпита си в съдебно заседание, проведено на 03.02.2026 г. заявява, че не може да даде отговор дали принадлежат на ищеца. Излага, че е групирал изследваните документи на няколко групи – по строеж, размер и форма на различни елементи, като е правил съпоставка с наличните свободни и експериментални образци за установи наличие на разлики или сходства. Вещото лице В. е констатирало, че подписите под РКО от името на А. Х. са положени от лице/лица, притежаващи обработен почерк, като се наблюдават различни групи подписи – опростени, с различни конфигурации на изписване на отделните елементи. Прави се сравнение между подписите под РКО за отделни дати и се обособяват като групи подписи от различни дати, които могат да се обединят. Установените разлики вещото лице отдава на обстоятелството, че тези подписи не са положени в един и същ ден. При общ анализ вещото лице В. сочи, че подписите по посочените 9 РКО не принадлежат на А. Х., тъй както са установени разлики както в общите, така и в индивидуализиращи пишещия признаци, изразени във форма, размер и начин на свързване на отделните елементи, и взаимното разположение на елементите. При разяснения в о.с.з се сочи, че при имитиране по памет, признаците на имитацията се проявяват по - силно, а когато имитацията се извършва на подпис, който служи за образец, и с който образец лицето, което имитира подписа е имал време да се запознае, се тренира подпис и тези признаци изчезват. В конкретния случай вещото лице не е установило признаци на имитация, но с оглед установените различия както в общите, така и в частичните признаци на изследваните подпис и сравнителните образи прави извод, че е налице имитация. С оглед липсата на отговори в цялост на поставените въпроси и направени оспорвания от ответното дружество, по делото е изготвено и прието заключение на повторна единична съдебно-почеркова експертиза от вещото лице П. Х. Т.. Вещото лице Т. е заявило, че е използвало като сравнителен материал над 30 броя безспорни свободни, условно-свободни и експериментални образци в оригинал, вкл. официални заявления в МВР-БДС: заявления за лични документи № 9023/08.04.2024 г., № 605607/25.06.2019 г., № 602766/03.05.2016 г. и № 605071/25.07.2011 г.; нотариални пълномощни и актове пред нотариус М. Ш. (2011, 2012, 2023, 2024 г.), нотариус Б. Р. (Израел, 2022 г.), покана по чл. 267 ТЗ, протокол от ОС на „Куинс Виктори“ ООД (09.05.2024 г.), декларация по чл. 13 ТЗ; документи от външни източници и ТР: пълномощно от консулска служба в Тел Авив (17.02.2021 г., Н. З.), пълномощно пред нотариус А. Б. (20.10.2020 г.), договори за продажба на дялове пред нотариус Т. М. (04.06.2015 г.), нотариус К. Б. (11.03.2014 г.) и нотариус В. Б. (25.07.2022 г.), договор за правна защита от 22.05.2024 г., дружествен договор на МЦ „Епика“ ООД от 25.07.2022 г. и експерименталните подписи от 19.01.2026 година. Вещото лице Т. обосновава категоричен извод, че подписите за „Получил сумата“ във всички 11 броя РКО са положени от А. Х.. Излага довод, че при изследването с дигитален микроскоп и косо осветление не се откриват белези за техническа подправка или имитация. Изследваните подписите са положени с висок темп, отлична координация и диференциран натиск, с наличие на точни рефлексни линии в началата и краищата. Установено е пълно съвпадение в общите признаци и в устойчив комплекс от над 8 специфични частни признака (форма, посока, продължителност, относително месторазположение и начин на свързване). Вещото лице Т. дава разяснения, че при имитация неизбежно се проявяват забавен темп, необосновани спирания, равномерен натиск и повторение на един учен вариант. При изследваните подписи се установява естествена вариантност, проявена в 11-те ордера и в сравнителния материал, която е характерна за лице с обработен почерк. При разясненията в съдебно заседание, при приемане на заключението се сочи, че изследваните подпис са положени при изключително добра координация, бърз темп на полагане на тънки и дебели начала, диференциация на натиск. Изводът се обосновават и от обстоятелството, че се изследва единадесет подписа, а и с оглед изключителното разнообрази на сравнителния материал. Визуалната разлика при отделни подписи вещото лице отдава на характерната вариантност на почерка на всяко лице. С оглед разликата в изводите на двете единични експертизи, по делото е възложено изготвяне на тройна повторна съдебно –почеркова експертиза от вещите лица в.л. Л. Г., М. М. и М. Е.. Вещите лица от тройната експертиза са посочили, че са използвали изключително пълен комплект от оригинални свободни, условно-свободни и експериментални образци, описани и от вещото лице П.в. Правят единодушен и категоричен извод, че подписите в графа „Получил сумата“ във всички 11 броя РКО са положени от А. Х.. Излагат аргументи, че липсват каквито и да било белези за предварителна подготовка или имитация (бърз темп, добра координация, свобода на движенията, диференциран натиск и рефлекторни щрихи в началото и края), изграден е траен комплекс от съвпадащи общи и 10 ключови частни признака. При разпита в съдебно заседание, вещите лица Е. и Г. поясняват, че наличието на 3 или 4 дъговидни елемента е проява на вариантност в писменодвигателния навик, като в образците също съществува вариант с 3 елемента, което е пълно съвпадение. Вещото лице М. М. категорично разяснява пред съда, че при всяка имитация – дори при използване на компютърно насочвани плотери и автоматизирани системи – неизбежно остават следи и в практиката няма случай на „неопровержима и невидима“ имитация. Като анализира с оглед правилото на чл. 202 от ГПК трите изготвени и приети заключения на съдебно-почерковата експертиза, с идентични задачи – установява авторството на подписите за получил в изследваните 11 броя РКО, Съдът намира, че следва да кредитира изводите на вещите лица по двете повторни експертиза – единичната на вещото лице Т. и тройната СПЕ. Съдът намира, че изводите на вещото лице В. по първоначалната експертиза за наличие на имитация в подписите на 9 от 11 РКО, са необосновани. От една страна се сочи, че няма признаци на имитация, свързани със забавяния, липса на яснота на линиите, а от друга страна се прави предположение, че лицето, което е полагало подписите, е тренирало достатъчно дълго време. За два от РКО вещото лице не е дало отговор на поставения въпрос. Както вещото лице Т. и вещото лице М. от тройната СПЕ научно оборват тезата за „невидима имитация“. Наличието на висок темп, диференциран натиск и точни рефлекторни щрихи в началните и крайните точки обективно изключва възможността за подправка. Също така и двете повторни експертизи се основават на по-богат като количество и качество сравнителен материал от над 30 безспорни оригинала — включително първични заявления в МВР-БДС за 15-годишен период (2011–2024 г.), нотариални актове и предходни оригинални РКО на дружеството от 2018 година. Също така, докато вещото лице В. обосновава извод за имитация с оглед външните разлики, вещите лица Т. и от състава на тройната експертиза разясняват, че лице с висок писменодвигателен навик проявява естествена вариантност. Тъй като имитаторът винаги възпроизвежда само един втвърден вариант, именно проявената вариантност34 в 11-те ордера доказва свободното им полагане от титуляра. Така заключението на вещото лице В. и изводите, че подписите под 9 от изследваните 11 РКО не са положени от А. Х. остават изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал. По изложените съображения Съдът намира, че оспорването на автентичността на подписите за получател на представените 11 броя РКО не бе успешно и същите са подписани от лицето, посочено като получател – А. Х.. С оглед представени писмени доказателства – справки за влизане и напускане на държавата Израел в периода 2022 – 2025 г. от А. Х., с цел доказване, че не е подписал представените РКО, следва да се отбележи, че се касае за частни свидетелстващи документи, като същите се ползват единствено с формална доказателствена сила относно тяхното авторство, което по изложените по-горе съображения не бе оспорена. Доколкото тези РКО носят дати, по общите правила, тези дати обвързват страните, издали документа. Същевременно обаче съгласно изявленията на ответното дружество, всички РКО са подписани едновременно, през месец септември 2023 г., на една неуточнена дата. Следователно, и с оглед оспорването на посочените дати, представените писмени доказателства, свързани с пътуванията на А. Х. (с отбелязването, че напускането на границите на държавата Израел не означа, че лицето е било в България в тези периоди), и твърденията на ответното дружество, Съдът приема, че документите - 11 броя РКО не са подписани на посочените в тях дати. В тежест на всяка от страните, която твърди конкретна дата е да докаже този факт. Ответникът излага твърдения, че тези РКО са подписани през месец септември 2023 г., но единствените събрани доказателства по делото бяха показанията на другия съдружник в ответното дружество Т.Й.. На първо място, Съдът следва да цени тези показания при хипотезата на чл. 172 от ГПК, с оглед евентуалната заинтересованост на същата (доколкото се установява погасяване на задължения на дружеството, в което свидетелката притежава повече от 50 % от дяловете). От друга страна, самите показания са неконкретизирани – не е посочено кога точно се твърди, че се е осъществила срещата в заведение в гр. София, а и тези показания не са подкрепени от други доказателства по делото. По тези съображения, Съдът приема, че за доказано следва да се приеме, че документи – 11 броя РКО са подписани най-рано към датата, на която са представени по делото с ОИМ от ответника, доколкото не се установява по-ранна дата на подписване – 06.08.2024 година. При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: Предявени са искове по чл. 133, ал.1, изр. 2 от ТЗ вр чл. 123 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД. Ответникът прави евентуално възражение за прихващане, но по мотивите, по които е върната насрещната искова молба, Съдът намира, че така направеното искане не следва да се разглежда в настоящото производство – не е ясно ответникът как обосновава вземането си за посочените суми. По предявения иск с правно основание чл. 133, ал. 1, изр.2, вр. чл. 123 ТЗ ищецът следва да докаже: изтичане на съответната финансова година, реализирана печалба, приемане на годишния финансов отчет и решение на общото събрание на съдружниците за разпределение на печалбата, вкл. и по отношение на ищеца (така и решение № 60160 от 11.02.2022 г. по т. д. № 1934/2020 г., Т. К., І Т. О. на ВКС). Ответникът следва да докаже реалното изплащане на дивидентите за 2018 – 2022 г. въз основание представените решения на ОСС. Установи се, че ищецът е съдружник в ответното дружество в исковия период. Не се спори и не се твърди, че представените протоколи от ОСС, на които са взети решения за разпределение на дивиденти са нищожни (в която хипотеза следва да не ги зачете). Законосъобразността (процесуална и материална) на тези решения не може да се преценява инцидентно в рамките на настоящото производство. Следователно, елементите от фактическия състав, пораждащ основното имуществено право на съдружника – ищец, на част от печалбата на дружеството (дивидент) – приключите финансови 2018-2022 година, приети годишен отчет и баланс, формирани печалби (относно тези обстоятелства не се спори, а се установява и от представените протокол от 19.01.2024 г. на НАП, декларации по чл. 55 ЗДДФЛ и ЗКПО), решения на общото събрание за разпределянето, се установяват по делото. В тежест на ответника бе да докаже изплащане на определените дивиденти за периода 2018 – 2022 година. С оглед събраните доказателства, Съдът намира, че по делото не се доказа изплащане на определените дивиденти съгласно решения на ОСС за периода 2018 – 2021 година – по 38 броя решения на ОСС. Единствените събрани доказателства в тази насока бяха показанията на двамата разпитани свидетели. Съдът на първо място кредитира тези показания при условията на чл. 172 от ГПК, с оглед евентуалната им заинтересованост от изхода на делото (посочено по-горе относно свидетелката Й.), и близки приятелски отношения между свидетелите (относно свидетелката К.). Същевременно, показанията са общи, неконкретизирани и не установяват изпълнение на конкретните задължения за изплащане на дивиденти по посочените 38 броя решения на ОСС, относими за периода 2018 – 2021 година. Свидетелката К. заявява, че е виждала предаване на пликове с пари, но не посочва нито за какви конкретни суми се касае, нито за конкретно какво се отнасят предадените в пликове, или изпратени по познат суми. Поради това и исковете общо за сумата от 17480 лева - дивиденти за периода 2018 – 2021 година са основателни и следва да бъдат уважени. Относно погасяване на задължения за изплащане на дивиденти за 2022 г., въз основа на 11 броя решения на ОСС от 2022 година, с оглед представените 11 броя РКО, подписани от А. Х., по изложените по-горе съображения, се доказа изпълнение на задължението на ответното дружество да заплати определения дивидент. Поради това и исковете общо за сумата от 71 687 лева - дивиденти за 2022 година са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Относно исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за лихвата за забава върху задълженията за изплащана на дивидент въз основа на всяко решение на ОСС за периода 2018 – 2022 година. Както е посочено и решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І ТО на ВКС (и цитираните там решения) неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай, видно от съдържанието на представените решения от ОСС, за изплащане на дивиденти за периода 2018 – 2021 г., във всяко решение е посочена конкретна дата, до която дружеството следва да изпълни задължението си, т.е когато настъпва падежа на задължението за първите 18 броя решения на ОСС, взети в периода 06.01.2022 г./ - 04.03.2022 г. – срокът е 31.03.2022 година, а за решенията от 01.07.2022 г. до 29.07.2022 г. - срокът е до 31.07.2022 година. По тези съображения, исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху вземанията за дивидент за периода 2018 – 2021 г. са основателни съответно от 01.04.2022 г. и от 01.08.2022 г. до датата на предявяване на иска. За периода от датата на вземане на решението до 01.04.2022 г. и съответно 01.08.2022 г. исковете са неоснователни, доколкото не е настъпила изискуемостта на вземането за дивидент въз основа на съответното решение на ОСС. На основание чл. 162 от ГПК и с помощта на компютърна програма Съдът намира исковете за основателни общо за сумата от 4 387,84 лв., като до пълния претендиран размер от общо 4 775,80 лв. следва да се отхвърлят като недоказани. Относно претенциите за законна лихва върху вземанията за дивидент за 2002 г. – същите са основателни за периода 01.09.2023 г. до 06.08.2024 г. (с оглед приетото, че не е доказано плащане преди подаване на отговор на ИМ). Съдът намира, че независимо, че сумата за законна лихва се претендира като точна сума до датата на предявяване на иска, а след това като законна последица от съдебното решение, не е нарушение на диспозитивното начало да се присъди дължимата сума като лихва за забава до датата, следваща датата на предявяване на иска, доколкото претенцията е била определяема, и Съдът съобразява настъпилите след предявяване на иска факти – погасяване на задължението. По тези съображения искът е основателен за сумата от 9 227,79 лева, като до пълния претендиран размер от 9 293,67 лв. следва да се отхвърли като недоказан. Относно разноските: И двете страни претендират разноски, като на ищеца се дължат съобразно уважената част от исковете, а на ответника – съобразно отхвърлената част от исковете. Ответното дружество прави възражение за прекомерност на уговорения и заплатен от ищеца адвокатски хонорар в размер на 2 625,48 евро. Съдът намира, че посоченото възражение не е обосновано, тъй като посочването, че не отговаря на правната и фактическа сложност на делото не води до необходимото аргументиране и мотивиране на възражението за прекомерност съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК. А и с оглед проведените по делото 6 броя съдебни заседания, изготвените три експертизи, разпитани свидетели, Съдът намира, че не е налице прекомерност на уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. На основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за приемане на еврото в Република България, Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 974/98 всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г., е 1 евро = 1.95583 лева. Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът